Recent Posts

Pages: 1 2 3 [4] 5 6 ... 10
31
Помаци / Re: Обликът на помаците!
« Last post by ibrahim65 on March 28, 2020, 12:09 »
С терор и кръв и БКП, и ДС смазват бунта в Корница, създават единна нация                       26 MAR 2016 43 години след трагедията, разиграла се през 1973 г., няма осъдени за червения терор, а ДПС и Доган са нежелани в района  Престъпленията към религиозните и етническите общности са един от най-зловещите провали на комунистическия режим и диктатора Тодор Живков, а плодовете от антинационалната им и антинародна политика продължават да бъдат и до днес тежка рана в съвременното българско общество.
Днес християни и мюсюлмани ще се съберат в Корница, за да засвидетелстват памет към жертвите на червения терор, но и за да припомнят, че в борбата срещу комунизма хората не се деляха на етноси и религии.
Преди 43 години на 28 март, с оръжие и насилие, милиция и армия по нареждане на БКП смазват така наречената Корнишка република. За нея съвременните поколения не са чували, или не знаят почти нищо, защото червената пропаганда беше покрила години наред с мълчание и дезинфармация истината за
справедливия бунт на хората
Реално в началото на 70-те години на миналия век по решение на ЦК на БКП и с личната благословия на Живков започва преименуването на българомохамеданите в Родопите и Пиринско. Това са етнически българи, с български майчин език, но носещи арабски имена и изповядващи исляма, който са приели в годините на петвековното робство. Комунистическата идеология предвижда създаването на единна нация, но по пътя на терора и насилието, пренебрегвайки световния правов принцип на самоопределението. Паралелно със смяната на имената се налага червеният атеизъм и се забранява посещението на джамии.
Първите сведения за насилствена смяна на имената в Пиринския край са от декември 1972 г.
В месността „Предела” група горски  работници от с. Корница са блокирани една вечер с три джипа с милиционери от Гоце Делчев. Униформените им поставили условието, че трябва да си сменят имената, но работниците Бекир Садулев, Алис Пачев, Адем Пашов, Ибрахим Бялков отказали. За опита за съпротива били пребити от бой. Най-тежко е бит Ибрахим Бялков. В Корница е върнат на носилка и почти цял месец е в безсъзнание.
БКП не се отказва от политиката си и настъпателно започва с насилие да подменя имената на българомохамеданите, наричани още помаци или ахряни. Най-драматични се оказват събитията в с. Корница и  Бабешките махали.
Милицията и партийните секретари от Благоевград започват да уговарят първо по партийна линия активистите от селото. По-късно с призовки били привикани в участъка полевъдните бригадири Аляк Келешов, Асан Имамов и Исмаил Бенишов, Реза Суин. Мъжете обаче отказали да си сменят имената и били смазани от бой. Единственият, който не се е явил на тези призовки, е бил Реза Суил. На 20 януари 1973 година в селото пристигат хора от МВР да приберат Реза, който не се е появил на тяхното повикване. Хората разбрали, че ще го арестуват и се вдигнали да го защитят. Милиционерите отстъпили и си тръгнали, а хората разбрали, че единствено събрани заедно могат да предотвратят насилствената асимилация. Така в знак на протест, сдружени заедно, започнали денонощно да седят на площада, напалили огньове, за да се топлят през студените дни. Протестът им продължава почти три месеца, а
в София са в паника, не знаят как да реагират
„Всички спряха да работят, децата не ходеха на училище, народът очакваше представители на властта, които да разяснят докога ще продължава всичко това. Никой не е предполагал, че има друг начин за борба освен мирно несъгласие с това нечовешко решение - смяната на имената. Вече всичко става ясно, че властта смята по единично да се справи с всеки мюсюлманин - да му бъде сменено името и премахнати техните обреди. Зимата в Пирин е сурова, сняг и вятър; дъждът и мъглите бяха постоянен спътник на хората, но не това тревожеше хората, завити в черги и найлони, с очи, насълзени от дима на мокрите дърва”, разказва Рамадан Рунтов, който по-късно прекарва почти 10 години в Старозагорския затвор, а в навечерието на 10-ти ноември 1989 г. семейството му е екстрадирано в Югославия, а днес живее в Турция.
На 20 февруари 1973 година в селото пристига Петър Дюлгеров - първи секретар (на БКП) на Благоевградски окръг, съпроводен от управници от МВР от гр. Гоце Делчев. Вместо човешки разговор с премръзналите първият секретар, който по-късно бе издигнат за шеф на комунистическите профсъюзи в България се заканва открито, че досега не е имало бити хора, но ако трябва и кръв ще се лее. Дюлгеров предупреждава, че на новородените деца ще се слагат християнски, или така да се каже - славянски имена, както се изразява партиецът. По-късно със  същата мисия идват и редица отговорни другари от БКП като Радонов и генерал Карамфилов, които по категоричен начин заявяват същата теза за преименуване, спомнят си очевидци.
