Какво чакат по събитията в Рибново и Славяново? Да им дойде бен Ладен на крака ли?Днес кметът на Рибново Ахмед Башев ще се срещне с представители на Съвета на Европа и има намерение да им изложи нарушения по Прилагане на Рамковата конвенция за националните малцинства. Това е.
Научихме най-после защо са провокирали побой и скандали в село Рибново. Каза си го самият кмет на селото по Би Ти Ви.
Всичко, което България не е приела и за което стана дума вчера в анализа „
Кой дърпа конците на братя Юзеирови?” вече е на път да се случи. В България има регистрирани християндемократични партии, в България малцинствата са етнически, религиозни, но не и национални, тъй като живеем в еднонационална държава. Всичко това ще бъде поставено на масата и снежната топка, която тръгна преди време от Рибново и Славяново приближава като лавина. Скандалите с настояването да се носят забрадки в училище, регистрацията на Червения полумесец – всичко това е на път да получи своя печален, бих казала и горчив, неочакван резултат.
България е ратифицирала Рамкована конвенция за националните малцинства и де факто, и де юре е признала етнически и религиозни малцинства.
Според законите в Турция създаването на малцинство е престъпление. Забраната там се отнася за национални, религиозни, расови и езикови малцинства.Има ли връзка на събитията с регистрацията на Червения полумесец, скандалите и побоите в Рибново и новоучредената Мюсюлмандемократична партия в Славяново – само слепец не би проследил връзката на тези събития.
Кой е авторът на разгърналите се събития?
Кои са вътрешните хора в държавата в прокарването на тези събития, кои са външните стратези – каква е крайната цел?Всичко това час по-скоро трябва да намери своя отговор и замесените в събитията лица да получат съответните мерки. Обратното, инертността по изкуствено раздуханите скандали, обявяването на жестоки скандали и побои за битови, използването на част от събитията, единствено за политически дивиденти, рано или късно ще дадат своя резултат. И този резултат няма да е добър.
Опасно е да се играе на етническата струнаОще е жив споменът за преживяното докато са преименувани българите мюсюлмани. Повече от 20 години минаха, но преживяното е живо и за българи мюсюлмани и за българи християни... Ето част от главата „Жестоки игри” от книгата ми „Външният дълг и 10 ноември в документи и факти”, където са намерили място разследванията ми от тези години:
"Баба ми умря, оставихме разкопания гроб в нашите гробища и хукнахме в българските да я погребваме - сподели шепнешком жена от Долни Воден...
На 25 декември в с. Бенковци е организирана протестна демонстрация. Идват хора и от съседни села. Тълпа от 2 000 души мюсюлмани се стреми да влезе в селсъвета. Стрелба във въздуха охлажда желанието на тълпата за саморазправа. Жертва е 17-месечната Тюркян, която е изпусната от майка си и стъпкана от тълпата.
На следващия ден в Момчилград, местни националисти предизвикват демонстрации и намесата на МВР и Гранични войски довежда до стрелба, убит и ранени.
При безредици в с. Каялово разярен мъж взема автомата на МВР-служител и при последвалата борба мъжът е убит.
В с. Груево пак МВР-служител, в опит да се защити от двама протестиращи, взели автомата му, стреля с личния си пистолет и ги убива на място. Така загива и български мюсюлманин в Кърджали...
... - Не знаеш какво е да лягаш вечер и да се събуждаш сутрин с една и съща мисъл - страха, от това, което може да се случи! Лента от касетофона ми е запазила свидетелства на участници в събитията от онези години.
- Ние си ходим в шалвари, и леля ми, и баба ми - така излизат на полето и работят - опита се да ми обясни жена на средна възраст от Две тополи. - И идва партийната секретарка с ножицата и тръгва да ни реже шалварите! Че то срам, че то ужас беше - какво е това?
- Избягахме в планината - не знаехме какво ще правим, но избягахме - намесва се и Ш. К. в спомените - Един ден, вместо камиона с хляб, натоварили в него милиция, скочиха и хайде обратно в село! Строиха ни там, снимат те, паспорт ни дават, готов, с някакво име. Ама че баща ти живее на друго място и не знаеш той как се казва вече - няма значение! А баба ми - лежи в гробището, и нейното име промениха - на умрялата!
