Скъпи приÑтели!/ Güzel kardeslerim!Занимавам Ñе от извеÑтно време Ñ Ð¸Ð·Ð´Ð¸Ñ€Ð²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на родовите корени, които водÑÑ‚ началото Ñи от вече неÑъщеÑтвуващото Ñело Карамуш до град Лъки. Тъй като в литературата, налична в интернет, информациÑта е доÑта оÑкъдна, а аз Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð² момента в чужбина, най-поÑле Ñе реших да Ñе обърна към Ð’Ð°Ñ Ñ Ð½Ð°Ð´ÐµÐ¶Ð´Ð°Ñ‚Ð° нÑкой да знае повече за иÑториÑта на Ñело Карамуш или за миналото и Ñъдбата на моето ÑемейÑтво! Приемете най-Ñърдечните ми благодарноÑти за отделеното време - иÑкрено Ñе надÑвам, че заедно ще уÑпеем да открием повече, защото Вие Ñте поÑледната ми надежда!
Ето и намерената от мен доÑега Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° Ñело Карамуш и миналото на рода Маджирови/Ð´Ð½ÐµÑ ÐœÐ°Ð´Ð¶Ð°Ñ€Ð¾Ð²Ð¸/:
За Ñело Карамуш:- Теории за произхода на името:
Карамуш — ливада, Ñтража. ÐеÑÑно (ÑÑ‚Ñ€. 126). Възможни Ñа нÑколко обÑÑнениÑ: а) да означава прÑкор или прÑко назована меÑтноÑÑ‚ чрез тур. *каrаmus от тур kara „черен“ и тур. (перÑ. mus „мишка“. Значението „черна мишка“ е подходÑщо за прÑкор и за предÑтавител на фауната от меÑтноÑтта. Срв. ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ñловообразователен модел karagоz „черноок“, karakas „черни вежди“, karakus „черна птица“ и фамилни имена от него Карагьозов, Каракашев, Каракушев; б) да означава прÑко назоваване на меÑтноÑтта чрез тур. *karamus от тур. kara „черен“ и mus „ъгъл, уединено мÑÑто, забутано мÑÑто; кьоше“; в) да бъде Ñъщата Ñложна дума като прÑкор от тур. kara „черен“ и mus „чайне, челюÑÑ‚, бърборко, дърдорко,“ Ñ‚. е. „черен дърдорко“; г) дa бъде изменена форма — карамуш вм. карамъш от тур. karamis „дърво Ñ Ñ‡ÐµÑ€ÐµÐ½ плод“ като название намеÑтноÑтта по Ð¿Ñ€Ð¸Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð°Ñ€ÐµÐ°Ð». Ðайâ€Ð²ÐµÑ€Ð¾Ñтни Ñа първите две обÑÑнениÑ.
- През 1878г. карамушци Ñе приÑъединÑват към бунта на Сенклер Ñрещу руÑките окупационни влаÑти, заедно Ñ Ð¾Ñтаналите Ñела в региона
- Ð’ периода 1893 - 1902г. от Карамуш Ñе изÑелват в ÑÑŠÑедна Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ñ‰Ð¾ 389 мюÑюлмани /най-много през 1894 - цели 229 човека/
- През 1934г. Ñелото е преименувано на КормиÑош, в памет на българÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð»Ð°Ð´ÐµÑ‚ÐµÐ» от Ñредновековието
- През 1978г. Ñелото Ñе приÑъединÑва към Ñело Белица, общ. Лъки, като Ñ Ð²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÑ‚Ð¾ бива изоÑтавено напълно и преÑтава да ÑъщеÑтвува
- Славчо Дичев и Ðиколай Хайтов пишат за Ñело Карамуш:
"Ð’ ЛъкинÑки район Ñело Карамуш (Ñега КормиÑош) било заÑелено през първата половина на XIX век от Пехливана ОÑман, който на това мÑÑто оградил къща и Ñи направил „чуфликâ€. След него дошли и други, главно безимотни българи мохамедани от Колашеп, Хамбардере, та Ñелото понараÑнало. След извеÑтно време карамушци закупили от извеÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¡Ñ‚Ð¾Ñн кее (СтоÑн кехаÑ) от Давудюво паÑбището Мемишлерица и чаÑÑ‚ от Гърковица, като опожарили поâ€Ñ€Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ‚е им чаÑти и ги разорали за ниви. Ðивите заÑÑвали Ñ Ñ€ÑŠÐ¶, овеÑ, а в поâ€Ð½Ð¸Ñките меÑта и „миÑирчак†(царевица), коÑто употребÑвали за каша и за качамак. Развъждали овце, кози и оÑобено пчели.
