Ðейдье низ интернатÑката махальа ! Едва ли има на Ñвета друг народ, който така Ñлабо да по-знава ÑвоÑта иÑториÑ.
Ðие имаме големи учени иÑторици, издадени Ñа мону-ментални иÑторичеÑки трудове, но академичниÑÑ‚ им научен език е недоÑтъпен за проÑтоÑмъртните,
а учебниците по иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñа напиÑани толкова Ñкучно, ÑÑкаш авторите им Ñа имали едничката цел: да накарат българ-четата, още едва проходили, да намразÑÑ‚ иÑториÑта на ÑÐ²Ð¾Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´ - и за Ñъжаление, тази цел е вече почти поÑтигната;
от друга Ñтрана това незнание Ñе дължи и на многократното пренапиÑване на иÑториÑта, нагаждайки Ñ Ð²Ñеки път към интереÑите на влаÑтващата политичеÑка Ñила, та човек не Ñамо ще Ñе обърка, но може и да Ñе побърка;
а може би причината е по-отчайваща: Ñтарата наша иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð´Ð²Ð¸ÑˆÐ°Ð²Ð° Ñегашното ни жалко ÑамочувÑтвие като народ, Ñравнението Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¾Ñ‚Ð¾ ни потиÑка и ние не иÑкаме да Ñи го ÑпомнÑме...
Тъй или иначе, Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ най-Ñтарата европейÑка държава, коÑто не е Ñменила името Ñи през вековете.
ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ðµ ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ 1479, Ð¨Ð²ÐµÐ¹Ñ†Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ Ð¨Ð²ÐµÐ¹Ñ†Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ 1291 година, Ð¨Ð²ÐµÑ†Ð¸Ñ Ðµ Ð¨Ð²ÐµÑ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ началото на XI век, Полша е Полша от ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ð¥ век, Ð¤Ñ€Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ðµ Ð¤Ñ€Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ 843 година, ÐÐ½Ð³Ð»Ð¸Ñ Ðµ ÐÐ½Ð³Ð»Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ 827,
а Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ 681 година.
Така пише в учебниците по иÑториÑ. Така знаех и аз.
Ðо преди оÑем години приÑтигна у Ð½Ð°Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ унгарÑки профеÑор да Ñ‚ÑŠÑ€Ñи надгробната плоча на не знам кой Ñи техен крал, умрÑл нÑкога в БългариÑ; плочата Ñ Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ð¸Ñ…Ð¼Ðµ зазидана в Ñтената на една ÑелÑка черква и нÑмаше как да му Ñ Ð´Ð°Ð´ÐµÐ¼,
но за утеха го заведохме в кръчмата и там унгарÑкиÑÑ‚ профеÑор, може би от Ñд, че не му дадохме тази ценна реликва, или за да изтъкне ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿Ð°Ñ‚Ñ€Ð¸Ð¾Ñ‚Ð¸Ð·ÑŠÐ¼, още преди да пийне от първата ракиÑ, Ñе провикна:
- Как е възможно да броите началото на ÑвоÑта държава от 681 година Ñлед ХриÑта, когато още през 2137 година преди ХриÑта Ñте имали българÑко царÑтво на Ñевер от Китай
и по време на Ñлънчевото затъмнение на 22 октомври Ñъщата 2137 година преди ХриÑта Ñте победили китайците, както пишат тъжно техните летопиÑци в хрониките Ñи;
победили Ñте ги, защото китайците били проÑÑ‚ народ и Ñе уплашили от затъмнението, а прабългарите знаели предварително за него и нарочно нападнали ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½;
аз, вика унгарецът като отпи от ракиÑта, това го знам, защото покрай тази ваша държава е поминувало и нашето маджарÑко племе, ние, вика, Ñ Ð²Ð°Ñ Ñме от едно колÑно и от една кръв;
не по друга причина, а за да ÑпаÑÑÑ‚ империÑта Ñи от неудържимите набези на българите, предвождани от ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ…Ð°Ð½ Тимоти от рода Дуло (от ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ñ€Ð¾Ð´ Ñа, както знаете, и Кубрат, и ÐÑпарух, и Крум, и прочие), китайците започнали да ÑтроÑÑ‚ Великата китайÑка Ñтена,
но не уÑпели още да Ñ Ð´Ð¾Ð²ÑŠÑ€ÑˆÐ°Ñ‚ и ето ги - българите Ñе задали пак откъм Ñевер, тогава китайците качили върху Ñтената китайки-циркаджийки
и онези Ñурови българи, като видели китайките да мÑтат голи кълки, Ñе прехлаÑнали и докато Ñе прехлаÑвали, китайÑкиÑÑ‚ мравунÑк продължавал да гради нататък Ñтената;
като разбрали измамата, прабългарите напопържали китайците, пришпорили конете Ñи и препуÑнали на запад подир Ñлънцето да Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ñтената;
те препуÑкат, китайците градÑÑ‚, те препуÑкат, китайците градÑÑ‚ - така българите Ñтигнали до пуÑтинÑта Такламахан, напоили конете Ñи в реката Тарим и Ñе разделили на две: едните тръгнали на Ñевер, другите - на юг. Ха наздраве!
