Горанците в КоÑовоОбщина Призрен
-1994г.-албанци-132 000,бошнаци(българи-мохамедани жупанци )-19 000,турци-7200,роми-4000,Ñърби-11 000
-2002г.-албанци-180 776 (81.6%),бошнаци (българи-мохамедани жупанци)-21 266 (9.6%),Ñърби-194,турци-14 500 (6.4%),роми-5148 (2.3%) общо-221 374
- 2005г.-наÑеление-221 374 ,от които албанци-180 000 ( 81.6%),бошнаци(българи-мохамедани жупанци)-21 000 (9.6%),турци-14 000 (6.4%)роми-5000 (2.3%0,Ñърби-200,други.
-2006 г.-албанци-196 616 (81.92%),бошнаци( българи-мохамедани жупанци)-23 970 (10%),Ñърби-234,турци-14 140 (5.89%),роми-5040 (2.1%), общо-240 000
-Според други ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ‚.н "бошнаци" Ñа около 29 364 и предÑтавлÑват 12 % от наÑелението на района
-Ð’ преброÑваниÑта е видимо,че българите- мохамедани в района извеÑтни още като жупанци и торбеши Ñа запиÑани като бошнаци,въпреки че нÑмат нищо общо Ñ Ð±Ð¾ÑˆÐ½Ð°Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ от БоÑна и Херцеговина или като турци,поради мюÑюлманÑката Ñи религиÑ.
-"жупанци"-название на българите-мохамедани,които живиÑÑ‚ в облаÑтите Жупа и Подгор в КоÑово.ÐаброÑват между 24 000 и 30 000 .По Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ñ‚Ðµ Ñа мюÑюлмани Ñунити.ГоворÑÑ‚ на българÑки торлашки диалект,примеÑен ÑÑŠÑ Ñърбизми и турцизми.Преди да приемат иÑлÑма Ñ‚.н жупанци Ñа били богомили.
гр.Призрен-124 000 жители албанци,българи(мохамедани и хриÑтиÑни),турци,роми
Ð’ Община Призрен влизат изцÑло районите Жупа и Подгор,които Ñа наÑелени оÑновно Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸-мохамедани жупанци.
Подгор и Жупа
17 Ñела наÑелени Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸-мохамедани жупанци
Ñ. Горне Ñело-300 жители българи мохамедани -( 99%) и Ñърби-(1%)
Ñ. Мушниково-3600 жители българи мохамедани- ( 96%) и Ñърби-(4%)
Ñ. Горно Любине-българи мохамедани-между 5000 и 3400 (100%)
Ñ. Долно Любине-българи мохамедани 3200 (100%)
Ñ. Речане-българи мохамедани между 800 и 2600 (100%)
Ñ. Ðебрегоща-българи мохамедани 400 (100%).Към Ñредата на 90-те години Ñелото е имало 1500 жители.
Ñ. Локвица-между 330 и 200 жители българи мохамедани-(99%) и Ñърби-(1%)
Ñ. МанаÑтирица-българи мохамедани-2500 (100%)
Ñ. ПланÑне-1600 жители -българи мохамедани-(90%) и Ñърби-(10%)
Ñ. Скоробище-българи мохамедани.Ðамира Ñе в облаÑтта Подгор.
Ñ. Гърнчаре-българи мохамедани.Ðамира Ñе в облаÑтта Подгор.
Ñ. Любижде-българи мохамедани.Ðамира Ñе в облаÑтта Подгор.
Ñ. ПоуÑко-българи мохамедани-между 600 и 670 (100%)
Ñ. Ябланица-българи мохамедани-800 (100%)
Ñ. Драйчики-между 200 и 600 жители-(90%) българи мохамедани и (10%) Ñърби
Ñ. Ðово Ñело-българи-мохамедани,Ñърби,албанци.Ðамира Ñе в облаÑтта Подгор.
Бивш Район СредÑка Жупа-161 кв.км 10 100 жители
българи-мюÑюлмани-8825-75.1%,албанци-1800 - 15.3%,Ñърби-707- 6%,други-428- 3.6%
-Ð’ призренÑкото Ñело Курило вода живеÑÑ‚ българи-мохамедани приÑелници от Ðово Ñело.ГоворÑÑ‚ на турÑки и в преброÑваниÑта Ñа запиÑани като турци.