В Девин чух как не пускали на работа със старите имена и пишели самоотлъчки...
- В Три могили, като почнаха покръстването, жените раждаха в пещерите - разказва суров мъжки глас на касетофонната лента.
- На Салито, шофьора, брат му си отиде, майка им почина, а синът му - войник. Баща му избяга в Турция, а той - накъде - тук, в България, дете, два гроба, как се оставят!
Още незаминали в Турция, стотици от отпътувалите започнаха да се връщат. Чуждестранни дипломати се водеха на още неразрушени гробища на мюсюлмани, пак от тези години се намериха и разрушители на християнски храмове. Страдаха и християни, и мюсюлмани, довчера живели като роднини, като приятели.
- Страх ни беше, започнахме да се заключваме, а по улиците, засмрачи ли се - притичвахме - това пък споделяха българи, но християни за напрежението около прекръстването и изселването. - Довчера съседи и приятели, а един ден усещаш, че отсреща не смеят да вдигнат поглед, едно добър ден не изричат!
- По стените и входните врати започнахме да намираме заплашителни надписи, отново възкръсна от вековете "гяури", "неверници", "смърт"! А довчера с тези хора сме посрещали Великден, техните, нашите празници, отскачали сме по комишийски!
- Ревеше ми се, като ги гледах - уплашени. Тичат на опашки в меверето, общината! Опаковаха покъщнината, стоях на прозореца, а една буца, заседнала тук, на гърлото ми. Ще ги видя ли отново тези хора, къде са тръгнали с деца, мебели, дрехи? Едни имат при кого да отседнат в Турция, а други - нито език знаят, нито пък близък имат там? Сърцето ми се късаше!
- Обичахме се, нали сме хора - какво стана, та разсипаха семейства, домове?...
В Смолянско се нагледах на такива изравнени гробища, през последния дом на мъртвите бе минал багер, плочите с имената натоварени и закарани кой знае къде. Никой не ти казва.
През 1992 година, в разследване в селища, населени с българи мюсюлмани, в Доклад на Временната парламентарна комисия, създадена да провери сигнали за турцизиране на населението в селища с български мюсюлмани имаше примери и изрази от рода на:
"Никога България", "Кръвта за Турция си давам" и "Да живее Турция" - за тези надписи по училищни чинове и стени на 21 януари 1991 е предупреден президентът на Република България, Желю Желев.
На 18, 19 и 20 април същата 1991 година, в района на Якоруда, на митинги, лидери на ДПС правят следните изявления:
Мелиел Удев: "Всички мюсюлмани трябва да се обединят, защото от 1912 г. досега християните са ги преследвали и мачкали. Но това повече няма да бъде. Мюсюлманите сега са сила и целият свят е с тях...
На годишна отчетна конференция на ДПС в Якоруда Алия Али Юсуф от с. Юруково заявява: "И на най-добрия християнин, най-добрия, му нямам доверие, и най-близкия, и най-милия - чужд е, разберете го, чужд е, няма да стане кръв, няма да стане брат..."
Или казаното от Ибрахим Кадри, зам.-председател на окръжното ръководство на ДПС и член на УС: "Да не се заблуждаваме с думите демокрация, права, конституция и т. н....въобще не можем да направим деление комунисти и седесари. Това е един и същи народ. По националния въпрос имат една и съща политика. В цялата страна се работи срещу мюсюлманското население...”
/26 февруари 1991/
Хора от Якоруда изпращат на тази дата на Президента и Великото народно събрание един твърде тревожен документ, с копие от който успях да се снабдя и аз, въпреки че съдържанието му се криеше много строго.
Ето извадки от този документ:
Атидже Османова /магазинерка/: "Аз лично ще отрежа главата на Гълабина Досева."
Сабия Кьорова /работничка/ на Цана Кундева: "Три каурски семейства сте в махалата, ще ви смирим за половин час" и още: "За три часа ще ви изколим всички кауре в Якоруда."
Ще продължа да цитирам извадките от документа, без имената на тези, които заплашват: "Твоят син Атанас ще бъде заклан", Ще заколим и тебе и твоя син, дето учи децата, че са българи", "Ще ви запаля бараката", ученик от 4-ти клас Ю. Д. И. пък казва: "Като дойде тука Турция, ще ви колиме като в Батак".
