Пред мен най-Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ðµ книгата на Ст.н.Ñ. д-Ñ€ арх. Ðиколай Тулешков "Ðрхитектурното изÑкуÑтво на Ñтарите българи" том2-ОÑманÑко Ñредовековие и Възраждане. Ето какво е напиÑано вътре за ÐеврокопÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹.
" ÐеврокопÑки Ñтроително-зографÑки център
Този център в географÑки ÑмиÑъл обединÑва културно и икономичеÑки дюлгерÑки Ñелища от два планинÑки маÑива: от Източните Родопи- между Дъбраш , Чеч и поречието на река МеÑта, и в малка Ñтепен от южните чаÑти на Пирин, по-точно от югозападните му Ñклонове, покрай долината на река МеÑта.
Източно-родопÑките дюлгерÑки Ñела от ÐеврокопÑÐºÐ¸Ñ Ñ†ÐµÐ½Ñ‚ÑŠÑ€ Ñа вÑъщноÑÑ‚ оÑновните му Ñтроителни Ñредища.Ðай-голÑмото и в творчеÑко отношение от Ñ‚ÑÑ… било Ковачевица, от където ежегодно излизали от 350-до 450 Ñтроители. ИзвеÑтни Ñтроители имало и в Ñелата Скребатно, Сатовча, Рибново, Балдево, ОгнÑново (Фатовища), ОÑиково, Горно ДрÑново, Плетена, Гърмен. По нÑколко деÑетки дюлгери имало и в Долен, Лещен, Марчево, Ореше, Крушево.
Под влиÑние на Ковачевица ÑтроителÑтвото Ñе развивало около ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 19-ти век и в нÑкои по-отдалечени Ñела на юг в поÑока към Мървашко, главно между реките МеÑта и ДоÑпат. Това Ñа Слащен, Туховище, Кочан, Крибул, ВълкоÑел, Ðбланица, ХвоÑÑ‚Ñне, БлатÑка, Хаджидимово, Фъргово, Ваклиново, както и нÑколко между Гоце Делчев и река МеÑта- Борово, Средна, Лъжница, Добротино, МуÑомище и Ñ‚.н. Ðо това Ñа малки локални групи, без ÑъщеÑтвено значение за развитието на архитектурата в ÐеврокопÑко.
ОÑноваването на главното дюлгерÑко Ñелище Ковачевица по предание Ñе Ñвързва Ñ Ð·Ð°Ñелниците от Велико Търово и по-къÑно от КоÑтурÑко, които донеÑли ÑÑ‚Ñ€Ð¾Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð½Ð°ÑÑ‚.За първи път името му е отбелÑзано в оÑманÑките региÑтри през 15-ти -16-ти век.
..................
ÐезавиÑимо че те заварили меÑтни Ñтроители, Ñе ÑмÑта, че развитието на занаÑта било подтикнато от Ñ‚ÑÑ….
От ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана ковачевÑките дюлгери оказали Ñилно влиÑние върку развитието на Ñтроителното изкуÑтво
в Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ³Ð¸Ð¾Ð½, в това чиÑло и на майÑторите от нÑколко дюлгерÑки Ñела по югоизточните Ñклонове на Пирин около Гоце Делчев-Брезница, Делчево, Ðово ЛеÑки. ..."
Като допълнение мога да кажа че в други източници пише, че по-голÑмо значение имат преÑелниците от Западна МакедониÑ- ДебърÑко, КичевÑко и ТетовÑко.