Topic: EU - Лисабонският Договор

[Metka]

Лисабонският Договор беше подписан на 13 декември 2007 г. Предвижда се да влезе в сила на 1 януари 2009 г.

Новият Договор в голяма степен ще увеличи възможностите на Съюза да действа чрез увеличаване на ефикасността и ефективността на институциите и механизмите за взимане на решения. Въоръжен с Договора, ЕС ще бъде в състояние да посрещне своите нови глобални предизвикателства и да се обърне към въпроси, които най-много интересуват гражданите, като климатичните промени, енергийната безопасност, международния тероризъм, транс-граничната престъпност, въпросите на бежанците и имиграцията.

Лисабонският Договор ще подобри съществено демократичния характер на Съюза чрез увеличаване на парламентарните пълномощия, чрез укрепване на Хартата на основните права и чрез засилване на върховенството на закона. Договорът изяснява стойностите и препотвърждава целите на Съюза.

Лисабонският Договор изменя Договора на Европейския Съюз (ДЕС) (по-специално Договора от Маастрихт) и Договора за създаване на Европейската Общност (ДЕО) (по-специално Римския Договор), който е преименуван в Договор за функционирането на Европейския Съюз (ДФЕС). И двата договора имат същата правна сила2. Дори ако новият Договор не е публичен конституционен договор, той запазва повечето от важните постижения на Договора създаващ Конституцията на Европа, който беше подписан през 2004 г., но така и не бе ратифициран.

Хартата на основните права става задължителна и има същата правна сила, както договорите, въпреки че нейният текст няма да присъства в договорите2. Хартата беше официално прокламирана на пленарната сесия на Парламента от президентите на Парламента, Съвета и Комисията на 12 декември и публикувана в Официалния вестник на ЕС. Специален протокол въвежда специфични мерки за Обединеното Кралство и Полша като установява национални изключения по отношение на правната тежест на Хартата2. Договорът установява нова правна база за приемането на Съюза в Европейската конвенция за човешките права2. Съветът ще приеме това единодушно, със съгласието на Европейския Парламент и с одобрението на страните членки.

Концепцията на гражданството в ЕС се утвърждава и развива[ii]. Правото на гражданите да се обръщат към Съда се разширява[iii]. Демокрацията на участието се усилва, главно чрез правото на гражданска инициатива, което позволява с поне един милион подписа от значителен брой държави-членки да се поиска от Комисията да предприеме специфична инициатива[iv].

Въвежда се ясна и по-прецизна формулировка на компетенциите, предоставени на Съюза от държавите-членки.[v] Съюзът има три категории на компетенция: изключителна, поделена или допълваща, и поддържаща или допълнителна. Компетенциите на Европейския съюз са, при всички положения, ограничени до тези, изрично предоставени в договорите и в не-ексклузивни области, тяхната употреба се ръководи от принципите на субсидиарност и пропорционалност.[vi] Регионалното и местното измерение на субсидиарност също се отчита.

Има също така клауза за гъвкавост, която позволява на Съюза да получи правомощия за постигане на неговите цели, там където договорите не ги предоставят.[vii] Компетенциите могат да бъдат увеличени или намалени.[viii] Държавите-членки имат правото да се отделят от Съюза.[ix]

Съвместното решение между Съвета и Парламента е съществено разширено (както е предвидено от конституционния договор) и става нормална правна процедура.

