Author Topic: За разпускане и размисъл  (Read 6400 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Пламен Пасков

  • Guest
За разпускане и размисъл
« on: February 23, 2009, 23:08 »
Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век
[You are not allowed to view links. Register or Login]

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин... за да си намериш мобилния телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.
14. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
15. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
16. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
17. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
18. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
19. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с някой от твоя пол.
20. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
21. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.
22. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
23. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт.
24. Сложил си парола на файла с паролите си.
25. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
26. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
27. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
28. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
29. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
30. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.
31. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".
32. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
33. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
34. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
35. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
36. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
37. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
38. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
39. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
40. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш.
41. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
42. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 9.
43. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 9.

Offline teo

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 481
  • ПОМАК -ЕДНО ДОСТОЙНСТВО !
Ynt: За разпускане и размисъл
« Reply #1 on: March 18, 2009, 18:24 »
Хареса ми номер 33.
Един приятел вече разведен ми беше казал:"Ех това мое скъперничество ми изяде главата.Връщам се от командировка....трябваше за пустите 2 ст. да звънна на жената,че, се връщам.Ама на много ми се видяха и не звъннах и ...... заварих жената със комшията.Разведохме се ей така за нищо за пустите му 2ст.  ;D

Offline oruch

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 226
Ynt: За разпускане и размисъл
« Reply #2 on: March 18, 2009, 18:38 »
Хареса ми №40

Offline Gelina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1487
  • Gender: Female
Ynt: За разпускане и размисъл
« Reply #3 on: March 18, 2009, 18:57 »
За мен се отнася №36! :-[

Offline kasmet70

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 297
Ynt: За разпускане и размисъл
« Reply #4 on: March 18, 2009, 19:17 »
за мен 40

Offline gugu

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 241
  • Gender: Male
Ynt: За разпускане и размисъл
« Reply #5 on: March 18, 2009, 19:35 »
А на мен това:  "Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?"

Offline Avinka

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 87
  • Gender: Female
Re: За разпускане и размисъл
« Reply #6 on: November 22, 2009, 14:57 »
 ПОСЕЩЕНИЕ
      Един глух човек, който бил с добро сърце, научил, че съседът му бил болен. Тогава той си казал:

      - Трябва да посетя своя съсед, който е болен и да го попитам как се чувства. Въпреки, че аз съм глух, той е болен и няма да се впуска в много разговори. И всъщност на болните се задават едни и същи въпроси, и се получават едни  и същи отговори. Аз ще го попитам как се чувства, а той ще ми отговори: “Слава на Всевишния, добре съм!” Аз ще го попитам  с какво се храни и той естествено ще ми каже името на някаква гозба, и аз ще му отвърна: “Приятен апетит!” Когато го попитам кой доктор го лекува, той ще ми каже името на някой доктор и  аз ще му кажа, че той е много добър доктор. Така посещението ми ще приключи…

      Глухият човек отишъл при болния и почукал на вратата, отворили му  и той влезнал при болния, като седнал близко до него:

      - Как си? –попитал той.

      - Умирам! –изпъшкал болният.

      - Много се радвам за теб! –казал глухият.

      - Как така този човек се радва, че аз умирам! –разгневил се болният.

      А глухият продължавал да задава въпросите, които били в главата му:

      - С какво се храниш?

      - С отрова! –ядосано отговорил болният.

      Глухият помислил, че той казва името на някакво ястие и казал:

      - Да ти е сладко!

      Горкият болен човечец излезнал извън себе си от ярост. Но глухият продължавал да задава своите въпроси:

      - Кой доктор те лекува?

      Търпението на болния вече се изчерпало:

      - Ангела на смъртта! –бил неговият яростен отговор.

      Глухият отново не разбрал какво му било казано и рекъл с усмивка на уста:

      - Той е много знаещ и способен доктор. Навярно скоро ще намери лек за твоята болест!...

      Тогава болният не издържал и ядосано се разкрещял:

      - Махай се, махай се!...

