Topic: Регионална политика

[Rasate]

Турска национална Доктрина

Планът "Баязид" и ДПС като инструмент за изпълнението му

Същност на плана- да установят три абсолютно еднакви по големина етническа слоя в България - ТУРЦИ,ЦИГАНИ И БЪЛГАРИ.


Стенограмата на срещата на тогавашния министър на външните работи Петър Младенов с тогавашния министър на външните работи на Турция Вахин Халефоглу на 7 ноември 1986 г. във Виена в двореца Хофбург.

...


Петър Младенов: Очевидно най-напред следва да се договорим как ще процедираме. Ние имаме опит за това що се отнася до двустранните срещи, когато единият от нас е бил домакин, а другият - гост. Но сега се срещаме на неутрален терен, на територията на неутрална Австрия.

В. Халефоглу: Не възразявам Вие първи да говорите.

Петър Младенов: Ние неведнъж сме заявявали, че придаваме голямо значение на добрите отношения със съседните страни, в това число и с Република Турция. Нашата страна винаги се е обявявала и сега се обявява за активен диалог с Турция. Тази неизменна българска позиция бе потвърдена още веднъж от председателя на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков по време на състоялата се в Правец на 12 септември пресконференция.

Ние бихме искали нашата днешна среща да бъде делова, полезна и конструктивна.

Спирам се малко по-подробно на мотивите, от които се ръководехме, за да предложим провеждането на сегашната среща, защото някои изказвания на отговорни турски представители целят да създадат впечатлението и директно внушават,че ние специално сме молили турската страна за днешната среща. Каква е истината по въпроса? Истината е такава, че никого за нищо не сме молили. Истината също е такава, че ние сметнахме, че и двете страни са заинтересовани от провеждането на разговора, Истината е такава, че ние предложихме да се срещнем, ръководени от чувството за отговорност, от желанието да се спре хлъзгането на отношенията между двете страни в нежелана посока, а не защото се боим от някого или защото сме притиснати.

Българското ръководство оценява, че нашите двустранни отношения се нуждаят от нови сериозни импулси. Според нас крайно време е да се създаде една нормална атмосфера за контакти на различни равнища.

Вярно е, че историята ни е оставила нелеко наследство и горчиви уроци, както и някои противоречия, които постепенно се изживяват. По тях ние сме говорили, готови сме да разговаряме и занапред. Българският народ не е злопаметен. Той не прави съвременна политика от онова, което е преживял през трагичните векове на турското робство. Той се отнася с уважение към турския народ и иска да живее с него в добросъседство и приятелство.

За съжаление в последно време и както ние мислим, не по наша вина, българо-турските отношения бяха тласнати към една нежелана от нас посока, към конфронтация и общо влошаване и тази тенденция се запазва до днес.

Ние сме огорчени от разгърнатата антибългарска кампания. Поставят се в изопачена светлина наши български въпроси на международни форуми, трови се атмосферата между двата съседни народа, злепоставят се и двете страни. Това не ни харесва, но ние проявяваме държавнически подход и търпение. Идва момент обаче, когато ние, като суверенна държава, убедена в своята правота, сме длъжни да реагираме и отговаряме.

По нашето дълбоко убеждение, пътят към влошаване и замразяване на нашите отношения е път за никъде. Той е в разрез с трайните интереси на двата съседни народа. Наш дълг като правителства, носещи отговорност пред своите народи и пред историята е не да гледаме назад, а да проявим далновидност и да отправим поглед към утрешния ден, да открием нови перспективи пред нашите отношения.

От турска страна се поставят някои хуманитарни въпроси. Ние се отнасяме положително към тях и ги решаваме в духа на Хелзинки.

Ние вярваме, че разумът ще надделее. Дълбоко сме убедени, че в интерес на бъдещето на нашите народи и страни е да се въздържаме от всякакви необмислени и емоционални действия, недостойни призиви и епитети, уронващи престижа на държавните ръководители, правителствата и народите. Да не допускаме пропагандни кампании и дипломатически офанзиви за оклеветяване и злепоставяне на другата страна пред своето и международно обществено мнение. Да не допускаме намеса във вътрешните работи на другата страна, да запазим уважението и зачитането на взаимните интереси.

При такъв подход ние бихме укрепили духа на доверие и добросъседство, бихме открили нови страници в нашите отношения.

Това бяха въпросите, които исках да споделя с Вас.

