Стоунхендж в Родопите Една от 1200-те Ñкални трапецовидни ниши в Източните Родопи. Според археолози това е чаÑÑ‚ от
пиÑмена ÑиÑтема за предаване на информациÑ. Снимка: Ðиколай Генов
Ð’ Родопите Ñе намират каменни Ñветилища и обÑерватории, загадъчни като Стоунхендж във
Ð’ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¾Ð±Ñ€Ð¸Ñ‚Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ по-Ñтари от египетÑките пирамиди.
Това разкриха пред медиите Ñтаршите научни Ñътрудници проф. Ðна Радунчева и д-Ñ€ Стефанка
Иванова от ÐрхеологичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð½Ñтитут Ñ Ð¼ÑƒÐ·ÐµÐ¹ при БÐÐ.
Уникалните Ñкални обекти Ñа открити в района на Източните Родопи, обитавани от древна
Ñ†Ð¸Ð²Ð¸Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¸ 7000 години.
Ðад 20 години профеÑор Радунчева е поÑветила на на Ñкалните Ñветилища в района на Родопите.
През 2001 година към екипа й Ñе приÑъединÑва д-Ñ€ Стефанка Иванова, а през 2006 - геофизикът
инженер ÐœÐ°Ñ€Ð¸Ñ Ð—Ð»Ð°Ñ‚ÐºÐ¾Ð²Ð°. След екÑпедициÑта в началото на 2007 година Ñе оказва, че Ñкалните
Ñтруктури в Източните Родопи Ñа чаÑÑ‚ от
цивилизациÑта на едно много ранно общеÑтво, което принадлежи към най-Ñтарите цивилизации
от този вид. Ðепознатата доÑега Ñ†Ð¸Ð²Ð¸Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ðµ била Ñ Ð¸Ð·ÑƒÐ¼Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸ металургични ÑƒÐ¼ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸
аÑтрономичеÑки познаниÑ. Паметниците, оÑтавени от Ñ‚ÑÑ…, предхождат Ñ Ð½Ñколко хилÑдолетиÑ
издигането на египетÑките пирамиди, Ñъздаването на големите градове в Двуречието и Ñветовно
извеÑтни паметници като Стоунхендж във ВеликобританиÑ. „Това Ñа хора, принадлежащи към
така Ð½Ð°Ñ€ÐµÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐµÐ½ÐµÐ¾Ð»Ð¸Ñ‚ÐµÐ½ каменномеден период от нашата иÑториÑ, които Ñлагат началото на
европейÑката цивилизациÑ“, обÑÑнÑва д-Ñ€ Стефанка Иванова.
ÐÑкои от Ñкалните Ñветилища в Родопите Ñа Ñъздадени и функционират активно още през VII- VI
хилÑдолетие Пр. Хр. РцÑлоÑтната Ñветилищна ÑиÑтема Ñе Ñъздава през втората половина на
каменномедната епоха (през V – ІV хилÑдолетие Пр. Хр.) или повече от 2 хилÑÐ´Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¸
траките да заÑелÑÑ‚ нашите земи.
Геофизикът ÐœÐ°Ñ€Ð¸Ñ Ð—Ð»Ð°Ñ‚ÐºÐ¾Ð²Ð°, д-Ñ€ Стефанка Иванова и проф. Ðна Радунчева на
преÑÐºÐ¾Ð½Ñ„ÐµÑ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð² Дом на архитекта. Снимка: авторката
Когато започват да Ñе преÑелват от Мала ÐÐ·Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ българÑките земи – ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° VII, началото на
VI хилÑдолетие Пр. Хр., хората тръгват по най-голÑмата река Марица, към центъра на
БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров. Така откриват нашите земи и Ñе заÑелват тук. Създавайки Ñелищните Ñи
ÑиÑтеми в равнината, те Ñа започнали да изграждат Ñвещените Ñи меÑта в планината.