През този период няма реални реакции срещу насилствената асимилация – Съветския съюз бди над режима на Живков, а пред обществото преименуването се представя като доброволно. Турция също не прави никакви опити да се намеси, защото официалната версия е, че етническите турци в България никой не ги закача, а се сменят арабските имена само на етнически българи, но изповядващи исляма.
Развръзката настъпва на 28 март 1973 година.
„В 5 часа сутринта, когато хората уморено дремеха покрай огньовете, внезапно с автомобили и четири пожарни и други, селото бе нападнато от 2000 - 2500 биячи,  въоръжени с автомати, палки и специално подготвени за този случай дървени тояги. Започна се стрелба, жесток бой. С голи ръце хората се втурваха да се бранят. Биячите не подбираха - удряха деца, жени, без разлика; стреляха, биеха с палки и тояги, с вода от пожарните обливаха хората, пускаха освирепели кучета, без да помислят за последствията, коне мачкаха хората.
Нима може да се опише тази трагедия!”, спомня си участник в драматичните събития. При стълкновенията са убити трима души, а ранени - над 300. Жертвите са: Мохарем Мохаремов Барганов, Юсеин Асанов Караалилов и Халиф Мустафов Амедеин. 
След като чули стрелбата, жителите на селата Брезница - намиращо се на 5 километра северно от село Корница, и на с. Лъжница, намиращо се на 2 километра южно от с. Корница, се втурват на помощ, но са пресрещнати от милицията. Хората от с. Брезница са натикани в един полевъден водоем, където са  положени на побой. Убит е и току-що уволнилият се младеж Тефик Хаджиев. Същия ден в съседното село Брезница е убит възрастният Исмаил Атемин.
Така самообявилата се Корнишка република е разбита. Стотици семейства са принудително разселени в различни краища на страната, а в затвор са изпратени Байрам Ибрахимов Гетов, Байрам Байрамов Дулев, Исмаил Ахмедов Дрилев, Юсейн Ибрахимов Сърманлиев, Айруш Ибрахимов Хаджиев, Исмаил Бекиров Бялков, Осман Алилов Бузев, Юсуф Ибрахимов Сърманлиев и Мустафа Фаиков Бялков, Рамадан Рунтов.
„Мъката, която ни беше обхванала , след тези събития, не можеше да се опише. Нима можеш да предприемеш друго име без собствена воля и да бъдеш що-годе весел и сговорчив? Наплашени, хората пъшкат с още кървящи рани; започват работа заради самата работа, а не от чувство за дълг. Занизаха се дни и години на страдание, на мъка по загубени близки и познати, на жал за невръстни сираци и млади мъже, гниещи в затвора”, спомня си жител на Корница.
Започва се нов етап на асимилация в Пиринския край. Забранява се на хората да си викат на мюсюлмански имена, забранява се честването на празниците, забранява се на жените да ходят в националните мюсюлмански носии като шалвари, фереджета, забрадки и други. Също така се забранява обрязването на децата - мюсюлмански обичай.
Комунистическата пропаганда пуска версията, че в Корница бунтът е извършен от нелегална група, която е работела по указания на турската държава и е подготвяла сваляне на комунистическия строй в България. Твърди се даже, че през трите месеца на непокорство на кметството в Корница се вее турското знаме. Местни хора обаче отричат този факт и твърдят, че тава е провокация, с която се опитват да обяснят убийствата и извършения от МВР погром в селото. При проведената тогава операция на милицията сред жертвите е и ст.л-т Благой Златков, намушкан на седем места с нож. В ръцете си е имал АК-47, но не го е използвал, защото е имало заповед да не се стреля по хора. Главата на майор Рашков е била буквално "смазана" от удари с камъни. Един пожарникар е намушкан с нож, близо до сърцето.
Това е само част от
зловещата равносметката от безумието
 на комунистическия режим да  създава с терор единна нация. Днес раните от миналото са останали, а след идването на демокрацията хората от този район се самоопределят протестно като етнически турци и отказват всякаква връзка с българския етнос. Тук ислямът е почти изместил светските норми. Политическата ориентация е плътно към ДПС, но през поседните години хората от района, които са твърди антикомунисти са се дистанцирали от ДПС и агента Доган. Днес те търсят отговор на въпросите: Защо 26 години след падането на комунизма, ДПС не направи нищо, за да бъдат наказани виновниците за Възродителните процеси. Ръководството на партията на Доган в София и по места е пълно с ченгета от Държавна сигурност, които от името на жертвите, управляваха и се канят отново да управляват с бившите си палачи БКП, наследница на която претендира да е днешната БСП? Сигурно и заради тези горещи въпроси на възпоменателното честване днес ДПС не присъства, хората на Доган са нежелани в района, а цялата организация е поета от неправителствени организация и граждански структури.
В галерия: 1. Изглед от Корница през 1973 г.

