Author Topic: Разказ за съпротивата при смяната на имената  (Read 13999 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Ади

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 202
(Част от интервю с млад научен работник, може би историк; 22.02.1989 г., ролка № 313)


Разказ за съпротивата при смяната на имената на българите-мюсюлмани в с. Корница, Гоцеделчевско през 1973 г.

Р. Узунова: Включих, говорете.

Мъжки глас: През 1972 година стават тези събития в с. Корница. Трагедията започва от месността Предел, където работеха група горски  работници от с. Корница. Работили са си хората и една вечер през м. декември 1972 г. (от същата година, да) с три джипа пристигат хора от МВР на гр. Гоце Делчев и им казват да си сменят имената. Те категорично отказали. В отговор на това те били пребити от бой. Техните имена са: Бекир Садулев, Алис Пачев, Адем Пашов, Ибрахим Бялков. Най-тежко бит бе Ибрахим Бялков, донесен на носилка, който бе цял месец в безсъзнание. До нас идваха вести, че по всички краища на страната, населявани от помаци, властта е започнала кампанията за насилствена смяна на имената, като е използвала всякакви методи. Като най-драматични се развиваха събитията в с. Корница и някои от Бабешките махали. В с. Корница на предварителни уговорки били подложени полевъдните бригадири Аляк Келешов, Асан Имамов и Исмаил Бенишов, Реза Суин, които са били извикани в МВР с призовки поединично и след това смазани от бой. Единственият, който не се е явил на тези призовки, е бил Реза Суил. На 20 януари 1973 година в селото пристигат хора от МВР да приберат Реза, който не се е появил на тяхното повикване. Хората разбрали за предстоящата му участ и се вдигнали да го защитят. В този момент хората разбрали, че единствено събрани заедно могат да предотвратят насилствената асимилация срещу тях. В знак на протест хората от селото, сдружени заедно, започнали денонощно да седят на площада, напалили огньове, за да се стоплят, което продължава три месеца. Всички спряха да работят, децата не ходеха на училище, народът очакваше представители на властта, които да разяснят докога ще продължава всичко това. Никой не е предполагал, че има друг начин за борба освен мирно несъгласие с това нечовешко решение - смяната на имената. Вече всичко става ясно, че властта смята по единично да се справи с всеки мюсюлманин - да му бъде сменено името и премахнати техните обряди. Зимата в Пирин е сурова, сняг и вятър; дъждът и мъглите бяха постоянен спътник на хората, но не това тревожеше хората, завити в черги и найлони, с очи, насълзени от дима на мокрите дърва.

Р. Узунова: По-бавничко!

