Topic: Записки на Ибо Глогов

[pomak BG]

Един друг помашки интелектуалец Салих Бозов, който написа книгата "В името на името" отнасяща се за насилсвеното покръстване на помаците в Родопите през 1912-1913 г. прочита следната лекция:

Исторически поглед към Родопите
от Mozo на Нед Юли 06, 2008 18:25

Исторически поглед към Родопите
/експозе/

За участие в симпозиум – Измир 4 – 7 ХІІ 2007година.

„Родопа горделива- грамада вековечна
от върхове гранитни верига безконечна


Родопа планина

Могъща, приказно красива, необхватна, величествена, с върхове, устремени към ясносиньо небе извисява своята горда гранитна снага. Вековете отминават, хилядолетията са нанизали своята огърлица без да докоснат нейната дивна, величествена младост на девойка с исполинско телосложение, което омайва с пленителна сила и обаятелен дъх на родопски здравец и силивряка – орфеевото цвете. Лазурна светлина милва млечносините теменужени върхове, падини, чукари, хълмове, речни долини, които нежно се потапят в безкрайната шир.
Докъдето погледът ти стига виждаш настръхнали чуки, заоблени канари, назъбени планински вериги. Всичко в моминската гръд на Родопа е сила, ритъм, великолепие и пулсира жажда за полет към висините. Тук камъкът, дървото, тревичката, птичката, човекът гледат на горе, където земята се слива с небето. Родопа е и гальовна майка, чиято гръд е пълна с тайнствени трепети и любовен шепот, който при нужда прераства в страховита буря. В такива мигове майка Родопа от огнената си гръд бълва сила, която раздира небето, събаря канари, свлича дървета, а тънтежа на ехото разказва за вековни страдания, за ужаси, за легендарно минало. Когато всичко стихне някъде издън душата ще литне в простора и онази, изпята на иден дъх



„Бела съм, бела юначе,
цела съм света йогрела,
един бе Карлък останал …”



Родопа планина

Планина на кръстопът, на пътесбор между плодородни поля, между мъглив север и топъл юг. Тук е съчетано всичко от висините на Рила, топлината на Егея и прохладата на Хемус. Легендата е донесла, че планински масив Рила, Родопа, Пирин, Хемус / Стара планина/ бил една планина, дала името на Балканския полуостров. Били някога те мъж и жена – цар и царица на Тракия. Всемогъщите Зевс и Хера им завидили и ги разделят. Преди раздялата родили те речния бог Хебрус – днешна р. Марица и Нест – р. Места, чиито милват от изток и запад склоновете на Родопа планина. Според Херодот Стробон и Елиан греблив орел грабнал един от сандалите на Родопа и го пуснал в скутите на египетския цар, когато в Менфис раздавал правосъдие. Той наредил да му доведат собственицата на другия сандал, оженил се за чаровната Родопа, която и станала царица на Египет. Тук тя приела образ на мома – богиня, държаща в ръката си три цветчета от здравец.
Вероятно затуй Родопа е била, е и ще бъде източник на вдъхновения за художници, композитори, поети, писатели, историци. Тя и сега е едно заключено съкровище пред хората на науката, изкуството, литературата. Тук едно малко прозорче открехва своя чуден свят за етнографи, археолози, за златотърсачи в науката, изкуствоведи, музиканти, които се вдъхновяват от легендарното и приказно царство. Нейните най – стари обитатели из билата, планините, тучните послани с дъхав килим поляни, каменистите ридове на Рожен, Караманджа, Каракулас, Кайнадина, Кечи кая, Перперикон, Карлък са
най - прастарите преселници, заселени в планината. Техните дири по калдаръмите, крепостите, светилищата, римските мостове са наслоявали присъствие 8 хилядолетия преди новото летоброене. Доказателствата са много. Древния скален град Перперикон в землището между Кърджали и Момчилград, крепостите Устра, Козник, Аетос, Подвис, Каракулас, Имарет, Енихан баба кале. Не са малко и оставените писмени сведения за Родопа планина от Херодот, Омир, Тукидид, Стабон, Елиан, Филострат, Марцелин, Пердризе, Макробий. Голяма е и броеницата от по – млади изследователи и пътешественици, описали в свои съчинения пътувания из Родопите. През второто хилядолетие на новото летоброене като Иречек, Ами Буйе,. Ценни са сведенията за най – старите обитатели на Родопа планина. Те са оставили следи от живота си по върхове, урви, падини, речни долини, поселения.
Почти липсват обаче сведения за преселници в Родопите преди заселването на планината от траките. Първи сведения за тях дава гръцкия историк Херодот. Те населили целия Балкански полуостров 2000 – 3000 години преди новата ера. Племето беси се заселило по течението на р. Въча, сатрите, в Доспатския край, сапеите по течението на р. Въбица, дросийците - по р. Чая. Гръцкия писател Колумила нарича бесите млекопийци и коняри. Филострат пък описва родопския бес Рес, участвал в битката за Троя. Слепият поет Омир, чрез устата на Долон казва за Рес: „Аз видях неговите коне – най – хубави и най – едри, по – бели от сняг, бързобеги като вихър”. Гръцки източници пък сочат, че бесите били добри рудари и изкусни майстори при обработка на метали, както и като смели мечоносци. Наричали ги дии. Одринския цар Ситалк ги използвал във войската си. Дори Филип Македонски не успял да ги покори. Това се удало на Александър Македонски чак през 3 век преди новата ера. Точно бесите били и най – добрите гладиатори на Рим, между които бил и Спартак.