Тези, дето тръгнали на Ñевер, прехвърлили планината ТÑншан и нарекли най-виÑÐ¾ÐºÐ¸Ñ Ð²Ñ€ÑŠÑ… на името на ÑÐ²Ð¾Ñ Ð±Ð¾Ð³ Тангра - така Ñе казва върхът и доÑега - Хан Тенгри, а хребета, по който препуÑкали, нарекли на Ñебе Ñи - Болгар;
продължили нататък, прекоÑили планините Памир и Хиндукуш и тук, където Ñега е Ñеверен ÐфганиÑтан, оÑновали втора държава, наречена Ñъщо БългариÑ,
но понеже другите народи не можели да произнеÑат ÑŠ-то във Ð²Ð°ÑˆÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº, наричали държавата ви Балхара (Балх), Болгар или Булгхар, а гърците Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¸Ñ‡Ð°Ð»Ð¸ Бактра или БактриÑ
(то аÑлъ кой може да произнеÑе правилно името ви: руÑнаците ви викат балгàри, англичаните - балгèйриън, французите - бюльгàÑ€, немците - булгàрен, арабите - бурджан, ний, унгарците, Ñега ви викаме булгар, а преди Ñме ви викали полгар, булгар ви наричат и арменците, чехите ви наричат булхар, украинците - балхар, индийците - балгхар, перÑийците - болгар...).
Другите българи, дето тръгнали на юг, прекоÑили Тибет, и забележете - вика унгарецът, допивайки първата ракиÑ, - живели извеÑтно време край планината Мадара, поÑле прехвърлили Хималаите, минавайки през прохода Шипка, и Ñлезли в ИндиÑ, опъвайки юртите Ñи край река Тунджа;
поÑле тези българи отишли към Ефрат, в МеÑопотамиÑ, и там оÑновали третата българÑка държава; наричали народа балхариÑ, Ñиреч българи, царицата им ноÑела Ñъщото име - БалкиÑ,
това е СавÑката царица, опиÑана в БиблиÑта, дето ходела да задава гатанки на Соломон през 1001 година преди ХриÑта.
По-къÑно тези българи тръгнали на запад, заÑелили Ñе в Египет, в облаÑтта Сакар, поÑле поемат на Ñевер и Ñтигат до БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров, планината, където Ñпират, наричат Сакар планина, реката край Ð½ÐµÑ ÐºÑ€ÑŠÑ‰Ð°Ð²Ð°Ñ‚ Тунджа, прохода, през който прехвърлÑÑ‚ Балкана на Ñевер, наричат Шипка, а Ñвещената Ñи планина - Мадара;
те ноÑели ÑÑŠÑ Ñебе Ñи тези Ñтари и далечни имена, както европейците Ñа занеÑли в Ðмерика имената на Ñвоите Ñтари градове - Лондон, Париж, МоÑква, Берлин, ÐÑŽ ОрлеанÑ, ÐÑŽ Берн и Ñ‚.н... Ха наздраве!
Ðо да оÑтавим СавÑката царица да задава гатанки на цар Соломон, а ние да видим какво правÑÑ‚ Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸ на Ñевер, дето оÑноваха държавата Ñи Балхара под планината Памир.
