Topic: МЪКИТЕ И СТРАДАНИЯТА НА МАКЕДОНСКИТЕ И ТРАКИЙСКИ БЪЛГï

[fotakiev]

 ÐŸÐ¾Ð½ÐµÐ¶Ðµ често се говори за страданията на мюсюлманите в България и на Балканите през 1912 и следващите няколко военни години, нека да видим и другата страна на медала, за да видим цялата картина на случилото се...
 
Процеса на страданията е бил двустранен и единственно, и само на това моля читателите да се фокусират. Материала не е обвинителен, материала дава липсващите фрагменти от пъзела на картината, представена в помак.еу:




         ÐœÐªÐšÐ˜Ð¢Ð• И СТРАДАНИЯТА НА МАКЕДОНСКИТЕ И ТРАКИЙСКИ БЪЛГАРИ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1913 - 1926г.                 ПРЕСЕЛЕНИЕТО Ð’ БЪЛГАРИЯ. ЖИВОТА Ð’ РАЙОНА Ð’ ПЕРИОДА 1926 - 1944 г.

......., които предприела младата българска държава за обединението на всички земи, населени с българи, за обединението на изконните български земи. Събития, които люшкали страната ни от опиянението при победата в Балканската война до покрусата от последвалите я две национални катастрофи. Национални катастрофи, които довели до загубването на много български земи, до много жертви и страда-:я от страна на мирното население, до напускане на родния дом на ного българи от Македония и Тракия. Катастрофи, които преобразили живота в страната и превърнали националния идеал за обеди-:на България в неосъществена мечта и болка на много поколения.
Нека да се върнем към годината 1913, годината в която България [ла поставена на колене от всичките нейни съседи, нахвърлили се върху и като глутница вълци.
Ще се спрем и накратко ще опишем мъките и страданията, които са преживели българите от Източна Тракия, Западна Тракия и Македония от които в последствие е бил заселен районът който разглеждаме.
Преди 1913 г. от района на Източна Тракия изселвания на българи е имало след всяка Руско-турска война през XIX век, след Преображенското въстание, но най-много по време на Междусъюзническата война, когато българщината била изкоренена от дъно.

Кои райони са населявали българите в Тракия, която попадала в Одринския вилает?

Според данни на в-к.-''Le Courrier d'Orient" от 1878 г. мъжкото население в този момент в Одрински вилает обхващало: българи - 219 884 души, турци - 60 991 души, гърци - 74 614 души, евреи - 6800 души, арменци - 5200 души, разни - 1640 души.
Българското население в Одрински вилает според Тома Карайовов в края на XIX век е било около 212 884 души, ако към него се прибавели и помаците (българомохамедани), около 120 000, българския етнически елемент ставал преобладаващ във вилаета който наброявал около 1 000 000 жители към 1912 г.
Във вилаета живеели и 355 981 турци, гърци - 253 253, евреи - 22 121, арменци - 16 924, арнаути - 9960, цигани - 5000, власи 250 и разни 1100 души.

Професор Л. Милетич също правил изследване на населението но по-късно. Според него българите в Одринския вилает са били 298 726 души, от които екзархисти - 176 554, българомохамедани - 95 502, патриаршисти - 24 970 и униати - 1700 души. Гърците, които живеели в района според него били 196 615 души. Турците били около 400 000 хиляди във вилаета.
Одринският вилает обхващал районите на източна и западна Тракия, големи части от Източните Родопи, Странджа и Сакар.

Кои каази (околии) и населени места са населявали българите които в последствие са се заселили в разглеждания район:

Гюмюрджинска каза: гр. Гюмюрджина, 50 сем. патриаршисти, 450 сем. гърци, 1350 сем. турци, 60 сем. арменци, 100 сем. евреи, 100 сем. цигани мохамедани, с. Евренкьой - 25 сем. българи, 30 сем. турци, с. Аткьой - 35 сем. българи, 30 сем. турци, Баятли - 30 сем. българи, 30 сем. турци, с. Денизлер - 50 сем. българи, 30 сем. турци, с. Дерекьой - 80 сем. българи, с. Калаиджидере - 350 сем. българи, с. Каракурджали - 160 сем. българи, 35 сем. турци, с. Къзлар - 60 сем. българи, 40 сем. турци, с. Кърсърджа - 35 сем. българи, 35 сем. турци, с. Кушланли - 230 сем. българи, с. Лефеджилер - 70 сем. българи, 70 сем. турци, с. Манастир - 300 сем. българи, с. Софулар - 90 сем. българи, 30 сем. турци, с. Съчанли - 400 сем. българи, с. Хаджилар - 200 сем. българи, 9 сем. турци, с. Чадърли - 220 сем. българи, с. Чобан-кьой - 40 сем. българи, с. Ясъюг - 50 сем. българи, общо в казата са живяли 18 155 българи.