В. Халефоглу: По въпроса за изселването от българска страна неколкократно получавахме различни ноти, с които се потвърждаваше българската линия по този въпрос. Ние многократно предлагахме на българската страна провеждане на разговори, като заявихме, че ако е необходимо, бихме могли да се договорим за изселването на някои хора, но за съжаление на тези наши молби и до днес от българска страна не бе даден никакъв положителен отговор. В Турция живеят милиони хора, които са се изселили от България заедно със семействата си. Тези хора представляват една голяма група, която оказва натиск и влияние както върху общественото мнение, така и върху печата и другите държавни органи. Разбира се, нито едно турско правителство не е в състояние да избегне този натиск и да остане безразлично.

Когато тези съобщения на световния печат започнаха все повече да се разпространяват, това даде отражение и в самата Турция. По това време започнаха да пристигат и обезпокояващи съобщения от роднините на тези изселили и се от България в Турция наши граждани, пък и от други страни. При наличието на всичко това по-нататък не беше възможно турското правителство да остане безучастно и то не можеше да не заеме официална позиция по този въпрос. Ние искаме живеещите мюсюлмански турски малцинства в България, Югославия, Гърция и други страни да представляват добра връзка в отношенията ни с тези страни, искаме тези страни да имат човешко отношение към тези хора. Т.е. да им се признават правата на малцинства, съгласно многостранните и двустранни споразумения. Същевременно искаме да им се разреши, в случай, че те пожелаят да се изселят от тези страни.

Следователно, ако ми разрешите, искам да направя следното предложение: нашите помощници да се съберат и да се помъчат да разрешат проблемите на турското малцинство в България.

Още веднъж искам да отбележа, че дори и през ум не ми е минавало да се намесвам във вътрешните работи на България, Считаме, че ще бъде добре, ако подходим към въпроса съобразно интересите и на двете страни.

Преди да завърша изложението си, аз искам да отбележа, че човек не може да промени нито географията, нито историята. Следователно, ние (и България и Турция) трябва да имаме предвид нашата история и география и като умни хора, мисля, че можем да твърдим, че сме разумни хора, трябва да можем да решим този въпрос. Невъзможно е от Турция да се иска да не се занимава с мюсюлманското турско малцинство в България. Когато решим този въпрос, лесно можем да намерим решение на всички останали въпроси.

Петър Младенов: Ако нямате възражения да направим прекъсване от 5 минути, за да може да се посъветвам с моите колеги за отговора на Вашето изложение. В противен случай можем да бъдем обвинени в липса на демократизъм.

***

След почивката:

Петър Младенов: С внимание изслушах изложението Ви, с надеждата да чуя нещо конструктивно, отговарящо на действителните интереси на нашите страни и народи.

Някои от оценките Ви споделям, но с други не мога изобщо да се съглася. Оставам с впечатлението, че някои недобронамерени хора и среди неточно Ви информират по въпросите, на които, според собствените Ви думи, придавате голямо значение. Понеже част от тези въпроси са всъщност чисто български въпроси, ще се спра на тях по-подробно. Бих искал да вярвам, че моите пояснения ще помогнат да се разбере за какво става дума.

Искам определено да заявя, че през последните 20 години до края на 1984 г., никакви особено остри проблеми с Турция не сме имали. И това е така, тъй като нито едно турско правителство през този период не се е опитвало така грубо да се намеси в нашите вътрешни работи, както това става през последните 2 години.

Разбира се, ние не бихме искали да се намесваме във вътрешните работи на Турция, но въпросът за измененията във военностратегическата обстановка в нашето непосредствено международно обкръжение не може да не ни вълнува. Още повече, от турска страна се чуха войнствен и призиви за поход на турската армия към София. В този враждебен и провокационен хор се включват и по-отговорни турски политици - не друг, а министър-председателят г-н Йозал заплашваше нашата страна и народ с това, какво щяло да им се случи след като минат определени години.

Нас особено ни тревожи фактът, че сегашното турско правителство реши да издигне знамето на една анахронична и реакционна идеология, отхвърлена още навремето от големия син на турския народ Кемал Ататюрк. Става дума за пантюркизма, превърнат в официална политика на съвременна Турция, поне в отношенията с България, което изцяло засенчва провъзгласения от Ататюрк принцип "мир в страната, мир в света".