Девизът на тези прабългари нÑкога бил: „Ðе замръквай, където Ñи оÑъмнал!", поÑле Ñтанал: „Ðе умирай, където Ñи роден!",
но тук, под ÑÑнката на Памир, им хареÑало и започнали да градÑÑ‚ градове, да ÑеÑÑ‚ жито и да развъждат добитък, да добиват желÑзо и мед, да украÑÑват жените Ñи ÑÑŠÑ Ñребро и злато;
древногръцкиÑÑ‚ иÑторик Страбон нарича Балх, Ñтолица-та на Балхара, „перлата на ÐзиÑâ€,
тук през VI век преди новата ера пророкът ЗаратуÑтра е напиÑал Ñвещената Ñи „Зенд-ÐвеÑтаâ€.
Кога е било оÑновано това прочуто царÑтво, не Ñе знае, това Ñе губи из мъглата на вековете, вика унгарецът, като отпива от втората ракиÑ,
но извеÑтно е, че египетÑкиÑÑ‚ фараон Ð Ð°Ð¼Ð·ÐµÑ Ð†Ð†, Ñъблазнен от богатÑтвата на Балхара, Ñе опитал да Ñ Ð·Ð°Ð²Ð»Ð°Ð´ÐµÐµ през 1275 година преди раждането на ХриÑтоÑ
и докато българите разгромÑвали войÑката му в подножието на Памир, МойÑей решил да избÑга от Египет и повел поробените евреи през пуÑтинÑта към обетованата Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð¥Ð°Ð½Ð°Ð°Ð½,
така че вашата иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ðµ по-Ñтара от БиблиÑта, вика унгарецът, и вий, българите, Ñте ÑпаÑили бедните евреи не Ñамо през Втората Ñветовна война, но и 33 века по-рано.
През 329 година преди ХриÑта и ÐлекÑандър МакедонÑки нахлул в Балхара, но до бой не Ñе Ñтигнало - вмеÑто войÑка, наÑреща му излÑзла принцеÑата РокÑана и го попитала: „Какво Ñ‚ÑŠÑ€Ñиш тук, ÐлекÑандре?";
пленен от краÑотата й, той отвърнал: „Ðамерих повече от това, което Ñ‚ÑŠÑ€Ñехâ€, паднал на колене пред Ð½ÐµÑ Ð¸ Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ð»Ð¸Ð» да му Ñтане жена и царица на Ñвета (това била първата - и единÑтвената - жена на ÐлекÑандър, и Ñ‚Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð° българка!);
на Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ Ñе качили двамата навръх планината Хиндукуш - ÐриÑтотел му бил казал, че там е краÑÑ‚ на Ñвета и отвъд тази планина Ñе плиÑкал безкрайниÑÑ‚ Ñветовен океан,
но като погледнал от върха на изток, ÐлекÑандър видÑл, докъдето Ñтигало човешкото око, безкрайни Ð¿Ð¾Ð»Ñ Ð¸ планини - и заплакал, защото разбрал, че нÑма да може да завладее Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚, поболÑл Ñе и Ñкоро Ñлед това умрÑл.
ПроÑъщеÑтвувала тази велика ваша държава до 230 година Ñлед ХриÑта, когато Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ñ€Ñва перÑийÑкиÑÑ‚ цар Ðрташир I.
Далече преди това обаче, неизвеÑтно защо, ÑтариÑÑ‚ цар Кардама оÑтавил преÑтола на Ñина Ñи Ила, прехвърлил Ñе на юг през Памир и оÑновал в Северна Ð˜Ð½Ð´Ð¸Ñ Ñ‡ÐµÑ‚Ð²ÑŠÑ€Ñ‚Ð°Ñ‚Ð° българÑка държава.
Ðаричала Ñе Ñ‚Ñ Ñъщо Балхара и проÑъщеÑтвувала едновременно ÑÑŠÑ Ñтарата Балхара много векове.
Споменът за Ð½ÐµÑ Ðµ запазен в индийÑките веди - в „Ðдхарва-веда", напиÑана на ÑанÑкрит през Ð¥ век преди ХриÑта.
Ðещо повече - индийÑки царе до Ð¥ век Ñлед ХриÑта продължавали да Ñе наричат Кардамити, както динаÑтиÑта на Бурбоните във Ð¤Ñ€Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð¸Ð»Ð¸ на Романовите в РуÑиÑ, а пред името Ñи Ñлагали титлата балхара - името на древната държава Ñе превърнало в титла, както името на Цезар.
Оттогава Ñа и общите ви думи в двата езика: уча, чета, будÑ, баща, татко, лик, хубав, китна, шал, Ñандал, тава, халка, чорба, компот, ÑÐ¾Ñ Ð¸ много други.
