Author Topic: Дружба "Родина" - национализъм в действие !  (Read 82107 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline shaban

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 712
                                                           
                                          Фикциятата на национализма

                                                   Дружба „РОДИНА”  
                                   Mоделът на „приобщаването” продължава да се произвежда.

„От отдавна съм изкушен да напиша няколко думи за „Родина” .По долу публикувам няколко откъси от книги които трудно се намират но в тях се чете истината за Дружбата  ,а тя е коренно различна от представеното в националистическата преса.
Ще наблегна само ,че  идеята за създаването , самото и създаване, и самото и управляване е изцяло дело на фашистката националистическа прислойка в Българското общество ,кръгът Звено и Тракийските и Македонски дружества и че методите на работа на същата Дружба са били насилствени и че прокламираното доброволно възраждане е мит”


                Ще разгледаме най напред някои материали :

1 .    Главни действащи лица
2 .    Откъс от книгата –Някои аспекти на Великобългарския шовинизъм. На д-рКостадин Георгиев
3.     Предателски Откъси от книгата”Във вихъра на живота” на неофциалния ръководител и официален секретар и ковчежник на   Фикцията”Дружба”
4.    Откъси от книгата” Помаците от Тракия ,Мизия и Македония”.
             
5 . След това ще направим опит да навържем фактите в кратко изложение .
6. Накрая,нека всеки сам си прави заключенията.

1.Главни действащи лица.Кой кой е.

-генерал Атанас Петков Каишев заедно и поотделно с брат му Никола Петков Каишев
-Христо Караманджуков ,отделно ,в контекст заедно с горните двама.
-Петър Маринов – секретар,касиер,пряк  координатор и непряк ръководител на „Родина”
-Камен Боляров и другите марионетки.


   Кой е генерал Каишев   
                   You are not allowed to view links. Register or Login


Каишев, Атанас Петков
Роден: 24.03.1871 в с.  (Чокманово),  - Починал :1941 год
Образование: Военното училище в София (1891). Военна академия в ?
Военна служба:
? - 1-ви пехотен полк;
? - Адютант на 8-ма пехотна дивизия;
1914 - Преподавател във Военната академия;
1916 - Командир на 54-ти пехотен полк;
17.09.1917-23.09.1918 - Началник на Военното училище;
1919 - В запас.
Офицерски звания:
02.08.1891 - Подпоручик;
02.08.1894 - Поручик;
15.11.1900 - Капитан;
11.10.1910(?) - Майор;
18.12.1913 - Подполковник;
16.02.1917 - Полковник;
31.12.1935 - Генерал-майор от запаса.

You are not allowed to view links. Register or Login

СЕМЕЕН ФОНД КАИШЕВИ (1863 -1953)
Ф. 515К, 34 а.е., 1891 - 1996 г.
НИКОЛА ПЕТКОВ КАИШЕВ (1863 - 1953)
АТАНАС ПЕТКОВ КАИШЕВ (1872 - 1941)

Генералът е по малък брат на Никола Петков Каишев –председател на първото Тракийско дружество в България. 95. Арх. Никола Каишев, основател и дългогодишен председател на Тракийското и Македоно-одринското дружество в Стара Загора, строител на Стара Загора в началото на века (посмъртно награден за почен гражданини на Стара Загора) – 29.09.2000 г.Няма да коментирам насоките на дейността на Тракийските организации.Прочетете по долу – давам линковете.

You are not allowed to view links. Register or Login
You are not allowed to view links. Register or Login


..................................................................................................
Кой е Христо Караманджуков
You are not allowed to view links. Register or Login


Христо Караманджуков
от Уикипедия, свободната енциклопедия

ХРИСТО КАРАМАНДЖУКОВ
български революционер и общественик
 

Роден:   14 декември 1876
Чокманово, днес България

Починал:   21 февруари 1952
София, България


Христо Иванов Караманджуков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, общественик и книжовник.
Биография
Христо Караманджуков е роден на 14 декември 1876 година в Чокманово, тогава в Османската империя. Роден е в бедно семейство, като баща му Иван Караманджуков е революционер в четата на Петко войвода. Началното си образование Христо Караманджуков получава в в Чокманово и Райково (сега квартал на Смолян), и завършва четвъртокласното училище в Одрин. Известно време учителства в Карлуково (днес Славейно) и Чокманово, а след това следва в българското педагогическо училище в Сяр.
Като ученик в Сяр става член на българското тайно революционно братство в Турция, а през лятото на 1899 година се присъединява към Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Първоначално е секретар на околийското ръководство в Ахъчелебийско(бившата Смолянска околия), след това обикаля районите на Ксанти, Гюмюрджина и Дедеагач.
Между 13-15 април 1902 година в Пловдив участва на конгреса на Одринския революционен окръг под ръководството на Гоце Делчев и Михаил Герджиков. След конгреса Христо Караманджуков е агитатор и организатор в Малкотърновския революционен район и за кратко време е секретар в районната чета на Георги Кондолов.
В началото на 1903 година се връща в Ахъчелебийския район и като негов представител участва на конгреса на Петрова нива. Участва в Илинденско-Преображенското въстание.
След потушаването на въстанието Христо Караманджуков следва педагогика и философия в Софийския университет, но е изключен заради участието му в освиркването на княз Фердинанд I и завършва висшето си образование в Белград.
След Младотурската революция от 1908 година учителства в Сяр и Цариград, като се занимава и с журналистика.
След войните за национално обединение продължава да се занимава с учителство и журналистика. Учителства в София от 1920 до 1937 година. От 1937 до 1939 година, когато се пенсионира, е главен инспектор и завеждащ учителските институти и педагогическите училища при просветното министерство. От 1921 до 1947 година Христо Караманджуков е редактор на списание „Родопа". Взима активно участие в Тракийската организация още от самото ѝ създаване в 1922 година. Издава и вестник „Родопски глас“. До 1945 година е председател на Тракийския научен институт.
Бел. На Автора / Любопитно  е ,че след 09,09,1944 год. това списание „Родопа „ продължава своето съществуване под зловещото ръководство на Н.Хайтов.Приемствеността на българския национализъм е забележителна /


Петър Маринов
Петър Маринов е роден на 08.03.1903 г. в с. Проглед, Пловдивско. Завършва Духовната семинария в Пловдив през 1925 г. Работи като телеграфист в Централна поща (Пловдив), писар на Митрополията в същия град, чиновник в Пещера и пр., а от 1930 г. е секретар в Архиерейското наместничество. От този момент нататък целият му живот е отдаден на изследване на миналото, историята и бита на населението от Средните Родопи, за което спомага и близкото му познанство с изтъкнатия книжовник и родоповед Стою Шишков, негов духовен учител. Съредактор на сп. "Родопски преглед". Автор на драматизации и пиеси на родопски диалект за целите на читалищната самодейност. Провежда първите археологически разкопки край Смолян. През 1937 г. е сред основателите на Българомохамеданската културно-просветна и благотворителна дружба "Родина" и неин секретар до ликвидацията й през 1944 г. За тази си дейност е съден и оправдан от т.нар. народен съд.



2.НЯКОИ АСПЕКТИ НА ВЕЛИКОБЪЛГАРСКИЯ ШОВИНИЗЪМ


    д-р Костадин Георгиев
       В този период се провеждат, в унисон с методите на сталинизма, и широки репресии срещу мохамеданското население. В процеса на разправа с дейците на опозиционния БЗНС са избити без съд и присъда и много мохамедани. Дотогава, докато трае студената война срещу Югославия и се хранят надежди, че тя може да преклони глава пред заплахите и шантажа или пък да бъде смазана с агресия, в България се води още известно време демагогска игра спрямо малцинствата. Когато се разбра обаче, че тия надежди са илюзорни и югославските народи вървят непоколебимо по друг път, че за тях националните и верските проблеми са решени другояче, в България оставиха маските и се върнаха към великобългаризма открито и твърдо. За мохамеданското население фашистките кошмари оживяха. През 60-те години беше побългарен партийният актив, от края им започна масово насилствено сменяне на имената, за да завърши в началото на 70-те с разгул на масово насилие - имената на всички мохамедани с нетурски произход са насилствено променени, стихийните бунтове и демонстрации са смазани брутално с водни струи и оръжие. Убити са хора. Стотици са бити, затворени и интернирани. Доскоро в затворите на България имаше хора, излежаващи двадесетгодишни присъди от тия събития.
       Участниците и интелектуалните подбудители на тия насилия и досега не само че не са наказани, но не са изрекли и дума на покаяние. Един от тях даже писа в своя неотдавна издадена книга, че "преименуванията са практика във всички демократични страни".
       Годината 1948 всъщност е повратна във възкресяването на национал-шовинисткото отношение към мохамеданите. Не случайно същата година излиза от печат пасквилът на един шовинист - Н. Вранчев, със заглавие "Българо-мохамедани (помаци)". И докато преди миг в изданията, предназначени за това население, фарисейски се заклеймяваха действията на фашистката "Родина" на генерал Атанас Каишев, създадена пряко волята и чувствата на това население, в споменатия пасквил вече пише за "Родина" като  за "сдружение, което трябваше да понесе хубавата идея за тяхното пробуждане. Нейното начало трябва да се постави в 1937 г. Тогава от един протокол с дата 24 февруари узнаваме, че група младежи българо-мохамедани в Смолян съзнали своята българска народност и решили да заживеят отново като българи. Започва след това една хубава просветно-културна дейност. Разчу се навред, че българите мохамедани осъзнали своята народност, зарадваха се искрено нашите родолюбци, които стояха далеч от мястото, дето се развиваше тая дейност".
       Ние не знаем къде по това време е стоял тоя фашист, но за "хубавата" дейност на престъпната "Родина" най-добре знае самото родопско население. Не е случайно, че софийските управници разтварят стоманените клещи на цензурата и услужливо му предлагат страниците на някаква шовинистка "Библиотека български народ", за да публикува гадости за мохамеданите, които според него "не знаят или не искат да знаят, че са българи", и съветва властниците, че "не бива да се поддаваме на отстъпки в полза на тая заблуда, само и само за да им угодим. Така тям е много неприятно, когато ги наричаме с името българо-мохамедани, като предпочитат да ги наричаме ако не турци, поне помаци. Но както ние трябва да им оставим свобода да мислят и да говорят за себе си каквото обичат, тъй  и те не трябва да искат от нас да мислим и говорим за тях това, което за нас не е истина. Тъй че ние трябва да усвоим веднъж завинаги названието българо-мохамедани. Това е по аналогия с други подобни названия - както имаме българи католици, българи евангелисти, тъй ще имаме и българи мохамедани". И "какво трябва да бъде нашето отношение на нашата общественост и държава към тях? Такова, каквото е отношението на по-големия и просветен брат към по-малкия и заблудения". "Целта, която трябва да си поставим общественици и държава, е да ги приобщим към себе си, да ги запазим от изселване и да ги направим верни и предани граждани на нашата държава" - внушаваше споменатият автор.
       Асимилаторските, насилническите и великобългарските цели, всичкият ирационален, диво шовинистки и даже грубо антимарксистки подход на новите властници са синтезирани във варварските брътвежи на този "приобщил се" към новата власт фашист. Той и подобните му много скоро разбраха, че ще са потребни и на новата власт, че Порт Артур на великобългарския шовинизъм не е паднал. В новия разгул на насилие "научните" аргументи се повтарят, поразмесени тук-там със суперлативи за новия политически строй в икономически смисъл - като че ли това, ако живеем в нова къща и имаме електрическо осветление или работа, може да служи като оправдание за посегателствата върху отечествената вяра, бита и личното име. Защото новата побългарителна кампания съсредоточи усилията си именно върху подмяната на имената - считайки вероятно, че с ислямската религия вече е свършено - последните разрушения на джамии са от края на 70-те години, всички обреди и носенето на всичко дори отдалеч напомнящо за традиционното мохамеданско облекло се преследва, въведени са общи гробища с християните и т. н., и т. н. Разбира се, в основата на всичката тая вандалщина и сега лежи същата концепция, която фашистите само по-откровено декларираха, а именно, че "нашата граница тук трябва да се счита временна и несигурна дотогава, докато не бъде простряна до брега на Егейско море". Нали "Тракийската организация" и "тракийските идеали" също са живи...
       Ако отявлени теоретици и адепти на фашизма, като Л. Владикин например, не намираха сила да игнорират фактите и с остатъка си от научна съвест заявяваха, че "турците угнетявали и експлоатирали българското население, третирали го като безправна рая, но не посягали нито на вярата, нито на националността му", новото поколение български шовинисти с неподражаема невъзмутимост и монотонност си повтаря едно: "потурчване". И макар че насилието, както и невежеството, няма нужда от аргументи, все пак за такъв отблъскващ акт като насилствената смяна на личните мохамедански имена с християнски трябва да бъде виновен още някои освен Българската комунистическа партия и това не може да бъде друг, естествено, освен еничарите, тия вечни еничари...
       През шестдесетте години се намираха единици от партийните членове на БКП - помаци, които по конформистки и кариеристични съображения "доброволно" променяха рождените си имена от арабски на християнски. Да разчитат на това обаче за побългарителите бе безнадеждна работа - тия новоизпечени "българо-християни" срещаха категоричен отпор по две линии - от една страна, презрението и негативизма на близките си по малцинствена общност, от друга - шовинистичната предубеденост на българските им другари по партия и служба, ограждащи ги със заслужено недоверие, пренебрежение и обръщащи се към тях неофициално с предишните им имена. Но все пак тия колаборационисти изпълниха мизерната си роля и може би компенсираха униженията си на малцинствени дегенерати, когато по-късно отстрани наблюдаваха организираното насилие над останалото помашко население. А иначе нещата си оставаха по старому - в управлението на окръзите с мохамеданско население се привличат само българи от вътрешността. До никакви отговорни постове нито в администрацията, нито в комунистическата партия, милицията или органите за сигурност не бяха допускани помаци. Оправдавайки престъпленията си, българските шовинисти уверяваха народа, че "когато турските завоеватели помохамеданчвали българското население на Родопския край, те заменили всички стари славянски и християнски имена с нови - турски и арабски". Каква е разликата между последните, авторът едва ли би могъл и сам да обясни, но все пак ги определя успоредно, за разлика от останалите, които навсякъде ги наричат "турски", които насилствено бяха заменени с нови - български, т. е. християнски. Показателно е това, че никой не е избрал за себе си характерно българско име - преобладават руски, западни, модифицирани арабски или неологизми, звучащи като подигравка с патоса на побългарителите.









