Това е оÑвободителната война на българите ,не е кръÑтоноÑен поход за ÐОВИ земи ти Ñи зле Ñ Ð¸ÑториÑта агалар .Става Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° прогонване на турците от българÑката Ð·ÐµÐ¼Ñ !Окупирана от мюÑлиманите ,коÑто Ðллах не им е дал за ползване !анадъмно?
Ð’ периода 1 декември 1912 - началото на Ñнуари 1913 година жителите на Ñелото Ñа подложени на Ð¼ÑŠÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ българÑки паравоенни чаÑти и БПЦ Ñ Ñ†ÐµÐ» да бъдат покръÑтени. ÐаÑелението е подложено на вÑÑкакви видове терор, като в това влиза и разрушаване на 130 къщи.[6] През 1912 г. Ñелото е превзето от българÑка войÑка, като виевÑките аги помолили Ñлавейновци да запазÑÑ‚ Ñелото и те ходатайÑтвали пред военачалниците, но впоÑледÑтвие Ñелото било изгорено от други военни чаÑти. (П. Карапетков, Славеино минало. Пловдив, 1948, Ñ. 257-258).
От 1879 до 1 Ñнуари 1895 година от Богутево Ñа изÑелени 30 ÑемейÑтва ÑÑŠÑ 150 жители помаци в Мала ÐзиÑ.[2] През 1913 и 1914 г. поради наÑилиÑта към помаците при обÑтоÑтелÑтвата на БалканÑката война, две трети от наÑелението на Ñелото отново Ñе изÑелва в ТурциÑ. Ðо Ñлед нÑколко години по Ñ‚Ñхна инициатива и Ñлед акциÑ, организирана от оÑтаналите в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð±Ð¾Ð³ÑƒÑ‚ÐµÐ²Ñ†Ð¸, (които организират "чета", коÑто минава границата и организира безпрепÑÑ‚Ñтвеното им завръщане), 32 ÑемейÑтва Ñе връщат в Ñелото (22 март 1921 г). До 1923 г. по различни пътища Ñе прибират и оÑтаналите.[3]
Ð’ началото на 1913 г. жителите на Ñелата Богутево, ДрÑново и Ер ÐšÑŽÐ¿Ñ€Ð¸Ñ (или Ер Кюпрю, от 1934 г. Ñе нарича МоÑтово) изпращат пиÑмо до предÑÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° Ðародното Събрание С. Данов, в което протеÑтират Ñрещу наÑилието при хриÑтиÑнизациÑта. ПиÑмото е анонимно, авторите не Ñа поÑмели да поÑтавÑÑ‚ имената Ñи. Ð’ пиÑмото пише: "Уважаеми г-н Данов, … Ðие Ñме българÑки мюÑюлмани от … Станимашка околиÑ. УжаÑÑŠÑ‚, терора, наÑилиÑта и калъча над главите ни е в ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð°Ñ€, за да Ñтанем хриÑтиÑни. Това миÑлим, нашата Ñвета КонÑÑ‚Ð¸Ñ‚ÑƒÑ†Ð¸Ñ Ð½Ñма да позволи - да ни ругаÑÑ‚, биÑÑ‚ и заплашват Ñ Ñ†ÐµÐ» да напуÑнем нашата Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ â€¦ Ðие Ñме в Стара Свободна БългариÑ, гдето редът, законноÑтта и правдата царуват, а дали е в ÑъщноÑÑ‚ така в Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ Ñ‚Ð¸Ñ Ð´Ð½Ð¸? Ðко бихте могли Ñамо Ñ Ð°Ð½Ð³ÐµÐ»Ñка Ñила за миг да дойдете и видите плачовете и риданиÑта на Ð½Ð°Ñ Ð±ÐµÐ·Ð·Ð°Ñ‰Ð¸Ñ‚Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ, тогаз Ñамо ще бъдете уверени че кръщаваниÑта не Ñа пожелание, а Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸ наÑилиÑ. ЕдинÑтвен факт на това е, че целиÑÑ‚ ÑвÑÑ‚ е извеÑтен, че ний ако пожелаем щÑхме да Ñе покръÑтим преди 35 години, когато дойде РуÑиÑ, а не Ñега когато Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñе наÑлаждаваме на Ñвобода в прегръдките на Велика БългариÑ. Уверени във ВаÑ, че Вий ще дадете най-мощната Ñи подкрепа за Ð½Ð°Ñ Ð¸ нашите ÑтраданиÑ, за да почувÑтваме ний и Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´, че не Ñме били излъгани в миÑълта, Ñ ÐºÐ¾Ñто избрахме народни
И оше:You are not allowed to view links.
