1280 г., КонÑ.
Джелаладин Руми Ñлед дълги години медитациÑ...
Любовта дойде
И Ñе превърна в кръв в моето Ñ‚Ñло
Бързаше във вените ми и
Се обръщаше в Ñърцето ми
ÐавÑÑкъде, където погледнех
Виждах едно единÑтвено нещо
Името на любовта, изпиÑано
върху крайниците ми
върху лÑвата ми длан
върху челото ми
отзад на тила ми
върху Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÑŠÑÑ‚ на деÑÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ крак...
О, приÑтелю
Ð’Ñичко в мен, което виждаш
Е Ñамо обвивка,
ОÑтаналото принадлежи на любовта
***
Светът не подхожда на любовта ти.
Да бъда далеч от теб
Е Ñмърт, коÑто иÑка да отнеÑе душата ми.
Сърцето ми, прекраÑното
Ðе бих изтъргувал и за Ñто хилÑди души.
ТвоÑта едничка уÑмивка ще го получи безплатно.
***
Твой ред е Ñега,
Ти чака, ти беше търпелив.
ÐаÑтъпи чаÑÑŠÑ‚
Да те полираме.
Ðие ще превърнем вътрешната ти перла
Ð’ горÑща къща.
Ти Ñи златна мина.
Ðе знаеше ли това,
Скрит в мръÑотиÑта на Ñвета?
Твой ред е Ñега
Да бъдеш поÑтавен в огънÑ.
Ðека кремираме
Твоите нечиÑтотии.
Преводът е от английÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ²Ð¾Ð´ на Шахрам Шива (ÑмÑтаниÑÑ‚ за най-добър преводач на Руми от перÑийÑки на английÑки)
К.