-Сърбите в окръг Призрен Ñа Ñърбизирани българи-шопи (торлаци).ЖивеÑÑ‚ главно в Ñелата ЖивнÑне и СредÑка-100.
- Ð’ ПризренÑки район живеÑÑ‚ и около 900 македонÑки българи- хриÑтиÑни,които Ñа запиÑани като македонци.
Урошевацки (ФеризовÑки) район
Община Щръпце
Район Сириничка Жупа
ÐаÑеление-13 633 жители 2007 г.
ЕтничеÑки ÑÑŠÑтав-Ñърби-9099 66,7%,албанци-4500 33%,турци-34.
Ñ.Щръпце-4000 жители Ñърби (Ñърбизирани българи-торлаци}
Ñ.Беревце-Ñърби (Ñърбизирани българи- торлаци)
Ñ.Вича-Ñърби (Ñърбизирани българи- торлаци)
Ñ.Върбещица-Ñърби (Ñърбизирани българи- торлаци)
Ñ.Ð“Ð¾Ñ€Ð½Ñ Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¸Ð½Ñ-Ñърби (Ñърбизирани българи- торлаци)
Ñ.Готовуша-Ñърби (Ñърбизирани българи- торлаци)
Ñ.Ð”Ð¾Ð½Ñ Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¸Ð½Ñ-Ñърби (Ñърбизирани българи- торлаци)
Ñ.Драйковце-Ñърби (Ñърбизирани българи торлаци)
Ñ.Севце-Ñърби (Ñърбизирани българи-торлаци)
Ñ.Сушице-Ñърби (Ñърбизирани българи-торлаци)
Община Урошевац (Феризово)
ÐаÑеление-143 842
ЕтничеÑки ÑÑŠÑтав-албанци-140 000 97.4%,роми-3594 2.3%,горани-248 0.2%,Ñърби-147
Община Качаник
Ñ. Глобочица-албанци и албанизирани българи-мохамедани
Ñ. Горанце-албанци и албанизирани българи-мохамедани
Ñ. Кривеник-албанци и албанизирани българи-мохамедани
Ñ. Сечище-албанци и албанизиранибългари-мохамедани
Ñ. Решанце-албанци и албанизирани българи-мохамедани
Ñ. Котлина-албанци и албанизирани българи-мохамедани
-може да Ñе предположи,че в общината живеÑÑ‚ най-малко 1000 албанизирани българи мохамедани.
-албанизирани българи-албаноговорÑщи българи-мохамедани,които през времето Ñа били аÑимилирани от албанÑкото мнозинÑтво.РеалниÑÑ‚ им брой в КоÑово трудно може да бъде определен.
-Ñърбите в окръга Ñа по произход Ñърбизирани българи-торлаци.
КоÑово е неразделна чаÑÑ‚ от Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð´Ð¾ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° ХІІІ век
Ð¡ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾Ð²Ð¾ изгуби облаÑтта, дадена й преди точно 95 години Ñ Ð‘ÑƒÐºÑƒÑ€ÐµÑ‰ÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ€ÐµÐ½ договор
Картата на СърбиÑ, коÑто Ð´Ð½ÐµÑ Ð¿Ñ€Ð¸Ð»Ð¸Ñ‡Ð° на поизгризан мÑÑ… на гайда, има в най-южната Ñи чаÑÑ‚ ÐºÑŠÑ Ð¸Ð·Ð´Ð°Ñ‚ÑŠÐº като ручило, вдаден между ÐÐ»Ð±Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ МакедониÑ. Там, южно от Призрен, Ñа деветнайÑетте Ñела, наÑелени Ñ "горани" (по името на облаÑтта Гора), чаÑÑ‚ от които Ñа Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñко ÑамоÑъзнание. През 1991 г. гораните Ñа почти 17 000, а Ñлед 1999 г. - под 14 000. Ð”Ð½ÐµÑ Ñе ÑмÑта, че броÑÑ‚ им не надвишава 10 000. Отвъд границата Ñ ÐÐ»Ð±Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð°Ñтта Гора продължава. Внимателните изчиÑÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ°Ð·Ð²Ð°Ñ‚, че там живеÑÑ‚ общо още около 45 000 горани и техните потомци. ÐлбанÑката иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ñ‡ÐµÑто твърди, че наÑелението в облаÑтта Гора е новопридошло от източните българÑки земи, тъй като в пеÑните им твърде чеÑто Ñе пее за Черно море. Това обаче едва ли е вÑрно и дори кратък иÑторичеÑки преглед може да го покаже. ÐрхаичниÑÑ‚ говор, ÑтаринниÑÑ‚ фолклор, запазените обичаи по-Ñкоро отреждат един друг произход на това наÑеление, което обитава тези краища повече от 12 века.
