Гениални миÑли на УинÑтън Чърчил
Един наиÑтина впечатлÑващ човек! Ðко не знаеш, ÑÑŠÑ€ УинÑтън Ленард СпенÑÑŠÑ€ Чърчил е британÑки политик, иÑторик и пиÑател, ноÑител на Ðобелова награда за литература (1953). Той е миниÑÑ‚ÑŠÑ€ в нÑколко британÑки правителÑтва, както и миниÑÑ‚ÑŠÑ€-предÑедател на Ð’ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¾Ð±Ñ€Ð¸Ñ‚Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ време на Втората Ñветовна война. Изрекъл е толкова блÑÑкави реплики, които Ñа оÑтанали в иÑториÑта, че проÑто Ñ‚Ñ€Ñбва да ти плеÑнем тук чаÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ… (а и за да имаш Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ да впечатлÑваш околните, докато Ñи дрънкате пиÑнÑки глупоÑти...)!
Лъжата е обиколила половината ÑвÑÑ‚ преди иÑтината да има ÑˆÐ°Ð½Ñ Ð´Ð° Ñи обуе гащите.
Дипломатът е човек, който ще помиÑли два пъти, преди да не каже нищо.
ÐÑма такова нещо като добър данък.
УмниÑÑ‚ човек не прави вÑички грешки Ñам; той дава ÑˆÐ°Ð½Ñ Ð¸ на другите.
Обичам Ñвинете. Кучетата гледат на Ð½Ð°Ñ Ð¾Ñ‚Ð´Ð¾Ð»Ñƒ-нагоре. Котките гледат на Ð½Ð°Ñ Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ñ€Ðµ-надолу. Свинете гледат на Ð½Ð°Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ на равни.
Който е ÑъглаÑен ÑÑŠÑ Ð²Ñички, Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ никой не е ÑъглаÑен.
Европа Ñвършва там, където започват да Ñдат шкембе чорба. .... ( Irlandiq i Shotlandiq se qde sashto ! )
Ðз лично винаги Ñъм готов да уча, макар че невинаги обичам да ме поучават.
Ðз Ñъм готов да Ñе Ñрещна ÑÑŠÑ ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¡ÑŠÐ·Ð´Ð°Ñ‚ÐµÐ». Дали СъздателÑÑ‚ е готов за великото изпитание да Ñе Ñрещне Ñ Ð¼ÐµÐ½ е друг въпроÑ. /Ð’ навечерието на 75-Ð¸Ñ Ñи рожден ден./
Казано е, че демокрациÑта е най-лошата форма на управление, но не Ñме открили по-добра.
Ðко иÑтината има много Ñтрани, то лъжата има много глаÑове.
Фанатик — това е човек, който не може да промени възгледите Ñи и не може да Ñмени темата.
Ðко Хитлер нахлуе в ада, ще произнеÑа хвалебÑтвие в чеÑÑ‚ на дÑвола.
Болшевиките Ñами Ñи Ñъздават трудноÑти, които уÑпешно преодолÑват.
Клуб, в който има твърде много членове, преÑтава да бъде клуб.
Времето е лош Ñъюзник.
Политикът Ñ‚Ñ€Ñбва да може да предÑкаже какво ще Ñтане утре, Ñлед Ñедмица, Ñлед меÑец и Ñлед година. РпоÑле да обÑÑни защо това не е Ñтанало.
Ðа младини Ñе придържах към правилото да не Ð¿Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð¿ÐºÐ° алкохол до обÑд. Сега, когато вече не Ñъм млад, Ñе придържам към правилото да не Ð¿Ð¸Ñ Ð°Ð»ÐºÐ¾Ñ…Ð¾Ð» до закуÑка.
Когато Ñъм зад граница, никога не укорÑвам правителÑтвото на моÑта Ñтрана. Обаче щом Ñе върна, му го връщам Ñ Ð»Ð¸Ñ…Ð²Ð°Ñ‚Ð°.
Ð’Ñеки Ñи има ÑÐ²Ð¾Ñ Ð´ÐµÐ½, но нечии дни Ñа по-дълги.
ОтговорноÑтта е цената на величието.
Ð’Ñичко, което Ñъм иÑкал е било — ÑъглаÑие Ñ Ð¼Ð¾Ð¸Ñ‚Ðµ желаниÑ, Ñлед Ñъзидателни прениÑ.