Защо Ñе Ñлучват лоши неща на добрите хора?
В-к Заман.
Преди близо деÑетилетие претърпÑÑ… травма, коÑто ме лиши завинаги от възможноÑтта да използвам почти оÑемдеÑет процента от Ñ‚Ñлото Ñи; в резултат на това Ñъм прикован на инвалидна количка. Отровната Ñтрела на нещаÑтието, което ме ÑполетÑ, ÑÑкаш беше крайно безмилоÑтна - оÑобено като Ñе има предвид факта, че бÑÑ… Ñамо на 20, Ñилен и ÑпоÑобен почти на вÑичко. Отведнъж Ñе парализирах от Ñредата на Ð³Ñ€ÑŠÐ´Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ñˆ надолу, оÑтавÑйки ме Ñ‚Ñ Ñ Ð±ÐµÐ»ÐµÐ³Ð° на непълна ÐºÐ²Ð°Ð´Ñ€Ð¸Ð¿Ð»ÐµÐ³Ð¸Ñ [парализа на четирите крайника]. Питам Ñе: „БÑÑ… ли добър човек, преди да ме Ñполети тази беда? Да, доÑтатъчно добър бÑÑ…. Ð Ñега по-добър ли Ñъм? ÐеÑъмнено.†Дали това беше божеÑтвена намеÑа или ÑлучайниÑÑ‚ ход на природата, предизвикан от дейÑтвиÑта ми - за миг започна вÑе по-малко да има значение. И както Ñи лежах в болницата, думите на Хариет Бичър Стоу [1811-1896; американÑка пиÑателка] отекнаха в Ñъзнанието ми: „Ðикога не Ñе отказвай, защото точно тук и Ñега приливът ще Ñе върне.†ÐаиÑтина приливът Ñе върна, а ужаÑното ми положение Ñе превърна в едно Ñветло ново начало.
Ð’ повечето от Ð½Ð°Ñ Ñе намира една по-добра личноÑÑ‚, Ñкрита зад образа на лош или равнодушен човек; още повече, че при мен (защо Ñе Ñлучват лоши неща на добрите хора) нещата не ÑтоÑха, нито ÑтоÑÑ‚ по този начин, понеже Ñам избрах да бъде така, проÑто като разбрах, че това, което можеше да Ñе интерпретира като лошо вÑъщноÑÑ‚ Ñе оказа добро, маÑкирано като лошо, и това промени живота ми в по-добра наÑока. СмÑтайки за жеÑтоко нещо дадена злополука в нечий живот и измъчвайки Ñе непрекъÑнато от това, ние разпалваме „лошавината†в неÑ; неÑъзнателно Ñе заливаме Ñ Ð½ÐµÐ³Ð°Ñ‚Ð¸Ð²Ð¸Ð·ÑŠÐ¼ и оттук Ñе поражда ново нещаÑтие; Ñкърбим за това колко добри хора Ñме били, като забравÑме, че вÑе още можем да бъдем; и Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑтъпно Ñипем ругатни върху Бог, Ñвета или върху най-близките Ñи хора. Ðко приемем изпитанието, ако приемем травмата и ако приемем болката - Ñ Ð¼Ð¸Ñълта, че Ñкоро вÑичко ще отмине и ще изчезне, толкова по-Ñкоро ще можем да започнем да Ñе Ñъвземаме и да Ñе върнем в Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° живота.
Съдба!
Да не забравÑме, че нещаÑтиÑта и бедите, които Ñе проÑвÑват в живота ни, непременно ще Ñа от вÑÑкакво еÑтеÑтво; не вÑички, които Ñа повалени, нÑкога ще Ñе изправÑÑ‚ пак. ÐеÑъмнено нÑкои ще Ñи отидат от този ÑвÑÑ‚, а Ñъдбата - тази непоÑтоÑнна Ñила, неподатлива на нито един от опитите да бъде контролирана - ще дейÑтва Ñпоред Ñвоите Ñи предпиÑаниÑ, точно както Ñълзите на човечеÑтвото Ñ Ð¾Ñ‚Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð²Ð°Ñ‚ като вълни на Ñамотно море...
Преди много време Софокъл Ñе е изказал за Ñъдбата: „УжаÑна е загадъчната Ñила на Ñъдбата - не можеш Ñе избави от Ð½ÐµÑ Ñ Ð¸Ð¼Ð°Ð½Ðµ или чрез война, поÑредÑтвом укрепен град или в мрака, кораби, удрÑни от вълни.†ДейÑтвително Ñъдбата може да бъде както противна, така и блага, подобно на времето. ДеÑпотичната оÑобеноÑÑ‚, припиÑвана на Ñъдбата, е нейната непроменÑемоÑÑ‚. Редно ли е Ñъдбата да Ñе изпречва по неблагоприÑтен начин Ñрещу един великодушен човек (защо Ñе Ñлучват лоши неща на добрите хора), това може да Ñе тълкува като негов лош къÑмет или като нещо оÑкърбително и неÑправедливо. Ðо това толкова ли е проÑто? Хората притежават ÑобÑтвена деÑпотична черта - неблагоразумието. Една хипотеза, неÑпомената до този момент, е тази, в коÑто благодетелните хора Ñа отговорни за отÑтъпването Ñи пред неблагоприÑтните обрати на Ñъдбата, вÑледÑтвие на техните ÑобÑтвени необмиÑлени дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð¸ бездейÑтвиÑ. ПревратноÑтите на Ñъдбата, тогава, не би Ñ‚Ñ€Ñбвало винаги да ни изненадват, нито да ги ÑмÑтаме за нещо неумолимо.
