ÐÐÐÐœÐЕЗÐ, Год. І, 2006, кн. 3, ISSN 1312-9295
ПОКРЪСТВÐÐЕТО ÐРБЪЛГÐРИТЕ МЮСЮЛМÐÐИ
Пламена СтоÑнова
Ðа 5 октомври 1912 г. избухва първата БалканÑка война. Ðадеждите и ентуÑиазма на цÑла Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð±Ð»Ð¸ÐºÐ°Ñ‚ и от печата. Дори и най-критично наÑтроените опозиционни веÑтници одобрÑват този политичеÑки и военен акт като иÑтинÑко обединение на хриÑтиÑнÑките балканÑки държави Ñрещу „азиатÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°ÑˆÐµÑтвеникâ€. Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ñбва да бъде прогонена от балканÑките земи, а оÑвободените територии да бъдат поделени. И докато вÑички погледи Ñа вперени в разиграващите Ñе бойни дейÑтвиÑ, в тила Ñе Ñлучват не по-малко драматични ÑъбитиÑ.
Още в първите меÑеци на войната, по инициатива на БългарÑката ПравоÑлавна Църква, Ñ Ð¿Ð¾Ð´ÐºÑ€ÐµÐ¿Ð°Ñ‚Ð° на цар Фердинанд, правителÑтвото на Гешев и ръководÑтвото на ВМРО, започва покръÑтването на Българите мохамедани1.
ПокръÑтване в Ñело Баните, 1912. Източник: ДÐ-Пловдив Ф. 959К оп. 1 а.е. 902 л. 2
„Моментът – както пише Ст. Шишков- беше много Ñ€Ñдък, най-удобен, най-благоприÑтен, тогава вÑички оÑÐ½Ð¾Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð±Ñха и човешки и
1 Георгиев, Ð’., Ст. Трифонов. ПокръÑтването на българите мохамедани 1912-1913. Документи, С. 1995.
Ñ. 7
1
ÐÐÐÐœÐЕЗÐ, Год. І, 2006, кн. 3, ISSN 1312-9295
хриÑтиÑнÑки и правоверни.â€2 Това означава, че ходът на политичеÑките ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð²Ð¾Ð»Ñва провеждането на аÑимилационна политика без излишен шум и глаÑноÑÑ‚. Дори опозиционните веÑтници, традиционно критикуващи вÑÑка Ñтъпка на правителÑтвото, не помеÑтват Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ въпроÑа чак до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 1913 г.
ЕдинÑтвено „Църковен ВеÑтник†публикува Ñтатии, пропагандирайки започнатото под ръководÑтвото на пловдивÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ‚Ñ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚ МакÑим покръÑтване. От Ñтраниците на печата помаците Ñа обвинени открито в антибългарÑки дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð² най-критичните моменти от оÑвободителната борба - ÐприлÑкото въÑтание /1876 г./ и РуÑко-турÑката война /1877-1878 г./: „...в помаците нÑкога наши Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð¸ ÑеÑтри, ние Ñме имали най-големи, най-жеÑтоки и най-фанатизирани врагове...â€3. Ðо веднага Ñледва уговорката : „ Ðла за това те не Ñа виновни, Ñ‚Ñхната Ñъдба Ñе знае, Ñ‚Ñ Ðµ най-злочеÑта...â€4
Помаците Ñа планинÑки жители, които Ñпоред чаÑÑ‚ от битуващите на официално ниво ÑÑ…Ð²Ð°Ñ‰Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñа наÑилÑтвено иÑлÑмизирани в хода на оÑманÑкото нашеÑтвие. Изолирани от българите тъй като Ñа мюÑюлмани и от турците заради езиковите различиÑ, а вероÑтно и поради презрението към „неофититеâ€, те Ñе обоÑобÑват като едно затворено общеÑтво Ñъчетало мюÑюлманÑката Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€ÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº и обичаи. С избухването на БалканÑката война за Ñ‚ÑÑ… наÑтават тежки дни. ИзгрелиÑÑ‚ мираж на „Велика Ñ†ÐµÐ»Ð¾ÐºÑƒÐ¿Ð½Ð°â€ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñ€Ð°Ð¶Ð´Ð° нови тревоги, каÑаещи религиозната принадлежноÑÑ‚. „Разните вери ноÑÑÑ‚ разни чужди идеалиâ€5- пишат пазарджишки общеÑтвеници до миниÑÑ‚ÑŠÑ€ предеÑÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð˜Ð². Ев.Гешов и ÑподелÑÑ‚, че по време на робÑтвото българите Ñа изгубили милиони Ñвои Ñънародници, Ñтанали гърци, румънци или турци. „Ðа църквата предÑтои да потърÑи паÑомите Ñи.6â€, което значи да ги побългари чрез вÑрата. За първа мишена Ñа определени помаците от оÑвободените територии. ТÑхната хриÑтиÑÐ½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñпоред инициаторите на покръÑтването е единÑтвениÑÑ‚ начин да Ñе преодолее пропаÑтта, зееща между българите хриÑтиÑни и мюÑюлманÑката душа на помаците.
