ТурÑка национална Доктрина
Планът "БаÑзид" и ДПС като инÑтрумент за изпълнението му
СъщноÑÑ‚ на плана- да уÑтановÑÑ‚ три абÑолютно еднакви по големина етничеÑка ÑÐ»Ð¾Ñ Ð² Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ - ТУРЦИ,ЦИГÐÐИ И БЪЛГÐРИ.
Стенограмата на Ñрещата на Ñ‚Ð¾Ð³Ð°Ð²Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð¸ÑÑ‚ÑŠÑ€ на външните работи Петър Младенов Ñ Ñ‚Ð¾Ð³Ð°Ð²Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð¸ÑÑ‚ÑŠÑ€ на външните работи на Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð’Ð°Ñ…Ð¸Ð½ Халефоглу на 7 ноември 1986 г. във Виена в двореца Хофбург.
...
Петър Младенов: Очевидно най-напред Ñледва да Ñе договорим как ще процедираме. Ðие имаме опит за това що Ñе отнаÑÑ Ð´Ð¾ двуÑтранните Ñрещи, когато единиÑÑ‚ от Ð½Ð°Ñ Ðµ бил домакин, а другиÑÑ‚ - гоÑÑ‚. Ðо Ñега Ñе Ñрещаме на неутрален терен, на териториÑта на неутрална ÐвÑтриÑ.
Ð’. Халефоглу: Ðе възразÑвам Вие първи да говорите.
Петър Младенов: Ðие неведнъж Ñме заÑвÑвали, че придаваме голÑмо значение на добрите Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ ÑÑŠÑ ÑÑŠÑедните Ñтрани, в това чиÑло и Ñ Ð ÐµÐ¿ÑƒÐ±Ð»Ð¸ÐºÐ° ТурциÑ. Ðашата Ñтрана винаги Ñе е обÑвÑвала и Ñега Ñе обÑвÑва за активен диалог Ñ Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ. Тази неизменна българÑка Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð±Ðµ потвърдена още веднъж от предÑÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° Ð”ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñъвет на ÐРБ Тодор Живков по време на ÑÑŠÑтоÑлата Ñе в Правец на 12 Ñептември преÑконференциÑ.
Ðие бихме иÑкали нашата днешна Ñреща да бъде делова, полезна и конÑтруктивна.
Спирам Ñе малко по-подробно на мотивите, от които Ñе ръководехме, за да предложим провеждането на Ñегашната Ñреща, защото нÑкои Ð¸Ð·ÐºÐ°Ð·Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° отговорни турÑки предÑтавители целÑÑ‚ да Ñъздадат впечатлението и директно внушават,че ние Ñпециално Ñме молили турÑката Ñтрана за днешната Ñреща. Каква е иÑтината по въпроÑа? ИÑтината е такава, че никого за нищо не Ñме молили. ИÑтината Ñъщо е такава, че ние Ñметнахме, че и двете Ñтрани Ñа заинтереÑовани от провеждането на разговора, ИÑтината е такава, че ние предложихме да Ñе Ñрещнем, ръководени от чувÑтвото за отговорноÑÑ‚, от желанието да Ñе Ñпре хлъзгането на отношениÑта между двете Ñтрани в нежелана поÑока, а не защото Ñе боим от нÑкого или защото Ñме притиÑнати.
БългарÑкото ръководÑтво оценÑва, че нашите двуÑтранни Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ñе нуждаÑÑ‚ от нови Ñериозни импулÑи. Според Ð½Ð°Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹Ð½Ð¾ време е да Ñе Ñъздаде една нормална атмоÑфера за контакти на различни равнища.
Ð’Ñрно е, че иÑториÑта ни е оÑтавила нелеко наÑледÑтво и горчиви уроци, както и нÑкои противоречиÑ, които поÑтепенно Ñе изживÑват. По Ñ‚ÑÑ… ние Ñме говорили, готови Ñме да разговарÑме и занапред. БългарÑкиÑÑ‚ народ не е злопаметен. Той не прави Ñъвременна политика от онова, което е преживÑл през трагичните векове на турÑкото робÑтво. Той Ñе отнаÑÑ Ñ ÑƒÐ²Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ðµ към турÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´ и иÑка да живее Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ в доброÑÑŠÑедÑтво и приÑтелÑтво.
