Нищо чудно в оригинала да е било наистина "анъм" (жено), съдейки от самия текст ("шамия, антерия").
Иначе, автентичният и оригинален текст на новообработената песен "Ай, да идем Яно!" е някогашната стара Помашка песен "Ай, да идем Анъм!", където на 3-4 места името се пее и като "джанъмь", така, че по весело, "тактово" и "петолинейно", и при "възраждането" на песните!

Ако е било АНЪМ оти тогава ще ходят в Горни Порой-един изцяло християнски район на Егейска Македония. Щом ходят на пазар в Горни Порой значи са от околните села а те са християнски. Скоро почина една наша възрастна съседка родена в Горни Порой.
Помаче, колкото и да ти иска да изкараш всички песни помашки, тази специално не е.Пее си се за Яна, а не за "анъм".
И ако не сте разбрали до сега то и християнките са носили и шамии и антерии. Специално за антериите и шамиите ще ви дам един пример от този линк отнасящ се за облеклото в Търново през турско време:
You are not allowed to view links.
Register or
LoginЦитат от източника:
"Най-често жените в града носели
антерии и рокли, тъкани от самите тях. Само по-богатите си купували плат от платнарите. „
Аз запомних, пише К. Тулешков, когато носеха жените дълги антерии от свои тъкани платове, още и копринени; но имало е и купешки, които носели своето название: шамъ, аладжа, китарийки, богдадски аладжи и прочие. Такава жена, която носи
антерия от купешки платове, са наричала мързелива. Мома, която не е изпрела и изтъкала сама сичката прикя (чеиз),
венчалната антерня или рокля, тя се считала за мързелива и от нея не можело да се очаква да бъде тя добра стопанка". На главата си жените носели кърпи-чембери и
шамии, които закупували от местните басмаджии.