Мъжки глас: Никой не е предполагал, че е имало друг начин на борба освен мирно несъгласие. Дните се нижеха бавно и тягостно, всеки криеше надежди, че утре вестите ще бъдат по-добри. Властите разбраха, че хората са твърдо решени да отстояват. На 20 февруари 1973 година в селото дойде Петър Дюлгеров - първи секретар (на БКП) на Благоевградски окръг, съпроводен от управници от МВР от гр. Гоце Делчев и Благоевградски окръг, Благоевград. Вместо да се трогне от гледката, която се откри пред очите му, той в речта си съвсем злобно се закани. Освен това той спомена, че досега не е имало бити хора. Но на новородените деца ще се слагат християнски, или така да се каже - славянски имена. Също така той заяви, че кръв ще се лее, но това ще стане. Нима така постъпват умните хора? Нима не изпитаха състрадание при вида на донесения на ръце Ибрахим Белков, който почти цял месец беше в кома от нанесеният му побой на местостта Предел. Може би властите таяха някъде дълбоко в душите си неправда, но не искаха да дадат воля на подобни мисли. Със същата мисия идваха и редица отговорни другари като другаря Радонов и генерал Карамфилов, които по категоричен начин заявяваха същото. За нас не остана никаква надежда в страната, освен отвън. Но уви, в Турция не взеха въпроса от истинската му страна, защото ги заблуждаваха, че този акт е доброволен: ето, вижте, сменят си имената доброволно помаците, турците не ги /…/, защото са си турци. Ден по ден си вървеше, наближаваше пролетта - време за земеделие, а никой не помисли за работа, на никой не му се излизаше извън село, сякаш хората предчувстваха онова, което им крояха. И то стана. На 27 март 1973 година в селото пристигна един мъж с кола с югославска регистрация. Говореше с хората, уж се трогваше от това, от нещата, вършени от властите. А именно той даде тази вечер сигнал за нападението срещу мирното население в селото, именно този човек беше от властта. Той пренощува в къщата на Симеон Кузлов – българин, а от там с радиопредавател дирижираше положението. На 28 март 1973 година в 5 часа сутринта, когато хората уморено дремеха покрай огньовете, внезапно с автомобили и четири пожарни и други, селото бе нападнато от 2000 - 2500 биячи,  въоръжени с автомати, палки и специално подготвени за този случай дървени тояги. Започна се стрелба, жесток бой. С голи ръце хората се втурваха да се бранят. Биячите не подбираха - удряха деца, жени, без разлика; стреляха, биеха с палки и тояги, с вода от пожарните обливаха хората, пускаха освирепели кучета, без да помислят за последствията, коне мачкаха хората. Нима може да се опише тази трагедия! Бяха убити трима души, ранени - над 300 и всички други - пребити от бой. След като чули стрелбата, жителите на селата Брезница - намиращо се на 5 километра северно от село Корница, и на с. Лъжница, намиращо се на 2 километра южно от с. Корница, се втурват на помощ. Пресрещнати от биячите извън с. Корница, хората от с. Брезница били натикани в един полевъден водоем, където са били обект на гаври и жестоки побоища. Убит е и току-що уволнилият се младеж Тефик Хаджиев. И всичко не свършва до тук. Подгонени от кучетата и конната милиция, мюсюлманите правили опити да се спасяват кой както може. Милицията отива в с. Брезница и продължава да безчинствува - убиват един стар безпомощен човек на име Исмаил Атемин, който с увреден слух не могъл да чуе заповедите. Хората на с. Лъжница споделят същата участ - смазани от бой, арестувани, част от тях интернирани, други осъдени и вкарани в затвора. 9 човека от с. Корница бяха осъдени политически, двама от с. Лъжница:  всички те на от 5 до 12 години затвор. Всички, които са останали в с. Корница, а и от другите две села, са непрекъснато викани по МВР и разпитвани. Там те биват бити и насила сменяни имената им и изваждани български паспорти с български имена. Хората бяха малтретирани като вид опитни животни. От сутринта, около 10 - може би 11 часа, почнаха да ходят във всяка къща, да показват списъци със славянски имена. Всеки трябваше да си избере едно от тях, иначе - тежко му. Ето, така сами хората си слагаха имена. Подписваха декларации. Мъката, която ни беше обхванала, не можеше да се опише. Нима можеш да предприемеш друго име без собствена воля и да бъдеш що-годе весел и сговорчив? Наплашени, хората пъшкат с още кървящи рани; започват работа заради самата работа, а не от чувство за дълг. Занизаха се дни и години на страдание, на мъка по загубени близки и познати, на жал за невръстни сираци и млади мъже, гниещи в затвора. Започва се нов етап - на асимилация. Забранява се на хората да си викат на мюсюлмански имена, забранява се честването на празниците ни, забранява се на жените да ходят в националните мюсюлмански носии като шалвари, фереджета, забрадки и други. Също така се забранява обрязването на децата - един основен мюсюлмански обичай. И впоследствие бяха осъдени жени от с. Корница, с. Лъжница, с. Брезница, с. Плетена, с. Вълкосел, с. Рибново и други в Сливенския затвор. Навсякъде сме зачитани като хора втора категория: подигравани, обиждани, гонени. Не се разрешава на жените да пътуват в автобуси с мюсюлмански носии, задяват поголовно всяка жена или момиче, видяно в тях; не приемат жените по кметства, банки, магазини, хлебарни магазини и други. А всичко това се вършеше без жал и мисъл. Принуждаваха хората да правят кръщенки на децата си и други християнски обреди. Безжалостно се отнасят и към мъртвите - бутат надгробните им надписи, плочи, заменят ги с други. Карат ги погребението да се извършва в ковчег, а не по мюсюлмански. Затвориха джамията и не разрешават на хората да изповядват религията си; не дават на ходжата да изнася молитвата на минарето, защото бил пречел на спокойствието на хората. Всичко това продължаваше до 1984 - 85 година, когато генералният план срещу всички мюсюлмани в България влезе в последния етап, а именно смяната на имената и на дотогава смятани за турци наши събратя. След като ние първи преминахме през този огън, сега отново изживяхме мъката заедно с тях, защото знаем какво нещо е това и с цената на какво се постига от властите. Сега всички - и турци, и помаци споделяхме общата участ. Ето че страданието ни помогна да осъзнаем някои отчуждения, съществували преди.