Скалните Ñветилища Ñа на меÑта в еÑтеÑтвени Ñкални образуваниÑ. ÐÑкои от Ñкалите еÑтеÑтвено
Ñа наподобÑвали
нÑкакви животни или човешки фигури и Ñа били доработвани в подобен вид от хората. Други Ñа
били изцÑло изработени, за нуждите на ритуалната дейноÑÑ‚, коÑто те Ñа извършвали. През IV
хилÑдолетие Ñе изработва цÑлоÑтната ÑиÑтема от Ñветилища, коÑто обхваща както Източните и
Западните Родопи, така и други планини – Средна гора, Стара планина.
„Скалните Ñветилища имат нÑколко елемента – Ñкални ниши, баÑейни, пещери, Ñтълби, олтари,
тронове. Съчетани Ñа
така обаче, че нÑма две еднакви Ñветилища“, обÑÑнÑва профеÑор Радунчева.
Ð’ подножието на Ñкалното Ñветилище в Източните Родопи древните хора Ñа оÑтавÑли дарове за
боговете. Снимка: Ðиколай Генов
1200 брой трапецовидни ниши Ñа открити в района на Източните Родопи, казва геофизикът
инженер ÐœÐ°Ñ€Ð¸Ñ Ð—Ð»Ð°Ñ‚ÐºÐ¾Ð²Ð°. Според Ð½ÐµÑ Ð¿Ñ€Ð¸ вÑички Ñ‚ÑÑ… ÑъщеÑтвуват едни и Ñъщи признаци - те Ñа
характерни Ñамо за Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½ и Ñа изработени така, че да Ñе виждат възможно
най-отдалече. Създадени Ñа в Ñкали по поречието на реките така, че да Ñе виждат от поÑоката,
от коÑто Ñа идвали хората. Ðаправени Ñа под Ð½Ð°Ð²ÐµÑ Ð¸Ð»Ð¸ козирка, Ñтените на трапецовидните ниша
Ñа Ñпециално полирани, за да Ñе запазÑÑ‚ колкото Ñе може по-дълго. Ð’ повечето Ñлучаи под
нишите има еÑтеÑтвени или изкуÑтвено издълбани пещери. Ð’ реките под Ñ‚ÑÑ… Ñа били намерени
полуÑкъпоценни камъни – ахати, калцедони, ÑÑпиÑи.
Според инженер Златкова трапецовидните ниши най-вероÑтно Ñа надпиÑи. Знак за това е
фактът, че нишите Ñа подредени в Ñтройни редици, както и че ÑъщеÑтвуват цели комплекÑи ÑÑŠÑ
Ñтотици ниши.
„ОÑновниÑÑ‚ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ñ‚ÑƒÐº е какво Ñа иÑкали да напишат тези хора“, казва инженер Златкова. Според
Ð½ÐµÑ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½ÑŠÑ‚ на
Източните Родопи е бил Ñлабо наÑелен, а хората Ñа идвали в тази труднодоÑтъпна планина, по
нÑкаква работа. И тъй като Родопите Ñа богати на злато, мед, полуÑкъпоценни камъни, то
предположението е, че древните хора Ñа идвали в планината за да добиват тези находища и Ñа ги
ÑвалÑли в равнината. Като този вид работа е била Ñезонна – Ñамо през топлите меÑеци. Тези хора
Ñа имали Ñамо временни лагери, които Ñа били в близоÑÑ‚ до рудата, до находищата.
Скални “коÑтенурки†край Ñело Фотиново. Снимка: Ðиколай Генов
Ðай-удобни за това Ñа били еÑтеÑтвените пещери, които те Ñа приÑпоÑобÑвали за временни
убежища. Ð’ нÑкои от Ñ‚ÑÑ… даже Ñа били намерени керамични фрагменти и каменни Ð¾Ñ€ÑŠÐ´Ð¸Ñ Ð½Ð°
труда от енеолита. ÐÑкои от пещерите предÑтавлÑват малки проучвателни минни галерии,
обÑÑнÑва инженер Златкова.
