Може би... е добре да Ñе замиÑлим
Може би... Ñме обречени да Ñрещаме грешните хора преди да Ñрещнем правилните, за да можем когато Ñрещнем Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº да знаем как да бъдем благодарни за този подарък.
Може би... когато Ñе Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð²Ñ€Ð°Ñ‚Ð°Ñ‚Ð° на щаÑтието, Ñе Ð¾Ñ‚Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð°; но чеÑто ние гледаме толкова дълго към затворената врата, че изобщо не виждаме новата, коÑто е отворена Ñпециално за наÑ.
Може би... е иÑтина, че не знаем какво притежаваме докато не го загубим, но Ñъщо така е иÑтина, че не знаем какво ще ни липÑва, докато то не Ñи отиде.
Може би... най-щаÑтливите хора нÑмат непременно най-доброто от вÑичко; те проÑто Ñе възползват макÑимално от вÑичко, което Ñрещат по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñи.
Може би... най-Ñветлото бъдеще винаги Ñе базира на добре забравеното минало. Ð’ крайна Ñметка не можем да продължим уÑпешно живота Ñи, докато не Ñе оÑвободим от миналите Ñи грешки, провали и душевни мъки.
Може би... Ñ‚Ñ€Ñбва да мечтаем за това, за което иÑкаме да мечтаем; да отидем там, където иÑкаме да отидем; да бъдем такива, каквито иÑкаме да бъдем, защото имаме Ñамо един ÑˆÐ°Ð½Ñ Ð² този живот да направим вÑички неща, за които мечтаем и желаем.
Може би... има моменти в живота когато нÑкой ни липÑва - родител, Ñъпруг, приÑтел, дете - толкова много, че иÑкаме да ги вземем от Ñънищата Ñи и да ги прегърнем наиÑтина; така че когато те Ñа около Ð½Ð°Ñ Ð½ÐµÐºÐ° ги оценÑваме повече.
Може би... Ñ‚Ñ€Ñбва винаги да Ñе Ñтремим да Ñе поÑтавÑме на мÑÑтото на другиÑ. Ðко уÑещаме, че нещо може да ни нарани, то вероÑтно би наранило и другите хора.
Може би... най-Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñтел е този, Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ можеш да Ñеднеш на верандата, да поÑедите заедно без да Ñи казвате нищо и Ñлед това да Ñи тръгнеш Ñ Ñ‡ÑƒÐ²Ñтвото, че Ñи провел най-Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð¾Ñ†ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ в живота Ñи.
Може би... Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе Ñтремим да правим нещо хубаво за нÑкой друг вÑеки ден, дори когато е по-леÑно да го оÑтавим да Ñе Ð¾Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñам.
Може би... нÑма гаранции, че ако дарите на нÑкого цÑлата Ñи любов, той ще ви отвърне по ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½. Ðе очаквайте любов в замÑна, проÑто изчакайте докато Ñ‚Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð°Ñне в техните Ñърца. Ðо дори и това да не Ñе Ñлучи, бъдете доволни, че е пораÑнала във вашите.
Може би.. щаÑтие очаква вÑички онези, които плачат, Ñтрадат, копнеÑÑ‚ за него го или вече Ñа го опитвали: Ñамо те могат да оценÑÑ‚ значението на вÑички хора, които Ñа Ñе докоÑнали до Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚.
Може би... не Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе Ñтремим към хубава външноÑÑ‚ - Ñ‚Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ да бъде измамна, към голÑмо богатÑтво - то може да бъде изгубено. ТрÑбва да Ñе Ñтремим към нÑкой, който ни кара да Ñе уÑмихваме, защото Ñамо една уÑмивка е доÑтатъчна да превърне Ð¼Ñ€Ð°Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ в хубав. Ðамерете нÑкой, който кара Ñърцето ви да Ñе уÑмихва.
Може би... Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе надÑваме да имаме доÑтатъчно щаÑтие, за да бъдем любезни и мили; на доÑтатъчно изпитаниÑ, които да ни направÑÑ‚ Ñилни; на доÑтатъчно ÑтраданиÑ, за да запазим човешкото у Ñебе Ñи и на доÑтатъчно надежда, за да бъдем щаÑтливи.
Може би... Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе опитваме да живеем живота Ñи пълноценно, защото като Ñме Ñе раждали Ñме плакали, а вÑички оÑтанали Ñа Ñе уÑмихвали, но когато умрем можем да бъдем единÑтвените, които Ñе уÑмихваме, а вÑички оÑтанали да плачат.
Може би... Ñ‚Ñ€Ñбва да изпратим това поÑлание на хората, които означават нещо да наÑ; на тези, които Ñа Ñе докоÑнали до наÑ; на тези, които могат да ни разÑмеÑÑ‚ когато имаме нужда от това; на тези, които ни карат да виждаме нещата от хубавата им Ñтрана, когато Ñме най-отчаÑни; и на вÑички онези, които иÑкаме да знаÑÑ‚, че оценÑваме Ñ‚ÑÑ… и Ñ‚Ñхното приÑтелÑтво.
От Джон Кехоу