Налице са не по-малко съмнителни и вредни спекулации с исляма, опити за разпалване на религиозни страсти. Тази тактика е стара колкото света. В Средновековието, а и в по-ново време, тя е била причина за безцелно проливане на потоци от кръв. Законно е да се постави въпросът - защо Турция се захваща с подобни спекулации. Може би това произтича от основите й като държава? Но, доколкото зная, Република Турция бе създадена като светска, а не като шариатска държава. У вас законите и съдилищата преследват различните ислямски течения. От турски официални лица съм чувал, че вие сте против ислямските революции. От вашите средства за масова информация ми е известно, че в Турция има много мюсюлмани със смъртни присъди, а десетки хиляди правоверни лежат в турските затвори. Цял свят знае, и това е невъзможно да се скрие, че в Турция има десетки милиони мюсюлмани, които не са турци, които обаче са лишени от правото да говорят на родния си език, да живеят по традициите и обичаите на своята народност. Не ви ли се струва, че би било по-полезно, ако турските власти се бяха заели с решаването на тези реално съществуващи проблеми на мюсюлманите в самата Турция, вместо да измислят и да се опитват да създават изкуствено проблеми в България?

Що се касае до положението с религията у нас, накратко може да се каже следното. Ние не водим статистика кой каква вяра изповядва. Това е личен въпрос на хората, на всеки отделен човек. От социологически и други проучвания обаче се знае, че болшинството от нашето население, особено младите, хората в активна възраст, са атеисти. От вярващите, представляващото мнозинство са християни - източноправославни, католици, протестанти, има мюсюлмани, юдеи и др. За нас главното е да създадем условия на всички свободно да изповядват своята вяра. Аз вече споменах - мюсюлмани в България има. Това е факт. Но от това, далеч не следва, че тези мюсюлмани са турци. Дълбоко погрешно е да се смесва религиозната с националната принадлежност. Слушайки внимателно вашето изложение, аз не можех да не отбележа, че вие говорите за мюсюлмани в Сараево и Скопие, а за "турци" в България. Не ви ли изглежда подобна постановка абсурдна, нелогична и провокационна? Вярно е, че във вашите учебници по география пишат, че в чужбина, като се започне от Китай, живеят над 100 милиона турци. Как ги броите, кого слагате в тази категория, на нас не ни е известно. Но ако се възприеме вашият подход, че в Турция живеят само турци, че всеки мюсюлманин е турчин, очевидно далеч не може да се стигне.

Същото може да се каже и но въпроса за езика. Някои хора в България говорели турски и по тази причина ги обявявате за турци. Но подобно твърдение е абсолютно необосновано и нелогично. Така например в България живеят 4 милиона души, която говорят руски език. Може ли от това да се направи извод, че те са руснаци? У нас много хора говорят по 2 и 3 езика. За принадлежащи към коя националност трябва да ги обявим?

Главна причина за влошаването на българо-турските отношения, по наше дълбоко убеждение, с широко мащабната и крайно враждебна по характер и съдържание анти-българска пропагандна кампания, съпроводена с ултимативни претенции, дипломатически ходове и действия, целящи оклеветяването на България и нанасянето на вреда на нейните интереси.

Какви могат да бъдат причините за това поведение на Турция? Очевидно, една от причините е, че и след повече от 100 години някои в Турция все още не могат да се примирят с факта, че България е суверенна държава, че тя сама решава своите собствени проблеми и че няма да разреши на никого, независимо кой е той, да се намесва във вътрешните й работи. Очевидно тези хора забравят факта, че България отдавна не е турски вилает.

Целта е ясна: тя пролича и във вчерашното Ви изказване пред съвещанието, и в сегашния ни разговор. Тя се състои в това - ни повече ни по-малко да се накара нашата страна да приеме диалог с Турция по свои вътрешни въпроси, но въпроси от изключителната компетенция на българската държава. Едва ли е нужно да Ви разяснявам, че никоя суверенна държава няма да позволи подобна чужда намеса във вътрешните й работи, не може да приеме на нея и гражданите й да се диктува чужда воля. Българите-мюсюлмани, за които се вдига толкова много шум, са наши сънародници и съграждани. Те не са ваши сънародници, нито пък турски граждани. По този въпрос нашата позиция е пределно ясна и не вярвам турското правителство да има някакви илюзии относно нея.