Пенсионерът Йордан Минев получава заплаха по телефона си: "Мюсюлманската секция ти е издала смъртна присъда. Сутринта ще ти изкопаем гроба", и т. н., и т. н.
В навечерието на 20 май 1995 година, в Джебел лидерът на ДПС
Ахмед Доган заявява, че без майските събития от 1989, когато населението се е изправило срещу държавния тероризъм и геноцид, нямало да има 10 ноември 1989 г. в България.
А сега какво се очаква?
Доган мълчи, негови съпартийци се изказват витиевато, плахо и неясно...
Никой от изпълнителната власт тогава, през 1991-1992 не реагира на данните, от Доклада за турцизиране на мюсюлманското население. И днес, 18 години по-късно безхаберието и игрите на разноцветни политици извадиха отново на дневен ред проблема с раздухване на етническо напрежение. Бившето напражение на верска основа постепенно придоби етнически измерения, като българите мюсюлмани научиха турски език.
Днес посланията са в същия дух"Аз като потомък и представител на най-голямата империя, съществувала някога под слънцето, а именно Османската... мисля, че днес моят народ е нападнат от многоброен и много опасен враг, който от години иска нашето унищожение. Всяка помощ в защита на народа ми е добре дошла, дори да са крадци, сводници или дилъри... Смъртна присъда - да, аборти - не, смесени бракове - не...
Един вярващ мюсюлманин е по-ценен от сто неверници. От неверника приятел и от прасе постеля не става... Мисля, че мюсюлманите отдавна са готови за нова партия, която не трябва непременно да бъде обединяваща, а напротив... Трябва с общи усилия да победим и след това ще видим - Аллах е велик."
Тези откровения на лицето Юзеир Юзеиров /с българско име Росен Йорданов/ в продължение на една година задръстват интернет форумите.
Предупреждава Велислава Дърева, извадила от интернет въпросните откровения.
Кое е истина и кое – лъжа?Али и Юзеир Юзеирови регистрираха Червения полумесец преди време, а днес вече учредяват Мюсюлмандемократичен съюз /МДС/ и се готвят да го регистрират в съда, на основание, че вече съществуват регистрирани християндемократични партии в България. В устава е записано, че МДС е сдружение на личности, приели
морално-етичните норми на исляма като поведение и начин живот, което
автоматично изключва вариант в МДС да членуват хора с различно от мюсюлманското вероизповедание.
Учредителите на Мюсюлмандемократичния съюз, братя Юзеирови настояват за промяна в Конституцията, с която да бъде признато съществуването на малцинства в България. Лидерът на формацията призна за намерението на партията да участва в местното и централното управление.
Пред БНР Юзеиров обаче отрече партията да е на етническа или верска основа."
Отричаме да е етническа и верска. По никакъв начин, най-долното нещо е да кажат, че е верска. Ние искаме само да обединим общността," каза Юзеиров и допълни: "Ние сме хора, които съществуваме. Да, мюсюлманите ги има в България, не може да отрече никой. Но ние сме малцинство, което... трябва да бъде представено по някакъв юридически начин в държавата".
„
Новата партия не се стреми да управлява, но иска да има представители в управлението”, разясни Юзеиров.
Братята Юзеирови обявиха, че ще участват на предстоящите местни и на президентските избори. “
Не се стремим към управление, а искаме да бъдем представени. Ние се стремим да бъдем идентично показани”, заяви Али Юзеиров, цитиран от БНР.
Братята отказаха да коментират дали сформираната от тях партия е алтернатива на ДПС, но
според Юзеир Юзеиров с лидера на движението Ахмед Доган са близки приятели. В клуба, където се проведе пресконференцията, на видно място беше поставена поздравителна картичка от Доган по повод Рамазан байряма.
„
Заплашват ме по телефона, че ще ми отрежат главата”, това съобщи пред радио „Фокус” – Варна Атанас Йорданов, председател на Мюсюлман-демократическа партия, както и директор на „Български Червен полумесец”. Според Али Юзеиров/Атанас Йорданов, натиск от страна на партии и организации не е имало поне засега, но не били рядкост телефонните заплахи от неизвестни лица, които се заканват, че ще му „отрежат главата”.