https://faktor.bg/bg/articles/politika/na-vseki-kilometar/-s-teror-i-krav-i-bkp-i-ds-smazvat-bunta-v-kornitsa-sazdavat-edinna-natsiya-70208
32
БЛИЗКО ДО БОГА
                   
(Убиецът на пеперуди)     

Роман                      Автор Ибрахим БялевПредговор

Драги читателю, в този роман ще четеш за чувствената паяжина, плетена от сърцето и душата, диктувана от Бога и дявола, изживяна от жена с желанието да закриля човешките ценности. Този роман е написан, за да подтикне всеки мъж да се запита: - “Какво очаква жената от мен? - пари, имот, ласки на плът, любов, или доверие?“. Разковничето на този въпрос ще бъде заровено в последните му страници, в които ще бъде обрисувана психиката, не само на жената, а и смисълът на – живота. В този роман много врати ще бъдат отваряни и затваряни. Пътят освен че ще е трънлив, ще и окървавен. Но това няма да уплаши, или възпре нашите герои да го извървят. За да може не само на себе си, а и на нас да докажат, че животът ни е създаден от падежи и възвишения, от чувства заради които си заслужава да живеем.

  Главният ни герой в него ще е Анна! Младо момиче, едвам надминало двадесетте, но вече с голота коленичила пред любовта и готова за нейното благо, да се жертва до кости, до основа. Съдбата ще я накара да се разкъсва на парчета и с тях да търси в живота правилното не само за себе си, а и за останалите. Цената която ще плати няма да е никак малка, или пък за всеки, но това ще я извиси до Бога и ще се превърне във факел за останалите жени, на които със своето горене ще им показва пътят на истината. Философията й е “ Всяка победа изисква жертви – колкото по големи са те – толкова е по велика тя!“ и “ За да видим що за човеци сме – не ни е нужно огледало, а видим обстановката в която и с кой и как в нея живеем!“ и “ В този живот понякога си заслужава с лудият да си луд, с пияния, пиян и с бедният, беден!“ и “ Ако не знаеш какво да правиш с победата – тя не ти е нужна!“.

 Вторият ни герой в романа ще е Александър (наричан още от Анна - Ал), на който красотата и интелигентността му са толкова изтънчени и рядко срещнати, че това ще го кара не да е БЛИЗКО ДО БОГА - а да го замества. Кръгът му от почитателки ще е толкова обширен, че ще забравя кой е и за какво е дошъл на този свят и че ако Бог с едната ръка взима, с другата дава. Със сините си очи, стройната фигура и русите къдрици, ще е и син на любовта. И много негови почитателки (като Анна) опиянени от тях, с лекота и безжалостно пред себе си ще ги поставя на колене. Жените колкото го желаеха, Анна толкова ще се опитва да го промени и приземи. Защото добре осъзнава, че човек на този свят и крила да има, далече ли е от него, живота ще му мине напразно. Пък дори и облаците понякога слизат на земята да си починат и вода да пият. Заради него сътвори вразите: “ Ако не знаеш какво да правиш с победата – тя не ти е нужна!“. Защото лесно спечелените битки за сърца, до толкова ще го опие, че Анна ще се принуди, да му каже право в очите: “ Всяка победа изисква жертви – колкото по големи са те – толкова е по велика тя!“ Но хората които са БЛИЗКО ДО БОГА, подобни фрази, нито ги вразумяват, нито променят. Те живеят в облаците и земното за тях е като за орела мършата.