Вие изложихте претенциите на своето правителство за съществуването в България на турско малцинство и предложихте масово изселване с цел решаването на проблема. Аз внимателно Ви изслушах. Чуйте и нашия отговор:

Първо: Никога в българо-турския диалог от освобождението на България от турско робство досега не е ставало дума за "турско малцинство". Турско малцинство в България няма. Вие знаете много добре кой измисли това понятие. То е рожба на сегашното турско правителство. Не случайно някои във Вашата страна и досега ненавиждат Мидхад паша, за това, че преди повече от 100 години каза истината за българите-мюсюлмани.

Мидхад паша не беше българин, а турчин. При това той не бе кой да е в Турция, а велик везир, пръв държавник, нали така?

Второ: Правят се опити да се докаже недоказуемото. За тази цел някои в Турция се опитват да спекулират с Ньойския, Парижкия и някои двустранни договори. Какво може да се каже във връзка с това? Версайската система, подобно на мюнхенския диктат и тем подобни е изхвърлена отдавна на бунището на историята. Що се касае до Парижкия договор, то там нищо не пише за малцинствата, в него се говори за равноправието на гражданите, Такова равноправие е гарантирано от нашата конституция. То реално съществува. Турското правителство няма какво да търси от тези договори.България няма никакви дългове по тях.

По-нататък. В нито един от двустранните българо-турски договори не се говори за "турско малцинство" в България. Нещо повече, единственото малцинство, признато от така често цитираните от турска страна документи е "българско малцинство" - забележете, именно "българско малцинство" в Турция. Мисля, че Турция трябва да бъде благодарна на България, че до този момент не сме поставили въпроса за историческата участ на българското малцинство във вашата страна. Съдбата на това малцинство не се различава от тази на другите национални малцинства в Турция. Вие, между впрочем, добре знаете каква е била и каква е тяхната съдба, били те християни, юдеи или мюсюлмани, били те българи, гърци, евреи, араби, арменци или кюрди.

Трето: Не по-малко парадоксални са исканията на турската страна за разрешаване на изкуствено създадения от нея въпрос за положението на българите-мюсюлмани чрез изселване.

Както е добре известно, въпросът за изселването бе окончателно решен на най-високо равнище и но взаимна договореност бе снет от нашите отношения. Нека ми бъде позволено да припомня съвместното съобщение за посещението на г-н президента на Република Турция Кенан Еврен в НРБ от 27.11.1982 г. По време на това посещение г-н Еврен предложи да се смятат спогодбите за изселване между двете страни за приключени. Такъв текст се записа. Вие вчера говорихте за 1,5 млн. души "турци" в България. В Бангладеш завчера г-н Йозал говори за 1 млн. Други говорят за 4 млн., трети, че прабългарите са турци. Както е тръгнало, може би ще поискате всички да се изселим в Турция, или отново да ни поробите. Но това сега не може да стане. Времената са други. Вашите претенции са несериозни.

Четвърто: По наше убеждение Вие предявявате претенции към това население без всъщност да сте си направили труда да го опознаете добре. Ако официална Турция беше направила това, то щеше да й е ясно, че българите-мюсюлмани нямат и не могат да имат нищо общо с Турция. Щеше да се знае, че всички те се радват на благосъстояние, че са грамотни, че имат обезпечена безплатна медицинска помощ, че образованието на децата им е безплатно и задължително. Много ли са народите в света с такива придобивки? Щеше да се знае, че българите с мюсюлманска вяра, подобно на техните съграждани, изповядващи християнска или юдейска религия, или атеисти, активно се трудят и участват в обществено-политическия живот на страната. Щеше да се знае, че българският народ е единен и неделим, че той отдавна е изхвърлил национализма и шовинизма.

Да се мисли и да се вярва, че това население ще се надигне срещу своята родина, против собствените си интереси, значи най-малкото да се демонстрира силно развита фантазия.

Що се отнася до положението в България, бих си позволил една забележка. Не се осланяйте само на внушенията на изселническите организации и на вашата платена агентура. И ние знаем, и вие знаете кой ги ръководи и кой им плаща. Не вярвайте и на тези информатори, които не смеят да кажат истината, за да не си загубят хляба. Не мисля, че е далновидно да се осланяте и на помощта на "доброжелателите", които с готовност ви помагат в борбата срещу нас. Те много добре знаят, че всичко, което говорят - и за стотици и хиляди убити, и за ранени, за обезчестени и насилени, за притеснения върху религиозните чувства - те отлично знаят, че всичко е клевета.