И така в уÑловиÑта на ÐµÑƒÑ„Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ победите на българÑките войÑки от ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 1912 г. до лÑтото на 1913 г. Ñа покръÑтени Ñтотици наÑелени меÑта /Ñела, махали, колиби/ в Родопите, Западна Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ МакедониÑ. ПокръÑтените в тези облаÑти Ñа приблизително 200 хилÑди души.7 ÐÑма мÑÑто за избор: „ПоÑтавихме въпроÑа прÑмо на помаците – че те Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе кръÑÑ‚ÑÑ‚â€8. ПритиÑнати от църквата, от официалната влаÑÑ‚, а и от бродещите чети, които тормозÑÑ‚ помашкото
2 Сборник в чеÑÑ‚ на ПловдивÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ‚Ñ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚ МакиÑимâ€, ÑÑ‚Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ð½Ð° Ст.Шишков
3 „Църковен веÑтник†, бр. 1, 5. Ñн., 1913
4 Пак там
5 Георгиев Ð’., Ст. Трифонов. ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° Българите в документи . Том 2., 1992., Ñ.113,
6 Пак там
7 Георгиев, Ð’., Ст. Трифонов. ПокръÑтването..., Ñ. 8
8 Пак там, Ñ. 201
2
ÐÐÐÐœÐЕЗÐ, Год. І, 2006, кн. 3, ISSN 1312-9295
наÑеление и вÑÑват Ñтрах, българите мохамедани бързо преминават в редовете на хриÑтиÑнÑката вÑра.
ЧеÑто кръщенетата Ñе извършват маÑово за цÑлото Ñело. Хората Ñе Ñвикват на мегдана, поръÑват Ñе ÑÑŠÑ Ñветена вода, целуват кръÑта и отхапват парче ÑвинÑко меÑо – Ñимвол на отказа им от иÑлÑма. След това мъжете заменÑÑ‚ феÑовете Ñ ÑˆÐ°Ð¿ÐºÐ¸, а жените ÑвалÑÑ‚ фереджетата и Ñе забраждат. От Ñвоите кръÑтници хриÑтиÑни, новопокръÑтените получават и хриÑтиÑнÑки имена.9 Ð˜Ð·ÐºÐ°Ð·Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾: „Ðз Ñъм турчин, българÑко не щем!10â€, Ñе определÑÑ‚ като фанатични, а криещите Ñе по домовете, Ñа изкарвани Ñ Ð¾Ñ…Ñ€Ð°Ð½Ð° и Ñъщо кръÑтени. Има ÑвидетелÑтва за взривове на минарета, изнудваниÑ11, откупуване правото за запазване на религиÑта12, както и за иÑтинÑки човешки драми завършващи ÑÑŠÑ ÑамоубийÑтва13.
Трудно е да Ñе опише трагедиÑта на тези хора, обвинени от инициаторите на покръÑтването, че 35 години Ñа чакани да Ñе проÑвÑÑ‚ като българи, Ñ‚.е. Ñлед ОÑвобождението да отхвърлÑÑ‚ иÑлÑма14.
ÐаÑилÑтвената ÑмÑна на религиÑта преобръща целиÑÑ‚ им ÑвÑÑ‚. Макар и запазили българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº, техниÑÑ‚ мироглед векове наред е пречупван през мюÑюлманÑката вÑра. СмÑната на имената им, ÑвалÑнето на фереджетата от жените, чийто лица би Ñ‚Ñ€Ñбвало да Ñа Ñкрити за чужди очи, заÑтавÑнето на мъжете, имащи повече от една Ñъпруга да отпратÑÑ‚ втората15, принудата да отхапÑÑ‚ парче меÑо от животно, което те като мюÑюлмани ÑмÑтат за нечиÑто, е драматична намеÑа в Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚.
И макар официално Църквата да тръби, че покръÑтването е доброволно16, а желанието за това идва едва ли не от Ñамите помаци, докладите на църковните миÑионери разкриват иÑтинÑкото отношение към Ñтаващото: „ОÑобено на Ñтарите хора Ñе забелÑзва, че им е голÑма мъка новата вераâ€17.
