Author Topic: Komentari za POMASHKIA ETNOGRAFSKI MUZEI  (Read 16178 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline dim56

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 558
Re: Komentari za POMASHKIA ETNOGRAFSKI MUZEI
« Reply #30 on: July 19, 2010, 14:55 »
Моя е грешката, че асоциирах всички названия само с Видин. Наистина (особено във фолклора) като Будим град е известен маджарският град Буда - част от днешна Будапеща. Определени исторически събития при инвазията на Османската империя на запад дават повод за създаването на поредица от народни песни за будимската кралица Яна(някъде е Рада), които са се пели в различни краища на България, Македония и Влашко. По подобен начин са създадени и песните за Малта касаба - обсадата на о. Малта от османците. Но реалните исторически събития са само повод за създаването на тези песни - не може да се говори, че песните отразяват правдиво тези събития.

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Re: Komentari za POMASHKIA ETNOGRAFSKI MUZEI
« Reply #31 on: July 19, 2010, 21:38 »
Ето коментар за името на градовете Бъдин ,Будапещ ,Будва ,които имат общ произход и се срещат в народните песни по разни поводи и най вече както dim56 писа ,провокирани от реални исторически събития ,естествено пречупени през призмата на  на народното творчество и на времето, не на последно място.
''С помощта на този старобългарски глагол името Буда навлиза чрез българите дълбоко  в териториите на Европа. Градовете Будапеща и Видин имат идентични коренови основи, които произлизат от глагола бдя, будя, което показва, че българите в своите далечни поселения, очевидно са били започнати с принципите на будизма, което засега все още не е научно доказан факт. Името на основателя на будизма - Буда произлиза от "пробуден", от санскрит "budh" - пробуждам се,  за човек, който е достигнал до освобождение от кръговратите на ражданията, смъртта и преражданията.  Той е син на царицата Мая. Основна концепция на будизма е изчистването на ума - нирвана чрез определени техники и медитация.
Мая е ограничена физическа и умствена реалност, в която е оплетено човешкото съзнание. Мая се счита за илюзия, забулване на истинския единен Аз – космическият дух известен като Брахман. Мая не е нито истинна, нито неистинна. Тъй като Брахман е единствената реалност, Мая не е реалност.

Прабългарският произход на името на град Будапеща

Това е най-разнослойното име в света, тъй като е съставено от имената на два града, всяко от тях с различен произход - първото с български или ирански, а второто с индийски произход. Името Будапеща е съставено от обединението на имената на градовете Буда и Пеща от двата бряга на Дунав.
Досегашните аналогии с името на града са направо абсурдни, използвайки аналогията на град Пеща с българската и славянска дума пещ, но разбира се тя не залага своя корен в името на топонима. Предишните етимологични схващания няма да бъдат споменавани, тъй като не приемам тяхната правдивост.
Новата етимологична теория за името на града:
В името на Будапеща е парадокс и в него участват имената на два града. рад Буда носи своя произход от името на Крумовия син Будим, а хан Крум е от династията Дуло в Панония, което се счита за безспорно в историческите сведения. По това време преди 802 година Крум е бил в Авария, а в нея е включена и Панония. Будим е роден именно в региона на сеашния град Будапеща. Като благородник е логично да свържем името на хан Будим (хан на Киево-Волжска България) и същевремено аварски аристократ с името на града, в който се е родил. Тъй като не е изключено и други сродници или ханове да са носили това име, трябва да подчертаем, че именно личното име Будим, а не на която и да е конкретна личност стои в основата на името на град Буда. Не че не е възможно именно личността да е повод за кръщаване на даден град, а просто нямаме конкретните доказателства за това. В историята обаче съществува именно такава практика. Имената на нови градове се кръщават на техните създатели, военни предводители или монарси. могъщи исторически фигури можели да прекръстят ако желаят даден град на свое име. Такива са градовете при римските диктатори като Марцианопол, Адрианопол, Марцианопол, Диоклецианопол и много други.
Град Пеща носи своето име не от пещ или от глаголите печа или варя, а носи индийски произход и значи "западен" - вероятно най-западния по това време - може би по времето на Атила. Това напълно отговаря на сематичния превод на столицата на пущуните или още пащани Пешавар. В сематичен превод името Пешавар, означава "западна крепост" и това наистина е така, защото града е на запад от свещената река Инд. И ако сега народността на пащаните наброява в Пакинстан и Афганистан цели 42 000 000 както по-голямо доказателство, че племето е представено във войските на Атила и това наречие е дало името на град Пеща. Този произход носят и унгарския град Печ и албанския град Печ.
Защо се налага да обобщим, че името има прабългарски произход. Може би защото градът възниква и се наименова от аварско-прабългарски предшестващи топоними. Основен корен в него има личното име Будим със значение на "буден". В българският и прабългарският език глаголите будя и бдя имат общ корен и съвсем сходно семантично значение.''
Димитър Георгиев - Даков


Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Re: Komentari za POMASHKIA ETNOGRAFSKI MUZEI
« Reply #32 on: July 19, 2010, 21:39 »
 ;)

Offline yusu

  • Global moderator
  • ****
  • Posts: 602
  • Gender: Male
Re: Komentari za POMASHKIA ETNOGRAFSKI MUZEI
« Reply #33 on: July 19, 2010, 22:31 »
You are not allowed to view links. Register or Login
   По време на Османската империя не е имало град Будапеща.Това първо.
 Второ-при народното творчество седем краля и една кралица можеш и в Брезница да ги събереш-човешката фантазия е безгранична.
 Трето-фактът,че културното аташе е записал песента не означава автоматично,че тя има нещо общо със страната му.Щото ако е записал "Руфинкината",щеше ли да означава,че Руфинка е унгарка?Дайте малко по-сериозно и обективно.
 
 Иначе и аз съм чувал,че на град Буда в Унгария са му казвали "Будима града" ;)



Много интересна дискусия в една съвсем неподходяща тема но все пак и аз ще си позволя един коментар.
   Караибрахим , говориш малко напосоки ,не знам колко си запознат с историята но с песните не си съвсем наясно
Първо- може и да не е имало Будапеща но е имало Будима града в Унгария за където става въпрос.
Второ- в народното творчество се е отразявала действителноста и реалноста по онова време , не го подценявай
освен това седемдесет краля( не седем  ) както се казва в оригинала на песента не можеш да ги събереш в Брезница те  се
събират на подходящи места като в този град примерно.
И трето това ,че културното аташе на тази страна е записал песента означава точно това ,че има много общо с
неговата страна защото този човек не е случаен аташе и със сигурност знае историята на страната си.
Аз лично присъствах на събора ' Пирин пее' когато Иса Бекташ изпълни песента за Будимската кралица и получи покана
да запише тази песен и още няколко такива свързани с историята на този град. Сигурен съм , че някъде по архивите от
тези събори това още се пази. Не знам дали ги е записал но хората проявиха голям интерес.



Offline KaraIbrahim

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 1282
  • Gender: Male
Re: Komentari za POMASHKIA ETNOGRAFSKI MUZEI
« Reply #34 on: July 20, 2010, 08:21 »
   Напосоки не е точната дума,по-скоро-праволинейно. ;)
 Ама вместо да го намесвате културния аташе,по-добре дайте текста на песента,че специално с тази наистина не съм наясно. :)

Offline mechta

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 198
Re: Komentari za POMASHKIA ETNOGRAFSKI MUZEI
« Reply #35 on: July 22, 2010, 11:11 »
Човек трябва да изучава историята на народите, колкото и да не му се нравят някои истини и исторически факти. Има селище Будима, срещнах го някъде в литературата или албанско, или македонско(забравил съм). А въпросният Будин не е Видин , Будапеща. Предлагам ви един материал превод от румънски на български.ПО СЛЕДИТЕ НА ЕДНА СТАРИННА ПЕСЕН
                                                       Сафинас Хасан

