Златоград – Един далечен забравен родопÑки край. Здравата крепоÑÑ‚ на българщината в Даръдере. Помаците и Ð¿Ð¾Ð¼Ð°ÑˆÐºÐ¸Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ. Помаци – дервиши. (Ð¡Ñ‚Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ² веÑтник „Слово†бр. 3842 / 20 ІV 1935г.) От толкова многото ми ÑÑ‚Ñ€Ð°Ð½ÑƒÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ нашата хубава Ñтрана, единÑтвено градовете Даръдере и Пашмакли не познавах до Ñега. И ето, че щаÑтливата или нещаÑтна Ñъдба – това още не мога да кажа – ме доведе в Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´, за да Ð¾Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ñ Ð¿Ð¾ - добре и този далечен и забравен от вÑичкини край. Подпомагайки Ñ‚ÑŠÑ€ÑениÑтави по картата Ñ‚Ñ€Ñбва да ви Ð¾Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð´Ð° намерите този град на най-ÑŽÐ¶Ð½Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ на ЦарÑтвото, четири – пет километра от границата ни Ñ Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ най-близкото до бÑло море. ЕдинÑтвеното по-дпбро Ñъобщително ÑредÑтво в този район е пощенÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ°Ð¼Ð¸Ð¾Ð½, който през ден и два тръгва от Кърджали през МаÑтанли (Момчилград) за да ни тътре 8-9 чаÑа около долината на река Суютлийка (Върбица), деÑÐ½Ð¸Ñ Ð¸ най-голÑм приток на река Ðрда по дългото протежение (80 км) по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð·Ð° Даръдере. Пак от Кърджали два два кервана Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¾ 50 камили, Ñ Ð²Ñичките им южни оÑобеноÑти, попълва превоза главно на царевица на този беен край.
Средните Родопи в КърджалийÑко Ñе отличават Ñ Ð¿Ð»ÐµÑˆÐ¸Ð²Ð¸Ñ Ñи характер на Ñвоите бърда и възвишениÑ, бедната Ñи пеÑъчлива каменна почва и Ñлаба раÑтителноÑÑ‚. Изглежда обаче че тази почва е най-пригодната за тютюнева култура, коÑто е Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñ‚ÑƒÐº поминък и за защото в долината на река Суютлийка, дето е разположено и Ñелото Джебел (Шехъ ДжумаÑ) Ñе ражда най-Ñ…ÑƒÐ±Ð°Ð²Ð¸Ñ Ð¸ най-Ñкъп тютюн наречен „джебел баÑмаâ€. Едва в даръдеренÑко дъбовите гори започват да Ñтават по кичеÑти, за да преминат на юг зад границата в девÑтвени леÑове. У Ð½Ð°Ñ Ñ…ÑƒÐ±Ð°Ð²Ð¸Ñ‚Ðµ чамови гори започва от УÑтово и Пашмакли (СмолÑн) на запад. Близката граница позволÑва да Ñе правÑÑ‚ приÑтни екÑкурзии до там и от виÑочината, Ñутрин рано, да Ñе любувате на Белото море към Бору-гьол Ñ Ð¾Ñтровите ТаÑÐ¾Ñ Ð¸ Самотраки и да размишлÑвате болезнено за Ñлавната мощ на родната Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð¸ за глупоÑтта на нашите дипломати и държавници.
Градът Даръдере е разположен на около 500 метра над морÑкото равнище в долината на ГолÑма (Ерма) и Малка река, които в Ñреде града Ñе Ñъбират за да образуват по нататък река Суютлийка. Стари турÑки каменни Ñводови моÑтове, малки и по-големи, оÑеÑни доÑта разточително, улеÑнÑват движението и украÑÑват течението на тези две рекички. Трите отделни махали на града Ñа образувани вÑе от бели, проÑторни и широки паÑнтови къщи в чиÑÑ‚ българÑки Ñтил, украÑени от вътре Ñ ÑƒÐ´Ð¾Ð±Ð½Ð¸ ракли (долапи), дълги мендерници и чиÑти бели пердета. Израдната чиÑтота в къщите е отличителна черта на даръдеренките. Ð’ по-далечно минало градът е процъвтÑвал ÑÑŠÑ ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‡ÑƒÑ‚ абаджийÑки еÑнаф, който задоволÑвай Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñта Ñи на юг цÑлото Беломорие, а в по-близките години, когато тютюнът имаше по виÑока цена, наÑелението е било Ñъщо тъй доÑтатъчно щаÑтливо. Ð”Ð½ÐµÑ Ð¾Ð±Ð°Ñ‡Ðµ то е бедÑтвено положение, а през а Ñпециално през тази година Ñушета го оÑтави в по-тежко ÑÑŠÑтоÑние.