В Дедеагачка каза: в гр. Дедеагач - 45 сем. българи, 560 сем. гърци, 320 сем. турци, с. Балъкьой - 210 сем. българи, с. Бейкьой - 12 сем. българи, 20 сем. цигани мохамедани, с. Бадам 3900 - 70 сем. българи, с. Дервент - 320 сем. българи, с. Домуздере - п> сем. българи, с. Дуганхисар - 400 сем. българи, с. Еникьой - 280 сем. българи, с. Окуф - 125 сем. българи, Фере - 45 сем. българи, 785 сем-турци, ?5 сем. българи патриаршисти, 25 сем. гърци, с. Чемерен -сем. българи, общо в казата са живяли 10 530 българи.

В Димотишка каза: в гр. Димотика - 60 сем. българи екзархисти и 340 сем. оъл
патриаршисти, с. Башклисе - 100 сем. българи, с. Караклисе - 125 сем. българи, общо в казата са живяли 4 175 българи. В Еноска каза: с. Дсарли (Хасарли) - 50 сем. българи патриаршисти, общо в казата са живяли 1409 българи.

В Кешанска каза: с. Булгаркьой - 412 сем. /2132 души/ българи, общо в казата са живяли 3 257 българи.

В Лозенградска каза: в гр. Лозенград - 1200 сем. българи екзархисти, 50 сем. българи патриаршисти, 1200 сем. гърци, общо в казата са живяли 20 467 българи.

В Малгарска каза: гр. Малгара - 35 сем. българи, 300 сем. турци, 200 сем. гърци, 700 сем. арменци, с. Лизгар - 81 сем. българи патриаршисти, 30 сем. българи унияти, с. Пишманкьой - 138 сем. българи, с. Теслим - 221 сем. българи, с. Харлагюню - 144 сем. българи, с. Яйлагюню - 102 сем. българи екзархисти, 85 сем. българи унияти, общо в казата са живяли 12 268 българи.

В Одринска каза: гр. Одрин
- 634 сем. българи екзархисти, 1016 сем. българи патриаршисти и унияти, с. Акбунар - 102 сем. българи екзархисти, 40 сем. българи унияти, с. Ахъркьой - 38 сем. българи, с. Дуганджа - 85 сем. българи, Елидже -6 сем. българи, с. Ново село - 96 сем. българи, с. Смаилчево - 16 сем. българи, с. Софулар - 59 сем. българи, с. Чермен - 189 сем. българи, с. Чомлекьой - 27 сем. българи, общо в казата са живяли 17 855 българи.

В Софлийска каза: с. Кадъкьой - 60 сем. българи, с. Мерхамли - 120 сем. българи, с. Янурен - 96 сем. българи, общо в казата са живели 8 800 българи.

В Узункьоприйска каза: с. Еникьой - 306 сем. българи, с. Търново - 391 сем. българи, с. Чопкьой - 400 сем. българи, общо в казата са живяли 8 539 българи.

От Чорленска каза и цариградско в района има преселници от с. Аврен.
Преселниците от Македония в района по-късно са били предимно от Солунския вилает който заемал цяла южна и източна Македония.

Този вилает се разделял на три санджака: Солунски, Серски и Драмски.

Солунския санджак се делял на 14 кази: Солунска, Катеринска, Енидже-Вардарска, Берска, Воденска, Тиквеш, Велешка, Струмска, Гевгелийска, Дойранска, Кукушка, Лъгадинска, Касандра и Св. Гора.

Серския санджак се делял на осем кази: Серска, Зъхна, Демир-хисарска, Петричка, Мелнишка, Горно-Джумайска, Разлог и Невокопска.
Арамския санджак се сътоял от четири кази: Драмска, Правишка, Кавалска и Саръ-Шабанска.