КарамушенÑката мера била разделена на две от границата уÑтановена през 1878 година между Източна Ð ÑƒÐ¼ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¸ ТурциÑ. Това предизвикало карамушенÑките жители да не признават РумелиÑ. Бунтът на малкото, Ñбутано българомохамеданÑко Ñело оÑтанал недогледан от румелийÑките влаÑти и Карамуш прекарал токуâ€Ñ€ÐµÑ‡Ð¸ автономно чак до 1886 година когато Ñлед Ñъединението на Южна ÑÑŠÑ Ð¡ÐµÐ²ÐµÑ€Ð½Ð° Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ†Ð°Ñ‚Ð° била твърдо уÑтановена. Жителите на Карамуш преживели твърде тежко тези времена. Отбил им Ñе куражът и подучавани от Ñвоите аги, замиÑлили да Ñе изÑелÑÑ‚ в ТурциÑ. Може би това временно наÑтроение е щÑло да премине, ако ХриÑто
Калеев от Станимака, бивш Ñъдебен Ñледовател, не Ñе поÑвил, за да улеÑни преÑелването на карамушенци. Този българин, партизанин на либералната партиÑ, личен познайник Ñ Ð Ð°Ð´Ð¾Ñлавов, обещал на вÑички да извади „пашипорти†за Ñвободно преминаване на границата Ñ Ð´Ð¾Ð±Ð¸Ñ‚ÑŠÐºÐ°, при уÑловие, че преÑелниците ще го ÑнабдÑÑ‚ Ñ Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ð½Ð¸ да ÑтопаниÑва техните къщи, плевни, ливади, ниви, градини и гори за вечни времена. При липÑата на купувачи в едно Ñело, което вкупом Ñе изÑелва, българите мохамедани предпочели да харижат недвижимите Ñи имоти Ñрещу Ñвободата да преминат границата Ñ Ð¾Ð²Ñ†ÐµÑ‚Ðµ и говедата Ñи. По този начин в една година време Калеев Ñтанал единÑтвен владетел на Ñело Карамуш, на Мемишлерица и чаÑÑ‚ от Гърковица — ÑобÑтвеник на около 800 овце и толкова кози. При заминаването Ñи карамушенци продавали по два лева овцата и по 10—15 говедата, та не било мъчно за Калеев да Ñи Ñъбере Ñвое Ñтадо. ОÑвен от карамушенци Калеевото ÑÑŠÑтоÑние доÑта понараÑнало и от паричните възнаграждениÑ, които му давали боровци и беличени, за да им уреди „пашипортитеâ€."
За рода Маджарови:- Оригиналната Ñ„Ð°Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ Ðµ била Маджирови /от "маджир"/ "muhajir" - тоеÑÑ‚ преÑелник/
- Сменена е от нÑкой прадÑдо на "Маджарови", като чаÑÑ‚ от рода запазва Ñтарата форма "Маджирови"
- Ð’ рода е запазен Ñпомена, че през 19ти век богати турци Ñа Ñе опитвали да изгонÑÑ‚ ÑемейÑтво Маджирови от Карамуш, Ñ Ñ†ÐµÐ» да му завземат къщата и нивите /вероÑтно, за да ги превърнат в паÑища/. Първоначално предлагат пари, а поÑле опитват и ÑÑŠÑ Ñила но МаджировиÑÑ‚ род уÑтоÑва
- Ð’ Ñредата на 20 век фамилиÑта Ñе разпръÑва като моÑÑ‚ клон Ñе преÑелва в Ð±Ð»Ð¸Ð·ÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ Лъки.