• От специално значение е разширението на съвместното решение в селското стопанство, рибовъдството, транспорта и структурните фондове – в допълнение към целия настоящ ”трети стълб” на правосъдието и вътрешните работи. Сега Европейският парламент е равностоен законодател по отношение на почти всички европейски закони. Новата бюджетна процедура осигурява пълен паритет между Парламента и Съвета при одобрението на цялостния годишен бюджет (разграничаването между задължителни и незадължителни CAP разходи е премахнато). Многогодишната финансова рамка, която става юридически задължителна, също трябва да се одобри от Парламента.[xi]

Гласуването с квалифицирано мнозинство (ГКМ) става общо правило в Съвета – дефинирано, като двойно мнозинство от 55% от държавите, представляващи 65% от населението (докато за блокиращо малцинство са необходими минимум четири държави).[xii] 40 съществени въпроса се придвижват от единодушие към ГКМ, включително всички въпроси, свързани с правосъдие и вътрешни работи. Само най-чувствителните области остават за решаване с единодушие: данъци, социални осигуровки, граждански права, езици, места на институциите и главните насоки на политиките на външните работи, сигурността и отбраната.

В някои от тези области, като антидискриминационните мерки, Парламентът има правото на решение.[xiii] А в други, като екологичното данъчно облагане, са включени специфични препратки към нормалната законодателна процедура.[xiv]

Обаче новата система няма да влезе в сила преди 2014 г., и до 2017 г. ще подлежи на блокиране съгласно правилата за блокиране на Договора от Ница.[xv] Наред с това, нов механизъм, базиран на ”Компромиса от Йоанина” (‘Ioannina compromise’), ще позволи 55% от държавите, формиращи блокиращо малцинство, да поискат отлагане и преразглеждане на даден проектозакон преди неговото приемане.[xvi] Специалният Протокол, договорен в последните часове на IGC по молба на Полша, постановява, че Съветът може да допълни или отхвърли клауза от ”Компромиса от Йоанина” само с консенсус.[xvii]

Засиленото сътрудничество[xviii] между девет или повече страни става по-лесно и по-целенасочено, поради факта, че групата на ядрото може да приложи ГКМ, там, където все още се прилага единодушие в Съвета от 27 държави.[xix] Страните с военен потенциал и политическа воля могат да отидат към постоянно структурирано сътрудничество в отбраната.[xx] Солидарната клауза означава, че страните членки ще съдействат една на друга в случай на въоръжена агресия.[xxi]

Нов ”постоянен” Председател на Европейския Съвет (избиран за 2.5 години) ще ръководи и движи неговата работа. Той или тя ще подготвя срещи на Европейския Съвет и след това ще представя отчет на Парламента.[xxii]

Европейският Съвет става напълно зряла институция на Съюза, подлежаща на контрол от страна на Съда.[xxiii]

С изключение на Съвета на външните министри, който ще се председателства от Висш Представител, другите секторни Съвети ще се ръководят от екип министри от три страни членки за период от осемнадесет месеца.[xxiv] Съветът ще извършва законодателната си дейност публично.[xxv]

Новият Договор въвежда принципа на ”дегресивна пропорционалност” за определянето на места в Европейския Парламент. Парадоксално е, че този принцип беше незабавно нарушен от IGC, който даде едно място повече на Италия за периода 2009-2014 г., като заяви, че сега Парламентът ще бъде съставен от 750 членове плюс неговия председател.[xxvi] Най-голямата страна (Германия) ще има 96 парламентарни членове; най-малките (Малта и Люксембург) – шестима. По този начин членовете на Парламента ще представляват повече ”гражданите на Съюза”, отколкото ”гражданите на страните”.[xxvii]

Председателят на Комисията ще се избира от Парламента. Кандидатът ще бъде предложен на членовете на Парламента от Европейския Съвет, с номинация по ГКМ, като се взимат пред вид резултатите от парламентарните избори.[xxviii] Също така, Парламентът ще назначава цялата Комисия[xxix], включително Върховния представител за външната политика, който ще бъде също така и зам.-председател на Комисията.[xxx] Размерът на Европейската комисия ще бъде намален след 2014 г., и ще отговаря на две трети от броя на страните членки, освен ако Европейският Съвет не реши нещо друго (единодушно). За да се осигури равенство между страните, ротационна система ще обезпечи представителството на всяка страна в две от три колегии на Комисията.[xxxi]

