11
Фолклор / Re: Pазкази от Ибрахим Бялев - един помак от ЧЕЧ-а!
« Last post by ibrahim65 on October 09, 2025, 15:41 »ИМАНЕ
Ибиж ага беше чорбаджията на селото. Баща му също беше заможен човек, но не колкото него. Той нивите на баща му ги удвои, а стадата утрои. Това го направи първенец не само на селото, а и на околията. Но добротата, с която той се славеше, беше в пъти по-голяма. Той никой не върна от портата си. На стотици даде пари за болести и още толкова със собствени пари задоми. Освен, че построи нова джамия в селото, той построи и трите каменни моста, които свързваха селото. Всяка година построяваше и по няколко чешми. Засаждаше стотици орехи и нито един от тях не береше, а ги оставяше на хората да ги берат. Всяка година правеше тържество сюнет и на него със собствени средства обрязваше децата на бедните, не само на селото, а и от околията. Тогава се канеха оттам пехливаните и се въртяха десетки чевермета.
Ибиж ага освен тези дейности, в живота си имаше две любови. Първата беше просветата, за която даваше и мило и драго. Училището в селото всяка година се пребоядисваше. На всеки учител всяка година даваше по една заплата. Библиотеката пък я пазеше като зеницата на окото си. Всяка година за нея купуваше стотици нови книги.
Втората му любов пък беше гиздавото Вайде, която още от юноша той я нарече Гиздавуша и така я наричаше до последно. За нея той без да мисли би си дал и сърцето, и душата. И нямаше нещо, което тя да пожелае и да не го направи. Русите й къдрици и сините небесни очи още от дете го бяха пленили и той през целият си живот само за тях живееше.
Тя пък за негово щастие се случи оправна жена. Къщницата за нея беше като за детето играта, като на старец лулата, като на ерген мечтата. Откакто влезна в къщата на Ибиж ага, тя изцяло се промени. Някои стени се събориха, други построиха и тя заприлича на конак, на който всеки би завидял. Навсякъде се засади любимото й цвете – къкален карамфил, който човек веднъж помиришеше ли го, цял живот с този мирис живееше.
Тя му роди трима сина и ги отгледа. Освен, че ги отгледа ги и задоми. Освен това в този конак тя беше изковала железни правила,с които всичките в хармония живееха. Тези правила тя с цената на всичко бранеше и на всички налагаше. Ибиж ага с тях лесно свикна. Синовете му пък с тях израснаха и хора станаха. На снахите им в началото им беше трудно, но след като нямаха друга възможност и те в тях се побраха.
На Гиздавуша с тях им беше лесно, защото като някакъв психолог добре ги беше разчела и знаеше кой или коя най-много обича. Големият им син например освен, че обичаше кърската работа, също толкова обичаше и лова. Затова тя по два дена в седмицата го оставяше на свобода с пушка в ръка да скита по балкана. Средният пък в живота си само едно нещо знаеше и това беше животновъдството. Ако не го повикаха, щеше да си осъмне по кошарите при животните. С най-големи подробности той знаеше всичко за тях. Някои от тях ги даряваше с велики имена, други пък кичеше като родни деца. Третият й син пък беше домошар. Когато по конака имаше някакъв проблем Гиздавуша винаги се обръщаше към него и той винаги успяваше с нещо да й помогне. За снахите си пък беше успяла да научи всичко. Та дори и на коя какво й е любимото ястие. Коя обича месо или сладко. Коя обича солено или безсолно ……
Но ето, че един пролетен ден Гиздавуша един път завинаги затвори своите небесно-сини очи. Ибиж ага въпреки, че я спусна сам в черната земя, не повярва, че тя го е оставила и заминала във вечното. Когато се завърнаха от погребението, той продължи да я търси по къщата. Дори чакаше, тя да му сервира любимото ястие. Но тази вечер на широката софра вечерята я сервира най-голямата снаха. За да направи уважение и според железните закони на Гиздавуша, той седна на софрата, но не яде. Това нещо на останалите членове не им направи впечатление. Вместо това те още на вторият залък с думи, които до сега бяха забранени в тази къща, се хванаха шия за шия:
- Аз съм най-голямата и на мен ми е правото да наследя Гиздавуша. Оттук насетне в тази къща аз каквото кажа, това ще е.
Втората пък не остана по-надолу и тропна по софрата:
- Най умната в тази къща съм аз. Затова аз каквото кажа, това ще става. Третата пък на свой ред се разсмя така, че беше чута от улицата:
- Вижте ги тия. Едната била голяма, другата умна. Докато аз съм най-млада и красива, и Гиздавуша от всички вас най-много мен обичаше. Затова оттук насетне в тази къща, каквото ще става, аз ще го казвам …..
Ибиж ага тихомълком стана от софрата и приседна на миндера под столетния орех, който бе засят от пра-пра бучу му. И докато пълнеше лулата си с тютюн, породистото куче се настани до него и любопитно го загледа в очите. А той след като запали лулата и отпи от нея отровата, погледна към луната и на Гиздавуша заговори:
- Хей, любов моя Гиздавушо! Всичкото имане на този свят си отнесла със себе си. Да кажа, че вече в тази къща ще има мир, ще е лъжа. Да кажа, че в тази къща ще има разбиране, пак ще е лъжа. Да кажа, че вече в тази къща след тебе ще има обич, пак ще е лъжа. Да кажа, че в тази къща след тебе ще има имане, хептен ще е лъжа.