Register or
Login И ощЕ:Ð’ 1912 година по време на БалканÑката война Туховища поÑтрадва по време на ПокръÑтването на помаците. При покръÑтването цÑлото Ñело Ñе вдига на бунт и прогонва покръÑтителите. При повторното идване на Ñвещениците от ПловдивÑката митрополиÑ, те Ñа придружавани от четници на ВМОРО ÑÑŠÑ Ñедалище в отчаÑти хриÑтиÑнÑките Ñела Сатовча и Долен, които изгарÑÑ‚ Туховища, докато наÑелението Ñе крие край реката и големите баири.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година във ВълкоÑел, Годешево, Слащен и Туховища живеÑÑ‚ 3012 помаци.
И Още:ÐИКОЛРЧУРÐЛСКИ
...Още от Ñамото начало ÑподелÑм, по характер и цели БалканÑката война е най-варварÑката, най-унищожителната, най-жеÑтоката, най-Ñвирепата водена война на териториÑта на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð° над 13 вековната и иÑториÑ.
„Ðа война като на война†Ñе казва, а може би и на Ð½Ð°Ñ Ñе иÑка да Ñи кажеме. Да беше така! Да беше така!
Ðо да Ñе води Ñ‚Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ тактика на опожарената земÑ, като замиÑъл и цел „най-добриÑÑ‚ ни враг е мъртвице ужаÑно недопоÑтимо, ужаÑно наприемливо.
Как Ñа Ñе оÑвободждавали „поробените Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð¾Ñ‚ ОÑманÑко игоâ€, когато Ñа Ñринали цели Ñела ÑÑŠÑ Ð·ÐµÐ¼Ñта ? Къде е Тъмраш? Къде е РудоземÑкото Ñело, наречено по-къÑно Балтаджи махала? И защо е наречено Балтаджи? Къде е СмилÑнÑкото Ñело на Ð·Ð°Ð²Ð¾Ñ Ð´Ð¾ чешмичката? Защо Ñе опожариха хилÑди къщи, защо бÑха прогонени немили-неÑрети хилÑди хора?
Ðали идва войÑката да оÑвободи поробените Ñи братÑ? Защо е това жеÑтоко изпепелÑване? Ðе означава ли това военно преÑтъпление – да Ñе изпепелÑват Ñелища, да Ñе разграбват, да Ñе унищожава мирно наÑеление? Това не е ли геноцид?
Ð’ едноименната Ñи книга „БалканÑката война в Родопите /1912 г./â€ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¸Ð·Ð²Ð¾Ð´, че БалканÑката война не е за оÑвобождението на „поробените братÑâ€, а по ÑъщеÑтво е Ñрещу Ñ‚ÑÑ…. Тази война е балканÑкиÑÑ‚ модел за етно-религиозно прочиÑтване на Родопите, за да Ñе наÑтани алчниÑÑ‚ капиталиÑтичеÑки модел, имащ Ñе за ноÑител на хриÑтиÑнÑки добродетели...и това на практика Ñтава малко Ñлед отшумелите ÑъбитиÑ.
