И един по голÑм и опиÑателен материал за района от пътуващи по тамошните Ñела, видÑн през техниÑÑ‚ Ñи поглед! ИЗ ЮЖÐИТЕ РОДОПИ (КСÐÐТИЙСКО). ПО СТЪПКИТЕ ...... 65 ГОДИÐИ ПО-КЪСÐО (ПЪТЕПИС)
You are not allowed to view links.
Register or
LoginОт Ñредата на 80-те години на ХХ век датират първите ми публикации, Ñвързани Ñ ÑŽÐ¶Ð½Ð¾Ñ€Ð¾Ð´Ð¾Ð¿Ñкото българÑко наÑеление в КÑантийÑко и ГюмюрджинÑко. Ð’ Ñ‚ÑÑ… направих първите Ñи опити да опиша българоезичните Ñела в тези райони, по данни от публикации на родоповеда Ст. Ð. Шишков, на патриарх Кирил и др. (Ст. Ð. Шишков, Из БеломорÑката равнина (пътни бележки). Пловдив, 1907; П. Кирил. БългаромохамеданÑки Ñела в Южни Родопи. С., 1960). Разбира Ñе, правех Ñправки и от други публикувани материали (Ð’. Трайков. ÐазваниÑта на българÑките Ñелища под гръцка влаÑÑ‚. С., 1948; Л. Милетич. Разорението на тракийÑките българи през 1913 г. С., 1918). Ðо още тогава ми беше ÑÑно, че данните, които използвам, Ñа от втора ръка и трудно може да Ñе приеме Ñ‚Ñхната доÑтоверноÑÑ‚. От тогава и Ñе породи желанието ми да поÑÐµÑ‚Ñ Ñ‚Ð¾Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ на българÑкото езиково землище, за да Ð´Ð¾Ð±Ð¸Ñ Ð½ÐµÐ¿Ð¾ÑредÑтвени Ð²Ð¿ÐµÑ‡Ð°Ñ‚Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° наÑелението му, но вÑе не Ñе поÑвÑваше Ñгоден Ñлучай. Междувременно в Ñредата на 90-те години на ХХ век в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ñ‡Ð½Ð°Ñ…Ð° да Ñе публикуват изÑледваниÑ, поÑветени на южнородопÑкото българоезично наÑеление, на Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº, обичаи и др. Въпреки трудноÑтите, още в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 90-те години уÑпÑÑ… да Ñе ÑÐ´Ð¾Ð±Ð¸Ñ Ñ Ð½Ñкои от тези ÑкъпоÑтруващи Ð¸Ð·Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ да започна работа по изÑледване на южнородопÑкото говорно богатÑтво. ПоÑвиха Ñе първите ми публикации на тази тема в българÑки изданиÑ, в които изнеÑох материал от южнородопÑките българÑки говори, главно по данни от речника на П. Ð¢ÐµÐ¾Ñ…Ð°Ñ€Ð¸Ð´Ð¸Ñ (ТеохаридиÑ, П. Помахцку-урумцку лекÑико. ТеÑÑалоники, 1996). ПоÑтепенно разширÑвах тематиката, докато Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð·Ð°Ð²ÑŠÑ€ÑˆÐ¸Ñ… един обобщаващ труд като планова задача в ИнÑтитута за българÑки език “ЮжнородопÑките българÑки говори†(над 200 Ñ.). Ðе е знайно кога и дали въобще ще види бÑл ÑвÑÑ‚. Ðо това не ми Ñтигаше. Въпреки многобройните ми опити чрез фондации да отида в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ñ Ð¸Ð·ÑледователÑка задача, вÑе не Ñе получаваше. Ð¢Ð¸Ñ Ð½Ð°ÑˆÐ¸ фондации като “Отворено общеÑтвоâ€, “СЕГІи др. финанÑираха проекти, но за работа по показване и доказване на другоÑÑ‚, а не на приобщеноÑÑ‚ на българите мохамедани към българÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´ по етнографÑки оÑобеноÑти. Ðо Ñтара иÑтина е, че който много желае нещо и Ñе Ñтреми към поÑтигането му, той най-поÑле го получава. Ри времената Ñега Ñа други. През 80-те години на Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð²ÐµÐº бе трудно да Ñтигнеш до гранични Ñела в наша териториÑ, камо ли да пробиеш от юг. От гръцка Ñтрана доÑтъпът до граничните райони, наÑелени Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ‡Ð½Ð¾ наÑеление, Ñъщо е бил ограничен. Ð Ñега вече духат други ветрове. Свободно можеш да отидеш до тези гранични райони, поне от наша Ñтрана. Така Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ñе поÑви възможноÑÑ‚ да Ñе организира екÑÐ¿ÐµÐ´Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð² Южните Родопи (КÑантийÑко и ГюмюрджинÑко). Близо 65 години Ñлед знаменателната обиколка през 40-те години на ХХ век на патриарх Кирил из Южните Родопи, ми Ñе отдаваше възможноÑÑ‚ да оÑъщеÑÑ‚Ð²Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° от големите Ñи мечти. Какво по-хубаво от това!
Пътуването бе повече от интереÑно. Придружителите ми, родопчани, щÑха да ме чакат Ñ Ð»ÐµÐºÐ° кола в гр. Гоце Делчев, а до там аз Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñе придвижа Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð±ÑƒÑ, който тръгваше от Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ 10 ч. Ñутринта и приÑтигаше на крайната Ñпирка към 14 ч. Ð’ Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð±ÑƒÑÑŠÑ‚ Ñе напълни, като Ñе поразтовари чак в Благоевград, но от там пак го напълниха пътници. До Симитли пътÑÑ‚ е нормален, нÑкъде и доÑта добър, но от там към Предела и Разлог започват мъките. ÐавÑрно във връзка Ñ Ñ€Ð°Ð·Ñ€Ð°Ñтването на Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð¸ зимен курорт БанÑко, пътÑÑ‚ Ñе реконÑтруира, та е иÑтинÑка мъка преминаването на тази отÑечка, може би защото Ñе работи на широк фронт. Рприродата Ñи е природа, оÑобено Пирин ÑÑŠÑ Ñнежните Ñи върхове (беше Ñредата на април). Разлог, админиÑтративен център на района, но занемарен, ÑÑŠÑ Ñтари Ñхлупени къщи, далеч отÑтъпва на буйно раÑÑ‚Ñщото БанÑко. Ðо навÑÑкъде Ñе набива в очи проÑловутата българÑка разхвърлÑноÑÑ‚: купища боклуци, занемарени Ñгради и Ñ‚.н. РпътÑÑ‚ до Гоце Делчев е почти дупка до дупка, Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¸ новоаÑфалтирани учаÑтъци. Ðо пък табели, че по еди какъв Ñи европейÑки проект Ñе реконÑтруира пътÑÑ‚, Ñ‚.е. Ñе кърпи, поÑтоÑнно ни напомнÑÑ‚, че може би нещо тръгва да Ñе променÑ. Ето го Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð¸ Гоце Делчев Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð³Ð°Ñ€Ð°Ñ‚Ð° и щъкащите около Ð½ÐµÑ Ð³Ñ€ÑƒÐ¿Ð¸ българи мохамедани Ñ Ñ…Ð°Ñ€Ð°ÐºÑ‚ÐµÑ€Ð½Ð¾ облекло, оÑобено жените. Дочуваше Ñе и характерна диалектна реч. ВидÑÑ… наблизо едно Ñтройно, хубаво момиче Ñ ÐºÑ€Ð°Ñиво лице и облечено в едни Ñркочервени шалвари, които ноÑеше Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾ ÑÑкаш предизвикателно доÑтойнÑтво. То бе Ñледвано от по-Ñтар мъж Ñ Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ таке на главата. Такива шалвари не Ñрещнах по-къÑно никъде, дори в КÑантийÑко! Има пак Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ да Ñме първи де, дори и в Ñ‚Ð°Ñ Ð½Ð°Ñока.
Срещнахме Ñе ÑÑŠÑ Ñпътниците ми, наÑтаних Ñе в колата и потеглихме на път. СъвÑем Ñкоро Ñтигнахме, пак по не много хубава пътна наÑтилка, до КПП Илинден и проÑÐ»Ð¾Ð²ÑƒÑ‚Ð¸Ñ Ñ‚ÑƒÐ½ÐµÐ», копан от гърците, за да ÑпаÑÑÑ‚ популациÑта на двойка кафÑви мечки. По Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¿Ð¾Ñ‡Ñ‚Ð¸ не Ñрещнахме коли, може би защото беше делничен ден. Ð’ Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð½Ð° иÑтината от БанÑко до границата Ñрещнахме една единÑтвена гръцка кола. Ðа каква ли цена гръцкиÑÑ‚ шофьор Ñе бе решил да Ñи троши колата по нашите лоши пътища? Ðа българÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾ÑÑ‚ пред Ð½Ð°Ñ Ð¸Ð¼Ð°ÑˆÐµ една извехтÑла Жигула Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñка региÑтрациÑ, в поÑърнал червен цвÑÑ‚ и пълнеж от мургави паÑажери. Там минахме без да ни Ñпират. ВъпроÑниÑÑ‚ тунел Ñи е по-Ñкоро проÑека на Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñ Ð¿Ð¾ÐºÑ€Ð¸Ð² отгоре. Защо ли хитрите гърци Ñа Ñе занимавали толкова Ñ Ð½ÐµÑ? За две мечки ли? Или за да ни покажат, че Ñ‚Ð°Ñ Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ð° Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð°Ñ€Ñнето на границата така леÑно не Ñтава и че това отварÑне има ÑвоÑта цена? Ðа Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾ÑÑ‚ мургавите ни Ñънародници, натъпкали добре купето на Жигулата, бÑха бързо пуÑнати, а наÑ, по-белите, ни проверÑваха и ни разпитваха на английÑки къде Ñме тръгнали. ÐÐ°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ñ…Ð¼Ðµ. Ðа нÑколко километра по-надолу видÑхме ÑпрÑла българÑката лека кола от ÑоциалиÑтичеÑко време и до Ð½ÐµÑ Ð½Ð°ÑÑдали цигани, а около Ñ‚ÑÑ… по многобройните разхвърлÑни боклуци личеше, че Ñа Ñли, може би и друг път. Сега пък почиваха, наÑлаждавайки Ñе Ñред боклуците (в еÑтеÑтвена Ñреда) на китната природа. Далеч по-надолу видÑхме други цигани Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð¾Ð±Ð½Ð¾ возило, които Ñъбираха желÑзо от боклуци край пътÑ. Иначе шоÑето е хубаво, да ти е драго да караш. ПътÑÑ‚ е оÑеÑн Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ð°ÐºÐ»Ð¸Ñи и още по-малки меÑта за палене на Ñвещи Ñ Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñи на гръцки език. Скоро Ñлед границата Ñе навлиза в нÑкогашното българÑко Ñело Зърнево, Ñега наречено от гърците Като Ðеврокопион (Долен Ðеврокоп). Селото е в китна котловинка, по чиито краища, оградени от Ñтръмни планинÑки Ñклонове, Ñа Ñе Ñгушили други Ñелца. КраÑиво е. МиÑÐ»Ñ Ñи дали е оцелÑло българоезично наÑеление Ð´Ð½ÐµÑ Ð¿Ð¾ къщите на Ñ‚Ð¸Ñ Ñелца, окичени Ñ Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸ байрÑци. Ðо Ñега задачата ни е друга. Следва Ñтръмно изкачване Ñлед котловинката и поÑле ÑпуÑкане, вÑе на юг. Рдали точно Ñ‚Ð¸Ñ Ð²Ð¸Ñоки баири не Ñа увековечени в хубавата българÑка народна пеÑен Ñ Ñ‚ÐµÐºÑÑ‚:
“Дуйни ми, лÑйни, бÑл вÑтер,
поÑтопи бÑли ÑнÑгуве.
Стори ми потьчек да минам
нах Драма, нах каÑабона…â€
По ÑŽÐ¶Ð½Ð¸Ñ Ñклон Ñрещаме табела, наÑочваща към нÑкогашното българÑко Ñело Волак. Значи Ñме близо и до поречието на Ñ€. МеÑта. ПоÑле по-надолу, в малка котловинка, навлÑзохме в Ñелище Ñ Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¾ име ПроÑоцани, Ñ‚.е. нашиÑÑ‚ ПроÑечен – малко кокетно градче, оградено от околните планинÑки Ñклонове ÑÑŠÑ Ñелца в китна, раззеленена долина. КраÑива гледка. Покривите на къщите Ñа в наш Ñтил, наклонени и Ñ ÐºÐµÑ€ÐµÐ¼Ð¸Ð´Ð¸. Робърнеш ли Ñе на Ñевер, краÑиви планинÑки хребети, Ñкални отвеÑи, забили Ñе в небето, те карат задълго да ги Ñъзерцаваш. И тъй неуÑетно Ñе озоваваме пред гр. Драма. Тук вече личи друг почерк в ÑтроителÑтвото. Покривите на Ñградите Ñа хоризонтални. Самите Ñгради Ñа ниÑки. ÐÑма много виÑоки блокове. Малко, Ñпретнато, а и чиÑто градче. Ðикъде в него и околноÑтите му не Ñе виждаха Ñледи от вÑÑкакъв вид отпадъци, поне по улиците, по които минахме. МиÑлех Ñи къде ли е била нÑкогашната драмÑка Ñ‡Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð¶ÐµÑтвото българÑки занаÑтчийÑки дюкÑни? Спомних Ñи и мнението на Ð»ÑŽÐ±Ð¸Ð¼Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ родопÑки уйко, който като запаÑнÑк през 40-те години на ХХ век бе овършал цÑлото Беломорие и от вÑички градчета там най-лоши Ð²Ð¿ÐµÑ‡Ð°Ñ‚Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð°ÑˆÐµ от Драма. Така и не разбрах защо. Имало кални улици, Ñхлупени къщурки. Тогава може би, но Ñега!
Тук му е мÑÑтото да Ñпомена, че преди и Ñлед Драма, по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñрещахме табели Ñ Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñ, че Ñе предлагат за продан картофи от Като Ðеврокопион, Ñ‚.е. от Долно Ðеврокоп – гръцко название на нÑкогашното българÑко Ñело Зърнево. И това продължи чак до КÑантийÑко, където би Ñ‚Ñ€Ñбвало да е картофеното южнородопÑко царÑтво. Също както и тук ÑÑŠÑ ÑмилÑнÑÐºÐ¸Ñ Ð±Ð¾Ð±, който Ñе произвежда в цÑлото Среднородопие, но Ñе Ñвързва Ñамо Ñ Ð¸Ð¼ÐµÑ‚Ð¾ на Ñ. СмилÑн, СмолÑнÑко. Дето викат хората “име да не ти излезеâ€. Ðе е забравена и прочутата драмÑка ракиÑ, увековечена в една клаÑичеÑка българÑка градÑка пеÑен: “Ðко зажалиш нÑкой ден за драмÑка ракиÑ…â€. Ð”Ð½ÐµÑ Ð´Ñ€Ð°Ð¼Ñката Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ñ Ð¾Ð±Ñ‰Ð¾Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¾ название “ципури†(гръцко τσίπουÏο ракиÑ), Ñе пие чак вдън гори южнородопÑки, на Ñамата българÑка граница. Рципури, доколкото Ñхванах, бе и домашната им Ñливова ракиÑ, предлагана по Ñтар балканÑки обичай “под рафта†в кръчмите. Мили родни картинки. Ð’Ñе пак нÑмахме време да разгледаме града, че бързахме за други меÑта. Ðо ÑамиÑÑ‚ град и околните природни забележителноÑти (виÑоки планини Ñ Ð¾Ñтровърхи зъбери) Ñи заÑлужават вниманието.
