ДЕБРЕÐ
По УикипедиÑ, Ñвободната енциклопедиÑ:
Дебрен е Ñело в Югозападна БългариÑ. То Ñе намира в община Гърмен, ОблаÑÑ‚ Благоевград.
Село Дебрен Ñе намира в планинÑки район близо до град Гоце Делчев. То попада в иÑторико-географÑката облаÑÑ‚ Чеч.
ИÑториÑта на Ñело Дебрен може да Ñе раздели на два етапа: ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° новото и на Ñтарото Ñело.
Ðовото Ñело води началото Ñи от 1968 г.,когато жителите решават да премеÑÑ‚ÑÑ‚ Ñелото в близоÑÑ‚ до равнинната чаÑÑ‚,което ще улеÑни труда им като земеделÑки производители. ОÑвен това имаше Ñвлачища. Даже Ñи ÑпомнÑм на една къща Ñе Ñъбори Ñтената, а през това време в люлката (цъдилката) е Ñпало бебе. Ðо и бебето и майката оÑтават живи. ÐÑмахме ел. ток. Имаше по една чешма на махала.Така започва изграждането на едно от най-новите Ñела в БългариÑ. Ð”Ð½ÐµÑ Ð½Ð¾Ð²Ð¾Ñ‚Ð¾ Дебрен е едно от най-краÑивите и благоуÑтроени Ñела в региона Ñ ÐºÐ°Ð½Ð°Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ, водопровод, краÑиви двуетажни къщи и трудолюбиво наÑеление. През 2004 г. отвори врати новото 12-клаÑно училище, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ дебренци наиÑтина могат да Ñе гордеÑÑ‚. ГордоÑÑ‚ за Ñелото Ñа и Ñамодейците към читалище „Отец ПаиÑий“. През 1993 г. жителите на Ñелото ÑÑŠÑ ÑобÑтвен труд и ÑредÑтва изградиха проÑторна и краÑива джамиÑ.
Древна е иÑториÑта на Ñтарото Ñело и Ð´Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¾Ð¶ÐµÐ¼ да видим оÑтанки от нÑколко епохи в меÑтноÑтите „Св. Георги“, „Ðлангерица“, „Гармаде“, „Пирек“, „Селище“,"БалшинÑк","ЛиÑина","Речен","Смайлбашица","Ðлана","Олаг","Манин гроб","Чучура", и други. ОÑтанки от много Ñтари поÑелища и два вÑе още функциониращи римÑки моÑта говорÑÑ‚ за богатото иÑторичеÑко минало на Ñелото, краÑотата на природата, краÑивата гледка към Пирин и долината на река МеÑта оÑтават запечатани завинаги в Ñъзнанието на този, който е уÑпÑл да Ñе докоÑне до този природен феномен.
Ð’ ÑпиÑък на Ñелищата и Ð±Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ð° немюÑюлманÑките домакинÑтва във вилаета Ðеврокоп от 13 март 1660 година Ñело Дебрен (Дебрани-и бюзюрг) е поÑочено като Ñело, в което живеÑÑ‚ 4 немюÑюлманÑки ÑемейÑтва. Ð’ други оÑманÑки документи Ñелото Ñе Ñреща изпиÑано Ñамо като Дебрани (на оÑманÑки турÑки: دبــرïºï»§Ù€ï»°).
Ð’ 19 век Дебрен е мюÑюлманÑко Ñело в ÐеврокопÑка каза на ОÑманÑката империÑ. Ð’ â€žÐ•Ñ‚Ð½Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð½Ð° вилаетите Ðдрианопол, МонаÑтир и Салоника“, издадена в КонÑтантинопол в 1878 година и отразÑваща ÑтатиÑтиката на мъжкото наÑеление от 1873 година, Дебрен (Débren) е поÑочено като Ñело Ñ 60 домакинÑтва и 160 жители помаци. Според Стефан Веркович към ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 19 век Дебрен има мюÑюлманÑко мъжко наÑеление 331 души, което живее в 100 къщи. СъглаÑно ÑтатиÑтиката на ВаÑил Кънчов („МакедониÑ. Ð•Ñ‚Ð½Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ ÑтатиÑтика“) към 1900 година Дебрен е помашко Ñелище. Ð’ него живеÑÑ‚ 550 помаци в 70 къщи.
РелигиÑ:
Жителите на Ñелото Ñа мюÑюлмани-помаци.
Културни и природни забележителноÑти:
При археологичеÑки Ð¿Ñ€Ð¾ÑƒÑ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ Дебрен Ñа открити къÑноантично Ñелище, къÑно антично Ñветилище или църква и раннохриÑтиÑнÑка църква.
Ðко нÑкога ви Ñе отдаде възможноÑÑ‚, не пропуÑкайте една разходка по поречието на река Върбица, около коÑто е разположено Ñело Дебрен. Тук природата е била изключително щедра, Ñъздавайки неопиÑуеми природни форми. Макар и немного пълноводна, реката дава живителна Ñила на необÑтна и краÑива раÑтителноÑÑ‚, коÑто допринаÑÑ Ð·Ð° криÑтално-чиÑтиÑÑ‚ въздух. Тук ще видите множеÑтво водопади, оÑтанки от воденици, краÑиви чешми, огромни вековни чинари, орехи и трепетлики, а в меÑтноÑтта „Топлика“ водата изтича направо от Ñкалите на виÑочина от около 50 метра и е топла дори през най-Ñтудените зимни меÑеци.
За голÑмо Ñъжаление, къщи в Ñтарото Дебрен Ñа оÑтанали малко, но младите имат амбиции за възÑтановÑването на родните Ñи меÑта. Ðапълно Ñа запазени църквата и джамиÑта в Ñелото, като Ñимвол на етничеÑка толерантноÑÑ‚ и Ñпомен за времето, когато хриÑтиÑни и мюÑюлмани наиÑтина Ñа живели в мир и взаимопомощ.(Църкавата е поÑтроена през 20-те години на 20-ти век, когато в Ñелото Ñе заÑелват хриÑтиÑни-преÑелници от ГърциÑ, по Ñилата на нÑкаква Ñпогодба между ЦарÑтво Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ ГърциÑ.) Калдаръмените пътища и двата римÑки моÑта говорÑÑ‚ за времето, когато Ñелото Ñе е намирало на важна пътна Ð°Ñ€Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ римÑката епоха.
Според нÑкои иÑторици от тук минавал един от КръÑтоноÑтните походи.