Р. Узунова: По-високо!

Мъжки глас: Разбрахме всички ние, че сме от една черга – мюсюлмани. Целият репресивен апарат заработи още с по-голяма сила, целеща постепенно изваждане и забрава на всичко мюсюлманско. Започна се нова вълна от насилие срещу имена, обреди, обичаи. Забраниха съвсем официално обрязването. Голям брой жени биват пращани по затворите заради обрязването. Съчинена беше и кампанията за жените - били пречели, и т. н. Съборени бяха джамиите в селата: с. Плетена - един брой, с. Годешово – два броя, с. Слащен - един брой, с. Вълкосел - един брой, и едната стои, с. Крибул - един брой, с. Кочан - един брой, с. Беслен - един брой, с. Бацка - един брой; и така общо 9 джамии. Официално властите твърдяха, че всичко това е доброволно и изведнъж всички разбрали, че са българи и си сменят имената. Заблуждаваха както собствения си народ, така и външния свят; лъжеха; скалъпваха изкуствени речи и изявления с една единствена цел - чрез заблуда на обществото да прокарат своята линия: асимилация на мюсюлманите. Излязоха сензационни открития от учени, които трябва да се срамуват от тези си деяния. А дълбоко в душите си ние всички продължавахме, продължаваме и ще продължаваме да се борим за правата си и вярата по начин, конкретен за всеки човек, мирно. Всички таяха дъх пред радио „Свободна Европа” и ВВС, за да чуем дори само дума за нас, в наша защита. Очакваме светът да разбули това було по нашия въпрос. Знаете, че България официално е подписала документите от Хелзинки и от други световни форуми относно правата на човека. Хората разбраха, че ако не тук, в родината си, то някъде далеч от нея ще могат  да носят имената си и именно това просветление бе в основата на предварителното решение: заминаване за Турция. Този период - от месец май до месец август - може да се нарече време на истината. Видя се, че хората зарязват всичко, не ги интересува нищо, а само едно: собственото спасение. Въпреки че този закон важал за всеки гражданин на Народна Република България, на нас - помаците по съвсем хитър начин се отказваха паспорти за чужбина. Първоначално, за да успокоят общественото вдъхновение по този въпрос, властите мотаха хората ту пред банки, ту пред съдилища и фотоателиета и печелеха време да разубедят хората да не тръгват. Лъжеха, че след първите дни на 1989 година и за нас ще важи това нещо. Но уви, вместо това те мобилизираха някои от хората от целия район и ги откараха в различни места по страната, както те ги наричат /…/

Р. Узунова: Какво ги наричат?

Мъжки глас: Там, има лагер, в Сливница…С това целяха отново да не се надигне народът и отново да ни сплашат. Докараха войници от Вътрешни войски, които патрулираха по селата. Районът ни беше блокиран за посещение от други райони на страната. А кои сме ние и какво искаме? Кои сме - това добре го знаят и властите, така и прогресивно мислещите християни, дори и външният свят. Какво искаме? Искаме онова нищожно човешко право на самоопределение. Ние горещо подкрепяме и уважаваме всяка прогресивна наченка, която цели демократизация на обществото, уважаваме и сме готови да отдадем сили и умения за благото на страната ни, ако ни разрешат да изпълняваме свободно религията си и ни върнат имената. Ако ли пък това за някои хора е утопия, то ние сме готови да идем и да живеем в която и да е страна на света, стига да се позволява там да изпълняваме тези неща: религия и връщане на имената.

Сега, Румяна, искам тука да прочетеме имената.

Изселени семейно през 1973 година:…

Р. Узунова: Сега имената по-бавно и по-ясно. Така.