Родопите, Римската и Византийската империи.

Първите сблъсъци между бесите и Римската империя датират към 13 – 15 година на новото летоброене. Бесът – военоначалник Вологес организирал силен отпор срещу одрисите на римлянина Реметалк, когото разбили. Новият пълководец Пизан с голяма армия покорил бесите. Роби и робини от Родопа и Тракия били откарани в Рим, между които бил и Спартак – организаторът на първото в света въстание срещу робията. Оценката за него е „велик генерал с благороден характер и исполинска сила”. Под влияние на римската култура бесите издигат в началото на новата ера светилища и храмове. Тогава се ражда и култът към бога на младостта, растителната сила и виното – Дионисий. Съвременните историци сочат много родопски върхове за негово светилище – връх Гьозтепе, Чилтепе, Енихантепе, Чингинехисар, връх Ком, Перперикон. Друга знаменитос на родопските беси е чародеец Орфей, под звуците на чиято лира „блестят от тревите сълзи”. След разпадането на Римската империя на източна и западна в края на 3 век от новото летоброене бесите попадат под влияние на източната Римска империя с името Византия и седалище Цариград, която налагала нов духовен гнет над бесите – християнството.

Родопите и заселването на славяните

Нашествието на славяните на Балканския полуостров е предприето в началото на 6 век от новото летоброене. Те преминали река Дунав и нападали богатата Византийска империя. Това станало по времето на император Юстиниан І /427 – 565г./. овладели полуострова чак до Солун и Елада. Тези сведения са от историка ?? Ефески. Друг историк Прокопи Кесарийски в съчинението „Готска война” казва за славяните, че са руси, живеят на големи племена и са с хунски нрави. В Родопите през 7 век било заселено племето „Смоляне” по реките Арда и Места. По течението на Въча и Чая се настанило племето”Рупци”. Някои съвременни историци смятат, че в централните Родопи не е имало славяни. Историците Никита Акоминат и Константин Иречек в център на смоляните било голямото село Смилен /Исмилан – турско название/ в горното течение на река Арда. При формиране на българската държава/681г./ Родопите не влизат в границите й. при управлението на Хан Крум /803 – 814/ границата минава по нейните северни склонове Костенец – Кричим – Хасково. При Хан Пресиян границата била линията Каракулас – Карлък – Кекезтепе – Кушлар – река Места. Чак при царуването на Симеон /893 – 927г./ за малко Родопа била в състава на българската държава, чиято граница минава по линията Елидже – Ченгене Хисар – Боздаг – река Места. По сведения на византийския летописец Георги Акрополит Родопа била под византийско владичество, когато управляващия я Деспот Слав се обявил за васал като взел дъщерята на Хенрих. Чак до 15 век Родопа се наричала и Славееви гори. И като владение на Момчил юнак, който загинал през 1345г. след чиято смърт Родопа планина преминала под властта на Кантакузий.

Родопа планина и Османската империя

Първите заселници на Балканския полуостров от т.н. „тюркменска група” народи са родственици на народите от алтайски произход – хуни, мадари, монголци. В българската история е известен турския пълководец Селджук /11в./, който предвожда свойте селджукски турци. Популярен е и владетелят с произход от Коня Сюлейман, чиято държава се нарича Рум. При сюлеймановия наследник Алаедин ІІІ държавата е в упадък. Тогава вождът на едно емирство Осман /1299 – 1326г./ укрепва държавата, разширява я полага основите на добилата нова мощ Османска империя. При султан Орхан /1326 – 1362г./ столицата е Бурса. По време на неговото управление силната конна спахийска войска е тази, която първа настъпва към Балканския полуостров. Тогава спахийската конница и неговата еничарска пехота. Преминавайки през Дарданелите по точно селджутските турци стъпват на балканския полуостров през 1352г. Държавата се разширява до Галиполи. Синът на султан Орхан – Сюлейман като предводител на войските завзема земите между планините Родопа – Сакар – Странджа, след което и столицата от Бурса при султан Мурат І /1362 – 1389/ е преместена в Едирне. Далеч преди 1396г. , когато пада цяла България под Османско владичество в Родопа планина е регистрирано присъствие на Османската империя. Това е станало в годините 1370 - 1373. Главните настъпления към сърцето на Родопа планина са по река Чая - с предводител Дородит Али Паша и по река Арда – с предводител Енихан баба и Саръ баба. Тези настъпления били реализирани в годините 1370 – 1373г., като легендата звучи сражението при местността Шарампол под днешното село Гьоврен, където загинал годеникът на Айше Султанше – дъщеря на султан Мурат І – Ибрахим паша. Жестоки са и сраженията и при подстъпите към Рила планина при крепостта Цепина – не без основание настъпленията към Родопа планина са насочени още в първите години на навлизане към балканския полуостров поради факта, че тук бил разпространен исляма и турските предводители очаквали подпомагане от своите братя по вяра. Доказателство за това са наличните още тогава ислямски гробове, които в годините на тоталитарна България бяха безцеремонно осквернени и поругани.