Върховният представител за външната политика на двойно подчинение ще ръководи Съвета по външна политика. Той или тя ще бъде назначен от Европейския Съвет със съгласието на председателя на Комисията.[xxxii] Парламентът ще бъде консултиран за назначението на първия (временен) Върховен представител, предвидено за януари 2009 г.[xxxiii] Върховният представител ще управлява нова Европейска служба за външни работи, формирана от комбинация от национални граждански служители, Секретариата на Съвета и Комисията. Службата за външни работи ще бъде създадена от Съвета през 2008 г. с одобрението на Комисията след консултация с Парламента.[xxxiv] Доколкото Службата за външни работи ще се финансира от бюджета на Европейския Съюз, членовете на Парламента ще получат значителен контрол.

Юрисдикцията на Европейския Съд се разширява върху всички дейности на Съюза, с изричното изключение на общата политика по външните работи и сигурността.[xxxv] Обаче Съдът има контрол в случай на нарушение на дадена процедура или конфликт относно компетентността (по-специално, надзор на границата между първия и втория стълб). Той може да разглежда искове срещу ограничителни мерки и да даде мнение за международен договор.[xxxvi] Където мнението на Съда е противоречиво, визираното споразумение не може да влезе в сила, докато не се промени или не се ревизират договорите.[xxxvii] Броят на застъпниците е увеличен от осем на единадесет.[xxxviii] Специализирани съдилища могат да се създават с разрешението на Парламента, например в областта на патентното право.

Върховенството на законодателството на Европейския съюз се потвърждава, макар и доста тромаво.[xxxix] Страните членки трябва да осигурят адекватни мерки и пълномощията на Съда и на Комисията да налагат наказания в случай на нарушения, са увеличени.[xl] Разширението на пълномощията на Съда в областта на правото на интелектуална собственост трябва да се съгласуват единодушно.[xli]

Съюзът добива единична правна същност в международното право по отношение на всичките си компетенции.[xlii] Страните-членки могат да подписват само международни споразумения, които са съвместими със законодателството на Европейския Съюз. Парламентът трябва да одобри всички споразумения в областите, покрити от обикновената законодателна процедура, споразумения за асоцииране и тези с бюджетни или институционални ангажименти.

Единичната правна същност означава, че „третият стълб” в областта на правото и вътрешните работи ще изчезне напълно след петгодишен преход, с обща политика в областта на свободата, сигурността и правото, включително Шенген, асимилиран в рамките на „първия стълб” или метода на Общността.[xliii] Правото на Комисията на инициатива в областта на правосъдието и вътрешните работи, обаче, се споделя от една четвърт от страните-членки.[xliv]

Само общите политики по външните работи, сигурността и отбраната, предвидени в TEU, продължават, главно, да имат специфично междуправителствени процедури.[xlv] Мандатът на Европейската Агенция по отбрана, обаче, е разширен.[xlvi]

Съответно, докато пълномощията на Комисията, Парламента и Съда са разширени спрямо политиките на Съюза по отношение на вътрешните работи, в определени случаи остават възможни инициативи на страните-членки. Също така, има някои „аварийни спирачки”, които позволяват на държавите да отнасят въпроси към Европейския Съвет, ако те смятат, че техните жизнени национални интереси са нарушени. Във всички тези случаи, другите страни са тласнати напред към засилено коопериране.

Обединеното Кралство и Ирландия имат специфични протоколи, които им позволяват да се присъединяват или да се оттеглят от общите политики на Европейския Съюз по отношение на Шенген и зоната на свобода на сигурност и правосъдие. Но те могат да прилагат тази привилегия само съобразно сроковете, условията и графиците, които ще се изготвят за всеки случай от Съвета и Комисията (които ще се опитат да максимизират, както участието, така и съгласуваността).[xlvii] ОК може в началото да не се присъедини към дадена законодателна процедура, а след това накрая да се оттегли от нея. Нито да се придържа към съществуваща политика, ако останалите желаят да я ревизират. Нито да продължава да участва в съществуващи общи политики, ако, след преходен период от пет години, ОК откаже да приеме новите пълномощия на Комисията, Парламента или Съда.[xlviii]

ОК е задължило своите партньори да издигнат бариера по отношение на свободното движение на работници. Всяка страна-член сега може да наложи вето върху закон за мобилността на труда, като се обосновава, че той засяга „важни” (дори „фундаментални”) аспекти на нейната национална социална политика.[xlix] Европейският Съвет може да прекрати законодателния процес.

