Български > Общество

БРЕЗНИЦА. ЦЕНАТА НА ГОСТОПРИЕМСТВОТО.

(1/3) > >>

Metka:
Брезница.
Годината е 1993…- само няколко години след падането на Комунизма.
Лично за мене тази година аз я помня като година в която преживях много тежки операции.
И тъй като не бях работоспособен , най близкото място за разходка и раздумка беше селският Мегдан.
Едно поради фактът ,че там има кафета , но  и поради това че там е обичайното място на пенсионерите от Брезница които идват  за моабет.
Един ден там обаче пристигна един непознат чужденец с очила , които се опитваше да заговори с хората които седяха там.
Изглеждаше обикновено облечен, но предизвикваше внимание върху себе си от това че се интересуваше от стари,автентични и неподправени традиции.
И така лека полека и аз самият, без да се усетя спонтанно се запознах с този чужденец….
Този човек се казваше Асен Баликси.
Много често близките ми, са ми казвали че имам дарбата да създавам връзки.
Но се оказа че тази връзка, фактически стана началото на нова ера в Брезница , поради факта че този човек, вкара Брезница в световното публично пространство..Някой външни фактори побързаха да обявят това "приятелство", за поредната конспирация.
И въпреки тях , приятелството  с професор Асен Баликси продължава и днес..
Знайно е че след 1989 г забранените обичай и традиции бяха отново разрешени , и това бе една от причините заради която те преживяваха своя ренесанс.
Именно затова аз бях запленен от споделянето им и демонстрираният респект към въпросните традиции,  които сме запазили – свадби.суннети, религиозни празници, фолклор, носии.
Аз няма да разказвам тук и сега за последвалите научни експедиции от страна определени екипи от СУ и НБУ гр.София,които продължиха след началото което постави този професор.
Идеята ми е да разкажа  за друго – гражданското участие на нас Брезничани в развитието на селото ни.
Тези две неща на пръв поглед за диаметрално противоположни , но при наша случай те са от особена значимост.

Тогава, изправен пред многоброините предизвикателства като потенциален научен материал, Асен Балиски като преподавател в Харвард и Софиискиат Университет по антропология , тои изпрати в Брезница най добрия си студент – Харалан Александров.
Харалан Александров или Хари, както го наричахме брезничани, беше млад , ерудиран много интилигентен човек.
Разбира се неговия престой в Брезница е един от най хубавите му периоди в живота му, както обича тои да казва по медиите.
Научният му подход, освен общуване чрез съпричастност, предполагаше и предлагането на различни идей относно различни неща , включително и образованието.
Аз бях мотивиран и от факта че тогава,  след промените настъпи икономическа криза, нямаше средства за образование, децата ми бяха малки и не виждах бъдеще за тях без образование и език …
Макар че тогава в Брезница имаше много проблеми, а на нас ни липсваха ресурси , затова решихме да се заловиме с този проблем.
За мене тогава това, беше фантазия, тъй като местното училище преобладаваха учители от град Гоце Делчев, имаше само двама трима от Брезница, ама те бяха
безгласни букви, а онези от Гоце делчев -  много консервативно настроени кам промените които се случиха след 1989.

Силно пристрастни и съпричастни към тогавашната Комунистическа партия , те разбира се приемаха идеята за Гимназия като особено опасна Ерес.
Основният властови център в град Гоце Делчев осъществяваше върху тях тотален контрол и именно те, дори бяха употрбявани системно като активисти по време на Възродителния процес.

Само ще ви припомня че до тогава, когато Харалан Александров дойде в Брезница в основното училище децата  в училище ,бяха задалжени от незапомнени времена да се стрижем “0” номер или голи глави.Учителите преди време задължително изискваха от нас всички момчета да се стрижем до кожа, защото според тях сме били - пълни с въшки!!!!!!
На нас учениците ни беше внушавано безпир, че нямаме хигиена и за това трябва да сме "остригани"!
По партийна линия бе наложено схващането че самото училище е нещо като военен бастион на "Българщината", а самите учители се въплащаваха в "Мисионери", които налагат "нов бит и култура"!
В училищният двор, пеехме руски революционни песни и марширувахме под строи.
Безбожна Макаренковщина , командна админастративна система със репресивна същност и колониално поведение към коренните  жители..
Разбирай го като в концлагер.
Да защото в училищата мнозина от нас ни пребиваха от бои.
Това се случваше до 1989.., та дори и няколко години след това.