За Ñъжаление в поÑледно време и както ние миÑлим, не по наша вина, българо-турÑките Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñха тлаÑнати към една нежелана от Ð½Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ñока, към ÐºÐ¾Ð½Ñ„Ñ€Ð¾Ð½Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ общо влошаване и тази Ñ‚ÐµÐ½Ð´ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ñе запазва до днеÑ.
Ðие Ñме огорчени от разгърнатата антибългарÑка кампаниÑ. ПоÑтавÑÑ‚ Ñе в изопачена Ñветлина наши българÑки въпроÑи на международни форуми, трови Ñе атмоÑферата между двата ÑÑŠÑедни народа, злепоÑтавÑÑ‚ Ñе и двете Ñтрани. Това не ни хареÑва, но ние проÑвÑваме държавничеÑки подход и търпение. Идва момент обаче, когато ние, като Ñуверенна държава, убедена в ÑвоÑта правота, Ñме длъжни да реагираме и отговарÑме.
По нашето дълбоко убеждение, пътÑÑ‚ към влошаване и замразÑване на нашите Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ðµ път за никъде. Той е в разрез Ñ Ñ‚Ñ€Ð°Ð¹Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ интереÑи на двата ÑÑŠÑедни народа. Ðаш дълг като правителÑтва, ноÑещи отговорноÑÑ‚ пред Ñвоите народи и пред иÑториÑта е не да гледаме назад, а да проÑвим далновидноÑÑ‚ и да отправим поглед към ÑƒÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½, да открием нови перÑпективи пред нашите отношениÑ.
От турÑка Ñтрана Ñе поÑтавÑÑ‚ нÑкои хуманитарни въпроÑи. Ðие Ñе отнаÑÑме положително към Ñ‚ÑÑ… и ги решаваме в духа на Хелзинки.
Ðие вÑрваме, че разумът ще надделее. Дълбоко Ñме убедени, че в Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð½Ð° бъдещето на нашите народи и Ñтрани е да Ñе въздържаме от вÑÑкакви необмиÑлени и емоционални дейÑтвиÑ, недоÑтойни призиви и епитети, уронващи преÑтижа на държавните ръководители, правителÑтвата и народите. Да не допуÑкаме пропагандни кампании и дипломатичеÑки офанзиви за оклеветÑване и злепоÑтавÑне на другата Ñтрана пред Ñвоето и международно общеÑтвено мнение. Да не допуÑкаме намеÑа във вътрешните работи на другата Ñтрана, да запазим уважението и зачитането на взаимните интереÑи.
При такъв подход ние бихме укрепили духа на доверие и доброÑÑŠÑедÑтво, бихме открили нови Ñтраници в нашите отношениÑ.
Това бÑха въпроÑите, които иÑках да ÑÐ¿Ð¾Ð´ÐµÐ»Ñ Ñ Ð’Ð°Ñ.
Ð’. Халефоглу: По въпроÑа за изÑелването от българÑка Ñтрана неколкократно получавахме различни ноти, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ Ñе потвърждаваше българÑката Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ този въпроÑ. Ðие многократно предлагахме на българÑката Ñтрана провеждане на разговори, като заÑвихме, че ако е необходимо, бихме могли да Ñе договорим за изÑелването на нÑкои хора, но за Ñъжаление на тези наши молби и до Ð´Ð½ÐµÑ Ð¾Ñ‚ българÑка Ñтрана не бе даден никакъв положителен отговор. Ð’ Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑÑ‚ милиони хора, които Ñа Ñе изÑелили от Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð°ÐµÐ´Ð½Ð¾ ÑÑŠÑ ÑемейÑтвата Ñи. Тези хора предÑтавлÑват една голÑма група, коÑто оказва натиÑк и влиÑние както върху общеÑтвеното мнение, така и върху печата и другите държавни органи. Разбира Ñе, нито едно турÑко правителÑтво не е в ÑÑŠÑтоÑние да избегне този натиÑк и да оÑтане безразлично.