Скоро Драма оÑтана зад гърба ни и ние Ñе отправихме към древната Ñтолица на цар Филип МакедонÑки – Филипи. Ð’ Ñ€Ð°Ð½Ð½Ð¸Ñ Ñледобед бÑхме там. ÐрхеологичеÑкиÑÑ‚ ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð»ÐµÐºÑ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÑтавлÑва разкрити оÑтанки от града, както разкопките при ПлиÑка, които Ñа отделени от шоÑето Ñ Ñ‚ÐµÐ»ÐµÐ½Ð° ограда. ÐавÑрно Ñ‚Ñ€Ñбва да платиш такÑа, за да влезеш през телената ограда. Ðо ние решихме, по Ñтар българÑки обичай, да Ñе порадваме на античните оÑтатъци и паÑÑщите между Ñ‚ÑÑ… овце през оградата. От другата Ñтрана има виÑочина, в чийто източен край е разположен амфитеатър. До него има благоуÑтроен Ñъвременен парк Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð½Ð¸ Ñгради, паркинги и тревни площи. Ðаоколо нÑмаше ÑпрÑла нито една кола на поÑетители. Странно мъртвило бе обзело Ñ‚Ð¾Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð»ÐµÐºÑ, из чиÑто тучна трева Ñе забелÑзваше да щъка Ñамо един градинар. По-преди, през телената ограда откъм Ñклона, Ñе забелÑзваше и килиÑта на апоÑтол Павел, преминал като хриÑтиÑнÑки миÑионер и през тези земи. Взирах Ñе през телената ограда към разкопките и запазените чаÑти от зидове, каменни блокове и др. и Ñи миÑлех къде ли е била поÑтавена онази каменна колона Ñ Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñа на българÑÐºÐ¸Ñ Ñ…Ð°Ð½ ПреÑиÑн, в който за пръв път Ñе Ñпоменава за племето ÑмолÑни. Това название, макар и ÑъвÑем хипотетично, може да Ñе Ñвърже ÑÑŠÑ Ñелищното име СмилÑн в Среднородопието. Рдоколко бÑха запазени оÑтанки от античната епоха, Ñлед като на нÑкои камъни ÑÑно личаха изÑечени кръÑтове, Ñвързани Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð¿Ñ€Ð¾Ñтранението на хриÑтиÑнÑката религиÑ, ми бе трудно да уÑтановÑ. И други миÑли ми навÑваха тези разкопки. Къде-къде по-величеÑтвени Ñа разкритите руини на Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ð¹Ñки град Перперикон в околноÑтите на гр. Кърджали например! Ðо това е друга тема.
Скоро Ñлед Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ Филипи пътÑÑ‚ ни изведе до широко рекламираната в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð’Ð¸Ð° ЕгнатиÑ, новата магиÑтрала, Ñвързваща Солун Ñ ÐлекÑÐ°Ð½Ð´Ñ€Ð¾Ð¿ÑƒÐ»Ð¸Ñ (нÑÐºÐ¾Ð³Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð”ÐµÐ´ÐµÐ°Ð³Ð°Ñ‡). МагиÑтралата минава виÑоко горе, а отдолу проблÑÑва БÑлото море, което гърците държат да наричат ЕгейÑко. Пък то Ñи е нашето топло БÑло море, от което и Ð´Ð½ÐµÑ Ð¿Ð¾Ð´ÑƒÑ…Ð²Ð° топлиÑÑ‚
бÑл вÑтер към Ñуровите бърчини на Среднородопието. Векове наред към неговите плодоноÑни полета Ñа Ñе Ñтремели родопчани ÑÑŠÑ Ñвоите Ñтада през дългите родопÑки зими. Ðеговите градчета Ñа подÑлонÑвали родопÑките занаÑтчии и търговци почти целогодишно. Много родопчани Ñа Ñе преÑелвали в Беломорието, за да Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ по-добро препитание, но дали Ñа оÑтавали българи Ñлед това или Ñа Ñе претопÑвали в гръцкото море от бивши Ñънародници, уÑтремили Ñе към мечтата Ñи за по-добър живот? Ето го и о-в ТаÑÐ¾Ñ Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñи град, ноÑещ нÑкогашно име Волгарон. КраÑота!
ПоÑтепенно пътÑÑ‚ Ñе Ñнишава и Ñе Ð¾Ñ‚Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð² поÑока КÑанти, при Ñрещата на поÑледните ÑпуÑкове на планината Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ð¾. Скоро преÑичаме и Ñ€. МеÑта, малко преди да Ñе влее в БÑло море. ÐеуÑетно, вÑред поÑледователни Ð²Ð·Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ морето и планината, Ñе озоваваме пред гр. КÑанти или Скеча, както Ñа го знаели нашите деди Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñкото му име. Една чаÑÑ‚ от града Ñ Ð¸Ð½Ð´ÑƒÑтриалната зона е в полето, а другата е Ñ Ð½Ð°ÐºÐ°Ñ†Ð°Ð»Ð¸ по Ñтръмните планинÑки Ñклонове от двете Ñтрани на кÑантийÑката река къщи. Ð’ равнинната чаÑÑ‚ къщите Ñа по гръцки образец, но нагоре Ñа Ñи Ñ Ð½Ð°ÑˆÐµÐ½Ñки, Ñ Ð½Ð°ÐºÐ»Ð¾Ð½ÐµÐ½Ð¸ покриви и керемиди. Като ги погледнеш отгоре, къщите ÑÑкаш Ñа разположени една върху друга, като Ñтъпала на Ñтълба. Улиците из Ñ‚Ð°Ñ Ñ‡Ð°ÑÑ‚ на града Ñа теÑни Ñокаци, обградени Ñ Ð²Ð¸Ñоки зидове на дворове и къщи, боÑдиÑани в бÑло. Дворовете Ñа подредени и обкичени Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ цветÑ. Ðад централната чаÑÑ‚ на града е разположена ÐÑ…Ñ€Ñн махле или наÑелената главно Ñ Ñ€Ð¾Ð´Ð¾Ð¿Ñ‡Ð°Ð½Ð¸, говорещи меÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки диалект. Ðо това е Ñамо вкъщи и между близки и приÑтели. Излезе ли от къщи Ñ‚Ð¾Ñ Ñ€Ð¾Ð´Ð¾Ð¿Ñ‡Ð°Ð½Ð¸Ð½, Ñлезе ли в централната чаÑÑ‚, на чаршиÑта, където работи (в магазин, гоÑтилница и др.), вече Ð·Ð°Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° турÑки. ÐÑкои така уÑърдно Ñе опитват да говорÑÑ‚ на турÑки като ги заговориш на българÑки, че чак като видÑÑ‚ че не могат да Ñе разберат, проговарÑÑ‚ на Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñи език. Риначе в централната чаÑÑ‚ на града, около чаÑовниковата кула, има кафенета, където Ñе Ñъбират родопчани и Ñи говорÑÑ‚ помежду Ñи чаÑове наред пред чаша кафе на роден родопÑки диалект. С Ñ‚ÑÑ… винаги можеш да Ñе разбереш на Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ñи език, без те да Ñе преправÑÑ‚ на турци. Общуват Ñи Ñвободно на Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¸Ð°Ð»ÐµÐºÑ‚, без да Ñе притеÑнÑват от нищо. Изчел доÑта за ÑÑŠÐ·Ð´Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð² КÑанти “помашки езикâ€, реших да Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð¸Ð¼Ð° ли литература на Ñ‚Ð¾Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº в меÑтните книжарници. Книжарките гъркини любезно ме отпращаха Ñ Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ че нÑмат такава литература. ПотърÑих при веÑтникопродавците “Газета помацкиâ€, веÑтник, издаван през 90-те години на ХХ век в града (притежавам копие от един брой), но и такъв веÑтник не открих. Дори на меÑта ме отпращаха Ñ Ð½ÐµÐ¿Ñ€Ð¸Ñзнени погледи. Чак поÑле Ñи обÑÑних вÑичко. Един гръцки колега ми беше казал още преди нÑколко години, че тази работа ÑÑŠÑ Ñъздаването на “помашки език†е отмрÑла Ñ Ð¿Ð°Ð´Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ от влаÑÑ‚ на партиÑта поддръжник на такива промени – Ðова демокрациÑ. Спечелилата противникова Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ ÐŸÐСОК прекъÑнала вÑÑкаква работа в Ñ‚Ð°Ñ Ð½Ð°Ñока. Ðо в града Ñе издава отдавна, без да е ÑпрÑн, веÑтник на турÑки език, предназначен за меÑтните помаци, озаглавен “Заманâ€. Брой от него, наред Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ турÑки веÑтници, видÑÑ… на бюрото и на меÑтен българоезичен родопчанин, зъболекар. Когато завършил медицина в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ Ñе върнал в Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñи град, меÑтните влаÑти не му позволили да практикува профеÑиÑта Ñи. Тогава провел гладна Ñтачка в центъра на града – нещо нечувано дотогава – и влаÑтите Ñе принудили да му разрешат да упражнÑва профеÑиÑта Ñи. Знае Ñе, че турÑкиÑÑ‚ конÑул му е помогнал. Въобще меÑтните българоезични родопчани Ñа благодарни на ТурциÑ, че ги е ÑпаÑила от гръцки издевателÑтва. Затова Ñа приели да Ñе обучават децата им на турÑки език в училищата, наред Ñ Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸, като Ñа пренебрегнали Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñи българÑки език. За нÑкои от Ñ‚ÑÑ… е грÑÑ… да не Ñе учи турÑки език. Рдецата им забравÑÑ‚ Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки диалект. Тук и да Ñе запита човек къде е активната българÑка политика по Ñ‚Ð¾Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ, нищо не може да Ñи отговори. Под ноÑа на Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¾ 30000 оцелели до Ð´Ð½ÐµÑ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸ мюÑюлмани в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¾Ð²Ð¾Ð»Ð½Ð¾ Ñе потурчват, главно поради активната турÑка политика по този въпроÑ. Ð Ñпоред потърпевшите българоезични, Ñ‚Ñхното турчеене е Ñвързано Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°, че Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð³Ð¸ защитава. И ако вÑичко върви така, Ñлед близо 50-100 г. българоезичните родопÑки мюÑюлмани направо ще изчезнат. Та и Ñега в КÑанти има родопчани, които говорÑÑ‚ вече Ñамо турÑки и гръцки. Колко е мила Ñрещата Ñ Ñ‚Ð°ÐºÑŠÐ² човек, планинец, добър, хриÑим, Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ Ñе общува или на оÑкъден турÑки, примеÑен Ñ Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸ и активно учаÑтие на ръцете, или Ñ Ð¼ÑŠÐ»Ñ‡Ð°Ð½Ð¸Ðµ. Седиш на чаша кафе и Ñъзерцаваш Ñ‚Ð¾Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð½Ð¸Ð½ÐµÑ†, чиито деди Ñа Ñе преÑелили в града и миÑлиш колко Ñлаб е българÑкиÑÑ‚ ген тук, Ñред гръцкото и турÑкото море. Той Ñ Ð²Ñички Ñвои добродетели, наÑледени от дедите му, вече Ñе прелива в друга народноÑÑ‚ и дава облика й Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ Ñвои изконни добродетели. Ðа времето обвинÑвахме Т. Живков и комуниÑтите, че Ñе отричат от българите в ЕгейÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ ТракиÑ. Сега, Ñлед толкова политичеÑки промени, пак чамови глави правÑÑ‚ политиката ни за българите в Северна ГърциÑ. Ðа практика Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñе е отказала от това наÑеление там. Е, как да Ñе българее тогава то? Ри на практика Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð¾ не ÑъщеÑтвува. Ð’ ЕгейÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð²Ñички Ð´Ð½ÐµÑ Ñа “ÑлавÑноезични†или “македонциâ€, а в Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ â€“ турци. Така ми го каза и един меÑтен българоезичен родопчанин: “
Врить българете Ñ„ Ð¡ÐµÑ€ÐµÑ Ñтанаха гърце, пак врить пумацине Ñ„ КÑанти Ñтанаха турцеâ€. И за жалоÑÑ‚ никой българÑки политик не ноÑи вина за това. Ðационалните доктрини на ÑÑŠÑедните ни държави Ñа наÑочени към борба за Ñпечелване едва ли не на вÑеки отделен човек, а ние цели малцинÑтва Ñме отпиÑали. Какво да иÑкаш от такава държава? РнÑкой беше Ñпоменал че идат пак избори и Ñ‚Ñ€Ñбва пак да Ñе избират чамови глави, които да “работÑÑ‚ за БългариÑâ€. Може би по-точно е, че те “изработват†БългариÑ. Каквито и да дойдат на влаÑÑ‚, вÑе не вършат работа. Така Ñтигнахме до куриозите от преди деÑетина години цели Ñела от българÑка териториÑ, наÑелени Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñко наÑеление, да подават молба до гръцката държава за гражданÑтво. Ðе знам това, да ходиш вÑе ÑÑŠÑ Ñвалени до колената гащи в балканÑката турÑка банÑ, българÑка ориÑÐ¸Ñ Ð»Ð¸ да го нарека или карма. Ðо не, ако погледнем назад в иÑториÑта, вÑе пак Ñме показвали на оÑтаналите (та и на ÑÑŠÑедите Ñи), че имаме доÑтойно мÑÑто Ñред Ñ‚ÑÑ…. Ðла Ñега ÑÑкаш вÑичко Ñе е Ñвело до нÑкакви Ñълзливи Ñпомени, към които ни тлаÑкат новите Ñъвременни балканÑки реалноÑти. Колко наивиÑтично на Ñ‚Ð¾Ñ Ñ„Ð¾Ð½ звучи типично българÑкиÑÑ‚ призив, приет от българÑките тракийÑки дружеÑтва като техен девиз и изпиÑван по вÑÑкакви транÑпаранти на тракийÑките Ñъбори, дори и на тези, поÑветени на унищожението на българÑкото тракийÑко наÑеление от турÑките башибозуци и гръцките четници през 1903, 1913, 1922-3 г., “Ðе забравÑй, но не отмъщавайâ€! Какво и на кого доказваме Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ днеÑ? И в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑŠÐ»Ð¶Ð°Ð²Ð° да Ñе отÑтоÑва позициÑта за изконните гръцки и турÑки Източна и Западна ТракиÑ. Ð’ Ñ‚Ð°Ñ Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ð° Ñа впрегнати научни и държавни инÑтитуции, общеÑтвени организации, а ние активно продължаваме, мълчейки, да не забравÑме. Колко ли Ñмешни Ñме в очите на нашите ÑÑŠÑеди?
Иначе турÑкиÑÑ‚ веÑтник за помаците е пълен Ñ Ð¼Ð°Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ð°Ð»Ð¸ за меÑтното наÑеление. Родови Ñрещи на изÑелени цели Ñела в ТурциÑ, материали за днешни злободневни теми и Ñ‚.н. Къде е българÑкиÑÑ‚ веÑтник? Мога да Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ñ Ð¾Ñ‚ първи път, че там никога нÑма да има такъв, защото нÑмаме и политика по Ñ‚Ð¾Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ. ÐеÑлучайно в очите на гърците ние българите Ñме за Ñъжаление, даже не за презрение, като едно време. Като Ñе затюхка нÑкой грък колко бедни и зле облечени били хората в българÑките черкви, които е видÑл Ñ Ð¾Ñ‡Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи, и а-ха да заплаче, ти Ñлушаш и мълчиш.
Риначе иÑториÑта Ñи е иÑториÑ, оÑобено езиковата. Махалата по Ñклоновете, източно от Ñ€. ЧаÑ, Ñе назовава Самоков махале. Как това име от домашен българÑки произход е оцелÑло до Ð´Ð½ÐµÑ Ñлед гръцкото и турÑко Ñилно политичеÑко и езиково влиÑние, един ГоÑпод знае. Ðо то е факт. И Ñамо то ли? Та вÑички имена на Ñела Ñа Ñи Ñтарите в речта на техните жители. Ркакво да кажем за запазените до Ð´Ð½ÐµÑ Ñелищни имена Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки произход като Синиково, Люлка, Братанково, Широка полÑна, Пашувик, Вълканово, СтаматоÑко и др.? Ðо ще Ñтигнем и до Ñ‚ÑÑ…. Риначе има и родопчани, Ñъхранили вÑички Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¾Ð´ÐµÑ‚ÐµÐ»Ð¸ на нашите предци: гоÑтоприемÑтво, дружелюбие и Ñ‚.н. ÐоÑител на тези качеÑтва е и митичниÑÑ‚ Сали, работил дълги години като дърводелец в центъра на града. Види ли кола Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки региÑтрационен номер, ще поÑрещне хората, ще ги нагоÑти, разведе и изпрати по живо, по здраво. ÐÑкои кани и вкъщи да преÑпÑÑ‚. И Ñи говори на българÑки. Корените Ñа Ñи корени. Ðо Ð´Ð½ÐµÑ Ð¸ неговата работилничка вече е премеÑтена на ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° града и нÑма кой любезно да ни поÑреща и изпраща.