„Хипотетично Ñчитам, че трапецовидните ниши предÑтавлÑват надпиÑи, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ Ñа запиÑвани
знаниÑта на древните
рудари за полезните изкопаеми – злато, Ñребро и мед и за полуÑкъпоценните камъни, както и за
техните находища в
района“, обÑÑнÑва геофизикът. Те най-леÑно Ñа Ñе добивали от реките, откъдето именно Ñа
пътували хората, идвайки от равнината в планината. С трапецовидните ниши знаниÑта Ñа Ñе
запазвали, допълвали и допиÑвали, предавали Ñа Ñе на Ñледващите поколениÑ.
След като тези хора напуÑнали районите на Родопите, Ñледващите рудари тук Ñа траките. Те
преоткриват древните
рудници, доработват ги и Ñъздават нови такива.
ГолемиÑÑ‚ брой на праиÑторичеÑките Ñкални паметници определÑÑ‚ Родопите като Ñвещена планина
и грандиозен паметник на праиÑторичеÑката религиÑ, ÑмÑтат археолозите. Според Ñ‚ÑÑ… хората,
които Ñа ги Ñъздали Ñа погребвали Ñвоите вождове и жреци във ВарненÑÐºÐ¸Ñ Ñ†Ð°Ñ€Ñки златен
некропол и Ñъздали идеÑта за Ð—Ð»Ð°Ñ‚Ð½Ð¸Ñ Ð²ÐµÐº на човешката иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñ‚Ð°ÐºÑŠÐ², какъвто е опиÑан в
Ðнтичната митологиÑ.
Ðо разказът за Ñвещените меÑта и мащабноÑтта на археологичеÑкото откритие отидоха на заден
план, когато учените Ñи припомниха какво означава да Ñи паметник на културата в БългариÑ.
„Развитието на туризма и Ñоциализирането на паметниците е нещо като иÑтериÑ, коÑто води до
унищожаването на подобни откритиÑ“, възмути Ñе д-Ñ€ Стефанка Иванова. „Хората Ñи миÑлÑÑ‚, че
ще направÑÑ‚ две бараки, ще направÑÑ‚ едно барбекю, а чужденците ще хукнат възторжено натам
да Ñи Ñдат точно до паметника чевермето. Ðикаква грижа не Ñе полага за Ñамите паметници,
грижа Ñе полага за заведениÑта около мÑÑтото“, добави още научниÑÑ‚ Ñътрудник. РброÑщи Ñе на
едната ръка журналиÑти, приÑÑŠÑтващи на преÑконференциÑта, Ñи припомниха, колко Ñандвичи Ñ
шунка и кебапчета Ñа изÑли, докато Ñа Ñъбирали материал или проÑто Ñа Ñе разхождали край
Перперикон, Татул, край Червен и Иваново.
Проф. Ðна Радунчева: Камъкът пази много тайни
ПрофеÑор Ðна Радунчева е поÑветила работата Ñи на Ñкалните Ñветини в Родопите. Снимка:
авторката
- Какво предÑтавлÑват накратко откритите от Ð²Ð°Ñ ÐºÐ°Ð¼ÐµÐ½Ð½Ð¸ обекти в Източните Родопи?
- Това е един от най-огромните комплекÑи. Това Ñа цели планини, подчинени на духовната
ÑъщноÑÑ‚ на праиÑторичеÑÐºÐ¸Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº. Това е нашиÑÑ‚ Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð¾Ñ Ð·Ð° духовното израÑтване на Европа, на
вÑички ранни култури. Хората Ñа Ñе качвали в планината, за да Ñе Ñрещнат ÑÑŠÑ Ñвоите богове. За
това вÑÑко Ñветилище е поÑветено на различно общеÑтво. Горе Ñа работели огромен брой хора, за
да изработÑÑ‚ една планина и да Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ²ÑŠÑ€Ð½Ð°Ñ‚ в Ñвещена. Ð’ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° IV хилÑдолетие, когато е
най-плътна мрежата, това мÑÑто е било много оживено, защото хората Ñа Ñе качвали по различни
поводи от Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров. Това, което намираме като керамика, предмети в Ñкалните ниши и
Ñветилищата, показват произход от Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров, даже на Ñевер от Дунав Ñа идвали.