Когато тези ÑÑŠÐ¾Ð±Ñ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° ÑÐ²ÐµÑ‚Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ‡Ð°Ñ‚ започнаха вÑе повече да Ñе разпроÑтранÑват, това даде отражение и в Ñамата ТурциÑ. По това време започнаха да приÑтигат и обезпокоÑващи ÑÑŠÐ¾Ð±Ñ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ роднините на тези изÑелили и Ñе от Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð² Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð°ÑˆÐ¸ граждани, пък и от други Ñтрани. При наличието на вÑичко това по-нататък не беше възможно турÑкото правителÑтво да оÑтане безучаÑтно и то не можеше да не заеме официална Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ този въпроÑ. Ðие иÑкаме живеещите мюÑюлманÑки турÑки малцинÑтва в БългариÑ, ЮгоÑлавиÑ, Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ други Ñтрани да предÑтавлÑват добра връзка в отношениÑта ни Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ Ñтрани, иÑкаме тези Ñтрани да имат човешко отношение към тези хора. Т.е. да им Ñе признават правата на малцинÑтва, ÑъглаÑно многоÑтранните и двуÑтранни ÑпоразумениÑ. Същевременно иÑкаме да им Ñе разреши, в Ñлучай, че те пожелаÑÑ‚ да Ñе изÑелÑÑ‚ от тези Ñтрани.
Следователно, ако ми разрешите, иÑкам да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñледното предложение: нашите помощници да Ñе Ñъберат и да Ñе помъчат да разрешат проблемите на турÑкото малцинÑтво в БългариÑ.
Още веднъж иÑкам да отбележа, че дори и през ум не ми е минавало да Ñе намеÑвам във вътрешните работи на БългариÑ, Считаме, че ще бъде добре, ако подходим към въпроÑа Ñъобразно интереÑите и на двете Ñтрани.
Преди да завърша изложението Ñи, аз иÑкам да отбележа, че човек не може да промени нито географиÑта, нито иÑториÑта. Следователно, ние (и Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ ТурциÑ) Ñ‚Ñ€Ñбва да имаме предвид нашата иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ð³ÐµÐ¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ като умни хора, миÑлÑ, че можем да твърдим, че Ñме разумни хора, Ñ‚Ñ€Ñбва да можем да решим този въпроÑ. Ðевъзможно е от Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñе иÑка да не Ñе занимава Ñ Ð¼ÑŽÑюлманÑкото турÑко малцинÑтво в БългариÑ. Когато решим този въпроÑ, леÑно можем да намерим решение на вÑички оÑтанали въпроÑи.
Петър Младенов: Ðко нÑмате Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð´Ð° направим прекъÑване от 5 минути, за да може да Ñе поÑъветвам Ñ Ð¼Ð¾Ð¸Ñ‚Ðµ колеги за отговора на Вашето изложение. Ð’ противен Ñлучай можем да бъдем обвинени в липÑа на демократизъм.
***
След почивката:
Петър Младенов: С внимание изÑлушах изложението Ви, Ñ Ð½Ð°Ð´ÐµÐ¶Ð´Ð°Ñ‚Ð° да Ñ‡ÑƒÑ Ð½ÐµÑ‰Ð¾ конÑтруктивно, отговарÑщо на дейÑтвителните интереÑи на нашите Ñтрани и народи.
ÐÑкои от оценките Ви ÑподелÑм, но Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ не мога изобщо да Ñе ÑъглаÑÑ. ОÑтавам Ñ Ð²Ð¿ÐµÑ‡Ð°Ñ‚Ð»ÐµÐ½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾, че нÑкои недобронамерени хора и Ñреди неточно Ви информират по въпроÑите, на които, Ñпоред ÑобÑтвените Ви думи, придавате голÑмо значение. Понеже чаÑÑ‚ от тези въпроÑи Ñа вÑъщноÑÑ‚ чиÑто българÑки въпроÑи, ще Ñе Ñпра на Ñ‚ÑÑ… по-подробно. Бих иÑкал да вÑрвам, че моите поÑÑÐ½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ помогнат да Ñе разбере за какво Ñтава дума.
ИÑкам определено да заÑвÑ, че през поÑледните 20 години до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 1984 г., никакви оÑобено оÑтри проблеми Ñ Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ðµ Ñме имали. И това е така, тъй като нито едно турÑко правителÑтво през този период не Ñе е опитвало така грубо да Ñе намеÑи в нашите вътрешни работи, както това Ñтава през поÑледните 2 години.