За КÑанти може да Ñе пише много, но Ð½Ð°Ñ Ð½Ð¸ чака път, нагоре, вдън гори южнородопÑки. Рградецът ÑÑŠÑ Ñвоето минало и наÑтоÑще чака Ñвоите българÑки изÑледователи. Из улиците нагоре пътÑÑ‚ Ñе изкачва по Ñтръмните поÑледни родопÑки Ñклонове и Ñкоро Ñе озоваваме на ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ на града, Ñред гора. Покрай Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¸Ð¼Ð° разположени реÑторантчета и навÑрно хотелчета. КраÑиво е. Спираме за поÑледно да разгледаме КÑанти, легнал в краката ни, заедно Ñ Ñ€Ð°Ð²Ð½Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð° чак до морето. Под Ð½Ð°Ñ Ñа първите къщи и един от Ñпътниците ни, потомък на жители на Ñ. Габрово, КÑантийÑко, Ñе чуди къде ли е била дÑдовата му къща. Знае, че е нÑкъде наоколо. Виждат Ñе ÐÑ…Ñ€Ñн махле и Самоков махле Ñ Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ð¸Ñ‚Ðµ и черквите им. Тук, погледнато отгоре, двата ÑвÑта, хриÑтиÑнÑки и мюÑюлманÑки, ÑъжителÑтват в една завидна хармониÑ. Докога ли? Продължаваме нагоре. ПътÑÑ‚ плавно Ñе изкачва по течението на КÑантийÑката река. Вече Ñме в планината. По виÑоките била започват да Ñе виждат накацали къщички, навÑрно на наши хора. Скоро Ñтигаме до Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·ÐºÐ»Ð¾Ð½. Ð’ лÑво е ÑтариÑÑ‚ път за Ñ. Еникьой, КÑантийÑко (дн. гр. СтавруполиÑ) и Драма. Ðие продължаваме нагоре. Тъй като бързаме да Ñи оÑигурим Ñпането, не Ñпираме в Ñелата по пътÑ, но намалÑме ÑкороÑтта, да ги разгледаме в движение, доколкото е възможно. Първото Ñело по Ñ‚Ð¾Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ е Долап хан. Явно, то е по-ново, защото патриарх Кирил в знаменателната Ñи книга “БългарÑки мохамеданÑки Ñелища в Южни Родопи†(С., 1960) не го Ñпоменава. Разположено е по течението на КÑантийÑката река. Има доÑта магазини, Ñтрупани коли по пътÑ. ДоÑта неугледно е. При нÑколкодневните Ñи обиколки чеÑто преминавахме през него. ЗаговарÑхме хора в хлебарницата, където Ñи купувахме фурунÑки хлÑб за 2 евро. Те говореха на меÑтен диалект, но веднага започваха да ни разпитват какви Ñме и ако Ñме помаци дали Ñме
миÑлюмане, че е грÑÑ… да не Ñме и Ñ‚.н. Така един потомък на неделинец, оженил Ñе тук през 40-те години на ХХ в., направо ни нахока, че не Ñме иÑтинÑки мюÑюлмани. Тука Ñрещнахме и една Ð±Ð¸Ð·Ð½ÐµÑ Ð´Ð°Ð¼Ð°, около 40 годишна, роднина на наш Ñпътник. Докато Ñ Ñ‡Ð°ÐºÐ°Ñ…Ð¼Ðµ да поговорим, Ñ‚Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¾ 15 минути говори на турÑки по Ð±Ð¸Ð·Ð½ÐµÑ Ð´ÐµÐ»Ð°, Ñеднала на бюрото Ñи в магазина, току до пътÑ. От Ñлабата й фигура и волевото й лице лъхаше реÑпект. ÐÐ°ÐºÑ€Ð°Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ÑŠÑ‚ Ñвърши. Ð¢Ñ Ð·Ð°Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ð¸ на хубав родопÑки диалект, но на третото изречение влезе момче Ñ Ð¿Ð¾Ñ€ÑŠÑ‡ÐºÐ° за Ñтока: “
Метьу рече да му дадеш деÑеть торби чументу…â€. Ротговорът беше лаконичен: “
Да даде Ð¸Ñ‚ÑƒÑ Ð¸ÐºÐ¸ Ð¹ÑƒÑ ÐµÐ²Ñ€Ð¾â€. Пред Ð½ÐµÑ Ð½Ð° маÑата имаше разгърнат турÑки веÑтник “Заманâ€, предназначен за помаците в КÑантийÑко и ГюмюрджинÑко. Опита Ñе роднината й да Ñ Ð·Ð°Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ð¸ за веÑтника Ñ Ñ†ÐµÐ½Ð° 0,50 евро, но Ñ‚Ñ Ð´ÐµÐ»Ð¾Ð²Ð¾ ни го подари, прекъÑвайки за Ñекунда Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ñ‡Ð½Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ð½Ð¾Ð² телефонен разговор. Ðлъш-вериш, какво да правиш! Ðеволно Ñе замиÑлих какво ли предÑтавлÑва мъжът на Ñ‚Ð°Ñ Ð±Ð¸Ð·Ð½ÐµÑ Ð´Ð°Ð¼Ð° и дали е под чехъл тук, в Ñ‚Ð¾Ñ Ð¿Ð°Ñ‚Ñ€Ð¸Ð°Ñ€Ñ…Ð°Ð»ÐµÐ½ ÑвÑÑ‚. Ркак иначе Ñе живее Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ°Ð²Ð° жена командар?
Скоро Ñтигнахме до Ñ ÐœÑƒÑтафчево Ñ Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¾ име Мики. Ðовото Ñело е разположено току до пътÑ, а Ñтарото Ñе крие в гънките на дерето, вливащо Ñе в реката. От тук пътÑÑ‚ почва да Ñе изкачва до виÑоко било, от където има разклон за други наши Ñела, Ñлед което Ñледва ÑпуÑкане към Ñредищното Ñело Шехин. И за това Ñело ще разкажа по-поÑле. Ðа ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð² край е разклонът на Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð·Ð° Рудозем и за Луджата. Продължаваме по баира нагоре към Луджата. Ðа един завой виждаме чешма и Ñпираме. Водата не е много хубава, но Ñ Ð¸Ð¼Ð°. Пием. Ðаоколо Ñа разхвърлÑни боклуци: изÑипани трици Ñ Ñ‡ÑƒÐ²Ð°Ð»Ð¸, оÑтатъци от опаковки на храни, шишета, кутии от конÑерви. Мила родна картинка. И това показва, че вече Ñме Ñи “у домаâ€. По-къÑно забелÑзахме по върбалаците на меÑтните неголеми реки накацали парцали, изхвърлени на нÑкое ÑелÑко Ñметище край Ñ‚ÑÑ… и повлечени при прииждането им. И това го има у наÑ. Ðо вÑе пак тук е къде по-чиÑто. Изкачваме Ñе на баира и започва Ñтръмничко ÑпуÑкане към долината на МенковÑката река. Отгоре Ñе разкрива широка панорама навътре, в българÑка териториÑ. Вижда Ñе чак телевизионната кула над Ñ. Звездел, КрумовградÑко. Е, иначе надолу вече има хубава букова гора. Току в началото на долинката е разположено Горна Луджа (Ðно Терме). След нÑколко минути по Ñ€Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ Ñледва Средна Луджа (МеÑÐµÑ Ð¢ÐµÑ€Ð¼Ðµ) и Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð¸Ð´Ð²Ð° Долна Луджа (Като Терме). Тук има повече админиÑтративни Ñгради и хотелчета, отколкото къщи на Ñело. Слизаме и нÑкои от Ð½Ð°Ñ Ñе отправÑÑ‚ към меÑтната админиÑтрациÑ, където бързо-бързо Ñме уредени ÑÑŠÑ Ñтаи в новопоÑтроено хотелче. Ð’ Ñелото има много минерални извори: за ревматизъм, за хемороиди, за краÑта и др. ÐÑкои Ñа хванати, нÑкои – не. Така Ñи текат. МеÑтните Ñе опитват да развиват курорт, но не знам дали Ñкоро това ще Ñтане. Та Ñелото е на две крачки от границата. Ðко Ñкоро Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÑÑ‚, златоградчани ще продължат прекъÑнатата Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ñлед поÑтавÑнето на новата граница, да идват на бани в Луджата. Това е и бъдещето на разположеното навътре в планината хубаво курортно мÑÑто. Една от първите ни работи е да идем да Ñе изкъпем в “българÑката†банÑ. Старата Ñграда, Ð´Ð½ÐµÑ Ð¿Ð¾Ñ€ÑƒÑ‚ÐµÐ½Ð°, е Ñтроена през 40-те години на ХХ век. Сега вътре има баÑейн, но обÑтановката не е приÑтна, та Ñме в баÑейн отвън, обграден примитивно Ñ Ð»Ð°Ð¼Ð°Ñ€Ð¸Ð½ÐµÐ½Ð° ограда. Ð’ Ñредата от тръба, Ñтърчаща над баÑейна, Ñе излива Ñилна ÑÑ‚Ñ€ÑƒÑ Ð³Ð¾Ñ€ÐµÑ‰Ð° вода. ÐÑма къде да оÑтавиш дрехите Ñи, нито да Ñеднеш, но това не ни Ñпира. Ð Ñлед Ð´ÑŠÐ»Ð³Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚, да Ñе отпуÑнеш в баÑейн Ñ Ð¼Ð¸Ð½ÐµÑ€Ð°Ð»Ð½Ð° вода, Ñи е иÑтинÑко удоволÑтвие. Още е април и нÑма други поÑетители. Ðавалицата била през лÑтото. Сега е тихо и Ñпокойно.
Веднага идвалите и преди мои Ñпътници уÑтановÑват връзка ÑÑŠÑ Ñтари познайници. Включвам Ñе и аз. Говорим Ñи Ñпокойно на меÑтен родопÑки диалект. Вечерта в меÑтната кръчма Ñе Ñъбираме Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñтели да Ñе видим. Помещението е огромно, като нашите ÑелÑки реÑторанти от ÑоциалиÑтичеÑко време, и празно. Затова пък
нажизат турÑка музика Ñ Ð¼Ð°Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð° и хвърлÑщи ÑтраÑтни гюбеци доÑта позакръглени кадъни от екрана на ÐºÐ°Ñ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð²Ð¸Ñоко в ъгъла телевизор. Един от мойте Ñпътници раздава диÑкове Ñ Ñ€Ð¾Ð´Ð¾Ð¿Ñка народна музика. Веднага пуÑкат родопÑка музика, “да Ñа разтъжатâ€, както ÑподелÑÑ‚ меÑтните. През Ñледващите дни и на други меÑта раздавахме диÑкове и навÑÑкъде ги приемаха Ñ Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ð½Ð¾ÑÑ‚. Тези пък, които бÑха получили преди време диÑкове, ни уверÑваха, че редовно ги Ñлушат. Едни Ñтарчета от китното Ñело Демерджик ÑподелÑха как Ñлучайно преди време в нÑкакво забутано дюкÑнче в КÑанти открили диÑкове Ñ Ñ€Ð¾Ð´Ð¾Ð¿Ñка народна музика и Ñи купили веднага.
МаÑата е отрупана Ñ Ñдене и пиене, а приказката е Ñладка. Разговорът Ñе върти около общите приÑтели и роднини, отварÑнето на границата при връх КоÑтадин, икономичеÑкото положение в двете ÑÑŠÑедни държави и др. Стоим до къÑно, пък приказката край нÑма. Ðе липÑват и изненади. Така както Ñи приказваме, човек, ÑедÑщ Ñам на ÑÑŠÑедната маÑа, Ñе обръща към Ð½Ð°Ñ Ñ Ð¼Ð¾Ð»Ð±Ð° нÑкой да му напише
болгарцкуну алфавито, Ñ‚.е. българÑката азбука. Веднага ÑÑдам при него и захващаме един дълъг разговор Ñ Ð¼Ð¾Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð·Ð½Ð°Ñ‚ÐµÐ»ÐµÐ½ ÑъбеÑедник, който Ñе оказва че е от Ñ. МуÑтафчево. Речта му е попримеÑена Ñ Ð³ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ð·Ð¼Ð¸ (главно Ñ‚ÐµÑ€Ð¼Ð¸Ð½Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ общеÑтвено-политичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚) и турцизми, които Ð´Ð½ÐµÑ Ð½Ðµ Ñа характерни за речта на нашите българи мохамедани. ÐапиÑвам му азбуката, питам го за много думи и въпреки Ð¾Ð±Ñ‰Ð¸Ñ Ñ€ÐµÑторантÑки шум, уÑпÑваме да Ñе наговорим или поне да Ñи кажем нÑкои неща, та дори и щекотливи
маÑалÑ.
Сутринта е вълшебна. Тихо е. Ðикакъв шум не Ñе чува. Гората Ñе е разлиÑнала. Времето е Ñлънчево, приÑтно за разходки. Решаваме Ñ Ð¼Ð¾Ð¸Ñ‚Ðµ ÑъбеÑедници да идем до Ñ. Сареле, на две крачки от границата. ПътÑÑ‚ е теÑен, но Ñ Ñ…ÑƒÐ±Ð°Ð² аÑфалт. Изкачва Ñе по Ñтръмните южни Ñклонове на билото, продължение на Каба чука на запад. След доÑта изкачване Ñтигаме на една равнишка, където от аÑÑ„Ð°Ð»Ñ‚Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ Ñе отклонÑва
летаф черен път по поÑока на българÑката граница. ОтÑреща Ñе вижда и КоÑтадин (едноименната меÑтноÑÑ‚ Ñ Ð²ÑŠÐ·Ñтановен Ð¿Ð°Ñ€Ð°ÐºÐ»Ð¸Ñ â€œÐ¡Ð². Св. КонÑтантин и Еленаâ€), където Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе изгради бъдещиÑÑ‚ граничен пункт между Златоград и Луджата. Гледката от виÑочината е прекраÑна. И от тук Ñе вижда телевизионната кула над Ñ. Звездел, КрумовградÑко. Ðа разклончето има чешма Ñ Ñ‚ÐµÑ‡Ð°Ñ‰Ð° вода. Спътниците ми Ñа любопитни дали гърците работÑÑ‚ по разширението на Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¸ решаваме да повървим по него. Виждат Ñе набити колчета, но – толкова. Ри един гръцки трактор беше оÑтавен да почива на пътÑ. Минахме през две по-големи дерета, които бÑха отнеÑени от поройни води. Може би умишлено гърците не поÑтавÑÑ‚ тръби на Ñ‚Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑта, а направо заÑипват Ñ Ð¿Ñ€ÑŠÑÑ‚ траÑето, та когато завалÑÑ‚ дъждове, то да е непроходимо. Ри от тези дерета нататък нищо не е пипнато по пътÑ. Моите Ñпътници бÑха разочаровани, защото знаеха, че от българÑка Ñтрана Ñе работи и в момента по разширението на траÑето. Ðа ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ Ñрещнахме коза Ñ Ñ‚Ð¾ÐºÑƒ-що родило Ñе Ñре. Ðа връщане викнахме на мÑркащите Ñе из келÑÐ²Ð¸Ñ Ð´ÑŠÐ±Ð°Ðº козари и те благодарейки ни отидоха да Ñи ги приберат. Споменатата чешма Ñе захранваше Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð° от маркуч, който бе вкопан в земÑта по протежение на пътÑ. Ðа едно мÑÑто маркучът излизаше от земÑта и преÑичаше огромно дълбоко дере, виÑейки във въздуха. Стигайки на Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ на дерето, той продължаваше да Ñе вие по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð´Ð¾ майката, в близоÑÑ‚ до българÑката граница. По-къÑно научихме, че Ñ‚Ð°Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð° е прекарана “за хаир†от козар, който има имоти в района. КозарÑÑ‚ бе дребно ÑÑŠÑухрено Ñтарче. Оказа Ñе ÑобÑтвеник на намерената от Ð½Ð°Ñ ÐºÐ¾Ð·Ð°. Ð’ знак на благодарноÑÑ‚ поÑле ни подари на вÑеки по найлонов
пакуль какао, завързан отгоре Ñ ÐºÐ°Ð½Ð°Ð¿. Сигурно има и гърци, които правÑÑ‚ чешми за хаир! Ðо Ñамо наш
баирÑки чилÑк ше Ñи даде толкова
изеть, та
да Ñтори хаир. Да оÑтавим разноÑките му за купуване на Ð´ÑŠÐ»Ð³Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð´ километър маркуч.
