Обикновено изборът става чрез предварително наричане на три лъжици и по-рядко на три китки, залци хляб и др. – личен архив на М. Груев (теренни материали от Горно Дряново, Забърдо, Сатовча и др.).
Документите на пленума съдържат обаче и нов момент – „мерки за идейно-политическо приобщаване на населението от турски произход“. Всъщност оттогава нататък отношението на режима към турците все повече приближава към политиката, следвана по отношение на българите мюсюлмани в предходните десетилетия. Така постоянната тенденция на засилване на натиска върху помашкото население, започнала още през 50–те години, в последна сметка завършва с мащабен опит за заличаване на неговата културна идентичност. Зададен е моделът, който властите ще следват и при кампанията по смяна на имената на българските турци от началото на 80-те години.
Около десетилетие по-рано настъпва времето на „единната социалистическа българска нация“. Макар авторството на този термин все още да не е съвсем ясно, той в най-голяма степен съответства на лансираната през 1971 г. от Брежнев теза за „единния съветски народ“, като „качествено различна и по-висша форма“ на обединение на отделните националности и отразява вижданията на българското комунистическо ръководство за по-нататъшно разширяване на „възродителния процес“.[64]
Откъси от книгата:
„Възродителният процес“: Мюсюлманските общности и комунистическият режим: политики, реакции и последици.
Автори: Михаил Груев и Алексей Кальонски.
Издание на Институт за изследване на близкото минало,
Институт "Отворено общество" и СИЕЛА, София 2008
--------------------------------------------------------------------------------
[1] Информ. Джемал Мустафов Гурдалов, имам в с. Рибново, р. 1921, нач. обр.
[2] Обикновено изборът става чрез предварително наричане на три лъжици и по-рядко на три китки, залци хляб и др. – личен архив на М. Груев (теренни материали от Горно Дряново, Забърдо, Сатовча и др.).
[3] Кръстева – Благоева, Е. Личното име в българската традиция. С., 1999, с.10; 71.
[4] Бестужев – Лада. Имя человеческое – прошлое, настоящее и будущее. – Советская этнография, 1968, № 2 и др.
[5] Хаджийски, Ив. Бит и душевност на нашия народ. Т. 1., С., 1945, с. 154.
[6] Бурдийо, П. „Биографичната илюзия“. – Във: Бурдийо, П. Практическият разум. С., 1997, 73 – 75.
[7] Пак там, с. 73.
[8] Ахмед, Дж. Име, преименуване и двойствена идентичност. (Българските турци по време на „Възродителния процес“). – Социологически проблеми, 2003, 1-2, с. 171.
[9] Бестужев – Лада. Цит. съч., с. 132.
[10] Решение на Секретариата на ЦК на БКП за по-нататъшна работа по националното осъзнаване на българите с мохамеданска вяра, С., 17 юли 1970 (Специално издание), 2 – 44.
[11] Според информатори от селата Бунцево, Рибново, Корница и др. – личен архив на М. Груев.
[12] ДА – Пловдив, ф. 959К, оп. 1, а. е. 120, л. 42.
[13] Пак там, а. е. 226, л. 49.
[14] Пак там, л. 39.
[15] Теренни материали на М. Груев, съхранявани в Архив на Историческия музей – Карнобат.
[16] ДА – Пловдив, ф. 959 К, оп. 1, а.е. 226, л. 63.
[17] Пак там, а.е. 218, л. 241 – 242.
[18] ДА – Смолян, ф. 679, оп. 3, а.е. 4, л. 9 – 11.
[19] Важно място на паметта, смятано за гробница (тюрбе) на един от митичните персонажи от епохата на османското завоевание, комуто се приписва покоряването на Родопите. По време на кампанията този местен символ е взривен, а в наши дни отново се стигна до политическа инструментализация на възстановения паметник.
[20] Пак там, л. 50 – 61.
[21] ДА – Пловдив, ф. 959 К, оп. 1, а.е. 226, л. 242; Иванова, Е. Цит. съч., 98 - 106.
[22]Troebst, St. Nаtionalismus als Demokratisierungsheimnis in Bulgarien. Von der Verfassungsdiskussion zur Präsidentschaftswahl (Mai 1991-Januar 1992) – Südosteuropa, 41/3-4, 1992, 188-227.
[23]Демокрация, 1 октомври 1993; Самият Капсъзов, сред малцината публицисти от българо-мюсюлмански произход, впоследствие депутат от ДПС, е един от примерите за това, което Пиер Бурдийо нарича „потиснатата част от категорията на потисниците“.
[24] Вж. по-подробно: Иванова, Е. Цит. съч., 108 – 111.
[25] Ангелов, В. Страници от отчетите на един районен прокурор. – Във: Премълчани истини. С., 2005, 326 – 327.
[26] Инф. Хасан Ахмед Починлиев, р. 1936 г., нач. обр., земеделец. Неговата майка Неджибе Келосманова е една от загиналите при тези събития.
[27] Според паметната плоча на площада под кавака в селото, издигната след 1989.
[28] Инф. Шукри Якубов, р. 1965 г., обр. висше, кмет на селото (обявено през 2003 г. за град).
[29] Инф. Ахмед Ахмед Пехливан (Неби), р. 1924 г., нач. обр., бивш горски работник, понастоящем пенсионер.