Бежанци от покорената памирÑка Балхара тръгват на Ñевер и край Ð´Ð½ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ Самарканд оÑновават петата българÑка държава, а голÑмото езеро, до което Ñтигала границата им на изток, нарекли на Ñебе Ñи - Балхаш; проÑъщеÑтвувала тази държава до VII век Ñлед ХриÑта;
други от победените българи тръгват на запад, прекоÑÑват пуÑтинÑта Каракум и оÑновават на изток от КаÑпийÑко море шеÑтата българÑка държава, кръщават морето Болгар дингезе (БългарÑко море), така Ñе наричало то до КъÑното Ñредновековие, а планината, в подножието на коÑто Ñпират, наричат Балхани - както и вие наричате най-голÑмата Ñи планина в днешна БългариÑ;
трети от българите отиват отвъд КаÑпийÑко море и там оÑновават Ñедмата българÑка държавица, наречена Ð‘Ð°Ð»ÐºÐ°Ñ€Ð¸Ñ (така Ñе нарича и до Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ автономна републичка в РуÑката федерациÑ), а градовете Ñи нарекли пак ÑÑŠÑ Ñтарите българÑки имена Балхар и Булкар-Балх;
четвърти от българите, водени от вожда Ñи Вунд, през 127 година преди ХриÑта прехвърлÑÑ‚ планината Кавказ и Ñе заÑелват в земите на днешна ÐрмениÑ, там оÑновават оÑмата българÑка държава, нарекли меÑтноÑтта Булхар, Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñи град - Балк, тези имена те ноÑели до IX век Ñлед ХриÑта, а една от реките там и Ñега Ñе нарича Балгаручай.
Където и да идат българите, вÑе ноÑÑÑ‚ името Ñи и, макар изкривено от произношението на ÑÑŠÑедните народи, го оÑтавÑÑ‚ Ñлед Ñебе Ñи като Ñветли Ñтъпки по картата на Ñ‚ÑŠÐ¼Ð½Ð¸Ñ Ð°Ð·Ð¸Ð°Ñ‚Ñки континент.
Прекрачвайки от Ñтарата в новата ера, българите прекрачват от ÐÐ·Ð¸Ñ Ð² Европа - Ñтигат до ÐзовÑко и Черно море
и там митичниÑÑ‚ цар Ðвитохол, както ÑвидетелÑтва „Именникът на българÑките хановеâ€, оÑновава през 165 година Ñлед ХриÑта деветата българÑка държава,
призната - нещо нечувано - дори от гърците и наречена от ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð²Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ð¹Ñки патриарх Ðикифор : ВЕЛИКРБЪЛГÐРИЯ!
Вий, вика унгарецът като допи втората ракиÑ, и тази Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ðµ броите, защото била на друга териториÑ.
Кое, обаче, е по-важно: земÑта, където Ñе намира държавата - или народът, който е оÑновал вÑичките тези българÑки държави?
Прочула Ñе тази Стара Велика Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð¹-много при хан Кубрат. Този хан Кубрат (който Ñи е жив потомък на Ðтила, „бичът Божий", но тури му пепел!) незнайно защо раÑъл в КонÑтантинопол, изучил Ñе там, образовал Ñе и приел хриÑтиÑнÑтвото през 619 година -
през Ñъщата година, когато Мохамед започнал да проповÑдва в Мека иÑлÑма, а заÑтанал начело на Велика Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 632 година, когато умира Мохамед.
Това за образованието не го казвам Ñлучайно, вика унгарецът, защото вий, българите, Ñлед този Кубрат имате Ñамо един учен цар - Симеон Велики, който Ñъщо живÑл в КонÑтантинопол и учил там в най-ÑÑ‚Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÐµÐ²Ñ€Ð¾Ð¿ÐµÐ¹Ñки универÑитет - МагнаурÑката академиÑ, а вÑичките ви по-Ñетнешни царе, до поÑледниÑ, Ñа проÑти и необразовани.
Тъй че напразно вий Ñе отричате от прабългарите, вика вÑе по-ÑдоÑано унгарецът и Ñи поръча третата ракиÑ, ако има нещо ÑвÑÑтно във ваÑ, наÑледили Ñте го от Ñ‚ÑÑ…,
защото те не Ñа били монголци, както ви разправÑÑ‚, нито пък хуни или тюрки, а индоевропейци ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð³Ð°Ð´ÑŠÑ‡Ð½Ð¸ коÑмичеÑки познаниÑ.
