ИÑтинÑката иÑториÑ
ЖелÑзната завеÑа в Европа Ñи Ñтои непокътната
Разделението на континента е факт векове преди речта на Чърчил и ще продължи още дълго време
Иван ПетринÑки
Ðнимирана карта на Европа от Фредерик Роуз, 1899 г.
Казват, че в четвъртата книга за Хари Потър започвал учаÑтието Ñи в детÑката поредица българÑкиÑÑ‚ отбор по измиÑлен Ñпорт, начело Ñ Ð’Ð¸ÐºÑ‚Ð¾Ñ€ Крум(ов?). Изглежда, че за втори път Ñлед "Кандид" на Волтер Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° по-значително учаÑтие в литературно произведение ÑÑŠÑ Ñветовна извеÑтноÑÑ‚. Дребните ÑпоменаваниÑ, като "българÑките муÑтаци" в романите на ÐœÐ¾Ñ€Ð¸Ñ Ð›ÑŒÐ¾Ð±Ð»Ð°Ð½ и Жорж Сименон, могат да бъдат тук преÑкочени. Ðе може, но Ñ‚Ñ€Ñбва да преÑкочим (защото нищо друго не можем да направим) и невежеÑтвеното безхаберие на една английÑка домакинÑ, Ñтанала Ñвръхбогата пиÑателка, коÑто беше редно да Ñи даде ÑъвÑем малко повече труд и да Ñътвори поне правилно име за капитана на измиÑÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки отбор. Ð’ÑъщноÑÑ‚ не е редно да придирÑме на домакинÑта, щом окÑфордÑки преподаватели "препуÑкат" по българÑката Ñредновековна архитектура, Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ð¿Ð¸Ñ Ð¸ археологичеÑки паметници в книгите Ñи. И го правÑÑ‚ толкова бързо, показвайки такова непознаване на българÑките паметници, че не би Ñ‚Ñ€Ñбвало да заÑпиват вечер от Ñрам. Обаче Ñи ÑпÑÑ‚, нищо им нÑма.
ПредÑтавата на Запада за БългариÑ, за Източна Европа изобщо, както в Ñъвремието ни, така и в иÑторичеÑки план, е Ñамо един от показателите, че двете половини на Европа нÑмат много общо една Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð°. Ðа запад едно българÑко име не могат да запомнÑÑ‚ и Ñто Ñредновековни църкви не могат да изброÑÑ‚, та какво оÑтава за нещо повече.
Дългите векове на почти пълна Ð¸Ð·Ð¾Ð»Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñа превърнали Европа в два континента, които говорÑÑ‚ на различни езици, имат различни Ñтремежи и идеали и нÑма как да Ñе Ñъберат в близките нÑколко века (ако изобщо Ñи Ñтрува да Ñе говори за нÑкакво Ñъбиране). Ðе извеÑтната реч на Чърчил ÑпуÑка желÑзна завеÑа през Ñредата на континента Европа - "от Шчечин . . . до ТриеÑÑ‚". Това Ñтава много по-рано.
* * *
РазделÑнето на РимÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ император ТеодоÑий I през 395 г. може да Ñе приеме за акт, от който води началото Ñи Ñъвременното разделение на континента. ÐаиÑтина, границата между двете чаÑти на империÑта е на Балканите, Ñ‚. е. доÑта по на изток, отколкото през втората половина на ХХ в. Две Ñа ÑъщеÑтвените причини, които в Ñледващите три века ще уÑтановÑÑ‚ тази граница на обичайното й Ð´Ð½ÐµÑ Ð¼ÑÑто. През 476 г. западната половина на империÑта преÑтава да ÑъщеÑтвува, което е ÑъщеÑтвено уÑловие за мощното териториално разширение на Източната римÑка Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ император ЮÑтиниан I нÑколко деÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð¾-къÑно в земите дълбоко на запад от бившата граница между двете чаÑти на империÑта.
Значителните размеÑÑ‚Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° племена и народи, извеÑтни като Велико преÑеление на народите, обновÑва почти изцÑло етничеÑÐºÐ¸Ñ ÑÑŠÑтав на Източна Европа. Границата между двете половини на континента Ñе измеÑтва на запад благодарение и на взривообразното разÑеление на мощни ÑлавÑнÑки маÑи приблизително в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° V - началото на VIII в. С незначителни промени желÑзната завеÑа оÑтава на линиÑта о. Рюген - о. Ð¡Ð¸Ñ†Ð¸Ð»Ð¸Ñ Ð¸ до наши дни.
Ð’ÑъщноÑÑ‚ изглежда, че дори обединÑването на европейÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¾Ð½Ñ‚Ð¸Ð½ÐµÐ½Ñ‚, а и на цÑлото Средиземноморие, в границите на РимÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð² продължение на пет века не Ñе оказва доÑтатъчно, за да Ñпои задълго Европа, понеже разделението е много по-Ñтаро.