Тази ÑиÑтема в най-ниÑката Ñи чаÑÑ‚ е била култов център, какъвто нÑма извеÑтен в Европа. Той
Ñе ÑÑŠÑтои от 32
храма, поÑветени на различни богове. Хората преди да тръгнат към планината Ñа минавали през
него, оÑтавÑли Ñа
даровете за боговете и Ñа продължавали нагоре.
Ðай-ранните Ñледи горе имат за паралели фреÑки-находки, извеÑтни от Мала ÐзиÑ, които
датират от VIII хилÑдолетие. Оттам е принеÑена традициÑта, Ñпомена за това, което Ñа оÑтавили в
родината Ñи и Ñа го пренеÑли вече в нашите територии. И това е Ñтанало оÑновата на голÑмата
духовна култура, коÑто е неÑравнима.
- И нÑма аналог в Европа?
- Ðикъде в Ñвета нÑма. Европа в това време VI-VII хилÑдолетие преди ХриÑта е доÑта Ñлабо
наÑелена и не е Ñтигнала
културата до това ниво. За да има виÑоко организиран духовен живот, за да Ñе говори за
религиÑ, Ñ‚Ñ€Ñбва да има
много развит общеÑтвен живот. Ртези хора, чиито Ñледи Ñа оÑтавени по нашите земи, Ñа Ñъздали
ВарненÑÐºÐ¸Ñ Ð½ÐµÐºÑ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð». Това Ñа хората, които Ñа уÑпели да Ñе обединÑÑ‚ в огромен племенен Ñъюз,
обхващащ почти Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров. Те Ñа уÑпели да централизират управлението и център е
Ñтанал ВарненÑÐºÐ¸Ñ Ð·Ð°Ð»Ð¸Ð², където е така наречениÑÑ‚ царÑки некропол. Ðали непрекъÑнато Ñе
говори, че това е Златен царÑки некропол, ама на кого Ñа царете? Те Ñа точно на тези хора, които
Ñа имали едно преддържавно уÑтройÑтво, което за Ñъжаление, по верÑки причини, Ñе е
разпаднало. Те Ñа напуÑнали обиталищата Ñи и вече никога не Ñа Ñе върнали. И едва в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð°
Бронзовата епоха Ñа Ñе качвали по Ñветилищата. Вече като идват траките – желÑзната епоха, те
използват малка чаÑÑ‚ от Ñветилищата.
Древните хора Ñа идвали до Ñкалните обредни храмове по реката, казват учени от БÐÐ.
Снимка: Ðиколай Генов
- Казвате, че обитателите от този период Ñа първите рудари и металурзи в Ñвета?
- Районът на Източните Родопи е богат оÑвен на злато и на полуÑкъпоценни камъни. Ð’ това
отношение най-богат е
районът на Момчилград, където Ñа и най- много Ñветилищата. Тук Ñе намират и много фоÑили –
вкаменелоÑти, миди,
раци, рапани, охлюви. Ðапример за Ð¿ÑŠÑ‚Ñ ÐºÑŠÐ¼ Перперек можете да вървите и да Ñи ги Ñъбирате.
Преди години аз разкопах един производÑтвен център за полуÑкъпоценни камъни. Правили Ñа Ñи
ножове, Ñтъргалки от ахати, от ÑÑпиÑи, аметиÑти. Рубини Ñъщо - един мъничък рубин Ñе пази в
Ð¼ÑƒÐ·ÐµÑ Ð² Кърджали, а в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ñе пази
най-големиÑÑ‚ рубин в Европа, пак от този район. Ðо при тези хора не може да Ñе говори за
ÑтойноÑтта на камъните, при Ñ‚ÑÑ… духовната потребноÑÑ‚ е много по-голÑма. Този обект, който
разкопахме до Ñело Седларе, там хората Ñа работели и Ñ Ð³Ð¾Ñ‚Ð¾Ð²Ð°Ñ‚Ð° Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑƒÐºÑ†Ð¸Ñ Ñа пътували до
Мала ÐзиÑ. През Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ñе проÑледÑват търговците чак до ПелопонеÑ.
Източните Родопи Ñлизат до БÑло море, вÑичко е било една обща териториÑ. Границите Ñа наша
измишльотина, хората Ñа Ñе движели Ñвободно тогава.