Преселници по късно в района имало от Слунско село Коритен °РАЖе) което население наброявало - 370 българи, Долно Куфалово - 480 българи, 25 турци, 6 цигани,
от Берско Св. Марина - 185 българи, Монощица - 170 българи,
от Енидже - Вардарско, селата Либаво (Либаново) - 145 българи, Кушиново (Икизлер) -130 българи, Аларе - 160 българи, Грубевци - 400 българи, Тумба - 540 българи, Оризарци - 380 българи, Баба кьой - 346 българи, 60 турци, 46 евреи, Бозец - 655 българи, Петрово - 620 българи,
от Воденско, село Цър Мариново (Църно Мариново) - 400 българи, село Оризарци 210 българи, 90 цигани, Янаково - 70 българи,
от Гевгели в който живеели - 3000 българи, 650 турци, 175 черкези, 120 власи, 230 цигани, село Лесково - 650 българи,
от Дойран в който живеели 4000 българи, 2300 турци, 160 евреи, 320 цигани,
от Кукушко, селата Морарци - 1200 българи, Планиница - 500 българи, 250 турци,
от Демир-Хисарско, селата Горни Порой - 2200 българи, 480 турци, 1100 власи, Шугово - 850 българи, 500 турци, от Костурско, селата Олища - 390 българи, Мангила - 250 българи, Жужелци - 560 българи..

На 15 юли 1913 г. възползвайки се от затрудненото военно положение на страната ни по време на Междусъюзническата война, турски войски пресекли границата на България (Енос - Мидия) и започнало страшното лято за тракийските българи. 250 000 турска армия плъзнала из Източна Тракия, а в района българската армия разполагала само със силите на X пехотна дивизия. Докато българската армия се сражавала срещу сръбската и гръцка армия на запад, с румънци от север, турците oт югоизток нанесли жесток удар върху страната ни.
Най-напред от турското настъпление пострадали богатите български села около Кешан и Малгара (Булгаркьой, Лизгар, Кадъкьой, Пишман и Теслим, а също и българите от селата Яйлагюню и Харла-гюню).
Най-голямо и най-богато сред тях било Булгаркьой с повече от две хиляди жители. Те се занимавали предимно със земеделие и животновъдство, произвеждали много жито и фуражни култури, сусам, лен, просо-кушево имали са до 15 000 глави дребен добитък и над 100 глави едър рогат добитък и коне. Близо до селото имало мраморни кариери. Част от населението се занимавало и със строителство и каменоделство, имало много изявени майстори.
При настъплението на турската армия населението на селата Лизгар, Теслим, Пишман, Яйлагюню и Харлагюню побягнало панически към пределите на България. На 2 юли (вторник) турските войски предвижващи се от Галиполи навлезли в българска територия към обяд завзели Кешан, а скоро след това стигнали и в Булгаркьой. Селото било подложено на огън и на сеч, застреляни били 350 мъже, убивани били деца, жените били насилвани, гаврили се с тях по-най жесток начин, отвлечени били 1030 жители на селото през Галиполи в Чанаккале (в Мала Азия). От селото били избити, умрели и изчезнали 1100 души.

След като турският отряд опустошил всичко българско в Кешанско и Малгарско, преминал в Узункьоприйско. Там били опожарени, ограбени и разорени селата: Чопкьой, Търново, Ерменикьой и др.
Галиполският отряд, който се ръководил от Енвер бей, се е движил в посока Одрин, палейки българските села и избивайки населението им. Изгорени били селата Чомлекьой, Ново село и др. Българите от Одринското село Татарлар, бягайки, били пресрещнати от турска кавалерия на разстояние 6 км от селото и част от тях били просто съсечени. До 20 души са били клани като овце пред събраните хора. Изнасилването на жени и момичета, от които също имало избити, е било страшно.
Отрядът на Енвер бей влязъл в Одрин на 23 юли в 7 часа сутринта.
Населението от българските села панически бягало на север към България. На 24 юли турците влезли в Мустафа паша (Свиленград), където останали 15-тина души стари хора, които турците зверски избили, а сетне изгорили и самия град.
В южната част на Сакар планина силно пострадалало населението на селата Дервиш могила, Ения (Младиново), Мустракли (Мустрак), Хаджикьой (Благунци) а също и селата които се намирали покрай Марица и в подножието на източните Родопи: Деведере, Комарли, Караагач, Испитли, Кадъкьой, Курткьой, Мезек и Чермен.
Други части от отряда на Енвер бей се насочили на запад към Ортакьопско (Ивапловградско) където също безчинствалп жестоко. Страшни зверства извършили турци, помаци а също и гърци в Ортакьойските (Ивайловградските) села Гьокчебу-нар, Покриван, Хохла, Горно Инюрен, Арнауткьой, Дутли, Дробиш-на, Горно и Долно Суванли.
Сравнително по-човечно се отнасяли с българското население войските, които се придвижвали в посока от Чорлу към Виза и от там към Лозенград и Малко Търново. Но те също безпрекословно изпълнявали основната задача, която била поставена пред турските войски: разораване на българските села и обезбългаряване на района.

