Ð’ Рибново ÑъщеÑтвува приемÑтвеноÑÑ‚ на опита от поколение на поколение" Художникът Иван Петков живее от 1997 г. наÑам в колоритното и запазило хилÑдолетни тради-
ции Рибново. За най-голÑмото Ñи впечатление от 12-Ð³Ð¾Ð´Ð¸ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ в Ñелото той определÑ
реÑпекта на младите към възраÑтните и ÑъщеÑтвуващата приемÑтвеноÑÑ‚ между поколениÑта.
За най-голÑмото Ñи впечатление от 12-Ð³Ð¾Ð´Ð¸ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ в Ñелото той определÑ
реÑпекта- уважението на младите към възраÑтните и ÑъщеÑтвуващата приемÑтвеноÑÑ‚ между поколениÑта.
"КраÑотата на природата, величеÑтвените хоризонти и ÑпокойÑтвието е причина, макар и Ñлучайно, да Ñъм тук", обÑÑнÑва целта на преÑелването Ñи в китното родопÑко Ñелце художникът ÑофиÑнец Иван Петков. Ðамерението му за Ñкромен живот го кара преди 12 г. да вземе решението да Ñтане чаÑÑ‚ от Ñелото. "Дойдохме Ñред благородÑтвото, чиÑтотата и ÑпокойÑтвието на природата в Рибново." Когато е в един мегаполиÑ, като ÐÑŽ Йорк или СофиÑ, той е в изкуÑтвена Ñреда и не вижда плодовете на труда Ñи, чаÑÑ‚ от голÑма машина, а неÑигурноÑтта какво ще му поднеÑе животът прави порÑдките му изкуÑтвени, обоÑновава целта Ñи бай Иван.
Той е архитект по профеÑÐ¸Ñ Ð¸ коренÑк ÑофиÑнец, но ÑмÑта, че животът там много Ñе е променил. Според него нÑкак Ñи формалните Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¾ÑмиÑлиха човека, лицемерието и фалшът Ñа в превеÑ.
Затова как бай Иван и ÑемейÑтвото му Ñа приети в Рибново - той разказва така: "Тука хората разбраха Ñ Ð²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÑ‚Ð¾, че ние Ñме Ñъщо нормални като Ñ‚ÑÑ…. Добрите Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾ÑъщеÑтвиха една хармониÑ. Културните и етничеÑките Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¸Ñ‡Ð¸Ñ Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð³Ð° за мен не Ñа били на преден план. Ðие Ñъздаваме връзките и живота Ñи на базата на това, което ни обединÑва. РрелигиÑта е Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ð° личен избор. Ðе мога да кажа, че има нÑкакво противоречие или нÑкакво разделение между Ð½Ð°Ñ Ñ‚ÑƒÐº, в Ñелото. Дори аз Ñе Ð³Ð¾Ñ€Ð´ÐµÑ Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°, че тук имам приÑтели като Шабан и Ðхмед, на които, ако хлопна на вратата в два чаÑа през нощта и им кажа, че имам нужда от помощ, те ще ми Ñе притекат веднага, без да питат. Това в града изобщо го нÑма, там човек Ñе Ñтрахува от неприÑтна ответноÑÑ‚. Доколкото навÑÑкъде има Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚Ð¸Ð²Ð¾Ñ€ÐµÑ‡Ð¸Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ хората, било то роднинÑки или нÑкакви други, това е нормално за мен, вÑички хора Ñа еднакви, нÑма значение каква Ñ„Ð°Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ Ð½Ð¾ÑÑÑ‚ и каква политичеÑка Ð¾Ñ€Ð¸ÐµÐ½Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð¾ÑÑÑ‚, ÑмÑтам, че това е нÑкаква конюнктура, коÑто е променлива във времето. Важното е човек да е добър, работлив, нормален и приÑтелÑки наÑтроен."