Именно в такава обстановка, Ние се заехме да се бориме с държаваната машина за учредяване на Гимназия в нашето село.


Поради това че бях участвал в промените като активист през 1989 г, бързо успях да "надъхам и запаля" местният, политически и власт-имащ елит за това да иницираме създаване на Гимназия , просто искахме българско средно образование с усилено изучаване на англииски език.
Нищо повече.
Аз тогава се ползвах с голям авторитет и влияние  сред местните лидери, заради участието ми и организирането на първото събрание в Брезница за връщането на имената през 1989 г.

И макар че всички  от тях ме сметнаха за луд , дори бяха консервативно настроени към тази еретична идея, амбициозноста на брезничани подтикна нашите политически лидери да внесат в Общинския Съвет, град Гоце Делчев, искане за учредяване на Гимназия.
Тогава това беше много важно, защото само Общинският съвет можеше юридически да вземе  такова решение…
Нооо – това беше началото на нашата Одисея..
Идеята за Гимназия беше посрещната на нож дори и от Окръжния Инспекторат по Образованието в град Благоевград..
Всички брезничани знаехме че още от времето на Окръжните Комунистически Вождове като Владимир Сандев и Кръстю Тричков, от град Благоевград към Брезница - нищо добро не е идвало!
Та именно там диктаторът Тодор Живков едно време каза - "Който иска да види какво е социализъм и как се развива социализъма, нека да иде в Благоевград или Благоевградски окръг !"
В общинскиат парламент град Гоце Делчев - властваха тогава две силни партии – БСП и СДС.
Когато идеята беше предложена на гласуване от ДПС в лицето на брезничанина Ахмед Сайди Чолак -  те се обединиха задружно срещу нашата идея.

Ето какво казва тогава  социоложката - доктор Илона Томова в едно свое изследване - проект, наречено  “Планината Родопи - усилията на Прехода" , цитирам от специалната брошура по този проект :

-  страница 19..:

"….Наи неприятният "довод" срещу разкриването на среден курс в някой училища в българомюсюлманските селища на Гоце Делчевско и Велинградско бе убеждението на част от експертите и държавните служители, че по този начин биха се накарнили националните ни интереси.
Щяло да бъде пагубно ако младежите от 1 до 11 клас учели И живяли в консервативната среда на мюсюлманското село!!!
Като че ли има нещо по  пагубно от съзнателното възпроизвеждане на невежи и квалифицирани хора!
Подобни нагласи могат да бъдат характерезирани само като институционален расизам .
За справка :
Такива изказвания бяха направени пред мен, при опита ми да изясня причините за отказ, за промяна на статута  на училищата в Брезница , Крастава и на други места в западните Родопи……..”

Доктор Илона Томова

Лично на мене Илона Томова ми сподели че това са думи на тогавашния директор на основното училише в с. Брезница - Георги Бацалов също от село Брезница, но жител на град Гоце Делчев, които бе лидер на Общинската организация като шеф на БСП !


И така приятели започнахме да циклим отчаяно…..
Именно тука в този момент аз получих прозрение че трябва да използваме нашите Брезнишки приятели –
Асен Баликси,Харалан Алкесандров и всички покрай тях , които точно по това време много активно посещаваха Брезница изледваики културата ни…
Аз се сетих за тях, защото просто те ми бяха под ръка  - продължавайки да правят научни изледвания в Брезница, те често отсядаха в моят скромен дом....

Харалан прегърна идеята с две ръце.Като студент и бъдещ социален антрполог/най добрия в България/, тогава и на него му беше интересно как ще преодолеем дружно този Рубикон.

Нещата бяха благоприятни и поради това че аз  тогава и до днес аз съм строител-гурбетчия и основно работех в София ,координирайки деиствиата си с Харалан, Ние заедно успяхме да създадем, дългосрочна група за лобиране в град София.
Харалан неуморно ме запознаваше с много известни лидери от неправителствения  сектор в София, като част от опитите за изграждане на Българско Гражданско Общество.
 И Правозащитни Организации и организации които се борят с проблемите на Българската Образователна Система и чрез Организации които реално, работят за интеграция на малцинства, плюс многобройни участия в научни конференции и запознанствата Ни  с Харалан, които той иницираше  в София, Аз създадох истинска  кохорта от фенове на Брезница - политолози,социолози, етнографи и култоролози, които намираха нужните ефикасни начини и в публичното пространство и по научните конференции да афишират и поставят на дневен ред  проблемите на брезнишките деца, съществуващи поради лиспа на Гимназия...
Направихме нещо като двустранен поток от хора които идваха в Брезница и отиваха после в София и то на доброволни начала…безплатно разбира се!