Какво е било положението в Беломорска Тракия?

В края на Месец юли турски войски навлезли в Димотишко и Софлийско по Речието на р. Марица. Българските войски от района прибързано се изтеглили като изоставили мирното население на произвола на съдбата.
На 13 юли 1913 г. нашите войски до 3-4 хил. души /7-ма погранична дружина и опълчение/ се изтеглили от Гюмюрджина към Маказа и Кърджали. Единствена опора и закрила за мирното българско население в този труден момент са били трите български чети на Таню Николов /1873 г. - 1947 г., родом от Хасково, е един от легендарните тракийски войводи, взел е активно участие в борбите на тракийските и македонски българи за освобождението им от турско робство.



Взел е дейно участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. През 1922/1923 г. е бил избран за главен войвода на българските и турски чети за борба срещу гръцката власт в Гюмюрджински окръг.
След това поради напреднала възраст се оттегля и живее в Асеновград/, Руси Славов /24.05.1886 Г.-02.12.1937 г., взел е активно участие в Преображенското въстание и Балканската война-1912 т.1 и Димитър Маджаров /роден на 15 декември 1882 г. в с. Мерхамли /Ференско/, починал на 25 ноември 1949 г. в гр. Кърджали, занимавал се революционна дейност от 1903 г., събирал оръжие за въстанието, през 1907 г. бил в четата на Стоян Икономов, организирал чета и помагал на българското мирно население по-време на Междусъюзническата дойна.
След Първата световна война участвал в делегацията при подписването на Ньойския договор, участвал и в Парижката мирна конференция 1946 г./