                                                               3.ВЪВ ВИХЪРА НА ЖИВОТА
Петър Маринов- * * *
. За това, което бе станало в Смолян, писах дълго писмо до Хр. Караманджуков в София, който в редактираното от него сп. "Родопа" още от 1934 година бе открил страница или "Колона за българите мохамедани". В нея той много трезво и разумно третираше въпроса, като подканяше българите мохамедани само да поемат делото за своето народностно осъзнаване и културно приобщаване с българите християни, с които думата, животът, икономиката, неволите, езикът, битът, нравите и обичаите са съвършено еднакви - българославянски. С него бяхме във връзка от по-напред, но сега случаят в Смолян му дойде тъкмо на място и тъкмо навреме. Ведно с информация за вечеринката изпратих му и някои снимки, каквито бяхме направили. Сега той посвети няколко страници от списанието си, като на уводно място постави заглавие: "Нашите българи мохамедани в Родопа са вече на сцената.
...............................
Въпреки партийните ежби, все пак през блоковия режим станаха някои полезни работи като начало за подобрение живота и напредъка на родопчани, особено за българите мохамедани. По някакво споразумение между партиите по едно време министър на просветата бе станал Радев, бивш военен. Той дойде в Пашмакли. Обиколиха го учителите и изказваха болките си. Чрез училищния инспектор аз се застъпвах за оставане в града на постоянно място учителя Христо Табаков. Срещу него обаче се бореше Райчо Гавраилов - уволнен такъв, поради което отношенията ни с последния се влошиха. Но това бе дребна работа в сравнение с туй, което стана през управлението на този министър. При идването си в Пашмакли той бе видял и преценил като учебен анахронизъм съществуването на отделни помашки училища в Родопите, наричани още джамийски, в които децата на българите мохамедани, говорещи само български език, тук трябваше да учат религията си на турски и да си служат с някои учебници, получавани от Цариград. Деятел за премахване тая аномалия се говореше, че е Атанас Каишев, запасен генерал, живущ в София, а родом от с. Чокманово, Смолянско, с когото не се познавах. По негово настояване и участие на министър Радев - също запасен генерал, от тая есен се направиха съществени реформи в живота на българите мохамедани. Сега за пръв път след Освобождението се погледна трезво и държавнически на тоя въпрос, като се дадоха следните разпоредби:1) Разтурват се отделните училищни настоятелства при джамийските училища на българите мохамедани и се сливат с общите български народни училища. А понеже християнските деца се обучаваха по 4 часа седмчно по предмета Вероучение, то толкова часа се определяха и за българите мохамедани да учат коран. За лектори по тоя предмет се назначаваха ходжи или имами в селищата, които събираха мохамеданчетата в часовете по вероучение и ги учеха наизуст молитви и текстове от корана, тъй като децата не можеха да четат арабицата. Така училищата се сляха и тая реформа продължи дълго, за да се дойде до едно относително уеднаквяване образователната система в Родопите, населени с мохамедани и християни.
2) Нареди се централно от правителството младежите българи мохамедани, подлежащи на военна повинност, да се вземат като редовни войници общо с българите християни, а не за трудоваци ведно с турци, цигани и др., както беше дотогава, т.е. третирани като малцинство. Тази реформа даде много добри резултати, защото първият още набор, който изслужи военната си повинност в редовната армия, се върна с повишено самочувствие и съзнаване българската си народност, за което ще говорим по-нататък.
Така изпратихме 1932 година с реформи по просветното и военно ведомство, което породи нова насока в мисловността на българите мохамедани. Това улесни много работата ми по-нататък.
...

Настъпи пролетната ваканция, наричана тогава Великденска, за учениците. Тъкмо тогава, през април 1937 година, дойде в Смолянско Христо Караманджуков от София. Той наскоро бе назначен за главен инспектор в Министерството на просвещението, та правеше обиколки из страната. Възторжен ценител на всичко, станало досега, той се срещна в Смолян най-напред с мен в канцеларията ми и се разговорихме подробно. Излязохме из града, та се срещна с мнозина от деятелите от българо-мохамеданската младежка група. Отиде на посещение и у стария Бейски. Разговарял бе с него, а също и с младия, и бе излязъл с впечатление, че българите мохамедани са пред решителна крачка да вървят напред.
Тези срещи му бяха дали повод да се срещне и с други първенци българи мохамедани, които поощрявал и подканял да подкрепят младите. Препоръчал им беше да дават по-добър външен облик на живота си, да ходят с шапки, а не с фесове, да четат Корана на български и пр. Първенците пък бяха предявили искане пред него да се открие духовно училище за българите мохамедани, за което Караманджуков им бе обещал да съдейства. Такова училище след време наистина се откри.
При мене Хр. Караманджуков завари проекто-устава почти готов. Той го прегледа и одобри, като даде упътвания какво още трябва да се направи, за да бъде утвърден от правителството. Направихме събрание в читалището, на което дойдоха членовете от групата, които той поздрави за направеното и накрая им каза:
- За да добие дружеството, което сте замислили, значение, трябва да се приеме то от обществото в Смолян. Местните власти - административни, просветни и особено военните, трябва да го признаят от самото още начало, за да търсите и имате подкрепата им. Иначе ще бъдете като някакво частно дружество, напр. пчеларско и др., без особено значение. А вие ще вършите важна културно-просветна работа, ще пробуждате националното самосъзнание на вашите едноверци българи мохамедани, работа с голямо значение както за вас, тъй и за цялата ни държава, тъй че е необходима координация с властите.

А сега да продължа за събитията, които станаха, а и продължаваха да стават след учредяването на дружба "Родина".
* * *
Веднага щом се изпратиха учредителните книжа за утвърждение, трябваше да замина за Пловдив. Там се откриваше Родопска конференция, на която щеше да се разисква и по българо-мохамеданския въпрос. Съобщи ми се от тамошната Родопска културна дружба да отида, като приготвя и доклад за станалото в Смолян, който да прочета на 9 май 1937 година, за когато бе насрочена конференцията. Седнах и написах доклада си, който обхвана 5-6 страници, но понеже виждах, че въпросът за българите мохамедани и тяхната злочеста съдба в тоя пограничен край не бе уяснен обществено - неволята, тормозът, ангарията и експлоатацията им от престараващи се военни край границата, неразбиращи човешката им същност чиновници - главно бирници и алчни за забогатяване търговци на дървен материал, използващи горите и труда им почти на безценица, то затова нарекох доклада си "поверителен". Той бе предназначен само за ограничен кръг слушатели.
С така приготвения доклад заминах за Пловдив на 8 май. С мен дойде и Ариф Бейски. През тия дни бе открит и Пловдивският мострен панаир, пръснат по разни сгради из града, който тогава ставаше през пролетта, а не през есента. Отначало обиколих някои от палатите, а надвечер потърсих устроителите на конференцията. Секретарят на Родопската дружба Григор Вълчанов ми съобщи дневния ред. Тя щеше да се открие на другия ден - 9 май, в салона над Популярната банка - днес Спестовна каса, Пловдив. Предвидено било пръв да говори Ст. Н. Шишков на тема "Задачите на интелигенцията ни сред българите мохамедани", а след това д-р Г. Чичовски и др.
Отидох на другия ден. Още в самото начало се съобщи, че първият реферат не ще се прочете поради болезненото състояние на Ст. Н. Шишков.
Следваха другите реферати. Д-р Г. Чичовски говори за бедственото положение на родопското население, вина за което имат българските управници, които отпущат помощи за изхранване, а не създават траен поминък по прокарване на пътища, железници и др., с което да се използват неизчерпаемите подземни и надземни богатства на планината. След него думата взе дошлият от София запасен генерал Атанас Каишев, който говори на тема "Родопа планина и значението й за нашата държава". Това бе исторически преглед, с който свързва миналото с настоящето и направи заключение, че Родопите са били и ще бъдат южната крепост на нашата държава и народ.
* * *
- Е, бе той нека да се чувства българин, па нека си държи Корана! - обясних аз.
Кацаров обаче бе недоволен от тия ми думи и продължи:
- Ти и такива като тебе разваляте помаците! Вие не можете да разберете, че докато стои на мегдан Коранът, от тези хора нищо не може да се направи! Махни им Корана, и работата изведнъж ще се свърши!
- Но ако Коранът се преобърне на български, какво ще кажеш тогава? - запитах.
- То го има вече на български! - каза Райчо Данчев, който случайно се намери там и бе един от деятелите по-рано (в 1931 г.) по доставката и разпространението Корана на български.
- Ще дойде време, когато нашите българи мохамедани ще отхвърлят от джамиите си Корана на турски или арабски - все едно, език, и ще го заменят с български! - казах аз. - Така някога ние българите сме изхвърлили от черквите гръцкия език и сме въвели български, та се е осъществило нашето възраждане. Така ще стане и с българите мохамедани!
- Това е вятър работа! - казваше Ангел Кацаров. - Не Коран, а Евангелие трябва да въведат!
- Ти пък много искаш! - възразих. - Езикът е всичко!


С това се съгласиха всички, защото разбраха, че без знанието на властите няма да има авторитет дружеството им, особено в тоя пограничен край. Тъй свърши събранието.

Настоятелството на дружба "Родина" в Смолян намирахме, че с въпроса за осъзнаване българите мохамедани трябва да се занимае правителството и то с висок авторитет да поеме родинското дело

Направил бе и постъпки, но това предотврати Каишев в София.

Излязох си от него и като помислих, че може наистина да има нещо застрашаващо, затова като отидох в службата ми, направих заявление за това, викнах председателя Бейски, та го и резолира, но същевременно писах и на Каишев в София за станалото. Той се бе изненадал и скоро ми писа, че никаква опасност няма и да си стоя на мястото, защото "Родина" отсега нататък има да развива дейност".

записали младежите българи християни Анастас Гогов, Васил Дреев, Райчо Пеев, Никола Палагачев, Вълчо Даков и др.

Едновременно с недоволството у противниците от появата и деятелността на "Родина", която ги "правеше българи" (а те си бяха по същество българи), недоволство имаше, както споменах и у самите родинци. Понякога се сплотяваха и сдушаваха за работа, но понякога се и разочароваха. Те очакваха да се поеме делото от държавните органи, за да се сложи край веднъж завинаги на тъй наречения въпрос за българите мохамедани, но като виждаха, че това не става, смущаваха се и се питаха: "За какво се борим?!" Каишев, на когото разчитахме за подкрепа, дойде през пролетта на 1939 година в Смолян, пред когото се явиха родинци и му се оплакаха, че ги съдили и преследвали за махане фесове и пр., на което той, без да съобрази какво ще се предизвика, им каза:
- Нека ви съдят! Нека ви преследват! Така ще се закалите по-добре в борбата. Така са страдали и нашите борци за свободата по време на въстанията.
- Но тогава турци са гонили българи и ги съдили! - отговориха родинци. - А сега бива ли българи да ни съдят, че сме българи?!... и да ни преследват! Ето, околийският управител, вижте какво прави!
- Търпете, търпете! Всичко ще се нареди - казваше Каишев, защото бе стар и уморил се вече да се разправя с неразбрани българи.


-------------

Конференцията свърши до обед, а след обед трябваше да се пишат резолюции и прави изложение до правителството, за което включиха и мен. При мене обаче се прилепи Ариф Садъков - студент, дошъл от София, който никак не се отделяше, та не можах да се откъсна и взема участие в резолюциите. Садъков тогава желаеше да се изтъква като представител на "помаците", да им бъде водач, да бъде сочен и избиран за каквото стане нужда. Като българин мохамеданин, пръв с висше образование, той бе заразен от мания, че ще играе роля в Родопите подобно на Мехмед Спахо тогава в Югославия. Смяташе, че както "бошняците" са различни от сърбите, тъй и "помаците" са различни от българите. Живееше с идеята: както бошняците имат свои представители в управлението, тъй и помаците трябва да имат такива, и че той тъкмо отговаря за тая цел. Тази му амбиция обаче не можа да се осъществи поради създаването на "Родина". Към нея той не можа да се приобщи, защото смяташе, че му е попречила в кариерата. Затова той се оформи като неин отрицател. Сега той ме следеше, подпитваше и искаше да чуе нещо за мъчнотиите, които среща "Родина", да ме изпитва и пр., което обаче не му се удаде.
...
Прекарахме много весело. На събора бяхме с формени шапки - бял калпак, подобен на юнашкия, малко сиво оцветен, какъвто установихме и ние. Деятел на юнашките дружества в София бе Каишев, който бе намерил средства да ни се доставят калпаците.
.На другия ден Караманджуков отиде при околийския управител. Той виждаше, че се напластяват работи между него и дружба "Родина", та искаше да се уяснят. Разговаряли се бяха доста отривисто и принципно, но всеки бе останал на своето.
-   Какво бе, г-н Караманджуков?! - казвал управителят. - Аз гледам народа в околията. Почти всички българи мохамедани са против "Родина". Не я желаят! Ето и подписка за изселване имаше! Какво да правя? Това изхожда от най-авторитетните хора, първенците им в околията! (навярно бе имал предвид афуз Ариф Агушев) А родинци какво са?! Те са една шепа хора, все бедни, прости и неавторитетни! С този си състав те са даже опасни за държавата и аз не мога да ги оставя така свободно да си разиграват коня!-   Следях какво става по агитацията с премахване на фереджетата. Слушах, че тя се провежда и по селата
Няколко дни след това ми се съобщи от околийското управление, че по телефона наредили "да замина за София и се явя лично в кабинета на министър Габровски". Това ми се видя интересно, загадъчно и донякъде ме смути. Заминах и в уреченото време се намерих в София. Най-напред намерих Каишев. Тръгнахме заедно за министерството. Заварихме навалица пред входа, но Каишева пуснаха, а той въведе и мене. Влязохме при министъра. Каишев му обясни каква работа вършим сред българите мохамедани, което беше излишно, понеже министърът погледна към мене и запита какво има в Смолян след заминаването му. Казах, че нищо не се е случило и че ние си продължаваме работата, която смятаме, че е твърде полезна. Дълг е на всеки българин и културен човек да подпомага това дело за приобщаването на тези хора, защото и те са българи, славяни, каквито сме и ние и патриотичен дълг е да ги пазим от турската пропаганда, защото не са турци, а българи! - казах.
- Всичко това е добре - каза министърът. - Продължавайте работата си, но недейте много държа на славянството, защото не се знае дали и ние българите сме славяни! Аз се изненадах и се досетих, че това бе теорията тогава за неславянския произход на българите, тласкаща ги срещу русите и Съветския съюз. Все пак се окопитих и казах:
- Цялата ни идеология в "Родина" се гради само на славянското единство на българите мохамедани с нас. Без тази идеология ние губим почва под краката си. Тя е основна за работата ни, противопоставяща на всяка турска или гръцка пропаганда.
- Все пак, недейте много държа на славянството! - повтори министърът и погледна Каишев, който поиска да каже нещо в потвърждение на моите думи, но министърът го прекъсна и даде знак, че не е нужно. - Идете при частния секретар! - се обърна той към мене и се сбогува.
Излязохме с Каишев от кабинета. Той бе недоволен от думите на министъра. Отидохме при частния секретар, който отговори, без да прави справка по бележката на министъра от Смолян, че няма средства, параграфът е изчерпан, та не може да се отпусне нищо за купуване плат за рокли на бедните жени.
И с това се свърши. Излязохме от министерството. Вън Каишев ми рече:
- Прав си. Това дето му каза, е тъй. Не обръщай внимание на това, каквото казват тук в София! Те са глупаци... не разбират нашите работи.
Върнах се в Смолян разочарован. Питах се: "Та затова ли ме викал министърът, за да ми каже, че българите не са славяни, и че параграфът им бил изчерпан?!..."

