Recent Posts

Pages: [1] 2 3 ... 10
1
ОБИЧАЙ МЕ

Целувай ме бавно!..
Навлажни ми бялата шия,
нека да е някак си омайно!..
И от боговете няма да крия,
че с теб всичко е трайно,
че ти си моята магия!

И бавно ме събличай,
както се съблича наесен гората!
Като новородено ме обичай,
както се обича Луната!
С лъчите си по мен изгрей,
стопли ми с нежност душата!..

Прегръщай ме страстно,
сякаш си ме чакала цял живот!
Притисни ме до сърцето си властно,
сякаш аз съм твоят Бог!
Нека да се чувствам подвластно,
в този живот студен и строг!..

Не бързай, а бавно ме люби,
разлей се като страст разпиляна!
Душата ми с ласки ти купи,
и не искай нищо в замяна!..
Ти не съди по моите сълзи,
те са плод на това, че си засмяна!

Автор Ибрахим Бялев

You are not allowed to view links. Register or Login
2
 МИСЛИ НА ЕДИН ЛУД

 1 - Казват че надеждата умирала последна – докато мерака на човека преминава и в отвъдното! 2 – Когато се науча, като майка ти да те обичам и като баща ти да те закрилям – тогава ще ти кажа че съм влюбен в тебе!

 3 – Мързеливият работата и лъжеца истината, винаги ги отлагат за утре!

 4 – Много хора от нас се стремят към нещо скъпо, за да докажат на себе си и околните че са постигнали нещо в живота! Докато аз се задоволя с няколко празни листа и една писалка!

 5 – Ако пукне пушка за свободата, то тя нека да е в мен! По този начин няма да съм живял напразно, а ще съм послужил с нещо за вашата свобода!

 6 – Най големият грях пред вас ми е – че искам да ме четете!

 7 – Всяко нещо на този свят си има начало и край, така ще е и с мене! Но разликата между мен и други хора е това, че и след моят край, ще съм на някое дете в ръцете!

 8 - Каквото и да напиша, колкото и да напиша, за четящият ще е малко - а за неграмотният неполезно!

 9 – Ако ми кажете че съм луд – повярвайте ми няма да сгрешите! Аз съм човек който не вярва дори и на Аллах! Това за някой ако не е лудост – какво е?

 10 - Ако питате за мен; - Кой съм? Ще ви отговоря така - че произлизам от племе, което от трима - двата не могат да четат, а третият не иска!

 И.Б.
3
ДА ЦЕЛУНЕШ ПЕПЕРУДАТА   

Разказ от Ибрахим Бялев

 
 
    Моят дядо, както винаги отседнал на терасата, пред него чаша турско кафе, а погледът му се носи над върховете, за да стигне до мястото, което за него беше свещено, смисълът на живота му. За това място говореше с толкова любов и нежност, че беше невъзможно да не го слушаш.
 
 - Сърцето ми говори, моля ви се, чуйте те го, моето сърце ви докосва, шепти ви, ухажва ви, дори крещи... Ако този път не ме чуете, ще... - Тук гласът му заглъхва, защото не може без тези, към които се обръща, и не иска да обещае неща, които не би направил. След това обещава, че ще ги обича, каквито и да са, винаги ще му бъдат те короната на главата. Защото много добре знае, че без тях пеперудата няма да я има, няма да може да живее. (Всички тези неща щях да ги разбера по-късно.)
 
 - Би ли целунал пеперуда... – казва ми дядо - какво би почувствал...? А тя пеперудата волна, свободна, неповторима в цветовете и лекотата, дарява те с нежност, подканва те: „Хайде, обичай ме, твори за мен, живей за мен, заради мен. Аз имам всичко, за което си мечтаете, от което имате нужда, само че цената ми е доста висока, тази цена е само за смели сърца. Целунат ли ме, ще ги даря с даровете си, ще ги закрилям от врагове им, ще ги прославя и обезсмъртя...“ – И пак си спомня за Тъмръш.
 
 - Най-високият връх близо до Тъмръш е Модър и от него може да се види всичко, което се простира до полите на Рила, Пирин и дори Стара планина. А на юг, през безбройните дипли, погледът стига чак до гръцките планини.
 
 Но какво е Тъмръш? – ще попиташ може би, уважаеми читателю. Тъмръш носи названието си от едноименното село, чиито жители панически го напускат през 1912 г, по време на Балканската война. След това селото е подпалено от перущенлии, тъй като и тъмръшки мъже са потушавали Перущица по време на Априлското въстание. Има един период, от 1879 до 1886 г., в който тъмръшлии са управлявали цялата планина, до гръцката граница, и са били горди и непокорни планинци. През това време местата между реките Въча и Чая са се наричали “Тъмръшка република”.
 
 Сега тъмръшлии не съществуват, а от славното някога село са останали само основите на около 300 къщи. Всичко е обрасло с вековна гора - свърталище на мечки и вълци. Но легендите са живи, подклаждани от дъбови дърва, чиято жарава е силна, и говорят за славата на помаците тъмръшлии. Жарава, която тлее и до днес в сърцата на потомците на тези горди планинци, отпили от чашата на свободата.
 
 - Времето беше време за пишене на история – продължава дядо. - Време за изграждане на гнездо, в което да се създадат достойни поколения, готови да умрат за идеалите си. Аз бях един от тях, пред очите ми се разпростираше рай, създаден от Аллах. Бяхме я загърнали тази наша република с нежност и любов, като новородено пеленаче, скрито от чужди и враждебни погледи. Някъде там, в душите ни, за нас и само за близки и приятели. Нали знаеш какво излъчва една рожба, особено когато е собствена, едно парче, паднало от душата. А когато ти се усмихне, изгряват няколко слънца... Тогава душата ти се отпуска, поемаш си дълбоко въздух, в съзнанието ти се появяват светли, добри мисли, иска ти се да полетиш, да запееш песен, нечувана досега.
 
 Притискаш я близко до сърцето си, за да почувства топлината ти, душата ти, даряваш я с една, две, хиляди целувки, иска ти се да я изядеш, както казват нашенци... Но заплаче ли, тогава люта змия хапе сърцето ти, черни облаци надвисват над теб, плачът не е плач, а писък, който пронизва. Плачеш с него, пееш му нежно, целуваш го, както никога досега, за да се усмихне, за да те стопли...

 
 Ех, рожбо моя, за теб бих умрял, бих дал и дъха си, усмивката си, погледа си...
 Ех, рожбо моя, за теб бих направил това, което мога и което не мога, за да бъдеш и пребъдеш.

 
 ТЪМРЪШ
 
 Ти си искрата, мечтата
 в моя живот.
 Ти си копнежът, сълзата
 в моя живот.
 Ти си дъхът, лъчът
 в моя живот.
 Ти си денят, нощта
 в моя живот.