Те сновяли непрекъснато из цялата* Беломорска Тракия и въпреки ограничените си сили са извършили чудеса за опазването на българщината.
А времето е било страшно и жестоко.
Българите били преследвани по най-жесток начин, а селата им разорявани и опожарявани и от турци /армия и башибозук/ и от помаци, и от гърци, изоставени на произвола на съдбата от армията и от правителството.
В Димотишко, Софлийско и Ференско били разорени и опожарени, а населението избито или побягнало, от българските села Башклисе, Караклисе, Кадъкьой, Каяджик, Малък и Голям Дервент, Янурен, Кутруджа, Пишман, Мерхамли, Теке, Тахтаджик,
Окуф, Балъкьой.
В Дедеагачко и Гюмюрджинско българското население твърде късно било предизвестено за наближаващата опасност за да може да тръгне с изтеглящите се войскови части. Само една малка част от него успяла да тръгне за България с оттеглящатата се прибързано войскова част, която на 13 юли към 10 часа преди обяд напуснала , Гюмюрджина. Още същия ден турците в гюмюрджинско, предварително организирани, въстанали и започнали да нападат керваните от български бежанци.
Нека отбележим само един щрих на тази страшна картина.
Между гр. Гюмюрджина и с. Шапчи, в тъй наречената местност Кийлик кър - голямо ненаселено поле - били нападнати и безпощадно избити множество бежанци, чийто трупове, разхвърляни по долчинките, сетне дълго време стояли незаровени дори до българската реокупация на района. Мъжкото население от гюмюрджинските села Калайджидере, Юсуюк, Къзлар, Денизлер и др. се опитало да избяга, но голяма част от него била заловена и избита.
Зверствата, които са вършени тогава, са били страшни: вадили са очи на живи хора, хвърляли са ги полумъртви в кладенци, жените също били подложени на най-ужасни поругавания.
На 17 и 18 юли 1913 г. малобройни гръцки части завзели Гюмюрджина, а няколко дни по рано бил окупиран Дедеагач и района.
Българската войска, която на 13 юли напуснала Гюмюрджина, след като стигнала Кърджали и разбрала, че няма никаква опасност се върнала обратно през Кошукавак /Крумовград/ и Авренкьой в гюмюрджинско, където вече заварили гръцка войска в града и близката околност.
Според Букурещкия мирен договор, подписан на 28 юли 1913 г. между България и страните победителки в междусъюзническата война, Беломорска Тракия оставала в пределите на България.
На 8 август български войски отново влезли в Гюмюрджина, а на 11 август и в Скеча /Ксанти/, когато пристигнало лъжливо съобщение, че турски войски прекъснали пътя към Мъстанли и напредвали към Маказа. Лъжливо пуснатият слух постигнал целта си и българската войска отново се изтеглила на север още на 12 август.
След повторното оттегляне на българската войскова част, на 16 август 1913 г., в Гюмюрджина и Софлу било образувано турско автономно управление под името "Временно Тракийско Правителство / "Гарби тракие хукюмати"/, което скоро приело ново официално име: "Независимо западно-тракийско правителство" /Гарби траки мусте-кил хукюмати"/.
В Дедеагач автономията била провъзгласена по-късно - на 18 септември, след оттеглянето на гърците от района.
Настъпил жесток период за българщината в Беломорска Тракия, есента на 1913 г. Автономното управление и башибозукът от района решили да унищожат българските села в гюмюрджинско и дедеагачко, а главно селата Манастир, Съчанли и Дуганхисар, които били най-големи и най-богати български селища.
Село Манастир имало 300 къщи и население около1800 човека, отглеждали 70 000 овце и кози, имали до 2000 глави едър добитък, коне и мулета до 1500 и около 500 магарета.
Село Съчанли имало 400 къщи и население 2200 жители, било също богато животновъдно селище.
Село Дуганхисар имало 400 къщи и население над 2000 жители, отглеждали много овце и кози / над 50 000 глави/, също много коне, мулета и магарета.
Това се започнало към 27 август 1913 г.
Българското население е знаело вече какво го очаква и за това решили съчанлийци и манастирци да бягат към Дуганхисар.
"Тъкмо се бяхме отдалечили - разказвал Стамо Стойчев от с. Манастир, - на половината път, от селото към Съчанли, /било вечерно време/, турците ни пресрещнаха при Кара дере. Заградиха ни и ние се пръснахме на разни страни - едни към Кара дере, други към селото, трети към Дедеагач. Които застигнаха от нас, клаха без да гледат млад - стар, жена, дете. Тогава всичкия ни добитък забраха и запалиха селото, след като със седмици изнасяли покъщнина ".
На 5 септември Съчанли е било заобиколено от същия башибозук, а късно вечерта нападнато и запалено. Съчанлийци успели на време да избягат в село Дуганхисар.
През същата нощ турците нападнали и селата Евренкьой, Аткьой и Къзлар. След като съсипали Манастир и Съчанли се насочили към Дуганхисар да унищожат и него, което и станало на 9 септември. След малка съпротива селяните побягнали, а селото било запалено. След два дни скитане по горите те стигнали до Дедеагач заедно със съчанлийци, манастирци и всички хора от останалите села.

От горчивите спомени на Георги Димитров може да се добие представа за ужасиите, които са преживели тогава.
"Всички 48 души мъже и големи момчета - от 20 години на горе са изклани. В Козлукьой беше касапницата там клаха всички, които бяха хванати от Съчанли, Авренкьой, Къзлар, Манастир. Там и сега стоят трупове. При Юсуюк има кладенец и там имало нахвърляни трупове. Цялото ни село е изгорено, изгорени били и Чобанкьой, Калайджидере. Пострадалите села в гюмюрджинско все са на тая страна / посочвал на изток/, а тук на тая страна /запад/ бяха по-завардени. Там имало един Хасан-бей, той им казвал: "Тук ще бъде България, да го знаете това и това ги укротило, а къде нас турците си бяха уверени, че ше бъде турско".

До подписването на Цариградския мирен договор гърците държали под своя власт Дедеагач. Да търсят спасение от зверствата на башибозука към Дедеагач се насочили много българи от гюмюрджинските села и от дедеагачко. Около града се събрали към 12 000 души с най-малко 100 000 глави предимно дребен добитък, без да подозира какво ги очаквало.
Християните изиграли мръсен номер на християни - на 19 септември 1913 г. гърците напуснали Дедеагач и той бил окупиран от турски сили. Турците, щом заели града, извикали всички кметове на българските бежанци и им заявили, че до пет дни да си намерят средства и да си идат в България. Кметовете отговорили, че населението желаело да си остане по-родните си места, че с толкова челяд и стока мъчно можело да се реши на такова преселение.

