Topic: Rodop sözü gazetesi

[Тоска]

(публикувани във в. Родопско слово, брой 1 (112), юни 2003 г.)

(Rodop sözü gazetesinde yayımlanmış, sayı 1 (112), Haziran 2003)

Заради твърдението си, че помаците са Българи, което отстоява цял живот, Ñ‚. нар. Народна власт го праща в Белене       
                       
Hayatı boyunca Pomakların Bulgar olduğu iddiasını savunduğu için sözde Halk idaresi(Komünist yönetim) onu Belene’ye gönderdi

"През 1942 г. бях назначен за мюфтия в Лъджене. И след 9 септемри 1944 г. си останах на тази длъжност. Новите власти не ме преследваха, гледаха на мен благосклонно. Затова и аз си гледах работата по осъзнаването на Българите мохамедани и след тази дата. Турцизираните елементи обаче, които бяха и религиозни фанатици от по-рано, и не бяха доволни от дейността на дружба "Родина", почнали бяха да правят постъпки да се "обърне работата".     

“1942 senesi Ladjene’ye müftü olarak atanmıştım. Ve 09.09.1944 tarihinden (komünist devrimden) sonra da bu görevde kaldım. Yeni iktidar beni kovuşturmuyordu, bana iyimser bakıyordu. Ben de bu tarihten sonra da Bulgar Muhammedilerinin bilinçlenmeleri işime bakıyordum. Fakat daha önceden radikalleşmiş olan Türkleştirilmiş unsurlar “Rodina” oluşumunun faaliyetlerinden hoşnut değillerdi ve “işlerin dönmesi” için girişimlerde bulunmaya başlamışlardı.

Затова бяха добили кураж от партизанския командир в Чепинския край Манол Велев, който беше ходил из селата и говорил пред събрания, че "всичко, каквото е било досега, отсега обратно ще се прави". За да привлича вниманието на Българите мохамедани, си слагал и фес на главата, а фесовете тогава бяха изхвърляни. Манол Велев бе главното ръководно лице тогава в Чепинско. Каквото кажеше той, трябваше да се изпълнява. Ползваше се с най-голямо уважение сред хората и до него се допитваха за всичко и всички - и мохамедани, и християни.   

Ve Chepino civarında partizan(komita)başı olan Manol Velev’in köylerde yaptığı toplantılarda söylediÄŸi “şimdiye kadar olan her ÅŸeyin tersi yapılacaktır” sözlerinden cesaret almışlardı.Bulgar Muhammedilerinin dikkatini çekmek için başına fes takıyordu, halbuki o zamanlarda fesler atılmıştı. Manol Velev o zamanlar Chepino’nun en üst idarecisiydi. DediÄŸi her ÅŸey yerine getirilmeliydi. Halk arasında çok büyük saygı sahibiydi ve herkes her ÅŸey için ona danışıyordu – Pomaklarda Hıristiyanlarda.   
                                       
Слушах го и аз да произнася реч пред народа в с. Корова (Драгиново - б. Ñ€.), като казваше: "Вие, помаците, сега имате пълна свобода. Може да правите и се управлявате, както искате. Вие сте много в Родопите, та може да си образувате и своя държавица, една помашка република. Така да си живеете отделно в свое управление. Ние ще ви помагаме и ви гарантираме свободата. Каквото е в Съветския съюз, така и тука ще стане".                                                         

Ben de dinledim Korova(Draginovo) köyü halkına hitap ederken söylediÄŸi sözleri: “Siz Pomaklar ÅŸu an tam özgürlük sahibisiniz. Ä°stediÄŸinizi yapabilir ve istediÄŸiniz ÅŸekilde yönetim kurabilirsiniz. Sizler Rodoplarda çoksunuz, kendinize ayrı devlet, Pomak cumhuriyeti kurabilirsiniz. Bu ÅŸekilde kendi idarenizde yaÅŸayabilirsiniz. Biz size yardım eder ve özgürlüğünüzü garanti ederiz. Sovyetler BirliÄŸinde nasılsa burada da aynısı olacaktır.”        