 Третият ни герой в романа ще е Али. Наперен селски момък, знаещ кой е и за какво тъпче родната земя. Съдбата му още от детските години не го жали и всеки ден върху му поставя тежести, от които той не се смазва, а става още по жилав и борбен. Философията му бе толкова колкото да се побере в едно човешко сърце: “Независимият най-много е мразен от силният и властващият!“, затова той се стараеше да бъде независим от никой, и никой да не бъде от него. Беше и уверен че: “Ако с бедният си– беден, с трудолюбивият – трудолюбив, с честният - честен, тогава ще си печеливш!“. Той бе обикновен като земята, гората, водата. Допреш ли се до него, ще си нахранен и напоен, не само от материалното, а и от духовното.

 И сега мили читателю, ще те помоля и ти да се оплетеш в тая извезана от любовни чувства паяжина, в която ще намериш приятни мигове изживени от нашите герои за благото на тебе и твоето поколение. Благодаря ти и приятно четене.

 С уважение Ибрахим Бялев
33
Bестник / Re: НОВИНИ - NEWS - HABER
« Last post by ibrahim65 on March 02, 2020, 22:59 »
За “приятелите“ дето не харестват мюсюлманите да гледат добре тези видеа на червените братушки какви ги вършат в Сирия.

https://myrotvorets.news/chtoby-poniat-russkykh-nado-posmotret/?fbclid=IwAR18lQwMTCnZ2pACvzRqXMmDdl6HGaAZnwBrlap6JNXyi87mz8WlsB8amaU
34
Bестник / Re: НОВИНИ - NEWS - HABER
« Last post by ibrahim65 on March 02, 2020, 22:56 »
Да честетим празника на приятелите ни християни с Баба Марта и пожелам да им носи здраве, щастие и успех в живота! От екипа.
35
История / Re: Цариградските българи
« Last post by ibrahim65 on March 02, 2020, 22:54 »
Всичко е описано.
36
История / Re: Цариградските българи
« Last post by Svetlina on March 02, 2020, 00:57 »
Ибрахиме, през кой век са били депутати въпросните българи? Я виж хубаво, ако обичаш.
37
Oбяви / Re: Почивай в мир NAZMI :-(
« Last post by Svetlina on March 02, 2020, 00:38 »
Потресена съм. Бог да го прости Назми. Смелост за семейството. Колко сме временни и крехки. Светлина по пътя ти желая, Назми!
38
Bестник / Re: НОВИНИ - NEWS - HABER
« Last post by ibrahim65 on February 28, 2020, 12:51 »
Въпреки че съм заклет Кемалист, Ердо вече взе да ми харесва!
39
Bестник / Re: НОВИНИ - NEWS - HABER
« Last post by ibrahim65 on February 28, 2020, 12:43 »
Ха честито на Европа! Милиони на гости ви идват!
https://www.hurriyet.com.tr/dunya/son-dakika-haberi-yunanistanda-sinir-hareketliligi-41457498
40
Bестник / Re: НОВИНИ - NEWS - HABER
« Last post by ibrahim65 on February 17, 2020, 21:11 »
 Покойният проф. Божидар Димитров: Три неща, които може би не знаете за руско-турската война