Разбира Ñе, ние не бихме иÑкали да Ñе намеÑваме във вътрешните работи на ТурциÑ, но въпроÑÑŠÑ‚ за изменениÑта във военноÑтратегичеÑката обÑтановка в нашето непоÑредÑтвено международно обкръжение не може да не ни вълнува. Още повече, от турÑка Ñтрана Ñе чуха войнÑтвен и призиви за поход на турÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ СофиÑ. Ð’ този враждебен и провокационен хор Ñе включват и по-отговорни турÑки политици - не друг, а миниÑÑ‚ÑŠÑ€-предÑедателÑÑ‚ г-н Йозал заплашваше нашата Ñтрана и народ Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°, какво щÑло да им Ñе Ñлучи Ñлед като минат определени години.
ÐÐ°Ñ Ð¾Ñобено ни тревожи фактът, че Ñегашното турÑко правителÑтво реши да издигне знамето на една анахронична и реакционна идеологиÑ, отхвърлена още навремето от Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ñин на турÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´ Кемал Ðтатюрк. Става дума за пантюркизма, превърнат в официална политика на Ñъвременна ТурциÑ, поне в отношениÑта Ñ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ, което изцÑло заÑенчва провъзглаÑÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ðтатюрк принцип "мир в Ñтраната, мир в Ñвета".
Ðалице Ñа не по-малко Ñъмнителни и вредни Ñпекулации Ñ Ð¸ÑлÑма, опити за разпалване на религиозни ÑтраÑти. Тази тактика е Ñтара колкото Ñвета. Ð’ Средновековието, а и в по-ново време, Ñ‚Ñ Ðµ била причина за безцелно проливане на потоци от кръв. Законно е да Ñе поÑтави въпроÑÑŠÑ‚ - защо Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ñе захваща Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð¾Ð±Ð½Ð¸ Ñпекулации. Може би това произтича от оÑновите й като държава? Ðо, доколкото знаÑ, Република Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð±Ðµ Ñъздадена като ÑветÑка, а не като шариатÑка държава. У Ð²Ð°Ñ Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ и Ñъдилищата преÑледват различните иÑлÑмÑки течениÑ. От турÑки официални лица Ñъм чувал, че вие Ñте против иÑлÑмÑките революции. От вашите ÑредÑтва за маÑова Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ е извеÑтно, че в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° много мюÑюлмани ÑÑŠÑ Ñмъртни приÑъди, а деÑетки хилÑди правоверни лежат в турÑките затвори. ЦÑл ÑвÑÑ‚ знае, и това е невъзможно да Ñе Ñкрие, че в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° деÑетки милиони мюÑюлмани, които не Ñа турци, които обаче Ñа лишени от правото да говорÑÑ‚ на Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñи език, да живеÑÑ‚ по традициите и обичаите на ÑвоÑта народноÑÑ‚. Ðе ви ли Ñе Ñтрува, че би било по-полезно, ако турÑките влаÑти Ñе бÑха заели Ñ Ñ€ÐµÑˆÐ°Ð²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на тези реално ÑъщеÑтвуващи проблеми на мюÑюлманите в Ñамата ТурциÑ, вмеÑто да измиÑлÑÑ‚ и да Ñе опитват да Ñъздават изкуÑтвено проблеми в БългариÑ?
Що Ñе каÑае до положението Ñ Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñта у наÑ, накратко може да Ñе каже Ñледното. Ðие не водим ÑтатиÑтика кой каква вÑра изповÑдва. Това е личен Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ð° хората, на вÑеки отделен човек. От ÑоциологичеÑки и други Ð¿Ñ€Ð¾ÑƒÑ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ð°Ñ‡Ðµ Ñе знае, че болшинÑтвото от нашето наÑеление, оÑобено младите, хората в активна възраÑÑ‚, Ñа атеиÑти. От вÑрващите, предÑтавлÑващото мнозинÑтво Ñа хриÑтиÑни - източноправоÑлавни, католици, протеÑтанти, има мюÑюлмани, юдеи и др. За Ð½Ð°Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ е да Ñъздадем уÑÐ»Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð° вÑички Ñвободно да изповÑдват ÑвоÑта вÑра. Ðз вече Ñпоменах - мюÑюлмани в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð°. Това е факт. Ðо от това, далеч не Ñледва, че тези мюÑюлмани Ñа турци. Дълбоко погрешно е да Ñе ÑмеÑва религиозната Ñ Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð°Ñ‚Ð° принадлежноÑÑ‚. Слушайки внимателно вашето изложение, аз не можех да не отбележа, че вие говорите за мюÑюлмани в Сараево и Скопие, а за "турци" в БългариÑ. Ðе ви ли изглежда подобна поÑтановка абÑурдна, нелогична и провокационна? Ð’Ñрно е, че във вашите учебници по Ð³ÐµÐ¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð¿Ð¸ÑˆÐ°Ñ‚, че в чужбина, като Ñе започне от Китай, живеÑÑ‚ над 100 милиона турци. Как ги броите, кого Ñлагате в тази категориÑ, на Ð½Ð°Ñ Ð½Ðµ ни е извеÑтно. Ðо ако Ñе възприеме вашиÑÑ‚ подход, че в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑÑ‚ Ñамо турци, че вÑеки мюÑюлманин е турчин, очевидно далеч не може да Ñе Ñтигне.