Мъжки глас: Добре. Юсеин Юсеинов Бабечки - в с. Ленково, Плевенско; Адем Мехмедов Джимджиев – в с. Горна Митрополия, Плевенско; Ибрахим Мустафов Келешов - в с. Славовица, Плевенско; Мустафа Мустафов Бялков - в с. Бъркач, Плевенско; Али Мустафов Келешов – в с. Николаево, Плевенско; Исмаил Мустафов Гетов –  в с. Вълчи дръм, Плевенско; Мехмед Ибрахимов Сърманлиев - в с. Враня, Врачанско; Исмаил Мустафов Бялков - в с. Бутан, Врачанско; Халил Мустафов Иляв (?) – в с. Градешница, Врачанско; Шабан Халилов Бялков - в с. Сурен, Врачанско;

Адиде Бекирова Сърманлиева - в с. Буковец, Врачанско; Зейнеп Мехмедова Сърманлиева – в с. Сираково, Врачанско; Мустафа Исмаилов Велишалов - в с. Гара Орешец, Видинско; Мустафа Мустафов Рунтев - в с. Дряновец, Видинско; Ибрахим Бекиров Бялков – в с. Тошовци, Видинско; Ибрахим Ибрахимов Гетов - в с. Рабиша, Видинско; Атидже Аролова Гетова - в с. Рабиша, Видинско; Аляк Алилов Келешов – в с. Макреш, Видинско; Адиде Байрамова Бялкова - в с. Тошевци, Видинско; Бекир Бекиров Бялков - в с. Бобово, Русенско. Това са изселените през 1973 година по отделно…, не - семейно изселени. А изселени без семействата: Шабан Мустафов Дрилев – в с. Долни вадим(?), Врачанско; Мехмед Мустафов Дрилев - в с. Мраморен, Врачанско; Сюлейман Ибрахимов Амидеин – в с. Бялово, Врачанско; Ибрахим Ибрахимов Бялков – в с. Хайредин, Врачанско; Саид Мехмедов Коручев – в с. Малко Вранево, Русенско; Фатиме Юсуфова Амидейна – в с. Иваново, Русенско; Ибуша Ибрахимова  Кезимова – в с. Бутан, Русенско; Юсуф Юмеров Тарлов - в с. Макреш, Видинско; Саид Бекиров Бялков – в с. Ново село, Видинско; Ибрахим Еминов Кадриев – в с. Гара Орешец, Видинско; Ибрахим Османов Бошнаков – в с. Ярманица, Видинско; Мустафа Мустафов Муратов – в с. Горни цибър, Видинско; Хасан Бекиров Бялков – в с. Станьово, Михайловградско; Саид Мустафов Бинов – в с. Мечка, Плевенско.

А сега осъдените и излежали присъдата си: Байрам Ибрахимов Гетов – София; Байрам Байрамов Дулев – София; Исмаил Ахмедов Дрилев – София; Юсейн Ибрахимов Сърманлиев - Стара Загора; Айруш Ибрахимов Хаджиев - Стара Загора; Исмаил Бекиров Бялков - Стара Загора; Осман Алилов Бузев - Стара Загора; Юсуф            Ибрахимов Сърманлиев - Стара Загора; Мустафа Фаиков Бялков - Стара Загора.

А сега имената на убитите: Мохарем Мохаремов Барганов – с. Корница; Юсеин Асанов Караалилов – с. Корница; Халиф Мустафов Амедеин – с. Корница; Тефик Хаджиев – с. Брезница; Исмаил Атемин – с. Брезница.

Това е засега, Румяна, нещо…?

Р. Узунова: Чакай сега…

(12.12.1989 г., ролка № 374)  Радио '' Свободна Европа''

You are not allowed to view links. Register or Login|lang_tr


Offline Adem1

  • Member
  • **
  • Posts: 46
  • Gender: Male
  • HATASIZ KUL OLMAZ-ONEMLI OLAN TEKRARLAMAMAK!
   
   Vinagi sım tvırdial,4e bratiata pomatsi sa nai stradali ot vsi4ki drugi.4est im pravi ,4e vıpreki imenata im prinuditelno s mnogo iztezanie i mıki sa smeneni 7 /sedem) pıtı,te sa zapazali traditsiite i obi4aite daje po dobre ot turtsite i drugite müslümani v bılgaria.Pomatsite sa primer za tırpenie,smelost i edinstvo.
   Kato pro4etoh pisanoto ot Adi o6te vednıj stıgnah do izvoda ,4e nie turtsite sme dlıjnitsi na bratiata ni pomatsi.V tehnite tejki vremena nie poradı obektivni ili subektıvni pri4ini nemojahme da bıdem sıpri4astni s tiah.
   Togava kogato nie zaminavahme za turtsia otnovo pomatsite v tozi dekemvriiskı stud protestiraha za vrı6taneto na imenata v Sofia pred parlamenta,a Dogan se zadovolıava6e samo sıs sıbirane na podpisi pred NDK,no posle postijeniata na pomatsite gi prisvoi kato svoe postijenie.

