Според мен когато говорим за Ñтраха на момичето от Рибнево, Ñ‚Ð¾Ñ Ñтрах е повече на родителите и от колкото лично неин. Думите и Ñа повече на майка и и баща и от колкото лично нейни.
Решението е повече Ñ‚Ñхно от колкото нейно.
Ðикой не Ñе ражда ÑÑŠÑ Ñтрах. Страх и боÑзън Ñе възпитават.
ПонÑкога е трудно човек да Ñе вгледа чеÑтно в Ñебе Ñи и да разграничи какво лично той иÑка и какво околните иÑкат.
Защо разбирате нещата буквално.Момичето не Ñ Ðµ Ñтрах от Ñвета ,нейните Ñтрахове или по правилно опаÑÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ още по правилно -безпокойÑтво Ñа повече Ñвързани Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ²Ð°Ñ€ÐµÐ½Ð¾Ñта,безкомпромиÑноÑта,злобата,пошлоÑтта , отчужденоÑтта и безчовечноÑтта Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ Ð²ÑŠÐ½ÑˆÐ½Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚ и хората живеещи в него Ñа преÑитени.
Петре ,ти обичаш да Ñе правиш на Ñъдник, но за да бъдеш беприÑтраÑтен такъв,ти Ñ‚Ñ€Ñбва да умееш да Ñе поÑтавÑш на мÑÑтото на Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ ,а в по Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¸Ñ Ñлучай да Ñи бил на мÑÑтото на другиÑ. При теб това не Ñе Ñлучва и ти не можеш да направиш безприÑтраÑтен анализ.
Извън темата ,ще ти кажа ,че Ñъм живÑл доÑта години в града, в който ти Ñега живееш ,бил Ñъм така да Ñе каже Ñоциализиран, чувÑтвал Ñъм Ñе добре,приемали Ñа ме хората ,имал Ñъм възможноÑÑ‚ дори и да оÑтана за винаги, но аз Ñъщо Ñъм изпитвал безпокойÑтво, а не Ñтрах , защото Ñъм чувÑтвувал ,че това не е моÑта Ñреда и Ñ‚.н. и ще ти кажа ,че за решението ми да Ñе върна в моÑта крепоÑÑ‚ ,никой не ми е повлиÑл или направлÑвал.
Горе долу ,Ñигурно така ,ÑтоÑÑ‚ нещата и при нашето момиче.