 
 Гледах го как шепти думи, изричани хиляди пъти, превъплътили се в него, както името му. Сълзите му капеха върху жълъда и парчето земя, които носеше винаги със себе си - те бяха на най-ценното нещо, което имаше.
 
 - Когато умра, искам да ми ги сложите в гроба, да дойдат с мен в черната земя. Ще ги занеса там, парче земя от рая в рая. А този жълъд ще посея, за да пусне корен, невиждан досега, и перата му игриви ще запеят песен родопска, а аз ще пригласям, докато всички заплачат за Тъмръш, осеян с цветовете на пеперуда, свободна и волна. Ще ме закараш, нали, за да целуна пеперудата, да полетя с нея на воля и свобода.
 
 Времето вече беше дошло, трябваше да закарам дядо в родното му място - знаеше ли се какво ще стане, можеше да се случи всеки момент... Животът и смъртта вървят ръка за ръка, дели ги само един косъм. Щеше да ми тежи на съвестта, ако не го направех, че не съм му сбъднал мечтата.
 
 - Утре рано, Аллах късмет ще отидем, нека и аз да я видя тази пеперуда. И ако е толкова хубава, защо и аз да не я целуна, нека и мен да дари с нейните дарове.
 
 - Наистина ли, Аллаше, благодаря ти, че ми даваш тази възможност, още един път ще видя рая, сътворен от теб... – зарадва се дядо и вдигна очи, гледащи някъде извън видимото. - Когато стъпя в него, ще заколя курбан, за да откупя всички грехове, извършени пред теб, Аллаше…
 
 От очите му закапаха едри сълзи, а устните му зашептяха дуа* "Алифатихa"**, и след това последваха още няколко. Сигурен бях, че тази нощ нямаше да мигне, както и стана. На другата сутрин станах рано, доста път ни чакаше, а той надянал най-новите си дрехи и седнал на любимото си място, вече смирено ме чакаше. Знаех какво е това за него и реших да го заприказвам, да го поуспокоя малко.
 
 - Как си, наспа ли се или изобщо не си лягал? Така не може, ела да хапнем нещо, пък пеперудата няма да избяга, тя те е чакала толкова време, ще почака още малко. Хайде, идвай в кухнята.
 
 Беше пролет, някъде по средата на май, но времето си беше някак си хладно, особено вечер, затова трябваше да взема и по дебели дрехи. Пък и този маршрут за първи път щях да го извървя. Качихме се в колата и потеглихме, дядо за пръв път седна на предната седалка. Не, че там се чувстваше по-удобно, а защото щеше да вижда по-добре и за да ми показва пътя. Слънцето взе да показва рога си, сякаш ни галеше или ни пожелаваше приятен път, дядо ми погледна няколко пъти към него и сякаш му се усмихна. Настроението му се подобри. Какво му минаваше през главата, не знам, но ми се искаше да съм на неговото място.
 
 - Е-е-е, казвай сега кой е този Ахмед ага Тъмръшлията! Познаваш го лично, били сте рамо до рамо, сбъднаха ли се мечтите му или си останаха само мечти?
 
 - Ахмед ага Караходжов, известен още като Тъмръшлията, беше водач. Висок, рус човек, в плещите доста широк, за да може да изхранва семейството си, както всеки един помак. Но в него имаше борбеност, каквато у никого другиго нямаше. На лицето му често можеше да се види усмивка, но това, което говорише, беше винаги много добре обмислено.
 
 (Ахмед ага е син на Хасан ага, помак от село Лясково. Майката на Ахмед ага е родом от Чепеларе и е дъщеря на Джафер Дервишев, виден помак в селото. След първоначалното прогонване на населението и опожаряването на региона през 1878 г., голяма част от управниците, начело с Ахмед ага Тъмрашлията и бежанците, се завръщат и основават Тъмръшката република в Родопите. Докато „републиката“ е била под негово управление, не е допуснато никакво насилие, противопоставяне и противоречия между различните религиозни и етнически общности, които живеели в мир и разбирателство.)
 
 - А каква е тази република, докъде се е разпростирала, колко време е съществувала?
 
 - Тъмръшката република имаше общо 22 села и 5 махали. Ахмед ага, по подобие на своя баща, от който получи в наследството района, сам раздаваше правосъдие и представляваше закона. Охраната и войската му се състоеше само от 40 специално обучени хора. Един от тях бях аз.

 
 (Под натиска на Англия и Турция западните сили не признават Санстефанския договор и свикват конгрес в Берлин. На 30 юли 1878 г. се обявяват решенията на т.нар. Берлинския договор. Съгласно тези решения нововъзвърналата се българска държава се раздели на две - Княжество България и автономна провинция Източна Румелия.
 Северната граница на „автономията” върви по билото на Стара планина, а южната - по Доспатските балкани - връх Перелик - превала Рожен - Преспанския дял - по Чам дере и по течението на река Арда, покрай Кърджали отива на изток. Цялото корито на река Въча, а то значи и цялата бивша Рупчоска нахия, не само с Тъмраш, но и с всички останали села до Мугла - Триглау - Борино, оставаш в Източна Румелия.)
 
 - А откъде иде името й Тръмбаш?
 - Възможно е името да идва от формата на местността, но може да има и тракийски произход. За това поне говори една стара тракийска легенда.

 
 (Тракийската легенда е, че Тъмрас е син на Дионисий, бога на бесите, и на една от ония три неизвестни хубавици, дъщери на жреца Каукъл, от чиито гърди млякото потекло само, за да накърми новороденото момче Тъмрас. Тъмрас засукал от гърдите на трите майки, раснал-пораснал, но бил осъден да си остане див и суров планинец - страшен за всички зверове, лишен от чувство за обич и за песента на Дионисий.)
 
 Продължавах да карам, а пред очите ми се разпростираше море от зеленина, обляна в бяло. Сякаш някакво було беше обгърнало високите части на планината и мъглата се спускаше и по долината. Приличаше на стада овце, навлезли в зелените ливади. А прясната зеленина на буките, дъбовете и високо издигналите се смърчове, които сякаш допираха небето, се съчетаваше с тях по неописуем начин. Преливаха едни в други и те караха да поемеш дълбоко въздух, да се отпуснеш, да си кажеш: ех, има ли някъде другаде такава красота...
 
 - Пристигнахме ли вече, гледам че се възбуди нещо, ако е това, то заслужаваше си... Просто нямам думи.
 - Да, пристигнахме, от тук започва всичко и тук свършва.
 - Не разбрах какво свършва.
 - Снощи звездите бяха толкова ярки, сякаш и те очакват среща с мен, скоро ще е, скоро.
 - Пак не разбрах, ама както и да е, искам да се порадвам на тази красота, да я приема в себе си.
 - Спри хей тук и ме почакай малко, сега ще се върна.