   Dılbok poklon pred jertvite i geroite ot taka nare4enite "Vızroditelni protsesi".Tiah ne triabva da zabraviame.Na tiah diljim dne6noto si polojenie.Ako ne biaha te svetovnata ob6testvenost edvali 6te6e da 4ue glasa ni?

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
You are not allowed to view links. Register or Login
   
   Vinagi sım tvırdial,4e bratiata pomatsi sa nai stradali ot vsi4ki drugi.4est im pravi ,4e vıpreki imenata im prinuditelno s mnogo iztezanie i mıki sa smeneni 7 /sedem) pıtı,te sa zapazali traditsiite i obi4aite daje po dobre ot turtsite i drugite müslümani v bılgaria.Pomatsite sa primer za tırpenie,smelost i edinstvo.
   Kato pro4etoh pisanoto ot Adi o6te vednıj stıgnah do izvoda ,4e nie turtsite sme dlıjnitsi na bratiata ni pomatsi.V tehnite tejki vremena nie poradı obektivni ili subektıvni pri4ini nemojahme da bıdem sıpri4astni s tiah.
   Togava kogato nie zaminavahme za turtsia otnovo pomatsite v tozi dekemvriiskı stud protestiraha za vrı6taneto na imenata v Sofia pred parlamenta,a Dogan se zadovolıava6e samo sıs sıbirane na podpisi pred NDK,no posle postijeniata na pomatsite gi prisvoi kato svoe postijenie.

   Dılbok poklon pred jertvite i geroite ot taka nare4enite "Vızroditelni protsesi".Tiah ne triabva da zabraviame.Na tiah diljim dne6noto si polojenie.Ako ne biaha te svetovnata ob6testvenost edvali 6te6e da 4ue glasa ni?
Suglasen sym s po gore napisanoto,na nas pomacite 7 pyti prez razlichnite godini sled 1913 godina sa ni smenqni imenata.Po gore e spomenata 1989 godina,az imam spomeni i videokaseta ot dekemvriiskiq 1989 godina kogato nashi bratq pomaci ot kyde li ne stoqha pred parlamenta v studa i nqmashe da mrydnat dokato ne se osyznaha onezi gore komunqgite,kakva radost,kakva euforiq nastana togava koito pomni kak izleze Petyr Mladenov i kaza...Spokoino,otidete si,vashite  majchini imena shte se vyrnat.Imashe hilqdi na ploshtada togava,studentite davaha chaj i napitki na horicata doshli ot kyde li ne s reisove,vlakove,koli..V interes na istinata da me izvinqt drugite no POMACITE bqha tam na studa,drugi bqgaha i se krieha togava....

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Dokumentirano e kak v onazi dekemvrijska vecher izleze togavashniq prezident  Petyr Mladenov (zael mqstoto na bai Todor Jivkov predi mesec sled 10 noemvri) zad nego bqha na tribunata prof.Ivan Angelov,d-r Желю Желев,отец Амбарев,Хасан Бялков,Николай Колев-босия,д-р Тренчев на Подкрепа....Това остава в историята,респект за този наш изстрадал помашки народ вдигнал се на бунт за имената.....

Offline jemal

  • Historian
  • *****
  • Posts: 114
Поздравления, за публикуването на тези уникални документи.Четох ги със сълзи на очите и спомняйки си разказите на моите съученици от Брезница и Корница. Нека светът прочете за  -Истинското Време Разделно, а не за художествената измислица на Антон Дончев. Факти и още факти, това е пътят към истината, защото когато фактите говорят и боговете мълчат. Прекланям се още веднъж пред паметта на тези герои които с живота си платиха но не предадоха народа си.

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
You are not allowed to view links. Register or Login
Поздравления, за публикуването на тези уникални документи.Четох ги със сълзи на очите и спомняйки си разказите на моите съученици от Брезница и Корница. Нека светът прочете за  -Истинското Време Разделно, а не за художествената измислица на Антон Дончев. Факти и още факти, това е пътят към истината, защото когато фактите говорят и боговете мълчат. Прекланям се още веднъж пред паметта на тези герои които с живота си платиха но не предадоха народа си.
   Davai Jemal,znam che imash mnogo  kakvo da ni kajesh i kato istorik,pishi tuk kato imash vreme.Pozdravi.Nazmi.