Времето, отпуснато на националните парламенти да прецизират даден проектозакон, се увеличава от шест на осем седмици. Една трета от националните парламенти може да отхвърли проект на законодателно предложение на основанието, че се нарушава субсидиарността – ”жълтата карта”. Тогава Комисията ще преразгледа проекта. В допълнение, ако обикновено мнозинство от национални парламенти продължава да отхвърля проекта, Комисията ще насочи обоснованото възражение до Съвета и Парламента, които ще решат въпроса – ”оранжевата карта”.[l] Нова клауза полезно описва всички формални функции на националните парламенти във връзка с въпросите на Европейския Съюз.

• 
  
  Комитетът на регионите има правото да се обърне към Съда.[lii] Диалогът между институциите и гражданското общество, включително църквите, е усилен.[liii] Тристранните срещи със социалните партньори са заложени в Договора.[liv]
  
  Въведена е нова правна база за правата на интелектуална собственост, спорта, космическото пространство, туризма, защита на гражданите и административно сътрудничество.[lv] Политиката по опазване на околната среда беше допълнена с оглед борбата с промените в климата.[lvi] Общата енергийна политика беше усилена по отношение на сигурност и взаимосвързаност на доставки и солидарност.[lvii] Политиката на разширяване сега ще трябва да вземе пред вид Копенхагенските критерии.[lviii] Усилена е ролята на Комисията в процедурата на прекомерен дефицит.[lix] Докато конкуренцията вече не е една от официалните цели на Съюза, статутът на политиката на конкуренция (вероятно) не е намалял.[lx]
  
  С други думи, икономическото управление на Съюза се настройва умерено, за да даде повече автономност на действията на Еврогруп, включително в международните финансови институции.[lxi] Въвежда се специфична правна база за услуги от общ икономически интерес.[lxii]
  
  Нови хоризонтални клаузи осигуряват, че при дефинирането и прилагането на своите политики, Съюзът ще вземе пред вид социалните измерения на единния пазар, непрекъснатото развитие и борбата с дискриминацията.[lxiii]
  
  Установява се нова йерархия на нормите, която прави разграничение между законодателните актове, делегираните актове и прилаганите актове[lxiv] - въпреки, че е объркващо, термините „закон” и „рамков закон”, приети в конституционния договор от 2004 г., са изоставени в полза на запазване на настоящата терминология (директиви, разпоредби и решения). Парламентът и Съветът имат еднакви правомощия да решават как да контролират делегирани и прилагани актове (взаимоизгодно).[lxv]
  
  Парламентът има засилена роля в процедурата за бъдещи ревизии на Договора: жизнено важно е, че той получава право на инициатива, той е част от Конвенцията, която ще бъде нормата за основните промени в Договора (и е необходимо неговото съгласие, ако няма да се свиква Конвенция). Има опростени ревизионни процедури за по-маловажни изменения: общите вътрешни политики могат да бъдат модифицирани с единодушно решение на Европейския Съвет с одобрението на националните парламенти (след консултация с Европейския Парламент); взимането на решения може да се прехвърли от единодушие към QMV, или от извънредна към нормална законодателна процедура, чрез единодушно решение на Съвета (и съгласието на Европейския и националните парламенти) – приемане (‘passerelle’).[lxvi]
  
  * * *
  
  Ако се ратифицира успешно, Лисабонският Договор ще бъде решаваща стъпка напред към конституционалната еволюция на Европейския Съюз. В исторически план, той е поне толкова значим, колкото Договора от Маастрихт (1991), който въведе единичната валута и установи предварителни разпоредби за политиките по отношение на външните работи и сигурността и за сътрудничество в областта на полиция и правосъдие.
  