За разлика от безпроÑветните италианци, които в 1600 години Ñлед ХриÑта изгарÑÑ‚ на кладата Джордано Бруно, понеже твърдÑл, че ЗемÑта Ñе върти около Слънцето,
прабългарите не Ñамо знаели това - издълбаното върху надгробните им камъни Слънце Ñ ÐºÑ€ÑŠÐ¶Ð°Ñ‰Ð¸Ñ‚Ðµ около него 6 планети е било нещо като техен държавен герб (по-къÑно, Ñлед наÑилÑтвеното покръÑтване, богомилите го превърнали в Ñвой Ñакрален знак),
та още през 4768 година преди ХриÑта тези умни прабългари изчиÑлили, че ЗемÑта Ñе завърта около Слънцето за 365 дни и една четвърт от Ð´ÐµÐ½Ñ Ð±ÐµÐ· малко
и преÑметнали това „без малко" Ñ Ð½ÐµÐ²ÐµÑ€Ð¾Ñтна точноÑÑ‚: ÑъпоÑтавÑйки движението на ЗемÑта Ñ Ð´Ð²Ð¸Ð¶ÐµÐ½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ на Юпитер, те уточнили, че ЗемÑта Ð¾Ð±Ð¸ÐºÐ°Ð»Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¾ Слънцето за 365 Ð´ÐµÐ½Ð¾Ð½Ð¾Ñ‰Ð¸Ñ Ð¸ 2422 хилÑдни от денонощието,
което е Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ð½ Ñекунда по-малко от абÑолютно точното аÑтрономичеÑко време, измерено днеÑ.
ОÑновавайки Ñе на тези Ñвои аÑтрономичеÑки знаниÑ, прабългарите Ñъздали най-ÑÑŠÐ²ÑŠÑ€ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð»ÐµÐ½Ð´Ð°Ñ€, извеÑтен доÑега: годината започвала в Ð´ÐµÐ½Ñ Ð½Ð° зимното ÑлънцеÑтоене, на 22 декември; този ден, понеже Ñлънцето Ñтои, бил обÑвен за нулев, оÑтаналите 364 дни били разпределени в четири Ñезона, по 91 дни; вÑеки Ñезон бил разделен на три меÑеца, първиÑÑ‚ меÑец от Ñезона имал 31 дни, оÑтаналите два - по 30; по този начин първиÑÑ‚ ден на Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑец от Ð·Ð¸Ð¼Ð½Ð¸Ñ Ñезон Ñъвпадал ÑÑŠÑ Ð·Ð¸Ð¼Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ ÑлънцеÑтоене, първиÑÑ‚ ден на Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑец от Ð¿Ñ€Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ñезон - Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ равноденÑтвие, първиÑÑ‚ ден на Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑец от Ð»ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ñезон - Ñ Ð»Ñтното ÑлънцеÑтоене, първиÑÑ‚ ден на Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑец от еÑÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ Ñезон - Ñ ÐµÑенното равноденÑтвие. Ðа вÑеки четири години виÑокоÑниÑÑ‚ ден Ñе прибавÑл преди Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ на ÑÐµÐ´Ð¼Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑец - в Ð´ÐµÐ½Ñ Ð½Ð° лÑтното ÑлънцеÑтоене, Ñъщо бил нулев ден, прабългарите го наричали ени, Ð´Ð½ÐµÑ Ð³Ð¾ наричаме Еньовден.
Унгарецът надигна третата ракиÑ, отпи една бавна глътка и продължи:
- УчениÑÑ‚ хан Кубрат обичал да наблюдава нощното небе и да чете по звездите Ñъдбата на хората и на народите.