Според поÑледните правителÑтвени наредби, Даръдере Ñе преименува Златоград. Ртъй като, Ð´Ð½ÐµÑ Ð·Ð° днеÑ, в града нÑма никакви злато, а Ñамо нищета и бедноÑÑ‚, то затова наÑелението на подбив преиначва новото име на Гладоград. - Ð’Ñе пак, името Златоград има Ñвоето правилно указание, тъй като околноÑтта е пълна Ñ Ð±Ð¾Ð³Ð°Ñ‚Ð¸ минни залежи от олово, цинк, Ñребро и други. Ðа близко до Ñело Ерма река Ñе намира богата мина за олово, притежание на дружеÑтво „Гранитоид†коÑто мина е вече в екÑÐ¿Ð»Ð¾Ð°Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ в близко бъдеще една въжена Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ñ ÐœÐ°Ñтанли ще докарва продуктите и до този железопътен пунк. Ð”Ð½ÐµÑ Ð—Ð»Ð°Ñ‚Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ð´ брои около 3500 жители, от които Ñамо около 800 души Ñа българи – хриÑтиÑни, вÑичко оÑтанало е помаци. Ðо малобройноÑтта на този чиÑто българÑки елемент има толкова голÑмо значение, като Ñе има предвид предвид неговата твърдоÑÑ‚ и непоколебимоÑÑ‚ да отÑтоÑва Ñ Ð´Ð¾ÑтойнÑтво през вековете, аÑимилаторÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ð¿ÑŠÐ½Ð¸ и на гърци и на турци. Ð’ един кръг от около 50 до 80 км. Ð’Ñичко е компактна маÑа помашко наÑеление и Ñамо на изток от турÑко такова. Ето защо на даръдеренÑките българи Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¾ да Ñе гледа като на твърда българÑка крепоÑÑ‚ в този край. ЗлатоградÑкото помашко наÑеление е на границата Ñ Ñ‡Ð¸Ñто турÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ»ÐµÐ¼ÐµÐ½Ñ‚, проÑтиращ Ñе на изток от града. Този близък контакт Ñе е отразил върху Ñ‚Ð²ÑŠÑ€Ð´Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ³Ð¸Ð»Ð¸Ð¾Ð·ÐµÐ½ фанатизъм на Ñъщото наÑеление. Мъжете Ñе отличават Ñ Ñ‡ÐµÑ€Ð²ÐµÐ½Ð¸ или боÑови феÑове, докато по-рано Ñе виждали и каÑкети, като по заповед от поÑледните години вÑички Ñа турили пак феÑовете Ñи. Помакините ноÑÑÑ‚ шалвари от баÑма Ñ Ð¸ÑкрÑщи цветове, а навън Ñе покриват Ñ Ñ‡ÐµÑ€Ð½Ð¸ фереджета и черни и бели кърпи на главата. От мъжете те Ñе криÑÑ‚ твърде Ñтарателно , оÑобенно по-грозните и Ñтарите и тази им религиозна изиÑканоÑÑ‚ ги прави крайно неÑимпатични за неÑвикналите Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ им, отживÑл от времето Ñи обичай. Колкото отивате вÑе по на запад към УÑтово и СмолÑн, толкова повече шалварите и фереджетата Ñе губÑÑ‚, за да отÑтъпÑÑ‚ мÑÑто на Ñтарите хубави ÑелÑки родопÑки ноÑии. Изобщо тукашното помашко наÑеление е мързелив, инертен, поÑлушен, но неÑигурен елемент. Ð¢ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ³Ð¸Ð»Ð¸Ð¾Ð·ÐµÐ½ фанатизъм Ñе поддържа от неуки ходжи и имами. По пет пъти на ден от трите джамии в града Ñе разнаÑÑ ÐµÑ…Ð¾Ñ‚Ð¾ на ходжите, които подканват правоверните мохамеданÑки чада към молитва. И още две други регилиозни дервишки Ñекти затъпÑват по-дълбоко в невежеÑтво Ñвоите привърженици. ТрÑбва , наиÑтина да имате Ñлучай да приÑÑŠÑтвате поне веднъж на милитвата на тези дервишки текета, в четвъртък и в Ð½ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ð²ÐµÑ‡ÐµÑ€, за да почуÑтвате или ужаÑа на един Ñтрашен Ñън, или че Ñте Ñе в дейÑтвителноÑÑ‚ пренеÑли вÑред нÑкои дивашки племена от екзотични Ñтрани. Ð’ продължение на около два чÑа плътта Ñе изтощава ÑÑŠÑ Ñтранни неиÑтиви звуци, удрÑне на главата и болезнени изкривÑÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° Ñ‚Ñлото за да Ñе изпадне в Ñ‚Ñ€Ð°Ð½Ñ Ð¸ да Ñе добие вдъхновението Ðллахово. Ðко ли аз бих извикал 300 пъти, колкото Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð´ÐµÑ€Ð²Ð¸Ñˆ брои Ñ Ð±Ñ€Ð¾ÐµÐ½Ð¸Ñ†Ð°Ñ‚Ð° Ñи, за да Ñе изпълни по толкова пъти вÑÑко от Ñтранните молитвени упражнениÑ, а Ñамо Ñамо три пъти, от Ð¾Ð½Ñ Ð½Ð¾Ð¼ÐµÑ€, когато из залата на текето Ñе понаÑÑ ÑÑ‚Ñ€Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð³ÑŠÑ€Ð»ÐµÐ½ грохот от звероподобните човешки ÑъщеÑтва, то Ñлабите ми глаÑни Ñтруни биха Ñе така развили, че доктора би ми наложил най-малко 3 меÑечна ÐµÐ¿Ð¸Ñ‚Ð¸Ð¼Ð¸Ñ â€“ да не приказвам никак. Ð’Ñе пак, при липÑата на вÑÑкакви други Ñ€Ð°Ð·Ð²Ð»ÐµÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° Ð½Ð°Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ вечери в двете еазлични по Ñъдържание дервишки текета, Ñа като гледки на кино , Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ разлика, че липÑва вÑÑкакъв екран, вмеÑто който предÑтавлението Ñе развива в дейÑтвителноÑÑ‚ пред Ñамите ни очи.