-   

-----------------------------------------------
                     

                     
                                   

Offline shaban

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 712
Re: "Родина" - национализъм в действие
« Reply #1 on: September 09, 2009, 21:17 »
                      Бих казал ,че написаното по долу от Хюсеин Мехмед за „РОДИНА” най много се доближава да истината.

                                          You are not allowed to view links. Register or Login

4.Помаците в периода 1924-1944 г.

Помаците в периода 1924-1934 г.

През 1919-1920 г. сред помаците били създадени дружествата “Джамиети Хайрие”, а през 1924 г. във Варна е учредена и организацията “Тюран”, чийто устав е утвърден от МВРНЗ чак през 1927 г. В документите на тази организация се говори общо за “мюсюлмани”, с цел да се стимулира единството на всички мюсюлмани в България. Създаването на “Тюран” е синхронизирано и с организирането на главен кемалистки център за Родопите в Одрин. Начело на този комитет застанали известните от времето на правителството на националната защита в Тракия Кара Бекир и Фуад бей. Двамата ръководители и групираните около тях четници и активисти били съответно от Тракия и от Родопската област и познавали добре условията както на българска, така и на гръцка територия. През 1924 г. Фуад бей направил своята първа обиколка из смолянския край, а през 1926 г. продължил своята мисия в ардинско и златоградско.
Още в края на 1925 г. започнали набезите на българска територия на първата помашка чета, която била сформирана в Гръция. Четниците нахлували в България, нападали и грабели и се завръщали свободно в Гърция. През 1926 г. на гръцка територия били сформирани три чети, като начело на едната през март с. г. застанал Даматчето – помак от с. Саръ Къс (днес Жълтуша, Ардинско). През същата година в Ксантийско една чета оглавил един от братята Туманчелови. Мисията на тези чети била главно преди всичко разузнавателна и организационна. Те имали за цел да изграждат свои организационни бази и структури. Появили се и чисто разбойнически чети вследствие на все още слабата държавна власт в Родопите и поради слабата охрана на границите по това време. Постепенно обаче все повече помаци се включвали както в четите, така и в другите структури на кемалисткото движение.
През 1929 г. “Туран” организира в София Учредителен конгрес на турците в България. От анонимно сведение, както и от информа-


109

ция на Дирекцията по вероизповеданията при МВРИ ставало ясно, че е присъствала и група от трийсетина помаци, която създава след това организацията “Тюрк оджак”, работеща за присъединяването на Родопската област към Турция. Тази група била ръководена от хафъз Ариф Агушев от с. Тозбурун (днес Могилица, Смолянско). Информацията, че хафъз Ариф Агушев е инициатор за създаването на “Тюрк оджак”, се потвърждава и от донесение на Генералния щаб на армията до МВРИ, в което се твърди, че бившият народен представител от БЗНС и безспорен лидер на помаците в Пашмаклийско е създал незаконна конспиративна организация. Генералният щаб на армията съобщил в поверителен доклад, че през лятото на 1932 г. в Родопите ще бъдат изпратени две нови кемалистки чети – едната в Местанлийско (Момчилградско) и Кърджалийско, а другата – в Даръдерийско (Златоградско) и Пашмаклийско (Смолянско). Двата центъра за работа сред помаците били Златоград и Смолян, където бил създаден околийски комитет на “Тюрк оджак”. В Смолян комитетът се ръководел от Мехмед Пелтеков, а местни комитети били изградени в Мадан, Арда, Палас (днес Рудозем), Тикале и Търън. По нареждане на смоленския комитет в селата се получавал вестник ”Делиорман”.
През 1930 г. в Смолян за съдия бил назначен Наум Главинчев, родом от Охрид, с будно чувство на патриот, брат на протогериста Лев Главинчев, поради което бил гледан с подозрение от тогавашните власти. По негова инициатива през 1931 г. в Смолян при читалище “Хр. Ботев” било създадена културно-просветна комисия за формиране на българско съзнание сред помаците. Идеята за това била оглавявана и по-рано от Ст. Шишков – в изданията му, а също така – и в Родопската преса, главно в списание “Родопа”, издавано в София. През 1931 г. терминът “помаци” бил официално заменен с “българи мохамедани” или с “ислямизирани българи”. Тази замяна имала за цел да вложи в термина помак негативизъм и пренебрежение. Била създадена и комисията, в която участвали Никола Палагачев и Райчо Гавраилов. По-късно Гавраилов бил отстранен и на негово място застанал Хюсеин Бейски. Те приели програма за провеждане на курсове за ограмотяване и за водене на агитация с участието на печата и чрез разпространение на позиви. Било предвидено да се улесни приемането на ученици помаци в по-висшите училища и отпускането на материални помощи за тях. Коранът бил преведен на български и отпечатан от книгоиздател-


110

ство “Нов живот”, София. Доставени били стотици екземпляри от него, които се разпространявали сред населението. Целта била в домовете на помаците да влезе книга на български език. Била организирана конференция на помашки духовници, където се разяснявали разликите между “народност” и “религия”. Тази конференция се зловидяла на мюсюлманската вероизповедна община начело с депутата Емин Агушев. Тъй като те били в добри отношения с властта, настояли пред министър-председателя Андрей Ляпчев да се забрани конференцията, а комисията да се разпусне. След множество оплаквания до властите по време на управлението на Народния блок, Главинчев бил дисциплинарно уволнен и през 1932 г. напуснал града, а комисията била разпусната.
През 1932 г. Министерството на просветата провело важни реформи в родопските училища. Целта им била да се приравни нивото на мюсюлманските училища с това на българските. Старите, написани на османотурски език учебни помагала били заменени с български. Въведени били допълнителни хуманитарни предмети като история, география и хигиена. Назначени били и нови учителски кадри, предимно българи. Тези мерки отново предизвикали обратен ефект. Сред помашкото население плъзнала мълвата, че ще има повторно покръстване. Подобни слухове били често явление. Помаците при това положение се затворили още повече в своята културно-религиозна среда, а емиграцията в Турция придобила масови размери. Но този път протестът им придобил и активен характер – подадени били множество писмени оплаквания до правителството в София. Така например на 13.11.1932 г. 28 български и помашки интелектуалци свикали събрание с председател Ан. Дорков и подпредседател Хюсеин Бейски. Те подписали резолюция-протест, копия от която изпратили на царя, министър-председателя, председателя на Народното събрание, министъра на Народното просвещение и други министри, както и на софийския митрополит Стефан, Главното мюфтийство, смоленските народни представители, смолянския околийски управител и всички председатели на парламентарни групи, в редакциите на вестниците: “Зора”, “Тракия”, “Родопа”, “Рехбер”, ”Родопски преглед”, “Борба”, “Красногор” и др. Недоволството на тези интелектуалци, изразено в резолюцията-протест, се свеждало най-вече до дейността на тази комисия, която била тричленна и имала за цел да разпусне помашкото и българското училищни настоятелства, и да създаде


111

ново, което да ги обедини. Наричайки ги “безотговорни партизани”, които изхождали от своите лични и политически интереси, 28-те интелектуалци ги обвинявали, че са назначени незаконно и настоявали за отменяне заповедта на министъра на народното просвещение, която била против разпускането на двете училищни настоятелства. Според тях тази тричленна комисия уронвала авторитета както на помаците, така и на българите. Откакто съществувал Смолян, благодарение на трезвомислещите българи и помаци това не било допускано. Те се борели поотделно за създаване на свои училища, свято и неотклонно са бдели над тях и са ги пазели. Според тях това сливане на двете училищни настоятелства щяло да сложи началото на борба между българи и мюсюлмани, която била нежелателна и за двете страни. Борбата щяла да бъде следствие на посегателство върху религиозните права на мюсюлманите. Никога преди това и дори в османския период подобна борба не се е водела, а българите и мюсюлманите в Смолян са живеели в мир и разбирателство. Българската управа сметнала, че е разумно тричленната комисия да бъде закрита. Но независимо от това вече била подготвена почвата, върху която се появили първите наченки на българско национално самосъзнание сред част от по-младото помашко население. Голяма роля за това изиграл и Петър Маринов, писател и служител в Архиерейското наместничество в Смолян и бъдещ секретар на дружба “Родина”.
В с. Галата съществувало българско училище още от 1912 г. с трима учители. През 20-те години там е имало и религиозно мюсюлманско училище с учител по коран и вероучение от с. Бежаново, но той не успял да се утвърди и напуснал селото. През 1925 г. бил направен опит за организиране на религиозно обучение за момичета, но това продължило само две-три години. През учебната 1930-1931 г. в село Галата било въведено вероучение. Занятията се провеждали с 28-30 ученика в сряда, петък и събота след обяд. Преподавателят им се казвал Алиосман, бил от Помашка Лешница (Кирчево), и завършил образованието си в Турция. След като се установил като преподавател в Галата, там се и оженил. На 22.03.1931 г. на една среща на учениците от селата Галата, Градешница, Турски извор (Български извор) в местността Бърдото, недалеч от с. Галата, помачетата, вместо да извикат ура в чест на приближаващите ги българчета от Малка Желязна, извикали амин, което било и повод да се прекратят уроците по вероучението в селото. През


112

1932 г. в с. Галата бил провален един опит да се създаде мюсюлманско училище, след което Алиосман със съпругата си се прибрал в Помашка Лешница и през 1936 г. се изселил в Турция. В село Галата имало само една чешма, от която зависело селото. До 1934 г. с. Галата и с. Градешница са били в една община – Галатска. От 1934 г. с. Галата било включено в община Български извор, докато с. Градешница – към община Гложене. В с. Помашка Лешница през 1932-1936 г. вероучение преподавал Кадри Беров. Учело се само в събота след обяд. Средният брой на учениците годишно бил 15. В този район имало и други учители по вероучение като един от тях бил хафъз Салих Февзулов. Родът му бил от Албания, но бил роден в с. Бежаново. От първата си съпруга имал син. След като се изселили в Османската империя през 20-те години, жена му починала. Там завършил религиозно училище и се върнал в България. Установил се първо в с. Коман, а след това – в Помашка Лешница. Там се оженил повторно и през годините 1930-1936 преподавал вероучение в селата Помашка Лешница, Турски извор и Торос. През 1936 г. заминал за Турция, но след пристигането му там починал синът му и се принудил отново да се завърне в България. В Градешница, което било типично планинско село, простиращо се в долина с дължина 12 км. и състоящо се от 11 махали, имало две български училища. Първото било построено през 1910 г. Учителите били от Дерманци, Торос, Писарево и пр. Жителите се препитавали със скотовъдство и дърводобив. Традиционните обичаи на тетевенските помаци били сходни с християнските. Празнували Гергьовден, Димитровден, Васильовден и пр. Чествали и други празници като вълчите, мишите и змийските дни. Влиянието на исляма било осезаемо при отбелязването на байрамите и в сватбените обичаи като приготвяне на зестрата, къносване на булката, борбите на пехливаните и пр. Полигамията била рядкост, но в 1926 г. все още имало няколко подобни случая. Носията на жените и мъжете също била сходна с носията на другите мюсюлмански общности.
През 1928 г. жители от с. Градешница предприели изселване в Турция. Тъй като през 20-те и 30-те години желаещите да се изселят помаци от Ловешко били много, съответните власти, които се занимавали с тази дейност, допускали и известни нередности. Имало оплакване, че в паспортите помакините на снимките били забулени, при което не им се виждали ушите. Също така снимките


113

не били добре залепени и падали. Причините за изселването на помаците от този район, освен политически, били и икономически, тъй като през 1932 г. помаците от района на Тетевен и в част от района на Луковит живеели много зле, докато тези от района на Бяла Слатина били относително по-добре.
И помаците в Родопите през този период живеели в икономическа изостаналост. Само в някои райони, и то отделни единици, потомци на стари феодални родове, притежавали много земя, пасища, гори и добитък. Такива били братята Агушеви от с. Могилица, Смолянско. Те притежавали около 300 дк. ниви и ливади, 5000 дк. гори, 100 броя едър рогат добитък и 5000 овце. Имали имоти и в Турция и след 09.09.1944 г. голяма част от тях се изселили там. Основни земеделски култури, в Родопите били картофите и царевицата. Ръженият хляб и качамакът се смятали за деликатес по това време. Тютюнът в голяма част от Родопите все така бил основен поминък на населението. Към края на 20-те и началото на 30-те години българската политика спрямо помаците била насочена към подобряване на техните условия на живот, тъй като бедността им придобила застрашителни размери. Разчитало се на просвета, ограмотяване и даване шанс на младите помаци без принуда, по собствено желание да се образоват добре. С това българките управници целели да възстановят етническото им самосъзнание. Грешките от 1912-1913 г., т. е. от покръстването, се осъзнавали и отчитали, не се допускал и намек за посегателство върху религиозните им права. Но идеята и надеждата, че помаците след време доброволно ще приемат християнството, витаела и тогава. Силно впечатление правели и предпазливите и конспиративни методи на българските управници спрямо помаците. Тайни агенти донасяли за настроението сред тях, за причините за тяхната непрестанна емиграция и за каналите, по които можело да се влезе в Турция. През 1927 г. била направена първата сериозна стъпка в тази насока. Българските служби получили поверително разпореждане да направят всичко необходимо, за да се спре изселването на помаците.
И през този период БПЦ не забравили помаците. Така например архиерейското събрание от 1933 г. предложило да се обособи нова епархия под името “Родопска”, която да заздрави и засили позициите на източното православие в едноименния регион. Според проекта Родопската епархия щяла да се състои от шест духовни око-