  Споразумението по новия Договор ще отбележи края на фазата на противоречивата политическа интеграция, която започна с Конвенцията по Хартата на основните права през 1999 г., и след това беше доразвита в Договора от Ница (2000 г.), Декларацията от Лаакен (Laeken) (2001 г.), Конвенцията за бъдещето на Европа (2002-2003 г.), Договорът създаващ Конституцията на Европа (2004 г.), референдумите във Франция и Холандия (2005 г.), и последвалия ”период на рефлектиране”.
  
  С влизането в сила на новия Договор, Съюзът няма да има нужда и няма да търси трансфер на нови компетенции от страните членки. Въпреки, че продължаването на известна рационализация и опростяване в бъдеще ще бъдат, както възможни, така и желателни, системата на управление, постигната в Лисабон, трябва да бъде силна и трайна в своите основни постановки.
  
  Андрю Дъф, член на Европейския Парламент (АЛДЕ-Великобритания), беше един от тримата представители на Европейския парламент на Междуправителствената конференция през 2007 г., заедно с Елмар Брок (ЕНП-ЕД - Германия) и Енрике Барон Креспо (ПЕС - Испания).
  
  You are not allowed to view links. Register or Login
  
  
  

[Metka]

   
ЕК прогнозира скорошно въвеждане на еврото във Великобритания


1 Декември 2008

 
Великобритания може скоро да въведе в обръщение еврото, прогнозира председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, цитиран от ББС в понеделник.

В интервю за френска телевизия Барозу заяви, че британските политици са пристъпили към сериозното разглеждане на този въпрос заради международната финансова криза, последиците от която може да се окажат по-малко болезнени за еврото, отколкото за паунда.

Откакто започнаха сривовете на фондовите пазари, стойността на британския паунд значително спадна спрямо останалите валути.

От Даунинг стрийт обаче твърдят, че позицията на британското правителство по въпроса за влизането на страната в еврозоната остава без промяна. Към това се прибавят и резултатите от проучвания на общественото мнение, според които повечето от британците са против евровалутата.

Въпреки това Барозу счита, че в условията на световна финансова криза трябва да се отчитат очевидните плюсове на еврото.

Ръководителят на Еврокомисията заяви също, че Европейската централна банка смята скоро да понижи лихвения процент.

Изход от положението?

“Сега сме много по-близо, отколкото когато и да било преди до осъществяването на прехода към еврото във Великобритания”, заяви Барозу. “Не мога да наруша конфиденциалността на преговорите, провеждани по този повод, но някои британски политици вече ми казаха, че считат преминаването към еврото за най-добрия изход”.

Според Барозу тази стъпка няма да се извърши бързо.

“Знам, че повечето от британците остават противници на еврото, но имат време да помислят. И много влиятелни хора в страната вече са склонни да приемат, че тази крачка е правилната”, добави еврослужителят.

Пред телевизията Барозу даде за пример Дания, която през 2000 година се обяви против влизането в еврозоната, обаче в момента се кани да проведе нов референдум по този въпрос.

ЕС разглежда план за отделянето на 20 млрд. евро за страните в еврозоната, предназначени за стабилизиране на икономиката.

Даунинг стрийт опровергава Брюксел

Правителството на Великобритания обаче отрече в понеделник твърденията на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, че Лондон се доближава до влизане в еврозоната и до отказ от националната валута - британския паунд, предадоха часове след интервюто на Барозу информационните агенции. 

"Позицията за еврото не се е променила", заяви официален представител на Даунинг стрийт 10, където е резиденцията на британския министър-председател.