Твърдата Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° църквата за ненаÑилие при „кръщавкатаâ€18, ще оÑтане непоклатима и Ñлед ÑгромолÑÑването на тази инициатива, а в ÑвоÑта Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð±Ð¸Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð¿Ð»Ð¾Ð²Ð´Ð¸Ð²ÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ‚Ñ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚ МакÑим още веднъж ще отрече злоупотребите Ñ ÑƒÐ³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ÐºÐ°Ñ‚Ð°, че ако е „имало нÑкъде това Ñа били чаÑтични Ñлучаи на меÑтна почваâ€19.
За Ñметка на това активната и паÑивна Ñъпротива на помаците е чеÑто Ñрещано Ñвление, и Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð´Ð¾Ð±Ð¸Ð²Ð° различни форми и размери в завиÑимоÑÑ‚ от уÑпехите на българÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ бойните полета.
9 Другите балканÑки войни. Ð¤Ð¾Ð½Ð´Ð°Ñ†Ð¸Ñ ÐšÐ°Ñ€Ð½ÐµÐ³Ð¸, СофиÑ, 1995г., 146 Ñ.
10 Георгиев Ð’., Ст. Трифонов. ПокръÑтването..., Ñ. 452
11 ÐрденÑки,Ð’. ЗагаÑнали огнища. С. 2005, Ñ. 67
12 Пак там, 68 Ñ.
13 Пак там, 73 Ñ.
14 Георгиев, Ð’., Трифонов. ПокръÑтването...., Ñ. 166.
15 Пак там , Ñ. 313
16 Пак там , Ñ. 159
17 Пак там, Ñ. 202
18 Така назовава покръÑтването Ð’. ÐрденÑки.
19 ПловдивÑки митрополит МакÑим. ÐÐ²Ñ‚Ð¾Ð±Ð¸Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ Ñпомени. Пловдив, 1930.,Ñ. 71
3
ÐÐÐÐœÐЕЗÐ, Год. І, 2006, кн. 3, ISSN 1312-9295
Ð’ началото на 1913 г. жителите на Ñелата Ер ÐšÑŽÐ¿Ñ€Ð¸Ñ (или Ер Кюпрю, от 1934 г. МоÑтово), ДрÑново и Богутево изпращат пиÑмо до предÑÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° Ðародното Ñъбрание С. Данев, в което протеÑтират Ñрещу наÑилието при хриÑтиÑнизациÑта и откровено правÑÑ‚ аналог Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ…Ð°Ð¼ÐµÐ´Ð°Ð½Ñ‡Ð²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ им преди 500 години. ПиÑмото е анонимно. Ðвторите не Ñа поÑмели да поÑтавÑÑ‚ имената Ñи.20 Това не е единÑтвениÑÑ‚ документ Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ българите мохамедани ще Ñе опитат да изразÑÑ‚ ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚ÐµÑÑ‚, но той както и вÑички оÑтанали оÑтава без резулта
ПокръÑтване в Девин през 1912 г. (Отец Иван Джаджев) Източник: ДÐ-Пловдив Ф. 959к оп. 1 а.е. 902 л. 3
ПокръÑтваниÑта продължават, а помаците намират Ñвоите начини да заобикалÑÑ‚ новите хриÑтиÑнÑки правила, като например бързите годежи на 12-13-годишни момичета и момчета, за да Ñе избегне ÑродÑването Ñ Ñ…Ñ€Ð¸ÑтиÑни. Ходжите ÑиÑтемно заплашват по-податливите помашки ÑемейÑтва Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð°, а богатите чеÑто укриват нÑкои от Ñ‚ÑÑ… по домовете Ñи .21 Много бащи не допуÑкат поповете в къщите Ñи, и Ñпоред поÑледните този „азиатÑки фанатизъм†възпрепÑÑ‚Ñтва ÑпаÑението на техните домочадиÑ, както и
20 Георгиев Ð’., Ст. Трифонов., ПокръÑтването...., Ñ. 113
21 Пак там, Ñ. 113
4
ÐÐÐÐœÐЕЗÐ, Год. І, 2006, кн. 3, ISSN 1312-9295
оÑвобождението на жените им, каквото Ñамо хриÑтиÑнÑтвото може да даде.
ЧеÑто мъжете бÑгат в планините или кръÑтоÑват ÑÑŠÑ Ñвои или чужди Ñтада, далеч от домовете Ñи, където могат да бъдат принудени да приемат кръщението. Според Ñвещениците, за да Ñе реши този проблем, ÑобÑтвениците на Ñтадата Ñ‚Ñ€Ñбва да бъдат кръÑтени по меÑта, а оÑтаналите да бъдат върнати в Ñелата и там да приемат хриÑтиÑнÑтвото заедно ÑÑŠÑ Ñвоите роднини, които били много неподатливи към новата вÑра22.