Връщаме Ñе до колата и потеглÑме нагоре към Сареле. Стръмното изкачване продължава. Почти на ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð²Ñ€ÑŠÑ… Ñе виждат гръцки поÑтройки от времето, когато границата Ñе охранÑваше от двете Ñтрани. Сега те пуÑтеÑÑ‚. След къÑо ÑпуÑкане Ñе озоваваме в малкото Ñелце Сареле или Саръ ÑÑ€ по турÑки. Въпреки че Ñелото е на доÑта виÑоко мÑÑто, вода дал ГоÑпод. От нÑколкото чешми покрай дерето тече Ñтудена вода на Ñилни Ñтруи. Тук-там Ñе виждат хора по градините и Ñтръмните Ñокаци. Кафене нÑма. Магазинът е затворен. Селцето е обречено. Както разбираме от ÑъбеÑедничките ни, възраÑтни майка и дъщерÑ, вÑички работÑÑ‚ по КÑанти и другаде. Ргледката е прекраÑна. СÑкаш в краката ни е целиÑÑ‚ кÑантийÑки ахрÑнлък. Виждат Ñе в далечината Ñелца и махалички, накацали по безбройните ридове. По-възраÑтната ни ÑъбеÑедничка, близо 80-годишна баба, Ñ ÑƒÐ¼Ð¸Ð»ÐµÐ½Ð¸Ðµ Ñи ÑÐ¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ ÐºÐ°Ðº е ходила в Деридере на
меже, когато е била отворена границата. ОбÑÑнÑва ни как едно време Ñарелци излизали горе на виÑоката равнишка, наричана от Ñ‚ÑÑ…
Пулената и там Ñи правели веÑелби. От там Ñе виждало Ðламовце, Ñело, от което Ñпоред нÑкои Ñе е роило Сареле. СъбеÑедничката ни обÑтойно ни обÑÑнÑва за Деридере от 40-те години на ХХ век; за общите Ñрещи на
Пулената, когато е била отворена границата; за близките Ñи; за Ñелото и нÑкогашниÑÑ‚ му поминък. Хвали Ñе, че е пълно Ñ Ð´Ñ€ÐµÐ½ÐºÐ¸ и къпини тук, та чак от КÑанти идват да Ñи наберат. Времето неуÑетно тече, а ние имаме и други планове. Вземаме Ñи
Ñаздраве Ñ Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ‚Ðµ и Ñи тръгваме.
Село Менково отÑтои на около 5-8 км от Луджата, надолу по течението на МенковÑка Ñ€Ñка. Селото е Ñ Ð±ÐµÐ»Ð¾Ñани къщи, повечето в Ñтар Ñтил, и теÑни Ñокаци. До тук Ñтига широк аÑфалтиран път. Менковци Ñа извеÑтни Ñ Ñ‚ÐµÑните Ñи роднинÑки връзки Ñ Ð´Ð°Ñ€ÑŠÐ´ÐµÑ€Ñ†Ð¸, датиращи от 40-те години на ХХ век, а и от преди това. Въпреки миграциÑта и отдалеченоÑтта му от КÑанти, то продължава да живее. Има две кръчми, две кафенета. Менковци работÑÑ‚ в админиÑтрациÑта на Луджата и държат меÑтната кръчма. Занимават Ñе вÑе още Ñе Ñ Ð¾Ñ‚Ð³Ð»ÐµÐ¶Ð´Ð°Ð½Ðµ на тютюн, главно поради липÑа на друго препитание. Спътниците ми имат доÑта приÑтели, а нÑкои от Ñ‚ÑÑ… и роднини в Менково. Каниха ни на гоÑти и ние отидохме една вечер. ÐÐ°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ð¸Ñ…Ð¼Ðµ домакините в една малка и опушена кръчма. Веднага Ñъбраха маÑи и направихме обща Ñофра. Ðапълни Ñе Ñ Ñденета и алкохолни и безалкохолни пиенета. ПриÑтелите ни бÑха около наÑ, а на две-три маÑи в ÐµÐ´Ð¸Ð½Ð¸Ñ ÑŠÐ³ÑŠÐ» Ñе бÑха отделили други и ни наблюдаваха пиейки. От телевизора, качен на поÑтавка над Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ ÑŠÐ³ÑŠÐ», Ñе разнаÑÑше на виÑок тон турÑка музика и знойни кадъни Ñ Ð¿Ð¸Ñ‰Ð½Ð¸ тумбаци и гърди мÑтаха впечатлÑващи гюбеци. Хората Ñи гледаха турÑка телевизиÑ. По нÑкое време попитах нÑма ли нещо родопÑко, та Ñамо турÑко пуÑкат. Веднага от отÑÑ€ÐµÑ‰Ð½Ð¸Ñ ÑŠÐ³ÑŠÐ» Ñе обадиха да Ñпрат турÑкото като Ñъм иÑкал родопÑко, та да видÑÑ‚ какво родопÑко знам. БÑха хора на възраÑÑ‚. Ðз бÑÑ… готов да запеÑ, но моите Ñпътници решиха да замажат работата. ОтÑреща ÑвÑткаха интереÑни погледи. ПодмÑтаха Ñи какво ги очаква като Ñе отвори границата и дойдат нашите хора. СъвÑем на мÑÑто един от Ñпътниците ми по-къÑно обобщи, че Ñ‚Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ ги оправÑÑ‚ Ñамо ониÑ, младите, Ñ ÐºÑŠÑите полички и по-Ñвободните обноÑки, които ще дойдат Ñлед отварÑне на границата.
Един от Ñтранните иÑкрÑщи погледи го запомних. Веднъж, като пътувахме от Шехин за Луджата, Ñе отбихме на една крайпътна чешма да хапнем. По едно време при Ð½Ð°Ñ ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð¼Ð¾Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸ÑÑ‚. Като Ñвали каÑката, Ñе оказа че беше ÑÑŠÑ Ñъщата разчорлена коÑа и див, оÑÑ‚ÑŠÑ€ поглед от менковÑката кръчма. Заговорих го, но той отговарÑше на турÑки. ЗаÑдохме го Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ‚Ðµ, че знае Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº, но той отричаше. Тогава го заговорих на развален турÑки. Оказа Ñе, че е турчин от близкото до Менково турÑко Ñело Курчелар. Ðо миграциÑта и това Ñело изÑла и хората му Ñе преÑелили в Ñ. Ðйваджик, в близоÑÑ‚ до Ñ. Кетенлик. Имало едно-две ÑемейÑтва горе. Ð’Ñе пак ÑъбеÑедникът ми по Ð½ÐµÐ²Ð¾Ð»Ñ Ñпомена че има и наша жилка – роднинÑка връзка ÑÑŠÑ Ñ. Кушла: “Бен вар уйко Кушлада†(Ðз имам вуйчо в Кушла). ОбÑÑнÑваше, че е ходил по границата да паÑе добитък чак Ñрещу Дрангово. Предложихме му храна. Отказа Ñ ÐºÐ°Ñ‚ÐµÐ³Ð¾Ñ€Ð¸Ñ‡ÐµÐ½ Ñ€Ñзък жеÑÑ‚ на ръката. Толкова първичен и див беше нашиÑÑ‚ ÑъбеÑедник, в чиито вени течеше и наша кръв. Ðо той Ñи беше жив турчин, ала и нÑкак по-различен. Чак Ñлед време възраÑтен златоградчанин ми обÑÑни че това Ñело е било черкезко, та Ñъм имал възможноÑÑ‚ и Ñ Ð¼ÐµÑтен черкезин да Ñе запознаÑ. Така и чрез ÑмеÑени бракове навътре в планината, а не Ñамо в турÑката приполÑка Ñка, българÑкиÑÑ‚ ÐµÑ‚Ð½Ð¾Ñ Ñе е претапÑл в турÑки векове наред. Ðо вÑе пак той ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ наÑ. Какво го накара? Може би кръвта, коÑто, както казват, вода не Ñтава? Див, див, но Ñ‚Ð¾Ñ Ð½Ð°Ñˆ ÑÑŠÑед Ñе ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð´Ð° пообщува Ñ Ð½Ð°Ñ Ð½Ð° пътÑ, Ñпоред Ñвоите Ñ€Ð°Ð·Ð±Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° общуване. Запита ме: “Сен даÑкал?†(Ти учител ли Ñи?) Отговорих: “Йок ба, бен газетеджи†(Ðе бе, аз Ñъм веÑтникар), но той, уверен в знаниÑта Ñи, твърдо заключи: “Йок. Сен даÑкал, о газетежи†(Ðе, ти Ñи даÑкал, той е веÑтникар), като Ñочеше уверено Ñпътника ми, главен редактор на “ЗлатоградÑки веÑтникâ€. Тук му е мÑÑтото да Ñпомена и за Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð²ÐµÑтникар. Ð’ Менково и Луджата много хора го познаваха. Бе завързал връзки Ñ ÑˆÐµÑ…Ð¸Ð½Ñ†Ð¸. Дори угурлийци Ñе хвалеха, че ги е Ñнимал. Ходил беше до Жуванци надолу и къде ли не още. Така той бе прехвърлил един моÑÑ‚ за общуване между еднокръвните Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð¾Ñ‚ двете Ñтрани на границата, далеч преди да е дошло времето за такова общуване. Бе изпълнен Ñ ÐµÐ½ÐµÑ€Ð³Ð¸Ñ Ð² това откривателÑтво на нови приÑтели и Ñе радваше като дете на вÑÑко ново запознанÑтво. Познаваше лично например ÑÑ‚Ð°Ñ‡ÐºÑƒÐ²Ð°Ð»Ð¸Ñ ÐºÑантийÑки българоезичен зъболекар и ме заведе при него. Бюрото му бе пълно Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñки веÑтници, но той Ñи общуваше на родопÑки диалект. Ð’Ñе пак забелÑзах уважение в отношението му към златоградÑÐºÐ¸Ñ Ð²ÐµÑтникар. Рза Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð²ÐµÑтникар можем да обобщим, че той Ñе ÑвÑва първиÑÑ‚ наш поÑланик в КÑантийÑко.
Ðа Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½, Ñлед къпане в българÑката Ð±Ð°Ð½Ñ Ð¸ хапване, Ñхваме колата и Ñе отправÑме на път. Стигаме до разклона на Ñ. Шахин и потеглÑме нагоре, по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð·Ð° Рудозем. Ð’ първото Ñело Ðлмалъ Ñпираме да Ñ‚ÑŠÑ€Ñим хлÑб. Патриарх Кирил го опиÑва като много бедно Ñело през 40-те години на ХХ век. Сега то е Ñредищно и доÑта голÑмо. Влизаме в един магазин и питаме за хлÑб
ут фурун, а две нашенки,
убибабулени Ñ ÐºÑŠÑ€Ð¿Ð¸, ни наÑочват към друг магазин Ñ Ñ„ÑƒÑ€ÑƒÐ½ (фурна). Там намираме една
каматна млада нивеÑта ÑÑŠÑ ÑветÑко облекло, но като Ñ Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ð¼Ðµ по родопÑки, не отговарÑ. Сетихме Ñе, че е гъркинÑ, та заговорихме на развален гръцки да питаме за
пÑоми ут фурун (хлÑб от меÑтна фурна). Тука на помощ ни Ñе притече едно Ñимпатично Ñтарче и ни поведе към меÑтната фурна. Междувременно, докато ни водеше към магазина Ñ Ñ„ÑƒÑ€Ð½Ð°, ни поразпита какви Ñме и откъде Ñме, пък и накъде вървим, и веднага Ñи предложи уÑлугите да ни покаже Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð·Ð° Ñелото, към което отива – Козлуджа. Седнахме в колата и потеглихме. Старчето заговори на Ñтаринен меÑтен говор, но взе да превключва и на турÑки език. Питаме го има ли гърци в Ñелото му. ÐžÑ‚Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ñ‡Ðµ нÑма. Рна въпроÑа дали има турци, Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ñ‡Ðµ турците Ñа те, българоезичните му жители. И поÑле пак започва да говори на турÑки. ОбÑÑнÑва, че на вÑички в Ñелото дипломите им Ñа турÑки, че имат турÑки учител, който работи по цÑл ден, пък
урумцкен даÑÐºÐ°Ð»Ð¾Ñ Ñи фтеÑвал още на обед. Междувременно взе да проличава, че нÑма желание да Ñе поÑви в наша ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñред Ñело, но ние заупорÑтвахме да го закараме. Скоро навлÑзохме в Ñелото, разположено на Ñтръмен Ñклон. Центърът е теÑен, пълен Ñ ÐºÐ¾Ð»Ð¸, Ñпрени и в ÑÑŠÑедните много теÑни Ñокаци. Още като ÑпрÑхме, и Ñтарчето
изрипна от колата, взе Ñи
Ñаздраве и Ñе шмугна в Ð±Ð»Ð¸Ð·ÐºÐ¸Ñ Ñокак, навÑрно уплашено от желанието ни да го Ñнимаме. Поогледахме Ñе. Покрай Ð½Ð°Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð²Ð°Ñ…Ð° деца Ñ Ð±ÐµÐ»Ð¸ плетени шапчици на главите. Ð’Ñички говореха на турÑки. И възраÑтните бÑха Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ¸Ð²Ð° бели шапчици и говореха на турÑки. ПодозрителноÑтта в погледите им Ñе утроÑваше щом чуеха поздрава ни “
Добар деньâ€. Подминаваха ни Ñ ÐºÐ°Ð¼ÐµÐ½Ð½Ð¸ физиономии. Дори една група мъже и жени, разговарÑщи в един двор до пътÑ, замлъкна при Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð´Ñ€Ð°Ð². Ð’Ð¸Ð´Ñ Ñе и полицай, препаÑан Ñ ÐºÐ¾Ð»Ð°Ð½Ð¸, накичен Ñ Ð¿Ð°Ð»ÐºÐ¸ и пиÑтолети да преÑича площада в поÑока на колата ни. Може би щÑхме да намерим да разговарÑме вÑе пак Ñ Ð½Ñкого, но из центъра Ñ Ð³Ñ€ÑŠÐ¼ и Ñ‚Ñ€ÑÑък Ñе движеха бетоновози, та шумът беше невъобразим. Ðе уÑпÑхме да разговарÑме Ñ Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð³Ð¾ в това Ñело. Тръгнахме Ñи Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ñ‚Ð¸Ñнато наÑтроение от там. Тук за пръв път Ñе ÑблъÑкахме Ñ Ð¶ÐµÑтоката иÑтина за турцизациÑта на нашите Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸ мюÑюлмани. За такава Ñ‚ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñпоменава в книгата Ñи патриарх Кирил, но за Ñелата в ГюмюрджинÑко и то по данни от 40-те години на ХХ век. Рза Ñелата в КÑантийÑко той не Ñпоменава такива факти. ЗамиÑлих Ñе какво ли е Ñтанало Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñ‡ÐµÐµÑ‰Ð¸Ñ‚Ðµ Ñе в Ñредата на Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð²ÐµÐº помаци в ГюмюрджинÑко днеÑ? Дали въобще Ñи ÑпомнÑÑ‚ нещо за българоезичното Ñи минало! Редно е да Ñе каже, че Ñ‚Ð°Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ðµ резултат от гръцката политика към меÑтното българоезично наÑеление и от преÑтъпното бездейÑтвие на българÑките политици по Ñ‚Ð¾Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ. Ðе ми Ñе миÑли какъв ще е етничеÑкиÑÑ‚ облик на това Ñело Ñлед 50 години например. РинтереÑно е, че гърците нищо не правÑÑ‚. Поне видимо Ñа оÑтавили работата на Ñамотек. Хитрите гърци Ñ Ñ‚Ñхната винаги премерена политика, ÑпоÑобна да ги изкара от вÑÑкакъв батак? Ðо дали вÑе пак те Ñа вдигнали ръце от Ñилната турÑка Ð¸Ð½Ð²Ð°Ð·Ð¸Ñ Ñ‡Ð°Ðº в КÑантийÑко? СъмнÑвам Ñе. Ð’Ñе времето ще покаже. Рпатриарх Кирил толкова Ñ‚Ð¾Ð¿Ð¾Ð½Ð¸Ð¼Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ българÑки произход и показваща хриÑтиÑнÑкото минало на меÑтното наÑеление е изброил. ИнтереÑно Ð´Ð½ÐµÑ Ð´Ð°Ð»Ð¸ ÑъщеÑтвува Ñ‚Ð°Ñ Ñ‚Ð¾Ð¿Ð¾Ð½Ð¸Ð¼Ð¸Ñ? Кого да питаш, а и да питаш дали ще ти отговори или може и нÑÐºÐ¾Ñ ÐºÐ°Ð²Ð³Ð° да Ñи отнеÑеш!