Ð’ една такава нощ, като Ñе взирал в залÑзващите ПлеÑди, той видÑл, че неговата звезда угаÑва, Ñпомнил Ñи за брата Ñи Самбат Кий, който оÑновал града Киев и го кръÑтил на Ñвое име,
поÑле заминал на запад подир залÑзващото Ñлънце, оÑновал там грамадна държава, дето Ñа Ñега ЧехиÑ, СловакиÑ, УнгариÑ, ПруÑÐ¸Ñ Ð¸ Полша, но не Ñ Ð½Ð°Ñ€ÐµÐºÑŠÐ» Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ (така че нÑма да Ñ Ð±Ñ€Ð¾Ð¸Ð¼), нарекъл Ñ Ð² чеÑÑ‚ на дедите Ñи Дулоба - „Страната на Дулоâ€, другите народи пък Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¸Ñ‡Ð°Ð»Ð¸ на неговото име: от Самбат - Само, но като умрÑл Самбат Кий и държавата му загинала;
та Кубрат Ñи помиÑлил: „И моÑта държава ли ще умре Ñлед Ñмъртта ми?â€, повикал петимата Ñи Ñинове - БаÑн, Котраг, ÐÑпарух, Кубер и Ðлцек - и им рекъл:
- Синове мои, Ñвършват земните ми дни.
- Олеле, тате, недей! - проплакал най-малкиÑÑ‚, Ðлцек. - Какво ще правим без тебе?
- Сега ще ви кажа - рекъл Кубрат. - БаÑне, Ñ Ð²Ð·ÐµÐ¼Ð¸ Ð¾Ð½Ñ Ð½Ð°Ñ€ÑŠÑ‡ пръчки. - БаÑн отишъл и взел наръча пръчки, който ле-жал до огнището, където мъждукал ÑвещениÑÑ‚ неугаÑващ огън.
- Ха Ñега Ñе опитай да ги Ñчупиш вÑичките наведнъж - казал му Кубрат.
БаÑн бил най-възраÑтниÑÑ‚, най-ÑилниÑÑ‚ от Ñиновете на Кубрат, затова му викали БатбаÑн. Ударил той Ñнопа пръчки о колÑното Ñи - не Ñе чупÑÑ‚. Ударил втори път - пак не Ñе чупÑÑ‚. Трети път ударил Ñ Ð²Ñе Ñила - Ñъщото.
- Ðе мога - рекъл, - тате.
- Ðека опитат и другите - казал Кубрат.
Опитали един по един и другите четирима Ñинове на Кубрат, но никой не могъл да Ñчупи наръча пръчки.
- Дайте ги Ñега на мен - рекъл Кубрат.
Подали му наръча, той взел да измъква от него пръчките една по една и Ñ Ð»ÐµÐºÐ¾Ñ‚Ð° ги чупел - една по една.
- Еее, така и баба знае! - извикали в един Ð³Ð»Ð°Ñ Ñиновете му. - Една по една вÑеки може.
- Точно така - казал Кубрат. - И ваÑ, ако Ñе разделите Ñлед моÑта Ñмърт, един по един вÑеки ще ви пречупи. Ðко Ñте заедно като този наръч пръчки, никой нÑма да може да ви победи. Разбрахте ли?
- Тъй верно, разбрахме! — отвърнали в един Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¿ÐµÑ‚Ð¸Ð¼Ð°Ñ‚Ð° му Ñинове.
- Какво разбрахте?
- Съединението прави Ñилата.
Като чул тези хубави думи, великиÑÑ‚ хан Кубрат Ñе уÑмихнал щаÑтливо и издъхнал.
Тези хубави думи „Съединението прави Ñилата" вий Ñте ги изпиÑали и върху герба Ñи, вика унгарецът, като отпи втора глътка от третата ракиÑ, но тежко ви и горко, ако Ñпазвате този завет като Кубратовите Ñинове.
Защото още не бил изÑтинал трупът на ÑÑ‚Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ…Ð°Ð½ - и Ñиновете му Ñе Ñкарали кой да Ñедне на Ð±Ð°Ñ‰Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ð¾Ð½.
- По ÑтаршинÑтво на мен Ñе пада - казал БатбаÑн.
- Ð¢Ð°Ñ Ð½Ñма да Ñ Ð±ÑŠÐ´Ðµ, ти да ни командваш - рекли четиримата му горди братÑ.
Ðа Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ погребали баща Ñи по хриÑтиÑнÑки, както им бил заръчал, погребали го заедно ÑÑŠÑ Ñкиптъра и меча му, защото не могли да поделÑÑ‚ и Ñ‚ÑÑ….
Ðарода на Велика Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ð°Ñ‡Ðµ поделили на пет равни чаÑти и вÑеки заÑтанал начело на ордата Ñи.
- Ðз оÑтавам тук, на бащината Ñи Ð·ÐµÐ¼Ñ - казал БатбаÑн.
- Ðз поемам на Ñевер - казал Котраг.
- Ðз на юг - казал ÐÑпарух.