 
 Спрях колата и излязох малко да се поразтъпча, че се бях схванал целият. Въздухът беше толкова свеж, че като го поемеш, не ти се иска да го изпускаш. След малко дядо се зададе, държеше в ръцете си цветя, току що набрани.
 
 - Това какво е, цветя ли си набрал, толкова са хубави, как се казват?
 - Това е "видрица", вирее само по тези места. На запад казват, че това е сълзата на Исус Христос - когато е видял, че Помаците приемат исляма, се е разплакал за тях, затова вирее само тук.
 - Така ли, не знаех... Прекрасни са. Хайде да се качваме, казвай накъде да карам.
 - Карай направо и ще стигнем в Тъмръш. Това беше голямо, хубаво село, с къщи на два етажа всяка, с чардак, покрити с тикли, а улиците застлани с калдъръм. Джамията имаше две рукала, езан*** запее ли, животът спира, една неповторима мелодия, пята от векове за благото на хората.

 
 Пред нас се появи стадо овце, дядо ми каза пак да спра. Слезе от колата и отиде при овчаря, говориха си нещо надълго и нашироко, след което дядо брои някакви пари и му ги даде. Стиснаха си ръцете, после овчарят хвана най-хубавият овен и го подкара към мен. Когато дойде, върза му краката и го сложи в колата, благодари на дядо и си замина след стадото. Подкарах колата без да питам за нищо, едва ли щях да разбера.
 
 - Трябва да е тук наблизо, но защо всичко е замряло, защо няма живот, къде са тези хора, едно време наброяваха близо три хиляди, имаше четири махали...
 
 Пред погледа се редяха руини от къщи, обрасли в бурени и дървета, и никакъв помен от живот. Дядо слезе от колата, взе да си говори сам като сочеше с пръст, описваше във въздуха къде какво е било. Взе овена, подкара го към определено място – там, където някога е бил мегданът на селото. Реших и аз да му помогна, че тази работа не е за стари хора. Но той си беше вече подготвил всичко - положи овена на земята, върза му трите крака, върза му и очите с бяла кърпа. Изкара из пояса един остър нож и се обърна към небето:
 
 - Хей, Аллаше, умолявам те от името на всичките тези хора тук, да простиш греховете им, сторени срещу теб. Прости им, Аллаше, те бяха твои чеда, вярваха в теб, молеха ти се, възхваляваха те, ти за тях беше всичко. Прости им Аллаше, прости им.
 
 Той погали няколко пъти гърлото на овена, като шепнеше дума за прошка, и заби ножа в гърлото, откъдето потече яркочервена кръв. После седна настрани от курбана и през сълзи прошепна:
 
 - Толкова кривини има на този свят, толкова много, защо, защо... - Говореше сам на себе си, но знаеше, че така ще е и занапред, не винаги правдата възтържествува. Качихме курбана в колата, защото плътта му вече не беше толкова от значение, важни бяха дуата, душата и целта.
 
 - Карай, ще отидем на едно място. За да го видиш, ти трябват очи, за да го почустваш - душа.
 
 Не след дълго пред погледа се отвори прекрасна гледка. Майчице.... пред мен се простираше широка поляна, заградена от вековни смерчове. Застлана беше със зелена трева и осеяна от алени макове, които се изпреварваха с белите лайки кой по-напред да покаже прекрасните си цветове, но и другите цветя не им отстъпваха. Но най-важното на тази поляна бяха безбройните пеперуди, които се боричкаха или играеха някаква си тяхна игра. Цветовете им се сливаха с безбройните цветя, сякаш бяха създадени едни за други. В далечината се издигаше връх Модър, по който все още имаше сняг. Върхът сякаш беше диригент на една неописуема мелодия от звуци, които издаваха стотиците птици...
 
 - Син ти дойде, майко мила, дойде да изтрие твоите сълзи, да докосне твоите прелести... Дойдох да отдам почестите си, да полетя в рая ти като пеперуда – каза дядо и се наведе към земята. После се обърна към мен:
 
 - Ела, сине, на това място ще се кланяме три рекята****.
 
 Сега вече разбрах -  когато човек се кланя, навежда се към земята, като поставя дланите на ръцете си на нея, и след това поставя лицето си между ръцете, за да докосне земята или за да я "целуне". Щяхме да целуваме "земята пеперуда". Взехме си абдест*****, застанахме един до друг, обърнахме се към Каблето******. Дядо ме погледна, клепна с двете очи като ми се усмихна (това означаваше: готов ли си), аз му кимнах и също му се усмихнах. Вдигнахме ръце и докоснахме с палци задната мека част на ушите. Дядо с пълен глас се провикна:
 
 - Алайхуекбер*******...
 
 Свалихме ръцете и изрекохме дуата Субанике********, преминахме към седже*********, сложих си ръцете на земята, поставих лицето си между тях и целунах земята. Когато се изправих, дядо все още беше на земята. Аз продължих, преминах във второто седже, изправих се пак, дядо все още стоеше неподвижен. Към нас започнаха да се приближават стотици хора, които се усмихваха на дядо и той им се усмихна; после се превърнаха в пеперуди и полетяха на свобода. Затворих очи и продължих молитвата. След като свърших, си отворих очите, а дядо все още стоеше неподвижен в седже.
 
 - Дядо, какво ти става, какви бяха тези хора? Дядо, дядо...
 
 Но беше вече късно да ме чуе, той вече беше отлетял при своите пеперуди. Беше станал част от голямата пеперуда, в която имаше място за всички. Взех го на ръце, близо до нас имаше голяма дъбица, чиито клони правеха дебела сянка. Реших, че за него ще е най-добре там. Положих го в земята и, както искаше, поставих до него жълъда и късчето земя, които носеше винаги със себе си. Преди да се сбогувам с Тръмбъшката пеперуда, взех и аз един жълъд и парче земя, целунах ги и им обещах, че за тях ще живея и за тях ще умра.
 
 
 
 --------------------------------------------------------------
 * дуа – молитва   
 **"Алифатиха" - вид молитва
 *** езан - призив към молитва 
 ****рекята - части от молитва   
 *****абдест – ритуално измиване   
 ******Кабле (Кааба) - арабски الكعبة‎‎, «куб» — най-свещеното място за мюсюлманите. Кубическа постройка във вътрешния двор на Заповедния Мечет в Мека.   
 *******Алайхуекбер – Аллах акбар (Бог е велик)     
 ********Субанике - вид молитва
 *********седже (суджуд, саджа)- на арабски سُجود, произнасяно sʊˈdʒuːd, или  ُسجدة, произнасяно ˈsædʒdæh - дълбок поклон пред Всевишния в посока на Кааба, при който ръцете, челото и устните докосват земята

You are not allowed to view links. Register or Login
4
Oбяви / Re: Въпрос, моля помогнете!
« Last post by Marlboro on October 21, 2018, 07:58 »
 Ridvan tyrsko ime, chesto sreshtano pri tyrcite v Bulgariq, polzva se i ot drygi turkski narodi v Kazakistan, Rizvan ili Ridyvan e arabsko, bosnenci polzvat arabskoto Rizvan.
5
МИСЛИ НА ЕДИН ЛУД

 1 - И ако реално погледнем - единственото ни богатство си ни остава само изживеният от нас живот!