А на това събрание се бяха събрали 4-5 хиляди души, дошли от другите села. Това изявление на партизанския командир беше посрещнато с радост от фанатиците и туркофилите. Мене обаче не ме закачаха на мюфтийския пост. По повод тая агитация Българите мохамедани решиха да не пращат децата си в Българските училища, както беше до тогава, а да искат да ходят те отделно, в "помашки училища", където трябва да се учи турски и коран. А тогава бе началото на учебната година, та в училищата бяха ходили само една трета - само тия на Българите християни.     
                                                                       
Bu toplantıya baÅŸka köylerden gelme 4-5 bin kiÅŸi toplanmıştı. Komitacı başının bu beyanları Türkçüler ve radikaller tarafından sevinçle karşılanmıştı. Benim müftülük görevime herhangi bir dokunmaları olmuyordu. Bu propagandalar neticesinde Bulgar Muhammedileri çocuklarını o zamana kadar gönderdikleri Bulgar okullarına göndermemeyi kararlaÅŸtırıp ayrı, Türkçe ve Kuran  eÄŸitimi veren “Pomak okullarına” göndermek istediler. Okulların baÅŸlama zamanı idi ve okullara öğrencilerin ancak üçte biri gittiler – sadece Bulgar Hıristiyanları çocukları.
   
 ÐšÐ°Ñ‚о верски ръководител, събрах в мюфтийството представители на партията, учители и други ръководители - общо около 12 души, за да разсъдим по създаденото положение. Дойде и гимназиалния учител Иван Дивизиев. Въпросът беше какво да се направи главно, за да се приберат децата в училищата. Ð’ полза на това се изказа само Дивизиев, а другите, както се видя, не схванаха важността на въпроса. Затова не се взе никакво решение.
                               
Müftülükte, dini yönetici olarak durum deÄŸerlendirmesi yapmak için parti (komünist) temsilcilerini, öğretmenler ve baÅŸka yöneticileri topladım – toplam 12 kiÅŸi. Lise öğretmeni Ä°van Diviziev de geldi. Çocukların okullara tekrar toplanabilmesi için ne yapılması sorunu idi. Bu konu lehine sadece Diviziev açıklamada bulundu, diÄŸerleri konunun ciddiyetini kavrayamadı. Ve her hangi bir karar alınamadı.     
                                                                         
Упорството да не ходят децата на училище продължаваше през цялата тая, а и през следващите няколко учебни години. Като мюфтия, при обиколката ми из селата увещавах родителите да изпращат децата в училище, те обаче се дърпаха и училищата едва кретаха. Всеки учител, който бе обхождал и канил родителите да пращат децата, бил отпращан, като му казвали: "Ти си фашист! Защо търсиш нашите деца? На Българско училище децата си ние не ще пращаме, а ще чакаме - когато то стане турско, тогава" и пр.                 

Çocukların okula gitmeme ısrarı bütün o eÄŸitim yılı ve takip eden bir iki yıl devam etti. Müftü olarak köyleri dolaÅŸtığımda ebeveynleri çocuklarını okula göndermelerine ikna etmeye çalışıyordum, fakat onlar çekiniyordu ve okullar kısıtlı öğrencilerle eÄŸitim veriyordu. Ebeveynleri ikna etmeye çalışan öğretmenler “ Sen faÅŸistsin! Neden bizim çocuklarımızı arıyorsun? Biz çocuklarımızı Bulgar okullarına göndermeyeceÄŸiz, bekleyeceÄŸiz – okullar Türkçe olduktan sonra” ve benzer sözlerle  tersleniyor.
..........
По това време в Париж започнаха преговори за сключване на мирен договор. Гърция предяви иск към голяма част от Родопите, подтикната от една подписка на Българи мохамедани от Доспатско. Нашата делегация и правителството били разтревожени. Поде се бърза дейност за разобличаване подадените меморандуми. Научих, че родинските издания - Сборник "Родина" и други, били изискани от Васил Коларов, възглавяващ делегацията, и представяни за доказателство, че "ние, помаците, сме Българи и сме за запазване на границите."   
                     
Bu arada Paris’te barış anlaÅŸması görüşmeleri baÅŸladı. Yunanistan Dospat civarı Bulgar Pomaklarının imza toplamalarından yüz bularak Rodopların büyük kısmını talep etti. Bizim delegasyon ve hükümet endiÅŸeliydi. Bu imzaların yanıltıcı olduklarını ispat için bizim delegasyonu yöneten Vasil Kolarov tarafından “biz Pomakların Bulgar olduÄŸumuza ve sınırların korunması taraftarı olduÄŸumuza dair” “Rodina” oluÅŸumunun “Rodina” toplam yayını v.s.yayınları istenmiÅŸ.   
     
Tогава аз от името на Чепинските Българи мохамедани, в качеството си на мюфтия, направих телеграма до мирната конференция в Париж, че сме Българи и не приемаме откъсването ни от България.                                         
Телеграмата бе доста дълга. Ð’ пощата поискаха да се преведе на френски. Затова отидох при жената на Чудомир Кантарджиев, която бе франкиня (французойка - б. Ñ€.), която преведе и я изпратихме. Таксата бе много голяма - 1600 лв., дадох всичките си пари, но скърпих и от другаде - бирникът Иван Пандев даде 600 лв., и телеграмата се изпрати. Общината отказа да даде пари.               