- Тогава аз тръгвам на запад - казал Кубер.
- Ðз идвам Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ, бате - казал Ðлцек.
И поели в четирите поÑоки на Ñвета.
Хазарите това и чакали. Щом ордите на четиримата Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð·Ð°Ð»ÐµÐ·Ð»Ð¸ зад хоризонта, нападнали БатбаÑна и Ñлед две-три години от Старата Велика Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñтанал Ñамо Ñпоменът.
Котраг повел ордата Ñи на Ñевер - вÑе по Волга, вÑе по Волга, препуÑкали, препуÑкали...
и като Ñтигнали там, където река Кама Ñе влива във великата река, Котраг ÑпрÑл и Ñе огледал - на изток Ñе Ñинеел облакът на планината Урал, на Ñевер и на запад зеленеели безкрайни гори и полÑ.
Било лÑтото на 665 година. Хан Котраг ÑлÑзъл от Ñ‡ÐµÑ€Ð½Ð¸Ñ Ñи кон и забил меча Ñи в рохкавата земÑ:
- Ето тук ще Ñъградим град и ще го наречем Болгар, тук ще бъде моÑта БългариÑ!
Това била деÑетата БългариÑ. Ðаричат Ñ Ð’Ð¾Ð»Ð¶ÐºÐ° БългариÑ, а заради богатÑтвото й в Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÐ½Ð° Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¸Ñ‡Ð°Ð»Ð¸ Сребърна БългариÑ.
През Ð¥ век Ñребърните българи приели от арабите иÑлÑма, имали те велики царе и още по-велики поети; дала е тази ваша Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð²ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¸ поети и други велики люде и на РуÑиÑ,
защото, както е извеÑтно, вика унгарецът, като отпи пак от ракиÑта, великата руÑка поетеÑа Ðнна Ðхматова Ñе отказала от бащиното Ñи име Горенко и Ñе нарекла на българÑÐºÐ¸Ñ Ñи прапрадÑдо хан Ðхмат; корените на другата велика поетеÑа Марина Цветаева Ñъщо Ñа оттам,
и Гогол е оттам, оттам е и великиÑÑ‚ Ð±Ð°Ñ Ð¨Ð°Ð»Ñпин, руÑкиÑÑ‚ цар Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð“Ð¾Ð´ÑƒÐ½Ð¾Ð² е българин, и Суворов, и Кутузов, дето победи Ðаполеон, и Ермак, дето Ð·Ð°Ð²Ð»Ð°Ð´Ñ Ð¡Ð¸Ð±Ð¸Ñ€ и го хариза на руÑнаците...
Тази Ñлавна и богата държава проÑъщеÑтвувала до 1278 година, когато Ñлед половинвековни отчаÑни битки била завладÑна от татарите на Чингиз хан,
но българите Ñъхранили ÑвоÑта ÑвÑÑÑ‚ и, мине - не мине век, вдигали бунтове - и Ñрещу татарите, и Ñрещу руÑнаците, затова през 1937 година Сталин ги разпилÑл из лагерите в Сибир,
но и днеÑ, както е извеÑтно, те отново надигат глава и иÑкат държавата им да Ñе казва БългариÑ.
Тук унгарÑкиÑÑ‚ профеÑор млъкна и Ñе замиÑли. Ще използвам мълчанието му да Ð´Ð¾Ð±Ð°Ð²Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ нÑколко думи за тази БългариÑ.
