Ðо ако Ñе позамиÑли човек,ще открие,че и на гърци,и на турци ще им е по-удобно,ако легализират един помашки език в Ñтраните Ñи,отколкото да признаÑÑ‚,че голÑма чаÑÑ‚ от наÑелението им говори българÑки.Ðа Ñамите помаци Ñъщо ще им е по удобно.
И като Ñе замиÑли човек още малко,ще Ñи Ñпомни,че официален българÑки език ÑъщеÑтвува Ñравнително отÑкоро и е Ñъздаден на базата на диалекти.Ðищо необикновено.
Eзикът, вÑеки език е живо нещо. Той не може да оÑтане един и Ñъщ, да не претърпи никакви изменениÑ, ако не друго – в лекÑиката Ñи – в продължение на векове. Затова има например Ñтарогръцки език, има ÑтаробългарÑки, ÑтароанглийÑки, ÑтарофренÑки, ÑтарокитайÑки, ако щете, и пр. езици. Ð’ тези езици Ñ Ñ‚ÐµÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ на времето, на много време, Ñа Ñе променÑли и пиÑмените правила, или Ñа Ñе правили промени в графичните ÑиÑтеми, чрез които Ñа били изпиÑвани. Ð’ нÑкои езици, като английÑки, не Ñа били въведени подобни промени, затова кажи-речи цÑл ÑвÑÑ‚ Ð´Ð½ÐµÑ Ñе учи да пише и чете на английÑки по малко уÑложнен начин, понеже преди векове много думи в този език Ñа звучали не точно така, както звучат днеÑ. Ð’ доÑта други езици, като българÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð¸Ð¼ÐµÑ€ и далеч не Ñамо в него, не е така. Ðие не пишем така, както Ñа пиÑали на кирилица (и преди това на глаголица) в ІХ, Ð¥, ХІ, ХІІ, ХІІІ или ХІV векове. РъкопиÑните паметници на ÑтаробългарÑката литература, текÑтовете, които Ñа били пиÑани в онези времена, могат да бъдат четени и разбирани напълно Ñамо ако човек придобие необходимите допълнителни знаниÑ, образованоÑÑ‚ за това.
Пиша тези неща не защото не Ñа познати, а защото може би вÑе пак не вÑички Ñи дават Ñметка, че иÑториÑта на българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº въобще не е толкова кратка. Както може би не вÑички вземат под внимание и това, че диалекти има кажи-речи във вÑички езици, и официалната книжовна норма на езиците далеч не Ñамо при българÑÐºÐ¸Ñ Ñе оÑновава на базата на определен говор или диалект, който Ñе налага по нÑкакви причини в определен иÑторичеÑки момент. Когато братÑта Кирил и Методий ÑÑŠÑтавÑÑ‚ ÑвоÑта нова азбука, те, както и техните ученици впоÑледÑтвие, започват да превеждат богоÑлужебните книги (тези книги разбираемо за времето първо Ñа били превеждани), използвайки Ñ‚.нар. ÑолунÑко наречие. КонÑтантин-Кирил и Методий Ñа родени в Солун и познават този говор, това ÑлавÑнÑко наречие, въз оÑнова на което е Ñъздадена книжовната норма на Ð½Ð°Ñ€ÐµÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ (векове по-къÑно разбира Ñе) ÑтаробългарÑки език. Климент, Ðаум, Ðнгеларий обучават много хора да пишат и да четат на новата азбука, оÑновават Ñе първите книжовни школи в иÑториÑта на книжнината, използваща новата азбука, на оÑновата пак на това наречие. Когато доÑта по-къÑно, ÑÑŠÑ Ñформирането на третата българÑка държава Ñе водÑÑ‚ дебати кой диалект, кой говор или наречие да залегне в оÑновата на ÐºÐ½Ð¸Ð¶Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки език, каквото налагане на обща норма е било необходимо в това време, Ñе избира говорът, характерен за ВеликотърновÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹. ÐÑкои македонÑки българи впрочем, вÑе още ÑмÑтат, че ако би Ñе приел нÑкой западен, не нÑкой източен българÑки говор (какъвто е великотърновÑкиÑÑ‚), това би било по-добре за Ñ‚ÑÑ…. Така или иначе обаче е Ñ‚Ñ€Ñбвало да бъде избран един говор или диалект, не вÑички. Рдиалекти и в българÑкиÑ, и в кажи-речи вÑички езици има, при нÑкои повече, при нÑкои по-малко, доÑтатъчно много.