Потеглихме към ÑÑŠÑедното Ñело Демерджик, поÑледно по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¸ границата Ñ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ, на връх Еледжик. Още на подÑтъпите към Ñелото (пътÑÑ‚ за него Ñе отклонÑва почти на водоÑбора на реката, идваща от Ñелото, и тази, идваща от връх Елидже, по чието течение Ñе вие непипнатиÑÑ‚ за оправÑне път към границата) бÑхме очаровани от природните краÑоти в околноÑтите му. Ðад него, по протежението на Ñамата граница на запад, има такива краÑиви Ñкали, които предлагат прекраÑни уÑÐ»Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð·Ð° алпинизъм. МеÑтните жители обÑÑниха, че там идват алпиниÑти от цÑла ГърциÑ. След Ñтръмно изкачване Ñе оказваме на полегат Ñклон, на който е разположено Ñелото. Ðа площада на Ñелцето Ñме и Ñе отправÑме към кафенето там. ПоÑрещат ни двама меÑтни възраÑтни и разговорът започва. След Козлуджа ÑÑкаш попадаме в друг ÑвÑÑ‚. Домакините ни Ñа гоÑтоприемни, приветливи, зажаднели за приказка. Оказва Ñе, че единиÑÑ‚ е меÑтниÑÑ‚ ходжа. Любезно ни поканват на чаша кафе. И тук тичат деца от близкото училище, но говорÑÑ‚ на меÑтен българÑки диалект. Старците ÑподелÑÑ‚, че
врить младине Ñа набили Ñ„ Скече и надолу, Ñ‚.е. че миграциÑта е опразнила Ñелото. ТютюнопроизводÑтвото вече Ñе изоÑтавÑ. Ðо вÑе пак има деца. СподелÑÑ‚, че децата учат в Ñредищните Ñела Шехин, Гьокче бунар, МуÑтафчево и дори в КÑанти, и Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð±ÑƒÑи Ñи ги докарват Ñледобед. ХвалÑÑ‚ Ñе, че ловÑÑ‚ българÑка телевизиÑ: Канал 3, ТВ СКÐТ, но ÑподелÑÑ‚, че като Ñлушат, не вÑичко разбират. Рзащо тези телевизии, излъчващи и натам, да нÑмат кратки Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð°Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° родопÑки диалект? Хората ще ги Ñлушат още повече и най-важното: ще ги разбират. Между другото, по виÑоките южнородопÑки бърчини, току до Ñ. Долап хан, Ñе ловÑÑ‚ Ñигналите на българÑките радиоÑтанции Хоризонт и Дарик радио, но в долинките, където предимно Ñа разположени Ñелцата – не. Хубаво ще е и Ñ‚Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ð¾Ñтанции да имат програми за това българÑко наÑеление, но затова е нужна и дейÑтваща българÑка национална политика по отношение на меÑтното българоезично наÑеление. Така може да Ñе направи опит да Ñе приобщава то към Ñвоите езикови корени. Ðародната музика Ñ Ñлушат Ñ ÑƒÐ´Ð¾Ð²Ð¾Ð»Ñтвие и дори Ñа Ñи набавили диÑк Ñ Ñ€Ð¾Ð´Ð¾Ð¿Ñка народна музика чак от КÑанти. Питат за положението у наÑ. Хората Ñа жадни да научат нещо повече. Скептично Ñа наÑтроени към Ñкорошно отварÑне на границата, но отÑега знаÑÑ‚ за уÑловиÑта на влаÑтите – да Ñе влиза по 20 км навътре в двете поÑоки. ИнтереÑно как ще Ñе Ñпазва това? ÐÐ°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð´Ð¾Ñ€Ð¸ ни дават нещо за из път (Ñокове и Ñладкиши). ТрÑбва да Ñе отбележи, че в нито едно Ñело, където бÑхме поканени на кафе, не ни позволиха да плащаме. След Ñ‚Ð°Ñ Ñ€Ð°Ð´ÑƒÑˆÐ½Ð° Ñреща, коÑто ни Ñе щеше да нÑма край, потеглихме надолу. Едва Ñега забелÑзахме краÑивите ÑкалиÑти меÑта и по пътÑ, под Ñелото – чудеÑно мÑÑто за туризъм.
Следвайки напътÑтвиÑта на любезните ни домакини, Ñе отправихме към Ñ. Пашевик. Ðо преди това ни предÑтоеше още едно удоволÑтвие, да поÑетим Ñело Вълканово. Когато ÑпрÑхме в центъра на Ñелото, ÑÑкаш нÑкакво мъртвило го бе обзело. Тръгнахме да Ñе
разÑтопим по пуÑтите теÑни аÑфалтирани Ñокаци и Ñкоро Ñтигнахме до двама Ñтарци, чиÑто къща бе точно под джамиÑта. Заговорихме ги и разговорът Ñе завърза. Заоплакваха Ñе от болеÑти и други
диньоÑки бална, а най-вече от това, че китното Ñелце Ñи отива. МиграциÑта така го е опразнила, че оÑтаналите хора Ñа една шепа. Ре на такова хубаво мÑÑто, на една равнишка, и Ñ Ñ‚Ð°ÐºÑŠÐ² изглед е във вÑички поÑоки! ÐеÑлучайно един от ÑъбеÑедниците ми Ñподели за нÑкакъв доктор грък, обикалÑщ навÑÑкъде, как казал на вълкановци, че такова Ñело Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ¸Ð²Ð° природни даденоÑти не е Ñрещал по цÑла ГърциÑ. Говорим на теÑните Ñокаци. Тука дори вече и кафене нÑма в Ñелото. Затова пък зажаднелите за приказка Ñтарци Ñа приÑтни ÑъбеÑедници. Скоро намираме и обща тема – ловуването. Ðвджиите нашироко ни обÑÑнÑваха как Ñе Ñрещат Ñ ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ³Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи оттатък границата и заедно ловуват към ЗлатоградÑко и РудоземÑко. Ðо като че ли не ловът е оÑновното в техните разкази, а Ñрещите Ñ Ñ…Ð¾Ñ€Ð°Ñ‚Ð° оттатък границата, общите мохабети. ÐÑкои Ñе Ñещат за роднини от близките Ñела в българÑка териториÑ. Ð’ двора на една друга къща възраÑтен вълкановец ÑÑ‚Ñга пчелни кошери за Ñина, живеещ в КÑанти, който от работа нÑма време да Ñе погрижи за кошерите. И той говори за Ñина Ñи, авджиÑ, как ходи
на аф отвъд границата и Ñе познава Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸
людье. Ð’ разговора Ñе включва и бащата на ÑъбеÑедника, Ñлужил в българÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 40-те години на ХХ век. Колко много Ñпомени има Ñъбрани в едно човешко битие. ЗаговарÑме за занаÑти и поминък. ОбÑÑнÑват ни, че под Ñелото има каменни въглища, които преди време меÑтните добивали, а Ñега Ñа изоÑтавили вече Ð½ÐµÐ´Ð¾Ñ…Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð¿Ð¸Ñ‚ за препитание. ОбÑÑнÑват, че
агупте (ковачи) имало
напреш в Ðлмалъ, Шехин, Синиково и Менково. Ð Ñе знае, че Ñелата Ñ
агупте Ñа
по-авелÑки. ОÑвен това и тука ни направиха забележка, че не Ñе наричат Ñ‚Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð½Ð°Ñтчии
агупте, защото Ñе ÑърдÑÑ‚, ами им викат
маÑтуре. Ðо нали ÑпециалиÑтите във вÑички занаÑти Ñа майÑтори? Та такова е положението и при наÑ. РазговарÑйки неуÑетно Ñе озоваваме Ñред цÑла група хора, дошли да поговорÑÑ‚ Ñ Ð³Ð¾Ñтите. Чуват Ñе виÑоки глаÑове, надвикващи пуÑнатата от една лека кола родопÑка народна музика. Барем пет пъти
ма пурукаха доде Ñе откъÑна от интереÑните Ñи ÑъбеÑедници и Ñе кача в колата.
Саздраве, приветливо Вълканово, запазило и българÑкото Ñи име. Дано
Ñа лаха мейдань пак да те поÑетим.
От Ñ. Вълканово пътÑÑ‚ Ñе въззема нагоре, по Ñтръмните Ñеверни Ñклонове на един рид. Ðавлизаме в млади гори, дори иглолиÑтни, но Ñкоро Ñе изкачваме на билото и под Ð½Ð°Ñ Ñе показва Ñело Пашувик. Далеч напред, в южна поÑока, Ñе открива едно море от Ñтръмни Ñрове и била, долинки и дерета, меÑта ту голи, ту обраÑли. Ð’Ñе едно гледаш долината на ÐеделинÑка река от връх Св. Ð˜Ð»Ð¸Ñ Ð½Ð° юг. Ðавлизаме в Ñелото и Ñпираме на центъра, който е широк и още незаÑтроен изцÑло. Дори на чаÑÑ‚ от незаÑтроеното мÑÑто има Ñклад за Ñтроителни материали. Пред меÑтното кафене и около него гъмжи от Ñтари хора. Виждат Ñе и такива Ñ Ð¾Ñобени чалми ÑÑŠÑ Ð·Ð»Ð°Ñ‚Ð¸ÑÑ‚ цвÑÑ‚ на цилиндричната чаÑÑ‚. До едни такива хора Ñе Ñпирам и завързвам разговор. Рте, едни Ñветли, Ñинеоки, благоразположени, ÑÑкаш Ñамо чакат да ги заговори нÑкой. ЕÑтеÑтвено завързваме разговора около мюÑлюманлъка и Ñтранните им шапки. Те обÑÑнÑват че Ñа хаджии и надълго и нашироко разправÑÑ‚ за Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñи до Мека и Ñ‚.н. Тук недоброто знаене да броÑÑ‚ по българÑки изиграва лоша шега на хаджиите, които обÑвÑват, че едно ходене до Мека Ñтрува към 2 милиона евро. ПоÑле Ñе Ñещаме, че Ñтава Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° около 2000 евро. Ðо Ñвно, не вÑичко е в шапките, защото Ñлед това един Ñ…Ð°Ð´Ð¶Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Шехин доÑта добре го обÑÑни, че ако работата е в шапките, то той да Ñи е Ñложил по-голÑма чалма от тези на пашувишките хаджии. Работата е да ноÑиш добро в Ñърцето Ñи и да правиш Ñамо добро. Тогава Ñи иÑтинÑки мюÑюлманин, заключи той. РнÑкои от Ñимпатичните Ñтарчета бÑха ходили на екÑÐºÑƒÑ€Ð·Ð¸Ñ Ð² БългариÑ, та разказваха и за това. Скоро бÑхме поканени от групата по маÑите на кафенето, където беше Ñеднал и ходжата, та и там Ñе разговорихме. Ðе знам как го приемат меÑтните, но да имаш разговорлив ходжа ÑˆÐµÐ³Ð°Ð´Ð¶Ð¸Ñ Ðµ иÑтинÑко удоволÑтвие. Такива Ñа поне чаÑÑ‚ от Ñтарите меÑтни ходжи. Тук едва ли може да Ñтава Ñравнение Ñ Ð¼Ð»Ð°Ð´Ð¸Ñ‚Ðµ, завършили духовно образование в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð°Ð¼Ð¸, които ходÑÑ‚ Ñ ÐºÐ¾Ñтюми и бели плетени шапчици, а в отношениÑта Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ Ñа хладно учтиви. Разликата е очебийна. Риначе животът Ñи тече. Улиците на Ñелцето Ñа пълни Ñ Ð¼Ð¾Ñ‚Ð¾Ð¿ÐµÐ´Ð¸, карани от млади момчета, та дори и от момичета, облечени Ñ Ð´ÑŠÐ»Ð³Ð¸ тъмни връхни дрехи. Тука за пръв път видÑхме да Ñе разхождат Ñвободно по улиците и момичета, облечени изцÑло в ÑветÑко облекло, та и Ñ Ð´Ð¾Ñта къÑи полички. РприÑтниÑÑ‚ разговор Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ð»Ð¸Ð²Ð¸ ÑъбеÑедници ÑÑкаш нÑма край, но времето тече.
Тръгваме Ñи от Пашувик и заÑлизаме по пътÑ, Ñледващ гънките на Ñтръмно ÑпуÑкащото Ñе към долината на КÑантийÑката река било. Така ÑъвÑем Ñкоро Ñе озоваваме в Ð³Ð¾Ñ€Ð½Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ на голÑмото Ñредищно Ñело Гьокче бунар, назовавано от наÑелението в околните Ñела Кечи бунар. Ð’ÑъщноÑÑ‚ Ñелото Ñе е разпроÑÑ‚Ñ€Ñло върху Ñтръмните южни ÑпуÑкове на билото, на което е разположено по-горе и Ñ. Пашувик. Срещаме на Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð³Ñ€ÑƒÐ¿Ð° хора на Ñредна възраÑÑ‚ и Ñлизаме от колата да завържем разговор. Говорът им е доÑта по-архаичен от Ñ‚Ð¾Ñ Ð½Ð° Ñтарците в Демерджик, Вълканово, Пашувик. Между другото и на други меÑта речта на по-младите е доÑта по-архаична, в Ñравнение Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ на възраÑтните. Може би възраÑтните пред Ð½Ð°Ñ Ñе докарваха, че говорÑÑ‚ като наÑ, или пък защото повечето бÑха ходили в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ имаха преки Ð²Ð¿ÐµÑ‡Ð°Ñ‚Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ речта на ÑъбратÑта им отÑам границата. Ðо имаше и такива, които не бÑха ходили в БългариÑ. СъбеÑедниците ни Ñа прÑми и пределно откровени. РазправÑÑ‚, че не Ñе обичат много Ñ ÑˆÐ°Ñ…Ð¸Ð½Ñ†Ð¸. Дори не им давали жени за бракове. ОтноÑно Ñкорошното отварÑне на границата ÑподелÑÑ‚, че е по-добре да не Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð°Ñ€ÑÑ‚, защото вече били Ñи изпатили от гоÑти крадци и лъжци. Бедните. Те Ñа уÑетили Ñлабото ухапване, но не знаÑÑ‚ какво ги чака като запъплÑÑ‚ купища наши цигани и авантюриÑти, готови на вÑичко за леÑна печалба. Дано това да не Ñтава, защото ще намразÑÑ‚ покрай Ñ‚Ð°Ñ Ð¿Ð°Ð¿Ð»Ð°Ñ‡ и оÑтаналите българÑки граждани. Иначе мохабетът е изпъÑтрен Ñ Ð¾Ñтри шеги, които развеÑелÑват вÑички. И тук маÑово хората Ñе отказват от отглеждане на тютюн. Ðе му виждат файдата на тютюнджийÑтвото, но като нÑма друг поминък? От Ñ‚Ð¾Ñ Ð³Ð¾Ñ€ÐµÐ½ край на Ñелото Ñе разкрива разкошна гледка на Ñевер и на юг из безкрайното родопÑко море от ридове и падини. Ðе ÑлÑзохме в центъра на Ñелото, което оÑтавихме за друг път, а Ñе ÑпуÑнахме надолу към Ñ†ÐµÐ½Ñ‚Ñ€Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ за КÑанти. Спирахме на два-три пъти да Ñе опитаме да Ñнимаме Ñелото, но то така Ñе е Ñкътало по южните Ñклонове на идващото от Пашувик било, че вÑе не Ñе откриваше хубава гледка. ÐÐ°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð³Ð¾ загубихме ÑъвÑем от поглед в гънките на пътÑ, който Ñкоро ни доведе до Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ð¾-голÑм Ñъбрат, водещ за КÑанти. Редно е да отбележим, че в това българоезично Ñело има гръцка казарма.