Автор Ибрахим Бялев
Ибиж ага беше чорбаджията на селото. Баща му също беше заможен човек, но не колкото него. Той нивите на баща му ги удвои, а стадата утрои. Това го направи първенец не само на селото, а и на околията. Но добротата, с която той се славеше, беше в пъти по-голяма. Той никой не върна от портата си. На стотици даде пари за болести и още толкова със собствени пари задоми. Освен, че построи нова джамия в селото, той построи и трите каменни моста, които свързваха селото. Всяка година построяваше и по няколко чешми. Засаждаше стотици орехи и нито един от тях не береше, а ги оставяше на хората да ги берат. Всяка година правеше тържество сюнет и на него със собствени средства обрязваше децата на бедните, не само на селото, а и от околията. Тогава се канеха оттам пехливаните и се въртяха десетки чевермета.
Ибиж ага освен тези дейности, в живота си имаше две любови. Първата беше просветата, за която даваше и мило и драго. Училището в селото всяка година се пребоядисваше. На всеки учител всяка година даваше по една заплата. Библиотеката пък я пазеше като зеницата на окото си. Всяка година за нея купуваше стотици нови книги.
Втората му любов пък беше гиздавото Вайде, която още от юноша той я нарече Гиздавуша и така я наричаше до последно. За нея той без да мисли би си дал и сърцето, и душата. И нямаше нещо, което тя да пожелае и да не го направи. Русите й къдрици и сините небесни очи още от дете го бяха пленили и той през целият си живот само за тях живееше.
Тя пък за негово щастие се случи оправна жена. Къщницата за нея беше като за детето играта, като на старец лулата, като на ерген мечтата. Откакто влезна в къщата на Ибиж ага, тя изцяло се промени. Някои стени се събориха, други построиха и тя заприлича на конак, на който всеки би завидял. Навсякъде се засади любимото й цвете – къкален карамфил, който човек веднъж помиришеше ли го, цял живот с този мирис живееше.
Тя му роди трима сина и ги отгледа. Освен, че ги отгледа ги и задоми. Освен това в този конак тя беше изковала железни правила,с които всичките в хармония живееха. Тези правила тя с цената на всичко бранеше и на всички налагаше. Ибиж ага с тях лесно свикна. Синовете му пък с тях израснаха и хора станаха. На снахите им в началото им беше трудно, но след като нямаха друга възможност и те в тях се побраха.
На Гиздавуша с тях им беше лесно, защото като някакъв психолог добре ги беше разчела и знаеше кой или коя най-много обича. Големият им син например освен, че обичаше кърската работа, също толкова обичаше и лова. Затова тя по два дена в седмицата го оставяше на свобода с пушка в ръка да скита по балкана. Средният пък в живота си само едно нещо знаеше и това беше животновъдството. Ако не го повикаха, щеше да си осъмне по кошарите при животните. С най-големи подробности той знаеше всичко за тях. Някои от тях ги даряваше с велики имена, други пък кичеше като родни деца. Третият й син пък беше домошар. Когато по конака имаше някакъв проблем Гиздавуша винаги се обръщаше към него и той винаги успяваше с нещо да й помогне. За снахите си пък беше успяла да научи всичко. Та дори и на коя какво й е любимото ястие. Коя обича месо или сладко. Коя обича солено или безсолно ……
Но ето, че един пролетен ден Гиздавуша един път завинаги затвори своите небесно-сини очи. Ибиж ага въпреки, че я спусна сам в черната земя, не повярва, че тя го е оставила и заминала във вечното. Когато се завърнаха от погребението, той продължи да я търси по къщата. Дори чакаше, тя да му сервира любимото ястие. Но тази вечер на широката софра вечерята я сервира най-голямата снаха. За да направи уважение и според железните закони на Гиздавуша, той седна на софрата, но не яде. Това нещо на останалите членове не им направи впечатление. Вместо това те още на вторият залък с думи, които до сега бяха забранени в тази къща, се хванаха шия за шия:
- Аз съм най-голямата и на мен ми е правото да наследя Гиздавуша. Оттук насетне в тази къща аз каквото кажа, това ще е.
Втората пък не остана по-надолу и тропна по софрата:
- Най умната в тази къща съм аз. Затова аз каквото кажа, това ще става. Третата пък на свой ред се разсмя така, че беше чута от улицата:
- Вижте ги тия. Едната била голяма, другата умна. Докато аз съм най-млада и красива, и Гиздавуша от всички вас най-много мен обичаше. Затова оттук насетне в тази къща, каквото ще става, аз ще го казвам …..
Ибиж ага тихомълком стана от софрата и приседна на миндера под столетния орех, който бе засят от пра-пра бучу му. И докато пълнеше лулата си с тютюн, породистото куче се настани до него и любопитно го загледа в очите. А той след като запали лулата и отпи от нея отровата, погледна към луната и на Гиздавуша заговори:
- Хей, любов моя Гиздавушо! Всичкото имане на този свят си отнесла със себе си. Да кажа, че вече в тази къща ще има мир, ще е лъжа. Да кажа, че в тази къща ще има разбиране, пак ще е лъжа. Да кажа, че вече в тази къща след тебе ще има обич, пак ще е лъжа. Да кажа, че в тази къща след тебе ще има имане, хептен ще е лъжа.
Автор Ибрахим Бялев