МагиÑта на изкуÑтвото Ñе крие в човешките ръце . Художникът, който риÑува ÑюрреалиÑтични картини, не приема абÑтрактното изкуÑтво, твърди, че то е напълно изчерпано Ñ Ð²Ð»Ð°Ð³Ð°Ð½Ðµ на много Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð² Ñамата му изработка. Затова ÑподелÑ, че вÑичко хубаво Ñтава Ñ Ñ€ÑŠÑ†Ðµ. Ð’ÑÑко изкуÑтво Ñи има изразни ÑредÑтва, чрез игнориране на тези ÑредÑтва то преÑтава да ÑъщеÑтвува. Един Ð¼ÐµÑ€Ñ†ÐµÐ´ÐµÑ Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð¸Ð¼ÐµÑ€ е много по-ценен от една картина, но той е технологичен продукт, а не произведение на изкуÑтвото. "Тука има много голÑма разлика и Ñ‚Ñ Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе разбира - магиÑта и интимноÑтта, коÑто човек влага, ги нÑма в Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑƒÐºÑ‚", коментира бай Иван. "Човек Ð´Ð½ÐµÑ Ð¶Ð¸Ð²ÐµÐµ Ñ Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ предимÑтва, предложени му от ÑÑŠÐ²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚. Творецът чеÑто пъти е Ñамо проводник на материалната Ð²Ð¸Ð·ÑƒÐ°Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° битието между Ð¡ÑŠÐ·Ð´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð¸ хората, преÑъздавайки нÑкакви духовни ценноÑти", твърди Петков. За него духовното и почитта към СъздателÑ, което позволÑва едно по-задълбочено общуване между хората и оÑъзнаване на цÑлото богатÑтво, от което Ñе ражда и щаÑтието, почти отÑÑŠÑтва. "Доколкото хората от Ñелото никога не Ñа ходили на изложба в галериÑ, a в повечето домове може би и нÑма картини по Ñтените по проÑтата причина, че нÑма такава потребноÑÑ‚. Ðо затова пък тук хората Ñа много будни и това прави много Ñилно впечатление. Правил Ñъм много изложби, на нÑкои от Ñ‚ÑÑ… Ñа приÑÑŠÑтвали хора от Ñелото. За мен беше чеÑÑ‚ това уважение от Ñ‚Ñхна Ñтрана, дори и да не аÑимилират това изкуÑтво", Ñ Ñ€Ð°Ð´Ð¾ÑÑ‚ ÑÐ¿Ð¾Ð´ÐµÐ»Ñ Ñ…ÑƒÐ´Ð¾Ð¶Ð½Ð¸ÐºÑŠÑ‚. "Ð’ моите творби приÑÑŠÑтва човешкото битие, разкривам го така, както аз го виждам. Ðе Ñе вдъхновÑвам от непоÑредÑтвени впечатлениÑ. Опитвам Ñе да Ð¿Ñ€ÐµÑ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ñ Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÑˆÐºÐ¸ опит, екзиÑтенциалната драма на човека, да Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¿Ð¾Ð½Ñкога в гротеÑтен вид, понÑкога като една драма или ирониÑ. Човек не Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе миÑли за ÑобÑтвеник на вÑичко, което ÑъщеÑтвува. Той е Ñамо една брънка от идващите и отиващите Ñи. Ð’ тази протÑжноÑÑ‚ той Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе чувÑтва отговорен", прави извода Ñи бай Иван. Дори и Ñега, ако Ñ‚Ñ€Ñбва да направи избор между Лещен, Ковачевица и Рибново, той отново би избрал Рибново, защото за него това е едно живо Ñело, ÑъщеÑтвуващо като едно голÑмо ÑемейÑтвo.
Тук има приемÑтвеноÑÑ‚ на важни ценноÑти . Първите Ñи Ð²Ð¿ÐµÑ‡Ð°Ñ‚Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ извеÑтното Ñело Ñ Ð¿Ð°Ñ‚Ñ€Ð¸Ð°Ñ€Ñ…Ð°Ð»ÐµÐ½ Ñтрой и традиции бай Иван Ñвързва Ñ ÑƒÐ²Ð°Ð¶Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ отношение на младите към възраÑтните. Това, което много дълго време е крепÑло рода, е приемÑтвеноÑтта, поÑтигнатото да може да Ñе предаде на младите. "Ð’ градовете не е така, новото поколение Ñе възпитава от Ñамо Ñебе Ñи и този опит не Ñе предава и вÑъщноÑÑ‚ Ñе наблюдава едно подчинÑване на наÑелението, то Ñтава първоÑигнално. Та това уважително отношение е много ценно", изразÑва мнението Ñи художникът.
Към изобразителното изкуÑтво Ñе наÑочва на 15-16 г. ÐžÐ¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ð³Ð¾ като е една виÑша ценноÑÑ‚, дарена от СъздателÑ. Художникът е чаÑÑ‚ от огромната човешка цивилизациÑ, чрез който Ñе ÑъхранÑва нейното изÑщеÑтво. ОбÑÑнÑва, че различните култури по различен начин Ñа Ñъздали ÑвоÑта ценноÑтна ÑиÑтема. Ð’ източните култури това е декоративниÑÑ‚ принцип, на Запад в Ð¿Ñ€ÐµÐ²ÐµÑ Ðµ образниÑÑ‚ принцип, но те не Ñе противопоÑтавÑÑ‚, а Ñе допълват. "Ð’ÑÑко от Ñ‚ÑÑ… има Ñвоите върховни поÑÑ‚Ð¸Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ това прави много по-богата Ñветовната цивилизациÑ", мотивира Ñе художникът. ИзкуÑтвото в Ñъвремието ни той Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ задоволено от образи, където ÑъщеÑтвува преуÑтройÑтво - доброто е предÑтавено като зло и обратното. Той вÑрва, че хората ще Ñе върнат към Ñвоите уÑтои на нормално възприÑтие и порÑдки.
24 August 2009, Monday
ÐХМЕД ÐХМЕДОВ
You are not allowed to view links.
Register or
Login