Книжовна норма на който и да било език Ñе избира и налага най-вече, когато който и да било народ оÑнове държава. Има и Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð±Ð¸Ñ€Ð° Ñе, най-малкото защото далеч не вÑички народи и етноÑи по Ñвета Ñа оÑновавали такава. (Ðай-краÑноречивиÑÑ‚ пример Ñа например ромите, които Ñа Ñе разÑелили и живеÑÑ‚ в течение на векове в много Ñтрани.) Ðко Ñтава Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° помаците, за Ð¿Ð¾Ð¼Ð°ÑˆÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¸Ð°Ð»ÐµÐºÑ‚/диалекти, когато гръцката държава или поне нÑкои Ñреди в Ð½ÐµÑ Ñе опитва да Ñъздаде отделен помашки език, Ñ‚Ñ Ð³Ð¾ прави поради ÑобÑтвени интереÑи или амбиции. ИнтереÑно е впрочем, че Ð . ГърциÑ, коÑто при това, от деÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ðµ член на ЕС, признава малцинÑтвени права Ñамо на Ñвоите граждани, които Ñа мюÑюлмани (помаците Ñ‚.е., защото в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð²ÐµÑ€Ð¾Ñтно живеÑÑ‚ вече твърде малко турци). Към Ñвоите еднакви по вероизповедание, но различни по ÐµÑ‚Ð½Ð¾Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð¶Ð´Ð°Ð½Ð¸, не провежда никаква друга политика, оÑвен непрекъÑнати опити за аÑимилациÑ. И Ð´Ð½ÐµÑ Ð² Ð . Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ðµ трудно да Ñе наречеш българин или македонец като етничеÑки произход. Ðко Ñи такъв, Ñи „ÑлавÑноезичен гръкâ€, това е един от термините, който Ñа измиÑлили. Дават този пример защото той Ñпоред мен е показателен, че в името на национални или държавни нÑкакви Ñвои цели или интереÑи, една държава може да бъде по-нетолерантна, колкото и това да е от нÑкаква гледна точка парадокÑално, към една чаÑÑ‚ от Ñвоето наÑеление, което изповÑдва Ñъщата вÑра, отколкото към друга чаÑÑ‚, коÑто изповÑдва друга вÑра.
Ð . Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸Ð»Ð¸ поне нÑкои Ñреди в неÑ, от друга Ñтрана, в коÑто Ñъщо разбира Ñе живеÑÑ‚ помаци, вървÑÑ‚ по друга линиÑ. Понеже и без това доÑта помаци знаÑÑ‚ турÑки език и Ñа разбира Ñе Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾ и Ñъщо вероизповедание като оÑновното наÑеление на тази Ñтрана, Ñе подпомага, развива, пропагандира влиÑнието на турÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº. И не Ñамо Ñред помаците в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð±Ð¸Ñ€Ð° Ñе, които далеч по-леÑно приемат този език като оÑновен, но и Ñред помаците в БългариÑ, нÑкои от които може би Ñъщо ÑмÑтат, че това е техниÑÑ‚ първи език. Получава Ñе вÑе пак обаче, в крайна Ñметка, едно незаобиколимо противоречие, Ñвързано Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°ÑˆÐºÐ°Ñ‚Ð° идентичноÑÑ‚ и нейниÑÑ‚ Ñ‚.нар. майчин език. За едни той може да Ñе окаже един, за други друг. Такова противоречие, впрочем, нÑмаше да има, ако и в Ð . ТурциÑ, и в Ð . Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð±Ñха малко по-чеÑтни да назовават нещата Ñ Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ иÑтинÑки имена. Ðко бÑха ÑпоÑобни да казват, да признаÑÑ‚, че помаците говорÑÑ‚ на диалекти, които Ñа чаÑÑ‚ от българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº. Че колкото и да Ñе променÑÑ‚, да Ñе напълват Ñ Ð´Ð¾Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð° лекÑика, Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸ на гръцки, да кажем, за помаците, живеещи в ГърциÑ; че колкото и добре да знаÑÑ‚ турÑки помаците в ТурциÑ; техниÑÑ‚ майчин език не е нито турÑки, нито гръцки, нито нÑкакъв напълно отделен език, не диалект/диалекти, който да не е Ñвързан Ñ ÐµÐ·Ð¸ÐºÐ° на един ÑÑŠÑеден Ñ‚Ñм балканÑки народ. Ðищо подобно не Ñе прави обаче, и не Ñамо днеÑ, от деÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ€ÐµÐ´. Причините да не Ñа прави, впрочем, не Ñа нÑкакви други, оÑвен едни още неизживени балканÑки амбиции за разширÑване на влиÑниÑ, за това кой какво получил, какво не, от балканÑката „баницаâ€, и какво още иÑка да получи. Може би звучи грубо или невÑрно за нÑкои, но причините Ñа вÑичко друго, Ñамо не и идеалиÑтични.
Това, което Ñе прави в Ð . ГърциÑ, е разни медийни и други влиÑÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° налагането на помашки език, който да е Ñвързан по възможноÑÑ‚ поне малко Ñ Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸Ñ, и да Ñе изпиÑва не на кирилица, а на латиница, неÑлучайно. Рот друга, от турÑка Ñтрана - разни опити за медийни и други влиÑÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° поÑтепенното измеÑтване на българÑкиÑ, на ÑобÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð°Ð¹Ñ‡Ð¸Ð½ език Ñ‚.е., от Ñъзнанието на помаците, който и да Ñе употребÑва, да бъде най-малкото на второ мÑÑто, на първо да е турÑкиÑÑ‚. (За коÑто цел Ñе използва разбира Ñе и, колкото и това да е необоÑновано в ÑлучаÑ, и общата верÑка идентичноÑÑ‚.) Ðай-леÑниÑÑ‚ пример, впрочем, за това, че турÑкиÑÑ‚ език Ñе приема като първи и за доÑта родени в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸, е този, че първиÑÑ‚ официален език на този форум, форум на помаците по Ñвета, е турÑкиÑÑ‚ език. (Преди нÑколко дни, впрочем, Ñи позволих да попитам в една друга тема в този форум защо е така, и никой не ми отговори.)