  2 – Късметлии са само родените! За останалите това не мога да го кажа! 3 – Проблемите ни идват за да ни напомнят, че ни има! А болката, че все още сме живи!

 4 – Мярната единица на човек е най-опасното нещо! Заради някаква си единица можеш да страдаш цял живот!

 5 – В живота ни колкото повече страст има, толкова по божествени сме!

 7 – Дребните неща в живота ни винаги ще си останат дребни! Те не трябва да ни спъват по пътя ни, че ние тук сме дошли да го извървим!

 8 – Ако прибягваш до лъжа за да си прав – то ти си по крив и от кривия!

 9 – В живота си преди болният съм съжалявал без майчиният! Защото болният ще оздравее, но този който е израсъл без майка, ще страда цял живот!

 10 – Белезите на човек лесно се виждат от всеки! Но само той знае тяхната болка и цена! И най-вече урока които е научил от тях!
 11 – Понякога жената няма да иска мъжките ласки! Но това не означава че действително не ги иска!

 12 – На моята любов и калта по ръцете и стой някак си добре! С нея сякаш е богиня!

 13 – На този свят няма велики умове! Просто всички умове са еднакви! Различават се само по мързела! Едните някак си прекаляват с него!

 14 – В любовта важи правилото, че колкото и да дадеш ще е малко и на каквото и да се надяваш няма да се осъществи! Но пък удоволствието е велико!

 15 – И да обичаме и да се женим и да раждаме - все тая! Човек по пътя си винаги е бил сам - като в гробът си!

 16 – Очно красивите имат само един процент повече шанс за успеха! Ама само един! Останалите ги решава душевната красота!

 17 – Ако овцете научат за желанията на овчаря, какво ли ще си помислят за него! Това важи и за  политиците и избирателите, за работодателя и работника!

 18 – Намирам щастие във властта над себе си! Опитай те и вие - няма как да не се отървете от пророците си!

 19 – Жената намира щастието в това - да е съблазнителна! А не в това с кой и къде е!

 20 – Винаги съм казвал че мен само Аллах може да ме разбере; а и той ме разбра погрешно!

 Ибрахим Бялев
6
You are not allowed to view links. Register or Login
7
Bестник / Re: НОВИНИ - NEWS - HABER
« Last post by ibrahim65 on October 01, 2018, 21:18 »
За 50-60 милиона на лобното място на Илия Павлов се строи 100 (сто) метров паметник – небостъргач

Небостъргач ще заеме лобното място на Илия Павлов точно 15 години след показното и неразкрито до днес убийство на най-богатия българин в самото начало на 21-ия век.[/size
При това проектът е на неговия заместник в групировката Николай Вълканов.
След застрелването той стана собственик на Минстрой – холдингът за природни ресурси, който беше на Павлов и неговата Мултигруп.

Напомняме, че фирмата построи Сарая на Доган в Бояна, плати му прочутия хидроложки хонорар, а от друга страна Вълканов е много близък с премиера Борисов.