Ðла когато почудата от вÑичко това премине в душите ви оÑтава едно Ñ‚ÑгоÑтно чувÑтво, че проÑтодушни чиÑти българи могат да бъдат до толкова регилиозно заблудени та Ñе оÑтавÑÑ‚ до такава Ñтепен във време когато държавата харчи толкова за проÑвета. И наиÑтина помаците знаÑÑ‚, че Ñа помохамеданчени българи – Ñами признават това, защото говорÑÑ‚ Ñамо на звучен българÑки език, без да знаÑÑ‚ турÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ защото и до Ð´Ð½ÐµÑ Ð² много помашки Ñела Ñе палÑÑ‚ в къщи Ñрещу Ð½ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð·ÐµÐ½Ð¸ от Ñтаро кандила и в раклите Ñе намират Ñкътани металичеÑки икони на Св, Богородица и РазпÑтието ХриÑтово. Ðо безпрогледната им проÑÑ‚Ð¾Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ умело Ð¿Ð¾Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ³Ð¸Ð»Ð¸Ð¾Ð·ÐµÐ½ фанатизъм не им позволÑват да направÑÑ‚ елементарна разлика между народноÑÑ‚ и Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ð¸ затова отождеÑтвÑват мохамеданÑтвото Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñката вÑра и народноÑÑ‚. Прочее, работата на нашите проÑветни дейци Ñи оÑтава вÑе Ñъщата: да има Ñе разтълкува и втълпи в главата тази разлика, а Ñлед това оÑтаналото ще дойде Ñамо по Ñебе Ñи. Ðко не би нещаÑтната междоÑъюзничеÑка война, а Ñлед това галените гюмюрджийÑки депутати на дÑдо РадоÑлавова и въобще мръÑната партизанщина и в този край, където Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾-пакоÑтна от вÑÑко друго мÑÑто в ЦарÑтвото е потърÑила повечето глаÑове Ñамо за депутатÑки меÑнета, жертвайки вÑички поÑтигнати уÑпехи на проÑветата и народната политика по Ñ‚Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¸Ñ‰Ð° – може би Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‚ÑŠÐ¹ Ð²Ð°Ð¶Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°ÑˆÐºÐ¾Ñ‚Ð¾ наÑеление не щеше да бъде в Ñе този жалък вид, заваен от преди БалканÑката война. Да Ñе надÑваме, че новото време ще заработи Ñ Ð¿Ð¾Ð²ÐµÑ‡Ðµ плано мерни грижи и Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¸ импулÑи за иÑтинÑкото културно-проÑветно и национално възпитани на помашкото наÑеление....
Лошите Ñъобщителни ÑредÑтва, голÑмата отдалеченоÑÑ‚ от другите по-наÑлени пунктовее и Ñтрашната Ñамота правÑÑ‚ от Златоград ÑъщинÑки Диарбекир за изпратените в него чиновници. Като пункт за политичеÑко заточение, той е бил не по-малко използван; не Ñ€Ñдко даръденÑките граждани Ñа били обиждани Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð°Ð¿ÐµÐ½Ð¾Ñ‚Ð¾ им ÑъжителÑтво на опаÑни апаши, Ñклонни рецидивиÑти, отÑвлени комуниÑти, анархиÑти, македнÑтващи, добруджанÑтващи, противници партизани и Ð½Ð°ÐºÐ°Ñ€Ñ Ð´Ð¾Ñ€Ð¸ Ñ Ð¼Ð¾Ð½Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñти.
ЧаршиÑта Ñе Ñътои от две кръчми, две кафенета, деÑет бръÑнарници и нÑколко дюкена, наредни по подобие на големите чуждеÑтранни магазини, защото ма едно и Ñъщ мÑÑто един Ñтопанин е подредил хармонично и фурната и бакалиÑта и манифактурата и аптеката и Ñклада Ñ Ñ†Ð°Ñ€ÐµÐ²Ð¸Ñ†Ð° и вÑичко друго, което е нужно да задоволÑват културните изиÑÐºÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° Златоград.
...
Сирко Станчев
Имайте предвид, че напиÑаното във веÑтника Ñа данни от 1935 година. Eron