Ðе може да не Ñе отбележи находчивоÑтта на църковните влаÑти. ТÑхна е инициативата за връщане по домовете на пленените помаци, учаÑтвали в турÑката войÑка, ако поÑледните Ñе ÑъглаÑÑÑ‚ да приемат кръщението. Тъй като пленниците Ñ‚Ñ€Ñбва да подадат официални молби за това Ñвое желание, тези документи Ñе използват за бързото покръÑтване и на ÑемейÑтвата им, „за да не изпаднат в трудно положение кога Ñе завърнат у Ñвое Ñиâ€23.
Далновидно е и предложението на Църквата за отпуÑкане пенÑии на бившите ходжи.24 Какъв по-добър начин за париране на оÑтрата им Ñъпротива, от даването им на алтернатива за отцелÑване?
След вÑичко Ñпоменато до Ñега е трудно да Ñе повÑрва, че нÑкои от помаците приемат и доброволно хриÑтиÑнÑката религиÑ, но такива има, а ÑъобръжениÑта Ñа различни. ÐÑкои от Ñ‚ÑÑ…, Ñпоред църковните влаÑти, Ñа учаÑтвали в екÑцеÑии над българÑкото хриÑтиÑнÑко наÑеление и Ñправедливо Ñе опаÑÑват от възмездие. Други Ñа военнопленници, които Ñе кръщават, за да Ñе завърнат по домовете Ñи. Трети, наиÑтина многобройни молби Ñа Ñвързани Ñ Ð¸ÐºÐ¾Ð½Ð¾Ð¼Ð¸Ñ‡ÐµÑÐºÐ¸Ñ Ñ„Ð°ÐºÑ‚Ð¾Ñ€. Докладите и на учители и на Ñвещенници от миÑиите ÑвидетелÑтват за Ð¼Ð¸Ð·ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¸ лоша хигиена в коÑто живеÑÑ‚ помашките ÑемейÑтва. ÐÑкои от Ñелата Ñа опожарени, в домовете, оÑобено на учаÑтващите във турÑката войÑка войници Ñе гладува, а към зимните меÑеци Ñе Ð¿Ñ€Ð¸Ð±Ð°Ð²Ñ Ð¸ разразÑването на холерна епидемиÑ.
Много от помаците Ñа ограбвани от хриÑтиÑните и на ПловдивÑката Ð¼Ð¸Ñ‚Ñ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ Ð¸ Ñе налага да призовава Ñвоето паÑтво да връща приÑвоените вещи.25 Църквата организира благотворителни акции и раздава помощи за „изÑтрадалото помашко наÑелениеâ€, „за тези завърнали Ñе към вÑрата братÑ.â€26
За „незавърналите†Ñе разорени помашки Ñела обаче, има Ñамо едно предложение за отпуÑкане ÑредÑтва. С Ñ‚ÑÑ… поÑтрадалото наÑеление Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñи поÑтрои бараки за презимуване. Този „акт за милоÑърдие†както е отбелÑзан в документа е Ñ‚ÑÑно Ñвързан Ñ Ð¸Ð´ÐµÑта за бъдещото покръÑтване. Както Ñе казва, нÑма нищо безплатно на този ÑвÑÑ‚.27
22 Пак там, Ñ. 144
23 Пак там , Ñ. 154
24 Пак там, Ñ. 161
25 Пак там, Ñ. 161
26 Пак там, Ñ. 161
27 Пак там, Ñ. 18
5
ÐÐÐÐœÐЕЗÐ, Год. І, 2006, кн. 3, ISSN 1312-9295
Сред помаците има една значителна чаÑÑ‚, коÑто решава да Ñе примири ÑÑŠÑ ÑитуациÑта докато „отмине бурÑта†и твърдо вÑрва, че: „ ...щом Ñе въдвори мирът... ний пак ще Ñи Ñтанем мохамедани...â€28. Същите тези хора Ñе криÑÑ‚ по горите и извършват молитвите Ñи към Ðллаха. Младите ÑемейÑтва не кръщават новородените, а мъртъвците Ñа погребвани набързо без опело на Ñвещеник. Вън хриÑтиÑни, в домовете Ñи те оÑтават мюÑюлмани.
Ð’ Ñвоите изÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð’. ÐрденÑки, отбелÑзва, че чаÑÑ‚ от помаците наиÑтина приемат доброволно хриÑтиÑнÑтвото, но това в никакъв Ñлучай не е маÑово Ñвление.29
Венчавка на покръÑтени помаци в ДевинÑко 1913. Свещеник Иван Джаджев. Източеник ДÐ-Пловдив.