Offline stomi_mc

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 71
  • Gender: Male
  • О Лъжница, ти най-красивото селце на света
Neka publikuvam edin ot mnogobroinite razkazi koito imam sybrani v edna kniga koqto se kazva "Gorchivi spomeni" s redaktor Senem Konedareva ....

"КОЙТО ИДЕ ТАМ ЖИВ, НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕ.... ХОРАТА НАДДЕЛЯХА И ТРЪГНАХМЕ КЪМ КОРНИЦА"

  Селим Зекиря Буковски от село Лъжница

   През 1973г аз една сутрин излизам, бяхме деца - младежи и казаха, че един мой пръв братовчед размахва някакво знаме на Голака (местност между Корница и Лъжница). Бяло знаме, че са нападнали село Корница. Като видяха знамето се събраха много младежи и отидохме при кмета, който се казваше Чолаков, тогава му казахме , че искаме да идем на помощ на Корница. Той каза :
  - Слушайте сега,който иде там, жив няма да се върне, нямате право никаде да ходите.
Но хората надделяха и тръгнахме към Корница. Бяхме се събрали около 400-500 души общо с децата. По-възрастните казаха, че зада не ни изтрепят най-добре ще е да пуснат децата напред, а те след децата и точно така направихме. Като стигнахме на месността Водна река , прекосихме реката и който прекоси бой, там имаше конница от 9-10 конника. От нашите един Джибрата му викат, хвърли един камък по конника. Той падна и с падането друг се хвърли на коня и продължиха. Един мой приятел Мехмед, него го удари един и той падна и аз взех един камък и започнах да удрям по него и той се отдръпна. Аз нарамих приятеля ми, та през нивата го върнах през реката. От нашия народ имаше 4-5 души паднали в нивата, целите в кръв, бахтат ги, кучетат пуснаха и кой вече хванат. И аз с това момче (посочва човека до него) , Мишо му викат, свъртяли го бяха кучетата и го свалиха в реката, една жена, също я бяха свъртяли кучетата. Почнахме да се изтегляме, един мой пръв братовчед го простреляха, после продължихме нагоре - те стрелят, кучетат ни гонят, а едно момиче беше припаднало, аз я избутах на едно място и и помогнах да излезне нагоре.
  По същото време, кучетата събориха бащата на това момиче, защото той беше последен. Аз успях да я искарам до горе, а кучетата се върнаха. нашия народ се изтегли, излезнахме горе, събрахме се много хора. Гледаме надолу на това момиче баща и го бяха хванали кучетата и му бяха разкъсали дрехи, всичко. Няма кой да иде да му помогне, аз му отнесох панталони, та да може да се прибере.
  На кръчмаря - шурето Алил {моят дядо е това}, него го свалиха на ливадата там с бой, неговата сестра - смела жена, без страх мина през полицията и отиде да му помогне. Тогава нея нито я биха, нито нищо, тя отиде с мужа си, а ния си мислехме че те живи няма да се върнат. Тези, които се върнахме бити, ранени, нашия лекар не искаше да ни превързва и да ни преглежда. Било му заповядано. Обаче ние - хората го задължихме и той нямаше какво да направи.
   Като се изтеглихме от билото видяхме от Брезница народ пристигат към Корница. Но конницата се изтегли към тях, а към нас останаха само малко. Започнаха да стрелят към нас,за да ни сплашат да не се върнем. А другите отидоха към Брезница.
  Това беше страшно събитие, след това имената ни ги смениха, като идваха по къщите и хващаха бащите. Моя баща се криеше, бягаше, но го хванаха и му казаха че трябва да смени имената на всички от семейството. Но не той ни избра имената, а те сами ни ги бяха написали, каквито бяха писали такива имена носихме.

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Една boleznena istina po gore v razkaza na stomi_mc.......spomenite sa mnogo,bolkata ogromna dano nikoga ne se povtori tova,a i vqrvam che nqma kak da stane za poreden pyt sega sled kato Bg e chlenka na EU!!!

Offline stomi_mc

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 71
  • Gender: Male
  • О Лъжница, ти най-красивото селце на света
4oveka e ot moeto selo i kakto pisah v tazi slu4ka u4astva i dqdo mi.... sled edin takyv poboi dqdo mi bil dyrjan izvestno vreme v ov4i koji za da mogat da zazdraveqt ranite mu....
6te pi6a o6te istorii svyrzani s onova vreme, za da se razbere na kakvo sa bili podlojeni horata togava...