Какво е станало по нататък?

На 23 септември турската войска и башибозук подкарали 12 000 българи към Фере.
"Дигна се такъв серцераздирателен общ вик на мнигохилядния народ, че цял Дедеагач потрепера, целият град стана на крак, камък да беше човек не можеше да не проплаче" - думи на очевидеца Мавер Калоянов. Озверените башибозуци с бой и псувни карали мирния народ с усилен марш да върви без почивка, за да стигнат час по-скоро до Марица. Тия, които от умора и немощ изоставали назад безмилостно били избивани.
Керванът спрял за да пренощува в село Урумджик.
И тогава, слава на бога, на помощ се явили четите на Руси Славов и Димитър Маджаров, единствените пазители на българщината в района през това страшно време.
Четите успели да разбият башибозука /турците дали много жертви, около стотина души мъртви и ранени/ и да поведат българското население към българската граница. Тук е мястото да се споменат думите на проф. Милетич за този тракийски път към Голгота. "Не знаем точно, какви грозни мъки е теглило българското население през тъмното далечно минало на турското робство в подобни случаи, когато е бягало пред диви озверени пълчища, но все си мисля, че това, което е станало по-кървавия път, изминат от нещастните български бежанци, изплъзнали се от ръцете на башибозука при Фере, докато Да стигнат българската граница при с. Ятаджик /Маджарово/ на р. Арда, както и по пътя на други тълпи бежанци, тръгнали по друга посока, и попаднали в турски ръце, надминава по ужас най-ужасните масови избивания, на които българщината е била подлагана дори и в историческото Баташко клане. Защото в подирното са избити хора от един ограничен местен кръг и в течение на късо време, когато тук страданията и убийствата засягат по-многочислено население от Двата пола - на около 17 български села - и продължават дълго време с най-сурова безпощадност ".

Изключително трудна е била задачата на двамата славни защитници на тракийските българи Руси Славов и Димитър Маджаров, защото е трябвало да се премине през район населен предимно с фанатично настроено срещу българщината турско и помашко население. Труден и осеян със страдания, неволи и смърт бил пътят към България. Колкото страшни и трагични да са спомените на очевидци на премеждията трябва да бъдат споменати, за да се помни и да не се забравя.

Чанко Митрев от с. Янурен: -
"Ние като взехме балкана, Руси Славов се завърна към нас и ни застигна. Под закрилата на четите на Славов и Маджаров спасилите се от Фере, па и други, които не бяха успели да идат на Дедеагач, от разни села, потеглихме към България. Около три-четири дена се събирахме на сборното място "Кур-тбалък", едно бърдо в Дуганхисарския балкан. Не всички са узнали за това и по тая причина остана до 3-4 хиляди народ по планините. Като тръгнахме, удари ни един силен студен дъжд със сняг - ужас. Без път вървяхме все през гората, повече нощем. Много майки оставяха децата по пътя.
Войводите вървяха подире и ги събираха.
Руси Славов събрал 4-5- деца, търси майките. Но никоя от тях не се обажда от срам, че е сторила грях па и от страх, че пак ще трябва да го носи и пак да го остави. Руси Славов не скланяше да се оставят децата, все на сила караше да вземат децата, някои от четниците ги носиха ... Глад настана, хляб няма. Никой не носеше достатъчно храна, та и със желъд се хранехме. Няма огън да постъкнеш да опечеш желъд, от страх да не те видят турците. Минавахме покрай турски села все нощем и ги заобикаляхме.
Когато приближихме границата при Арда, пресрещнаха ни башибозуци от вси страни. Те са били от Ортакьойско и от други околии. Един час бяхме далеч от Арда, когато ни застигна башибозука. Отново четите на Руси Славов и Маджаров завързаха сражение. Бяха издали заповед: напред всичко с юруш, защото патроните ни се свършваха, та който успее да си пробие път, да се спаси. И ние всички напред вървяхме. Тогава що деца оставиха по пътя! През Арда газихме.
Който намери плитко, премине, други се издавиха.
Що жени, що деца,що моми се издавиха в Арда не е за казване!
Аз преминах реката, беше до пояс.
Ние за ръка се държахме по пет-шест души. Които не се държаха, водата ги отнесе. Малките деца, които не бяха носени на гръб, водата ги завлече. В това време, като газехме реката, башибозукът все стреляше и все в народа. Когато излязохме на другия бряг пак мнозина паднаха, пронизани от куршумите.
Щом минахме реката, посрещнаха ни български войници. И те почнаха да стрелят. Българските войници, като разбраха какво е, притекоха се към реката и колкото можеха спасяваха.
Турците останаха отсреща и все стреляха. Около четири дена те се навъртаха там да събират многото изоставен имот. Имаше хора с коне, всичко оставили. Множество ранени, особено деца и жени са останали, и много от тях са били избити, а жените и обезчестявани. Какъв ужас беше - през куршумите вик до Бога - страшно, страшно!
Като минахме в България, настаниха ни по разни околии. Сега се върнахме тук в Софлу и сме просяци по гръцките къщи ...!"