114

лии – Кърджалийска, Пашмаклийска, Хасковска, Харманлийска, Ортакьойска (Ивайловградска) и Свиленградска. Митрополията трябвало да бъде в Кърджали, но докато там се създадели условия за функционирането на епархийското управление, се предвиждало седалището да бъде в Хасково. Този проект обаче не бил приет от правителството и не се осъществил.
На 19.05.1934 г. чрез преврат дошъл на власт кръгът ”Звено”. Този преврат и последвалите дълбоки промени в държавната политика на страната сложили началото на една по-консервативна политика спрямо турцизма. Започналата още от правителството на Народния блок смяна на турските имена на селищата и географските обекти с български е доведена докрай. Сменено било и името на помашкото село Турски извор, Тетевенско с Български извор. По това време, както охраната на границите, така и бдителността на органите за сигурност били повишени. Това принудило кемалисткия център в Одрин да прекрати изпращането на чети в България. През октомври 1934 г. обаче от Щаба на армията съобщили на областния управител в Кърджали, че в селата около Гюмюрджина бродели чети от петнадесетина човека и помаците от гръцката страна на границата ги поддържали.
На 20 май и Софийската родопска културна дружба изпраща на министър-председателя с копие до всички министри и на председателя на НС изложение за емиграцията на помаците. Като причини за недоволството на помаците се посочвали покръстването от 1912-1913 г., партизанските страсти проявявани от управляващите, презрителното отношение от страна на сънародниците им и пр. Една от причините била и стопанската и икономическата изостаналост на Девинско, Златоградско и Смолянско. Това се потвърждавало и от рапорта на полицейския инспектор П. Генов от 20.01.1934 г. Според него желанието на помаците за изселване е силно и, ако им се разреши, почти всички щели да напуснат страната, продавали на безценица имотите си, а имало даже и такива, които били готови да изоставят всичко само да могат да се изселят. Те живеели със съзнанието, че са гости и не поддържали къщите си, които били руини и представлявали грозна картина. Също така не полагали грижи и за земята си. Обработвали от нея толкова, колкото да се прехранват, а за това им било нужна само една малка част. От окръжния архив в Пашмаклъ (Смолян) личи, че от 1924 г. случаи на емиграция е имало постоянно. Те били по-


115

влияни от жителите на съседния Кърджалийски окръг. За сметка на това отзивите на изселниците били положителни. Така например един изселник пишел, че ги заселвали в Юсъград и им давали имущество, ниви и волове, за да могат да се препитават. В друго писмо от същия подател се казвало: ”а пък за тебе, ако дойдеш, с твоя занаят ще потънеш в пари, тук няма криза.” Имало случаи, когато избягалите се завръщали разочаровани, но подателят лично не е виждал такива. Правилото било, че който се изсели, не се завръща вече. В доклад от 23.08.1934 г. до Министерския съвет се споменава също, че районът, в който живеели помаците, бил икономически изостанал. Гражданските и военните власти, както и българското население, се отнасяли с помаците зле, възприемали ги като по-долна категория и ги изолирали от обществения живот. Налагани им били големи данъци и глоби. Нямало стабилност по отношение на имотите и земите. Поради изселванията им през Балканските войни от 1912-1913 г., било лесно да се докаже, чрез двама свидетели, дали някое помашко семейство е емигрирало и имуществото му бивало лесно отнемано, или давано под аренда. Страхът от покръстване често се изтъквал като мотив за недоволство и изселване. Те били недоволни и от обучението на момичетата над 10 годишна възраст и ревностно настоявали децата им да изучават свободно коран и вероучение.
За да може това население да се приобщи към обществения живот, трябвало да се вземат определени мерки. На първо място да се подобри икономическото им положение. Също така да се внушава на местното население и на управляващите да се отнасят по-човечно към тях. Да се включат в органите на властта представители на по-издигнатите им среди, който ще им служат като застъпници. Да се правят опити за приобщаването им към българската общност. Да се приемат помаци на полицейска служба във вътрешността. При нужда от строители във вътрешността, да се имат предвид и те. Обучението на момичетата над 10 – годишна възраст да не е задължително и към тях да се проявява пълна религиозна толерантност. Да се анулират всички продажби или прехвърляния на имоти под каквато и да било форма, тъй като било известно, че продажбите на недвижими имоти в Родопите били забранени. Имотите на изселващите се трябвало да се изземват от властите. В пловдивска област да се въведе цензура за писмата и вестниците до помаците. Също така се предлагало да се създаде специална служба, която да


116

се занимава с проблемите на помаците и след като положението се успокои да действа и за побългаряването им.
В отговор на това Министерският съвет издал наредба за имотите на изселилите се помаци, според която те се изземвали от комисия в състав: кмет, данъчен началник, чиновник по държавните имоти, агроном, лесничей, двама роднини или съседи на емигранта, ако той нямал близки. Движимото имущество се продавало на търг или по споразумение. Ако нямало купувачи, то трябвало да се предаде на съхранение или за ползване от близки на емигриралия. Негодното движимо имущество трябвало да се раздаде на бедните, или да се бракува и унищожи. Недвижимото имущество се давало под наем чрез търг или взаимно споразумение. Ако търгът не се състоял, поради липса на участници, имотът трябвало да се даде безвъзмездно за съхранение и използване на бедни жители. За старите сгради, които били пред срутване и подлежали на разрушаване, чрез споразумение предприемачи можели да придобиват материала от срутената сграда. Горите се предоставяли за стопанисване на лесничея на сметка на изселника, според закона за горите. Придобитите суми, след като се отчислявали задълженията към хазната, БЗБ и др., трябвало да се внесат в БНБ в безлихвен текущ влог на името на данъчния началник на сметка на емигриралия. Ако изселникът се върнел до една година, имотите трябвало да му се възстановят с наложените промени и да му се изплати влога. Ако пък изселникът не се върнел до една година, имотите му трябвало да се конфискуват и да се дадат на чиновника по държавните имоти, а събраните при данъчния началник суми – да се отнемат и внесат в държавната хазна.
През периода от 1913 г. до 1934 г. от България за Източна Тракия и Анадола според регламентираното международно договаряне годишно се изселвали по 10-12 хиляди мюсюлмани. От февруари 1934 г. турското правителство официално спряло да приема изселници от България. Освен от България, през тези години в Източна Тракия и Анадола се изселвали помаци и торбеши и от Македония, Албания и Гърция.
Буржоазното правителство на Кралство Югославия със своите общински и околийски органи упражнявало икономически натиск предимно върху торбешите в местността Мала Река и останалите части на Македония. И дори не криело своите намерения за създаването на югославска нация и народност. От друга страна властите


117

гледали на това население като на врагове и насърчавали тяхното изселване. Жандармерийските патрули и пограничните власти пък извършвали акции за конфискуване на хранителни стоки, без никакви законни основания. Често в тези райони преминавали нелегално и мюсюлмански четници от албански произход, подпомагани от торбешите. Властта не била заинтересована да работи за утвърждаването на македонско национално съзнание у тези мюсюлмани, а в същото време не ги считала и за сърби. Поради това не се полагали грижи и за ограмотяването на децата им в сръбските училища. Властите на Кралство Югославия и управниците в Скопие през 1929 г., поради това, че третирали помаците и торбешите като турци, разрешили турски учители да ги обучават на турски език и вероучение. Също така до границата с Албания били открити албански интернати към училищата на албанските деца. В тях поради еднаквата религиозната принадлежност приемали без ограничения и торбешки деца от Мала Река и близките райони. Местността Мала Река се намирала в речната долина на Западна Македония, която на север граничела с Шар планина, на запад – с планините Кораб, Дешат и Кърчин, на изток – с Бистра и Стогова, а на юг – с Дебърската котловина.


118

Помаците в периода 1934-1939 г.

В началото и средата на 30-те години до 1936 г. процесът на приобщаване на помаците към останалата част от българския народ засягал само отделни личности и нямала организиран характер. От постъпилите искания от мюсюлманската общност на гр. Смолян на 30.12.1936 г. в Главно мюфтийство, отправени и към министър-председателя, министъра на народното просвещение и пловдивския областен учителски инспекторат, ставало ясно, че религиозните права на мюсюлманското население били нарушавани. Според тях в открилите се преди десет години училища и в най-малкото село в Родопите, в които се изучавало българско четмо и писмо, религиозните предмети все повече оставали на заден план. От учебната година изминали близо четири месеца, и все още нямало назначени учители по коран. В сравнение с учебната програма на изминалата 1935 г., в която коранът се изучавал ежедневно, през настоящата година били отделени само два часа седмично, като един учител преподавал в четири отделения с около 150 ученика, което било съвсем недостатъчно. Исканията на смолянската мюсюлманска общност се отнасяли и до назначаването във всички народни мюсюлмански училища учители по коран. На учителите държавата била длъжна да изплаща редовно заплати. Също така да бъдат увеличени в достатъчна степен часовете по коран и да се въведе вероучение, чрез което да се разясняват религиозните догми. Вероучение в Помашка Лешница, Ловешко се изучавало през 1936 г. и продължило до 1939 г. след което то било премахнато. Преподавател бил хафъз Салих Фейзулов, починал през 1962 г. на 75 годишна възраст.
Имало предложение от мюсюлманската общност на Смолян да се открие в града духовно училище на държавна издръжка, в което да се дипломират имами, хатиби и учители по Коран и вероучение за нуждите на населението и народните училища. Поради тази причина главният мюфтия Абдуллах хаджи Мустафа на 17.04.1937 г. изпратил молба до МВР и Дирекцията на вероизповеданията, в което пише, че в религиозно-просветно отношение помаците са твърде изостанали. Липсвало им училище, в което да получават религиозното си образование. Нямало и достатъчно подготвени кадри за свещенослужители. В България главно мюсюлманско учебно заведение било медресето НЮВВАБ в гр. Шумен, основано през


119

1922 г. То било духовно училище, което подготвяло кадри за страната. Имало три отделения: начален (четиригодишно обучение), среден (петгодишно обучение) и висш (тригодишно обучение). Това единствено мюсюлманско училище било много отдалечено от родните места на помаците, поради което и много рядко от тези среди са постъпвали в него. Това била причината главният мюфтия да се обърне към споменатото министерство за откриването на училище специално за помаците, където на свой роден език да се подготвят за свещенослужители. Такова училище да бъде открито в някой град, в който те преобладават, като Смолян, Пещера и пр. Издръжката да бъде от държавата и фонда на училището “НЮВВАБ”. Курсът на обучение да бъде четири годишен, като се приемат ученици, завършили основно народно училище.
На основание чл.59 от закона за народната просвета, министър Богдан Филов издал заповед на 28.12.1939 г., с която разрешил откриването на временен три годишен курс по мюсюлманско богословие в с. Райково за подготовка на свещенослужители и учители по вероучение за народните мюсюлмански училища. Предвиждало се курсът да бъде от три класа. Във всеки клас да се приемат по 30 ученика от селищата на Родопската област. На учениците се осигурявали безплатен пансион, учебници, тетрадки и пр. Кандидатите трябвало да са завършили прогимназия със успех най-малко 3.50, да представят декларация от родителите си, че са съгласни синът им да се обучава в курса и след завършването му да се посвети на служба, да не са женени и по-възрастни от 17 години.
Основната цел на курса в Райково била да подготвя имами и вероучители с българско самосъзнание, които открито да проповядват в училищата, джамиите и извън тях ислямската религия, но в същото време да признават българския си произход. Новите духовници от Райковския курс започнали да въвеждат в джамиите богослужение на български език. Имало случай, когато млад духовник помак призовавал от минарето за молитва вместо с “Аллаху екбер”, с “Бог е един”. Това се случило в с. Буково, Ардинска околия. Български език се използвал и при венчаването на младоженци. Такава сватба се състояла в гр. Смолян като имамът прочел всички молитви на български език.
В доклад до министъра на МВРНЗ от Б. Бончев, директор в министерството, се съобщава, че според него в БМДУ в с. Райково трябвало да се обърни внимание на учебната програма. Освен това


120

приходите от помашките райони, които се внасяли във фонд за постройка и издръжка на духовното училище “НЮВВАБ” в гр. Шумен при Главното мюфтийство, да се внасят в нов фонд за издръжка на БМДУ, с. Райково. Трябвало да се обърне по-голямо внимание на помаците, които са станали духовни лица, или на които им предстояло да станат такива. По този начин те нямало да станат ръководители в едно бъдещо покръстване на помаците и имало опасност да си останели фанатици, независимо от придобитото българско самосъзнание. Трябвало да се положат всички усилия те да бъдат християнизирани до край. Да се разработи учебно-възпитателна програма за обучение и насаждане на национално самосъзнание у помаците от началните до висшите училища. Да се осигурят училищни общежития, пансиони и трапезарии.
Според доклада на Б. Бонев, в гр. Смолян трябвало да се създаде Главно мюфтийство на помаците, което да направи промени в мюсюлманската религия, която трябвало да се отдалечи от турската и да се доближи до християнската. Предлагало се да се обсъди и въпросът дали да не се създаде секта сред помаците на християнско-мюсюлмански начала, което ще отдалечи помаците от турците. Коранът трябвало да се издаде на български език в преработен вид. При реставрирането на съществуващите джамии в помашките райони съзнателно архитектурата трябвало да се промени, за да се различава от турската. Да бъде избягвано изграждането на нови джамии. Не трябвало да се предприемат никакви насилствени мерки за християнизацията на помаците, докато това не се разпореди от централната власт, а да се използват предимно психологически методи.
На 28.02.1937 г. било създадено Родопското сдружение в гр. Пловдив. Целите на това сдружение били да изучава всестранно Родопската област и да подкрепя всяко начинание, което цели издигането на този край. Средствата за постигането на тези цели били издаване на печатни издания, организиране на вечеринки, сказки и пр. Разчитало се и на помощ от държавата, от общината и от частни дарители и на завещания. МВРНЗ също е правило опити да проучи всестранно населението на родопската област. Въпросът за помаците е бил подлаган на служебни проучвания неколкократно до 1937 г., но те са имали повече инцидентен характер, като повод за тях са служили обикновено служебни рапорти на военното министерство. През 1937 г. тогавашният министър на вътрешните работи