Снаха на бившия зам. на Илия Павлов е фолкпевицата Лия, любовницата на убития в също неразкрит атентат генерал в борческата групировка ВИС – Маймунека. Дамата е изпълнител на парчета като Митничарю, митничарю и Мъж като магия, има и дуети с осъдения ромски славей Кондьо.
„50-60 милиона”, както пише иронично Капитал, е предвиденото вложение в небостъргача: „Офис кулата на Вълканов ще е малко над 100 метра, а големият жилищен блок на Артекс ще е 75 м – срещу друг негов висок проект – до Маринела, текат протести в Лозенец.В момента най-високата сграда в близост до метростанция Г. М. Димитров е част от комплекса Софарма тауърс на друг олигарх – Огнян Донев, с височина 85 метра.Инвеститор в проекта е Бългериън еко проджектс, в което акционери с равни дялове са Николай Вълканов и двете му възрастни деца. Общата разгъната площ на небостъргача NV Tower (вероятно по името на собственика) е 46.5 хил. кв.м, а височината – 75 метра. Реално това са 19 етажа, но над тях ще има архитектурни елементи, например покривни градини, до 106 м. Проектът е на А&A архитекти, строител е Минстрой холдинг.Разчистването на терена започна през септември, а по план сградата ще бъде завършена в срок от 2 години. Пред Капитал Николай Вълканов коментира, че инвестицията в сградата е в порядъка на 50 – 60 млн. лв.В NV Tower 13 от етажите ще са заети с 24.6 хил. кв.м офис площи, като по думите на инвеститора част от тях ще се използват от собствените фирми, а останалото ще се отдава под наем. На последните три етажа от сградата проектът предвижда жилища, разположени върху 2600 кв.м, заедно с общи части и складови помещения. На партера ще има заведения за хранене и търговски обекти, вторият етаж ще разполага със СПА, спортен център и конферентен блок, а третият ще бъде технически етаж. Триетажен паркинг с РЗП 11.2 хил. кв.м. и капацитет 252 паркоместа ще бъде изграден под земята. По документи има предвидени и 66 места за паркиране в съседния парцел при централата на Минстрой.You are not allowed to view links. Register or Login
8
Янĸ Poндoнcaи имoл пeлeвин милиeн лĸвo, 11 тeнo poaия и 36 тeнo винe, aeгoтe зoгинoл. Boпoдoтĸлитĸ нo Πeжĸнcaия мoнocтиp тъpcили злoтeтe, capитe eт "цopeт нo Xиpинo" Boпoдoтĸлитĸ нo Πeжĸнcaия мoнocтиp тъpcили злoтeтe, capитe eт “цopeт нo Xиpинo” Злoтeтe нo Янĸ Poндoнcaи, имoнĸ eт вpĸмĸтe нo Дĸcпeт Pлoв eт ПІІ-ПІІІ в. Ceни Kocapъчao Xyблиayвoнe нo: 01.10.2018 Boпoдoтĸлитĸ нo Πeжĸнcaия мoнocтиp тъpcили злoтeтe, capитe eт “цopeт нo Xиpинo” Злoтeтe нo Янĸ Poндoнcaи, имoнĸ eт вpĸмĸтe нo Дĸcпeт Pлoв eт ПІІ-ПІІІ в. или имoняpcaи aopти c yaoзoния зo capитe бeгoтcтвe co тъpcили нoпoдoтĸлитĸ нo Πeжĸнcaия мoнocтиp? Hcĸ eщĸ ecтoвo зoгoдao aeĸ ĸ дeвĸлe шĸcтимoтo млoдĸжи, въepъжĸни c aиpaи, в cвĸтoтo eбитĸл нo 18cĸптĸмвpи вĸчĸpтo. Bĸ ĸ яcнe и aeй ги ĸ изпpoтил. Hъpзoли opxимoндpит Cĸeфил, aeйтe бил coм в мoнocтиp, o и ycпĸли дo poзaъpтят няaeлae aoмъao eт зoзидoн нĸизвĸcтнe aeгo пpeзepĸц нo чĸpaвoтo. Cъpcили co aeнapĸтнe нĸщe, тeвo ĸ cигypнe. Bĸ co eбичoйнитĸ apoдци нo aocичao c дopĸния или пъa нo иaeни Дepи и нoй-цĸннoтo - чyдeтвepнoтo нo cв. Бeгepeдицo, cи ĸ нo мяcтeтe. Boceчили cĸ тeчнe aъм виceaия eaeлe 2 мĸтpo пpeзepĸц и co cвoлили няaeлae aoмъao. Зoгoдao ĸ aoaвe ĸ имoлe пeд тяx. Дoли co нoмĸpили нĸщe, или пъa co cĸ eтaoзoли дo пpeдължoт пe дpyгo пpичинo, тĸпъpвo щĸ cĸ изяcнявo, нe cлĸд eaeлe пeлeвин чoc co cи тpъгнoли. Лĸгĸндитĸ зo cъapeвищo, capити в мoнocтиpo, eбиaoляxo Poндoнcae-Xĸтpичaия apoй пpĸди двoйcĸтинo гeдини, o cлĸд тeвo cĸ зoмълчo. Aднo eт интĸpĸcнитĸ лĸгĸнди ĸ зo злoтeтe нo вeйвeдoтo Янĸ Poндoнcaи и тя ĸ нoй-poзпpecтpoнĸнoтo. Зo имoнĸ, зoaeпoнe тoм eт вpĸмĸтe нo Дĸcпeт Pлoв, гeлям дopитĸл нo мoнocтиpo, ĸ тpyднe дo cĸ гeвepи, зoщeтe пpĸз ПVІІ вĸa cвĸтoтo eбитĸл ĸ билo eпeжopĸнo и cлĸд тeвo възcтoнeвявoнo. Koлae вĸpeятнe ĸ, oae ĸ имoлe нĸщe пpĸди тeвo, тe дo ĸ ecтoнoлe нĸзoбĸлязoнe. Зo Янĸ Poндoнcaи cлĸд пpeмĸнитĸ пpĸз 1989 г. зoпeчнoxo дo излизoт нĸпeзнoти opxивни дeayмĸнти, aeитe xвъpлят cянao нo cъмнĸниĸ eaeлe гpoдĸния мy пpĸди тeвo epĸeл нo бĸзaepиcтĸн бepĸц зo cвeбeдoтo нo нocĸлĸниĸтe в Koaĸдeния. Янĸ Poндoнcaи “Цopeт нo Xиpинo” ĸ дĸйcтвoл тeчнe в Poндoнcae-Kĸлнишaия poйeн и cĸ знoĸ, чĸ чĸтитĸ мy чĸcтe co cĸ apиĸли в мoнocтиpo aoтe нoй-cигypнeтe мяcтe. Дepи cĸ твъpди, чĸ пpĸз 1910 г. тeй тpoйнe cĸ нocтoнил в cвĸтoтo eбитĸл Убит ĸ 3 г. пe-aъcнe тeчнe нo път eт Πeжĸнcaия мoнocтиp aъм Bĸвpeaeп. Xpĸз втepoтo пeлeвинo нo ПІП в. Πeжĸнcaият мoнocтиp ĸ yбĸжищĸ нo pĸвeлюциeннитĸ дĸйци, пpиютявoл ĸ вeйвeдитĸ нo HKΠO. Bo eaeлe 200 мĸтpo eт мoнocтиpo ĸ и гpeбът мy, дe чĸpaвoтo “Pв. cв. Eиpил и Kĸтeдий”, пecтpeĸнo пeд нĸгeвe pъaeвeдcтвe. Mpxивĸн дeayмĸнт eт юли 1915 г. гe eпиcвo aoтe pĸaĸтьep и cpĸбpeлюбĸц. “Иcтинcaият лиa нo Янĸ Poндoнcaи - yбиĸцът нo Бepиc Popoфeв, Ивoн Гopвoнeв и Kиxoил Дoĸв” ĸ aнигoтo, aeятe пpĸдcтoвлявo излeжĸниĸ eт peдитĸлитĸ нo yбититĸ Гopвoнeв, Popoфeв и Дoĸв дe бългopcaeтe пpoвитĸлcтвe зo oнaĸтиpoнĸ дĸйнecттo нo Янĸ Poндoнcaи. “Cĸзи, aeитe co cлyшoли coмe дeбpe зo нĸгe eт ycтo нo ycтo eт зoинтĸpĸceвoнитĸ мy дpyгopи, щĸ cĸ пeчyдoт, aoтe yзнoят, чĸ тeзи тъмĸн гĸpeй, aeйтe бĸшĸ тъмничop в Дyпницo, o cлĸд тeвo cтoнo вeйвeдo в Kĸлнишaия poйeн, пeдиp cмъpттo cи ecтoви eaeлe пeлeвин милиeн лĸвo бeгoтcтвe”, cĸ aoзвo в oвтĸнтичнoтo aнигo, пpĸиздoдĸнo пpĸди двoйcĸтинo гeдини. H нĸя cĸ твъpди, чĸ ĸ “извĸcтнe нo вcичaи в Kĸлнишae и Bĸвpeaeпcae, чĸ Poндoнcaи бĸ нoпecлĸдъa apyпĸн тъpгeвĸц нo тютюн и чĸ в тoзи тъpгeвия ĸ влeжил ĸдин aoпитoл eт 200-300 xил. лв.” Дpyги дeayмĸнти пъa ceчoт, чĸ вeйвeдoтo ĸ умрял aoтe пpитĸжoтĸл нo 30 хиляди eaи винe и нo 9 хиляди eaи ркaия. Pпepĸд нocлĸдницитĸ нo тpимoтo yбити - Xĸтъp Popoфeв (бoщo нo Бepиc), Pтoнao Гopвoнeвo (мoйao нo Ивoн) и Ceдep Дoĸв (бoщo нo Kиxoил), Poндoнcaи ĸ нoтpyпoл бeгoтcтвeтe cи eт злeyпeтpĸби c пopи нo нocĸлĸниĸтe в Kĸлнишae и Pĸpcaи pĸвeлюциeнĸн eapъг. Освĸн тeвo пeлучил eт млoдeтypcaeтe пpoвитĸлcтвe пpoвe нo ĸacплeoтoция нo Kopиaecтинcaитĸ минĸpoлни бoни. Xpиcвeил зĸми нo Πeжĸнcaия мoнocтиp - 30-40 дao, aeитe cĸлянитĸ били пpинyдĸни дo eбpoбeтвoт бĸзплoтнe. Eeгoтe пъa тypцитĸ pĸшили дo пecтpeят чĸpaви нo нoциeнoлнитĸ мoлцинcтвo в няaeи cĸлo, Poндoнcaи пeлyчил 2000 тypcaи лиpи зo нoпpoвoтo нo Πeжĸнcaoтo чĸpaвo. Cвъpди cĸ, чĸ тя ĸ пecтpeĸнo, нe пopитĸ co изpoзxeдвoни coмe зo aĸpĸмиди, нoдницo нo дюлгĸpитĸ и иaeнeпиcĸц. Остoнoлитĸ мoтĸриoли били дecтoвĸни бĸзплoтнe и гeлямo чocт eт пopитĸ ecтoнoли y Poндoнcaи. Гeвepи cĸ, чĸ ĸ вeдил живeт нo бeгoтoш, o в apъчмитĸ ecтoвял пe 50-100 лв. Xpeтивницитĸ мy гe eбвинявoт, чĸ дepи взĸмoл мĸcĸчнo зoплoтo eт 50 злoтни тypcaи лиpи, нe пpĸз 1910 г., poзeчopeвoн eт млoдeтypцитĸ и изплoшĸн eт oтĸнтoтитĸ, cĸ eттĸгля в Πeжĸнcaия мoнocтиp. Aдин eт нoй-интĸpĸcнитĸ cлyчoи нo eтвличoнĸ и eтayп в eнĸзи гeдини cъщe ĸ cвъpзoн cъc Poндoнcaи. Bo 21 oвгycт 1901 г. пe шecĸтe мĸждy Бoнcae и Гepнo Джyмoя чĸтoтo мy eтвличo oмĸpиaoнcaoтo пpeтĸcтoнтcao миcиeнĸpao Aлĸнo Pтeyн и нĸйнoтo пpидpyжитĸлao Eoтĸpинo Цилao. Цĸлтo нo eтвличoнĸтe ĸ нoбиpoнĸ нo cpĸдcтвo зo зoayпyвoнĸ нo epъжиĸ зo HKOΠO. Янĸ Poндoнcaи пeлyчoвo eтayп eт 104 aг злoтe - 14 500 злoтни тypcaи лиpи Oщĸ тeгoвo витoят cъмнĸния, чĸ чocт eт eтayпo нĸ ĸ изпeлзвoнo пe пpĸднoзнoчĸниĸ. И cъмнĸниятo eтнeвe пoдoт въpxy Poндoнcaи. Xe вpĸмĸ нo вeйнoтo пpĸз 1912 г., aeгoтe тypцитĸ eпpoзнили Kĸлниa, пoa cĸ пpeapoдвo cянaoтo нo Poндoнcaи. Иcтepии poзaoзвoт, чĸ тeй eгpoбил дecтo eт aъщитĸ, o плячaecoнeтe capил във Фyдyлбĸйeвoтo aъщo, cлĸд тeвo caъпитĸ вĸщи били пpĸнĸcĸни нĸзнoйнe aъдĸ. Лeгичнe лĸгĸндитĸ cвъpзвoт мoнocтиpo c мяcтeтe, aъдĸтe вeйвeдoтo би capил бeгoтcтвeтe cи. Kĸcтнитĸ в Πeжĸн poзaoзвoт и пpĸдoния, чĸ пpи изнocянĸтe нo Kĸлнишao ĸпopxия coндъци c yтвop и цĸнни дeayмĸнти зo зĸми, дopĸния, пpиxeди и дp. били пpĸнĸcĸни в Дĸмиp Tиcop. Гeвepи cĸ дepи, чĸ в Гъpция cĸ знoĸлe тeчнe мяcтeтe, aъдĸтe cĸ cъxpoнявoт. Ceвo ĸ тoao, зoщeтe пpĸз 1761 г. Πeжĸнcaият мoнocтиp гyби cвeятo coмecтeятĸлнecт и cĸ пpĸвpъщo в мĸтex нo cвĸтeгepcaия Ивĸpcaи мoнocтиp. Pлĸд 1912 г. възниaвo cпep мĸждy Бългopия и Гъpция зo ceбcтвĸнecттo нo Πeжĸнcaия мoнocтиp. Xpĸз 1921 г. Mpбитpoжният cъд в Toгo cĸ пpeизнocя в пeлзo нo Бългopия. Hъзpocтни xepo eт cĸлeтe cи cпeмнят, чĸ aoтe дĸцo co низoли тютюн в двepo нo мoнocтиpo и co eтapили в дeлoп cтopo пyшao, вĸpeятнe cъщe ecтoнoлo eт вeйвeдcaитĸ гeдини нo Poндoнcaи. Дoли в poзaъpтĸнoтo cтĸнo нo cвĸтoтo eбитĸл eбoчĸ ĸ имoлe нĸщe, дoли co тъpcĸни цĸнни дeayмĸнти или злoтe, ecтoвo пълнo зoгoдao.Boдĸждитĸ co зoлeвĸнитĸ пĸтимo дecĸгo дo poзaoжoт пeвĸчĸ пeдpeбнecти и дo пpизнoят c aoaвo миcия co били изпpoтĸни. Boлoгo cĸ и дpyгo вĸpcия, чĸ ĸ възмeжнe нo тeвo мяcтe дo имo нĸщe зoзидoнe eт пe-нeвe вpĸмĸ, o нĸ чoa eтпpĸди пeвĸчĸ eт вĸa. Xecлĸднитĸ pĸcтoвpoциeнни дĸйнecти co пpoвĸни eт 60-тĸ дe 90-тĸ гeдини и ĸ лeгичнe дo cĸ пpиĸмĸ, чĸ oae ĸ имoлe нĸщe цĸннe, тe тeгoвo би билe eтapитe. Koтĸpиoлът ĸ пyблиayвoн във в. "24 чoco" Копирано от You are not allowed to view links. Register or Login © You are not allowed to view links. Register or Login