 Прочутата картина “Опълченците на Шипка” – оказва се, че народният поет Вазов
 съвсем не е митологизирал историята на битката за върха.
Проф. Божидар Димитров
1. На колко хора е известно, че освен в българските земи войната се води и на
 още два фронта – в Кавказ и във водите на Черно море.
На фронта в Кавказ военните действия при това започват още в първия ден от обявяването
 на войната (12 април 1877 г.), докато в българските земи чак след два месеца (10-15
 юни).
В Кавказ 120-хилядна руска армия начело с генерал Тергукасов нахлува в Османската
 империя, настъпва с няколко десетки километра, но е разбита. Турците преминават
 в контранастъпление, нахлуват на територията на Руската империя и обсаждат град
 Ереван. Като извършват и “репетиция” за арменския геноцид от 1915 г., избивайки
 до крак няколко десетки хиляди арменци в Алашкертската долина. Русия повежда резерви,
 деблокира Ереван и отново пренася войната в турска територия. Но тук се спъва
 в крепостта Карс, която подобно на Плевен в България спирпа настъплението на руснаците.
 Плевен и Карс падат почти едновременно. На този фронт русите трябва да се справят
 в тила си и с въстанически отряди на чеченци, абхазци, черкези и татари,
вдигнати на
“джихад” от
турското
разузнаване
Военни действия се развиват и в Черно море. На пръв поглед положението е трагично
 за русите. Загубла Кримската война в 1856 г. съгласно клаузите на Парижкия мирен
 договор Русия, няма право да има военен флот в Черно море. Турските броненосци
 безпрепятствено се появяват пред Одеса, Севастопол и Новоросийск и ги обстрелват.
 Русите въоражъват десетина търговски кораба с оръдия и под командата на адмирал
 Макаров дръзко се хвърлят в бой. А и поставят мини. Не толкова оръдията, колкото
 мините подплашват турското адмиралтейство и то прекратява рейдовете си по руските
 брегове.
2. В началото на войната руското командване прави груба стратегическа грешка,
 като подценява турската способност за съпротива както в Кавказ, така и в България.
Петербургските стратези смятат, че щом руският войник се появи на юг от Дунав,
 турската армия ще се разпадне и турските войници ще бягат презглава във всички
 посоки. Затова срещу 450 000 души турска армия в Европа изпращат само 260 000
 войници и офицери. При това, полеви войски от крайните южни губернии – Одеска
 и Херсонска.
Те са въоръжени
с остарели пушки, които имат два до три пъти по-малка скорострелност от масовата
 турска пушка “Пибоди-Мартини”.
Руските оръдия са бронзови топове от кримската война, а турските – стоманени
 оръдия “Круп”. Руските войски нямат дори интендантски части и полеви болници.
 И защо са им?
Войната е
замислена като
блицкриг – за 3-4
седмици
А планът за военните действия би разплакал и юнкер – първокурсник от военната
 академия на Руанда-Бурунди.
Той предвижда от 260 хиляди само 190 хиляди преминават Дунав, по голямата да
 сдържа двете турската армия в Северна България (60-те хиляди на Осман паша в Плевен
 и 125 хиляди в четириъгълника крепост Шумен – Русе – Силистра – Варна,
а един преден
отряд да хукне
напред и бързо
да стигне Одрин От опита от предишните войни русите знаят, че превземат ли Одрин,
 турците искат мир. И този отряд, моля ви се, е само от 14 хил. души, от които
 половината са смятаните за недееспособни български опълченци. Пушките им “Шаспо”
 са още по-остарели от тези на руснаците.
На пръв поглед всичко се развива добре. Месец след преминаването на Дунав командващия
 на предния отряд генерал Гурко прекосява дунавската равнина, преминава Балкана
 през Хаинбоаз, превзема Казанлък, преминава Средна гора, овладява и Стара Загора.
 Конните му разузнавалетни ескадрони вече гледат минаретата на одринските джамии.
 Загубите му оттогава да само трима ранени.
В следващите дни идва неизбежната катастрофа. На 8 и 18 юли руските атаки на
 Плевен са удавени в кръв. Русите губят 16 хил. бойци. Турците само 2000. Само
 двете турски армии имат вече повече бойци от преминалата Дунав руска войска. А
 срещу Гурко и неговите 14 000 е прехвърлена 40-хилядната турска армия на Сюлейман
 паша. Това е елитна армия от планински стрелци, току-що сломили не по-малко добрата
