Ðационализмът ни има две Ñтруни – омраза към турците и â€žÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ðµ наша“
Проф.Дичев, българÑкото общеÑтво отново е възпалено на тема МакедониÑ.Снощи /на 24 Ñептември – б.а./ дори премиерът БориÑов заплаши ÑÑŠÑедката ни,че ако не вземе мерки, нÑма да получава повече помощ от наÑ… Да започнем направо – законно поÑтавена ли е плочата на връх Каймакчалан, коÑто Миленко ÐедковÑки разруши преди дни Ñ Ñ‡ÑƒÐº?
БългарÑкиÑÑ‚ дебат Ñтартира без оÑÐ½Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚: плочата е поÑтавена без разрешение от чаÑтни българÑки граждани /ÑюрреалиÑтичното в ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ðµ, че Ñа военни/. Ðа тази плоча е поÑтавен надпиÑ, който очевидно дразни македонците: „паднали за обединението на БългариÑ“. Да Ñе говори за „обединение“ на териториÑта на ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð·Ð½Ð°Ñ‡Ð°Ð²Ð° да отричаме ÑъщеÑтвуването на тази държава, това е една крайно болезнена тема.
С една дума нашите хора извършват Ð¿Ñ€Ð¾Ð²Ð¾ÐºÐ°Ñ†Ð¸Ñ â€“ Ñъзнателно или поради липÑа на добра преценка, не знам. Ðа това от другата Ñтрана Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ñ ÐºÐ¾Ð½Ñ‚Ñ€Ð°-провокациÑ; намеÑто Ñъответните влаÑти да премахнат плочата, Ñ Ð½ÐµÑ Ñе ÑаморазправÑÑ‚ меÑтни граждани, а този журналиÑÑ‚ гордо качва Ñнимки в интернет. Имате чувÑтво, че Ñте на футболен мач, едните пишат Ñамо ЛевÑки, другите драÑкат отгоре „долу ЛевÑки“. Ðали Ñи предÑтавÑте какво би Ñтанало ако догодина, във връзка Ñ Ð³Ð¾Ð´Ð¸ÑˆÐ½Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð°, турÑки военни дойдат и на ÑÐ²Ð¾Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð° поÑтавÑÑ‚ паметна плоча в Стара Загора в памет на „оÑманÑките войници паднали в защита на родината“ през 1877? Впрочем защо да напрÑгаме фантазиÑта Ñи – Ñ Ñ‡ÑƒÐº Ñтрошиха паметната чешма за Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки националиÑти; и те така качиха видеото в интернет. Изобщо мемориалите Ñа трудна работа, Ñ‚Ñ€Ñбва време, ÑъглаÑие.
Резултатът от акциÑта на Каймакчалан беше като на Ñ„ÑƒÑ‚Ð±Ð¾Ð»Ð½Ð¸Ñ Ñтадион – ÑроÑтно обругаване на македонците у наÑ, на българите оттатък. Тук идват избори, там решават политичеÑка криза. И в цÑлата тази Ð´Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚Ð¸Ñ Ð¾Ð»ÐµÐºÐ²Ð° Ñамата иÑторичеÑка памет. Вижте Ñамо как поменаваха ГолÑмата война в западна Европа. Дали при битката на реката Сом например има Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñ Ð½Ð° „падналите немÑки войници за обединение на ГерманиÑ“. Ðе – тези ритуали говорÑÑ‚ за нещо ÑъвÑем друго – за трагизма и безÑмиÑлието на войната, за катаÑтрофата на Европа, за „никога повече“.
Ðко нашите хора иÑкат да почетат паметта на падналите там, нека потърÑÑÑ‚ друга формула. Ðапример да извършат ритуалните дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð·Ð°ÐµÐ´Ð½Ð¾ ÑÑŠÑ Ñърби, македонци, гърци. Да напишат „паднали в братоубийÑтвена война“ или пък „изпълнили докрай воинÑÐºÐ¸Ñ Ñи дълг“ – нещо такова, обединÑващо. Да го направÑÑ‚ под мото от ДебелÑнов „МъртвиÑÑ‚ не ни е враг“. Можеше проÑто църквата да потърÑи контакт Ñ Ñ†ÑŠÑ€ÐºÐ²Ð¸Ñ‚Ðµ на правоÑлавните ни ÑÑŠÑеди и да Ñложи един кръÑÑ‚.
Ðаправиха ми впечатление енергичните Ð¾Ð±Ð²Ð¸Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ закани по въпроÑа Ñ Ñ€Ð°Ð·Ñ€ÑƒÑˆÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð° плоча, както от Ñтрана на националпопулиÑтите като КраÑимир Каракачанов, така и от директора на ÐИМ Божидар Димитров. Реагираха шумно и от Ñредите на БСП.ÐÑкои допуÑнаха и провокации на тайните Ñлужби. Как преценÑвате чиÑто политичеÑки реакциите у наÑ?