И докато църквата покръÑтва, преуÑтройва джамиите в църкви и училища30 и Ð·Ð°Ð¼ÐµÐ½Ñ Ð¼ÑŽÑюлманÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¾Ñ€Ð°Ð» Ñ Ñ…Ñ€Ð¸ÑтиÑнÑки, единÑтвено „Църковен веÑтник†дава глаÑноÑÑ‚ на този процеÑ. Разбира Ñе в положителна Ñветлина. Опозиционната преÑа, активизирала критиките Ñи Ñ Ð¸Ð·Ð±ÑƒÑ…Ð²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на МеждуÑъюзничеÑката война / 16 юни 1913 г./ мълчи.
Първите ÑÑŠÐ¾Ð±Ñ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñе поÑвÑват в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 1913 г. под формата на кратки хроники и то по повод предÑтоÑщите избори. ПловдивÑките веÑтници и в. „Ðародни права†публикуват предизборна реч на Ðœ. Такев в Пазарджишко. „ИÑкате ли, - казвал Такев пред помаците – ...ИÑкате ли щото камбаните на църквите да бъдат излÑти във звънци, които да краÑÑÑ‚ вратовете на вашите говеда, иÑкате ли...да получите вÑрата Ñи – глаÑувайте за ДемократичеÑката партиÑ.â€31 СамиÑÑ‚ Такев, един от малкото политици открит противник на покръÑтването на
28 Пак там , Ñ. 365
29 ÐрденÑки , Ð’. ЗагаÑнали огнища, Ñ. 71
30 Георгиев Ð’., Ст. Трифонов., ПокръÑтването...., Ñ. 168
31 „Ðародни праваâ€, бр. 200, 7 ноември 1913
6
ÐÐÐÐœÐЕЗÐ, Год. І, 2006, кн. 3, ISSN 1312-9295
помаците, отрича да е правил подобно изказване32 След твърдата атака на пловдивÑÐºÐ¸Ñ Ð¾ÐºÑ€ÑŠÐ¶ÐµÐ½ управител г-н Димитров, че лъже и че Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ°Ð²Ð° Ð°Ð³Ð¸Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð²ÑŠÑ€ÑˆÐ¸ „партизанщинаâ€33 , на Ñтраниците на в. „Тракиц/в който за първи път Ñе поÑвÑва Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° Ñпора/, започва оÑÑ‚ÑŠÑ€ диалог между двамата в Ñтил „вÑрно е, не е вÑрноâ€. Спорът приключва в полза на ÐžÐºÑ€ÑŠÐ¶Ð½Ð¸Ñ ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ», Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ°Ð·Ð²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на Ðœ. Такев, че от покръÑтването на помаците той не прави агитационен въпроÑ34. За тази му Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð²Ñрно е помогнала и заплахата на ПловдивÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ‚Ñ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚, че „ако Такев продължава Ñ Ñ‚Ð°Ñ Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ…Ñ€Ð¸ÑтиÑнÑка агитациÑ, той ще бъде отлъчен от църквата....â€35
Категоричната и решителна Ñ€ÐµÐ°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð° църквата е логична. Ð¢Ñ Ð¾Ñ‚Ñ‡Ð°Ñно Ñе опитва да защити Ñвоето дело. Първите информации за предизборната ÐºÐ°Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñе поÑвÑват в началото на октомври 1913 г. По това време Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ е загубила МеждуÑъюзничеÑката война, а ЦариградÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ от 29 Ñептември 1913 г., Ñ Ð·Ð°Ð´ÑŠÐ»Ð¶Ð°Ð²Ð° да върне религиозните Ñвободи на Ñвоите поданници.
Докладите на църковните миÑии ÑвидетелÑтват, че движението за връщане към ÑÑ‚Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½ на живот Ñред помаците започва повÑевмеÑтно в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° авгуÑÑ‚ и нищо не е в ÑÑŠÑтоÑние да Ñпре този процеÑ.36 Енергичните дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð° духовенÑтвото, комбиниращи ÑƒÐ²ÐµÑ‰Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ заплахи и призиви не поÑтигат уÑпех. Държавата Ñе Ð¾Ñ‚Ñ‚ÐµÐ³Ð»Ñ Ð¾Ñ‚ ролÑта Ñи на нÑм Ñвидетел и забранÑва наÑилÑтвеното кръщение, а негативните чувÑтва и Ñред помашкото и Ñред българÑкото наÑеление, по меÑта еÑкалират във физичеÑка Ñаморазправа.37 Загубило подкрепата на влаÑтите, духовенÑтвото Ñ…Ð²ÑŠÑ€Ð»Ñ Ð¾Ñновното Ñи обвинение към правителÑтвото на РадоÑлавов, което Ñпоред техните думи е извършило национално предателÑтво, „изнаÑилвайкиâ€38Ñвободната ÑъвеÑÑ‚ на новопокръÑтените.