Хиляди са песните родени от войните на Османската империя. Войни, разтърсвали съдбите на милиони обикновените хора.
Годината е 1683-та, месец октомври. Западните сили се обединяват в съюз срещу Империята, обявяват война и нахлуват в земите и.  Една след друга падат крепости, населението е подложено на сеч и гонения. Естергон, Уйвар, Навара.
1686 година, Обединените сили под командването на Чарлз Лорелайн обсаждат крепостният град Будин (Будапеща). Два месеца Абдулрахман Авни Паша отбранява града. На 2.IX е убит и крепостта преминава в ръцете на Хабсбургите.
Мюсюлманското население, както при превземането на другите крепости е поголовно изклано. Пощадени са само младите жени,  девойките и децата. Дъщерята на един от бейовете е между пленниците.
Тези подробности научаваме от писмо, което тя успява да изпрати до Падишаха. В него моли за помощ срещу участта, която ги е сполетяла.
Насила са откарвани всяка сутрин в църквите и подложени на християнизиране. Както споменава в писмото си, числото на насилствено християнизираните е 12 хиляди девойки, 7 хиляди млади жени и още толкова малки деца.
След падането на всяка крепост ислямското население е принудено да се изселва под страха да не бъде изклано и християнизирано. Заради тези бежански потоци в Истанбул се открива дирекия за настаняване, под името „Искян мюдюрлю”.
През 1699 година в Карловча, Обединените западни сили и Османската империя подписват споразумение, с което султана се задължава да изтегли своите поданници от изгубените територии.
Една военно-политическа машинация за векове напред предопределя съдбите на обикновенните хора. Ако това не е геноцид, то историята ни има още да се учи от нечовешките си грешки спрямо обикновенните хора наречени - турци.
Разира се, събития са останали далече във времето, както ще остане и продължаващото християнизиране и  изселнически издевателства над невинните мюсюлмани.
Всичко това провокира народната памет за съзадване на песни, сказния, легенди, мъдри сентенции- притчи, пословици и пр, които се предават от уста на уста и се съхраняват.  Османската империя за 150 години превръща Будин в цветущ град с културни центрове за духовно и светско развитие, построява безброй джамии, медресета, училища, хамами, безистени, керван-сараи, чаршии; реставрира старите крепости и ги обковава със златни куббета и минарета.
Славата на Будин се носи и след неговата разруха. Златните куббета на джамиите, които приличали на златни ябълки.  А преклонението пред вече мъртвите герои на Империята все още личи по паметните плочи в Унгария: „След 145 годишно властване на Османската империя в Маджаристан, последният ваалия на Будин – Абдулрахман Авни Паша, който падна близо до тази паметната плоча, на 2.IX.1686 година след обяд. Беше убит на 70 годишна възраст. Героят, който ни беше враг да спи спокойно в земята.”
След обсадата крепостта Будин, джамиите, духовните ценрове и други са сринати със земята. Луиджи Фернандо от Марсилия изнася всички книги от Будин, за да направи в Болоня една от най-големите библиотеки в Европа през 16 век.
Битката за Будин отеква из цялата империя със зверски закланите мюслюмани от невинния народ. Писмото написано от дъщерята на един бей за безчинствата при християнизиране на младите жени, девойки и деца и спомените за тази битка в народната памет раждат хиляди песни.
Песните за Будин - някои авторови от това време, като на Гази Ашик Хасан, други сътворени от народаи днес се помнят и пеят: „Budin dedikleri Aksuyun başı”, “Nazlı Budın(Ötme bülbül ötme), “Vidin türküsü” и други. Те са отглас от историята за кървавата драма и последвалото християнизиране на около 25 хиляди мюслюмани.
B U D İ N
Budin içinde toplar atıldı
sabah namazında cami ikıldı,
üylen namazında klise yapıldı.
klisenin içinde kafir oturdu.

Er sabah, er sabah kliseye götürü
ufak ufak mahsumları dine taptırı,
türlü ve türlü pullar öptürü
aman Padişahım böyle bilesin.

Budın içinde kurulur Pazar
oturmuş kafir namemi yazar,
yazma kafir yazma bozmam dinimi
dinim din İslam’dır vermem kendimi.

Kalyada sandım bir sarı yıldız
teftere alındı onikibin kız
onikibin kız yedibin gelin
aman Padişah’ım elden al bizi.
                                                   
Budin içinde bir bey kızıydim
annemin bubamın iki gözüydim
aman Padişah’ım boyle bilesin
din İslam’a gayret yok sen bilesin.
БУДИН
(Taзи песен е записана от Фатма Оджак с. Селча, Централни Родопи)
В крепостта Будин топове гръмнаха,
На сутрешния  „намаз” джамията срутиха,
На обедния „намаз” църква направиха
В църквата се настани неверник.
Всяка суртин, всяка сутрин
В църквата водят малки дечица и ги покръстват
Различни, различни икони целуват
Аман Падишах, това да знаеш.
Насред Будин отвориха пазар,
Седна неверника съдбата ми да пише.
Не пиши, невернико не пиши, няма да се дам
Моята вяра е Ислям, туй да знаеш.
Над крепостта ми се стори, че светна звезда
Записаха в тефтерите 12 хиляди девойки,
12 хиляди девойки, 7 хиляди невести,
Аман Падишах, ела да ни спасиш.
В Будин бях дъщеря на Бея,
Бях двете очи на майка и баща.
Аман Падишах, тъй да знаеш
Вече няма Ислям от мен да узнаеш.
/Мисля ,че и на друго място беше публикувано. След тези събития има много изселили се мюсюлмани. сред юруците има и "урус юруклари" както предаваИбрахим деде от с. Калаузия, Шипско-1957г/, тъй, че не става грешка, ако са помашки села. такива има и в източни Родопи, но не съм сигурна помаците там от юруците ли са - ще ги проуча за по-сигурно/

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42