МуÑтафчево, както Ñпоменахме и по-горе, Ñе дели на Ñтаро и ново, като новото е доÑами Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚, а Ñтарото Ñе гуши Ñлед Ð·Ð°Ð²Ð¾Ñ Ð½Ð° дерето. И то е на Ñклон, Ñ Ñ‚ÐµÑни Ñокаци и нагъчени една в друга къщи. Спираме на центъра и влизаме в хладно, неугледно кафене, което е празно. КафеджиÑта е на Ñредна възраÑÑ‚. Черпи ни кафе и Ñе разговарÑме, като нÑколко пъти ни казва, че Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð¸ÐºÐ° не Ñе занимава. СподелÑ, че е ходил в БългариÑ. ОтноÑно â€œÐ¿Ð¾Ð¼Ð°ÑˆÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðºâ€ Ñ‚Ð²ÑŠÑ€Ð´Ð¸, че нÑма такъв език. Отвън влизат деца, които говорÑÑ‚ на меÑтен диалект. КафеджиÑта ни обÑÑнÑва, че ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ ще има Ñватба на двама меÑтни млади, та да Ñме оÑтанели да видим помашка Ñватба. Изкушението е голÑмо, но времето ни притиÑка и Ñ‚Ñ€Ñбва да вървим. Дано нÑкога и цÑлоÑтни етнографÑки изÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð° можем да провеждаме тук. Ðо заÑега това е невъзможно. Пита ни къде ще Ñпим и казва Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ð½ уÑта, че има хотел над кафенето. Ðо като заразпитвахме за цената и уÑловиÑта, изглежда Ñе уплаши, та Ñмутолеви, че Ñега не приема
муÑефире (гоÑти). Въпреки търговÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ, меÑтните вÑе още Ñе Ñтрахуват да общуват открито Ñ Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾ кръв от българÑките Родопи. Ðенадейно в кафенето влезе меÑтниÑÑ‚ ходжа, приÑтен, разговорлив човек. Той веднага заÑде кафеджиÑта че е политикан, а Ð¾Ð½Ñ Ð²Ð·Ðµ да Ñе оправдава, че вече не Ñе занимава Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð¸ÐºÐ°. Явно нещо е изпатил от Ñ‚Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð¸ÐºÐ°, та така не Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°, но не Ñтава ÑÑно какво точно Ñе е Ñлучило. ОбÑÑниха ни подробно как да идем до Ñ. Кетенлик. Взехме Ñи довиждане и колата Ñе запромъква по теÑните муÑтафченÑки Ñокаци нагоре. ПоÑле изкачването продължава по Ñтръмни голи баири, за да Ñе озове на един Ñклон, по който Ñе е пръÑнало Ñ. Кетенлик, и то Ñ Ñ‚ÐµÑни Ñокаци и Ñгъчени, боÑдиÑани в бÑло къщи. Спираме на теÑÐ½Ð¸Ñ Ñ†ÐµÐ½Ñ‚ÑŠÑ€ и както обикновено Ñе отправÑме към меÑтното кафене. Ртам попадаме на един бъбривко, зажаднÑл за приказка. Като разбира че Ñме от БългариÑ, ÑÑкаш нÑкаква ÐµÐ½ÐµÑ€Ð³Ð¸Ñ Ñе отприщва в него и като започва да приказва, та край нÑма. И вÑе на поÑловици и поговорки го избива. Явно тука гоÑпод е Ñ Ð½Ð°Ñ. Ðо изведнъж Ñе поÑвÑва дребно човече на около 30-35 години, което подкачено от един от Ð½Ð°Ñ Ð´Ð° поговори на “помацки†Ñърдито ни обÑÑнÑва, че не му Ñ‚Ñ€Ñбва Ñ‚Ð¾Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº,
оти никъде му ни ворши рабута. ОбÑÑнÑва набързо, че е работил в Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ ХоландиÑ. След това казва по едно две Ð¸Ð·Ñ€ÐµÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° различни западни езици и започва една тирада на оÑкъден немÑки, примеÑен Ñ Ñ€Ð¾Ð´Ð¾Ð¿Ñки диалект. Така можеше да Ñе чуÑÑ‚ изрази като: Их арбайте дорт, оти беше зер гут. “Ðз Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ñ Ñ‚Ð°Ð¼ , защото беше много добреâ€. “И като
затъртаниÑа, та врить забурихме де Ñме и закина Ñме флÑли в кафеньона. Ðе можахме да го накараме да Ñпре. ÐавÑрно защото беше зажаднÑл да поговори на немÑки или за да ни покаже колко много знае, направи това ÑловеÑно излиÑние, което може да Ñтане предмет на научно изÑледване. Ð’Ñе пак приказливиÑÑ‚ Ñтарец уÑÐ¿Ñ Ð´Ð° вземе Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð°Ñ‚Ð°, Ñлед като пишман немецът бе извикан по нÑкакви важни дела отвън. Междувременно приказливецът уÑÐ¿Ñ Ð´Ð° Ñе оÑведоми дали там, откъдето идваме, има ÑвеÑтни зъболекари и взе предвидливо адреÑите ни, за да дойде да Ñи Ð¾Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð·ÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ðµ. По време на тирадите Ñи нÑколко пъти изтъкваше, че такъв като него никъде нÑма
да найдим, толкова приказлив и пълен Ñ ÑƒÐ¼Ð½Ð¸ приказки. Хубавото беше, че човекът Ñи приказваше на звучен родопÑки диалект, нещо, което нÑкои негови ÑÑŠÐ±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð½Ðµ предпочитаха и дори открито отхвърлÑха. Ðо пък категорично отказа да го Ñнимаме. Явно Ñе Ñтрахуваше.
Село Шехин е разположено до ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ за Елидже и Рудозем, както и до разклона му за Ñ. Луджа и Менково. Ð’ÑъщноÑÑ‚ пътÑÑ‚ минава покрай Ñелото, през гробищата. Старците още помнÑÑ‚, че там Ñа били погребани загиналите немÑки войници и офицери при преминаването на немÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· Ñ‚Ð¾Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½, по време на Втората Ñветовна война. ПоÑле, през 70-те години на Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð²ÐµÐº, от Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¾ÑˆÐ»Ð¸ и прибрали коÑтите на погребаните воини. Малко над ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·ÐºÐ»Ð¾Ð½, по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð·Ð° Луджата, още Ñтърчи Ñтар бункер – паметник на едно друго, макар и близко нам, иÑторичеÑко време. Сега гробищата Ñа Ñамо мюÑюлманÑки, а бункерът Ñтърчи тревÑÑал доÑами пътÑ. До ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·ÐºÐ»Ð¾Ð½ в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ñелото е разположен полицейÑки пункт. Може би мÑÑтото му е уÑтановено още от времето, когато Ñа Ñе проверÑвали Ñтрого документите на вÑеки преминаващ към границата и обратно. Сега времената Ñа други и Ñамо гръцкиÑÑ‚ байрÑк Ñе вее Ñамотно пред подобната на фургон Ñграда. Селото, както и оÑтаналите меÑтни родопÑки Ñела, е Ñ Ñ‚ÐµÑни Ñокаци, от двете Ñтрани на които Ñа Ñе изправили белоÑани къщи. То е Ñредищно за българоезичните Ñела в района. Има голÑмо училище, има дори Ñтадион. Когато отидохме, много коли Ñе ÑÑ‚Ñгаха за път. Имаше и полицейÑки коли. ПритеÑнихме Ñе от Ñ‚Ð°Ñ Ð±ÑŠÑ€ÐºÐ¾Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ движение на хора. ПоÑле Ñе оказа, че меÑтниÑÑ‚ футболен отбор пътувал за КÑанти, където Ñ‚Ñ€Ñбвало да играе Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´Ñки отбор. Рмногото леки коли били за меÑтни запалÑнковци, решили да подкрепÑÑ‚ отбора Ñи в КÑанти. Селото е разположено в малка котловинка, през коÑто протича шехинÑката река. Тъй като по време на партизанÑкото движение наÑелението на повечето Ñела в региона Ñе е било прибрало в това Ñело, тук има и заÑелници от различни Ñела. Въпреки това Ñи е запазен меÑтниÑÑ‚ говор Ñ ÑƒÐ¿Ð¾Ñ‚Ñ€ÐµÐ±Ð° на характерното за Среднородопието широко о /ô/.
Думат Ñи людете на родопÑки диалект, общуват Ñи на Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº, без да демонÑтрират Ñилно влечение към турÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº. Е, Ñигурно и тука го има това влечение, но ние не попаднахме на негови отÑвлени поддръжници. СъбеÑедникът ни, роднина на един от моите Ñпътници, бе тъй Ñладкодумен. Хем разказва, хем ни разпитва откъде Ñме, какво Ñме. Синът му има голÑм реÑторант Ñ Ð»Ñтна и зимна чаÑÑ‚ от двете Ñтрани на Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð·Ð° Ñ. Синиково или крайбрежната улица на Ñелото. Из теÑните шехинÑки улички поÑтоÑнно пъплÑÑ‚ мотопеди, управлÑвани от млади хора. Старите предпочитат придвижването пеша или Ñ ÐºÐ¾Ð»Ð¸. За това Ñело Ñе знае, че има обичай: ако момичето, което Ñе вози отзад на мотопеда, е годеница, то може да Ñедне Ñ Ñ€Ð°Ð·ÐºÑ€Ð°Ñ‡ÐµÐ½Ð¸ крака зад мотопедиÑта. Ðко то не е годеница, ще Ñтои наÑтрани Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð±Ñ€Ð°Ð½Ð¸ крака. Един приÑтел, поÑетил КÑанти преди време, ми разказваше как група шехинци отишли на гоÑти в Ñ. Вълканово и на трапезата поиÑкали да им донеÑат
благу, Ñ‚.е. нещо Ñладко за Ñдене. РгоÑтоприемните им домакини били възмутени, защото за Ñ‚ÑÑ…
благу значело жени за ÑÐµÐºÑ Ð¸Ð»Ð¸ ÑамиÑÑ‚ ÑекÑ!
По течението на реката, през една долина Ñ Ð½Ð¸Ð²Ð¸ от двете Ñтрани, върви пътÑÑ‚ от Ñ. Шехин за Ñ. Синиково. Малко преди Ñ. Синиково нÑкой е поÑтроил чешма Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñм навеÑ, а над чучура е поÑтавил Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñ Ñ Ñ‚ÐµÐºÑÑ‚ на турÑки и изпиÑани имена. ÐÑкой друг обаче е замазал Ñ Ñ‡ÐµÑ€Ð½Ð° Ð±Ð¾Ñ Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñа. Около чешмата пак Ñа разхвърлÑни боклуци, оÑтатъци от храна, дрехи и др., вече позната картинка. Скоро пътÑÑ‚ Ñтига до голÑм моÑÑ‚ над реката, коÑто тук вече е доÑта широка, а навÑрно и дълбока, и удобна за риболов. Малко по-надолу от моÑта е водоÑборът на ÑиниковÑката и шехинÑката река. Ðавлизаме по течението на ÑиниковÑката река и Ñкоро Ñе озоваваме в Ñелото. То поразително наподобÑва нашите Ñела Ñ ÐºÑŠÑ‰Ð¸, пръÑнати от двете Ñтрани на реката покрай улиците, които Ñа широки. Ð’ центъра му има голÑма Ñграда като нашите търговÑки обекти, включващи кафе, реÑторант, магазини и др. Ðа една от тераÑите е пълно Ñ Ñ…Ð¾Ñ€Ð°, наÑÑдали по маÑите. ДжамиÑта е разположена от другата Ñтрана на реката и до Ð½ÐµÑ Ð²Ð¾Ð´ÑÑ‚ два моÑта, единиÑÑ‚ от които е Ñ Ð¾Ð¿ÑŠÐ½Ð°Ñ‚Ð¸ отгоре метални конÑтрукции. КраÑив е. Разглеждаме отвън джамиÑта, чиито двор е заключен, и тръгваме нагоре по крайбрежната улица. Ðад улицата Ñа дворовете на къщите, а в Ð³Ð¾Ñ€Ð½Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ на дворовете Ñа Ñамите къщи. Ð’ един двор виждаме мъж, който копае градината Ñи. ПоздравÑваме го и той идва при наÑ. Завързваме разговор. Човекът, на възраÑÑ‚ към 60 години, подпрÑн на лопатата, ни заразпитва любопитно какви Ñме, що Ñме. Говорът му е като този на шехинци. Питаме го за околните Ñела, а той ни казва, че там почти вече не живеÑÑ‚ хора. МиграциÑта и тук е повлÑкла Ñвойта метла. Скоро човекът приключва приказката Ñ Ð½Ð°Ñ, като обÑÑнÑва, че го чака работа, и ние тръгваме да Ñ‚ÑŠÑ€Ñим други ÑъбеÑедници. По Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñе задава млада, Ñтройна жена Ñ Ð´ÑŠÐ»Ð³Ð°, тъмна връхна дреха и бÑла кърпа на краÑивото лице. ПоздравÑваме Ñ Ð¸, противно на очакваниÑта ни, Ñ‚Ñ Ð·Ð°Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ñ Ð½Ð°Ñ. ОбÑÑнÑва ни къде е пътÑÑ‚ за другите Ñела и махали, а Ñъщо че вÑе още има хора в Ñ‚Ð¸Ñ Ñелища. Ðо Ñкоро отзад Ñе доближава по-възраÑтна жена, облечена по ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½ и Ñ Ð·Ð°Ñ€Ð°Ð·Ð¿Ð¸Ñ‚Ð²Ð° какви Ñме и Ñ‚.н. Младата започва да обÑÑнÑва, а ние Ñи вземаме довиждане и продължаваме напред, за да не й Ñъздаваме проблеми. Ðа идване, при влизане в Ñелото, забелÑзах един говедар да извършва ÑвоÑта мюÑюлманÑка молитва доÑами пътÑ. Въобще и не помиÑлих да Ñпирам. Ðа връщане той вече беше приключил и кротко Ñедеше на Ñъщото мÑÑто. Реших да опитам да го заговорÑ. Човекът веднага заговори, но говореше така виÑоко, та Ñе наложи да Ñкривам диктофона зад Ñебе Ñи. Той говореше, крещейки. ÐавÑрно беше глух. ЗаобÑÑнÑва ми за ÑемейÑтвото Ñи, за Ñелото, за имотите Ñи, за Ðллах. Ðо ми направи впечатление как като разбра че Ñъм от Родопите в българÑка Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ·ÐºÐ»Ð¸ÐºÐ½Ð°: “Ð, начи Ñи болгаринâ€. Ðз го провокирах, като му казах, че Ñъм помак, а той отговори: “Хо бе, болгаринâ€. Говорихме доÑта Ñ Ð¼Ð¾Ñ ÑъбеÑедник и научих много за него. И той, както и други наши Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾ кръв, не пропуÑна да Ñе похвали, че ще получава пенÑиÑ, което гръцката държава отÑкоро е въвела тук. Ðе пропуÑна да Ñе оÑведоми имаме ли Ñи джамии, къде ще ÑÐ¿Ñ Ð²ÐµÑ‡ÐµÑ€Ñ‚Ð° и Ñ‚.н. Като получи отговори на Ñ‚Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñи, той ме изпрати по живо, по здраво. Синиково през 40-те години на ХХ век е било Ñредищно Ñело – община, към коÑто Ñе е включвало дори Ñ. Угурли, наред ÑÑŠÑ Ñ. ПолиÑково и множеÑтво махали. Тук, както опиÑва патриарх Кирил, е бил жив Ñпоменът за бешбеците – учаÑтниците в карнавалните игри през еÑента, които обикалÑли къщите в Ñелата и получавали дарове от ÑелÑкоÑтопанÑката продукциÑ, давани им от вÑÑка къща (Патриарх Кирил, БългаромохамеданÑки Ñела в Южни Родопи. С., 1960: 29, 56).