Междувременно от Ñтраниците на в. „Ðародни праваâ€, правителÑтвото заÑтава на твърдата Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ñ‡Ðµ: „...ДоÑега нито едно българÑко правителÑтво не е поÑÑгало на гражданÑките и религиозни Ñвободи на помаците...â€39 Очевидното противоречие не е толково интереÑно, колкото въпроÑÑŠÑ‚, защо РадоÑлавов не използва шанÑа да хвърли вината върху предишните правителÑтва, които и без друго обвинÑва във вÑички Ñмъртни грехове? При това, те наиÑтина Ñа отговорни за Ñтаналото. Официалната Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° окончателното връщане на религиозните Ñвободи, е поднеÑена Ñмекчено: „...на Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ñ‚ÑÑ…, които във вихъра на оÑвободителната война бÑха преминали в праотечеÑката Ñи вÑра.40 Ðе е поÑÑнено що за вихри Ñа Ñе вихрили
32 „ТракиÑâ€, бр. 3, 8 окт. 1913
33 Пак там, бр.5, 26 окт. 1913
34 Пак там, бр. 9, 6 дек. 1913
35 Пак там, бр.5, 26 окт. 1913
36 Георгиев Ð’., Ст. Трифонов. ПокръÑтването...., Ñ. 212, Ñ. 404, Ñ. 416
37 Пак там, Ñ. 229, Ñ. 401., Ñ. 441., ÐрденÑки Ð’. ЗагаÑнали огнища, Ñ. 85
38 „Църковен веÑтникâ€, 1 март 1914., „ВъпроÑÑŠÑ‚ за новопокръÑтенитеâ€
39 „Ðародни праваâ€, бр. 227, 8 дек. 1913
40 „Ðародни праваâ€, бр. 238, 21 дек. 1913, „Хроникаâ€
7
ÐÐÐÐœÐЕЗÐ, Год. І, 2006, кн. 3, ISSN 1312-9295
около тази ÑмÑна на вероизповеданието, още по-малко кой е отговорен за Ñ‚ÑÑ….
ПозициÑта на веÑтник „ПрÑпорецâ€, традиционно нелаÑкав към Гешовото и Даневото правителÑтва, е анологична. Защо така единодушно мълчат толкова различни по ÑƒÐ±ÐµÐ¶Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð²ÐµÑтници и правителÑтва? ÐавÑрно, защото въпроÑÑŠÑ‚ за покръÑтването на помаците добило международна извеÑтноÑÑ‚ предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ñтараната ни в много неприÑтна Ñветлина. ОÑвен това фактите Ñа използвани много умело и от турÑката, и от гръцката дипломации.41 Според Ð’. ÐрденÑки преÑата мълчи, отчаÑти заради наложената военна цензура, отчаÑти заради убеждението на голÑма чаÑÑ‚ от журналиÑтите, че покръÑтването е начин да Ñе реши един болезнен национален въпроÑ42. Ðо те грешат, защото покръÑтването го задълбочава. Въпреки това „кръщавката†е единÑтвеното позорно петно, което не е хвърлено директно върху Гешов. Едва Ñлед обвинението на в. „Мирâ€, че РадоÑлавов наÑила е върнал към иÑлÑма покръÑтените Ñ Ñ†ÐµÐ» да Ñпечели изборите, в. „Ðародни права†заплашително повдига завеÑата:
Ðе за изборни цели... правителÑтвото даде религиозна Ñвобода в Ñтраната. И ако за това вмеÑто похвали получава обиди и то тъкмо от тези, които би Ñ‚Ñ€Ñбвало най-много да Ñи мълчат, поради некраÑивите дела на народнÑшко-цанковиÑткото правителÑтво, нека знаÑÑ‚, че либералното правителÑтво разполага Ñ Ð´Ð¾ÐºÑƒÐ¼ÐµÐ½Ñ‚Ð¸, които ще хвърлÑÑ‚ Ñветлина по Ð¿Ð¾Ð¼Ð°ÑˆÐºÐ¸Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ. Ð’ Ñ‚ÑÑ… ÑÑно личи, кой покръÑти помаците и как Ñтана това покръÑтване. Ðко „Мир†продължава да върви по този път ще докара вълка до кошарата.43
Ð Ñзък отговор, но Ð¾Ð±Ð²Ð¸Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ðµ Ñа повдигнати, а от църковните органи не е потърÑена отговорноÑÑ‚ за дейноÑтта им по време на войната.