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
You are not allowed to view links. Register or Login
4oveka e ot moeto selo i kakto pisah v tazi slu4ka u4astva i dqdo mi.... sled edin takyv poboi dqdo mi bil dyrjan izvestno vreme v ov4i koji za da mogat da zazdraveqt ranite mu....
6te pi6a o6te istorii svyrzani s onova vreme, za da se razbere na kakvo sa bili podlojeni horata togava...
  Temata e obshirna,vseki ot nas po svoemu e izjivql tazi sramna stranica ot togavashnite upravnici,i az pomnq tova,bqh dete no v syznanieto mi sega vsichko si pripomnqm kato na lenta,drug pyt shte razkaja s tochnost koga i kak stana v moeto pomashko selo Tuhovishte- Gocedelchevsko,pomnq datata,denq i vsichko!

Offline stomi_mc

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 71
  • Gender: Male
  • О Лъжница, ти най-красивото селце на света
6te se radvam da spodeli6 s nas tvoqt razkaz  :) za6toto sym siguren 4e e interesen i trqbva da se znae kakvo e bilo prez onova vreme na tiraniqta sprqmo na6ite bratq...

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Тръпки ме побиха докато четох разказите! Сълзи наляха в очите ми като видях името на баща ми в списъка на интернираните !!! Благодаря ти adi, за този материал!

Миналото е минало. Казват, че не трябва да се забравя, за да не се повтори отново. Сигурно е така. Една дълбока травма в съзнанието на мюсюлманите в България. Това, което ме възмущава, е официалната версия на Българското правителство за тези събития. А най-лошото е, че много хора все още вярват на тази версия. Нека да си припомним какво са съчинили господата от ДС за да оправдаят гнусните си деяния в Корница.

Цитат :