Родопа и родопската помашка общност

Позволете да започна с извадка на статия във френско списание през 1878г. на валията на Дунавския вилает известния Мидхат паша:
„По българските земи има повече от един милион мюсюлмани. Те не са дошли от Азия. Това са потомци от преобърнали се в исляма. Една част от тях говорят само български език. Това са родопските помаци.”
Според Ами Буйс френски пътешественик техния брой е над 250 000. само във вилает Едирне около 1911г. броят им е 130 000. те са живели в 207 села. Според историка Стойо Шишков броят им е 398 503, които са живели в 533 села. Голяма част от тях след Балканската война /1912г./ се преселват в Турция /Бабаески, Узукюпрю, Курудаг/. Живеещите на територията на България след Балканските войни били наричани помаци, помагачи, войнугани, даже и като потомци на поляци. Квалификациите че думата „помак” се е родила като наименование от помагач, помъчен, пометнал се. И сега в Родопа планина успоредно с думата помаци се опотребява и думата ахрене, която също се обяснява, че е произлязла от името на Ахрида, Ахридос, агарянин, агриянин. Най – приемливо е произходът на думата да е свързан с арабската дума ахара – ян (последен приел исляма).
Не се отхвърля и връзката с думата ахр, ахирет, ахр заман – вярване в съдния ден. Постоянно на тази общност се е внушавало и прозвището българо – мохамеданин като предпоставка да се приобщава към българската нация. Истината обаче е една. И до сега не е написана цялостната история за произхода на помаците. Заслужават в тази посока адмирации трудовете на професор Хюсеин Мемишоглу (Република Турция), Мехмед Дорсунски – помак от Мадан (Република България) и Петър Япов – македонец. Каквито и да са квалификациите за родопските помаци, те не са нито „ахмаци”, нито недодялани, нито нечистоплътници, а са чеда на голяма група хора, които живеят в планината, за които поетът е казал:

„Гордей се Родопа, и вдигай чела
над стръмни гранитни скали,
размахвай широко крила,
достигай самите орли!”

Лектор:
Салих Бозов

[pomak BG]

На 20.12.2009 г. се помина баба Рабина жена на Ибо Глогов. На нейното погребение установих и смъртната дата на Ибо Глогов, която била на 6.04.2001 г.

Освен този автор в района записки събирал и Али Силюманов Мароко, които били свързани най-вече с годините на смърта на жители от селата Глогово, Градежница, Галата, Кирчево, Гложене и пр. и мевлидите на някой от тях, годината в която е починал Ибо Глогов липсва. Причината на това е, че Али Силюманов Мароко започнал да води своите записки не по-рано от 30.12.1966 г. и ги прекратил непокъсно от 14.06.1998 г., която дата била в неделен ден. В записките на Али Силюманов Мароко се споменава за смъртнитта и на родителите му, като баща му починал на 19.04.1946 г. чрез самоубийство с пушка, а майка му починала на 21.01.1965. в болницата в гр. Тетевен, след кратко болидуване. Освен тези жители споменати са и смъртните дати на двама държавни ръководители: съветския министър председател Юрий Владимирович Андропов починал на 14.02.1984. г. и югославския Йосип Броз Тито починал на 04.05.1980 г. На някой от тези погребения освен причината на смъртта Али Силюманов Мароко, дава и някой по-подробни сведения, като това на брат си, който бил погребан с музика. Освен тези сведения в записките се говори и за някой свадбени тържества, пътуване до Димитров град, съдебни дела, покупко-продажби на руска кола, на селскостопанска продукция, на животни, някой сведения по време на смяната на именат и насилственото премахване на традиционните носии, някой климатични промени и пр.

