Добре ХюÑеин. Ще Ð¿Ñ€Ð°Ñ‚Ñ ÐµÐ´Ð½Ð°.
ИÑкам да Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÑƒÐ¿Ñ€ÐµÐ´Ñ Ñ‡Ðµ пеÑента е доÑта брутална и не е подходÑща за хора ÑÑŠÑ Ñлаби нерви. ЗапиÑаниа в Ñелата между Елена и ТрÑвна. Диалекта е характерен за тези Ñела и е ÑÑŠÑ Ñилно търновÑко влиÑние, демек не е оригинален ЕленÑки:
РазбулÑл Ñе ми Ñа и млат СтуÑн,
Чи и пулижал, пубулÑл
Тъкминку девит гудини:
Девит пуÑтелки изгнуй,
И девит кични губера,
И девит пъÑту възглави.
му дума Стуени:
-"Стуени, Ñинку, Стуене,
Я казвъй, майка, грехове,
Майка ти ша и духовник,
Духовник и йÑпуведник,
Мама ша да та иÑпувÑда."
СтуÑн майчи думаше:
-"Помниш ли, мамо, знаиш ли,
Кугато беши Ñушъта,
Ðа Ñлът Ñушъта кишъта,
Ðа Ñлът кишъта зла зима,
Зла зима, гладна гудена?"
Ðз имах Ñтаду хилÑда,
ХилÑда бели будици,
ПетÑтотин вакли югича,
Пък ти ми мамо думаше:
-"Стуени, Ñинку, Стуену,
Ðи ша мош да гу иззимиш.
Я прудай пулувината,
Ðа пролът ша Ñа изÑгнът,
Пак щът толкузи да Ñтанат."
Пък Ð°Ñ Ñ‚Ð°, мамо, ни Ñлушах,
Ðми зъзимих Ñичкуту,
Мамки ли, чи им приготвих
ПетÑтотин кула ÑÑŠÑ Ñъно,
ХилÑда кила Ñ ÑŽÑ‡ÑƒÐ¼Ð¸Ðº.
Чи храних, мамо, че загубих,
Зъхире ми Ñа Ñа дувърши,
Зимъта ни Ñа припулви,
Чи ми Ñтадуту зъмрÑлу,
Чи мрÑха, мамо, чи мрÑха,
Ðе клахми, мамо, не драхми,
Ðа вит ги купен клъдехми,
Купена ми Ñа извърши,
Стадуту ми Ñа дувърши.
Ðай-пудир умре югичÑ
Ð®Ð³Ð¸Ñ‡Ñ Ð·Ð»ÑŠÑ‚Ñƒ-рогиÑ
Ð¡ÑŠÑ Ð´ÐµÐ²Ð¸Ñ‚ звънца Ñребърни:
Ðегу на кълпат угудих.
Чи Ñеднах, мамо, на купен,
Чи ÑÑŠÑ ÐºÑŠÐ²Ð°Ð»Ð° заÑвирих.
Къвала Ñвири, говори:
-" Дружино, вÑрназгуворна,
Збиръйти Ñа, Ñъбирайта Ñа!"
Чи Ñа Ñъбрахми, удбрахми,
Ðа МокрънÑката дъбрава
Ðа МокрънÑката дъбрава бÑл камък
Гувидарита Ñ Ð±Ñ€Ð°Ð´Ð²Ð°Ñ‚Ð°,
Пък уфчерите Ñ ÐºÑƒÐºÐ¸Ñ‚Ñ,
МиÑлихми, мамо, миÑлихми,
Ðа какъф Ñ‚Ñра, да идим,
Ðа какъф Ñ‚Ñра, пичалба.
Какъф и Ñ‚Ñра най-хубаф,
Ðай-хубаф, мамо, най-леÑин?
Ðа негу Ñ‚Ñра ша идим
Ð¡ÑŠÑ Ñ…Ð°Ð¹Ð´ÑƒÑ‚Ð¸Ñ‚Ð° ша тръгним
Ðа първи Вилик Читвъртък.
ÐÑ Ð¸Ð¼ бÑÑ… млада уйвода.
Ðий Ñми Ñа клетва заклели
Де куго Ñрешнем и Ñтигнем,
С кръфта му ша Ñа конками,
СабитÑ(а) ша накървъвим,
Уд меÑо нахур ша зъмним.
Вървехми гура зилена,
ÐÑŠÑтахми пуле шъроку,
Срът пуле идърво виÑоку,
Пуд дърво и Ñтуден кладъниц,
Ðа кладъница ша идим,
Студена уда да пием.