Още на Ñа заглъхнали пушечните и топовните изÑтрели, още не Ñа Ñтихнали пожарищата, не е заÑъхнала невинно пролÑтата кръв, изÑтъплениÑта Ñрещу „оÑвободените†вече „поробени братцжеÑтоко еÑкалират Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð° Ñила:
„Ðга Ñа вращахме ат Ðлъкьой – ÑÐ¿Ð¾Ð´ÐµÐ»Ñ Ð¼Ð°Ð¼Ð° – болгарете ни паÑрьошнаха на Дикилиташ /на българо-гръцката граница/. Ðга падхватиха моÑките...то не бе бахтане, а прибиване. ÐÑ‚ там ни закараха в Ñелоно. Забраха врит моÑки – Ñтарци, млади и моÑки дечинки. Затвориха ги в мечитен, а около мечитен жандарми Ñ Ñ‚ÐµÐ½ÐµÐºÐµ полни Ñ Ð³Ð°Ñ. Чекаха да им кажет да ги изгарьот. Царкинете ни ÑпаÑи...а Ñелото – да ти Ñа плаче. Врит кощите беха на кюл /пепел/. ÐÑтанали беха две кощи и мечитеÑ. Кина Ñте ве видевали?â€
След войната управлÑващите не поемат никаква грижа за физичеÑкото оцелÑване на завърналите Ñе бежанци. ПроÑто ги оÑтавÑÑ‚ на ÑамоизживÑване.
Геноцидът продължава Ñ Ð¸ÐºÐ¾Ð½Ð¾Ð¼Ð¸Ñ‡ÐµÑки ÑредÑтва. Държавата поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ ÑƒÑловие – религиозна поголовна хриÑтиÑнÑка аÑимилациÑ. Ðа пленените Ñе поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ ÑƒÑловие – оцелÑване Ñрещу кръÑта. ОÑтаналите Ñе покръÑтват от нарочно изпратени екипи. Ðо и премането на кръÑта не Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ Ñ‚Ñ€Ð°Ð³ÐµÐ´Ð¸Ñта на бедÑтващите.
От лицето на земÑта изчезват родове, фамилии. Земите им вмеÑто да оÑтанат на Ñелото Ñе обÑебват от държавни инÑтитуции.
Започва колонизациÑта Ñ Ñ…Ñ€Ð¸ÑтиÑнÑки елементи в Ñелата – Ñрещу безвъзмездно предоÑтавÑне на земÑ, или минимални ÑредÑтва от държавата Ñе ÑменÑÑ‚ имената. Това е акт на поредна претопÑваща аÑимилационна политика. Ðещо за което Ñе захващат политики и държавници Ñлед това, но Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸ трикове и хватки, Ñтигащи и надминаващи градуÑите на кÑенофобÑките изÑтъплениÑ, каквито Ð´Ð½ÐµÑ Ð³Ð¸ забелÑзваме Ñред ултра левите, ултра деÑните и ВМРО.
Помаците в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð´Ð°Ð²Ð½Ð° Ñа били печеливш коз в българÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ‡ÐµÑки кумар.
Времена, времена... казват времето лекувало раните... белезите оÑтават, а Ñ Ñ‚ÐµÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ на времето Ñе уголемÑват, за да напомнÑÑ‚ на поразениÑ, че там нÑкога е удрÑно, че там нÑкога е болÑло.
ДнеÑ, прекрачили Ñъзнателно години, деÑетилетиÑ, епохи на фашизъм и Ñоциализъм Ñ Ð½Ðµ по-малка болка и тревога може да Ñподелиме, че тактиката на опжарената Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð² Родопите продължава Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¸ ÑредÑтва – икономичеÑки и духовен геноцид. Ð’ деÑетки Ñела в РодопÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ е Ñринат и ÐµÐ»ÐµÐ¼ÐµÐ½Ñ‚Ð°Ñ€Ð½Ð¸Ñ ÑˆÐ°Ð½Ñ Ð·Ð° физичеÑко оцелÑване. ГрадÑÑ‚ Ñе хриÑтиÑнÑки молитвени домове в помашките Ñела, ÑÑкаш никога не Ñа живÑли там мюÑюлмани.