You are not allowed to view links. Register or Login
9
Помаци / Re: Истината за Помаците !
« Last post by ibrahim65 on October 01, 2018, 21:16 »
Васил Дечов: Из помашкия обществен живот (1)
ВАСИЛ ДЕЧОВ
ИЗБРАНИ СЪЧИНЕНИЯ
Издателство „Хр. Г. Данов” – Пловдив 1968
Съставили и редактирали: Васил Димитров, Станислав Сивриев, Николай Хайтов


ИЗ ПОМАШКИЯ ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ

ОБЩИНСКИ ДОМ
Бориковската помашка община е съставена от много махали — колибаци, разпръснати върху стръмната планина на около сто квадратни километра. За средище на тая община е избрана Пантовската махала, която брои четиридесет-петдесет колиби. В тая махала се намират джамията, мехтепът и общинският дом. Последният почти с нищо не се отличава от другите селски сгради. Преди петнадесет години един бориковски мидюрин (кмет) забъркал общинските сметки или, по-вярно казано, забъркал ги общинският писар, та мидюринът останал да дължи на общината четиристотин гроша, за което се скарал с агите и скришом се изселил в Турция. Бориковци усвоили произволно къщата на бившия мидюрин, които изял четиристотинте факирски (сиромашки) пари, и я направили общински дом. Тая двукатна къща е правена преди петдесет-шестдесет години от дядото на злоупотребилия кмет, но оттогаз насам в нея не е чукновал дюлгерин, за да поправи друго нещо, освен да замени книгите и търбуха (вместо стъкло са поставяли изсушен говежди търбух) на един прозорец със стъкла. Долният — приземеният кат на селската къща, който е висок един метър и шестдесет сантиметра, едно време е служил на стопаните за двор и подник (яхър), а сега служи за семерджийница, калайджийница и пр. Българинът калайджия, който е от друго село, дохожда отвреме навреме в Бориково, калайдисва съдовете на бориковци и след това напуща подника, за да се натъкми в него семерджията или кърпачът, и то без никакъв наем. Горният кат, висок тоже един и шестдесет метра, в който се влиза отвън по една изкривена и изчупена дървена „скала" (стълба), е разделен с чить (плетен зид) на три отделения. В първото отделение или одайо има широк оджаклък за огън. Огнището е разкъртено и в пукнатините на пръстта се забелязва застинала лой, тельве (утайка) от кафе и други мазила. Големите камъни от двете страни на огнището, тельвето, лойта и възправеният в кюшето дървен шиш свидетелствуват, че тая одая служи за готварница, че тук се пече шиш-чеверме и се вари кафе. На огнището в пепелта се мъдрят изправени два пръстени ибрика, а това показва, че тук се грее и вода за абтез. Дъсченият таван на тая стая е дотолкоз окаден от дима, че не може да се познае от какви дъски е правен. Човек при пръв поглед би помислил, че таванът е боядисан с черна лъскава боя. Дъските на пода са се раззинали и прогнили от вода и кал — през тях свободно може да се гледа долу в калайджийницата. Стените се не познават с какво са измазани: дали с черно-червена глина или с катран. По тях се забелязва: кръв, плюнки, храчки, нечистотии от мухи и всякакви други вещества от добитъци и хора. За прозорец на тая стая служи една пролука в стената, през която свободно може да се провре само едно куче от среден ръст или голямо коте. Второто отделение е украсено по стените, пода и тавана, току-речи, със същите краски, както и първото; обаче то се отличава със своята мобилировка. Вместо оджаклък, в него е поставена желязна соба, кюнците на която достигат двадесет-тридесет сантиметра до тавана и оттам, успоредно с тавана, са прокарани навън през прозореца. Тая соба от много употребление се е пробила на няколко места, но грижливият селски кехая, който изпълнява длъжността и на разсилен, е запушил дупките с глина и малки каменни плочици. Кюнците също са стегнати с обръчи от глина, но при всичката грижливост на кехаята собата пак дими и постепенно боядисва стените и тавана с черна лъскава боя. Около собата дъските на пода са прегорели, та са се отворили доста големи пролуки. Зиме връз пролуките кехаята туря тиклици (плочици), за да не влиза студ, а лете тиклиците се отмахнуват, за да дохожда хладина от „подника".
Близо до прозореца, който е по-големичък от пролуката, през която се осветлява и проветрява „готварницата", и на който са закрепени парчета от стъкла — от много години не виждали вода и изтривка, — е поставена една грубо скована дъсчена маса. Единият крак на масата е свързан със сижими, защото при едно скарване и сборичкване между съветниците във време на заседание тая маса повече е пострадала, отколкото главите и гърбовете на скараните ази. Връз масата е постлан един парцал, който някогаж е бил черна мушама, а сега не прилича на друго, освен на скъсан кеневирен чувал. Връз парцала са натрупани без ред книжа, мастилница, пера, тютюневи кутии и други неща. До стената, която отделя чевермеджийницата, са прикрепени дъски с много преки преградки, прилични на дюкянджийски жебки (преградки на рафт). В тия „жебки" без ред са натрупани всякакви книжа, голяма част от които са скъп спомен от блаженото за родопчаните румелийско управление. Тия книжа са покрити с покривки, тъкани от паяците, които свободно си живеят и се плодят из жебките, рафтовете и тавана. В ъгловете между стените и зад вратата са възправени и захвърлени брадви, звънци, тояги и други веществени доказателства, потребни на общинския съд. До една от стените са закрепени на грубо издялани дървени подпирачки три-четири дъски, които служат и за кресло, и за легло. Това легло е постлано със скъсано козиняво халище и една твърда вълнена възглавница, които поради невиждане на вода и сапун от много години насам, лъщят като нова мушама. На това кресло и легло си отпочиват и отспиват кметът, писарят и държавният бирник, когато събира данъците. Ползата от това легло е очевидна. Спите ли една вечер на него, заранта, като се събудите, ще усетите много приятно гъделичкане по снагата и колкото по-често се почесвате, толкоз по-приятно ще ви става. Освен това ще занесете у вас в къщи скъпоценен армаган, за който не сте дали нито стотинка. Но да не приказваме повече за армагана, защото без малко щяхме да забравим друга една полезна вещ. В един ъгъл на селския дом скромно се гуши един предмет, който отдалеч прилича на връзка детски пелени. Но ако наближите тоя предмет и започнете да го барате с ръце, ще чуете шум, като че сипвате в торба изсушена юфка. Вдигнете ли нагоре предмета и го разгърнете, ще видите извътре разни шарилки и висещи книжни парченца — също нашарени. Тогава веднага ще се сетите, че това не са пелени, а голямата карта на България, издадена от книжарницата на Хр. Г. Данов. Тая карта често служи за завивка на бирника и писаря, а лете в горещините е най-добър предпазител от мухите. Писарят на Бориковската община, който се живее в най-голямото световно удоволствие — съня, ни казваше, че когато се покривал с тая карта, освен че не бил обезпокояван от мухите, но и много сладко спял, защото под тая завивка му било много хладно. Само веднъж картата му развалила съня. Картата била само причината. Кехаята Топал Саид, като видял писаря Стайка, че се е изтегнал по гърба на картата, престорил го на шега за християнски мъртвец, зел да подражава на свещеник, пял му с висок глас някакви погребални песни и молитви, а после се изкискал. Писарят Стайко се събудил от сладкия сън, забазганил (захвърлил) картата зад вратата и изпсувал „на вяра" Топал Саида. Последният се разсърдил и се оплакал на имамина, че писарят го псувал „на вяра". Имаминът казал на мидюрина и азите, че писарят и кехаята се „ядат като куче и коте", че единият пее като поп, а другият псува като агуптин. За наказание мидюринът и азите „жеремили" (глобили) двамата общински служащи с едно чеверме, което изяли заедно — и съдии, и подсъдими.
Но стига толкоз за картата на г. Данов, купена за двадесет и пет лева факирски пари.
Читателите са се сетили, че това отделение на Бориковския общински дом служи за общинска канцелария.
Третото отделение е един тъмен клет (килер), който служи за склад на общински вещи, за настаняване просяци, за издирване на престъпления и за затвори на престъпници.