Същото може да Ñе каже и но въпроÑа за езика. ÐÑкои хора в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ»Ð¸ турÑки и по тази причина ги обÑвÑвате за турци. Ðо подобно твърдение е абÑолютно необоÑновано и нелогично. Така например в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑÑ‚ 4 милиона души, коÑто говорÑÑ‚ руÑки език. Може ли от това да Ñе направи извод, че те Ñа руÑнаци? У Ð½Ð°Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ хора говорÑÑ‚ по 2 и 3 езика. За принадлежащи към ÐºÐ¾Ñ Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¾ÑÑ‚ Ñ‚Ñ€Ñбва да ги обÑвим?
Главна причина за влошаването на българо-турÑките отношениÑ, по наше дълбоко убеждение, Ñ ÑˆÐ¸Ñ€Ð¾ÐºÐ¾ мащабната и крайно враждебна по характер и Ñъдържание анти-българÑка пропагандна кампаниÑ, Ñъпроводена Ñ ÑƒÐ»Ñ‚Ð¸Ð¼Ð°Ñ‚Ð¸Ð²Ð½Ð¸ претенции, дипломатичеÑки ходове и дейÑтвиÑ, целÑщи оклеветÑването на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ нанаÑÑнето на вреда на нейните интереÑи.
Какви могат да бъдат причините за това поведение на ТурциÑ? Очевидно, една от причините е, че и Ñлед повече от 100 години нÑкои в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð²Ñе още не могат да Ñе примирÑÑ‚ Ñ Ñ„Ð°ÐºÑ‚Ð°, че Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ Ñуверенна държава, че Ñ‚Ñ Ñама решава Ñвоите ÑобÑтвени проблеми и че нÑма да разреши на никого, незавиÑимо кой е той, да Ñе намеÑва във вътрешните й работи. Очевидно тези хора забравÑÑ‚ факта, че Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð´Ð°Ð²Ð½Ð° не е турÑки вилает.
Целта е ÑÑна: Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð»Ð¸Ñ‡Ð° и във вчерашното Ви изказване пред Ñъвещанието, и в ÑÐµÐ³Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð¸ разговор. Ð¢Ñ Ñе ÑÑŠÑтои в това - ни повече ни по-малко да Ñе накара нашата Ñтрана да приеме диалог Ñ Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ Ñвои вътрешни въпроÑи, но въпроÑи от изключителната ÐºÐ¾Ð¼Ð¿ÐµÑ‚ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° българÑката държава. Едва ли е нужно да Ви разÑÑнÑвам, че Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ñ Ñуверенна държава нÑма да позволи подобна чужда намеÑа във вътрешните й работи, не може да приеме на Ð½ÐµÑ Ð¸ гражданите й да Ñе диктува чужда волÑ. Българите-мюÑюлмани, за които Ñе вдига толкова много шум, Ñа наши Ñънародници и Ñъграждани. Те не Ñа ваши Ñънародници, нито пък турÑки граждани. По този Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ð°ÑˆÐ°Ñ‚Ð° Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ðµ пределно ÑÑна и не вÑрвам турÑкото правителÑтво да има нÑкакви илюзии отноÑно неÑ.
