Български > Bестник

НОВИНИ - NEWS - HABER

(1/676) > >>

Rasate:
Мюсюлманките искат да се снимат забулени за паспорт
Мюфтии предлагат промени в правилника за новите документи

На новите документи за самоличност да се разреши на жените мюсюлманки да се фотографират без да се показва част от косата.

За това настояват от Районното мюфтийство в Смолян в молба до Областната дирекция на МВР, съобщи районният мюфтия Неджми Дъбов.

Според мюфтии от региона изискванията за снимките с биометрични данни противоречат на ислямския канон, че жената мюсюлманка не бива да открива на показ други части на тялото си освен лицето и ръцете до китките.

В дирекцията са постъпили писма с такива искания от мюфтийството в Смолян и от мюсюлманското настоятелство в Мадан, потвърди комисар Кирил Хаджихристев, директор на ОДМВР.

Според него исканията на мюсюлманските духовни водачи не могат да бъда изпълнени, тъй като съгласно правилника за издаване на личните документи, на снимките трябва да са видими лицето, ушите и поне 1 см от косата.

Спазвайки тези изисквания, при фотографирането на забулени жени трябва се вдига частично забрадката, за да открият ушите и част от косата, обясняват от полицията.

От Районното мюфтийство твърдят, че мюсюлманки от региона постоянно звънят с питания дали да нарушат религиозното предписание и да се снимат по изискванията за биометричните данни.

Представители на мюсюлманското настоятелство в Смолян ще отправят исканията си към парламента, за да се променят самите текстове в правилника.

"Това не противоречи на българското законодателство и може да бъде разрешено, може да се направи подобен компромис", твърди Неджми Дъбов.

You are not allowed to view links. Register or Login

Rasate:
Нашенци в Македония, Гърция и Албания
27.04.2010 21:44
Нова книга ни отвежда сред торбешите в Македония и Самуиловите българи в Гърция и Албания 

Нова книга на журналистката Таня Мангалакова ни отвежда сред няколко малко познати, но интересни общности - сред торбешите в Македония и сред потомците на Самуиловите българи в Мала Преспа (Албания) и Северна Гърция.

Авторката следва маршрутите на българския историк и етнограф Васил Кънчов, който преди около век създава монументалния си труд "Македония - етнография и статистика".

В него Кънчов описва торбешите като българи мохамедани, дава статистика за българите в Мала Преспа, Албания, и за българските села в Егейска Македония.

Авторката пътешества в географската област Македония, днес в границите на няколко държави, разказва за срещите си с потомците на етническите българи в торбешките села, за деветте българоезични села в Мала Преспа, за наричаните от Атина "славяногласни елини" в Северна Гърция.

Таня Мангалакова разказва, че хората там помежду си се наричат нашенци и до ден-днешен пазят своя български говор, който наричат нашенски.
Чрез срещите си с обикновени хора, политици, артисти, гурбетчии из целите Балкани авторката търси отговор на въпроса за обърканата идентичност. Тя показва как тези хора са едновременно българи, македонци, граждани на Европа, в крайна сметка - нашенци!

Премиерата на "Нашенци в Македония" е на 29 април, четвъртък, от 18 ч. в Националния мезуй "Земята и хората".

Книгата е изцяло документална, основана на пътните бележки, интервюта, снимки, стари песни, изпети от нашенки из Балканите, сватбарски истории.

В Македония авторката пътешества сама, ползвайки местния транспорт, често пеша или на автостоп, в Гърция и Албания - с група приятели.

Следвайки уникалния метод на Васил Кънчов, включващ и пътуване с "чун" (трикоруба лодка) в Преспанското и Охридското езеро, тя описва потомствени рибари.

Живяла е сред монахините в манастира "Св. Георги Победоносец" в село Райчица, Дебърско, където през лятото на 2009 г. започва ръкописа на книгата.

Изданието съдържа и луксозно приложение с авторски снимки.

В първата глава "Сред торбешите" за първи път в България се представя тази етно-културна общност от 120-150 хил. души , населяваща Република Македония, с традициите и говора, който звучи из планините на Дебър и Струга.