121

Иван Красновски възложил на Панчо Дорев да изготви доклад за държавната политика, която трябва да следва тази посока. На практика нищо особено не било постигнато след предаването на доклада. През същата 1937 г. била свикана конференция на длъжностните лица, която да обсъди всестранно мерките, които трябвало да се вземат за уреждането на помашкия въпрос. И тази конференция начертала план, но централен орган за осъществяването му не бил създаден и нещата продължили да се движат инцидентно. По-късно министърът на МВРНЗ д-р Н. Николаев възложил отново цялостно проучване на въпроса за помаците на две лица Антон Николов и Христо Василев, които изготвили съответно доклади. Но и този път не са взети особени мерки от страна на правителството.
В писмо от 17.05.1937 г. до министъра на просвещението, изпратено от няколко интелектуалци, а именно от околийския управител Иван Петлешков, секретаря на Смолянското архиерейско наместничество П. Маринов, директора на райковската гимназия Иван Николов, директора на райковската прогимназия Г. Василев и учителите Ат. Караманджуков от Райково и Р. Гавраилов от Смолян, се лансира идеята да се създаде дружество на помаците. То било учредено на 03.05.1937 г. В Смолян се състояло събрание, на което дошли и няколко помаци. Взето било решение дружеството да се наименува българо-мюсюлманска културно-просветна дружба “Родина”. С изключение на двамата учители Ат. Караманджуков, Тодор Петков и завършилият Пловдивската духовна семинария Петър Маринов, останалите членове на дружбата са неграмотни. Единствено Ариф Бейски имал завършен трети прогимназиален клас.
Уставът на дружеството бил утвърден под № 8120 на 09.03.1939 г. Целите на дружеството били да работи за взаимното опознаване, сближаване и подпомагане на помаците и българите в Родопската област. Да събужда и развива националното самосъзнание у българите с мюсюлманско вероизповедание. Да работи за тяхното религиозно и нравствено издигане. Да подпомага всички инициативи, които целят културното, просветното и всестранното израстване на помаците от двата пола и да култивира у тях любов към род и държава. Да ги пази от всякаква външна пропаганда. Да съдейства за стопанското и икономическото издигане на Родопския край. За постигането на поставените цели дружбата щяла да си служи със следните средства: организиране на срещи, вечеринки, представления, беседи, сказки, четения, изложби и др. Да откупува и издава


122

книги и други печатни издания с подходящо съдържание за миналото и настоящето на Родопския край. Да бди за строгото придържане на мюсюлманите към религиозните догми и корана, който трябвало да стане разбираем за мъже, жени и деца. Да оказва помощ на нуждаещите се членове, бедни, но народностно осъзнати помаци, а така също и на молитвените домове. Да изкоренява всичко небългарско в духа и живота на помаците, като чисти чуждите елементи в нравите, обичаите, навиците, облеклото, езика и бита, които ги отделят и пречат за общото движение, единение и братство между помаци и българи. Да изучава и популяризира всичко българско в Родопския край. Да съдейства за образуването и на други подобни дружби в съседните помашки селища. Да установи контакт с всички културни дружества в царството, които работят за Родопския край и да търсят съдействието им в настоящия устав. В доклада на Б. Бонев към министъра на МВРНЗ също се споменава, че основната цел и на държавната политика по отношение на помаците била постигане на тяхното пълно национално осъзнаване, за да станат неразделна част от българския народ. За постигане на тази цел трябвало несъмнено да се мине през няколко етапа, като крайният етап при всички случаи трябвало да бъде християнизиране на помаците. За целта в Родопите трябвало да се създадат добри икономически условия, за да не се допуска недоволство от страна на помаците към стопанската политика на българската държава спрямо тях. Също така се предвиждало в помашките селища да се заселят трудолюбиви и честни български семейства, както и да се изселят във вътрешността на страната онези помаци и българи, които са станали причина за създалото се разединение. Постигането на единство между отделните етноси на даден народ било възможно при наличието на една и съща националност и множество религии, но мюсюлманството представлявало една центробежна национална тенденция. Другата причина за разединението била свързана с негативното отношение на българина към мюсюлманина, наследено от времето на османската власт. За да се почувстват помаците като част от българската нация, не било достатъчно те да се почувстват българи, необходимо било и българските им сънародници да ги приемат като такива. Трябвало да се вземат мерки за създаването на една обществена преграда между помаци и турци. Да се замени мюсюлманското облекло с гражданско като се премахнат фесовете, кюлафите, връхните дрехи, фереджетата, шалварите, яшмаците и пр.


123

Да се заменят мюсюлманските имена с български, като се изготви закон за кръщелните имена, който да съдържа списък на имената. Трябвало да се премахнат решетките и други атрибути, които напомняли за турските къщи. Да се забранят многоженството, ранните бракове и браковете между помаци и турци. Трябвало да се изтъкне тактично малокултурността на турците с цел създаване на чувство за срам у помаците по отношение на тях. Да се организират повече светски забавления за помаците. Също така те трябвало да участват семейно в народни празненства. Трябвало да бъдат подбрани по-будни помаци и да бъдат изпратени във вътрешността на царството и след по-системна и продължителна работа с тях, да бъдат върнати обратно в помашките райони, като им се дадат определени служби. Тези, които имали положително влияние върху народностното осъзнаване на своята общност, щели да играят важна роля в осъществяването на държавния план, а онези с противоположно влияние подлежали на изселване във вътрешността.
В писмо от 07.03.1938 г. на дружба "Родина” до министъра на народното просвещение били подложени на критика издадените учебници по география за трети клас на народните прогимназии, в които вместо “българи мохамедани” се употребявало наименованието “помаци”. Дейността на дружбата от основаването ъ до пролетта на 1938 г. се изразявала в разпространението на един позив към помаците за национално осъзнаване. В него се посочвало, че те трябвало да си свалят фесовете, с което ни най-малко не се накърнявало вероизповеданието им. Този позив бил издаден по слу

Offline shaban

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 712
Re: "Родина" - национализъм в действие
« Reply #2 on: September 09, 2009, 21:34 »
123

Да се заменят мюсюлманските имена с български, като се изготви закон за кръщелните имена, който да съдържа списък на имената. Трябвало да се премахнат решетките и други атрибути, които напомняли за турските къщи. Да се забранят многоженството, ранните бракове и браковете между помаци и турци. Трябвало да се изтъкне тактично малокултурността на турците с цел създаване на чувство за срам у помаците по отношение на тях. Да се организират повече светски забавления за помаците. Също така те трябвало да участват семейно в народни празненства. Трябвало да бъдат подбрани по-будни помаци и да бъдат изпратени във вътрешността на царството и след по-системна и продължителна работа с тях, да бъдат върнати обратно в помашките райони, като им се дадат определени служби. Тези, които имали положително влияние върху народностното осъзнаване на своята общност, щели да играят важна роля в осъществяването на държавния план, а онези с противоположно влияние подлежали на изселване във вътрешността.
В писмо от 07.03.1938 г. на дружба "Родина” до министъра на народното просвещение били подложени на критика издадените учебници по география за трети клас на народните прогимназии, в които вместо “българи мохамедани” се употребявало наименованието “помаци”. Дейността на дружбата от основаването ъ до пролетта на 1938 г. се изразявала в разпространението на един позив към помаците за национално осъзнаване. В него се посочвало, че те трябвало да си свалят фесовете, с което ни най-малко не се накърнявало вероизповеданието им. Този позив бил издаден по случай празника Рамазан байрам през месец декември 1938 г., а за Курбан байрам била устроена традиционна вечеринка, съобразена напълно с целите и задачите на устава. На 22.01.1938 г. във връзка със смяната на арабския език с български при богослужението, за да не се предизвикат вълнения сред населението, било взето решение да се изпрати писмо до околийското мюфтийство. В него се отправяла молба към мюфтията да напише всички молитви от петкратното кланяне в денонощието с български букви, като се запази свещеният арабски език. Тези молитви да са съпроводени с упътване за тяхното изпълнение, което щяло да бъде напечатано от дружбата и разпространено в училищата като ръководство по вероучение. През 1938-1939 г. бил издаден един позив към помаците, който ги приканвал да осъзнаят българския си произход, доказвайки това на практика, като приемат българския кожен калпак за народна шапка.


124

Издадена била книжка първа от сборник “Родина” в хиляда екземпляра. Били организирани три традиционни вечеринки, на които била ознаменувана 100 годишнината от обесването на Салих ага, родоначалник на българското народностно осъзнаване и възраждане на родопските помаци. Подобни вечеринки са се състояли през годината и в с. Търън и Златоград, като в последния бил учреден и клон на дружба ”Родина”. През есента на 1939 г. били захвърлени всички фесове, което било следствие от съзнанието, че е недостойно да се тачат символи на робството. Членката на дружба “Родина” в гр. Смолян, Несибе Шехова отправила призив към жените да захвърлят фереджетата, които унижавали човешкото им достойнство. В отговор на апела били свалени и фереджетата. Състояла се и четвърта вечеринка, посветена на защитата на помакинята. Бил издаден и един молитвеник от околийския мюфтия Мехмед Салихов за нуждите на помаците. Бил открит и курсът по мюсюлманско богословие в Райково. През годината за мюфтия, шериатски секретар и учители по вероучение били назначавани само членове на “Родина”. Била издадена книжка втора на сборник “Родина”. Министерството на народното просвещение препоръчвало на училищните ръководства да купуват сборник “Родина” заедно с други народополезни книги. Дейността на дружба “Родина” не могла да се разрасне повече, тъй като имало само около 60 действителни и предани членове, които не само че не се увеличавали, но дори намалявали. На 08.04.1939 г. настоятелството взело решение да бъдат изключени няколко души главно поради разколебаване и за липса на активност. Един от тях бил и Хюсеин Бейски, баща на Ариф Бейски.
За кратко време в Родопите били учредени 30 дружби ”Родина” подобни на тази в Смолян, като най-рано това станало в Златоград и Девин. В рапорт на управителя на пловдивска област от 1937 г. за състоянието на областта се казва, че в златоградска околия благодарение усилията на комитета състоящ се, от шефовете на околийските служби и на постоянния им контакт с младежи помаци и по директиви на властта била образувана дружба “Родина ”, подобна на Смолянската, с чиято помощ 20 помаци се изучили в българското училище, а други постъпили в българската казарма. Същите били подготвени да работят за националното осъзнаване на младото помашко население и приобщаването му към българската държава. Навсякъде учители-българи ставали секретари


125

на управителните съвети или председатели на контролните съвети. Навсякъде те били главните двигатели на делото. А в списъците на членовете се повтаряли едни и същи фамилни имена. Както в Смолян така и другаде, “родинците” били предимно роднини.
В началото властите се отнасяли подозрително към дружба “Родина”, а МВРИ било категорично против нея, тъй като създавала условия за затягане на отношенията между България и Турция. Подобни позиции заемало и МВРНЗ, което изисквало от местните власти да се дистанцират от дейността на родинци, които и без това с културно-просветната си програма създавали голямо напрежение в района. В същото време поделенията на Щаба на армията виждали в лицето на родинци свои съюзници в борбата срещу развихрилата се в страната пантюркска кампания и допуснали известно сътрудничество с тях. . В същото време полицейските и военните власти не криели опасенията си, че зад дружбата стои някаква комунистическа организация, целяща промени в обществото. По едно време дори се стигнало почти до нейното закриване. Поради това родинци потърсили съдействие, като главна опора намерили в родопските културни дружества, основани в по-ранните години в Пловдив, Асеновград и София, в лицето на главните им деятели д-р Г. Чичовски, Кр. Савов и Хр. Караманджуков. Последният бил и главен инспектор в Министерството на народното просвещение. Той се ползвал с голямо доверие и му били отпускани от същото министерство годишно по 100 000 лева за дейността, която водел сред помаците. Освен това МНП се обърнало към МВРНЗ със съвет да бъдат мобилизирани околийските управители, кметовете и заместник-кметовете, които да следят и подпомагат “родинското” движение. В същото писмо се съдържало и признанието, че “Родина” е създадена с помощта на органи на МНП.
На 19.06.1939 г. Всебългарският съюз “Отец Паисий” предложил на дружба “Родина” да стане негов член. На 21.06.1939 г. дружбата приела и станала сборен член на съюза. В писмо от дружба ”Родина” гр. Смолян до Всебългарския съюз “Отец Паисий”, гр. София от 02.09.1939 г. се съобщава за материалите, които са подготвени за сборник ”Родина”. В тях се описвал животът на най-просветената част от помашкото население и на тая част, която възприела възродителното движение. Не се споменавало за по-голямата част от помаците, които били враждебно настроени към родинци, смятайки ги за отцепници. В почти всяко село в Родопите имало


126

лица и семейства с османотурско съзнание. По онова време тия лица ползвали значителни облаги, давани им от османската власт. Те не можели да забравят благосъстоянието и влиянието, на което са се радвали в миналото и приемали най-болезнено всяка проява на българщина. Един от тях бил хафъз Ариф Агушев от с. Могилица, който си накупил имоти в Истанбул. Пречка за развитието на делото започнато от родинци, било и поведението на местното българско население, което смятало, че помаците са неспособни за напредък и развитие. Те смятали, че просвещението на помаците щяло да лиши страната от добри физически работници. По това време държавната власт, представлявана от хора зле осведомени за дейността на дружбата, също щ създавала пречки. Така например по това време един вече бивш околийски управител ги нарекъл “сбор от хаймани” и изпратил доклади до своите по-висши началници с неблагоприятно за “Родина” и нейните ръководители съдържание. Той търсел също най-различни поводи, за да преследва членовете на дружбата. Особено характерен е случаят, станал през зимата на 1938 г. Няколко млади родинци скъсали фесовете на свои противници и околийският управител се намесил активно в защита на потърпевшите и подложил на преследване деятели на “Родина”. При друг случай полицай в Девинско нанесъл жесток побой на един от най-големите активисти на дружба “Родина” Хюсеин Якубов. Но имало и държавни чиновници, които допринасяли за изграждането, запазването и развитието на дружбата. Клон на Всебългарския съюз “Отец Паисий” бил създаден и в с. Райково, Смолянско, а уставът му бил утвърден със заповед от 24.01.1939 г. Освен в това село и на други места в Родопите са били създадени подобни клонове. Такъв например бил открит в с.Лъжене, Пещерска околия на 17.02.1940 г. В помещението на читалището се събрали: Борис Тодоров Кутрянски, Герасим Попов, Кръстю Панов, Лазар Г. Колчачов, Мустафа Шарков, Георги Стамболов, Мойсей Праматаров, Иван Д. Масларов и представители на читалището “Паисий Хилендарски”, на Ловно-стрелческата организация “Сокол”, с. Лъжене. Уставът бил утвърден на 26.08.1940 г. съгласно чл.5 от закона за държавния надзор върху дружествата и учрежденията. Всебългарският съюз “Отец Паисий” работел за усъвършенстване на самосъзнанието на българския народ, за запазването и затвърждаването на националните му добродетели и за защита на народностните права на българите, където и да живеят. За да постигне целта си,