--------------------------------------------------------------------------------

You are not allowed to view links. Register or Login

[Nazmi]

Метка,инфото е хубаво нещо,питам се аджеба какво ще ни помогне Лисабонският договор на нас помаците.Не е за нас направен,за други е....

[Metka]

Метка,инфото е хубаво нещо,питам се аджеба какво ще ни помогне Лисабонският договор на нас помаците.Не е за нас направен,за други е....

@nazmito, znam 4e si v Usa i tam si imate konstitucua.Nie oba4e koito jiveem v EU, vse oshte ervopeiskata konstituciq ne e prieta ot vsi4ki strani 4lenki.
Lisabonskia dogovor , sam po sebe si polaga osnovite na neshto kato Evropeiska identi4nost ili darjavnost.
Tova e e mnogo vajen dogovor spored koito vsi4ki darjavi 4lenki koito sa go podpisali , se lishavat do goliama 4ast ot svoia suverinitet za smetka na evropeiskite institucii.
Predstoi razvitie po vaprosa.Osven tova Evropeiskoto zakonodatelstvo vse pove4e i pove4e  se adaptira i stava 4ast ot zakonodatelstvoto na vsi4ki darjavi 4lenki.Vijdam 4e si evro -pesimist, no za nas kato nepriznat etnos - spasitelniat shans e imenno integracia v multietinacionalna i multietni4eska Evropa.

Spored tebe tezi dokumenti sa bezmisleni za nas pomacite.No pak povtariam, ti si v USA,a ogromna 4ast ot nashata dispora e v Evropa.
Osven tova s goliama trevojnost konstatiram i fakta 4e pomashkite sela , podobno na balgarskite - se oprazvat vse pove4e i pove4e.
Ikonomi4eski pomacite sme na danoto na socialnia minimum, kato iskliu4ime ciganite koito sa po zle ot nas.
V saita ni koito se kazva - You are not allowed to view links. Register or Login vlizat mnogo mladi hora za koito informaciata za Evropeiskoto zakonodatelstvo e moje bi vajna.
Zashtoto kogato si v zapadna evropa i te gepi Emigrantskata policia, te obi4at da zadavat i vaprosi svarzani s Evropeiskoto zakonodatelstvo.
Lisabonskia dogovor v momenta e neshto kato alternativa na nepriznata v momenta ot vsi4ki strani Evropeiska konstitucia.
Ta ei zatova ide re4......
Pomacite sme evropeiski grajdani kato vsi4ki evropeiski narodi i etnosi, makar 4e sme nepriznati.
I kato vsi4ki evropeiski narodi sme 4ast ot evropeiskoto informacionno obshtestvo.
No @nazmito , ti si adviser i imash pravoto, ako reshish 4e tazi tema e bezmislica, mojesh da q premahnesh ili pak mojesh da q zakliu4ish..

[Nazmi]

Метка съгласен съм,нищо лично .Просто аз за себе си търсех нещо за нашия народ,иначе като се знае че основните на членова на Сайта са от Европа ще е интересно като европ.граждани да се знае!

[Isyankar]

Не е така. Европейския договор ще помогне на ЕС да се консолидира и да има по-тежка дума на  международната сцена....Европейския договор е малка, но сигурна стъпка към бъдещата федерализация на ЕС ... Ако погледнем в историята -  този процес върви изключитлено бързо...само преди 10-15 години - едва ли някой е вярвал, че днес в ЕС няма да има граници и преминавайки от една страна в друга дори няма да се разбира, ако няма съответната табела... Процесите, според мен, вървят твърде бързо...Все повече ще ставаме европейци и след това всичко друго ... Макар да не го осъзнаваме - процеса тече бързо ... Все повече започват да си приличат европейците от всички краища на Съюза...все повече смесени бракове има....Но аз лично нямам нищо против тези процеси...Тъй или иначе глобализацията е налице с ЕС или без ЕС ... по-добре с ЕС, за да е регламентирана...

