МЕВЛÐÐРДЖЕЛЛÐЛЕДИРРУМИ
***
Заглушен от глаÑа на желанието
ти не подозираш, че ВъзлюбениÑÑ‚
живее в недрата на Ñърцето ти.
Притихни,
и ще чуеш глаÑа Му
в тишината.
Ðа 17 декември 1273 в КонÑ, днешна ТурциÑ, умира великиÑÑ‚ миÑтик и поет Мевлана Джеллаледин Руми. Както той ÑамиÑÑ‚ казва - това е денÑÑ‚ на неговата БожеÑтвена Сватба Ñ Ð’ÑŠÐ·Ð»ÑŽÐ±ÐµÐ½Ð¸Ñ. Предлагам ви в превод от английÑки кратко опиÑание на живота му.
ТринайÑети век e – Изтокът е разтърÑван от безредици. ПерÑийÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ðµ в Ñ…Ð°Ð¾Ñ Ð¸ разделение и Ñред управлÑващите клаÑи цари корупциÑ. МогулÑките армии на Чингиз Хан Ñе придвижват на запад, завладÑвайки Ñтрана Ñлед Ñтрана. Хората живеÑÑ‚ в Ñтрах и неверие, загубили вÑра в политичеÑките и религиозните лидери. ПерÑийците Ñкоро ще Ñтанат Ñвидетели на едно от най-жеÑтоките кланета в иÑториÑта извършено от могулÑките нашеÑтвеници.
Мевлана Джеллаледин Руми Ñе ражда на 30 Ñептември 1207, в далечен източен край на ПерÑийÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð² град Бакх, намиращ Ñе в Ñегашен ÐфганиÑтан. Баща му, Баха-е Валад, е уважаван религиозен водач Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ поÑледователи. Потомък на дълга Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ теолози, учители, учени и иÑлÑмÑки юриÑти, в един момент той изпада в немилоÑÑ‚ ÑпрÑмо Ð±Ñ€ÑƒÑ‚Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑтен владетел. Страхувайки Ñе от напредващата могулÑка инвазиÑ, бащата на Мевлана Ñъбира ÑемейÑтвото и поÑледователите Ñи и напуÑка родината Ñи. След години ÑтранÑÑ‚Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ² времена на войни и Ñ€Ð°Ð·Ñ€ÑƒÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ‚Ðµ приÑтигат в КонÑ, Ð¿Ñ€Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð ÑƒÐ¼ в ТурциÑ. ÐšÐ¾Ð½Ñ â€“ кипÑща ÑмеÑица на най-различни култури, религии и националноÑти, е Ñъщо и важен научен, литературен и образователен център. МладиÑÑ‚ Мевлана израÑтва в атмоÑфера на любов, ÑтабилноÑÑ‚ и културни богатÑтва. Междувременно турÑкиÑÑ‚ владетел на провинциÑта предлага на Баха-е Валад да Ñъздаде ÑÐ²Ð¾Ñ ÑобÑтвена школа и така ÑемейÑтвото Ñе уÑтановÑва за поÑтоÑнно в КонÑ. Години по-къÑно, Ñлед Ñмъртта на Баха-е Валад, младиÑÑ‚ учен Руми поема учителÑката Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð² Ñъщата тази школа, не Ñамо продължавайки да води учениците на баща Ñи, но привличайки и хилÑди нови такива благодарение на ÑобÑтвената Ñи Ñлава.