За Ñ. ИÑьорен много бÑÑ… чел и Ñлушал. И в Ñ. Еникьой, КÑантийÑко един оцелÑл до Ð´Ð½ÐµÑ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ð½, потомък на гъркомани, ни разказваше какви хубави хора били иÑьоренци от централното Ñело и от околните махали, гоÑтоприемни, добронамерени. Тръгнахме Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐºÐ°Ð»ÐµÐ½Ð¾ големи Ð¾Ñ‡Ð°ÐºÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ това Ñело. Беше петък, Ð´Ð¶ÑƒÐ¼Ð°Ñ Ð³ÑŽÐ½. Ðай-напред Ñрещнахме един млад дървар, чийто говор беше много Ñтаринен. Ðо Ñлед две-три Ð¸Ð·Ñ€ÐµÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð¹ Ñи тръгна. Ðие минахме през Ñ. Саднювица, нÑкогашна махала на ИÑьорен, а Ð´Ð½ÐµÑ Ñело, причиÑлено админиÑтративно към Ñ. Долап хан, и по едни голи бърчини, оÑеÑни Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ Ñипеи, Ñе озовахме в ИÑьорен. Ртам не Ñтига, че вÑички мъже бÑха на джамиÑ, ами имаше и пожар в една къща от централната чаÑÑ‚. Гръцки пожарни коли маневрираха покрай пожарникари и техните ÑъоръжениÑ. Ðамерихме група жени, наÑÑдали на пейка на една Ñтранична улица. Отначало като ги наближихме млъкнаха, а поÑле на зададените им въпроÑи започнаха да отговарÑÑ‚ вкупом, една през друга. ÐаÑочиха ни към проÑÐ»Ð¾Ð²ÑƒÑ‚Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑтен рибарник, където и приготвÑли рибни ÑÑтиÑ. Имало и Ñтара воденица. ИÑтината беше, че там имало Ñтар моÑÑ‚ на реката, под махала СтаматоÑко, в камъните на който бил изÑечен кръÑÑ‚. Още в началото на Ñ‚Ð¾Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ жените, ÑÑкаш по команда, бързо Ñе разпръÑнаха, а ние Ñе върнахме обратно. СпуÑнахме Ñе надолу по Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚. С изненада уÑтановихме, че на ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ñелото има хриÑтиÑнÑки параклиÑ. Един наш ÑъбеÑедник в Чай махле Ñподели, че това било “каурÑка рабутаâ€. ПътÑÑ‚ надолу бе в ремонт. Изграждаха бетонни подпорни Ñтени по голите Ñипеи, отнеÑли пътното платно. Ðа меÑта, по подпорните Ñтени над пътÑ, имаше изпиÑани графити на меÑтен диалект Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñка графика, но нÑмаше как да Ñе заÑнемат. Долу рибарникът бе затворен, навÑрно защото ÑобÑтвениците му били на Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð² ИÑьорен. ОтÑреща на ÑÑ‚Ñ€ÑŠÐ¼Ð½Ð¸Ñ Ð±Ð°Ð¸Ñ€ Ñе виждаха махалите СтаматоÑко и Теотоку, до които пътÑÑ‚ е черен. ÐÑфалтът продължава до Чай махле, където намерихме ÑъбеÑедник. Той наричаше ИÑьорен Ñело, Ñ‚.е. на чаймахленци Ñелото, в изрази като “Ше варве на Ñелоâ€. Бе оÑтро наÑтроен против българите мохамедани в БългариÑ, че не били мюÑюлмани и Ñ‚.н. Спореше Ñ Ð½Ð°Ñ, но ние го изтърпÑхме заради интереÑÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ñƒ диалект. Възмутен беше, че не Ñе турчеем и че не учим турÑки, защото Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ñ‚ÑÑ… ги ÑпаÑила от гърците. Ðз му отговорих, че Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ Ð½Ðµ ни е ÑпаÑÑвала, а един негов ÑÑŠÑелÑнин го убеждаваше, че при Ð½Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð¶ÐµÐ½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ е друго. Ðа Ð¼Ð¾Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð°Ñ‰Ð¾ не учат децата им “помацкиâ€, той ми отговори, че не им Ñ‚Ñ€Ñбва. Говореше Ñ Ð½Ð¾Ñ‚ÐºÐ¸ на презрителноÑÑ‚ за българи мохамедани, дошли от Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð´Ð° работÑÑ‚ “без пари†в Ñелото, да паÑат овце за 20 евро на ден. Опитвахме Ñе да му разÑÑнÑваме какво е положението в БългариÑ, но той не Ñхващаше, още повече че Ñ‚Ð¸Ñ Ð¾Ð²Ñ‡Ð°Ñ€Ð¸ не можели да
пеÑÑ‚ корань. ÐÐ°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ñбогуване ни напътÑтваше да учим децата Ñи на турÑки и на корань. Един българоезичен мюÑюлманин от Южните Родопи ни напътÑтваше да изоÑтавим Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñи език, а ние не можехме да го убедим колко не е прав. И той беше от Ñело, от което Ñа Ñе роили единÑтвените две българÑки хриÑтиÑнÑки Ñела в КÑантийÑко: Габрово и Еникьой, нÑкога, далеч назад във времето (виж по Ñ‚Ð¾Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ: Г. Вулев. Село КръÑтополе Еникьой, КÑантийÑко. С., 1972; П. Коруев. Село Габрово, КÑантийÑко. С., 1984). Какво нещо е политиката и как Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼Ð¸Ð²Ð° мозъци. И как гръцката политика ÑпрÑмо българоезичните мюÑюлмани в Южните Родопи бе претърпÑла крах. Ðе знам как разÑъждават по Ñ‚Ð¾Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸Ñ‚Ðµ управници и дали отчитат ÑвоÑта грешка, да карат меÑтното българоезично наÑеление да Ñе откъÑне от българÑките Ñи корени като Ñе турчее, но щетата е налице. ГолÑма щета за Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ то в КÑантийÑко. Рв Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð¹ не Ñе занимава Ñ Ñ‚Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñи, не иÑка да Ñе бори за това наÑеление. Дори на Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ ÐµÐ¶ÐµÐ³Ð¾Ð´ÐµÐ½ “помашки†Ñъбор на 6 май в Луджата не Ñъм чул доÑега да е приÑÑŠÑтвал нÑкой по-виÑш българÑки Ñановник. Ргърците Ñе борÑÑ‚ за Ñвоите хора, пък и за не чак толкова Ñвоите. Така българÑките каракачани Ñе оказаха Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ñ‚Ð° на активна гръцка държавна политика гърци. Който от тези каракачани Ñи изкара гръцки паÑпорт, Ñе ползва Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð²Ð¸Ð»ÐµÐ³Ð¸Ð¸ при учене и Ñ‚ÑŠÑ€Ñене на работа в ГърциÑ. ПоÑтоÑнно има гръцки политици на каракачанÑките Ñъбори, провеждани в ÑливенÑÐºÐ¸Ñ Ð±Ð°Ð»ÐºÐ°Ð½ (Карандила). Къде е активната българÑка политика по Ñ‚Ð¾Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ? Хвалим Ñе, че миÑлим за Ðнтарктика, а за Южните Родопи кой ще Ñе похвали Ñ Ð½Ñкаква Ñтъпка? Ðа Ðнтарктика имало много природни реÑурÑи. Ðо ако така пилеем българите, за кого ще Ñа тези реÑурÑи Ñлед 100 години? За циганите – новиÑÑ‚ актуален облик на българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÑ‚Ð½Ð¾Ñ? Турците тука не ги броим. Те вÑе повече ще Ñе увеличават в Южните Родопи за Ñметка на българите. Ðе намалÑват и в БългариÑ. Така както е тръгнало, може да Ñе озовем един ден във време, когато ще е Ñрамно да Ñе наречеш българин – един бързо изчезващ вид балканÑко наÑеление, за разлика от далеч по-виталните му ÑÑŠÑедни видове! ÐавÑрно тогава оцелелите единични екземплÑри бели българи ще Ñа екзотика.
Обратно, по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð·Ð° ИÑьорен, отново Ñе отбихме в рибарника, но види Ñе, Ñтриктните поÑледователи на мохамедовата Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ не бÑха Ñвършили общуването Ñи Ñ Ð‘Ð¾Ð³Ð°, та Ñе наложи да преÑкочим Ñ‚Ð°Ñ Ð°Ñ‚Ñ€Ð°ÐºÑ†Ð¸Ñ. СтаматоÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¾ÑÑ‚ така и не го намерихме. По-къÑно, при друго поÑещение Ñам Ñе уверих, че има изкъртен камък от Ñвода на моÑта, но дали на него е имало издълбан кръÑÑ‚, не знам. Може би пък моÑÑ‚ÑŠÑ‚ е бил развален или преправен. Преминахме през Ñелото и Ñе отправихме към Ñ†ÐµÐ½Ñ‚Ñ€Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚. Скоро Ñе озовахме в нÑкогашната махала Садньовица, а Ñега отделно Ñело. СпрÑхме под предлог да Ñ‚ÑŠÑ€Ñим фурунÑки хлÑб, за да завържем разговор Ñ Ð½Ð°ÑÑдалите на приказка нÑколко мъже пред Ñграда, наподобÑваща малък магазин. Оказа Ñе, че в Ñелото нÑма фурна, а хлÑбът го карат от Долап хан, към което Ñелище админиÑтративно вече Ñе чиÑлÑло Садньовица. Като разбраха че Ñ‚ÑŠÑ€Ñим хлÑб, веднага ни попитаха защо не Ñме купили от ИÑьорен, та Ñ‚Ñ€Ñбваше да им обÑÑнÑваме че имало пожар и Ñ‚.н. Мъжете бÑха разговорливи и Ñлед като Ñе оÑведомиха откъде Ñме и какви Ñме, ни заразказваха за техни поÑÐµÑ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð² БългариÑ. Били на екÑÐºÑƒÑ€Ð·Ð¸Ñ Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð±ÑƒÑ Ð¿Ñ€ÐµÐ· Варна, Шумла (Шумен), Плевна (Плевен), СофиÑ, Филибе (Пловдив). Разказваха надълго и на широко за Ñрещи и впечатлениÑ. Ð’ родопÑката чаÑÑ‚ не бÑха ходили.
Като ÑлÑзохме на Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚, решихме да Ñе отбием към Ñелата по лÑвото течение на КÑантийÑката река, накацали горе по виÑоките била. ПреÑÑкохме реката и Ñе озовахме пред кръÑтопът Ñ Ð±Ð»Ð¸Ð·Ð¾ деÑетина табели и гръцки Ð½Ð°Ð·Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° Ñелища. Ха Ñега де! Избираме един разклон Ñ Ð´Ð²Ðµ табели и
фмахваме нагоре. ПътÑÑ‚ е Ñтръмен и Ñе вие доде Ñе изкачи горе на билото. Под Ð½Ð°Ñ Ð¾Ñтава КÑантийÑката река Ñ Ñ‚ÑÑната Ñи долина, а пред Ð½Ð°Ñ Ðµ Ñело, но кое ли е то? От двете Ñтрани на Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñе виждат хубави двуетажни къщи, но хора не Ñе Ñрещат. Пък и беше към 2-3 чаÑа Ñледобед. Вървейки по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñхме хора, които майÑторÑха покрива на една къща. Ðо бÑха горе, а отдолу дворът бе заграден. Ри духаше един вÑÑ‚ÑŠÑ€. Поздравихме ги викайки, но отговорът им Ñе загуби нейде, отнеÑен от вÑтъра. Ð’Ñе пак криво-лÑво Ñе разбрахме, че това е Ñело Люлка. Това Ñело, както и ÑÑŠÑедните Братанково и Широка полÑна, Ñа близо до КÑанти. Може би затова не Ñе виждат хора, защото вÑички Ñа Ñлезли да работÑÑ‚ в града! Тръгнахме пеш обратно по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¸ щаÑтието вÑе пак ни Ñе уÑмихна в лицето на двама мъже, разтоварващи кола. Приближихме Ñе и завързахме разговор. Поговорихме не повече от минута-две, но речта на младите мъже ни впечатли. Ð’ Ð½ÐµÑ Ð¾Ñ‚ÐºÑ€Ð¸Ñ…Ð¼Ðµ интереÑни диалектни оÑобеноÑти. ВидÑхме и меÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ñ…Ð¾Ð´Ð¶Ð° и учител по турÑки език в училището. Беше Ñ ÐºÐ¾Ñтюм и бÑла плетена шапчица на главата. Ð’Ñе пак, като го заговорихме на Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ñƒ диалект, Ñпокойно Ñи разговарÑше без притеÑнение. Беше хладно учтив и Ñдържан в приказката Ñи. Към децата Ñе отнаÑÑше топло, но Ñ Ð½ÑƒÐ¶Ð½Ð¸Ñ Ñ€ÐµÑпект. Вече в къÑÐ½Ð¸Ñ Ñледобед той още беше Ñ Ñ‚ÑÑ…. Подкара ги нагоре към джамиÑта. Ð’ нашите Ñела там училищата вÑе Ñа близо до джамиите. Ðа какво ли ги учеше по цÑл ден? Едва ли им преподаваше друго оÑвен турÑки език и изучаване на Корана. И какво щÑха да знаÑÑ‚ за Ñвоите корени Ñ‚Ð¸Ñ Ð´ÐµÑ†Ð°, когато пораÑнат? Дали вÑе още щÑха да говорÑÑ‚ Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñи диалект? И дали въобще щÑха да Ñе питат какви Ñа били техните предци и откъде Ñа Ñе пръкнали. Българинът е оцелÑвал векове наред в какви ли не трудни уÑловиÑ. Сигурно и Ñега ще оцелее Ñ ÐµÐ·Ð¸ÐºÐ° Ñи, но като турчин или като грък? Рможе би като “помакâ€, към когото апетити ще имат и турците и гърците. Риначе животът Ñи тече. Хората тичат да изкарват прехраната Ñи, както е навÑÑкъде по Ñвета. И когато Ñе бъхтиш по цÑл ден в борба за наÑъщниÑ, малко време ти оÑтава да миÑлиш за народноÑтна и национална принадлежноÑÑ‚ и Ñ‚.н.
Ðа Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ решихме да Ñе отбием по родопÑката Ñка между КÑанти и Гюмюрджина. БÑхме чували за преÑелени цели Ñела българоезични мюÑюлмани от вътрешноÑтта на планината в приполÑките райони. Така Ñе озовахме в Ñ. ЯÑÑŠ кьой. То е разположено в Ñамите поли на планината, почти на половината път между КÑанти и Гюмюрджина. СпрÑхме на центъра и затърÑихме
наши люде, но вÑе на турÑки ни отговарÑха. ÐÐ°ÐºÑ€Ð°Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ турÑкоезичен меÑтен жител ни заведе при една жена в кафене, коÑто говореше на турÑки, но разбираше родопÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¸Ð°Ð»ÐµÐºÑ‚. И Ñ‚Ñ Ð½Ðµ можа да ни упъти към угурлийци. ПоÑле трети турÑкоезичен ни заведе при четвърти човек в една кръчма, в коÑто Ñе говореше изключително на турÑки. Той пък ни запозна Ñ ÑƒÐ³ÑƒÑ€Ð»Ð¸ÐµÑ†, който говореше ÑÐ²Ð¾Ñ Ð´Ð¸Ð°Ð»ÐµÐºÑ‚, наред Ñ Ñ‚ÑƒÑ€ÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº. Да
найдиш жив угурлиец в ИÑикьой!
Чем то нва било цала мурабьо бе. Поразговорихме Ñе Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐºÐ°, Ñподелихме учудването Ñи че трудно Ñе откриват угурлийци, които говорÑÑ‚ Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñи диалект. Ðо той ни уÑпокои, че има такива, ама не Ñме попаднали на Ñ‚ÑÑ…. Слава Богу, имало ги. Ðо колко ли Ñа и докога ще Ñа в това турÑкоезично море? Иначе речта на Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ ÑъбеÑедник е точно като тази на землÑците му от Ñ. Кушла в българÑка териториÑ. Ðо това е дълга иÑториÑ. Когато Ñлед ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Първата Ñветовна война от Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð¾ откъÑнато Беломорието, при определÑне на новата българо-гръцка граница чаÑÑ‚ от землището на Ñтарото българÑко Ñело Угурли попаднала в българÑка териториÑ. Угурлийци, чиито имоти били там, Ñе преÑелили горе и оÑновали ново Ñело Кушла. МиÑлили, че Ñкоро работата ще Ñе
поразтехни и пак ще Ñе Ñвържат ÑÑŠÑ ÑÑŠÑелÑните Ñи от оÑновното Ñело, ала не би. И днеÑка двете Ñела ги дели граница. Роднините Ñи ходÑÑ‚ на гоÑти като обикалÑÑ‚ чак през Свиленград. Угурли почти е опуÑÑ‚Ñло. Имало нÑколко ÑемейÑтва, които гледали добитък. Другите Ñа Ñлезли в полето, при турците, и там активно уÑвоÑват турÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº. Село Кушла отÑам границата и него го е емнала миграциÑта. Младите Ñе изнаÑÑÑ‚ към Златоград. Трогателни Ñа Ñрещите на хората от двете разделени Ñела по Ñъбори и други, за Ñъжаление, редки поводи. Ðо и Ñега угурлийци, като ходÑÑ‚ да
обидат родното Ñи Ñело, Ñе отбиват и до границата при Ñ. Кушла, та кушленци ги гоÑÑ‚ÑÑ‚ Ñ ÐºÐ°Ñ€Ñ‚Ð¾Ñ„Ð¸. ИÑториÑта на това Ñело е материал за цÑло изÑледване. Само Ñ‚Ñ€Ñбва нÑкой да Ñе захване. ЛюбезниÑÑ‚ ни ÑъбеÑедник ни наÑочва и към ÑÑŠÑедното Ñело Яламлъ, Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¾Ð±Ð»Ð°Ð´Ð°Ð²Ð°Ñ‰Ð¾ турÑко наÑеление, в което имало повече угурлийци. Там и по-чеÑто Ñе чувала родопÑка реч. Имало угурлийци, Ñъдържатели на кафенета и Ñ‚.н. Ðо времето ни притиÑка и ние Ñе Ñбогуваме Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ от поÑледните угурлийÑки мохикани в турÑкото Ñело ИÑикьой и потеглÑме на път. Дано Ñкоро пак Ñе ÑпуÑнем по дирите на разпилените от Ñъдбата наши Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾ кръв и език.
ЕдиниÑÑ‚ мой Ñпътник е Ñ Ð¿Ð¾Ñ‚ÐµÐºÐ»Ð¾ от нÑкогашното голÑмо българÑко хриÑтиÑнÑко Ñело Габрово, КÑантийÑко, та решаваме да идем до друго нÑкогашно българÑко Ñело Еникьой, КÑантийÑко, Ñега гръцки град СтавруполиÑ. Там той е намерил при друго идване потомък на българи патриаршиÑти, който вÑе още говори българÑки език. С него даже е ходил до руините на Ñ. Габрово. Взел е пръÑÑ‚ и е занеÑъл на гробовете на предците Ñи, изÑелници от там в БългариÑ. ПътÑÑ‚ над КÑанти Ñе рее из ниÑки дъбови гори, без Ñтръмни Ð¸Ð·ÐºÐ°Ñ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ ÑпуÑкове. Като излезем от Ñ‚Ð¾Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñтен за пътуване район, започва ÑпуÑкането към гр. Ð¡Ñ‚Ð°Ð²Ñ€ÑƒÐ¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ Ð¸Ð»Ð¸ турÑкото Еникьой или българÑкото КръÑтополе. Пред Ð½Ð°Ñ Ðµ долината на Ñ€. МеÑта. Спираме. Спътникът ни изважда голÑм бинокъл и го наÑочва към оÑтанките на Ñ. Габрово. Дълго разглежда нещо в далечината, под виÑоките родопÑки ридове на Ñевер от СтавруполиÑ, като обÑÑнÑва, че вижда неразрушените къщи на турÑката махала, мÑÑтото, където е била черквата, а Ñъщо прадÑдовата му къща. Ð’Ñички подред разглеждаме руините. ПътÑÑ‚ до там е черен и не е обозначен на картите. Слизаме в Ð¡Ñ‚Ð°Ð²Ñ€ÑƒÐ¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ Ð¸ ÑÑкаш Ñе озоваваме в нÑкакъв рай. Тихо, Ñпокойно е навÑÑкъде. Кокетните къщи Ñа Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€Ð¾Ð²Ðµ, обÑипани от зеленина и какви ли не цветÑ. Хора Ñ€Ñдко Ñе виждат. СÑкаш времето е ÑпрÑло. Разхождаме Ñе бавно и попиваме от уÑпокоÑващата атмоÑфера. Минаваме покрай нÑкогашната българÑка черква, но Ñ‚Ñ Ðµ заключена. Ð’ началото на Ñ‡ÐµÑ€ÐºÐ¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€ има помещение Ñ Ð¾Ñтавени куп Ñвещи и икона, където можеш да запалиш Ñвещ. ОтправÑме Ñе към центъра и Ñкоро излизаме на един голÑм кръг, обÑипан Ñ Ð¼Ð°Ñи и обграден от улица. Ð’ Ñредата му има величеÑтвен чинар. Под Ñенките Ñа Ñеднали гърци и Ñи говорÑÑ‚ на чашка кафе. Вижда Ñе попът, меÑтни полицаи и Ñ‚.н. Ð’Ñичко е така тихо, ÑÑкаш времето е ÑпрÑло. Отиваме да Ñ‚ÑŠÑ€Ñим къщата на бай КоÑта, но Ñе объркваме и Ñе връщаме. СÑдаме на една маÑа. Скоро идва и той. Случайно минавал от тук. ЗдравиÑваме Ñе и ÑÑдаме на приказка. Разпитва Ñ‚Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ наÑ, които за пръв път вижда, от къде Ñме. ПоÑле заразказва за живота Ñи, за преÑÑ‚Ð¾Ñ Ñи в Пловдив при една ÑÐ²Ð¾Ñ Ð»ÐµÐ»Ñ, коÑто го е гледала две години като Ñвое дете. Говори разговорен българÑки език като пловдивчанин. Само тук-там в членуването на имената и при други граматични оÑобеноÑти Ñе уÑеща леко влиÑнието на Ñ‡ÑƒÐ¶Ð´Ð¸Ñ Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸ език. По нÑкое време ÑъбеÑедникът ни подхваща темата за Ñ. Габрово, за това какво хубаво и богато Ñело било то, за нÑкои запомнени от него обичаи и Ñ‚.н. Бай КоÑта Ñ Ð¼ÑŠÐºÐ° говори за това как българите в момента Ñа бедни и как Ñе е притеÑнил от овехтÑлото облекло на поклонниците в една пловдивÑка черква при Ñкорошното му поÑещение там. РазчувÑтван Ñи задава въпроÑа “Защо е така?†и Ñам не намира отговор. Ð’ отделни моменти речта му Ñтава диалектна, но Ñамо за нÑкой израз, и поÑле пак подхваща предишното говорене. Говори тихо и напевно за болеÑтите Ñи, за връщането на българите патриаршиÑти в Еникьой Ñлед 1913 г., за “помаците†от околните Ñела, за нÑÐºÐ¾Ð³Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð½Ñ†Ð»Ð°Ð³ÐµÑ€, за близки и познати. ÐÐ°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð¸ завежда до Вулевата къща в Ð³Ð¾Ñ€Ð½Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ на нÑкогашното Ñело – къщата на един от най-големите българи богаташи там. Показва ни къщата, разказва ни за неоткритото вÑе още Вулево имане и за къщите на околните българи, вече изкупени от малоазийÑки гърци. Връщаме Ñе в центъра на Ð¡Ñ‚Ð°Ð²Ñ€ÑƒÐ¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ Ð¸ оÑтавÑме бай КоÑта там. Сбогуваме Ñе Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ и той ни изпраща Ñ Ð½Ð°Ñтавление пак да го поÑетим. Рвече е на преклонна възраÑÑ‚. Тръгваме, заобикалÑме в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° градчето Ð±Ð¸Ð²ÑˆÐ¸Ñ ÐºÐ¾Ð½Ñ†Ð»Ð°Ð³ÐµÑ€, а Ñега гръцка казарма, и Ñлизаме до поречието на Ñ€. МеÑта. През Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð²Ð° дълъг моÑÑ‚. Реката е тиха, но доÑта пълноводна. Малко по-нагоре Ñе виждат и лодки на Ð»ÐµÐ²Ð¸Ñ Ð¸ брÑг. Правим Ñи Ñнимки на моÑта. Снимаме и СтавруполиÑ, поÑле потеглÑме обратно към КÑанти. Горе, на виÑокото, отново Ñпираме да поÑъзерцаваме в далечината оÑтанките на Ñ. Габрово и виÑоките баири зад него. Още е Ñредата на април, а мащерката вече е нацъфтÑла. Ðабирам Ñи малко от омайно ухаещата трева за Ñпомен. И доÑега Ñи Ñ Ð¿Ð°Ð·Ñ.
Ðа връщане решаваме да минем през Комотини (Гюмюрджина), Дедеагач (ÐлекÑандруполиÑ), Димотика и Свиленград.
Решаваме да Ñе отбием до МарониÑ. И за разкопките на Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´, а и за проÑловутата битка на капитан Петко там. Ðо гръцките магиÑтрали не Ñа като българÑките. По Ñ‚ÑÑ… Ñ€Ñдко има Ñ€Ð°Ð·ÐºÐ»Ð¾Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ Ñтранични пътища. Ð’Ñе пак на половината път между Гюмюрджина и Дедеагач намираме начин да Ñе отбием. ТÑÑно пътче ни отвежда далеч на юг, към морето. Околните ниÑки планинÑки Ñклонове Ñа оÑеÑни Ñ Ñ‚Ñ€ÑŠÐ½Ð°Ñ†Ð¸ и Ñтада кози, щъкащи Ñред Ñ‚ÑÑ…. Скоро Ñтигаме в МарониÑ, нÑкога цветущо градче, а Ñега тихо и Ñпокойно меÑтенце, ÑпÑщо ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð»ÐµÑ‚ÐµÐ½ Ñън под напеклото го Ñлънце. Ðа центъра има нÑколко големи чинара, а под един от Ñ‚ÑÑ… Ñа наредени маÑички на кафене. Там Ñе виждат попът и други хора, повечето доÑта възраÑтни, наÑÑдали на Ñладка приказка. Разхождаме Ñе към двете черкви. Ðа камбанариÑта на едната има паметна плоча за гърци, дали пари за поÑтроÑването й през 1878 г. Ðо за капитан Петко нищо не пише. Ðаоколо къщите Ñа отрупани Ñ Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ð¸ зеленина. Дори един изобретателен грък Ñи е направил еÑтеÑтвен гараж за колата Ñ Ð¿Ð¾ÐºÑ€Ð¸Ð² от увивни раÑтениÑ. През дерето Ñе отива до другата черква, пред коÑто нÑкаква жена мете. Спирам и Ñ Ð·Ð°Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñм на оÑкъден гръцки за името на черквата, за капитан Петко. Ð¢Ñ Ð¼Ðµ пита откъде Ñъм и като научава че Ñъм българин, възкликва: “Ð-а-а. Цирпан, Цирпанâ€. ПоÑле Ñтава ÑÑно, че има роднини в гр. Чирпан. Развежда ме из черквата, като ми показва иконите, но за капитан Петко и за маронÑката битка нищо не е чувала.
Отбиваме Ñе да видим и разкопките на Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ МаронеÑ. Морето е на две крачки, тихо и Ñпокойно. Плажът е оÑеÑн Ñ ÐºÐ°Ð¼ÑŠÐ½Ð¸. Ðагазваме и Ñъбираме за близки и познати малки камъчета. ОтÑреща Ñе виждат контурите на о-в Самотраки. Полюбуваме Ñе на гледката и потеглÑме по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ морето, но Ñкоро Ñпираме. ЦÑлата планина над ÐœÐ°Ñ€Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ðµ военен обект и предупредителни знаци Ñпират вÑÑкакъв доÑтъп до преÑичащите Ñ Ð¿ÑŠÑ‚Ð¸Ñ‰Ð°. Връщаме Ñе по Ð¾Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ до магиÑтралата. Пътуваме по Ñ‚Ð°Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð° магиÑтрала, коÑто отдалече Ð·Ð°Ð¾Ð±Ð¸ÐºÐ°Ð»Ñ ÐлекÑÐ°Ð½Ð´Ñ€ÑƒÐ¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ Ð¸ поема към българÑката граница. ÐÑкъде там горе, на Ñеверозапад, Ñа българоезичните Ñела в ГюмюрджинÑко. Рколко ли от Ñ‚ÑÑ… Ñа оцелели като българоезични до днеÑ, един ГоÑпод знае. Преминаваме поÑледователно през Софлу, Димотика, ОреÑтиада. ПътÑÑ‚, макар и показан на картата от гърците като магиÑтрала, Ñи е повече обикновен първоклаÑен път. Ðа отделни учаÑтъци го разширÑват. Ðа запад Ñа отбелÑзани множеÑтво Ñ€Ð°Ð·ÐºÐ»Ð¾Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ Ñ‚Ð°Ð±ÐµÐ»Ð¸ за Ñела, нÑкога наÑелени Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñко хриÑтиÑнÑко наÑеление. Дали има Ñледи от това наÑеление днеÑ? Минавайки покрай Димотика виждаме нÑкогашната византийÑка крепоÑÑ‚ Дидимотихон, Ñтанала впоÑледÑтвие първа Ñтолица на турÑÐºÐ¸Ñ Ñултан в Европа. ПътÑÑ‚ още преди гр. Софлу Ñе доближава до поречието на Ñ€. Марица, та на меÑта Ñе вижда коритото на реката. Минаваме по моÑÑ‚ и над доÑта широкото корито на Ñ€. Ðрда. Скоро в далечината на запад Ñе Ñъзира и телевизионната кула на Стръмни рид, до Ñ. Звездел, КрумовградÑко. Една шепа Ð·ÐµÐ¼Ñ Ñме обиколили. Ð¢Ð°Ñ ÐºÑƒÐ»Ð° Ñе виждаше от виÑочините до гръцката граница при Златоград, от виÑочините над Ñ. Шехин, а Ñега и от долното течение на най-голÑмата родопÑка Ñ€. Ðрда. Приближаваме българÑката граница, а на изток Ñъзираме град Одрин Ñ Ð²Ð¸Ñоките четири минарета на Султан Селим джамиÑ. ПонаÑлаждавахме Ñе на гледката. Ð’ÑъщноÑÑ‚ оÑновниÑÑ‚ поток коли Ñе Ð¾Ñ‚Ð´ÐµÐ»Ñ Ð·Ð° Одрин, а за Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑŠÐ»Ð¶Ð°Ð²Ð°Ñ‚ малко. Гледайки през бинокъла Одрин, Ñе Ñещам отново за Ñтарата българÑка градÑка пеÑен “Ðко зажалиш нÑкой денâ€. ВлÑзохме в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ минахме през гр. Драма, извеÑтен Ñ Ð´Ñ€Ð°Ð¼Ñката ракиÑ, а на излизане от Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð²Ð°Ð¼Ðµ покрай Одрин, в турÑка териториÑ, извеÑтен Ñ Ð¾Ð´Ñ€Ð¸Ð½Ñкото вино. “Ðко зажалиш нÑкой ден… за драмÑка ракиÑ… за одринÑко виноâ€! ПеÑен, ÑÑкаш родена от мъката на прокудените от родните Ñи краища македонÑки и тракийÑки българи. Колко прокудени от родните Ñи меÑта българи жалеха за Драма и за Одрин, а колко от техните потомци Ð´Ð½ÐµÑ Ð¶Ð°Ð»ÑÑ‚ за Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ на дедите Ñи, живели там от векове? Е, това е иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ в чаÑтноÑÑ‚ политика, неща, които ÑтоÑÑ‚ над наÑ, които Ñа далеч от живота на Ð¾Ð±Ð¸ÐºÐ½Ð¾Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº, ÑÑŠÑредоточен главно в битката за Ñвоето оцелÑване. Ð Ð´Ð½ÐµÑ Ñ€ÐµÐ°Ð»Ð½Ð¾Ñтите Ñа други. РеалноÑти, които така или иначе приемаме. Ð’Ñе пак Ñ‚Ð°Ñ Ð¿ÐµÑен ÑÑкаш изразÑва копнежа на Ð¾Ð±Ð¸ÐºÐ½Ð¾Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ð½ по Ñ‚Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑта, наÑелени нÑкога Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸. Ð Ð´Ð½ÐµÑ Ð¾Ñ†ÐµÐ»ÐµÐ»Ð¸Ñ‚Ðµ там меÑтни българи вече Ñа други, принудени от обÑтоÑтелÑтвата, разбира Ñе.
Ето Ñ Ð¸ българÑката граница, ето ги и митничарите, които ни поÑрещат Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ: “Момчета, какво карате?â€. ИÑка ми Ñе да им кажа, че караме много впечатлениÑ, но едва ли ще ме разберат в това време на транÑграничен преноÑ-превоз на материални блага. Ðе знам и дали за Ñ‚ÑÑ… там на юг е БългариÑ. ПоÑле ни поÑрещат теÑниÑÑ‚ път, оÑеÑн Ñ Ð½ÐµÑ€Ð°Ð²Ð½Ð¾Ñти, а и Ñ Ð´ÑƒÐ¿ÐºÐ¸, пуÑтеещите, обраÑли Ñ Ð±ÑƒÑ€ÐµÐ½Ð°Ñ†Ð¸ земи покрай пътÑ, Ñелцата Ñ ÐºÐ¾Ð½Ñките каруци и циганите, разградените нÑкогашни ÑтопанÑки дворове Ñ Ð¿ÑƒÑтеещи огромни Ñгради, купищата боклук до Ñ‚ÑÑ… и какво ли не още. Ðо и това е БългариÑ, нашата Ñи БългариÑ, далеч от лъÑкавите центрове на големите ни градове. Здравей, БългариÑ!
Ðприл 2007 г.
You are not allowed to view links.
Register or
Login