И Още:Ð’ Ñело Триград от 120 хаджии над 70 били убити в триградÑкото медреÑе по време на войната. Сред убитите били ИÑмет хаджи Сюлман и Ðли Мемиш и др. Ð’ Дьовлен в меÑтноÑтта “Саковица†ÑъщеÑтвувал общ гроб на Ñтотина изклани от войÑката меÑни жители. Ð’ близоÑÑ‚ до ДоÑпат в меÑтноÑтта “КаÑапÑка полÑна†и до Ð´Ð½ÐµÑ Ñтои Ñ‚. нар. “РатайÑко гробеâ€. Това била обща Ñма на 40-те ратаи на меÑтен Ñ‡Ð¸Ñ„Ð»Ð¸ÐºÑ‡Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð±Ð¸Ñ‚Ð¸ от 9-ти ПловдивÑки пехотен полк набедени, че били помагачи на оттеглилата Ñе вече от ДоÑпат оÑманÑка войÑка. Сред опожарените Ñела в ДьовленÑко било и Барутин, на което Ñело оÑтанала Ñамо една къща на ХаÑан ХюÑеин Дервиш. Ð’ Ð½ÐµÑ Ð³Ñ€Ð°Ð±Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð¸Ñ‚Ðµ открили една ÑлÑпа Ñтарица, коÑто поради Ñлепотата Ñи ги поÑрещнала като Ñвои.
През този период поÑтрадали в ÐÑ…ÑŠ-ЧелебийÑко – 7 Ñела Ñ Ð½Ð°Ð´ 1100 къщи, а в Дедеагачко – 10 Ñела Ñ Ð½Ð°Ð´ 300 къщи. Други Ñелища обаче били опожарени, Ñлед като фронтовата Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ е отминала. Такива били например хриÑтиÑнÑките Ñела в Дедеагачко. Те били уличени в ÑътрудничеÑтво Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚Ð¸Ð²Ð½Ð¸ÐºÐ° и били опожарени и разграбени от отÑÑ‚ÑŠÐ¿Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ñ€Ð¿ÑƒÑ Ð½Ð° Явер паша. Същите мотиви били поводът и за опожарÑването и разграбването на мюÑюлманÑките Ñела в ÐÑ…ÑŠ-ЧелебийÑко от българÑките войÑки. Село Каршилъ (Виево) например по време на войната било опожарено поради непоÑредÑтвената Ñи близоÑÑ‚ до границата. Палежи в централната чаÑÑ‚ и наÑилие по време на войната имало и в Ñело ИÑмилÑн (СмилÑн). По време на войната в Ñело Равнината били убити Ðриф БоÑтанджиев, ХаÑан Садъков и Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð¡ÑƒÐ»ÐµÐ²Ð¸. Били измъчвани и малтретирани и много други ÑелÑни. Ð’ Ñело Юрюпек (Гълъбово) през войната били убити деÑетина души. Обхванати от паника, мнозина побÑгнали от Ñелото. Ð’ Ñело Ðламидере (Полк. Серафимово) натрупаните в наÑелението Ñтрах и неÑигурноÑÑ‚ не били без оÑнование. Кметът Момчил Пичонов не оÑтанал безучаÑтен към пълното опожарÑване на турÑката махала. Синът му Георги Пичонов окървавил ръцете Ñи Ñ ÑƒÐ±Ð¸Ð¹Ñтвото на Мехмед Гелема, ТакÑим ÐšÐµÑ…Ð°Ñ Ð¸ невръÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ðхмед – вÑички от разванÑката махала. Ðе били пощадени и мюÑюлманите от агупÑката махала. След като наÑелението на региона изтърпÑло вÑички ужаÑи на войната, чаÑÑ‚ от българите побÑгнали на Ñевер, към Ñтарите предели на Ñтраната, а помаците Ñе отправÑли на юг, към беломорÑките градове. Ð’Ñеки ÑпаÑÑвал от имота Ñи това, което можел да ноÑи или да води Ñлед Ñебе Ñи. Подгонени от наÑилниците, бегълците от Ñело Ðламидере Ñе отправили към Демирджик,
И Още:СмÑта Ñе, че около 200 000 души Ñа били обърнати в хриÑтиÑнÑтвото. ÐепоÑредÑтвените изпълнители на терена и върховната църковна управа в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ñа абÑолютно убедени, че това е Ñтанало доброволно, без каквото и да е наÑилие…