Това лично на мене ми коства много, защото освен това аз се занимавах в  този момент със строителство , трябваше да се качвам по скелетата на софийските строежи и да ремонтирам апартаменти и офиси...Това бе единственият начин да изхранвам четиричленното си семейство.Съпругата ми беше шивачка и взимаше
някъде по 40 - 60 лева на месец, като шиеха дори и извънредно -дрехи на войници от НАТО!
Представяте ли си какво държавно лицемерие имаше към нас тогава.
Но не се отказахме, продължихме напред.

Да тази реалност на някой би прозвучала като анекдот , но не веднаж докато сам бил по обекти в София на работа у нас в Брезница са идвали без мое присъствие, съпричастни кам каузата на брезничани лобита от София...
Определно бях в нещо като  в "менгеме". Поради това че сме полузатворено общество, поради Травмите от Възродителният процес, много мой близки се отказаха от мене!
Набедиха ме за предател на общноста.
Заради това че приемах в къщи "Каури" от София!
"Каури които са идвали у нас за да ни покаурят".
От друга страна, старите Комунисти от Гоце Делчев ме бяха дигнали на прицел, заради подигане на проблема с необходимоста от Гимназията, а това неуминуемо би довело до съкращаване на учителски кадри в Гоце Делчев тъй като там децата биха намаляли.

И онези мижитурки които тогава ме "натопяваха", на роднините ми че съм предател на Общноста ни и Онези които ме "натопяваха " на старите управляващи комунисти в Гоце Делчев са едни и същи хора.
Тези същества бяха агентите на ДС.
Тях и до днес ги има във всяко помашко село, дремещи по цял ден на съответния площад и наблюдаващи кой от къде идва и накъде отива.Ще ги познаете и по това че около тях винаги се навърта съответният селски луд...
Но както казва един моя приятел Сайди Чолак, които изнесе цялата тежест като кметът, които подкрепяше най много тази инициатива  - "мижитурките си отиват по мижитурковски начин"

Именно при тези балкански условия, бяхме принудени да работим , без да се отказваме.
Успяхме да направим наш лобист , бащата на българската политология след 1989 г  Огнян Минчев  и известният журналист - Калин Манолов.
Поканихме ги в Брезница , и те дойдоха точно на 29 декември, когато празнувахме нашенския "Кортолуш Байрам".
Бе направено дори директно предаване по радио "Свободна Европа" тогава, специално за Брезница и общностните ни проблеми.

 Относно ината на гоцеделчевските националисти от БСП и СДС, които не даваха да има гимназия в Брезница , лично Огнян Минчев се  срещна с тогавашният      Министър Предстедател -  Иван Костов.
Тука вмъквам и впечатлението ми, че всъщност тази ДРУЖБА между СДС и БСП в Гоце Делчев доказва че  и те  са етнически партии.
Между другото Харалан Александров даде идея , че такава група за лобиране трябва и в Брезница да се направи.
И така стана - искане до общинския съвет за смяна статута на основното училище в средно , се превърна в главен приоритет на целия брезнишки елит и общество.
А не примерно само на политическата партия ДПС.

"Войната" с онези в Гоце Делчев продължи -  цели 6 години !
Тази група в Брезница постоянно атакуваше лидерите на общинско ниво в град Гоце Делчев!
Постоянно, а не само по време на избори.
А от друга страна другата група за лобиране в София, се превръщаше във голям фактор от Българското публично пространство и все по значима  като мощно лоби за каузата.
Тя лобираше  на високо ниво и това бе нещо което не можеше да стане без мое участие, и  аз без да желая се превърнах във публична личност.
Окуражяван от приятелите ми от село - като Реджеп Молла и Ахмед Молла, Ние не веднъж сме присъствали на среши в Министерският съвет, където с български правителствени чиновници сме дискутирали и лобирали.
В Министерството на Образованието се запознахме с една туркиня чийто име помня и днес - Сюзан Чакър.
Това момиче беше наш гръб там и ни помагаше много.

