Който има очи да чете. Султан Ðбдул Меджид Ñу опитва да реформира прогнилата Ñи Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ (под натиÑка на Европа) през 1839 г. Ðе че е уÑпÑл да направи нещо, но Ñе е опитал. Реформите му Ñа наÑочени към Ñъдебната ÑиÑтема, военната организациÑ, ÑъдопроизводÑтвото и данъчната ÑиÑтема. Моите "елементарни" разÑÑŠÐ¶Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñе оÑновават на напиÑаното в този ферман:
"ферманът заповÑдва: „Ðе ще бъде позволено никому да докача чеÑтта на когото и да било. Ð’ÑÑкой ще владее вÑичките Ñвои имоти от какъвто и да било вид и ще разполага Ñ Ñ‚ÑÑ… Ñ Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð° Ñвобода, без да може нÑкой да му пречи". Ферманът забранÑва изрично конфиÑкациÑта и за Ñ‚Ð°Ñ Ñ†ÐµÐ» поÑтановÑва: „Така, например, невинните наÑледници на един преÑтъпник не ще могат да бъдат лишени от Ñвоите законни права, и имотите на преÑтъпника не ще бъдат конфиÑкувани". След това ÑултанÑкиÑÑ‚ Хати Шериф Ñе занимава Ñ Ð´Ð°Ð½ÑŠÑ‡Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ облагане, като подчертава, че редовното определÑне и разхвърлÑне на данъците е важна Ð¼Ð°Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð² държавното управление и Ñ‚Ñ Ñ‚Ñ€Ñбва да бъде уредена. Затова той оÑъжда не Ñамо монополната ÑиÑтема за Ñъбиране на данъците, но Ñъщо и ÑъщеÑтвуващите по него време концеÑии, извеÑтни под името интизап. "Чрез Ñ‚Ð°Ñ ÑиÑтема на гражданÑко и финанÑово управление, Ñе казва там, вÑÑко мÑÑто е предоÑтавено на произвола Ñамо на един човек, Ñ‚. е. — понÑкога в ръцете на най-преÑтъпните и наÑилничеÑки ÑтраÑти, защото, ако наемателÑÑ‚ не е добър, той Ñе грижи Ñамо за ÑвоÑта ÑобÑтвена полза". Затова ферманът поÑтановÑва: — За в бъдеще вÑеки член на отоманÑкото общеÑтво да бъде обложен Ñ Ð´Ð°Ð½ÑŠÐº, който ще Ñе Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ñпоред неговото ÑÑŠÑтоÑние и неговите лични ÑпоÑобноÑти и нищо повече от това да не може да му Ñе иÑка.