Данни от Юзеиров/Йорданов за подадени сигнали до МВР и Прокуратурата, че е заплашван засега не са известни, което е меко казано – странно.
Веднъж обединение заради идентичността, гарнирано с отказ от участие в управлението на държавата. В същото време се прави заявка за участие в бъдещи избори.Заплахи по телефона и липса на оплакване до МВР, участие на мюсюлмани, афиширан отказ, че МДС е на верска основа – религиозната отлика на МДС е в самото заглавие...
На кое да повярва човек като слуша какво говорят братя Юзеирови и гледа, че се случва точно обратното на приказките им.
От желание за съхранение на идентичността до настояване за промени в Конституцията – нещата, свързани с Юзеирови са динамични и разнопосочни.
Етническо или религиозно противопоставяне- точната посока на събитията не трябва да се греши.
Кое е водещото в случващото се в последните месеци в Славяново и Рибново?„
Посочете ми един генерал, който е мюсюлманин? Един посланик, който е мюсюлманин? Един във Външно министерство, който представлява държавата някъде и е мюсюлманин?” – ниже в интервю за сайта „Всеки ден” единият брат Юзеиров/Йорданов, Али.
Явно Али не е наясно с назначенията при предишната власт на Феим Чаушев за зам.-министър на външните работи, на Ширил Местан в Държавната агенция за закрила на детето, на вицепремиера Емел Етем, както и на на Раиф Мустафа, зам.-министър на вътрешните работи?
Какво предстои - нов Възродителен процес? “
В програмата на бъдещата мюсюлманска партия особено важно място заема изграждането на паметници на турски и мюсюлмански герои като паметник на Осман паша и загиналите отомански войни в боевете край Плевен. Но по-голям приоритет ще бъде преименуването на населени места, площади, улици и читалища и други, като процентът трябва да бъде в съответствие на населението в даден район, например в Разград и Кърджали те трябва да са 50 на сто, пише YUZEIROV на адрес:
http://www.pomak.eu. На същия адрес е публикуван и първият
Устав на организацията.
Единият брат има бизнес с климатици, другият не е завършил средно образование. Това са „борците” за отстояване на идентичността на мюсюлманите, които „спонтанно”, покрай топлата супа и чай в селски клуб регистрираха Червения полумесец и сега искат легитимиране на МДС, промени в Конституцията и признаване на малцинствата.
Адем Кенан, лидерът на нерегистрираната Турска демократична партия казваше – „
... за мен е унижение да бъда едно с бившите си роби. Българската нация е нация от изроди” – съдиха го. Той искаше федеративна турска република. Мендерес Конгюн искаше национално турско обединение.
“
Искаме наши паметници на турските герои в България, както и градове, улици и площади, които да носят техните имена. Всеки, който е против това трябва да бъде разстрелян", заяви единият брат Юзеиров по Би Ти Ви.
Днес, на 30 септември, 2009 година
районният прокурор от Търговище заяви в сутрешно телевизионно предаване, че не е чул подобно изказване. Явно ще трябва да се намери магистрат, който ще „чува” добре и няма да се бои от изпълнение на служебните си задължения. Сериозността на казаното изисква Юзеиров досега да бе задържан, разпитан и написал обяснения кого и как се готви да разстрелва...
От няколко дни се чуват и публикуват обвинения, че специалните служби не си вършат работата по случващото се в Рибново и Славяново. Не ми е работа да коментирам това, още повече, че работата на специалните служби не е нещо, което се афишира публично.
В същото време не мога да не попитам:
с коя агентура да работят специалните ни служби? С разградената, или с липсващата от криворазбраните представи за разсекретяване на агенти?Някой отвън и някой от вътре в държавата работи усилено за създаване на напрежение на религиозна и етническа основа. Проблеми, които за България не са нещо ново, а добре запомнено старо.
Интересна е позицията на политиците ни и на някои представители на съдебната власт по събитията в Славяново и Рибново: едни не чуват, други не виждат, трети не са чели какво се случва в селища с мюсюлманско население.
Чакат, ослушват се, въпросът е какво?
Да им дойде Осама Бен Ладен на крака ли?
Има ислям и ислям – традиционен, радикален, ортодоксален.
Кой от исляма се пробутва за влизане в политическия живот на България този път? Това е въпросът.
Източник:
Люба Манолова, ХРОНИКИ