"ИзоÑтаването" на западните покрайнини на Европа през новокаменната епоха е повече от две хилÑди години. Паметниците на Ñ‚. нар. "култура на линеарната керамика" в Централна и Южна Европа Ñе датират от Ñредата на VI до Ñредата на V хил. пр. н. е. ÐбÑолютно Ñигурни Ñа корените на тези паметници и на наÑелението, което ги Ñъздава, в традициите на балканÑката новокаменна епоха, датираща от Ñредата на VII хил. пр. н. е. Казано накратко и доÑта обобщено - балканÑкото наÑеление от новокаменната епоха очевидно Ñе разÑелва (не преÑелва) на запад, на Ñевер и на Ñеверозапад, ноÑейки ÑÑŠÑ Ñебе Ñи благата на революционни технологии и общеÑтвени промени - контролирано добиване на огън, керамични Ñъдове, земеделие и ÑкотовъдÑтво, Ñтроителни умениÑ. Ðай-западните покрайнини на Европа уÑвоÑват революционните технологии чак през IV хил. пр. н. е.
ИзвеÑтно изравнÑване в цивилизационно отношение между двете чаÑти на Европа наÑтъпва в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° I хил. пр. н. е., което е благоприÑтно уÑловие за обединÑването на континента в границите на РимÑката империÑ.
След първите трудни Ñредни векове на Източна Европа Ñе налага да възпира непрекъÑнато извиращите от ÐÐ·Ð¸Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð½Ñтвени племена и народи. Благодарение на почти Ñъвършената Ñи финанÑова политика Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ ÑƒÑпÑва да удържа векове наред, Ñ Ð¿Ð¾-голÑм или по-малък уÑпех, арабите, перÑите и Ñелджуците. ИзточноевропейÑките Ñредновековни държави отделÑÑ‚ грамадни реÑурÑи за уÑмирÑване на непрекъÑнатите набези. РеÑурÑи, които биха могли да Ñлужат за развитие на технологиите и търговиÑта, например. ÐÑкъде през Ð¥VI в. И. Валерщайн разполага уÑтановÑването на западна икономичеÑка Ñ…ÐµÐ³ÐµÐ¼Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð´ европейÑката "перифериÑ". Ð’ тази Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ„ÐµÑ€Ð¸Ñ Ñа например Полша и УнгариÑ, но не Ñе включва цÑлата Източна Европа - от Ð½ÐµÑ Ð¾Ñ‚ÑÑŠÑтват РуÑÐ¸Ñ Ð¸ европейÑките Ð²Ð»Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° ОÑманÑката империÑ.
Ð’ годините на западноевропейÑÐºÐ¸Ñ Ð ÐµÐ½ÐµÑÐ°Ð½Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð´ÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ на Европа е повече на Северна и Южна, точно както по време на РимÑката империÑ, но без да Ñе губи клаÑичеÑкото делене. Дори през Ð¥VIII в. ЕвропейÑкиÑÑ‚ изток и ЕвропейÑкиÑÑ‚ запад Ñа Ñи почти напълно непознати.
Западните пътешеÑтвеници през Източна Европа ни дарÑват в разказите Ñи Ñ Ð¿Ð¾Ð²ÐµÑ‡Ðµ или по-малко прикрито презрение. Граф дьо Сежур, пътувайки в зимните меÑеци на 1785 г. през земите, които по-къÑно ще бъдат означени като "желÑзна завеÑа", за да поеме поÑланичеÑкото Ñи назначение в двора на Екатерина Велика, уÑетил, че прекоÑÑва извънредно значима граница, че е "напуÑнал Европа изцÑло". ЦÑла редица европейÑки пътешеÑтвеници Ñ Ð¼ÑŠÐºÐ° ни уверÑват, че Ñлед Будапеща Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе забрави за бирата - Ð¿Ð¸Ñ‚ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ Ñимвол на Запада. Ðмериканецът Джон ЛедÑрд Ñлед екÑпедициÑта Ñи в Сибир упоменава през 1788 г., че навлиза в Европа едва на пруÑката граница, като преминава "великата бариера между азиатÑките и европейÑките маниери".
Впрочем чак до Ð¥IÐ¥ в. дори в официалните западноевропейÑки карти Европа е до Ñ€. Дон, както и в повечето ÑÑŠÑ‡Ð¸Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° византийÑките автори, или пък до Волга, Ñ€Ñдко до Урал. Дори Моцарт, преÑкачайки чеÑто от Виена в Прага и обратно, е вÑеки път Ñ ÑÑното Ñъзнание, че преминава важна граница.