[30] Инф. Шукри Якубов, р. 1965 г., обр. висше, кмет на селото.
[31] Гробът и паметната плоча все още могат да се видят на площада в центъра на Сърница.
[32] Дюлгеров, П. Цит. съч., 49 – 51.
[33] Пак там, с. 51.
[34] Пак там, 52 – 53.
[35] Разказ на Юсеин Ибрахим Трохлев. – Във: Горчиви разкази... Благоевград, 2003, с. 102.
[36] Разкази на Хюсеин Мустафа Даракчи, Юсеин Сюлейманов Машев и др. – Във: Горчиви разкази.... Благоевград, 2003, 103 – 105; 107 - 111.
[37] Дюлгеров, П. Цит. съч., 55 – 57.
[38] Разказ на Сабри Мехмед Бунцев. – Във: Горчиви разкази…, с. 9.
[39] Дюлгеров, П. Цит. съч., 57 – 58.
[40] Разказ на Иван, р. 1932 г., средно обр, бивш чиновник. – Във: Воденичаров, П., Кр. Попова, А. Пашова. Искам човекът да е винаги приятен и да си правим моабет… Речево поведение и жизнени светове на българи мохамедани от Гоцеделчевско и Разложко. Благоевград, 1998, 143 – 144.
[41] Дюлгеров, П. Цит. съч., 59 – 61.
[42] Пак там, 62 – 64.
[43] Пак там, с. 93.
[44] Разказ на Сабрия Мехмед Бунцев, р. 1937 г. в с. Бунцево. – В: Горчиви разкази…, 11 – 12.
[45] Дюлгеров, П. Цит. съч., с. 94.
[46] Дюлгеров, П. Пак там, с. 73.
[47] Доколкото все пак има такава, тя е от страна на емигрантските кръгове и по-второстепенни турски вестници, като според Тодор Живков официална Турция контролира подетата в медиите кампания и целенасочено я тушира, а впоследствие я спира, тъй като в този момент не е заинтересована от влошаване на отношенията. – ЦДА, ф. 372Б, а. е. 360, л. 26-27.
[48] ДА – Пловдив, ф. 959 К, оп. 1, а.е. 218, л. 247; Иванова, Е. Цит. съч., 120 – 121.
[49] Пак там.
[50] Пак там, 75 – 76.
[51] ЦДА, ф. 1Б, оп. 68, а. е. 3634, л. 94 (Протокол А от заседание на Политбюро от 11 април 1989 г.).
[52] Местните помаци, независимо от преживяната травма през 70-те години, продължават да се отнасят подчертано дружелюбно към своите християнски съседи. Свидетелство за това е паричната помощ и безплатният труд, които мюсюлманите в Брезница дават за строителството на православен храм в селото в непосредствено съседство с джамията. Интересно е, че и двата храма са издържани в един и същ архитектурен стил. Това, както и редица други страни от съвместния живот, ярко контрастира с негативния стереотип, че именно тук живеят „най-фанатичните“ помаци.
[53] Пак там, с. 86.
[54] Пак там, 85 – 86.
[55] Разказ на Исмаил Ибрахим Арнауд, р. 1947 г. в с. Брезница. – Във: Горчиви разкази…, 100 – 101.
[56] Poulton, H. The Balkans. Minorities and States in Conflict. London, 1993, 112 – 117.
[57] Демокрация, 1 октомври 1993 (Позоваване на стенограма от заседание на ХХХVІ НС от февруари 1992 г. Изказване на депутата от ДПС Свилен Капсъзов за събитията от 1972-1973 г. в Рибново и Корница по повод търсенето на конкретни виновници за насилията).
[58] Инф. Юмер Хасанов Махмудов, р. 1921 г. в с. Галата, средно обр. (парт. школа).
[59] Този проблем бе повдигнат в журналистическото разследване на Татяна Ваксберг в документалния филм „Технология на злото“. В сборника от документи за кампанията от 1984-1989 г., публикуван от Института за изследване на интеграцията (на ДПС), също фигурират будещи подозрение смъртни актове. – Истината за „Възродителния процес“. Документи от архива на Политбюро и ЦК на БКП. С., 2003, 188-192.
[60] ЦДА, ф. 1Б, оп. 5, а. е. 364, л. 34-35; ДА – Кърджали, ф. 3Б, оп. 1., а. е. 414, л. 1-3.
[61] Вж. по-подробно Еленков, И. Културният фронт. Българската култура през епохата на комунизма – политическо управление, идеологически основания, институционален режим. С., 2007 (под печат).
[62] Пашова, А. „Днес остана празно едно работно място“ (Нова идеология за смъртта и погребалната обредност на държавния социализъм в България от 50-те – 70-те години на ХХ век). – Балканистичен форум, кн. 1-3, 2006, 319-340.
[63] Лилов, А. Да издигнем идеологическата работа на висотата на задачите, поставени от Десетия конгрес и новата програма на партията за изграждане на развито социалистическо общество. – Работническо дело, 11 февруари 1974, 15 февруари 1974.
[64] Вж. по-подробно: Стоянов, В. Турското население в България между полюсите на етническата политика. С., 1998, 142 – 144.
You are not allowed to view links.
Register or
Login