Ðе Ñтига покръÑтването, а и меÑтното наÑеление поÑтепенно започва да Ñтрада в пълна Ñтепен от хаоÑа на войната. Подробна и живопиÑна картина на положението в Родопите в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 1912 – началото на 1913 г. е направил в ÑвоÑта Ñлужебна кореÑÐ¿Ð¾Ð½Ð´ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð¡Ñ‚Ð¾ÑŽ Ð. Шишков, най-добриÑÑ‚ изÑледовател и познавач на района, тогава комендант в УÑтово. Първата Ñи докладна запиÑка по въпроÑа той изпраща на началника на 2-а пех. ТракийÑка Ð´Ð¸Ð²Ð¸Ð·Ð¸Ñ Ð½Ð° 2 декември 1912 г. С Ð½ÐµÑ Ð¡Ñ‚. Шишков алармира военните влаÑти, че в Родопите цари “пълно безвлаÑтиеâ€. Селата Ñа охожарени, добитъка, храните и покъщнината Ñа разграбени, шири Ñе небивало разбойничеÑтво и грабеж, идващата зима заплашва Ñ Ð±Ð¾Ð»ÐµÑти и Ñмърт. “И Ð´Ð½ÐµÑ â€“ Ñъобщава той – Ñлед преминаването на нашите войÑки през тези краища и отиването им далеч към Деде-агач и Узун-кюпрю, маÑа алчни елементи, за жалоÑÑ‚ и Ñамото меÑтно българÑко наÑеление, Ñе предадоха безразборно на грабеж из помашките Ñела, от които немалко Ñе и опожариха Ñ Ð²Ñичката им покъщнина. Сега Ñтотици помашки ÑемейÑтва ÑтоÑÑ‚ без покрив, без покъщнина, без храна и без вÑÑкакви ÑредÑтва за живеене и при наÑтъпването на лютата дълга планинÑка зима те Ñа изложени на Ñвна Ñмърт. И когато един ден техните мъже, Ñега пленници, а други още Ñкитающи Ñе из планините под влиÑнието на Ñтрахът, Ñе завърнат в домовете Ñи и намерÑÑ‚ огнищата Ñи опожарени, покъщнината и добитъците им и челÑдта им покоÑена от мизериÑ, болеÑти и Ñмърт, у Ñ‚ÑÑ… Ñигурно ще заговори глаÑÑŠÑ‚ на озлоблението и отчаÑнието, а резултатите от вÑичко това Вам е извеÑтно какви могат да бъдатâ€.
При това положение да Ñе твърди, че покръÑтването на българите мюÑюлмани било “Ñпонтанен процеÑâ€, “доброволно движениеâ€, “Ñвободно волеизлиÑние†и пр. и пр. не е нищо друго, оÑвен откровена Ñ„Ð°Ð»ÑˆÐ¸Ñ„Ð¸ÐºÐ°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ груб цинизъм. Документите категорично говорÑÑ‚, че покръÑтителната Ð°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ðµ родена в наÑилие, развива Ñе Ñ Ð½Ð°Ñилие и довежда до наÑилие.
Ð’ крайна Ñметка акциÑта на БПЦ рухва за броени дни и Ñедмици Ñлед началото на МеждуÑъюзничеÑката война (16 юни 1913). СветоÑлав Елдъров пише как Ñъпротивата, коÑто ÑъщеÑтвува Ñрещу покръÑтването от Ñамото му начало, прераÑтва в Ñпонтанно връщане към иÑлÑма още в първите дни на войната, при това ÑÑŠÑ Ñъщите ÑредÑтва, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ е извършено. РеакциÑта на “новопроÑветенитеâ€, Ñпоред терминологиÑта на БПЦ, е толкова крайна, че ги нарежда на Ñтраната на противника, Ñрещу когото българÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ñбва да воюва в краткотрайната МеждуÑъюзничеÑка война. Първото извеÑтие за този обрат датира от 30 юни 1913 г., когато една рота от 1-и пех. СофийÑки полк, изпратена в Ðеврокоп за прикритие Ñрещу гърците, Ñе натъква на въÑтанало мюÑюлманÑко наÑеление в района. “В завързалите Ñе боеве – докладва командирът на ротата поручик Т. Панов – Ñ Ñ†ÐµÐ» да Ñе Ñломи упорÑтвото на възÑтаналото наÑеление бидоха опожарени отчаÑти Ñлучайно Ñелата КюÑтенджик, Триград, Иланджово (Иланджик) и КаÑик (Балък-КаÑик)â€.
И Още ........много факти