Чи там Ñи кака намерих,
Кака и Ð±Ð°Ñ‚Ñ Ð´Ð²Ð°Ð¼ÑŠÑ‚Ð°:
Ðа първи Вилик Читвъртък
Ðа Ñ‚ÐµÐ±Ñ Ð¸Ð´ÑŠÑ‚ на гоÑти,
Ðа гоÑти и на поврътки.
Девит гудишни поврътки,
СтуÑн на Рада думаше:
-"Радулю, ÑеÑтру, Раду лю,
Сега ли, Раду, нъмери
У мамини Ñи да идиш
У мамини Ñи на гоÑти
Ðа братови Ñи поврътки,
Ðа първи Вилик Читвъртък?"
Куга хъйдути потеглът,
Ð’Ñрна Ñи клетва пудавът:
Де куго Ñрешнъти Ñтигнът
Братец или ÑеÑтричка,
С кръфта му ша на конками,
Уд миÑо нахур ша зъмним.
СтуÑн на Рада думаше:
Раздъни, како, Иванча,
Той ръка да ми цълуни,
Уйчу му кръÑтиц ша даде,
Кака Иванча раздÑна,
Иванча ми ръка цълуна
Ша даде жълта жълтица,
Ðи даде жълта жълтица,
Ðай му глъвата утрÑзах,
Чи викнъх, мамо, чи викнъх,
Дружина, вÑрна,згуворна,
Клъдете буйни угниви,
Кака Ñи мамо, каръхми,
С нужови Ñ Ð´ÑƒÐ¿Ñ‡Ð¸Ñ…Ð¼Ðµ,
Да пече Иванча, да пее,
Кака Иванча пичеше,
Хем пиче ( кака ), хем пее.
Хем пее ( кака ), хем плачи.
И мене люту кълнеши:
-"Стуени, братку, Стуени,
Девит години да лижиш,
Девит пуÑтелки да йзгнуиш,
И девит кичну губири,
И девит пъÑтру възглави,
Кокъли да та пудрънкът,
ТугаÑ, Стуени, да умреш!"
Станъхми, мамо, и ут там,
Вървехми гура зилена,
ÐаÑтахми пуле шъроку,
Среща ни Ñвадба идеше,
Ðай-нъпрет кума вървеши.
Секуму вину дадоха,
Ðа менÑ, мамо, ни дади.
Момчета ми Ñе приÑмÑха
-"Стуени, наша уйвода,
Кату Ñи млади уйвода,
Слатко ли беше винуту,
Ут кумувъта бъклица ?"
СтуÑн Ñи люту раÑърдиу,
Чи Ñи Ñвадбата йÑпръварих,
Чи им зех, мамо, булката,
Булката и младоженика,
Каръх Ñ, мамо, каръх Ñ,
Дуде е душа излези.
Тръгнахми, мамо, и ут там.
Извървехми пуле шъроку,
Срът пуле и Ñелу гулÑму,
При Ñелуту два гроба
Два гроба-щом зъровене.
Разровихми, мамо, идина:
То било момък гудъник,
ПръÑтина на пръÑтица му.
ÐÑ Ñи пръÑтина путеглих,
ПръÑтина ни Ñа изважда;
ÐÑ Ð¼Ñƒ пръÑтица утрÑзах.
Чи Ñи пръÑтина извадих.
Бутуши на кръката му;
ÐÑ Ñи бутуши путеглиху,
Бутуши ни Ñа изувът,
ÐÑ Ð¼Ñƒ кръката утрÑзъх,
Кръката ду кулената,
Чи Ñи бутуши извадих.
Разрових, мамо, и онзи:
То било мума гудена,
Мъ(е)нъта на шиÑта и.
ÐÑ Ñи мъ(е)ната путеглих,
Мъ(е)нъта ни ÑÑŠ уткъÑва;
ÐÑ Ð¸ глъвъта утрÑзъх,
Чи Ñи мъ(е)нъта извадих.
ПръÑтина на пръÑица и.
ÐÑ Ð¸ пръÑтина путеглих,
ПръÑтина ни Ñа изважда,
ÐÑ Ð¸ пръÑтица утрÑзъх,
Чи Ñи пръÑтина извадих.
Уд долу идът две жини,
Две жини ду две Ñватини,
Те Ñи тънинку плачъха.
Къту при гроба додуха,
По на виÑоку викнаха:
-"Тудорчо и ти Тудорке,
Чи кой ви вази ръзрови?
Който ви вази ръзрови,
Девит гудини да лижи,
Девит пуÑтелки да изгнуи!"
Майка му дума Стуени:
-"Стуени, Ñинку, Стуени,
Девит години кък лижиш,
Стуени, да изгнуеш,
Йоще ми девит пуÑтелки."
Тъмам туй дума майка му,
И той Ñа уд душа уддъли.