Господин Министър, в днешния разговор обсъдихме редица въпроси. Между нас се размениха и сурови думи. Не стигнахме до единомислие. Но достатъчно ясно се очертаха алтернативите - или да тръгнем по пътя на по нататъшно влошаване на отношенията, или да изберем пътя на разума и търпеливо да работим за запазването на това, което сме постигнали с труд през изминалите години. Този избор ще има решаващо значение за нашите по-нататъшни взаимоотношения, той ще окаже безспорно влияние и върху политическия климат на Балканите.

Аз вярвам, че все пак ще изберем втората алтернатива, че трезво и реалистично ще се договорим, въпреки различията, да не допускаме по-нататъшна конфронтация и обтягане. В интерес на бъдещето на нашите страни и народи е да положим усилия за връщане към предишното ниво на отношенията.

Ние отстъпки от заетите от нас и сега изложени позиции не можем и няма да направим. Това са справедливи и законни позиции. Не можем да позволим и няма да позволим на никого да се меси в нашите вътрешни работи.

Тема с продължение.

[Rasate]

Македония - нашествието на хунзите
За една седмица Македония посрещна "единоплеменниците" си от Пакистан, радва се с "брат" Любе и поиска от ЮНЕСКО защита на македонския генетичен код


Ако сте мислили, че колективната лудост, националната истерия, епилептичният античен фанатизъм, които прихващат от време на време хората в Македония (или никога не престават), не могат да минат на едно по-фанатично ниво, сте се излъгали. Това пише македонската блогърка Рокси по повод тазседмичното посещение в Македония на вожда на народа на хунзите, които се смятат за преки потомци на Александър Македонски.

Това е една от водещите теми в момента в западната ни съседка, която е похарчила необявена сума, за да доведе чак от Пакистан Принц Мир Газанфар Али Кан и съпругата му Рани Атика. Те са представители на народа на хунзите, които живеят в най-източната част от някогашните владения на Александър Македонски и от 23 века насам пренасяли спомена за него.

Посещението не е екзотично хрумване на антрополози или учени-националисти, а истинско национално събитие. Али Кан, който гордо носи пера на шапката си, ще се срещне в Македония с премиера Никола Груевски, кмета на Скопие Трифун Костовски и с Охридския и Македонски архиепископ Стефан. В тяхна чест бе държана литургия в Съборния храм Св. “Климент Охридски” в македонската столица, а ден преди заминаването им ще има голям хепънинг, на който те ще се представят пред широката общественост.

При пристигането си Али Кан заяви, че е горд, че е в земята на своите предци. Това изключително много радва повечето македонски журналисти и общественици, които смятат, че по този начин натриват носа на Гърция, с която продължават да спорят за правото на историческо родство с Александър Македонски. В македонските медии постоянно излизат информации, според които обичаите на хунзите, техните облекла и архитектура много напомнят на македонските и всъщност става въпрос за един и същ народ, който е бил разделен 23 (!) века.
„Това е исторически момент за потомците на Александър Македонски, но и за Македония. Внуците на тези, които се бореха за големината на македонското царство и за обединението на целия познат свят, ще посетят Македония. Ние ще се срещнем с нашите братя, отделени от земята си цели 2300 години“, заявиха преди идването на хунзите от Македонския институт 16.9, организатор на посещението на принц Газанфар Али Кан. Македония планира да изгради постоянни културни връзки с братята хунзи и да отвори няколко културни центъра в Пакистан, където наследниците на Александър Македонски да са в постоянна връзка.

Все пак тази чудновата националистическа треска не е обхванала всички. Според журналиста от „Утрински вестник“ Ерол Ризаов спектакълът с принца и принцесата, преки потомци на Александър Македонски, може да кандидатства за една от най-големите световни глупости и връх на провинциализма и примитивизма, за което Македония е плодородна почва. Не е ясно обаче дали „Утрински вестник“, близък до опозицията, се разграничава от ширещия се македонистки национализъм или просто хвърля камъни в градината на управляващата ВМРО-ДПМНЕ.

Но ако посещението на хунзите идва с пряката намеса на властта, в Македония интересни разбирания за нация и история изскачат и от всякъде другаде. Миналата седмица от неправителствената организация „Миячки зограф“ обявиха, че ще поискат от ЮНЕСКО да защити македонския генетичен код, „който според всички научни факти и анализи е доказан като единствен и различен“. „Това е нужно особено сега в тези моменти на репресия и подтисническа политика от страна на Гърция. Тя не признава съществуването на македонците, които са оставили дълбоки следи в развитието на човечеството“, казва Ана Бабинкова от “Миячки зограф”.