      А глухият човек се прибрал в къщи доволен и щастлив, че е изпълнил своето задължение към съседа…


Offline Avinka

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 87
  • Gender: Female
Ynt: За разпускане и размисъл
« Reply #7 on: February 13, 2010, 18:58 »
Поздрав за всички любители на поезията и любовта!
Робърт Бърнс (в превод на Владимир Свинтила)

-Кой хлопа в този късен час?
-Аз хлопам - каза Финдли.
-Върви си! Всички спят у нас!
-Не всички! - каза Финдли.
-Не зная как си се решил...
-Реших се - каза Финдли
-Ти май си нещо наумил.
-Май нещо - каза Финдли.
-При тебе ако дойда вън...
-Ела де! - каза Финдли.
-Нощта ще минеме без сън.
-Ще минем! - каза Финдли
- При мен да дойдеш, току-виж...
- Да дойда! - каза Финдли
- До утре ти ще престоиш.
- До утре! - каза Финдли.
- Веднъж да минеш моя праг...
- Да мина! - каза Финдли
- И утре, знам, ще тропаш пак.
- Ще тропам! - каза Финдли.
- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй!... - каза Финдли.
- Ни дума никому за туй.
- Ни дума! - каза Финдли.


Offline Seiko

  • Global moderator
  • ****
  • Posts: 847
  • Gender: Male
Ynt: За разпускане и размисъл
« Reply #8 on: February 20, 2010, 20:22 »
You are not allowed to view links. Register or Login



You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Шали

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 487
  • Gender: Female
Ynt: За разпускане и размисъл
« Reply #9 on: April 01, 2010, 13:36 »
Любовта към враговете     

Човек няма други врагове, освен себе си

Чуйте този химн на любовта към враговете. Той е от съчинението на св. Николай “Песни край езерото”:

“Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги прокли­нам.
Враговете ми ме тласнаха към Твоите обятия повече, отколкото приятелите. Приятелите ме привързваха към земята, а враговете ме откъсваха от земята и разрушаваха всички мои надежди на земното.
Те ме направиха странник в земните царства и непотребен жител на земята. И както преследваният звяр си намира по-сигурно прибежище от непреследвания, тъй и аз, погнат от враговете си, си намерих най-сигурното прибежище, като се скрих под Твоя шатър, дето ни приятели, ни врагове не могат погуби душата ми. Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Те вместо мене изповядаха греховете ми пред света.
Те ме бичуваха, когато аз удържах ръката си да се бичувам сам.
Те ме измъчваха, когато аз бягах от мъките. Ругаеха ме, когато сам себе си ласкаех.
Заплюваха ме, когато сам със себе си се гордеех.
Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Когато се показвах мъдър, те ме зовяха луд. Показвах ли се силен, присмиваха ми се като на дребосък.
Когато исках да предвождам човеците, те ме изблъскваха най-отзад.
Когато се втурвах да се обогатя, връщаха ме с желязна ръка.
Когато мислех мирно да поспя, пробуждаха ме от съня.
Когато си зидах дом за дълъг и спокоен живот, те го срутваха и ме изгонваха навън.
Наистина, враговете ми ме откъснаха от света и протегнаха ръцете ми към Твоя скут.
Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Благослови ги и умножи ги, умножи ги и още повече ги настърви против мен ­ та моето бягство към Тебе да стане необратимо. Надеждата ми на човеци изцяло да се разкъса като паяжина. Да зацари напълно в моята душа смирението. Сърцето ми да стане гроб за двата мои зли близнака ­ гордостта и гнева, та всички мои блага да събера на небето.
Ах, веднъж да се отърва от самоизмамата, която ме и заплете в страшната мрежа на измамния живот. Враговете ми ме научиха да знам ­ а това малцина знаят, ­ че на света човек няма други врагове, освен самия себе си.
Враговете си мрази само оня, който не знае, че те са му не врагове, а сурови приятели.
Наистина, трудно ми е да кажа кой ми е сторил повече добро и кой ­ повече зло на тоя свят: приятелите или враговете. Затуй благослови, Господи, и приятелите, и враговете ми.
Робът кълне враговете, понеже не знае. А синът ги благославя, понеже знае. Знае синът, че враговете не могат се докосна до живота му. Затуй свободно крачи между тях и се моли Богу за тях.
Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.”

(Светител Николай (Велимирович). Молитви край езерото. Песен ­ LXXVI.)

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 
anything