Гораните Ñа Ñамо малък оÑтатък от първото ÑлавÑнÑко заÑелване на облаÑтта. Общ поглед върху археологичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð°Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ð°Ð» от КоÑово и ÑÑŠÑедните му територии показва приÑÑŠÑтвие на ÑлавÑнÑки племена от българÑката група (напр. берзити), които Ñе уÑтановÑват трайно във втората половина на VIII в. или най-къÑно в Ñамото начало на IÐ¥ век. СъщеÑтвуват пиÑмени извори, които дават възможноÑÑ‚ да Ñе предполага и по-ранно заÑелване в КоÑово, но заÑега това не може да Ñе уÑети археологичеÑки.
Точно тези племена оÑигурÑват приÑъединÑването на КоÑово и днешна ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 842-843 година. СмÑта Ñе, че това е възможно при отÑÑŠÑтвието на данни за военен поход на хан ПреÑиÑн в югозападните българÑки земи. Малко по-рано, през 839 г., започва първата българо-ÑръбÑка война. Причините за Ð½ÐµÑ Ð¾Ñтават неизвеÑтни. Хан ПреÑиÑн ÑъвÑем неочаквано започва поход към ÑръбÑката държава, току-що обединена от жупана ВлаÑтимир. Дотогава, по думите на КонÑтантин VII БагрÑнородниÑ, "българите живеели в мир ÑÑŠÑ Ñърбите, обичали Ñе едни други и били ÑÑŠÑеди". ВероÑтно имат оÑнование онези изÑледователи, които виждат в тази война "дългата ръка" на ВизантиÑ.
Дали в иÑторичеÑките бъркотии ÑведениÑта за поход на хан ПреÑиÑн към КоÑово и ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñа Ñе изгубили, или пък наиÑтина ÑлавÑнÑките племена тук Ñа предпочели да Ñе приÑъединÑÑ‚ Ñ Ð¶ÐµÐ»Ð°Ð½Ð¸Ðµ към БългариÑ, е невъзможно да Ñе твърди Ñ ÐºÐ°Ñ‚ÐµÐ³Ð¾Ñ€Ð¸Ñ‡Ð½Ð¾ÑÑ‚. Така или иначе КоÑово оÑтава българÑка облаÑÑ‚ чак до залеза на Първото българÑко царÑтво през 1018 г. Както и на цÑлата Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ тук около Ñредата и през втората половина на IÐ¥ в. Ñе уÑеща оÑезаемо увеличение на наÑелението и уплътнÑване на обитаваната Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¸ ÑлавÑнÑки заÑелници.
ДвайÑетина години по-къÑно, през 1040 г., КоÑово заема Ñредищно мÑÑто във владениÑта на цар Петър ДелÑн (1040-1041). Коронован за цар в Белград, Ñинът на цар Гаврил Радомир (1014-1015) Ñе Ð¾Ñ‚Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð½Ð° юг към Ñтарата Ñи бащина Ñтолица, като приÑъединÑва към владениÑта Ñи вÑички територии, през които минава - на първо мÑÑто КоÑово.
Странно, но отново коÑовÑкиÑÑ‚ град Призрен е в центъра на ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð¾Ð¿Ð¸Ñ‚ за отхвърлÑне на византийÑката влаÑÑ‚. Тук през 1072 г. Ñе Ñъбират Ñилите на въÑтаниците, за да поемат към Скопие. Предварително е поÑтигнато Ñпоразумение между КонÑтантин Бодин, внук на Самуиловата Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð¢ÐµÐ¾Ð´Ð¾Ñ€Ð° КоÑара, и българÑките първенци начело Ñ Ð“ÐµÐ¾Ñ€Ð³Ð¸ Войтех, които го поканили да заеме българÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑтол.