За момент нека Ñи предÑтавим нÑкой, който води живот Ñпоред абÑÐ¾Ð»ÑŽÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ñ€Ð°Ð·ÐµÑ† за добродетелноÑÑ‚. Този човек е благ, любезен, Ñмирен и етичен, като дава вÑичко от Ñебе Ñи; Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° дума, той е като Ñветец. Ð Ñега да вземем друг тип хора, които Ñе хранÑÑ‚ нездравоÑловно, пушат по много и въобще не Ñпортуват - вÑе неразумни решениÑ, които довеждат до предвидими резултати. Изведнъж те откриват на млади години, че им е поÑтавена диагноза рак на белите дробове, диабет или ÑърдечноÑъдово заболÑване; и да предположим, че Ñкоро умрат. СмÑтаме ли тези „лоши†неща (например болеÑтта и евентуалната Ñмърт) като такива, които Ñе Ñлучват на добрите хора? Ð’ такъв Ñлучай това не Ñ‚Ñ€Ñбва ли да го определим като пълно безумие? Техните ÑобÑтвени Ñ€ÐµÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ñа ги довели дотам, че да бъдат Ñполетени от нещаÑтие, а в примера Ñъдбата вероÑтно е могла да Ñе развие по друг начин, така че Ñъдбовните им Ñ€ÐµÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð´Ð° бъдат по-благоприÑтни. Това не значи, че Ñ‚Ñ€Ñбва да бичуваме хората за Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ñ‚ÑÑ… решителен избор. РвмеÑто това е редно да им дадем Ñъвет и подкрепа, което би ги накарало да избегнат една зла учаÑÑ‚.
Безразличието или бездейÑтвието могат да бъдат Ñъщо толкова фатални. Даването на милоÑÑ‚Ð¸Ð½Ñ Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð¸Ð¼ÐµÑ€ е от делата на ÑÑŠÑтрадателните хора. Ðми ако тези хора Ñтанат напълно равнодушни и Ñпрат да дарÑват парите Ñи или да жертват времето Ñи (като бездейÑтват), колко още добри - Ñега вече и бедни - хора биха Ñтрадали? Бидейки инициативни, като цÑло ние можем да облекчим Ñтраданието на онези, които Ñа недотам щаÑтливи, та дори това да намали и Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ процент общото Ñтрадание на човешката раÑа, уÑилиÑта нÑма да Ñа били напразни. С помощи като храна, медикаменти или парични ÑредÑтва ние можем да заменим по-лошата учаÑÑ‚ Ñ Ð½ÑÐºÐ¾Ñ Ð¿Ð¾-добра: можем да Ñпрем да Ñе Ñлучват нещаÑтиÑ, а, правейки така, ще дадем на другите възможноÑÑ‚ за живот Ñред по-малко беди. Ðе вършейки нищо, ще позволим на ÑтраданиÑта да Ñе разраÑтват. Ето защо привидно лоши неща ще Ñе Ñлучват на добрите хора - и най вече, ако оÑтанем в морално бездейÑтвие.
Както Ñтана ÑÑно по-горе в това еÑе, опитах Ñе да изÑÑÐ½Ñ Ð·Ð°Ñ‰Ð¾ Ñе Ñлучват лоши неща на добрите хора, не като нещо предрешено от Бог, който е по-любещ и по-милоÑърден от вÑеки друг Свой атрибут; нито от природата - в образа на нечеÑтив изменник, вземайки ни за прицел по Ñвой Ñи начин - а по-Ñкоро като резултат от решениÑта, взети от Ñамите Ð½Ð°Ñ Ð¸ от еÑтеÑтвото на Ñтруктурата на диÑтопиÑта, в коÑто вÑеки живот, минало и наÑтоÑще, ÑъщеÑтвува. ÐещаÑтиÑта могат да бъдат преодолени чрез приемането им; Ñъответно можем да продължим напред, без да Ñпираме. При това, вÑледÑтвие на епизодично Ñтрадание, можем да Ñтанем по-добри и може би, Ñлед като надвием болката, ще Ñме в ÑÑŠÑтоÑние да подадем ръка на другите в Ñлучай на нужда - а оттук ще поÑледва и облекчаване на неблагоприÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ñ€Ð°Ñ‚ на Ñъдбата.
Ð’ такъв Ñлучай Ñъдбата е непроменима Ñамо дотогава, докато не Ñе намеÑим. С дейÑтвиÑта, бездейÑтвиÑта и Ñъдбовните Ñи Ñ€ÐµÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð¸Ðµ допринаÑÑме или за общото Ñтрадание, или за неговото отÑтранÑване.
Ðищо не Ñе Ñлучва без определена цел, включително и бедите. Още повече, че те Ñа като невидими Ñтрелци. Ð’Ñе пак, ако запазим вÑрата Ñи във Ð’ÑÐµÐ²Ð¸ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¸ ако приемем, че вÑÑка мъка и Ñтрадание Ñ‚Ñ€Ñбва да - и ще - дойде към ÑÐ²Ð¾Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹, ÑполетÑлото ни злощаÑтие нÑма да ни навреди.
Ð¥ÐРОЛД Ð . ОЛКЕСЕ, СПЕЦИÐЛИЗÐÐТ ПО ИСТОРИЯ !