Църквата е в доÑтатъчно деликатно положение. След ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° МеждуÑъюзничеÑката война екзархът напуÑка Цариград и Ñе връща в БългариÑ. ÐÑма нужда да Ñе Ñтоварва едно тежко обвинение към инÑтитуциÑ, коÑто ще Ñ‚Ñ€Ñбва да помага Ñ Ð²Ñички Ñили на изпадналата в тежка криза разгромена държава. При Ñтеклите Ñе обÑтоÑтелÑтва Църквата не проÑто губи Ñвоето паÑтво в приÑъединените към ÑÑŠÑедите на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð·ÐµÐ¼Ð¸. Ð¢Ñ Ð³ÑƒÐ±Ð¸ Ñимвола на Ñтожер и потенциален обединител, както и правото Ñи да поддържа и подхранва българÑкото Ñъзнание в загубените територии. ÐеуÑпÑла да защити покръÑтителното Ñи дело, Ñ‚Ñ Ñ€ÐµÐ°Ð³Ð¸Ñ€Ð° Ñ Ð³Ð½ÐµÐ²ÐµÐ½ упрек към „антибългарÑката политика†44 на РадоÑлавовото правителÑтво и горчиво конÑтатира, че „Ñпечелeното Ñе изгубваâ€45. ОбÑÑнÑват ли тези
41 ÐрденÑки, Ð’. ЗагаÑнали огнища, Ñ. 85
42 Пак там, Ñ. 81
43 „Ðародни праваâ€, бр. 57, 11 март 1914, „Кой покръÑти помацитеâ€
44 „Църковен веÑтникâ€, бр. 9, 1 март, 1914, „ВъпроÑÑŠÑ‚ за новопокръÑтенитеâ€
45 Пак там 8
ÐÐÐÐœÐЕЗÐ, Год. І, 2006, кн. 3, ISSN 1312-9295
факти липÑата на упрек към БългарÑкатат църква? Дали пък дейÑтвиÑта и проÑто не Ñа били в униÑон мнението на управлÑващи, на Ð¾Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ на голÑма чаÑÑ‚ от българÑкото общеÑтво? Защо защитниците на помаците като д-Ñ€ Георги ЧичовÑки, познавачи на помашкиÑÑ‚ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ Ðиколай Вранчев, Ðиколай Попфилипов, пиÑателÑÑ‚ Ð. Страшимиров46 и други, които Ñигнализират за наÑилиÑта до виÑши инÑтанции, не уÑпÑват да предизвикат Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð¸Ð»Ð¸ нÑкакъв дебат? ÐавÑрно защото наиÑтина ÑъщеÑтвува отношение на нетърпимоÑÑ‚ и неразбиране към помаците. И тези наÑÑ‚Ñ€Ð¾ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñе заÑилват Ñлед изборите, когато в парламента влизат повече мюÑюлманÑки предÑтавители. Войната едва е приключила, раните Ñа преÑни, а непоноÑимоÑтта към чуждата вÑра е така голÑма, колкото е била и в навечерието на войната Ñрещу мюÑюлманÑката ОÑманÑка империÑ. Оказва Ñе, че толерантна и Ñвободна БългариÑ, ÑъвÑем не е толкова Ñвободна, а толерантноÑтта и е доÑта разтегливо понÑтие. Логично възниква въпроÑÑŠÑ‚ – ако Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ излÑзла победителка от тези БалканÑки войни, щеше ли да възвърне религиозните Ñвободи на Ñвоите похриÑтиÑнчени поданници и то във време, когато в аÑимилационната политика е едно от оÑновните Ð¾Ñ€ÑŠÐ¶Ð¸Ñ Ð·Ð° Ñъздаване на „хомогенни†нации на Балканите. Ркакво щеше да бъде отношението и към другите новоприÑъединени народи в нейните граници? Дали политиката на българÑката държава към етничеÑките и религиозни малцинÑтва би Ñе различавала от тази на нейните ÑÑŠÑедки Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ Ð¡ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñ Ð² ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð¾ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´? Отговорът е по-Ñкоро отрицателен.