За първи път чаÑÑ‚ от КоÑово влиза в границите на Ð¡ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñ Ð² ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ð¥II век. Печ и неговите околноÑти Ñа приÑъединени от крал (от 1217 г.) Стефан ÐÐµÐ¼Ð°Ð½Ñ (1196-1227).
Окончателното приÑъединÑване на цÑлата оÑтанала чаÑÑ‚ от КоÑово към възÑтановената вече българÑка държава Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе отнеÑе най-къÑно до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° управлението на цар КалоÑн (1207). Около Ñредата на Ð¥IV в. и до 1257 г. по-голÑма чаÑÑ‚ от КоÑово е във владениÑта на ÑкопÑÐºÐ¸Ñ Ð±Ð¾Ð»Ñрин КонÑтантин Тих, избран през Ñъщата година да заеме търновÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑтол. Поне още нÑколко деÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¾Ð±Ð»Ð°Ð´Ð°Ð²Ð°Ñ‰Ð°Ñ‚Ð° чаÑÑ‚ от облаÑтта е в границите на БългариÑ. КраÑÑ‚ на Ð¥III в. е зает Ñ Ð±Ð¾Ñ€Ð±Ð¸Ñ‚Ðµ на българÑките царе за оцелÑването на държавата - борба, в общи линии уÑпешна, но Ñвързана ÑÑŠÑ Ð·Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸ териториални загуби.
След ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ð¥III в. КоÑово никога повече не влиза в границите на БългариÑ. Опитът на цар Михаил Шишман (1323-1330), талантлив военачалник и мъдър управник, отново да разшири Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° запад Ñе Ð¿Ñ€Ð¾Ð²Ð°Ð»Ñ Ð·Ð»Ð¾Ñ‰Ð°Ñтно (битката при Велбъжд, 28 юли 1330 г.). След Ñредата на Ð¥IV в. големи чаÑти от Южно КоÑово Ñа в границите на владениÑта на прилепÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» Вълкашин и Ñина му Марко (до 1395 г.).
КоÑово е Ñвързано не ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ñ€Ð°Ð¶Ð´Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на ÑръбÑката държава, а Ñ Ð²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÑ‚Ð¾ на най-Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð¹ разцвет около Ñредата на Ð¥IV век. Крал Милутин (1282-1321) уÑтановÑва трайно ÑръбÑката влаÑÑ‚ чак до КоÑовÑката битка (15 юни 1389 г.). Ð’ облаÑтта Ñе намира и духовниÑÑ‚ център на държавата - Печката патриаршиÑ. ЧетиринадеÑетото Ñтолетие е времето на бурно ÑтроителÑтво на крепоÑти, владетелÑки замъци, църкви и обители. Започва и разработката на мини за добив на оловно-цинкова руда, коÑто наред Ñ Ð´Ð¾Ð±Ð¸Ð²Ð° на Ñребро оÑигурÑва финанÑово кратковременното териториално разраÑтване на Ð¡ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¾ Ñредата на Ð¥IV в. През втората половина на ХХ в. в малката автономна облаÑÑ‚ (10.9 хил. кв. км) Ñе добива 2/3 от оловно-цинковата руда и Ñе оÑигурÑват 4/5 от оловото в ЮгоÑлавиÑ.
През Ð¥VII в. започва по-интензивно нахлуване на албанÑки заÑелници в КоÑово. Ðай-къÑно до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ð¥VIII в. Ñе ÑъхранÑва българÑкиÑÑ‚ характер на наÑелението в КоÑово.
КоÑово е приÑъединено към Ð¡ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾Ð²Ð¾ по Ð‘ÑƒÐºÑƒÑ€ÐµÑ‰ÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ€ÐµÐ½ договор от 1913 година.
С голÑмата Ñи раждаемоÑÑ‚ албанците в КоÑово извоюват през ХХ в. "победа в леглото" (ако използваме извеÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ñ€Ð°Ð·, употребен за българите през първата половина на Ð¥IÐ¥ в.).