Ðали Ñи предÑтавÑте как точно тези перÑонажи, които направиха кариера Ñ Ð¿Ñуване комшиите, биха намерили общ език Ñ Ð¼Ð°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ? ÐамеÑата им Ñамо ще увеличи крÑÑъците и злобата.
БългарÑкиÑÑ‚ национализъм има две Ñтруни – омраза към турците, почерпена от учебника за пети ÐºÐ»Ð°Ñ Ð¸ â€žÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ðµ наша“, коÑто Ñе активизира на чашка в битови механи. По вÑеки повод Ñрещу западната ни ÑÑŠÑедка Ñе излива обилна помиÑ, като оÑновното разбира Ñе е Ñтановището, че те Ñа измиÑлена нациÑ, че нÑмат език и че ще им дадем да разберат, ако не Ñа ни благодарни. Това мобилизира редиците на чеверме-патриотите, но за Ñъжаление подкопава възможноÑтта за иÑтинÑко Ñближаване Ñ Ð¼Ð°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ.
Възникнала в Ñредата на Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð²ÐµÐº, македонÑката Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ° или иначе е факт; очаквахме да Ñе разпаднат Ñлед 1991, но не Ñе Ñлучи. И днеÑ, 25 години Ñлед откъÑването им от ЮгоÑлавиÑ, те продължават да Ñа по-близки до Ñърбите, отколкото до наÑ. Ðко нÑкой поиÑка българÑки помощ, то е за да замине в ГерманиÑ. Хайде Ñе замиÑлете дали пÑевдопатриотите у Ð½Ð°Ñ Ð½Ñмат заÑлуга за това. От другата Ñтрана разбира Ñе е Ñъщото, македонÑката идентичноÑÑ‚ има за оÑновно Ñъдържание анти-българÑкото.
Така че инцидент като този добре обÑлужва националпопулиÑтите и от едната и от другата Ñтрана на границата. ПрипомнÑм ви, че подобни инциденти Ñтават непрекъÑнато – например преди нÑколко години един българофил във Ð’ÐµÐ»ÐµÑ Ð¸Ð·Ð´Ð¸Ð³Ð½Ð° без позволение паметник на Тодор ÐлекÑандров в двора Ñи, нашето ВМРО провокативно отиде да го открива, поÑле меÑтните го Ñъбориха. Онези вдигат паметник на Самуил, ние бързаме да не оÑтанем назад. Обидна детинщина! Като оÑтавите тези тъпи футболни дрÑзги – какви Ñа ни отношениÑта Ñ ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ? Къде Ñа македонÑките артиÑти, учени, инвеÑтитори… Тъжна работа.
Задоволително ли е изÑвлението на МакедонÑкото миниÑтерÑтво на външните работи, в което Ñе наÑтоÑва за Ñпазване на международноуÑтановени процедури за поÑтавÑне на паметни плочи? Ð’ македонÑката преÑа твърдÑÑ‚ в подкрепа на тази правителÑтвена теза,че плочата е поÑтавена незаконно, но не Ñе обÑÑнÑва защо е незаконна…
Плочата поÑтави Скопие в цуг-цванг, те нÑмаше какво друго да направÑÑ‚. Май не го разбират това нашите говорители, които казват, че там можели да проÑвÑÑ‚ човещина, че Ñтава дума за убити хора и пр. Спомнете Ñи паметника на Ð½ÐµÐ·Ð½Ð°Ð¹Ð½Ð¸Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñки воин, вдигнат пак Ñамоволно от братÑта Юзеирови – можеше ли нашите влаÑти да не го ÑъборÑÑ‚, да кажат човещина, нали и турци Ñа воювали в българÑката армиÑ? Ðе, това Ñа едни такива железни идеологичеÑки хватки оÑобено мощни в малки, неÑигурни в Ñебе Ñи държавици. Тезата за обединението на българÑките земи прÑко атакува македонÑката национална Ð¸Ð´ÐµÐ¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð¸ ми е трудно да Ñи предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ñтво, което би могло да Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ³Ð»ÑŠÑ‚Ð½Ðµ /имайте предвид, че лÑвата Ð¾Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð² Скопие е още по-враждебна към наÑ, още по-ÑърбоманÑка/. Ð¢Ð¸Ñ ÑтраÑти могат да ни изглеждат архаични, но ето на – из Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚ наблюдаваме надигане на идентичноÑтни ÑтраÑти, на ирационализми от вÑÑкакъв вид. Вижте Ñамо как реагира българÑката публика вÑеки път когато им Ñервират глупоÑÑ‚ от типа „махат дÑдо Вазов от учебника“ или „цигани Ñе изпикаха на знамето“.
Проф.Дичев, за мен е Ñмущаващ фактът,че към иÑториÑта Ñе поÑÑга нÑкакÑи като към буре Ñ Ð±Ð°Ñ€ÑƒÑ‚, от което ще грабнем главнÑта,за да подпалим чергата на ÑÑŠÑеда. Ето този Ñлучай Ñ ÐšÐ°Ð¹Ð¼Ð°ÐºÑ‡Ð°Ð»Ð°Ð½ е от преди 100 години. Малцина помнÑÑ‚ кой Ñе е бил и защо, кой е бил победен и кой победител, но ÑтраÑтите Ñе разпалиха. Така Ñе държим и Ñ Ð¾Ð±Ñ‰Ð¾Ñ‚Ð¾ Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ ни минало – винаги иÑкаме Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð´Ð° е народът – мъченик, народът да Ñе миÑли Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¾ „Г. Изначално оповеÑÑ‚Ñваме,че другите Ñа виновни пред Ð½Ð°Ñ Ð¸ то – завинаги. Защо е така?
ÐациÑта ни Ñвно не е дооформена, не е Ñигурна в Ñебе Ñи и за това отново и отново прибÑгва към нÑкакви театрални героизации. Вземете маниÑта на иÑторичеÑките възÑтановки, коÑто залива българÑките градове – как не преиграват никога тъмен момент на иÑториÑта, вÑе победи Ñлед които нÑкой повежда хорото. ИÑториÑта не е повод за наздравици, а за ÑамокритичноÑÑ‚ и поука. Само че нашето его е неÑъизмеримо ÑÑŠÑ Ñкромното не мÑÑто в ÑветовноиÑторичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ, Ñ‚Ñ€Ñбва значи да го помпаме непрекъÑнато.
ИÑториÑта като че ли вече не е наука, а нÑкакъв тип фолклор, в който нÑма нужда от Ñериозни учени и на народа Ñе дава това, което иÑка. Бунтът на маÑите втора чаÑÑ‚. ТВ игри, феÑтове, викторини. Преди меÑец един шеф на музей реши да напише на ÑÐ²Ð¾Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð° учебник по родинознание – точно както онези военни решили да Ñложат плоча. ШеÑтва по вÑички телевизии, Ñегашните ни учебници били антибългарÑки, из Ñоциалните мрежи Ñе пенеха различни патриоти. Значи иÑкаме децата ни да учат това, което ни хареÑва, не това, което Ñе е Ñлучило. Отворете ютюб и ще видите какво мощно производÑтво на фолклорна наука има: колко древни, велики, духовни и тъй нататък Ñа българите. Ð˜Ð·Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñе нÑкой Ñериозен човек и казва, извинÑвайте, ама ИÑÑƒÑ Ð¥Ñ€Ð¸ÑÑ‚Ð¾Ñ Ð½Ñма българÑки корен – и на хората им Ñтава неприÑтно, ÑменÑÑ‚ канала.
ОтговорноÑÑ‚ на интелигенциÑта е да удържа тази пазарна ÑтихиÑ, да разграничава вълнуващите фентъзи-Ñюжети от по-Ñкучните, но по-важни за живота ни иÑторичеÑки факти. Да вземем ГолÑмата война. Ð’ Първата балканÑка вÑе още можем да видим желание за оÑвобождение на оÑтаналите в ИмпериÑта братÑ, но в Ð½ÐµÑ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ на Ñтраната на турците против Ñърби и гърци; това е реваншиÑтка, завоевателна, идиотÑка война, коÑто довежда катаÑтрофа и тотално крушение на Ñтраната ни за много години напред. Е, така ли да Ñ Ð¿Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ð°Ð²Ð°Ð¼Ðµ – Ñ Ð³ÐµÑ€Ð¾Ð¹Ñки възÑтановки и кичозни паметници? Или да Ñе замиÑлим малко по-Ñериозно как, защо, заради какво Ñе е Ñлучила?
Разбира Ñе почит заÑлужават вÑички паднали за родината, но не можем да Ñпираме тук. Време е например да преоÑмиÑлим териториалните претенции, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ и до Ð´Ð½ÐµÑ Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑÑ‚ българите – Сан-ÑтефанÑÐºÐ¸Ñ Ñиндром /меланхолична обида от нещо, което е могло да Ñе Ñлучи, но не Ñе е Ñлучило и нÑма да Ñе Ñлучи/. Ðе живеем в нÑкаква компютърна игра, където меÑтим танкове и завземаме едни или други полета. Териториите Ð´Ð½ÐµÑ Ð½Ñмат оÑобен икономичеÑки ÑмиÑъл, по-богатите дори гледат да Ñе отървават от бедните. Ðа териториите обаче живеÑÑ‚ хора: какво Ñи предÑтавÑме, че ще правим Ñ Ð¼Ð°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ ако завладеем МакедониÑ, ще ги оковем във вериги? ПрекраÑно би било да Ñпечелим тези хора за приÑтели, да Ñближим езиците Ñи, културите, икономиките Ñи; но разбира Ñе Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ð´Ð¸ тази работа Ñтава вÑе по-невъзможна.
ПрофеÑор Ивайло Дичев преподава културна Ð°Ð½Ñ‚Ñ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð² СофийÑки универÑитет, пиÑател, активен еÑеиÑÑ‚. ÐоÑител на наградите „Паница“, „Димитър Пешев“.