 черногорска армия.3. Знаете ли, че Шипка не е патриотичен мит. Знаете ли, че Иван Вазов не преувеличава, когато казва в известното си стихотворение,
 че на Шипка не само си спечелихме свободата, но спасихме от унищожение руската
 армия и “царя дори”.
Случва неведнъж в историята на войните
една сравнително
малка част да
спечели в своето
сражение цялата
война
Имаше го и в нашата по-късна история. Девета плевенска дивизия 1918 г. в състав
 само от 34 хил. бойци – числеността на цялата ни армия е 1 млн. души, спечели
 сама битката при Дойран. И с това постигнахме благоприятното Солунско примирие,
 спожред което България нямаше да бъде окупирана от войски на балканските си съседи
 – сърби, гърци и румънци.
Каква бе военната ситуация към 20 юли? Русите си даваха сметка, че дори само
 двете турски армии можеха да ги размажат. А турският флот на Дунав (44 канонерки
 със 77 оръдия) можеше да разруши единствената им връзка с Румъния – моста при
 Свищов. Петима руски генерали са опаковаха багажа, обявиха се за болни и отидоха
 да се лекуват в Румъния. Императорът заповядва да бъдат арестувани и съдени за
 дезертьорство. Разжалвани са и пратени в Сибир.
Но тук върхоното турско командване направи груба грешка, заповядвайки комбинирата
 атака на дунавския флот и северните турски армии да започне едва когато армията
 на Сюлейман мине Балкана, т.ест. подсигури победата си с трета армия. Не е трудно
 да се прогнозира какво щеше да се случи. Сто и петдесетхилядната руска армия нямаше
 дори и да успее да се оттегли зад Дунав и щеше да копитулира. В Русия след всяка
 неуспешна война избухва революция и цалят щеше да бъде свален. Русия едва ли щеше
 да повтори кампанията, а българският народ щеше да бъде изклан като арменците
 през 1915 г. и гърците в Мала Азия през 1922 г.
И така по волята на съдбата Сюлейман паша тръгва към Шипченския проход. Там сме
 само ние – 7000 български мъже от опълчението и от отделни части от Брянския и
 Орловския руски полкове. Останалите руснаци са изпратени на Хаинбоаз. Радецки,
 командващ отбраната на Балкана, правилно преценява, че Сюлейман би трябвало да
 мине през този лесен проход. Между другото, Сюлейман може да мине Балкана през
 още 15 прохода на Стара планина без да изгуби и един войник – те са в турски ръце.
 На ден-дна дни път са и Карнобатският, и Сливенският, и Айтоският, и Троянският,
 и кой ли още не прохода. Но той тръгва към Шипка. Казват, за да си отмъсти за
 боя, който яде от опълчението при Стара Загора.
Щабните му
офицери тайничко
го подиграват,
че пет часа “раите” са му скъсали шушоните от бой.
На Русия трябва около месец да докара до Дунав елитните си части – 12 гренадирски
 дивизии, артелерийските си корпуси и т.н., въоръжени с модерно оръжие. Но Сюлейман
 на 9 август, когато започва атаката на Шипка, е само на 2 дни път от Дунавската
 равнина. На 9, 10 и 11 август бойците от останалото сам опълчение на Шипка са
 изправени пред страшна дилема. Във всички времена и епохи военният дълг се смята
 за изпълнен докрай, ако войните измрат до един, вражавайки се с врага. Опълченците
 нямат право дори да измират. Тогава Сюлейман пак ще мине Балкана и с русите, и
 с българите е свършено. Те имат само една възможност – ПОБЕДА. И постигат тази
 ПОБЕДА. Със скапаните си музейни пушки, с камъни, дървета, труповете на загиналите.
 Не е прав дядо Вазов, че в последната атака на 11 август щял да падне “заветният
 хълм”, но
пристигналите
105 казаци на
Радецки спасили
положението
След последната отбита атака турците бягат като луди към лагера в Шейново, а
 опълченците, вдигнали се самоволно в контраатака, се бият… с офицерите си, като
 се мъчат да ги върнат в окопите, за да не бъдат отрязани от върха от нови турски
 части. Все пак турците са 35 000, а ние само 6500.
След Шипка турските усилия замират. Шипка спечелва не един, а нямолко месеца,
 през които руснаците си осигуряват и голямокалибрената артилерия, и гренадирите,
 и казашката конница. И почват да млатят турците по всички правила на военното
 изкуство. И ги довършват, отново не без наша помощ.

http://informaciq.eu/?p=1354&utm_medium=social&utm_source=facebook.page&utm_campaign=postfity&utm_content=postfity2a9e9
Pages: 1 2 3 [4] 5 6 ... 10