ОБЩИНСКИ ИЗБОРИ
Пегък е или джумайогюн, както казват помаците. Общинската канцелария в Бориково е отворена. На креслото-легло са седнали кметът Исеин Мурюски и съветниците Сюлю Керимуски и Маню (Сюлюман) Гърнетарски. Писарят Стайко Букуски е седнал на един изкривен дъсчен стол, навел се е над масата, клати си главата надясно и наляво и шепне нещо с много нисък глас.
— Испе ли пощата, Стайко?
— Испех я, Исеина — отговаря писарят.
— Има ли некву нову? Ищат ли пак пари за некви книги, я други некви жереме?
— Нема некву запьонато. Исеинаа. Има сакви-такви окружни; провадат ги, колкоту да польним жебкисе с тех и да хи едот мишкисе.
— Испей хи, да хи чюим!
— Да ви ги испеям. Слушайте!
„... На 18-ий того през нощта неизвестни крадци се вмъкнали в дюкяна на Иван Стоянов от с. Кадъкьой, Тутраканска околия, и му задигнали: десет оки сол, един говежди гьон и други дребни неща. Предлагам ви, господин кмете, да направите разпореждане за издирването на крадците и ако се заловят, да ги изпратите със стража в повереното ми управление."
— Празна работа — възрази съветника Сюлю Керимуски. — Ние ни можим да сторим тербейо нашисе едепсизе, десу крадот овце и пчели, та ща са разтърчим да тросим и правим тербейо едепсизе от други села. Ни сета ли са началникан ни, че нее едепсизе, дену са крали соль и царвуле, са си от нува селу. Кутри крадот в едно селу, тех кумшиене си знает. Да фатят врют шюбелиене, да хим отпорет о биркач жоп, та да видиш, нище ли сичку да излезе на мейдань. Да ти каже ли тебе, Стайко! В България има еце хубави законе, ала за едепсизесе закон нема. Украде са нейде некву, растарчот са жендере, питат, разпитуват, ахтове правят и с нолкува са своршува рабутана. За паро не ворши сигашнес забитлик! Де са е чуло и видело с ахтове да се фатат харсозе и с хубаво да стануват тербейо?! Той ли е, агалар, право ли казувам?
— Тъй е, Сюлюманаа, праву казуваш — бързат да потвърдят изказаното от кмета и другия съветник.
— Пей по-нататък, Стайко!
Писарът продължава:
„... Господин околийският лекар с писмото си от двадесети того под номер сто петдесет и три ми явява, че при последната му обиколка забележил, че улиците и площадите на много села били съвсем нечисти. Трупове на умрели кучета и други животни били изхвърлени на тия улици, които заразявали въздуха..."
— Запри, Стайко, стига толкува! Сетихме се за какво са сорди началникан ни. Демек, врют рабутисе са дюздисаха, та остана лю един кусур. От сига нататък ще погрибаме и умрелисе котета и кучета! На котри ли факирин да зомим градинана за кучещи мизарлък? Какво ще речеш, Исеинаа?
— Ни сетам са какво да река. Шеш бащ калдъм от сее емире и окружни. Кьор улаим, аку имат юм в главине и дохтуре и началници. Леким да ви каже ли, агалар, ага на чилека е широку околу вратон и ага нема друга рабута, чуди са какво да измислюви и да прави. Дохтуран зима дьорт юс (четиристотин) леф айлък. Нолкува пари един факирин ни може да казандиса за он сеньо. Да речеш, чи доктуран има млогу рабута — нема. По нашисе краюве людесе еца-еца са ни разбулеват, та че и да са разбулеват, кой ти троси дохтур. Дохтуран ни е аллах. Всекиму е написану колку ще живее и кога ще мре. Какво ще ти стори дохтур, ага немаш дене от аллаха да живееш. Пък да ви кажем, агалар, и сиденесу са дудева. Забит улан, кату нема друго какво да правят, разторнат са по селаса да са елендисат. Иде будин в некву село и, хелбетте, ще найде некав косур. Е умрело куче види на сукакан, е друг некву танадиса. Наеде са, напие са, та че ага са ворне, ще посиди и ага са отмори, зоме, калеман в ракона и сува ли да напише, нува ли, таче най-сетне му дойде на юмон за умрелине кучета и нега изписува. Ни стига дену зима дьорт юс леф на месец факирски пари, ами прави масраф на дювлетес и за книги, и за поща, и за млогу други работи. Праву ли думам, Сюлюманаа?
— Праву е, Исеииаа. Леким нема кой да на чуе. Язък на фукароса. Сига измислюват млогу рабути, ала нищо хми ни ворши. Де са другучешните години. Ага споменам каков хубав животь сме прикарували ирми беш сене евель, та ми малим пада на сарцесу.
— Сой ни е било писану, агалар. Аллахува рабута. Може да сме сгрешили некву упреш аллаха. та сига ни е дал да тьоглим...
Кмета и агите навеждат глави и се дълбоко замислят. След няколко минути мечтание кмета се сепва и проговаря:
— Дойде време за намаз (молитва). Хайдете да зомим абтез. Стайко, сворши ли другата рабута, та че ела след жумайо дену нас. Зоми си книга и калеме.
Агите бавно стават от креслото и се упътват за джамията.

Чепеларе, 1905 година

You are not allowed to view links. Register or Login
[/size][/font]
10
Oбяви / Re: Въпрос, моля помогнете!
« Last post by ibrahim65 on September 29, 2018, 00:47 »
Правилното е Ридван! Доста ползвано име в Турция!
Pages: [1] 2 3 ... 10