„Вземете за пример една костилка от кайсия. Дали тя прилича на семките на гроздето или динята и дали от нея може да се роди пиле или праскова? Не, защото в нейния ген са записани само характеристиките от кайсията. Така е и с македонския генетичен код“, пояснява Бабинкова. В кампанията за защита на македонския генетичен код се включват и Македонската православна църква, сестринството от Марковия манастир и Министерството на културата.
 


Допълнителен националистичен импулс Македония получи и от трибунала в Хага, откъдето беше освободен Любе Бошковски, бившият министър на вътрешните работи на страната, срещу когото се водеше дело за военни престъпления по време на конфликта с албанците от 2001 г. В същото време членът на службите за сигурност Йохан Тарчуловски беше осъден на 12 години затвор заради убийството на цивилни албанци. Двамата бяха обвиняеми по т.нар. случай “Люботен” – скопско село, в което през 2001 г. бяха убити 7 албанци.

В чест на „брат“ Любе беше организиран „национален“ митинг на централния площад в Скопие, където бившият министър пя народни песни и многократно се обясни в любов към Македония. В момента по радиата в Македония постоянно се върти песента на Орце Стефковски за „брат“ Любе, а между другото същият певец има и песни за „брат“ Груевски и гърците „катили“. „Забравихме, че сме библейски народ и поздравлението е братя и сестри”, започна речта си на площад „Пела“ Бошковски и обясни, че в себе си носи няколко много силни неща: „Едното е македонската църква, която ни поддържа през столетията, вярата в Бога и във всичко македонско, и второто, което ме поддържа в живота и ми беше най-голям съюзник в тези тежки македонски четири и половина години, е македонския народ, който силно обичам и за който съм венчан.“

Множеството на площада избухваше при всяка драматична пауза на Бошковски, който в речта си направи странна комбинация от призиви за любов и помирение и открити заплахи: „Македония показа, че под горещия македонски камък може да се намери змия, която ще ухапе всеки, който я застрашава. Не случайно Македония има лъвове, тигри, скорпиони.“В Люботен главните действащи лица бяха именно лъвовете – специалните македонски части, които предимно водеха битките с албанците. Бошковски напомни за тях и подчерта, че това е народен македонски митинг, на който присъстват героите на Македония. „Знам, че тук има и турци, бошняци, роми и други наши приятели, които нося в душата си и ще ги нося, докато не схванат, че една е Македония, и докато обичат тази Македония.“

Албанците не бяха споменати. Явно те не влизат в македонската нация на „брат“ Любе, нищо, че представляват над 25 процента от населението. Албанци на митинга наистина нямаше. Те, както и българите в Македония, са едни от малкото, които не пеят с Любе Бошковски и не посрещат братята хунзи. Роднините на жертви от Люботен между другото заявиха, че са разочаровани от решението на трибунала в Хага и не виждат причина да продължават да живеят в Македония.

Но от това се интересуват малко македонци. Както казва „брат“ Любе, Македония е „вечна и безсмъртна“. Явно не й трябват ЕС и НАТО, което в цялата шумотевица на 9 юли отново я отхвърли. Не й трябва консенсус със съседите и Европа. “Европа се замисли, Балканът се изплаши от тигрите и лъвове на Любе Бошковски”, пригласят на радиото македонците и се гордеят с родствениците си хунзи.
http://e-vestnik.bg/4243

[Rasate]

Как САЩ разруши България(планът РАН-ЪТ)

Лошото е,че в разрушаването на икономиката е следван освен планът Ран-Ът и съветския модел разработен от КГБ и изпробван първо в България,а след това и в Русия-в него всичките натрупани блага(според Живков -материал'т) трябва да се разпределят между определени хора-но за да може да стане това-трябва да се създаде хаос-а хаосът се създаде от сътворените от "партията" силови групировки.Сега след 20 години след това-всичко е в ръцете на бившите партийци и ДС управници. Видя се,че комунистическата манипулация е по не сполучлива от капиталистическата-т.е. -манипулирането на народът е много по лесно-използва се американският модел-хората се превърнаха основно в консуматори,без идеали,духовност и морал.