Вие изложихте претенциите на Ñвоето правителÑтво за ÑъщеÑтвуването в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° турÑко малцинÑтво и предложихте маÑово изÑелване Ñ Ñ†ÐµÐ» решаването на проблема. Ðз внимателно Ви изÑлушах. Чуйте и Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€:
Първо: Ðикога в българо-турÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¸Ð°Ð»Ð¾Ð³ от оÑвобождението на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ турÑко робÑтво доÑега не е Ñтавало дума за "турÑко малцинÑтво". ТурÑко малцинÑтво в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ñма. Вие знаете много добре кой измиÑли това понÑтие. То е рожба на Ñегашното турÑко правителÑтво. Ðе Ñлучайно нÑкои във Вашата Ñтрана и доÑега ненавиждат Мидхад паша, за това, че преди повече от 100 години каза иÑтината за българите-мюÑюлмани.
Мидхад паша не беше българин, а турчин. При това той не бе кой да е в ТурциÑ, а велик везир, пръв държавник, нали така?
Второ: ПравÑÑ‚ Ñе опити да Ñе докаже недоказуемото. За тази цел нÑкои в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ñе опитват да Ñпекулират Ñ ÐьойÑкиÑ, ÐŸÐ°Ñ€Ð¸Ð¶ÐºÐ¸Ñ Ð¸ нÑкои двуÑтранни договори. Какво може да Ñе каже във връзка Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°? ВерÑайÑката ÑиÑтема, подобно на мюнхенÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¸ÐºÑ‚Ð°Ñ‚ и тем подобни е изхвърлена отдавна на бунището на иÑториÑта. Що Ñе каÑае до ÐŸÐ°Ñ€Ð¸Ð¶ÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€, то там нищо не пише за малцинÑтвата, в него Ñе говори за равноправието на гражданите, Такова равноправие е гарантирано от нашата конÑтитуциÑ. То реално ÑъщеÑтвува. ТурÑкото правителÑтво нÑма какво да Ñ‚ÑŠÑ€Ñи от тези договори.Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ñма никакви дългове по Ñ‚ÑÑ….
По-нататък. Ð’ нито един от двуÑтранните българо-турÑки договори не Ñе говори за "турÑко малцинÑтво" в БългариÑ. Ðещо повече, единÑтвеното малцинÑтво, признато от така чеÑто цитираните от турÑка Ñтрана документи е "българÑко малцинÑтво" - забележете, именно "българÑко малцинÑтво" в ТурциÑ. МиÑлÑ, че Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ñбва да бъде благодарна на БългариÑ, че до този момент не Ñме поÑтавили въпроÑа за иÑторичеÑката учаÑÑ‚ на българÑкото малцинÑтво във вашата Ñтрана. Съдбата на това малцинÑтво не Ñе различава от тази на другите национални малцинÑтва в ТурциÑ. Вие, между впрочем, добре знаете каква е била и каква е Ñ‚Ñхната Ñъдба, били те хриÑтиÑни, юдеи или мюÑюлмани, били те българи, гърци, евреи, араби, арменци или кюрди.
Трето: Ðе по-малко парадокÑални Ñа иÑканиÑта на турÑката Ñтрана за разрешаване на изкуÑтвено ÑÑŠÐ·Ð´Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ð½ÐµÑ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° положението на българите-мюÑюлмани чрез изÑелване.
Както е добре извеÑтно, въпроÑÑŠÑ‚ за изÑелването бе окончателно решен на най-виÑоко равнище и но взаимна договореноÑÑ‚ бе Ñнет от нашите отношениÑ. Ðека ми бъде позволено да Ð¿Ñ€Ð¸Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ ÑъвмеÑтното Ñъобщение за поÑещението на г-н президента на Република Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ ÐšÐµÐ½Ð°Ð½ Еврен в ÐРБ от 27.11.1982 г. По време на това поÑещение г-н Еврен предложи да Ñе ÑмÑтат Ñпогодбите за изÑелване между двете Ñтрани за приключени. Такъв текÑÑ‚ Ñе запиÑа. Вие вчера говорихте за 1,5 млн. души "турци" в БългариÑ. Ð’ Бангладеш завчера г-н Йозал говори за 1 млн. Други говорÑÑ‚ за 4 млн., трети, че прабългарите Ñа турци. Както е тръгнало, може би ще поиÑкате вÑички да Ñе изÑелим в ТурциÑ, или отново да ни поробите. Ðо това Ñега не може да Ñтане. Времената Ñа други. Вашите претенции Ñа неÑериозни.