Описани са торбешките села в района на Стружки Дримкол (Боровец, Лабунища, Октиси), а също и в Дебърско - град Дебър, областта Център Жупа (селата Център Жупа, Брощица, Новак, Коджаджик) и долината на река Радика (селата Скудрине, Жировница, Горно и Долно Косоврасти).

Авторката прави паралели между торбешите в Македония и помаците в село Рибново, както и с гораните в Косово и Албания.

Тя изследва традициите на торбешите, които имат мюсюлмански традиции, празнуват Байрама, но едновременно с това пазят и християнски традиции - посрещат пролетта с мартенички, празнуват Джурджевден (Гергьовден, 6 май), Митровден на 8 ноември (Св. Димитър Солунски Чудотворец), Танасовден (Св. Атанасий Валикий, архиеп. Александрийский, 31 януари).

В разговори мнозина от торбешите свързват потеклото си с богомилите, дошли от България.

Главата "Из Егейска Македония" е основана на пътни ескизи от Гърция, където времето заличава българския диалект, който се говори от около 105 хил. души.

В земите на някогашното царство на Самуил в Кастория (на български Костур), Флорина (на български Лерин), Едеса (на български Воден), и край Преспа т. нар. "славяногласни елини" все още пеят и говорят на стар български диалект, разказва Таня Мангалакова.

В Република Македония този говор се нарича македонски, в България учените и потомците на бежанците от Егейска Македония го смятат за български диалект.

В Беломорска Гърция "славяногласните" са скритото малцинство, за което няма официална статистика.

Авторката се среща с гръцкия славист Федон Малингудис, според когото в района на Флорина (Леринско) има 50-60 хил. "славяноезични".

Тя цитира доклада "Евромозайка" на Европейската комисия от 1996 г., според който в Гърция 30 хил. души говорят български и 75 хил. души - "славяномакедонски".

В тази глава са описани срещи с нашенци в района на Едеса (Воден), гр. Кастория (на български Костур) и околните села Василеада (на български Загоричане), Варико (на български Мокрени), о. Свети Ахил в Преспанското езеро, където е гробът на цар Самуил, и с. Герман, където е открит Самуиловият надпис.

Мангалакова отбелязва как по-старото поколение е запазило българския си говор, който постепенно се губи при техните синове, дъщери и внуци.

В главата "Из Мала Преспа" се разказва за днешните потомци на Самуиловите българи от девет села в Мала Преспа, край Преспанското езеро в Албания, където живеят около 5-7 хил. нашенци.

Авторката описва срещите си в град Корча и в селата Пустец с остров Мали Град, Долна Горица, Глобочани.

Таня Мангалакова е родена на 17 декември 1966 г. в Стара Загора.

Завършила е журналистика в СУ "Климент Охридски" през 1989 г.

Работи като кореспондент на Osservatorio sui Balcani за България и координатор във фондация "Балкански политически клуб".

Автор е и на книга за гораните "Нашенци в Косово и Албания".

You are not allowed to view links. Register or Login

Сидхарта:
Боян Саръев днес във вестник Труд ,цитирам част от статията - '' Това че имамите в Родопите искат жените мюсюлманки да се снимат със забрадки за лична карта,  е поредната провокация......
Дават се по 200 евро месечно на жени в Мадан, Рудозем, Смолян и някои села  да носят забрадки...''
Мюфтията Дъбов-''Няма нищо вярно....''
Цялата статия на стр.7 на вестника.

Gelina:
Това нали го има като тема  ves.K? ;) Ами да каже кой ги дава, барем и ние да се наредим? :D И без туй не дават премиите та да се спасяват хората, така и така са със забрадки. Айде чакаме! :P

Сидхарта:
You are not allowed to view links. Register or LoginТова нали го има като тема  ves.K? ;) Ами да каже кой ги дава, барем и ние да се наредим? :D И без туй не дават премиите та да се спасяват хората, така и така са със забрадки. Айде чакаме! :P

--- End quote ---
Побликувана беше нова тема по въпроса след като писах аз в тази, та затова се получи такова дублиране Гелина.
А иначе си права 200 евро не са малко и всички може да се наредят при тази криза и мюсюлманки и християнки.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 
Go to full version