127

Всебългарският съюз “Отец Паисий” работел за единомислието между българите и за формирането на правилно становище по обществените въпроси. Грижел се за запазване честотата на народните обичаи, вяра и език. Противодействал на течения, които застрашавали народното единство. Издавал и разпространявал книги и друга литература. Устройвал публични събрания и сказки. Грижел се за запазване на народните паметници.
Дружба “Родина” имала добри отношения и с Родопското културно-просветно сдружение. Това става ясно от писмо от 16.04.1939 г., в което бил поканен председателят на дружба “Родина” на традиционна дружествена вечеринка, която щяла да се състои в салона на военния клуб.
На 25.10.1939 г. главният инспектор П. Иванов призовал директора на полицията да изпрати опитни полицаи, които да разкрият противобългарската организация на помаците в с. Могилица, Смолянско, родното село на Агушеви. Тези организации поради натиска на властите подтиквали помаците към изселване. Така например в писмо от 15.02.1939 г. от околийския управител на Пещера Д. Трендафилов до главния секретар в МВРНЗ се съобщавало, че имало много постъпки от помаци за издаване на паспорти за изселване. Д. Трендафилов попитал, дали в окръжната заповед под “турци” следвало да се разбират и помаците. Също така той молел за разпореждане и по въпроса за помаците и турците, които под предлог, че отивали временно в Турция на гости при свои близки, или по частна работа, искали да напуснат пределите на България със скритото намерение да не се върнат повече. Околийският управител се интересувал дали да ги пускат безпрепятствено, или да им се правят спънки.
Околийският полицейски началник на Златоград докладвал на 17.02.1940 г. в Пловдив, че имало избягали помаци в Турция, а други пък са направили опит да избягат, но са били заловени и върнати. Избягалите били от: с. Чакаларово – 11 семейства, с. Долно Капиново – 1, с. Джерово – 1 и от с. Завоя – 1. Всички те са избягали първо в Гърция, а от там – в Турция, като някои от тях са оставили семействата си. В тази група влизали и едно семейство от с. Старцево и едно семейство от Златоград. През 1939 г. те направили опит да избягат в Гърция, но били хванати и след десет дена били върнати от гръцките военни власти. По повод тяхното бягство гръцкото правителство отправило до външния министър на България нота,


128

която обвинявала граничните власти в принудително изселване на помаците. Полицейският началник на Златоградска околия заявил, че ако областният полицейски началник на гр. Пловдив нареди, ще бъдат изселени в Турция останалите членове на семействата, както и двете семейства от Старцево и от Златоград, което било желателно, но имотите им щели да бъдат конфискувани и продадени за сметка на държавата. Ако бъдат изселени във вътрешността на страната, държавата трябвало да поеме грижата за тяхното настаняване и оземляване. За тази цел, според околийския полицейски началник, те трябвало да бъдат снабдени с безплатни паспорти и да бъдат прогонени в Турция. На 03.04.1940 г. директорът на областното полицейско управление в гр. Пловдив, разпоредил да не се гонят споменатите членове, а да им се разреши да се изселят, като им се дадат безплатни паспорти. М. Каназирски, околийски управител на гр. Златоград, се обърнал към областния директор на гр. Пловдив в писмо от 11.06.1940 г. във връзка с нареждането на областния полицейски началник да бъдат пуснати свободно да се изселят за Турция 16 български семейства, като им се давали и безплатни паспорти. Според М. Каназирски това били помаци, а не турци и напомнил също, че главите на 14 от тези семейства са избягали нелегално в Турция. Според околийския управител това улеснение можело да доведе до бягството и на други лица от средите на помаците. Каназирски молел това писмо да се предаде на директора на полицията, а също и на МВРНЗ, за да му се дадат указания при това положение дали да спази това разпореждане, тъй като семейството на Халил Юсуфов Местанов от с. Чакаларово вече подало заявление за издаване на паспорт за Турция.
През годините 1928 г. и 1936 г. 73 семейства от с. Градешница са изявили желание да се изселят в Турция. От тях единствено не успяло да се изсели семейството на Мустафа Керимов Османов, което се състояло от съпруга, двама сина и две дъщери, както и семейството на Али Алиев Юмеров, състоящо се от съпруга и две дъщери. Причината за това била в турската легация, която не дала разрешение за това. Освен през споменатите години изселване на помаците от Ловешко имало и през 1938 г., като това продължило до 1944 г. Преминаването им в Турция ставало чрез кораби, които тръгвали от пристанището на гр. Варна.


129

Помаците в периода от началото на Втората световна война до 1944 г.

Ръководството на дружба "Родина" на 03.01.1940 г. отправило до околийския управител писмено оплакване от редакцията на в. “Родопска мисъл” , в който се използвали наименованията “помак” “ахрянин” вместо “българин мохамеданин”. На 11.01.1941 г. се състояла вечеринка и били раздадени малко помощи на бедни жени за закупуване на облекла. Група родинци направили обиколка на източните райони на околията и провели акция за хвърляне на фереджетата. Били образувани и някои нови дружби в селата Чепеларе, Забърдо, Неврокоп и др. Най-активна сред тях се очаквало да бъде Чепеларската, която още през настоящата есен издала специален позив до населението в района за опомняне и сътрудничество. През този период държавните и обществените институции започнали да оказват съдействие на родинци. През зимата на 1941 г. дейността на смолянската дружба "Родина" се изразила само с една вечеринка, организирана от възпитаниците на курса в Райково, на която били разяснени погрешните схващания за смесените бракове с другородци. От името на целия пирино-родопски край било изготвено и подписано изложение до правителството. То било връчено от нарочна делегация с молба за съдействие при смяната на имената, което и станало в цялата Смолянска околия. Очаквало се през 1943 г. помаците в целия Родопски регион да бъдат със сменени имена. Била образувана и нова дружба в с. Дряново.
Според някои длъжностни лица било необходимо да се създаде държавен орган, който да контролира дейността на различните дружества и държавни власти за по-правилното и по-бързото разрешаване на помашкия въпрос. Христо Караманджуков, уредник на списание “Родопа” направил предложение до министър председателя този държавен орган да нареди на общините и по-низшите и по-висшите държавни власти да проявяват по-голямо доверие към съществуващите дружби "Родина" и техните членове и да ги подкрепят морално и материално. Според доклада на Ариф Садъков до министъра на МВРНЗ от 25.02.1942 г. , държавният орган трябвало тактично да събира информация, свързана с османското наследство сред помаците. Освен това неговата дейност трябвало


130

да бъде свързана с постепенното ликвидиране на това наследство. Държавният орган трябвало да уреди проблема със собствеността и ползването на земята в Родопите, с цел тамошното население да се закрепости към земята, а също така да се пресече пътят на спекулата с тези имоти. Този орган окончателно трябвало да реши въпроса за религията, религиозния брак, наследството и пр. в духа на здравите български традиции. В доклада на Б. Бончев относно разработването на един план за държавната политика спрямо помаците, разискван на заседание на министерския съвет на 29.04.1942 г. и отбелязано в протокол № 55, се споменава за създаването на служба при директора по народностните работи при министерството, като трябвало да се учреди и нарочна служба за помаците. Към пловдивския и старозагорския областни директори трябвало да се назначи по един инспектор за помаците със задача да следи за правилното прилагане на мерките, свързани с държавната политика от органите на администрацията. В Смолян да се открие Родопски културен институт, начело с директор, назначен от министъра на МВРНЗ. Този институт да има секции във всяка от околиите, населени с помаци. Мрежата на института щяла да бъде ръководена от министерството и областните органи. Дейността на института трябвало да бъде предимно културно-просветна, като зад нея ще се крие държавна политическа мисия. Ръководните му органи трябвало да бъдат добре подбрани, добре платени, с високо национално съзнание и здрав морал. Институтът щял да има редица пропагандни функции. Предвиждало се той да организира редовни конференции, които да подготвят местното чиновничество по този въпрос. Читалищата в родопския край трябвало да бъдат свързани с Родопския културен институт. Българо-мюсюлманските културно-просветни дружби "Родина" трябвало да бъдат насърчавани материално, подпомагани и обучавани под надзора на Родопския културен институт.
Министерският съвет на 29.04.1942 г. одобрил идеята за оформяне на постоянен комитет, съставен от длъжностни лица, който да се занимава с всестранното проучване на помашките проблеми, да координира всички инициативи, свързани с проекта за бъдеща работа. Комитетът трябвало да бъде към МВРНЗ и под негово ръководство. Бил одобрен следният състав на постоянния комитет: от централната служба на МВРИ – министърът д-р К. Сарафов, от МВРНЗ – директорът Б. Бончев, от щаба на войската – майор Ча-


131

лъков, от МП – началникът на гражданския отдел С. Стефанов, от Дирекцията на националната пропаганда – началникът на отдела за практическа пропаганда В. Спрострaнов, от областните дирекции – директорът на пловдивска област Д. Русев, директорът на старозагорската област Б. Конев, народните представители от избирателните колегии, населени с помаци – Иван Русев, д-р Петър Кьосеиванов, Сирко Станчев, д-р Никола Минков, Лазар Попов, Иван Батембергски, д-р Дуров и Илия Славков. Освен упоменатите членове, МВРНЗ можело в определени случаи да привлече в комитета и други лица, в качеството на съветници. МВРНЗ също започва да играе важна роля, като издава строго поверително нареждане до околийските управители за оказване на съдействие на дружба "Родина" и за образуването на подобни дружби във всички помашки села.
Държавен контрол по това време се упражнявал и по отношение на религиозните институции и техните ръководни органи. Така например на 23.04.1940 г. на главния секретар д-р А. Ангелов и главния инспектор П. Иванов било разпоредено във връзка с националните интереси в Родопския край и специалната политика по отношение на помаците, да бъдат събрани много предпазливо и по заобиколен път сведения за Ариф Бейски, Хюсеин Сеферков, имам в град Смолен, и Ариф Шумаров и да се произнесат дали може първият да бъде назначен за мюфтия в Ардино, вторият – за мюфтия в гр. Девин, а третият – за шериатски секретар в Смолян. След като се установило, че лицата са подходящи с оглед националните интереси, те били назначени, както и включени към БМКПД "Родина" като духовни учредители. Това става ясно от едно изложение на БМКПД "Родина", гр. Смолен до министъра на МВРНЗ от 12.06.1941 г. То било съставено от духовните учредители на дружеството, а именно: Ариф Бейски – ардински мюфтия и председател на дружба "Родина" в Смолян, Хюсеин Сеферков – девински околийски мюфтия, Ариф Шумаров от с. Ухловица, ардинска община – шериатски секретар в Смолян, Мехмед Дервишев – имам в с. Търън и преподавател в духовното училище в с. Райково и Махмуд Идризов – имам в село Диамандово и деятел на дружба "Родина" в същото село. Те молели държавните власти да им окажат пълно съдействие и да се доведе до край поетата акция за изхвърлянето на фесовете и фереджетата, което да стане


132

повсеместно, както в старите, така и в новите земи. Облеклото на помаците да се замени с българска народна носия. Да се забрани поздравът на какъвто и да е било друг език, освен на български. Да се забранят браковете между помаци и турци. Да се дават навсякъде български имена на новородените, а също така да се премахнат формалностите при смяна на имената с български. Да се поставят за имами и мюфтии само помаци, предани на държавната власт. Да се вземат мерки за прогонването или изселването в старите български области на всички подбудители и пропагандатори. Цялото възродително движение да се поеме от специален български държавен орган или учреждение. Да се скъсат всички връзки с турската мюсюлманска общност. Да се въведе специална програма за издаване на книжнина за помаците от рода на сборник Родина и др., които да се разпространяват сред младото поколение и всички любознателни среди. Също така, за да се намали турското влияние, се предвиждало коранът и другата религиозна литература както и проповедите по време на петъчната и байрямската молитва да се четат на български, а не на арабски език. През 1941 г. – 1942 г. МВРИ не дава разрешения на хафъз Салих Мехмедов и Мехмед Керимов от с. Пловдивци (Смолянско) да продължат обучението си в по-горните курсове на НЮВВАБ, поради това, че са помаци. Също така разрешение не получили и хафъз Шукри Салиев от Мочура (Смолянско), Зия Арифов Османов от с. Черничево (Крумовградско), Хюсеин Ахмедов Хюсеинов от с. Могилица (Смолянско) и др.
Златоградският окръжен мюфтия Хасан Ехледов със заповед от 10.06.1942 г. наредил на имамите в Златоградска околия да разгласят и препоръчат на всички жители на своя района да регистрират новородените си деца само с български имена, като им бил раздаден списък с имената, а също така се посочвало и равногласието на българските имена с някои арабски и турски имена. Мюфтията обяснявал също, че по този начин не се накърнявали религиозните чувства и че национален дълг на всички било да вземат присърце това толкова важно и наложително начинание в интерес на българщината.
В края на 1942 г. Смолянското мюфтийство било отделено от Главното мюфтийство в София, а към него се присъединили и околийските мюфтийства в Ардино, Девин, Златоград, Велинград, Гоце Делчев и Ксанти. За смолянски мюфтия бил назначен Мехмед