[asakov]

Територия
   Ð Ð°Ð¹Ð¾Ð½Ð° на село Градежница по данни и сведение не бил населен до идването на Турското владение тук бил е празен район почти без население и живот тук. От данни и сведения е имало живот тук  преди 1500 г. на византийско време ни казват стените на калетата в нашият район и разкопките в Селимова махла.
   ÐŸÑ€Ð¸ разкопки и обработване на земята нема никакви данни и признаци на живот от хора нито пък на гробници и кости.
   Ð Ð°Ð¹Ð¾Ð½Ð° е бил полупланински горист и скалист с едри мешани гори тук там поляни.
   Ð’ района на селото има неколко калета, които каменни сгради ни показват, че тук е имало живот от първобитен етап на човешки живот кито не имало индустрия за производство на оръжия а се избират височини и правят каменни пояси за отбрана и хвърляне от височината с камъни или стрелци към противника.
   ÐšÐ°Ð¼ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ‚е сгради говорят, че те не са направени за обикновен човешки живот а за тогавашните военни цели и отбрана и такива пояси каменни се градят от много хора за общи цели ни показва нашето кале в селото то е изградено от камък и жива вар на три пояса по време на римляните или траките по нагледност.
   ÐœÐ¾Ð¶Ðµ да се даде по положителна представа ако калето беше запазено от разрушаване на миналото поколение за наука на сегашното поколение с грешка голяма на разрушителите и старите управници.


     Ð·Ð´Ñ€. ПОМАК БГ.  много от нещата които публикуваш тук са с невярно съдържание, и по този начин променяш историята на родното ми село!!!    и на целия регион!!!!  има много неща от които ХАЛ ХАБЕР си нямаш, пишеш за история която почива на легенди и устни предания!!!!!     Ð° не на ФАКТИ!!!!!    НЕ те знам кой си, нито от къде си! но съм сигурен че само в рамките на 10-20 минутен разговор с вас, ще ОБОРЯ всичко това което си написал тук!!!!!!!!   


 

[rusnakova92]

Аз немога да разбера как пра пра пра пра дядо ми Руснак е намерен на 10 години от руски офицер живял там 6 години  и екстрадиран и при завръщането му на 18 (доста лична информация ) бил обрязан . Логично намерен на 10 години 6 в Русия стават 16 не 18
. фамилията се появява  след 1878 дообре  тои е бил на 10 а е обрязан на 18, 1828г , нещо годините се разминават не съвпадат  .. Че е отгледан от Руски офицер е вярно но моля те не ми пиши измишлйотини за ФАМИЛИЯТА ....

През римско време в района е имало църква, тъй като римляните и траките са били християни. Там от периода на траките и римляните са намерени от иманярите много артефакти, които свидетелствали за тях. Тези народи в един период от време се изселили от района.

Едва през ХІІ в. в селото се заселват богомилите, които придошло от Тракия начело с пълководеца им Травъл. За тях свидетелства кулише по билото на балкана, от които градежи идва и наименованието на селото. Тези кули били наблюдателни и сигнализационни и били построени още от римляните и траките. Те били използвани и от богомилите, тъй като чрез тях те се предпазвали от църковните събори, в които на заловените им било предлагано обредно осакатяване или изгаряне живи на кладата. Това била и причината поради която еретиците да живеят в трудно достъпни райони.

През 1479 г. т. е. в ранните години на османската власт, това село заедно с махала Бабовяне (с. Бабинци, така е известно в архивните документи) наброявало общо 11 немюсюлмански домакинства. През 1483 г., след като вече били отменени църковните събори, според османските архиви били регистрирали 3 домакниства и в полето на м. Асен и м. Драгулен дол. Като цяло в този период землището на село Градежниче било празно, а жилищата били пръснати по близките хълмове.

През 1516 г. в Градежниче били регистрирани 6 немюсюлмански домакинства и 8 неженени. Според К. Гьозлер в османските регистри от 1579 г. (BOA, TD718, s. 407) в Галата живеели 6 мюсюлмански семейства и 5 неженени и 10 немюсюлмански семейства и 5 неженени. Немюсюлманите в описа предимно се водели като пришълци (пришелец Петко, пришелец Манол и пр.). Пришълците са от Градежница, тъй като през годините 1545 и 1579 в селото, според К. Гьозлер, не са регистрирани местни жители.

През ХVII в. селото отново се заселва. Придошли заселници били от дн. махала Асен, Добревци, Кирчево, Беленци, Бежаново и пр., но най-вече придошлите са били от Галата, сред които били фамилиите: Усинчови, Алиджикови, Мурадови, Рамчеви, Дженини, Анкини и Галатски. След като се поразраснало селото в три махали, през 1750 г. била построена и джамията в средната махала, наречена Джамийска махала. През 1873 г. нямало регистрирани немюсюлмани в с. Градежница, където живеели 75 мюсюлмански домакинства, като общият им брой бил 419 души...