Ðа тази миÑъл ни навежда Ñлучилото Ñе Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñкото мюÑюлманÑко наÑеление по време на войните. ПокръÑтването Ñъщо така заÑÑга и чаÑÑ‚ от други малцинÑтвени групи, като циганите и турците, покръÑтени въпреки резервите на Ð¡Ð²ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð¡Ð¸Ð½Ð¾Ð´, че Ñ Ð¿Ð¾Ñледните Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе изчака.47 Ðко говорим за толерантноÑÑ‚, Ñ‚Ñ€Ñбва да имаме предвид пиÑмото на пазарджишките активиÑти и да Ñе запитаме колко ли българи биха припознали в гръцкото, турÑкото или румънÑкото наÑеление от новоприÑъединените земи. СъбитиÑта от Първата Ñветовна война Ñъщо Ñа тема за размиÑъл. Тогава Ñилата на българÑкото оръжие превръща БългарÑката църква, във втора по големина в правоÑÐ»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚ Ñлед РуÑката, а българÑкото духовенÑтво полага иÑкрени уÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ð·Ð° приобщаването на завареното наÑеление не Ñамо към българÑката църква, но и към БългарÑката държава и нациÑ.48 Следователно покръÑтването на българите мохамедани е мÑрка аналогична на ÑредÑтвата, използвани от другите балканÑки държави ÑпрÑмо техните малцинÑтва. ÐаиÑтина нÑма ги радикалните репреÑии характерни за ÑръбÑките и гръцки влаÑти, но този акт определено е наÑилÑтвен. Странното в ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ðµ, че
46 ÐрденÑки, Ð’. Свои , а не чужди., С. 1975, Ñ. 21, Другите балканÑки войни, Ñ. 147
47 Георгиев Ð’., Ст. Трифонов. ПокръÑтването....,, Ñ. 108
48 Елдъров,С. БалканÑките правоÑлавни църкви и войните на Балканите, 1912-1918 г. – Ð’: Ñб. Балканите между мира и войната Ð¥IV-XX в. С. 2002 , Ñ. 256
9
ÐÐÐÐœÐЕЗÐ, Год. І, 2006, кн. 3, ISSN 1312-9295
българÑката политика на аÑÐ¸Ð¼Ð¸Ð»Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ðµ наÑочена не към етничеÑки различно наÑеление, а към българи, чийто единÑтвен грÑÑ… е изповÑдването на иÑлÑма.
Помаците и този път Ñе оказват едно затворено отритнато общеÑтво, до които хриÑтиÑнÑката църква въпреки вложената голÑма ÐµÐ½ÐµÑ€Ð³Ð¸Ñ Ð½Ðµ уÑпÑва да Ñтигне. Може би, защото желанието да Ñе поправÑÑ‚ грешките и неÑправедливоÑтите на иÑториÑта чеÑто Ñе оказва утопично, а вÑÑко наÑилÑтвено пренаÑочване на човешките желаниÑ, ÑъвÑем логично поражда Ñъпротива, но не и положителен резултат.
ПокръÑтването е определено и от Ñъвременници и от изÑледователи като голÑма политичеÑка грешка, коÑто отдалечава българите мохамедани от техните етничеÑки корени и ги прави податливи на турÑката пропаганда.49 Ð Ñпоред Св. Елдъров, вложените уÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ð² покръÑтването отклонÑват вниманието на църквата от Ð²Ð°Ð¶Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° Ñъдбата на българите в МакедониÑ50.
След 29 Ñептември 1913 г. започва поголовното завръщане на покръÑтените помаци в мюÑюлманÑката религиÑ. Към Ñредата на февруари 1914 г. от делото на БългарÑката правоÑлавна църква, подето Ñ ÐµÐ½Ñ‚ÑƒÑиазъм и оÑъщеÑтвено Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð¼Ð°Ñ… не оÑтава нищо. Само тежкото обвинение към БългариÑ, като държава нарушила правата на Ñвоите поданници и Ñвоите ÑобÑтвени закони, които Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾ принцип би Ñ‚Ñ€Ñбвало да защитава.
THE BAPTIZING OF BULGARIAN MUSLIMS
Plamena Stoyanova
The paper studies the christening of Bulgarian Muslims during the Balkan Wars. The author emphasizes on the role of Bulgarian Orthodox Church in this short-lived conversion. According to Stoyanova the part played by the Church was very important but the conversion was conducted under the guidance and support of the state. When the state changed its attitude little or nothing of the endeavors of the Church had left.
The author presents the different strategies adopted by the Bulgarian Muslims as a reaction to the policy aiming at their Bulgarization through the imposition of the Orthodoxy. These strategies varied from
49 ÐрденÑки, Ð’. ЗагаÑнали огнища, Ñ. 87
50 Елдъров, С., Цит. Ñъч., Ñ. 264
10
ÐÐÐÐœÐЕЗÐ, Год. І, 2006, кн. 3, ISSN 1312-9295
armed resistance, through passive discontent to double hearted obedience.
The paper looks at the position of Bulgarian state towards the Bulgarian Muslims which semi-officially claimed that this population was of pure Bulgarian origin but had lost its religion because of the Ottoman repressions. This position actually was among the main reasons to start the baptizing. The defeat in the Second Balkan War led to political changes in Bulgaria which made it possible for the Bulgarian Muslims to restore their faith. No wonder that they collaborated with the new government. In fact the unsuccessful attempt to baptize the Bulgarian Muslims strengthened the positions of the Muslims (Turks and Bulgarians) in Bulgarian politics and their representatives in the Bulgarian Parliament increased their number.
11