http://bg.zaman.com.tr/bg/detaylar.do?load=detay&link=3134Свещеният Рамазан трябва да ни научи на духовна дисциплина
„За поддържането на живота човек непременно има нужда от храна и вода. Но както всичко, което се консумира без съобразяване със здравословните принципи на хранене, е вредно за организма, така и подсилването на стомаха до степен, в която ще потисне сърцето и ще тласне човека от степените на живот на духа и сърцето в бездната на животинското и плътското, е гибел.“Дисциплина е френска дума, значението на която се свързва с предписания и забрани, които трябва да се спазват за поддържане на реда; умствено, етично и духовно възпитание и „дух за порядък”, за да може да бъде човек уравновесена личност. Дисциплиниран човек е този, който живее в рамките на определени правила и принципи, който е чувствителен по отношение на организираността и реда Всъщност животът на вярващия винаги трябва да протича в хармония. Той предварително трябва да знае кога какво трябва да върши, с какво да се занимава и какви дела да върши и да действа съгласно тези норми. Извън намерението му за планиране на задачите, които ще свърши по-напред, и за работа съобразно дадена програма той не трябва да храни мисли като следната: „А сега какво да правя?” Той на всяка цена предварително трябва да планира задълженията си към Всевишния, към останалите хора, личните си ангажименти, както и кое ще извърши по-напред; да дава пример за порядъчност и организираност с всичките си действия. Всъщност богослуженията са много важен крайъгълен камък за организирането на задълженията и за разпределението на времето и вярващият човек в повечето случаи регулира делата си според календара на богослуженията. Той разпределя деня си на определени времеви отрязъци с мисълта: „След обедната молитва; преди вечерната молитва...” и се старае да не прекарва празен миг.Хората, които знаят цената на времето и гледат на живота като на много важна благодат, която трябва да се оцени, поставят под контрол всичко - от храненето до лягането и ставането; не отлагат и не оставят нито един свой проблем в хаотично състояние. Те знаят, че както хората, така и институциите са най-продуктивни тогава, когато са организирани.
Ето, налагайки решителност към желаните от душата храна-вода-сън, месец Рамазан учи как да се въведе дисциплина в живота, като изброените нужди се задоволяват в рамките на нужното и с чувство на възхвала и благодарност. Учи ни постоянно да следваме правилния път, като се приютяваме в атмосферата на сърцето и духа срещу страстите на душата, както и като даваме свобода на съвестта и укрепим волята.Нека всички да бъдем еталон за вярност и преданост
Свещеният Рамазан осигурява на човека да ограничи и контролира храненето и пиенето, които са сред най-големите му слабости. Рамазанът ни учи на дисциплина на хранене. Да, за поддържането на живота човек непременно има нужда от храна и вода. Но както всичко, което се консумира без съобразяване със здравословните принципи на хранене, е вредно за организма, така и подсилването на стомаха до степен, в която ще потисне сърцето и ще тласне човека от степените на живот на духа и сърцето в бездната на животинското и плътското, е гибел. Да, непрекъснатото консумиране на разни неща без определен режим на хранене и винаги пълният стомах са вредни за организма и са деяния, които Всевишния не одобрява.
Говеенето през този Свещен месец, определянето на времето за хранене, въздържането от разхищение и преяждане, от вредните за телесното и душевното здраве неща и същевременно въздържането от посягане на забраненото, оставайки в границите на позволеното, изгражда определени навици във връзка с изброените положения; Рамазанът създава дух на дисциплина у хората, които говеят. Той превръща всеки човек, който умее да се облагодетелства от атмосферата му, в еталон за преданост. Вярващият, който говее и полага усилия, за да разбере тайната на говеенето, винаги преследва предаността както в поведението си към Всевишния, така и в отношенията си с хората. Той не се задоволява с това да бъде човек, който отслужва молитви само в определено време, върви към хоризонта на богослуженето и остойностява деня си със съзнанието за богослужене, живее с чувството, че във всеки миг отслужва богослужения. Когато за малко се освободи от склонност към светското и плътското, пред него се появява целта на посвещаване на себе си на Всевишния и да стане човек на истината. За да постигне тази цел, той прави опити, по думите на Бедиуззаман, да мисли за Аллах, да говори за Аллах, да обича заради Аллах, да остане в границите на „лиллях, ливеджхиллях, лиеджлиллях” (Работете в името на Аллах, срещайте се в името на Аллах, трудете се в името на Аллах) и винаги да бъде насочен към Всевишния; в резултат на тези опити той всеки ден се доближава към успеха. Така вярващият се превръща в човек на верността и предаността.