Ve ben Chepinolu Bulgar Muhammedileri adına, müftü olarak Paris Barış Konferansına Bulgar olduÄŸumuza ve Bulgaristan’dan koparılmayı kabul etmediÄŸimize dair telgraf çektim.             

Telgraf oldukça uzundu. Postanede Fransızca’ya tercüme edilmesini istediler. Bunun için Chudomir Kantardjiev’in Fransız olan hanımının yanına giderek tercüme ettirip gönderdim. Ãœcreti çok yüksekti – 1600 leva, tüm paramı verdim, vergi toplamacısı Ä°van Pandev 600 leva verdi ve telgraf gönderildi. Belediye para vermeyi reddetti.                                                                       

През лятото на 1946 г. за Париж замина по разискване на нашите мирни договори Юсеин (Явор) Шолев като депутат и представляващ Българите мохамедани и потвърди, че те искат да останат в България, а не в Гърция и пр. За официално бяха му препоръчали от правителството да иде и се представи с фес и чалма. Дойде тогава той при мен, та му дадох моите от джамията.     
Той не знаеше как се навива чалма, та му я навих и прилегнах хубаво, за да се представи достолепно там.                                   

1946 senesi yazın bizim delegasyonun talebi üzere mebus ve Bulgar Muhammedilerini temsilen Yüsein(Yavor) Sholev Paris’e gitti ve Yunanistan veya baÅŸka ülkeye deÄŸil Bulgaristan’a baÄŸlı olarak kalmak istediklerini teyit etti. Resmi olarak kendisine fes ve sarıkla gelmesini tavsiye etmiÅŸler. Bana geldi, camiden benimkileri verdim.                                                                                             
Sarığın nasıl sarılacağını bilmiyordu, orada yaraşır ÅŸekilde bulunabilmesi için ben sarıverdim.   
                                                                         
За да не се деформира по време на пътуването, направих му в Лъджене специална кутия и той я занесе. Говореше се след това, че там, на заседанията той бил я слагал и правел съответно впечатление като представителя на Българите мохамедани. Дали бяха приели правилно тая работа чуждите заседатели не се разбра, но след връщането му се пусна слух, че жената на френския министър председател, като го гледала на някакъв прием, го запитала:     
                                   
Yolculuk esnasında bozulmaması için Ladjene de özel kutu yaptırdım ve o götürdü. Sonra orada oturumlarda başına taktığı ve Bulgar Muhammedilerini temsilen gereken dikkati üzerine çektiÄŸi konuÅŸuluyordu. Bu iÅŸi yabancıların doÄŸru kavrayıp kavramadığı anlaşılamadı, döndükten sonra konuÅŸulanlara göre, bir davette Fransız baÅŸbakanının eÅŸi ona bakarak sormuÅŸ:   
                                                                                             
- Вие духовно лице ли сте?        - Siz dini temsilci mi siniz?     
- Не! - отговорил Шолев     - Hayır! – diye cevap vermiÅŸ Cholev     
-А-а-а, значи тя (чалмата - б.Ñ€.) Ви е само за Париж, а там не я носите! - приключила министершата разговора.   
- Ha-a-a, demek ki bu(sarık) sadece Paris için, orada taşımıyorsunuz! – kelimeleriyle bitirmiÅŸ baÅŸbakanın eÅŸi aralarındaki konuÅŸmayı.                                                                      

При разискване в конференция в съответния момент Шолев се бил изказал: "Помаците са плът от плътта и кръв от кръвта на Българския народ, затова желаем да останем в България, а не в коя да е страна!" Такива изявления бил дал той и пред френския вестник "Орор", където са и напечатани.                                                     

Konferansta gereken zamanda Cholev “Pomaklar Bulgar halkının kanından ve canından ayrılmaz bir bütündür, onun için her hangi bir ülkede deÄŸil Bulgaristan da kalmak istiyoruz!” diye beyanda bulunmuÅŸ. Aynı beyanını Fransız gazetesi “Oror”-a da vermiÅŸ ve yayımlanmış.                                                                                                       

 ÐšÐ¾Ð³Ð°Ñ‚о се върна от Париж, Шолев си ми върна чалмата. Смяташе, че достойно е защитил каузата на България и това беше истина. При среща с Наум Главинчев обаче след това във Велинград (Шолев - б. Ñ€.) му се оплакал, че Никола Палагачев - народен представител от Смолянско, го извикал и му внушил да не прави тук, в Родопите, такива изявления, че "са плът от плътта и кръв от кръвта на Българите, защото тук положението стои иначе, помаците ще се настроят против тебе и ще се попречи на политиката ни". И Шолев се съгласил, тъй като бил избран от Девинската околия, която имала връзка със Смолянско. Тъй работите продължаваха да си вървят постарому, тоест тъй както бе установено след 9 септември 1944 г. от Кирил Василев, Никола Палагачев и др., че "помашки въпрос не съществува". Той се разрешава като го зачеркнем като въпрос и ще се реши само с развитието на икономиката и пр.                                                                   

 Paris’ten döndükten sonra Cholev sarığımı iade etti. Bulgaristan’ın görüşünü laik’iyle savunduÄŸunu düşünüyordu ve bu gerçekti. Velingrad’da Naum Glavinchev ile buluÅŸmasında Cholev Smolyan milletvekili Nikola Palagachev’in kendisine “Bulgar halkının kanından ve canından ayrılmaz bir bütündür gibi beyanlarda bulunmasının yanlış olduÄŸu, burada durumların farklı olduÄŸu, Pomakları karşısına alacağı ve bu onların politikasına engel olacağını” sözlerinden dolayı ÅŸikayette bulunmuÅŸ. Cholev Devin mebusu olduÄŸu ve Smolyan (PaÅŸmaklı) ile baÄŸlantılı olduÄŸu için razı olmuÅŸ. Ve iÅŸler eskisi gibi 09.09.1944 senesi sonrasında olduÄŸu gibi Kiril Vasilev, Nikola Palagachev ve diÄŸerleri tarafından “Pomak sorunu yokmuş” gibi devam ediyordu. Bu sorun olarak karalandı ve sadece sanayinin geliÅŸmesi ile çözülecek sorun olarak kaldı. 
                                                                                                 
Но след меморандумите и подписването на мирните договори той продължаваше да съществува и откакто се виждаше, в много по-остра форма. Явявали се бяха бягства през граница в Смолянско, идвали бяха и диверсанти отвън, предизвикали се бяха инциденти с пограничните власти и пр. Това бе наложило правителството да свика конференция за разискване на този въпрос. Такава конференция се състоя през август 1947 г. в София в Дирекцията на вероизповеданията. Като мюфтия в Чепинско, бях поканен, та взех учатие в нея и аз. Тя продължи три дни. Присъстваха около 20 души видни родопчани (народните представители Никола Палагачев, Юсеин (Явор) Шолев, Чепчиев, смолянският мюфтия Саферков, Анастас Примовски, Кирил Василев, Христо Караманджуков, Васил Димитров, Риза Солаков, инж. Минчо Маринов, Петър Маринов и др.) Имаше и представители на министерствата. От тази конференция обаче нямаше никаква полза, защото никой не смееше да противоречи на партизаните Никола Палагачев и Кирил Василев, които бяха обявили дейността на "Родина" за фашистка и работата тръгна по старо
му.       
С възстановяване на фесовете, фереджетата и турските имена бе възстановено и турското самосъзнание на част от Българите мохамедани в Родопите.
 
Barış anlaÅŸmalarından ve yürürlükteki kararlardan sonra da bu sorunun eskisinden daha ciddi ÅŸekilde devam ettiÄŸi görülüyordu. Smolyan’da sınırdan kaçış, dışardan bozguncuların geldiÄŸi ve sınır idaresi ile olaylar vuku bulmuÅŸtu. Bu olaylar hükümetin bu sorun ile ilgili konferans yapmasına neden oldu. Bu konferans AÄŸustos 1947 senesi Sofya’da Ä°nançlar Müdürlüğünde yapıldı. Chepino Müftüsü olarak ben de davetliydim ve katıldım. Konferans üç gün devam etti. Yaklaşık 20 Rodoplu katıldı (Milletvekilleri: Nikola Palagachev, Yusein (Yavor) Cholev, Chepchiev, Smolyan müftüsü Saferkov, Atanas Primovski, Kiril Vasilev, Hristo Karamandjukov, Vasil Dimitrov, Rıza Solakov, müh. Mincho Marinov, Petar Marinov v.s.). Bakanlıklardan da temsilciler vardı. Fakat bu konferanstan kimseye fayda yoktu, kimsede “Rodina” oluÅŸumunun faaliyetlerini faÅŸistlik diye nitelendiren eski komita baÅŸları olan Nikola Palagachev ve Kiril Vasilev’e karşı koyma cesareti yoktu ve iÅŸler eskisi gibi devam etti.      
Feslerin, ferecelerin ve türk isimlerin tekrar iadesi ile Rodoplardaki Bulgar Muhammedilerinin bir kısmının kendilerini Türk olarak tanımlamasını da iade etmiş oldular.