Любимата ВизантиÑ
Ð’ Ñредата на март 2004 г. под ÑÐ¿Ð¾ÐºÐ¾Ð¹Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´ на вÑÑкакви международни миротворци в КоÑово бе измината поÑледната крачка към почти пълното етничеÑко прочиÑтване на облаÑтта. ЧаÑÑ‚ от това прочиÑтване бе цÑлоÑтното или чаÑтично унищожаване на повече от 30 църкви, нÑкои от които могат да Ñе видÑÑ‚ вече Ñамо в учебниците по Ñредновековна архитектура.
МеÑец Ñлед погромите по инициатива на Ð³ÐµÐ½ÐµÑ€Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ñекретар на ЮÐЕСКО е изпратена миÑиÑ, коÑто да уÑтанови поражениÑта върху паметниците на културата. Сред ÑпециалиÑтите в тази миÑÐ¸Ñ Ðµ и доц. БиÑерка Пенкова, преподавател по иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° изкуÑтвото в Ðационалната художеÑтвена Ð°ÐºÐ°Ð´ÐµÐ¼Ð¸Ñ "Ðиколай Павлович". МиÑиÑта уÑтанови, че Ñред унищожените правоÑлавни паметници Ñа Ñтарата Ñъборна църква "Св. Богородица Левишка" в Призрен, целиÑÑ‚ ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð»ÐµÐºÑ Ð¾Ñ‚ Ñгради на ПризренÑката архиепиÑкопиÑ, голÑмата възрожденÑка църква "Св. Ðикола" в Прищина, Девичката обител и още цÑла редица Ñредновековни, възрожденÑки и Ñъвременни правоÑлавни храмове.
ЕдинÑтвено италианÑкиÑÑ‚ контингент от така наречените миротворци е изпълнил задачите Ñи по време на погромите. ОтблъÑквайки албанÑките атаки, той е ÑпаÑил Ñветовни паметници на изкуÑтвото като ДечанÑката обител и Печката патриаршиÑ.
Преди по-малко от две Ñедмици на Интернет Ñтраницата Ñи коÑовÑкото миниÑтерÑтво за Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¸ индуÑÑ‚Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ñви нÑкои от плановете за поредната балканÑка Ñ€ÐµÐ²Ð¸Ð·Ð¸Ñ Ð½Ð° иÑториÑта, като поÑочи правоÑлавните ÑръбÑки църкви и обители като принадлежащи на византийÑката култура. Така ÑветовноизвеÑтните Ñредновековни правоÑлавни паметници от териториÑта на облаÑтта вече Ñа обÑвени за византийÑки. Струва ми Ñе, че това е Ñамо началото на пренапиÑването на иÑториÑта на този край.
Ðа Балканите вÑе така Ñтава. Ð’Ñичко, което не Ñ‚Ñ€Ñбва да е дело на ÑÑŠÑедите, Ñ Ð»ÐµÐºÐ¾Ñ‚Ð° Ñе обÑвÑва за византийÑко. И защо не - Ð´Ð½ÐµÑ Ð½Ñма държава ВизантиÑ, значи нÑма кой да претендира за наÑледÑтвото.
ИÑториÑта на КоÑово Ñ‚Ñ€Ñбва да принуди у Ð½Ð°Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸, които миÑлÑÑ‚ да признават незавиÑимоÑтта на тази облаÑÑ‚, не три, а триÑта пъти да мерÑÑ‚, преди да Ñрежат поÑледните връзки на облаÑтта ÑÑŠÑ ÑлавÑнÑките й корени. ÐезавиÑимо от българÑката Ñ€ÐµÐ°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ð°Ñ‡Ðµ е Ñигурно едно. Ðа Балканите Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´ÑƒÐ½Ð°Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð° помощ бе Ñъздадено ново огнище на напрежение и на конфликти, което ту ще тлее, ту ще Ñе Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð°Ñ€Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ много деÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð·Ð° радоÑÑ‚ на Ñъздателите Ñи.
Иван ПетринÑки
-Ха в КоÑово имало Ñелище ТръÑтеник,като в БългариÑ
http://www.art.bg/classica/HistArchiveKossovo.pdfhttp://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm