ПокойниÑÑ‚ проф. Божидар Димитров: Три неща, които може би не знаете за руÑко-турÑката война
Прочутата картина “Опълченците на Шипка†– оказва Ñе, че народниÑÑ‚ поет Вазов
ÑъвÑем не е митологизирал иÑториÑта на битката за върха.
Проф. Божидар Димитров
1. Ðа колко хора е извеÑтно, че оÑвен в българÑките земи войната Ñе води и на
още два фронта – в Кавказ и във водите на Черно море. Ðа фронта в Кавказ военните дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ това започват още в Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ от обÑвÑването
на войната (12 април 1877 г.), докато в българÑките земи чак Ñлед два меÑеца (10-15
юни).
Ð’ Кавказ 120-хилÑдна руÑка Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡ÐµÐ»Ð¾ Ñ Ð³ÐµÐ½ÐµÑ€Ð°Ð» ТергукаÑов нахлува в ОÑманÑката
империÑ, наÑтъпва Ñ Ð½Ñколко деÑетки километра, но е разбита. Турците преминават
в контранаÑтъпление, нахлуват на териториÑта на РуÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¸ обÑаждат град
Ереван. Като извършват и “репетицицза арменÑÐºÐ¸Ñ Ð³ÐµÐ½Ð¾Ñ†Ð¸Ð´ от 1915 г., избивайки
до крак нÑколко деÑетки хилÑди арменци в ÐлашкертÑката долина. РуÑÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ¶Ð´Ð° резерви,
деблокира Ереван и отново пренаÑÑ Ð²Ð¾Ð¹Ð½Ð°Ñ‚Ð° в турÑка териториÑ. Ðо тук Ñе Ñпъва
в крепоÑтта КарÑ, коÑто подобно на Плевен в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñпирпа наÑтъплението на руÑнаците.
Плевен и ÐšÐ°Ñ€Ñ Ð¿Ð°Ð´Ð°Ñ‚ почти едновременно. Ðа този фронт руÑите Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе ÑправÑÑ‚
в тила Ñи и Ñ Ð²ÑŠÑтаничеÑки отрÑди на чеченци, абхазци, черкези и татари,
вдигнати на
“джихад†оттурÑкото
разузнаване
Военни дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ñе развиват и в Черно море. Ðа пръв поглед положението е трагично
за руÑите. Загубла КримÑката война в 1856 г. ÑъглаÑно клаузите на ÐŸÐ°Ñ€Ð¸Ð¶ÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ€ÐµÐ½
договор РуÑиÑ, нÑма право да има военен флот в Черно море. ТурÑките броненоÑци
безпрепÑÑ‚Ñтвено Ñе поÑвÑват пред ОдеÑа, СеваÑтопол и ÐовороÑийÑк и ги обÑтрелват.
РуÑите въоражъват деÑетина търговÑки кораба Ñ Ð¾Ñ€ÑŠÐ´Ð¸Ñ Ð¸ под командата на адмирал
Макаров дръзко Ñе хвърлÑÑ‚ в бой. Ри поÑтавÑÑ‚ мини. Ðе толкова оръдиÑта, колкото
мините подплашват турÑкото адмиралтейÑтво и то прекратÑва рейдовете Ñи по руÑките
брегове.
2. Ð’ началото на войната руÑкото командване прави груба ÑтратегичеÑка грешка,
като подценÑва турÑката ÑпоÑобноÑÑ‚ за Ñъпротива както в Кавказ, така и в БългариÑ. ПетербургÑките Ñтратези ÑмÑтат, че щом руÑкиÑÑ‚ войник Ñе поÑви на юг от Дунав,
турÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ Ñе разпадне и турÑките войници ще бÑгат презглава във вÑички
поÑоки. Затова Ñрещу 450 000 души турÑка Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð² Европа изпращат Ñамо 260 000
войници и офицери. При това, полеви войÑки от крайните южни губернии – ОдеÑка
и ХерÑонÑка.
Те Ñа въоръжени
Ñ Ð¾Ñтарели пушки, които имат два до три пъти по-малка ÑкороÑтрелноÑÑ‚ от маÑовата
турÑка пушка “Пибоди-Мартиниâ€.
РуÑките Ð¾Ñ€ÑŠÐ´Ð¸Ñ Ñа бронзови топове от кримÑката война, а турÑките – Ñтоманени
Ð¾Ñ€ÑŠÐ´Ð¸Ñ â€œÐšÑ€ÑƒÐ¿â€. РуÑките войÑки нÑмат дори интендантÑки чаÑти и полеви болници.
И защо Ñа им?
Войната езамиÑлена като
блицкриг – за 3-4
Ñедмици
Рпланът за военните дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð±Ð¸ разплакал и юнкер – първокурÑник от военната
Ð°ÐºÐ°Ð´ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð½Ð° Руанда-Бурунди.
Той предвижда от 260 хилÑди Ñамо 190 хилÑди преминават Дунав, по голÑмата да
Ñдържа двете турÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð² Северна Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ (60-те хилÑди на ОÑман паша в Плевен
и 125 хилÑди в четириъгълника крепоÑÑ‚ Шумен – РуÑе – СилиÑтра – Варна,
а един преденотрÑд да хукне
напред и бързо
да Ñтигне Одрин От опита от предишните войни руÑите знаÑÑ‚, че превземат ли Одрин,
турците иÑкат мир. И този отрÑд, Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð²Ð¸ Ñе, е Ñамо от 14 хил. души, от които
половината Ñа ÑмÑтаните за недееÑпоÑобни българÑки опълченци. Пушките им “ШаÑпоâ€
Ñа още по-оÑтарели от тези на руÑнаците.
Ðа пръв поглед вÑичко Ñе развива добре. МеÑец Ñлед преминаването на Дунав командващиÑ
на Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ñ€Ñд генерал Гурко прекоÑÑва дунавÑката равнина, преминава Балкана
през Хаинбоаз, превзема Казанлък, преминава Средна гора, овладÑва и Стара Загора.
Конните му разузнавалетни еÑкадрони вече гледат минаретата на одринÑките джамии.
Загубите му оттогава да Ñамо трима ранени.
Ð’ Ñледващите дни идва неизбежната катаÑтрофа. Ðа 8 и 18 юли руÑките атаки на
Плевен Ñа удавени в кръв. РуÑите губÑÑ‚ 16 хил. бойци. Турците Ñамо 2000. Само
двете турÑки армии имат вече повече бойци от преминалата Дунав руÑка войÑка. Ð
Ñрещу Гурко и неговите 14 000 е прехвърлена 40-хилÑдната турÑка Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð½Ð° Сюлейман
паша. Това е елитна Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ планинÑки Ñтрелци, току-що Ñломили не по-малко добрата
черногорÑка армиÑ.
3. Знаете ли, че Шипка не е патриотичен мит. Знаете ли, че Иван Вазов не преувеличава, когато казва в извеÑтното Ñи Ñтихотворение,
че на Шипка не Ñамо Ñи Ñпечелихме Ñвободата, но ÑпаÑихме от унищожение руÑката
Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð¸ â€œÑ†Ð°Ñ€Ñ Ð´Ð¾Ñ€Ð¸â€.
Случва неведнъж в иÑториÑта на войните
една Ñравнителномалка чаÑÑ‚ да
Ñпечели в Ñвоето
Ñражение цÑлата
война
Имаше го и в нашата по-къÑна иÑториÑ. Девета плевенÑка Ð´Ð¸Ð²Ð¸Ð·Ð¸Ñ 1918 г. в ÑÑŠÑтав
Ñамо от 34 хил. бойци – чиÑленоÑтта на цÑлата ни Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ðµ 1 млн. души, Ñпечели
Ñама битката при Дойран. И Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° поÑтигнахме благоприÑтното СолунÑко примирие,
Ñпожред което Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ñмаше да бъде окупирана от войÑки на балканÑките Ñи ÑÑŠÑеди
– Ñърби, гърци и румънци.
Каква бе военната ÑÐ¸Ñ‚ÑƒÐ°Ñ†Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ 20 юли? РуÑите Ñи даваха Ñметка, че дори Ñамо
двете турÑки армии можеха да ги размажат. РтурÑкиÑÑ‚ флот на Дунав (44 канонерки
ÑÑŠÑ 77 оръдиÑ) можеше да разруши единÑтвената им връзка Ñ Ð ÑƒÐ¼ÑŠÐ½Ð¸Ñ â€“ моÑта при
Свищов. Петима руÑки генерали Ñа опаковаха багажа, обÑвиха Ñе за болни и отидоха
да Ñе лекуват в РумъниÑ. Императорът заповÑдва да бъдат ареÑтувани и Ñъдени за
дезертьорÑтво. Разжалвани Ñа и пратени в Сибир.
Ðо тук върхоното турÑко командване направи груба грешка, заповÑдвайки комбинирата
атака на дунавÑÐºÐ¸Ñ Ñ„Ð»Ð¾Ñ‚ и Ñеверните турÑки армии да започне едва когато армиÑта
на Сюлейман мине Балкана, Ñ‚.еÑÑ‚. подÑигури победата Ñи Ñ Ñ‚Ñ€ÐµÑ‚Ð° армиÑ. Ðе е трудно
да Ñе прогнозира какво щеше да Ñе Ñлучи. Сто и петдеÑетхилÑдната руÑка Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð½Ñмаше
дори и да уÑпее да Ñе оттегли зад Дунав и щеше да копитулира. Ð’ РуÑÐ¸Ñ Ñлед вÑÑка
неуÑпешна война избухва Ñ€ÐµÐ²Ð¾Ð»ÑŽÑ†Ð¸Ñ Ð¸ цалÑÑ‚ щеше да бъде Ñвален. РуÑÐ¸Ñ ÐµÐ´Ð²Ð° ли щеше
да повтори кампаниÑта, а българÑкиÑÑ‚ народ щеше да бъде изклан като арменците
през 1915 г. и гърците в Мала ÐÐ·Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 1922 г.
И така по волÑта на Ñъдбата Сюлейман паша тръгва към ШипченÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ…Ð¾Ð´. Там Ñме
Ñамо ние – 7000 българÑки мъже от опълчението и от отделни чаÑти от БрÑнÑÐºÐ¸Ñ Ð¸
ОрловÑÐºÐ¸Ñ Ñ€ÑƒÑки полкове. ОÑтаналите руÑнаци Ñа изпратени на Хаинбоаз. Радецки,
командващ отбраната на Балкана, правилно преценÑва, че Сюлейман би Ñ‚Ñ€Ñбвало да
мине през този леÑен проход. Между другото, Сюлейман може да мине Балкана през
още 15 прохода на Стара планина без да изгуби и един войник – те Ñа в турÑки ръце.
Ðа ден-дна дни път Ñа и КарнобатÑкиÑÑ‚, и СливенÑкиÑÑ‚, и ÐйтоÑкиÑÑ‚, и ТроÑнÑкиÑÑ‚,
и кой ли още не прохода. Ðо той тръгва към Шипка. Казват, за да Ñи отмъÑти за
боÑ, който Ñде от опълчението при Стара Загора.
Щабните муофицери тайничко
го подиграват,
че пет чаÑа “раите†Ñа му ÑкъÑали шушоните от бой.
Ðа РуÑÐ¸Ñ Ñ‚Ñ€Ñбва около меÑец да докара до Дунав елитните Ñи чаÑти – 12 гренадирÑки
дивизии, артелерийÑките Ñи корпуÑи и Ñ‚.н., въоръжени Ñ Ð¼Ð¾Ð´ÐµÑ€Ð½Ð¾ оръжие. Ðо Сюлейман
на 9 авгуÑÑ‚, когато започва атаката на Шипка, е Ñамо на 2 дни път от ДунавÑката
равнина. Ðа 9, 10 и 11 авгуÑÑ‚ бойците от оÑтаналото Ñам опълчение на Шипка Ñа
изправени пред Ñтрашна дилема. Във вÑички времена и епохи военниÑÑ‚ дълг Ñе ÑмÑта
за изпълнен докрай, ако войните измрат до един, вражавайки Ñе Ñ Ð²Ñ€Ð°Ð³Ð°. Опълченците
нÑмат право дори да измират. Тогава Сюлейман пак ще мине Балкана и Ñ Ñ€ÑƒÑите, и
Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ‚Ðµ е Ñвършено. Те имат Ñамо една възможноÑÑ‚ – ПОБЕДÐ. И поÑтигат тази
ПОБЕДÐ. Ð¡ÑŠÑ Ñкапаните Ñи музейни пушки, Ñ ÐºÐ°Ð¼ÑŠÐ½Ð¸, дървета, труповете на загиналите.
Ðе е прав дÑдо Вазов, че в поÑледната атака на 11 авгуÑÑ‚ щÑл да падне “заветниÑÑ‚
хълмâ€, но
приÑтигналите105 казаци на
Радецки ÑпаÑили
положението
След поÑледната отбита атака турците бÑгат като луди към лагера в Шейново, а
опълченците, вдигнали Ñе Ñамоволно в контраатака, Ñе биÑт… Ñ Ð¾Ñ„Ð¸Ñ†ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи, като
Ñе мъчат да ги върнат в окопите, за да не бъдат отрÑзани от върха от нови турÑки
чаÑти. Ð’Ñе пак турците Ñа 35 000, а ние Ñамо 6500.
След Шипка турÑките уÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¼Ð¸Ñ€Ð°Ñ‚. Шипка Ñпечелва не един, а нÑмолко меÑеца,
през които руÑнаците Ñи оÑигурÑват и голÑмокалибрената артилериÑ, и гренадирите,
и казашката конница. И почват да млатÑÑ‚ турците по вÑички правила на военното
изкуÑтво. И ги довършват, отново не без наша помощ.
You are not allowed to view links.
Register or
Login