Става въпрос за събитията през 1972-73г. в селата Корница и Бунцево, Благоевградско.
В края на 1972г. в село Корница се създава нелегална организация, която от 23.01.1973г. взема властта, като установява денонощно дежурство и пълен контрол над поведението на всички жители. Сваля се българското знаме и на неговото място се издига турският национален флаг. Селото се обявява за "турска територия", напълно изолирано от външния свят. Само с "разрешение" на "новите управници" е можело да се влиза и излиза. В центъра на селото е имало запален огън, който е поддържан постоянно. Всеки, който не е бил съгласен с ръководителите на бунта е подлаган на психически и физически тормоз /заплахи за него и семейството му, побой, истезания/. Дори е взривена колата на един от хората, които не е подкрепял бунта.Цялото село е парализирано и никой не е работил. Разрешено е било само да се хранят домашните животни. Ръководителите на нелегалната организация определят и наказанията, които следва да се налагат на провинилите се и предателите. При издаване на тайна, свързана с дейността на организацията, наказанието е 20 удара с тояга на голо, а в случай на предателство накзанието е смърт.
Децата не се пускали на училище, като управляващите предявили искане за обучение и на турски език.Жестоко е пребит един войник от съседното село, който без да знае каква е обстановката, идва да види своята интимна приятелка. Основанието за разправата с него е на основата, че е шпионин на официалната власт. Жестоко малтретиран е и народния представител посетил селото Крум Радонов.
Въпреки предприетите мерки за ликвидиране на ненормалната обстановка в селото, в продължение на два месеца и половина организаторите на бунта продължават своята престъпна дейност. Интересни материали за това събитие има в книгата "Разпнати души" на тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Благоевград Петър Дюлгеров.
На 28.03.1973г. МВР провежда операция по неутрализиране на ръководителите на бунта. В операцията участват полицаи, пожарникарии отрядници. Органите на реда създават плътен обръч около селото и нахлуват от глвания път. В същото време в центъра на Корница се е събрала огромна тълпа /почти цялото население на селището/, която е насъсквана от лидерите на "Корнишката република". Почти всички от тях са въоръжени с хладни оръжия /основно ножове и брадви/, но някои носят и ловни пушки. Опита на Дюлгеров, да спре тълпата с думи, заставайки на трибуната в центъра на селото е неуспешен. Целен с камъни, оплюван и обиждан, той е изведен от около 10-тина полицаи. Сблъсъкът е неизбежен. Органите на реда стрелят във въздуха и в първите редици на тълпата настъпва кратка суматоха. Една част от най-фанатизираните помаци атакува полицаите и една част от пожарната команда, която е била готова да използва водна струя срещу бунтуващите се. В сблъсъка падат убити трима от помаците/в следствие на тежки черепно-мозъчни травми и фрактури/, които са се опитвали да спрат насилието и устрема на фанатизираните селяни. Ранените са десетки. По погрешка е застрелян войник от селото, който по това време е бил в домашна отпуска.
Първата жертва от органите на реда е ст.л-т Благой Златков, намушкан на седем места с нож. В ръцете си е имал АК-47, но не го е използвал,защото е имало заповед да не се стреля по хора. Главата на майор Рашков е била буквално "смазана" от удари с камъни. Един пожарникар е намушкан с нож, близо до сърцето.
Главният подбудител и организатор на бунта е Рамадан Рунтов, българ-мохамеданин, активен агент на турската разузнавателна служба "MIT". Държавна сигурност е разполагала с информация, че Рунтов е поддържал чести контакти с висши служители от турското посолство в София, както и Генералното консулство на Турция в Пловдив. Активно е сътрудничил и с Асоциацията за култура и солидарност с родопските и дунавските турци. До 1960г. Рунтов е жител на Корница, след което се преселва в село Долно Изворово, Казанлъшко. Това село е заселено със значителен брой помаци от Благоевградско.
По оперативна информация от ДС, Рунтов осъществява чести контакти със свои съмишленици-протурски националисти от средите на помаците, които живеят в Корница. Цялата подготовка на метежа се ръководи от идейните приятели на Рунтов Алил Алилов Бялков и Байрям Ибраимов Гетов.
Подготовката на събитията в Корница започва с обработката на протурските националисти, а чрез тях и останалите българи мохамедани в селото с помоща на издадената от Асоциацията за култура и солидарност с родопските и дунавските турци брошура "Същността на последните кланета на турците в Родопите". Освен, че разпространява тази брошура, Рунтов уверява своите съселяни от Корница, че благодарение на оказаната съпротива от тамошното население, властите вече 40 дни не смеят да да сменят имената им. Рунтов обяснява, че по оказания от Турция са разрешени всякакви средства за тяхната борба: вредителство, саботаж, терор, убийства на "гяурите", както и на тези помаци, които се поставят в услуга на българските власти.
Рунтов сътрудничи и с Кязин Чаушев, работещ в посочената Асоциация и също активен агент на турското разузнаване.
Окръжният съд в Благоевград осъжда Алил Бялков и Байрам Гетов на 12 години лишаване от свобода, а на останалите трима членове по 8 години. Рунтов е бил призован в качество на свидетел по делото, тъй като по това време е изтърпявал писъда за друго престъпление.
Преди инцидента в Корница е случая в село Бунцево, също Благоевградско, когато местни протурски националисти организират и провеждат въоръжен бунт в селото. Действайки по указания на посочената по-горе асоциация /респективно от турското разузнаване/, хора от селото без причина нападат двама българи, като убиват единия, а другия по щастлива случайност след удар с брадва по гърба, успява да оцелее. Имам подробности, носега нямам време да ги вмъкна. Ако някой желае може по-късно да донапиша някои неща. Част от материала е от книгата на Веселин Божков "Заплахата настъпва".

You are not allowed to view links. Register or Login

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Молитва за покой на душите на мъртвите пред паметника на жертвите на площада в с.Корница


Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Mustafa_b blagodarq.,Edna bolka e samata diskusiq,zashtoto ni vrushta nazad prez onezi 70 godini.Imam mnogo kakvo da kaja.Po gore v statiqta pishe za idejcite i rykovoditeli na meteja.Az jiveq na 10 km ot s.Dolno Izvorovo Kazanlashko v.s Kryn tam e semejstvoto mi.Poznavam horata ot s.Dolno Izvorovo glavno pomaci izselnici ot Kornica,Breznica,Tuhovishte..mestni.Ot tam trygna i sybiti[ta za vryshtane na imenata prez 1989godina.Organizator e Hasan Bqlkov kojto zaedno s d-r Trenchev,Ahmed Dogan,Nikolaj Kolev Bosiq,otec Ambarev sa v osnovata na " Nezavicimo drujestvo za pravata na choveka" no tova e druga tema.Po kysno shte razkaja kak stana v moeto selo Tuhovishte,zashtoto v syznanieto mi togava na 10 godishno dete sa ostanali mnogo spomeni!

Offline Chechliya

  • Ace
  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 322
  • Gender: Male
  • Flight instructor
    • Pomak Leaks
Ето още един разказ: You are not allowed to view links. Register or Login

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42