[B-52]

Много добре. Трябва да вкараме повече инфо за Историята на ЕС. Кандидтствам 2 пъти за евроинституциите в Брюксел, такаче, информация в тази насока няма да е излишна за всеки. Нали сме вече европейци...Е, не ча чак дотам, ама все пак...

[Metka]

ЕС намери вратичка за Лисабонския договор
Ирландските искания ще бъдат включени в декларация, а не в протокол



Гаранциите за суверенитета на Ирландия, изискани от страната преди повторния референдум за Лисабонския договор, няма да бъдат ратифицирани отново от страните членки, съобщи Франс прес. Решението бе обявено от външния министър на Чехия Ях Кохут на срещата на колегите му от ЕС в Люксембург. Според него предстои гаранциите да бъдат одобрени на срещата на върха на ЕС на 18-19 юни в Брюксел.
Текстът на документа още не е окончателно съгласуван, но правителството в Ирландия иска да даде уверения на гражданите, че влизането в сила на Лисабонския договор няма да повлияе на суверенитета в областта на отбраната, данъчното законодателство, забраната за аборт и други.

Според дипломатически източници Дъблин иска гаранциите да бъдат оформени в отделен протокол към Лисабонския договор. Подобно допълнение обаче би наложило повторно ратифициране на документа от всички страни в ЕС. Някои държави като Великобритания, Полша и Холандия изразиха безпокойство, че евентуално ратифициране на протокол към Лисабонския договор в националните им парламенти би възобновило дебата около документа.

Поради тази причина гаранциите ще бъдат оформени като декларация на Европейския съвет, която е юридически обвързващ документ.
В същото време ирландското правителство изрази увереност, че ще получи гаранциите, за които настоява. Твърде вероятно е, ако това стане, датата за втори референдум да бъде обявена по-късно тази седмица.

На срещата на министрите на ЕС бе обсъдена неофициално номинацията на Жозе Мануел Барозу за втори мандат като председател на ЕК. Според министъра на външните работи на България Ивайло Калфин страната ни няма да се обвързва с формалната му номинация преди референдума в Ирландия.

На срещата в Люксембург стана ясно още, че гражданите на Черна гора, Сърбия и Македония може скоро да получат правото да пътуват безвизово в ЕС, предаде Ройтерс. Министрите приеха декларация, призоваваща Европейската комисия да отправи подобно предложение към страните, които отговорят на стандартите на ЕС, до края на годината. Общото виждане е, че Македония в най-голяма степен е изпълнила критериите, а Сърбия и Черна гора вероятно ще бъдат готови до края на 2009 г.

You are not allowed to view links. Register or Login

[EVROPOMAK]

Neobhodima i polezna tema za vsichki v tova chislo i za Pomacite! 
No, se interesovam i ot tova, koga progonenite Pomaci v Turkey ot 12-ta godina nasam, shte im se dade vazmojnost da si poluchat BG-pasporti i BG-grajdanstvo, da mogat da si doidat na gosti i da se vidyat sas svoite blizki, kakto i da posetyat i da vidyat grobishtata i zemite na svoite dedi!     
Za sega imat tazi vazmojnost, samo BG-turki, progoneni sled 1985 i se radvam za tiyah, NO zashto za Pomakite ot TK niayma takava vazmojnost!    Tova e nai veche vapros kam segashnite BG-deputati ?     
Nali i te niykoga sa bili BG-grajdani i BG-narod i ne tryabva da gi delim!   
Da ne chakame pak vremeto, kogato nekav Pomak shte stane Predsedatel na EU-commision!     

[Българин]

Гражданство не се дава така лесно, както си го мислиш, приятелю. За да станеш гражданин на една държава, най-важното условие е да бъдеш лоялен към нея и да спазваш законите й. Вече по-нататък са условия като произход, месторождение, местопребиваване и т.н.