През 1244 Руми, вече 36 годишен и уÑтановен учен и религиозен лидер, Ñреща Ð¨Ð°Ð¼Ñ Ð¢Ð°Ð±Ñ€Ð¸Ð·Ð¸ - тогава около шейÑетгодишен , и тази Ñреща разтърÑва из оÑнови живота му. Ðикой не знае откъде идва ШамÑ, видът му е дрипав и опърпан, а маниерите му Ñа груби и резки. Дервиш или Ñкитащ миÑтик - Ð¨Ð°Ð¼Ñ Ðµ напреднал Ñуфи, поел по духовниÑÑ‚ път на Любовта. Руми разпознава в Ð¨Ð°Ð¼Ñ Ð²ÐµÐ»Ð¸Ðº майÑтор и му Ñтава предан още от първата им Ñреща. Срещата на тези двама мъже е като Ñрещата на две големи и пълноводни реки. ВиÑоко развити духовно, вÑеки от Ñ‚ÑÑ… разпознава в Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ð²ÐµÑ€ÐµÐ½Ð¸ÐºÐ°, който е бил Ñ‚ÑŠÑ€Ñил. ШамÑ, Ñ‚ÑŠÑ€Ñейки цÑл живот нÑкой, който би могъл да го разбере и да приеме знанието му, най-Ñетне открива такъв в лицето на Руми. Двамата прекарват чаÑове откъÑнати от другите, уединени в Ð¼ÐµÐ´Ð¸Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ разговори. Ð¨Ð°Ð¼Ñ Ð¿Ð¾Ð¾Ñ‰Ñ€Ñва Руми да Ñе откаже от преподаването, от любимите книги, ученици и поÑледователи. ВмеÑто това той го отвежда на Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° Любовта към Бога – чрез приникновени видениÑ, музика, танци, и не на поÑледно мÑÑто – чрез поезиÑ. Ставащото кара хората да изпадат в недоумение, и ревноÑÑ‚ и неодобрение избуÑват помежду поÑледователите на Руми. Те виждат в Ð¨Ð°Ð¼Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñто един мърлÑв Ñтарец, незаÑлужаващ компаниÑта на Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð°Ð¹Ñтор, и който най-вече е виновен за поÑвилата Ñе диÑÑ‚Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ него и Ñ‚ÑÑ…. Ð’ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° краищата дребнавото им и злобно поведение не оÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³ избор на Ð¨Ð°Ð¼Ñ Ð¾Ñвен Ñам да Ñе оттегли, не оÑтавÑйки никакъв знак или Ñледа на Ð¾Ð±Ð¾Ð¶Ð°Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñи приÑтел.
Ðаучавайки новините, Руми Ñе Ð¾Ñ‚Ñ‚ÐµÐ³Ð»Ñ Ð² дълбоко уединение и отказва да Ñе вижда Ñ ÐºÐ¾Ð³Ð¾Ñ‚Ð¾ и да било. Болката от раздÑлата Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°Ð½ приÑтел го провокира да започне да изразÑва копнежите и Ñтраданието Ñи в рими за пръв път доÑега. ПоÑледователите на Мевлана вдигат ръце и признават, че е по-добре Ð¨Ð°Ð¼Ñ Ð´Ð° Ñе върне обратно, отколкото никога повече да не видÑÑ‚ ÑƒÑ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ñи. След меÑеци Ñ‚ÑŠÑ€Ñене, Руми получава пиÑмо от ШамÑ, който тогава Ñе намира в ДамаÑк. Руми изпраща най-Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ñи Ñин – Султан Валад и група поÑледователи да убедÑÑ‚ Ð¨Ð°Ð¼Ñ Ð´Ð° Ñе завърне в КонÑ. Ð’ момента в който зърва лицето на Ð¨Ð°Ð¼Ñ Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾Ð²Ð¾, Руми Ñи връща предишното приÑÑŠÑтвие на духа. Те подновÑват отношениÑта Ñи и Ñе потапÑÑ‚ в музика и Ñема, вид танц ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð²ÑŠÑ€Ñ‚Ð°Ð½Ðµ. За извеÑтно време Ð¨Ð°Ð¼Ñ Ð¸ Руми Ñа недоÑегаеми за ревнивите очи на поÑледователите. Руми дори уÑпÑва да убеди Ð¨Ð°Ð¼Ñ Ð´Ð° Ñе ожени за едно младо момиче на име Кимиа, което е член на домакинÑтвото му. Ð¨Ð°Ð¼Ñ Ð½Ð°Ð¸Ñтина е влюбен в Кимиа, но не е пиÑано на тази женитба да Ñе Ñлучи. Само година по-къÑно Кимиа умира поради тежко заболÑване. Сразен от Ñкръб , вÑе така неприемащ поведението на хората около Руми, Ð¨Ð°Ð¼Ñ Ð¸Ð·Ñ‡ÐµÐ·Ð²Ð° отново – този път завинаги.