Според Христо Дамянов от с. Съчанли, при р. Арда паднали много съчанлийци, а и много деца се удавили, "А пък на шосето оставени деца - като мравки, повече от двеста ". Само по пътя имало до 100 захвърлени. Трябва да прибавим тук и още, че и в долината "Армаган " били избити пак най-много съчанлийци.
Преди да потегли към България една част от разбягалото се след сражението при Фере население /повече от 800 човека/, в по-голямата си част съчанлийци, спряла на почивка в долината "Армаган чесмеси" близо до "Куртбалък" /в Дуганхисарския балкан/. Тук тя била нападната от 200 души турски войници, които отивали да запалят и ограбят единственото още останало читаво българско село Пишман.
Турската част нападнала беззащитните бегълци, които побягнали панически, а нападателите с щикове и ножове започнали да избиват когото настигнат. Накрая турците заловили около 100-тина жени, които подкарали към р. Марица.
Това се случило на 25 септември 1913 г.
Нека накрая споменем и част от спомените на войводата Димитър Маджаров и Ангел Тодоров от с. Окуф:
"На 4 октомври прекарахме народа през Арда, а на 8 октомври се върнахме, като вървяхме пред реокупационните български войски. Веднага щом минахме границата през Арда, по пътя намерихме грозни зрелища. В село Ятаджик намерихме една мома от с. Манастир, ранена в крака, една стара жена и малки деца, останали без да могат да кажат, чий са и от где са. Гледаха на нас уплашени. Тези деца ги оставихме там. На жената превърза раната Велю Белемезов /от Хасково/, четник от четата на Маджаров. Вълко Грудев от с. Балъкьой намери в Ятаджик /Маджарово/ момченцето си, 4 годишно: то бягаше и от баща си и от всички хора,

[Nazmi]

Фотакиев,най-малко е редно и етично в един сайт като нашия да посочиш източника на инфо откъде си копирал!!! В противен случай излиза като да сложиш на раната сол.Би ли ми казал и обяснил ако аз отида във Форума на Атака и пиша ей така ще ме търпят,тука сме толерантни но всичко е до време.Не мисля че темата е подходяща,или най малко актуална във форума ни,по скоро е провокативна с цел!

[Kaplan]

 Ð¢Ð°ÐºÐ° е- на нас помаците само провокации са се отправяли, и когато кажем нещо в наша защита медиите бързо ни затварят устите със заглавия от рода ``антибългаристи, сепаратисти, турски агенти...`` 
   ... не е много редно да пиша това, и ако трябва, моля модераторите да изтрият коментарът ми..Много ми стана тежко когато прочетох в един националистически форум коментар на човек, който казва:
  ``- Ние българите не мразим турците затова че са ни държали 500 год. под робство, ами ги мразим затова че са създали помаците-помаците са мързелив народ, който няма никаква хигиена,мирише на застояло,краде,лъже и Ñ‚.н. Иначе турците са много по добри от помаците. Те са работлив народ който спомага за развитието на България.``

      извинявам се на съфорумците за написаното тук.

И моля още веднъш, ако модераторите мислят, че този коментар е по-добре да не се чете, моля да бъде изтрит.
 - защото не искам да бъда обвинен за това че цитирам коментар, който е отправн против помаците, а и не искам да бъда погешно разбран от българите в този сайт, като човек настройващ помаците срещу българите.