Разбира се много съм благодарен на  основния  лобист  Харалан Александров – човек които неуморно ми осигуриаваше пространство , където аз се въплащавах като посланник на брезничани и поставях с "юмрук на масата", нерешения казус за Гимназията..

И така цели 6 години.
През 1999 година , с няколко автобуса, пълни с брезничани Ние отидохме в Общинския съвет в Гоце Делчев за да присъстваме на поредното зъседание,
Знаехме че за пореден път ще се обсъжда искането ни.

Ето какво се случи – групата от общински съветници от Брезница предвождана от Ахмед Чолак, като представител на ДПС  –  внесе искане за точка в дневния ред на Общинският Парламент и съответно взимане на нужното решение, щото да имаме Гимназия в Брезница.
Без да се дискутира , предложението бе прието.
Залата беше пълна с брезничани…
Спомням си как настъпи гробна тишина , когато дойде онази точка решаваща съдбата ни.
Ние искахме да видиме как ще гласуват саветниците от БСП и СДС…
И ооо небеса!
И двете партии  без дори да дискутират ,вдигнаха ръцете си без изключение за това да има Гимназия!
Някои даже бяха готови да гласуват и с двете си ръце!
Ами да , според мене те се респектираха от силата и единството на Брезничани, които бяхме напълнили залата за гласуване до козирката…..

И така последва заповед на Министерството на Образованието и Науката - основно училище “Св.Св.Кирил и Методии” в село Брезница се преобразува в Средно Общо-образователно Училище!

Заповедта е с номер – РД1421/19.04.1999 година.
За да научим първи тази новина , няколко човека - Аз, Сайди Чолак и Щекир Аян бяхме отишли лично в Министерството на Образованието.Лично Вселин Методиев я подписа а
 Сюзан Чакър ни поднесе радостната новина!

Ние успяхме да направим Гимназия за нашите деца, въпреки нежеланието на българскита колониална администрация и институции на всички нива !
В това число и престапното нехайство на политичеките партии от целия спектар.
И брезничани се преборихме с цялата държавна администрация .

И когато някой тука започне да говори за патриотизъм,като посочва нас че сме "българофобски ислямисти", желаейки да трупа дивиденти и ефтина известност,
 нека да се замисли за този пример от  Нас Брезничани....
Аз се гордея че чрез прословутото ни гостоприемство Ние успяхме да направим гражданско участие, за да можем с вдигнати глави да поемем предизвикателствата заедно с нашите деца...

                                                                      

                                                                                      Мехмед Боюкли
                                                                                       Брезница

EVROPOMAK:
Амьи, чрез този сравнителен и характерен пример за част от характера на Помаците и неговите душмани, не ми се верва много, но дано Всевишният да не е проклел Помаклъка в противоеса на оня девиз: "Разединението прави силата, на другите!".  :o  ???  8)
Иначе, може, след илядьо години некой историк и археолог да открие нещо и некои си т.нар. "Помаки", че и те кать другинье, са се борили за убавото и добруването на сичкьи людье, включително и на Помаците, и дори и на техните противници, амь дьа ньи иье млогу гечь!  :'(  ;D  ;)

mustafa_b:
Прочетох статията на един дъх! Поздравления за неуморния дух на брезничани и разбира се на Мехмед Боюкли - Метка. Присъствал съм на лекции на Харалан в с.Брезница и мога да потвърдя, че е истинско богатство за брезничани, че имат такъв приятел на селото си като Хари.

Гореописаният случай е един от малкото, при които не се е стигнало до злоупотреба с помашкото гостоприемство. Още веднъж - поздравления за успеха, Метка!

Hat:
Аз искам най напред да поздравя Мехмед Боюкли за геройството,което е извьршил и след това да изразя сьжалението си че той не се е родил и живял в с.Крастава.Спокойно в темата за известните помаци можем да напишем Мехмед Боюкли - родолюбец.

@xmet:
You are not allowed to view links. Register or LoginАз искам най напред да поздравя Мехмед Боюкли за геройството,което е извьршил и след това да изразя сьжалението си че той не се е родил и живял в с.Крастава.Спокойно в темата за известните помаци можем да напишем Мехмед Боюкли - родолюбец.

--- End quote ---
Oтносно родолюбието ви подкрепям, ама иначе несиго даваме, пъпа си муе вързан в Брезница.  :) ;D

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 
Go to full version