ПиÑателÑÑ‚ Ðнтони Георгиев: Много от българÑките поговорки Ñа превод от …турÑки
БългарÑките турци, Турците в БългариÑ
ЖурналиÑÑ‚ÑŠÑ‚ и пиÑател Ðнтони Георгиев предÑтави ÑÐ²Ð¾Ñ Ð½Ð¾Ð² изÑледователÑки труд, наречен „Турците в БългариÑâ€. Ðвторът и неговиÑÑ‚ екип Ñи поÑтавÑÑ‚ за цел да покажат колко Ñа абÑурдни предразÑъдъците ни ÑпрÑмо българÑките турци и това, че те Ñа единÑтвеното малцинÑтво в Европа, което не е емигрантÑко, а е чаÑÑ‚ от иÑториÑта и културата на държавата, в коÑто живее, Ñ‚.е в БългариÑ. Ðнтони Георгиев Ñе ÑъглаÑи Ñ ÑƒÐ´Ð¾Ð²Ð¾Ð»Ñтвие да Ñподели Ñ Ñ‡Ð¸Ñ‚Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ð¸Ñ‚Ðµ на „БургаÑки репортер†Ñвоите впечатлениÑ, натрупани по време на работата по напиÑването на книгата.
СмÑтате ли, че подобни книги ще помогнат българите и турците да предолеÑÑ‚ различиÑта по между Ñи, като откриÑÑ‚, че между Ñ‚ÑÑ… има много повече прилики?
Ðе иÑкам да звучи като ÑамохвалÑтво, но такива книги Ñа задължителни. Ð’ оÑновата на вÑÑко едно недоверие, в оÑновата на вÑеки един предразÑъдък Ñтои непознаването на другиÑ. Ðко човек знае какви Ñа били нещата, какви Ñа в момента, има нужда от пÑихиатър, ако продължава да Ñ‚ÑŠÑ€Ñи Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¸Ñ‡Ð¸Ñ Ð²Ð¼ÐµÑто прилики. Малко витиевато Ñе изказвам, но това е иÑтината.
Ð’ оÑновата на вÑички предразÑъдъци Ñтои не Ñамо непознаването на другиÑ, но ÑтоÑÑ‚ идеÑ, които нÑкой има за другиÑ, които не Ñа иÑтинÑки. Това не Ñе онаÑÑ Ñамо за турците, отнаÑÑ Ñе за вÑички в Европа. Ðз като българин, когато отида в Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ уÑещам предразÑъдъци отноÑно българите. Те не Ñе отнаÑÑÑ‚ лично към мен, отнаÑÑÑ‚ Ñе към други, но мога да ги уÑетÑ. Ðко обÑÑниш на хората и им покажеш, че това не е така, нÑма да има диÑкриминациÑ.
Какво научихте вие и вашиÑÑ‚ екип, докато Ñе Ñрещахте Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñките турци?
Страшно много неща…
Загубихте ли нÑкои от предразÑъдъците Ñи?
Ðз лично още от времената на бургаÑката английÑка Ð³Ð¸Ð¼Ð½Ð°Ð·Ð¸Ñ Ð½Ðµ Ñъм имал предразÑъдъци, защото винаги Ñъм Ñе ÑъмнÑвал в това, в което Ñа ми говорили. Бих казал, че Ñъм научил много нови неща, безкрайно много неща. Ðз Ñъм журналиÑÑ‚. ОÑновното изиÑкване човек да Ñтане журналиÑÑ‚ е да бъде любопитен. Защо Ñветът така е уÑтроен. Защо едни хора изглеждат по един начин, а други хора по друг? Това е в оÑновата на занаÑта. Ðз бидейки много любопитен, Ñе наÑочих към неща, които не знаех. Започнах да ги научавам. Започнах да ги научавам не от книги. Учех ги от пътуване из Ñтраната, разговори Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ хора, Ñнимки на обекти…нÑкои от които много труднодоÑтъпни. Мога да кажа, че нÑкои неща оÑобено в облаÑтта на бита, на ежедневието, в облаÑтта на езика…оÑобено, ако човек знае турÑки език, а аз не знам. Знам Ñамо нÑколко думи, но имам хора в екипа, които Ñа турÑки филолози, които ми обÑÑниха, че 90% от българÑките поговорки Ñа…турÑки. Те Ñа буквален превод от турÑки. Ð’ тази книга може да Ñе разбере, че българÑката възрожденÑка музика от XIX век, включително революционните мелодии от типа на „Стани Ñтани юнак бълканÑки†Ñа турÑки.
Военни маршове ли?
Ðе Ñамо военни маршове, но има и такива. Ðапример „ЯÑен меÑец веч изгрÑва, в цÑла Странджа роб запÑваâ€, пеÑен химн на Странджа планина. Тази пеÑен ÑъщеÑтувва в ТурциÑ, ÑъщеÑтвува в ГърциÑ, в БоÑна и в МакедониÑ. Звучи шокиращо в началото, но човек като Ñе замиÑли, какво да бъде. Ð’ онези векове на една разпадаща Ñе империÑ, когато на Балканите заповат да Ñе Ñъздават национални държави, има нужда от култура. Ðай-еÑтеÑтвен източник на тази култура е Ñтарата имперÑка Ñила. И така Добри Чинтулов и вÑички оÑтанали Ñа заели….
Ðми „Тих бÑл Дунав†не е българÑка пеÑен. Ð¢Ñ Ðµ руÑка пеÑен.
http://burgas-reporter.com/2012/12/pisatelyat-antoni-georgiev-v-osnovata-na-predrazsdcite-stoi-nepoznavaneto-na-drugiya/