133

Дервишев (Светослав Духовников).
БПЦ насочила вниманието си към помаците през 1939 г., две години след като била създадена БМКПД “Родина”. Първоначално БПЦ била оставена на заден план поради две основни причини. Първо, организаторите не са си поставяли за цел християнизирането на помаците, това все още била само далечна перспектива. Второ, те са се пазели и не са работели открито с БПЦ, за да не се злепоставят пред местното население, което все още помнело събитията, разиграли се преди две десетилетия. Макар и временно изолирана, църквата си поставила за цел да даде свой принос към този процес. Този въпрос възникнал след като пловдивският митрополит Кирил се обърнал към ръководството на БПЦ с призив да се заеме с покръстването на помаците, като се обосновал със съществуването на отделни случаи на приемане на християнството. Той бил информиран за това от местните енорийски наместници, които давали някои препоръки. Ардинският енорийски свещеник Иван Попниколов например предлагал след като се покръстят, една част от тях да се заселят в местности, където живеят българи, за да не бъдат тормозени от останалите мюсюлмани. Подобни идеи е развивал и смолянският архиерейски наместник Тодор Ангелов. Основавайки се на подобни съвети, както и на свои лични наблюдения, през 1940 г. пловдивският митрополит Кирил съставил един подробен план, наречен “ Мерки за пълното побългаряване на Родопския край и на помаците.” Този план никога не е бил обсъждан в Св. синод официално. По това време БПЦ е била ангажирана с възстановяването на българското църковно настоятелство в новоприсъединилите се земи – Добруджа, Македония и Беломорието. Пловдивската митрополия постоянствала в своята мисионерска дейност и дори на 11.09.1941 г. дори издала окръжно № 7518 до енорийските свещеници в епархията, която установявала ред за приемането на православието от мюсюлмани и др. В резултат на тези мерки, както било отчетено по-късно, православието приели 59 мюсюлмани, от които 31 били помаци.
Пловдивската митрополия с подкрепата на българските управници всячески се опитвали да приобщи помаците към българската нация, като ги лишавали от хранителни продукти, възползвайки се от факта, че през този период тези продукти, както и облеклото и горивата, се продавали с купони и народът изпитвал голямо затруднение при набавянето им. Това се доказва и с протокол №


134

42 на Министерския съвет, който е с дата още от 30.03.1937 г., където пише, че били отпуснати 5 000 000 лв. с второ постановление, които след това били одобрени с царски указ от 09.04.1937 г., публикуван в Държавен вестник, бр. 80 от 13.04.1937 г. Със заповед на МВРНЗ било разпоредено да се закупят и разпределят на гладуващото население в Пловдивска област следните количества царевица: за Девинска околия – 45 000 кг., за Неврокопска околия – 150 000 кг., за Панагюрска околия – 45 000 кг. и за Пещерска околия – 15 000 кг. Разпределението на отпуснатото количество храна по общини трябвало да се извърши от комисия в състав: околийски управител, околийски агроном, данъчен началник и представител на Дирекцията за закупуване и износ на зърнени храни. При разпределението комисията трябвало да даде предимство на селищата с най-нуждаещо се население. Комисията трябвало да изпрати протокола на областния инспектор по обществените грижи в Пловдив за становище, а след това – в министерството за утвърждаване. Храната трябвало да се раздава срещу труд, като на всеки явил се на работа обикновен работник му се отпускали по 15 кг. храна, а на всеки каруцар – по 40 кг. Изключение можело да се прави само за болни и неработоспособни.
Действията на административните и военните власти спрямо помаците също накърнявали религиозните права на населението в Родопите. Така например от 11.06.1940 г. се съобщава за акции в граничните зони на Родопите, за свалянето на фесовете и фереджетата. Те били организирани след края на петъчното богослужение, когато стеклите се в джамията от околните села и колиби помаци се прибирали по домовете си. Те били причаквани от предварително поставени военни патрули, които знаели откъде ще минат и били откарвани в читалищата или училищните салони. След като насилствено били събирани вкупом мъже, жени и деца, пред тях заставал български офицер, който обяснявал с подробности, че те не са никакви турци, а са чисти българи и, че езикът, който говорели, е по-чист от този, който говорят българите, че никой не им забранява да изповядват мюсюлманската вяра, но бидейки от български произход, те не бивало да се поддават на турската пропаганда. След това офицерът предлагал фесовете и фереджетата да се свалят. Тези, които се противопоставяли, били заставяни насила да се подчинят. При така създалото се настроение и за да не бъдат малтретирани, повечето се подчинявали на нарежданията


135

и подканвали сами жените си да свалят фереджетата. На жените било позволено да слагат кърпи, които да покриват само косите им, но не и лицата. Този начин се практикувал последователно и системно в различните околии на пограничните зони на Родопите. Пограничните военни власти, които провеждали тези акции, са се сблъсквали с голямо противодействие от страна на местното население, което било под влияние на имамите. Спрямо тях властите взимали най-строги мерки, целейки по този начин да овладеят този процес. В Златоградско имало последователи на крайния османски фанатизъм. Имало случаи, когато помаци не желаели да се подчинят на властите и забягвали сами или със семействата си в Гърция и от там – в Турция. Това се случвало често в Златоградска околия. Отношенията между военните и дружба "Родина" особено се задълбочили, след като на 26.02.1942 г. Дружеството на запасните офицери в гр. Смолян поканило членовете на дружба "Родина" на традиционна вечеринка, която щяла да се състои на 15 март в салона на военния клуб.
Директорът на изповеданията в доклад от 13.09.1940 г. съобщава, че някои административни органи в района с помашко население били яростни привърженици на идеите и проповедите за бързото и пълно народностно осъзнаване на помаците. Те се стремели да подражават твърдо на членовете на БМКПД "Родина", гр. Смолян. Било установено, че там жените били насила заставяни да хвърлят фереджетата си, а мъжете – фесовете и чалмите си, без да се държи сметка за религиозните традиции на населението. Освен това натиск за фесовете и чалмите и се упражнявал върху имамите и мюфтиите. Така например местният мюфтия на град Девин бил предупреден, ако не искал да си има неприятности не бивало да се явява в джамията с фес и чалма. Д-р К. Сарафов от дирекцията на изповеданията помолил министъра на МВРНЗ да нареди да се проверят споменатите от него факти и ако те се окажат верни, да се внуши на съответните административни власти, че те са длъжни да проявяват повече разбиране към провеждането и изпълнението на съответните мероприятия. Също така настоявал да разпореди на съответните органи да избягват нетактичните и брутални мерки, за да не се даде повод за нежелателни прояви от страна на фанатизираните слоеве сред помаците. Ако целта била да се премахнат фесовете и чалмите от носията на помаците, то според министъра трябвало да се разреши поне на мюфтиите и имамите да ги слагат,



Offline shaban

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 712
Re: "Родина" - национализъм в действие
« Reply #3 on: September 09, 2009, 21:35 »
136

както вътре, така и вън от джамиите.
Х. Караманджуков, уредник на сп.”Родопа” от името на помаците родинци се обърнал към министър-председателя като споделил мнението, че проблемът с поставянето на български имена на новородените деца можел да се реши, ако кметовете на общините, в които живеят помаците, били заставяни да не разрешават да се записват с мюсюлмански имена. Също така трябвало да се намалят съдебните разноски и да се улесни преименуването на помаците, които изявявали подобно желание. Освен това трябвало да се забранят браковете между турци и помаци. БМКПД "Родина" подържала добри контакти с правителствените кръгове. Смяната на имената била посрещната с пълно съгласие от страна на държавата. Особено показателна в това отношение е вълната от 1942 г., когато били сменени и над 300 турски имена на селища, предимно в наскоро присъединената към България Южна Добруджа.
След като в началото на 1941 г. Ариф Бейски пръв дал пример, като сложил българското име Малинка на своята новородена дъщеря, той бил последван и от другите родинци из Родопите. Изложението за искане на улеснение при смяна на имената било връчено от нарочна помашка делегация, която отишла през месец март 1942 г. в София. В отговор на всичко това правителството взело мерки и на 08.07.1942 г. Народното събрание приело закон за улесняване на процедурата за смяна на помашките мюсюлмански имена с български, който бил публикуван и в “Държавен вестник”. На 18.07.1942 г. в Смолян се състояло събрание на дружба "Родина" , за да се установи реда за смяната на имената на помаците. Със заповед на околийския мюфтия Мехмед Дервишев от 22.07.1942 г. всички жители на околията трябвало да си сменят имената. Той се обосновал с царския указ № 112, публикуван в “Държавен вестник”, бр. 147 от 08.07.1942 г., в който се казва, че на всички лица от български произход им се разрешавало да си сменят чуждите имена с български.
По линия на дружество "Родина" и с енергичното съдействие на органите на властта започнала насилствена акция за смяна на имената и за промяна на носиите и вместо да бъдат спечелени, тези хора се отчуждили още повече. Помаците били лишавани от дажби, късани им били булата, фереджетата, фесовете по улиците и мегданите, били уволнявани служителите с непроменени имена. Така например в писмо на дружба "Родина" , гр. Смолян от


137

10.11.1942 г. до директора на Националната пропаганда в София, се настоява да се разпореди на началниците на всички учреждения и обществени служби да не бъдат назначавани помаци с непроменени имена, а назначените вече да бъдат преименувани. Такива например имало в околийското инженерство в с. Чепеларе, в пловдивското военно окръжие, в училищната инспекция в гр. Смолян, в курса по мюсюлманско богословие в с. Райково, в дирекцията за храноизноса в гр. София, в общинското управление в с. Забърдо, Асеновградско и др.
До 22.09.1942 г. били подадени 60 000 молби за смяна на имената. Българските имена, с които молителите за напред искали да се наричат, били Борислав, Светослав, Горан, Младен, Живко, Здравко… Един Мехмед от Загражден дори се нарекъл Бойчо Огнянов. Освен такива, имало и молби за връщане на мюсюлманските имена, тъй като подписите под молбите за смяна на имената били сложени с насилие. От Давидково били подадени 28 такива заявления, но само 6 били приети в съда, от Лъжба (Баните) – 19 и нито една приета в съда. От Лясково (Вишнево) – 8, с приета само една молба. Върху почти всички заявления имало резолюция, че ако не е било образувано дело, молбата се отхвърля. Много молби не били уважени, защото хората били неграмотни и ги е подписал някой друг.
На 08.10.1942 г. МВРИ изпратило поверително писмо до кметовете на Бял извор, Давидково и Загражден с предупреждение да не се използва насилие, защото имало такива сигнали. В доклад от 28.05.1942 г. до областния директор на Стара Загора се споменава, че имената на всички жители на село Тихомир, Крумовградско били сменени. Според околийското управление в Крумовград при смяната на имената не били налагани никакви глоби, нито каквито и да било принудителни мерки. В селото били взети мерки за ограничаване на заразата от петнист тиф. Областният съвет по хигиена наложил такса за хигиенизация, която местното население свързало с промяната на имената. По същото време в Богутево полицейският началник на Асеновград, с пистолет в ръка и заредена картечница, заставял хората да си сменят имената. В Златоград полицията наредила да не се дават купони за храна на онези, които не са си сменили имената. През 1942 г. след като Хасан Реджебов Азизов от с. Сепед махала (Кошица) преименувал новороденото си от Хайри на Симеон, кметът Томчев се смилил над него и му дал


138

бележка за допълнителна дажба от брашно и за новороденото. За известен период официалните документи се издавали с двойни имена, а протоколите от заседанията на “Родина” били подписвани също по този начин. По-късно мюсюлманските имена изчезнали.
През пролетта на 1942 г. жителите на с. Сепед махала били събрани пред джамията и им били представени младите Хюсеин и Фатме Хатибови в новите облекла, които трябвало да носят селяните. На следващия ден бил организиран безплатен трудов ден с цел да се види с какви дрехи ще дойдат селяните. Помаците оказвали постоянна и твърда пасивна съпротива и фереджетата и фесовете постепенно започнали да се завръщат. 1942 г. е повратна в дейността на движението "Родина". Едновременно с подетото преименуване на помаците, настъпила криза и в самото движение. Замяната на методите на агитация с административно-принудителни мерки предизвикала негативна реакция в помашкото население, което не одобрявало още от самото начало дейността на родинци.
В доклад на Ариф Садъков до министъра на МВРНЗ се предлага, след като се приключи със смяната на имената в Родопите, да се създадат БМКПД "Родина" и в останалите български територии, където живеят помаци. Според него до 1942 г. те живеели в следните райони: Девинско – 30 села, Момчилградско – 13 села, Златоградско – 26 села, Смолянско – 32 села, Ардинско – 24 села, Ксантийско – 6 села, Гюмюрджинско – 34 села, Скопско и Тетовско – 9 села, Малешевско и Куманско – 14 села, Битолско – 10 села, Охридско – 8 села, Правешко и Кавалско – 7 села, Драмско – 31 села, Неврокопско – 74 села, Разложко и Горноджумайско – 13 села, Петричко и Мелнишко – 6 села, Демирхисарско и Серско – 2 села, Велешко и Дойранско – 3 села, Тиквешко – 27 села, Воденско и Ениджевардарско – 29 села, Тетевенско, Луковитско и Белослатинско – над 18 хил. души, Голобърдско (Албания), обл. Гора (Косово), Източна Тракия и Анадола – над 100 хил. Души.
Тази кампания, както от страна на БМКПД "Родина" , така и от страна на църковните, административните и военните власти, била прилагана до 1944 г. С взетите на конференцията от 16.04.1947 г. решения от Дирекцията на вероизповеданията при Министерството на външните работи се сложило край на съществуващите дружби "Родина". Организацията била обявена за фашистка, а членове-


139

те ѝ били подложени на репресии. Отново били върнати мюсюлманските имена на помаците ѝ било разрешено богослужението на арабски език.
Образователната политика спрямо помаците в България до Петия конгрес на БКП от декември 1948 г. била доста противоречива. От една страна се провеждала мащабна чистка на учителския състав от “фашистки елементи”, но в същото време част от този тип преподаватели запазили местата си. За да бъдат мотивирани помаците да изпращат децата си на училище, първоначално преподаването по коран и вероучението се запазили, но изучаването на религиозни предмети от задължително станало факултативно, а по-късно било и премахнато. В тази ситуация съществуването на училището в с. Райково било поставено под въпрос. Последният му директор Светослав Духовников бил арестуван. На 11.10.1944 г. във връзка с новата политическа линия от името на Отечествения фронт била отправена молба до просветния министър за закриването на курса. Новият смолянски мюфтия подкрепил тази идея. Според него възпитаниците нямали нужната подготовка за имами. И краят на прословутия курс дошъл със заповед от 26.12.1945 г.
През 1942 г. за кмет на с. Галата бил назначен Али Муков. Той бил жител на с. Български извор, но бил женен в с. Галата. По негово време в Галата били направени двата централни пътя, които преди това били тесни улички. Били построени мостове и първия етаж на училището. Жителите се снабдили и с водосточна мрежа. Всичкото това било направено с негови средства и с труда на селяните. Кметът също така отпускал помощи на бедните и на учениците. По негово време бил въведен и ред сред жителите на селото. Тези, които биели и изневерявали на жените си, били наказвани лично от него. На 12.09.1944 г. петнадесет души партизани го арестували в името на партията. Сред тях били Никола Врачев, Георги Милчев, Митьо Нешев и др. Официалната версия за неговото арестуване било обвинението, че е бил адютант на цар Борис ІІІ, тъй като се говорело, че лично царят го е посетил в дома му в с. Български извор. Истинската причина била свързана с имуществото, което притежавал. Негова била единствената кръчма в с. Галата, както и една пивоварна и сушилня. Няколко жители от с. Галата, сред които са били Мехмед Хасанов Махмудов, Али Махмудов Хюсеинов, Дикмен Ибов Юмеров и др. се опитали да спрат партизаните но не успели. Той бил откаран в Гложене, където бил измъчван и убит.