Не съм наясно със събитията през 1878 г. или през 1912 г., защото не съм бил пряк свидетел, но онези хора, които са напуснали България, са си отишли по време на войни. Те просто не са искали да живеят под българска юрисдикция и не са смятали, че ще бъдат лоялни граждани на тази държава. А някои от тях може и да са се страхували от някакво отмъщение заради стари прегрешения. Това също го има.

Иначе, по твоята логика трябва служебно да се дадат турски паспорти на живеещите у нас наследници на между 300 000 и 500 000 тракийски бежанци от Турция. Ами тия хора просто не искат турски паспорти. А ти сигурен ли си, че вашите хора в Турция искат български паспорти?

[Metka]

Лисабонският договор пак се препъна



Чешки сенатори внесоха искане срещу него в Конституционния съд

Група чешки сенатори от Гражданската демократическа партия на бившия премиер Мирек Тополанек внесе в Конституционния съд искане за допълнително преразглеждане на Лисабонския договор. В искането си сенаторите настояват съдиите да се произнесат дали той не нарушава конституцията на страната.

Този път искането е насочено срещу целия Договор, докато миналата есен Конституционният съд, в отговор на първото искане на сенаторите, се произнесе само върху отделни проблемни части от него. Тогава съдът заключи, че те не са в противоречие с основния закон на страната.

По думите на вносителя на искането сенатор Иржи Оберфалцер Конституционният съд ясно трябва да каже дали след приемането на Лисабонския договор ЕС ще продължи да бъде международна организация, или ще се превърне в “супер-държава”. “Договорът от Лисабон е всъщност голяма стъпка към федерация, а федерацията е супер-държава”, заяви сенаторът.

Председателят на Гражданската демократическа партия (ГДП) Мирек Тополанек, който малко преди сенаторите да внесат искането си се срещна с председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, заяви, че Чехия може да загуби мястото си в Комисията, ако президентът Вацлав Клаус не подпише Договора и ако сенаторите се обърнат към Конституционния съд.

Основният политически опонент на Тополанек – лидерът на Социалдемократическата партия Иржи Парубек, призова ръководството на ГДП да повлияят на решението на сенаторите. Парубек, който ще се срещне днес с Барозу, заяви, че един партиен ръководител трябва да има влияние върху депутатите и сенаторите си по основни въпроси.

Чешкият министър по европейските въпроси Штефан Фуеле коментира пред репортери, че правителството възприема действията на сенаторите като важна крачка към финализиране на процеса по ратификация на Лисабонския договор, тъй като, след като Конституционният съд се произнесе по искането, президентът Клаус може да подпише Договора.

Ако Лисабонският договор не бъде ратифициран, новата ЕК ще бъде сформирана според Договора от Ница, според който броят на комисарите трябва да е по-малък от 27, колкото са страните-членки в момента. Не е изключено в такъв случая именно Чехия да се прости с комисаря си.

сряда, 30 септември 2009

You are not allowed to view links. Register or Login

[Демир Чобанов]

Лисабонският договор е важен за ЕС. Аз съм отпимист, че ще бъде приет. Дано да стане така наистина.

[bggrazdanin]

Дали няма дя зягубим и суверинитета си така

[Isyankar]

Ами като сме влезнали в ЕС, то ясно, че сме готови да приемаме да губим суверинитет. Държави, които не са готови да го правят - не влизам. За пример мога да дам една голяма държава ... Айде няма да давам.

Та - бъдещето на ЕС е ФРЕ - Федерална Република Европа ... Рано или късно това ще се получи...Още 20-30 години като няма граници в Европа - това ще бъде просто един закономерен процес ...

[EVROPOMAK]

Абе, след няколко века, в историята наште историци да не земат да спиват, "Поевропчиха" болгарето и сичките други етноси в БГ за неколкохиляди годишно "Европско робство"!
Айде, да му се не види и история с историята!