Четвърто: По наше убеждение Вие предÑвÑвате претенции към това наÑеление без вÑъщноÑÑ‚ да Ñте Ñи направили труда да го опознаете добре. Ðко официална Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ направила това, то щеше да й е ÑÑно, че българите-мюÑюлмани нÑмат и не могат да имат нищо общо Ñ Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ. Щеше да Ñе знае, че вÑички те Ñе радват на благоÑÑŠÑтоÑние, че Ñа грамотни, че имат обезпечена безплатна медицинÑка помощ, че образованието на децата им е безплатно и задължително. Много ли Ñа народите в Ñвета Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ¸Ð²Ð° придобивки? Щеше да Ñе знае, че българите Ñ Ð¼ÑŽÑюлманÑка вÑра, подобно на техните Ñъграждани, изповÑдващи хриÑтиÑнÑка или юдейÑка религиÑ, или атеиÑти, активно Ñе трудÑÑ‚ и учаÑтват в общеÑтвено-политичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ на Ñтраната. Щеше да Ñе знае, че българÑкиÑÑ‚ народ е единен и неделим, че той отдавна е изхвърлил национализма и шовинизма.
Да Ñе миÑли и да Ñе вÑрва, че това наÑеление ще Ñе надигне Ñрещу ÑвоÑта родина, против ÑобÑтвените Ñи интереÑи, значи най-малкото да Ñе демонÑтрира Ñилно развита фантазиÑ.
Що Ñе отнаÑÑ Ð´Ð¾ положението в БългариÑ, бих Ñи позволил една забележка. Ðе Ñе оÑланÑйте Ñамо на внушениÑта на изÑелничеÑките организации и на вашата платена агентура. И ние знаем, и вие знаете кой ги ръководи и кой им плаща. Ðе вÑрвайте и на тези информатори, които не ÑмеÑÑ‚ да кажат иÑтината, за да не Ñи загубÑÑ‚ хлÑба. Ðе миÑлÑ, че е далновидно да Ñе оÑланÑте и на помощта на "доброжелателите", които Ñ Ð³Ð¾Ñ‚Ð¾Ð²Ð½Ð¾ÑÑ‚ ви помагат в борбата Ñрещу наÑ. Те много добре знаÑÑ‚, че вÑичко, което говорÑÑ‚ - и за Ñтотици и хилÑди убити, и за ранени, за обезчеÑтени и наÑилени, за притеÑÐ½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒ религиозните чувÑтва - те отлично знаÑÑ‚, че вÑичко е клевета.
ГоÑподин МиниÑÑ‚ÑŠÑ€, в Ð´Ð½ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ обÑъдихме редица въпроÑи. Между Ð½Ð°Ñ Ñе размениха и Ñурови думи. Ðе Ñтигнахме до единомиÑлие. Ðо доÑтатъчно ÑÑно Ñе очертаха алтернативите - или да тръгнем по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° по нататъшно влошаване на отношениÑта, или да изберем Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° разума и търпеливо да работим за запазването на това, което Ñме поÑтигнали Ñ Ñ‚Ñ€ÑƒÐ´ през изминалите години. Този избор ще има решаващо значение за нашите по-нататъшни взаимоотношениÑ, той ще окаже безÑпорно влиÑние и върху политичеÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ»Ð¸Ð¼Ð°Ñ‚ на Балканите.
Ðз вÑрвам, че вÑе пак ще изберем втората алтернатива, че трезво и реалиÑтично ще Ñе договорим, въпреки различиÑта, да не допуÑкаме по-нататъшна ÐºÐ¾Ð½Ñ„Ñ€Ð¾Ð½Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ обтÑгане. Ð’ Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð½Ð° бъдещето на нашите Ñтрани и народи е да положим уÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ð·Ð° връщане към предишното ниво на отношениÑта.
Ðие отÑтъпки от заетите от Ð½Ð°Ñ Ð¸ Ñега изложени позиции не можем и нÑма да направим. Това Ñа Ñправедливи и законни позиции. Ðе можем да позволим и нÑма да позволим на никого да Ñе меÑи в нашите вътрешни работи.
Тема Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑŠÐ»Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ðµ.