* * *
ОпиÑанието на Волтер в Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ "Кандид" (1759 г.) е от първите, предÑтавÑщи Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ българите като диви варвари. ÐезавиÑимо от целите Ñи, незавиÑимо от отÑÑŠÑтвието на доÑтатъчно Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° опиÑание е показателно за новото ÑамочувÑтвие на Запада. ОÑигурил Ñи най-Ñетне доÑтатъчно храна, Ñтоплен най-Ñетне от новите камини, облекчил труда Ñи Ñ Ð¸Ð·Ð¿Ð¾Ð»Ð·Ð²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на Ñилата на водата и вÑтъра, поÑъбрал "Ñвободни" пари Западът вече може и да презира Изтока, ЕвропейÑкиÑÑ‚ изток, който го Ñъздава и опазва. Епохата на ПроÑвещението, коÑто отбелÑзва ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° западната бедноÑÑ‚, бетонира разделÑнето на континента.
Ðикаква желÑзна завеÑа не беше ÑъбарÑна през 1989 г., нито по-къÑно. Преградата от о. Рюген до Ð¡Ð¸Ñ†Ð¸Ð»Ð¸Ñ Ð¸Ð»Ð¸ от Шчечин до ТриеÑÑ‚ Ñи Ñтои непокътната, незавиÑимо дали ще Ñи показваме паÑпортите по границите или не. Стои Ñи, защото е вътре в Ð½Ð°Ñ Ð¾Ñ‚ много дълго време. Ðашата Европа е друга.
ДнеÑ
Влизането на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð² ЕвропейÑÐºÐ¸Ñ Ñъюз Ñтана по волÑта на политичеÑката ни клаÑа. Както и влизането в ÐÐТО. Ð’Ñички ние, наречени "народ", Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° нÑмаме нищо общо. Същата Ñ‚Ð°Ñ ÐºÐ»Ð°Ñа голÑм Ñтрах бра, докато не Ñтана Ñ‚Ñхното. ОпозициÑ, управлÑващи, вÑички вкупом Ñе втурнаха да заработÑÑ‚ от "приÑъединÑването", като не пропуÑнаха и "предприÑъединÑването". Само в детÑките ÑÑли не разбраха, че вÑички Ñ‚Ð¸Ñ Ð½ÐµÑ‡Ð¾Ð²ÐµÑˆÐºÐ¸ напъни бÑха, за да Ñе приберат едни пари. Защото натрупаното по-рано Ñвърши, а за да Ñе произвежда (и печели) Ñ‚Ñ€Ñбва поне извеÑтна доза Ñаможертва. При Ñ‚Ð°Ñ Ð·Ð°Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚ÐºÐ° такава пушилка Ñе вдигна от ентуÑиазма и от нетърпеливото пърхане и пръхтене на цÑлата единна политичеÑка клаÑа, че чак БрюкÑел Ñе уплаши. Ð’Ñрно, че наÑкоро им ÑпрÑха нÑкакви пари по нÑкакви фондове, но нÑма Ñтрашно, пак ще им ги пуÑнат. Само Ñ‚Ñ€Ñбва да обещаÑÑ‚, че ще ни държат, вÑички наÑ, наречени "народ", още по-изкъÑо и че ще Ñтоим още по-преклонено, за пълно удобÑтво на ползвателите ни.
Влизането в ÐÐТО бе Ñамо необходимо, но не доÑтатъчно уÑловие. За Ñметка на това то бе по-унизителното. Ð’Ñе пак от ЕС ни подхвърлÑÑ‚ по нÑÐºÐ¾Ñ Ð¸ друга пара, далечна мечта или добра дума. Вече е напълно Ñигурно, че оÑвен Ñтрахлива и алчна, политичеÑката ни клаÑа може гордо да Ñе похвали и Ñ Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð¾ отÑÑŠÑтвие на доÑтойнÑтво. У Ð½ÐµÑ Ð»Ð¸Ð¿Ñва дори най-мъничкото такова, дори зародиш на Ñъщото не може да Ñе наблюдава по никакъв начин. За значението на думата "чеÑÑ‚" им е нужен тълковниÑÑ‚ речник. За да заработи 30-те Ñи Ñребърника, безродната ни политичеÑка клаÑа бе готова на вÑичко, наиÑтина на вÑичко. Ð¢Ñ Ð±Ðµ готова да Ñрути държавата, но да Ñе добере до Ñладките пари, което и направи. РвÑички ние им го позволихме. Референдуми ли? ПлебиÑцити ли? ПрÑко глаÑуване ли? ГлупоÑти.
РимÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¾ преди Ñмъртта на император ТеодоÑий I (379- 395) и разделÑнето на империÑта на Източна и Западна. От ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° VII в., Ñлед падането на Западната РимÑка Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 476 г. и Ñлед Великото преÑеление на народите, окончателното разделÑне на Европа Ñ "ЖелÑзна завеÑа" Ñе
уÑтановÑва приблизително по линиÑта о. Рюген - о. Ð¡Ð¸Ñ†Ð¸Ð»Ð¸Ñ Ñ Ð½ÐµÐ·Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸ ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ±Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· Ñледващите векове.
www.segabg.com