- Какви тайни пази камъкът?
- Камъкът пази много тайни. И най-вече това, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ хората Ñа го надарÑвали, като един
безпиÑмен народ, който го
е надарил ÑÑŠÑ Ñтрашно много вÑра. Сега и ние можем да разгадаем Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ Ñа надарили хората
камъка. Там ще намерите култ към прародителите, култ към Ñилата, култ към небето. Ð“Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð¸ за
Татул, където например има ÑфинкÑ, обърнат към Ñлънцето.
Това е културата на Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¼ÐµÐ´Ð¸Ñ‚ÐµÑ€Ð°Ð½Ñки баÑейн и тук хората Ñа контактували ÑÑŠÑ Ñебе Ñи,
търгували Ñа. Да не
говорим, че през Родопите е минавал пътÑÑ‚ на Ñолта от Мала ÐзиÑ. Ð Ñолта е по-Ñкъпа от злато
тогава.
- Има ли ÑˆÐ°Ð½Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ каменни Ñветини да Ñе превърнат в културно Ñредище, мÑÑто за
възхищение от Ñтрана на чужди туриÑти, а не беÑедки Ñ Ð±Ð¸Ñ€Ð° и Ñкара, както е около повечето
ни забележителноÑти?
Геофизикът ÐœÐ°Ñ€Ð¸Ñ Ð—Ð»Ð°Ñ‚ÐºÐ¾Ð²Ð° и д-Ñ€ Стефанка Иванова разказват за Ñкалните Ñветилища в
Източните Родопи. Снимка: авторката
- Много иÑкам да Ñе надÑвам. Ðо знам, че това Ñ Ð±Ð¸Ñ€Ð°Ñ‚Ð° и кебапчетата ще продължи. Защото има
погрешно Ñхващане във влагането на парите, отпуÑкани за такива обекти.
Ðо Ñе надÑвам държавата да Ñе намеÑи, защото Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе регулира. Ето както за Татул –
дадени Ñа пари за навеÑ
да Ñе предпазва обекта. РмеÑтните влаÑти Ñа Ñложили вълнообразна ламарина. След първиÑ
дъжд водата от ламарината Ñе Ñтече към това, което вÑъщноÑÑ‚ Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе пази. Ðо никъде
нÑма запиÑано кой Ñ‚Ñ€Ñбва да контролира тези ÑредÑтва.
Що Ñе каÑае до чужденците – ÑмÑтам, че колкото е по-диво, толкова е по-интереÑно за Ñ‚ÑÑ….
Защото те Ñи имат
оправени, подредени паметници. Ðо когато Ñи Ñред природата, тръгнеш да Ñе разхожда пеша,
изпадаш в една магнитна аномалиÑ, коÑто Ñе отразÑва на човека до толкова, че той даже не Ñе
уморÑва.
- Ðеблагодарна ли е работата на българÑÐºÐ¸Ñ Ð°Ñ€Ñ…ÐµÐ¾Ð»Ð¾Ð³?
- (Ñмее Ñе) БългарÑкиÑÑ‚ археолог е ентуÑиаÑÑ‚. Ð’Ñеки археолог може би е такъв. Колкото и да Ñа
трудни
уÑловиÑта, а те в момента Ñа много трудни, тъй като меркантилната Ñтрана е тръгнала много
Ñилно. Трудна е работата на археолога, но пък археологът не може без неÑ.
От Ð´Ð½ÐµÑ Ð² Дом на архитекта в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð²Ñички желаещи могат да поÑетÑÑ‚
фотоизложбата на Ðиколай Генов „ПоÑÐ»Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ камъкâ€. ФотоÑите от изложбата
предÑтавÑÑ‚ различни Ñкални Ñтруктури от Родопите, Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð¶ÐµÑтво разнообразни
елементи: вÑечени върху Ñкалните плата и върхове кръгове, баÑейни,
наблюдателни меÑта, каменни „Ñаркофазиâ€, фигури Ñ Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð° на праиÑторичеÑки
идоли и др.
You are not allowed to view links.
Register or
Login