Има различни верÑии за това какво Ñе е Ñлучило ÑÑŠÑ Ð¨Ð°Ð¼Ñ. ÐÑкои казват, че Ñледовниците на Руми, поддържани от по-Ð¼Ð»Ð°Ð´Ð¸Ñ Ð¼Ñƒ Ñин Ðллаедин, убиват Ð¨Ð°Ð¼Ñ Ð¸ хвърлÑÑ‚ Ñ‚Ñлото му в изоÑтавен кладенец. Други казват, че Ð¨Ð°Ð¼Ñ Ð¾Ñъзнал, че времето му да тръгне отново е наÑтъпило, и че оÑтаването му не би било от значение за вече Ð½Ð°Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð² духовното Ñи израÑтване Руми. ИÑтината е, че Ð¨Ð°Ð¼Ñ Ñе поÑвÑва в живота на Руми в Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚ и превръща един образован, интелигентен религиозен лидер в проÑветлено ÑъщеÑтво. Той ÑиÑе в живота на Руми като Ñлънце, и изчезва от него точно така внезапно, както и Ñе поÑвÑва.
Руми и Ð¨Ð°Ð¼Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐºÐ°Ñ€Ð²Ð°Ñ‚ около две години заедно, и Ñлед Ñ‚ÑÑ… Руми Ñе превръща във Ð²ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ñтичен поет, който вÑички ние Ð´Ð½ÐµÑ Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ð²Ð°Ð¼Ðµ. Лириката, изливаща Ñе от дълбините на Ñърцето му, е за проÑлава на ШамÑ, на ВиÑшата ИÑтина и Любовта. ÐгониÑта на раздÑлата Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¸Ð¼Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñтел е ÑразÑваща, както е видно от Ñтрофите му. Както и да е, най-Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð ÑƒÐ¼Ð¸ оÑъзнава, че ПриÑтелÑÑ‚, за който той така копнее, е неговата ÑобÑтвена вътрешна ÑъщноÑÑ‚, и че Ð¨Ð°Ð¼Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñто Ñ Ðµ отразÑвал криÑтално ÑÑно. Той Ñе превръща в Ñлънцето, което дава топлина и транÑформира Ñърцата, привлича хора от вÑички Ñоциални проÑлойки, клаÑи и религии. Погребението му през 1273 привлича хилÑди поклонници – мюÑюлмани, хриÑтиÑни, евреи, гърци, араби, перÑийци и турци. Руми нарича Ñмъртта Сватба Ñ Ð’ÐµÑ‡Ð½Ð¾Ñтта, и думите му доÑтигат до Ð½Ð°Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· Ñедемте века :
†Ðе жали по мен...Ðе казвай че Ñи тъжен...
Смъртта ми може да изглежда залез...
Ðо вÑъщноÑÑ‚ Ñ‚Ñ Ðµ изгрев...â€
Това което ни е оÑтанало Ð´Ð½ÐµÑ Ð¾Ñ‚ Пътуването на Руми, от борбата му и от ПриÑтигането му, Ñа колоÑалните обеми на цÑло учение, напиÑано в рими: Диван-е-Кабир и МаÑнави. РубайÑÑ‚ – ÑÑŠÑтоÑщ Ñе от 1659 четириÑтишиÑ, е по-малко познат на запад. Много от четириÑтишиÑта ноÑÑÑ‚ Ð¼ÐµÐ»Ð¾Ð´Ð¸Ñ Ð² Ñебе Ñи и по Ñ‚ÑÑ… Ñе пеÑÑ‚ пеÑни на Ñуфи ÑъбираниÑта и Ñема церемониите. Ðикой не може да ги отнеÑе прецизно към нÑкакъв точен период от живота на Руми. ÐÑкои Ñа пиÑани, докато Ð¨Ð°Ð¼Ñ Ð²Ñе още е бил Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾, други – Ñлед изчезването му. Като криÑтали, те иÑкрÑÑ‚ Ñ Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ð¾Ð²ÐµÑ‚Ðµ на дъгата и Ñъдържат в Ñебе Ñи цели Ñветове, омайващи Ñ Ð¼Ð¸ÑтериÑта Ñи.Прозрачни и чиÑти, отварÑÑ‚ врати към чудеÑата на Ð²ÑŠÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚ и на копнежа по Онова. С изÑщната перÑийÑка калиграфиÑ, думите на Руми Ñа като напиÑани върху вода, танцуващи и прегръщащи душите ни. Те Ñа нежниÑÑ‚ шепот и прегръдката на двама влюбени Ñред тълпата. Позволете им да ви погалÑÑ‚ и да навлÑзат в Ñърцето ви, и ще ви отведат на меÑта, където Душата е у Дома Ñи.