140

Останало неизвестно къде бил погребан. Жителка на с. Гложене на име Куна Иванова Резакова била свидетелка на мъченията, на които той бил подложен. Тя добре познавала Али Муков, тъй като била родом от Български извор. По късно семейството му било изнудвано, имуществото – конфискувано и дори бил направен опит за опожаряване на къщата му в Български извор, но това било осуетено от един негов съсед българин. До края на 80-те години на XX в. за чисти помашки села в Ловешко са се смятали Галата, Градешница, Глогово и Бабенци.
Директорът на Пловдивска област Драголов на 25.04.1940 г. съобщил, че на 22 срещу 23 през нощта 14 помашки семейства от селата Могилица и Буково, Смолянско са избягали в Турция. През годините 1940 – 1944 от България в Турция се изселили общо 15 хил. семейства (помаци, турци и др.).
В Македония и Косово две учебни заведения се ползвали със значителен престиж: медресето “Иса бег” в Скопие и голямото медресе “Крал Александър I”, също в Скопие създадено през 1925 г. Това учебно заведение разполагало с един изключителен преподавателски колектив, тъй че без съмнение можело да се каже, че било най-добрата мюсюлманска образователна институция на Балканите преди Втората световна война. Проучванията през последните няколко години сочат, че в района на Голо Бърдо, Албания живеели торбеши в 21 села, а в македонската му част са шест. В района на Кукърска Гора в Албания имало 10 села с горани, а в Призренска Гора в Косово – 19 села. В района на Жупа, пак в Косово, селата на жупаните били 15. През Втората световна война Албания, Косово и западната част на Македония, която влизала в Югославия, били под италиански протекторат, а останалата ѝ част била присъединена към България. Италияно-албанската държава провеждала политика на системна дискриминация и тотална етническа асимилация по отношение на цялото неалбанско население и по-специално към торбешите. Първата стъпка към албанизацията била заповедта на МВР, която въвела забрана на наставките във фамилните имена “ик”, “ски” и “ов”. Те били третирани като остатъци от политиката на стара Югославия. Така за служебна употреба била позволена единствено албанската форма с наставки “и”, “а” и “у”. В албанизацията се включили и училищата, в които се учело единствено на албански език, а такива били открити във всички села, населени с торбеши. За учители били назначавани лица от въ-


141

трешността на Албания, с което се целяло те да възпитават децата в духа на фашистката идеология. В обществените сгради и на публичните места било забранено да се употребява друг език освен албански. Също така били организирани и курсове за изучаване на албански език.
Според Х. Караманджуков, който направил обиколка из Македония през 1942 г., след като областта била присъединена към България във Втората световна война, помаците там силно намалели в резултат на емиграционните процеси. Според него през 1942 г. в Македония помаци и торбеши живеели в селата Долно Количане, Държилово, Елхово, Латаруш, Умово, Цветово – Скопско; Горно Врановци, Мелница – Велешко; Росоман, Долни, Вишня, Вествица – Кавадарско; Дисан, Геслица, Корешница, Вешия, Темник, Пепелище, Пръжден, Тиметик – Негитовско; Търботивине, Габрово – Кочанско; Търновци – Битолско; Требино, Дряново, Преглави, Пластинина, Борино, Дебреще, Челопеци, Лисичане – Бърдско и в селата на изток от р. Вардар в Цареволско – Царево село, Звегор, Град, Вирче, Треботивище, Стар истевник, Цръвник, Разловци и др.
След като властите започнали да установяват българска администрация в Западна Тракия, те открили, че там живеят множество помаци, на които като на своя бъдеща етническа опора. През 1942 г. в Западна Тракия помаците населявали следните села: в Гюмюрджинска околия – Состие, Кюндере, Кесара, Фолеа, Генети, Мирана, Салмони, Нимфея, Катомитиас, Аномитикос, Меглиада, Саранина Меглиада, Керхос, Вирсани, Хлой, Анокомби, Есхон, Рогада, Катовирисин, Кили, Карадомос, Смигади, Миртиски, Мелишека; в Ксантийска околия – Вълканово, Ясъйорен дере, Пашевик, Стаматско, Коюнкьой, Гьокчебунар, Измик, Кърмахала, Егнила, Кочина, Басойково, Агварджик, Синиково, Козлоджа, Демирджик и Теотоково. За да осъществят своите бъдещи планове, управниците решили да изготвят програма за просветна дейност сред помаците. На 25.02.0942 г. в излизащия в Дедеагач вестник “Беломорец” се появило съобщение, че МНП е открило вече училища и в най-малките помашки села. Това било направено за да бъде изградено българско самосъзнание у помаците.
До 1917 г. в Гърция, в гр. Кавала е имало едно медресе където са постъпвали от различните села в Родопите, а по-късните сведе-


142

ния, които са от 1933 г., сочат за една гимназия в Гюмюрджина, а в другите се прилагали стари методи на обучение. На 08.10.1943 г. със заповед на министъра на МНП Б. Йоцов, съгласно чл. 343 от закона за народното просвещение, било открито четирикласното духовно училище за помаци и турци “Медресе-и-Алие” в гр. Гюмюрджина. Училището давало на учениците прогимназиално ( руждие ) и духовно образование. В първи клас се приемали ученици, завършили начално училище, или издържалите изпитите за начално училище пред специална комисия. Завършилите курса добивали право да учителстват в турски частни начални училища в царството и да заемат длъжността имами, хатиби и мюезини при молитвените домове.
На 08.04.1942 г. от МВРНЗ бил утвърден уставът на откритото в Гюмюрджина читалище “Просвета”. Целта на читалището била да събужда у населението на града интерес към книгата и да способства за неговото научно, нравствено и интелектуално издигане. Читалището поддържало безплатна читалня и библиотека. Освен това през празниците, неделните дни и вечерно време тук се организирали публични сказки или литературни четения. Изнасяли се литературно-музикални и други програми. Също така на големите народни празници се организирали забави, имало театрални представления, кино прожекции и др.
След като Беломорието било вече окупирано от българските войски, за мюфтия на Ксанти бил назначен Ариф Бейски, вече като Камен Боляров, който изиграл активна роля при смяната на имената на помаците в южните части на Родопите с помощта на полицията. Според Камен Боляров, който на 16.03.1943 г. отправил писмо до председателя на Рило-Родопския съюз Сирко Станчев, в което обяснявал, че за да можело и в Беломорието помаците да се приобщят, непременно трябвало да се назначи в мюфтийството на Гюмюрджина подходящ за целта човек. И ако той не бъде назначен за мюфтия, то ще се наложи веднага да бъде уволнен шериатският секретар, който бил турчин. Подходящ за неговото място бил Вихър Изворов (Махмуд Идризов), който по това време бил имам в с. Диамандово, Ардинско. Този човек трябвало да издири помаците и да бъде в постоянен контакт с тамошната младеж. По това време промяната на имената в общините Атмаджанска и Ясъйорендеренска, Ксантийско почти приключила.
След 09.09.1944 г., заедно с българската администрация и войска, от Западна Тракия се изселили отново хиляди българи. По родните си местата обаче останали помаците, без да предприемат мерки за изселване в България. През 1946 г. Н. Вранчев издал книгата “Българите мохамедани (помаци)”, където отбелязва, че в Гърция помаците живеели северно от Ксанти, в Гюмюрджина, Драмско, Кавалско и Правешко.

Offline TUFCA35

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Male
Re: "Родина" - национализъм в действие
« Reply #4 on: September 09, 2009, 21:56 »
 Saban blagodarati  za tova

Guderian

  • Guest
Re: "Родина" - национализъм в действие
« Reply #5 on: September 09, 2009, 22:02 »
Аз виждам мисията на Дружба "Родина" като продължение на Съединението, само че в чисто човешки план. Какъв исторически миг, каква драма., каква гордост

Offline ЖАРКО ЖЕГЛЕВ

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 1480
  • Gender: Male
Re: "Родина" - национализъм в действие
« Reply #6 on: September 10, 2009, 11:05 »
Vai be gordost za dramata koiato sa prichinili. Vah vah. Yazyk.

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Re: "Родина" - национализъм в действие
« Reply #7 on: September 10, 2009, 13:29 »
Шабан, добре си се постарал да събереш всичко това, но забелязвам, че липсва 5. точка или имаш предвид настоящата дискусия, която да я замени.

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Re: "Родина" - национализъм в действие
« Reply #8 on: September 10, 2009, 13:33 »
Guderian golyam mohamedanin si. Imay predvid ce za razlika ot Turciya mohamedanite v BG sa po-malko. Jiveyat predimno v selata kato Yablanovo, Svishtare i pr. ama ti kato mohamedanin tezi raboti gi znaes po-dobre ot men. Mejdo drugoto osven mohamedani vie ste po-izvestni i kato aliyani. Ama nali smyatate "Ehli beyt" semeystvoto na proroka za svyato i mu pravite ikoni, v turbetata si, ste povece mohamedani. Ayde sis zdrave ot men pozdravi byrgaro-mohamedanite viv vasiya kray.  

Offline shaban

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 712
Re: "Родина" - национализъм в действие
« Reply #9 on: September 10, 2009, 14:12 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Шабан, добре си се постарал да събереш всичко това, но забелязвам, че липсва 5. точка или имаш предвид настоящата дискусия, която да я замени.
Благодаря ,Мустафа. Има много още какво да се каже,но за съжаление времето и възможностите винаги са ограничени.
Всъщност ,тази точка 5.гласи -"След това ще направим опит да навържем фактите в кратко изложение" ,но смятам ,че след внимателен прочит на материала ,точката е е излишна.
Всъщност ,за да копи-пейстна тези материали бях провокиран от Фотакиев който се изказа, че събитията около тази организация са  всеобщо народно веселие без насилие над духа и тялото ни.
Фактите около тази срамна част от българската история говорят, че цялата продължила около 7-8 години интервенция е била режисирана по поръчка от политическия кръг "Звено" респективно Тракийските и Македонските организации, в сътрудничество със Военния съюз респективно Военно контрарузнаване ,чийто представител е генерал Атанас Каишев .
Целта ми беше да се види, че всъщност истинската история се различава от лозунгите  и да се спре един път завинаги да ни се завира в очите тази проклета от нашето общество "Дружба" в кавички.
Искам да благодаря  от наше име на Хюсеин Мехмед за положения от него труд в името на истината.

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Re: "Родина" - национализъм в действие
« Reply #10 on: September 10, 2009, 15:33 »
Благодаря Шабан. Направих каквото можах. Виждам, че ти доста навътре си навлезал в нещата. От теб научавам, че и политическия кръг "Звено" има пръст в нещата. Не че се учудвам за това де. Колкото до Воения съюз той се намесва в един по-късен етап и понякога действа самостоятелно, особено впограничните райони. Незнам защо с наличието на семинарист в дружбата, първоначално са мислили Родина да е свързана с комунистическото движение, ама после като разбрали, че не е така всички се втурнали към нея. Говоря за българските националистически здружения. Може онова да е предтекст, за да се престави дружбата като самостоятелна. 

Offline fotakiev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 707
Re: "Родина" - национализъм в действие
« Reply #11 on: September 10, 2009, 15:58 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Благодаря ,Мустафа. Има много още какво да се каже,но за съжаление времето и възможностите винаги са ограничени.
Всъщност ,тази точка 5.гласи -"След това ще направим опит да навържем фактите в кратко изложение" ,но смятам ,че след внимателен прочит на материала ,точката е е излишна.
Всъщност ,за да копи-пейстна тези материали бях провокиран от Фотакиев който се изказа, че събитията около тази организация са  всеобщо народно веселие без насилие над духа и тялото ни.
Фактите около тази срамна част от българската история говорят, че цялата продължила около 7-8 години интервенция е била режисирана по поръчка от политическия кръг "Звено" респективно Тракийските и Македонските организации, в сътрудничество със Военния съюз респективно Военно контрарузнаване ,чийто представител е генерал Атанас Каишев .
Целта ми беше да се види, че всъщност истинската история се различава от лозунгите  и да се спре един път завинаги да ни се завира в очите тази проклета от нашето общество "Дружба" в кавички.
Искам да благодаря  от наше име на Хюсеин Мехмед за положения от него труд в името на истината.
Радвам се,че най накрая има такава тема! Хубаво е да не се премълчават нещата, а да се дискутират.Добре е да се чуе и друга гледна точка,нали?Може и да много да се бъркате по отношение на тази организация...

Излиза ,че Дружба Родина, по твои думи и не само, са били фашистии националисти?!
Всъщност знаеш, че е наречена фашистка от комунистите,а националистична от българофоби,зашото те са искали да се разграничат от всичко турско...
Нека да не пребързвам ,а да дам малко забравена за загрявка информация за Дружба Родина,след което съм напълно готов да обсъждаме тези "неистински помаци" :) :

You are not allowed to view links. Register or Login

Offline shaban

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 712
Re: "Родина" - национализъм в действие
« Reply #12 on: September 10, 2009, 16:30 »
Ето това е нагледен пример за национализъм в действие основан на лозунги и демагогия.

Offline fotakiev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 707
Re: "Родина" - национализъм в действие
« Reply #13 on: September 10, 2009, 16:32 »
 
You are not allowed to view links. Register or Login
Ето това е нагледен пример за национализъм в действие основан на лозунги и демагогия.
А твоето сега не е ли такова?

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Re: "Родина" - национализъм в действие
« Reply #14 on: September 10, 2009, 16:35 »
Това което го пише там е пълна лъжа. Много от членовете като видяли каде отиват нещата се оттеглили от дружеството. За първоначалната смяна на обликлото родинци дали примери, но в посредством фесовете и фереджетата започнали да се премахват насила. Колкото до училището в Райково, родинци исползвали наивноста на помаците, които по онова време били доста по религиозни и наистина мислели, че училището ще е за имами, подобно на медресетата в Кавала и Шумен. За молбите, голяма част от хората били неграмотни и са ги лъжели, че са с друга цел, доказва се с голямата част жалби за връщането на мюсюлманските имена.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 
anything