За разлика от нашата БългариÑ, коÑто нÑма запазени Ñтари летопиÑи (за което ще Ñтане дума по-нататък), през 1680 година летопиÑецът от Волжка Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð‘Ð°Ñ…ÑˆÐ¸ Иман Ñъбира в Ñборника Ñи „Джагфар Тарихъ " („ИÑториÑта на Джагфар") древни българÑки хроники, напиÑани през предишните 4-5 века; от Ñ‚ÑÑ… Ñтава ÑÑно, че върху териториÑта на Волжка Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ векове преди това е имало друга прабългарÑка държава, наречена Идел; в една от хрониките - „Хон китабъ " („Книга за хуните") на Кул Гали, Ñе твърди, че иÑториÑта на българите започва 33 000 години преди ХриÑта и че българÑката Ñ†Ð¸Ð²Ð¸Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ðµ ÑъщеÑтвувала паралелно или по-рано от цивилизациÑта на Шумер, Ñ ÐºÐ¾Ñто Ñме имали един и Ñъщ корен, че Ð¢Ñ€Ð¾Ñ Ðµ бил българÑки град и етруÑките Ñа прабългари, избÑгали от този град, че египетÑките фараони Ñъщо Ñа били прабългари, а ацтеките, инките и маите Ñа потомци на прабългарите, преплавали океана или преминали по ледовете от Камчатка в ÐлÑÑка; Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ пък, които ще ни поробÑÑ‚ Ñлед 7 века, Ñме били родни Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð¸ Ñме имали общ праезик (затова много от думите, които ÑмÑтахме за турÑки, Ñе оказаха прабългарÑки)... МоÑÑ‚ кураж ми Ñтигна да Ñе върна до 2137 година преди ХриÑта, когато за пръв път българите Ñе Ñпоменават в китайÑките хроники; да Ñе върне по-назад в мрака на вековете оÑтавÑм на нÑкой Ñвой колега Ñ Ð¿Ð¾-храбро въображение.
Унгарецът отпи бавно от чашата Ñи и продължи:
- Кубер поел на запад, Ñлед него препуÑкал Ðлцек, прехвърлили Карпатите и Ñе ÑпуÑнали в ПанониÑ, в равнината край реките ТиÑа, Дунав и Сава, където е днешна УнгариÑ;
понечили да оÑноват държава и там (проÑъщеÑтвувала Ñ‚Ñ Ñамо година-две, така че нÑма да Ñ Ð±Ñ€Ð¾Ð¸Ð¼), аварите обаче поÑрещнали на нож българите, Ñлед нÑколко ÑÑ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐšÑƒÐ±ÐµÑ€ бил победен и побÑгнал Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ¶Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð° Ñи на юг
и като Ñтигнал, където е Ð´Ð½ÐµÑ ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ, оÑновал там край Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ñ Ð¸ Прилеп единадеÑетата българÑка държава;
именно Ñрещу тази БългариÑ, коÑто напирала да превзе-ме Солун, Ñе отправил на поход през 688 година византийÑкиÑÑ‚ император ЮÑтиниан II ÐоÑоотрÑзаниÑ
и едва не бил пленен и побÑгнал позорно, както пише във византийÑките хроники, а войниците му били избити от прабългарите на Кубер.
По-къÑно, Ñлед век и половина, тази Куберова Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñе Ñъединила Ñ ÐÑпаруховата Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ - вероÑтно това е бил тайниÑÑ‚ замиÑъл на двамата братÑ...
Ðлцек продължил на запад, Ñтигнал до Ñтраната на франките, крал Дагоберт го приел Ñ Ñ€Ð°Ð´Ð¾ÑÑ‚, но през нощта заповÑдал вÑичките българи да бъдат изклани;
Ðлцек Ñе Ñъбудил от виковете на умиращите и Ñ Ð¾Ñтаналите живи мъже и жени побÑгнал на юг през Ðлпите. Било зима, как Ñа оцелели, не е извеÑтно,
но през пролетта Ñе поÑвили в горната чаÑÑ‚ на ИталийÑÐºÐ¸Ñ Ð±Ð¾Ñ‚ÑƒÑˆ и продължили да Ñлизат надолу, през ЛомбардиÑ, ТоÑкана и УмбриÑ, Ñтигнали до Рим и Ðеапол, оÑтавÑйки Ñлед Ñебе Ñи вечното Ñвое българÑко име: Булгаро (край Бергамо), Булгаро граÑо (край Комо), Тера Булгарорум (край Римини), Моите Булгаро...
Ðе уÑпÑл Ðлцек да оÑнове дванадеÑетата българÑка държа-ва, но неговите българи оÑтавили из Ðпенините не Ñамо името Ñи, но и кръвта Ñи:
Данте, вика унгарецът, е от българÑÐºÐ¸Ñ Ñ€Ð¾Ð´ Ðлдьгьори, и Борджиите Ñа българи, и Верди е българин, а Паганини направо Ñи е потомък на българÑÐºÐ¸Ñ Ñ…Ð°Ð½ Паган...
Между Ð½Ð°Ñ Ð´Ð° Ñи оÑтане, Ñниши глаÑа Ñи унгарецът, един потомък на Ð²Ð°ÑˆÐ¸Ñ ÐšÑƒÐ±Ñ€Ð°Ñ‚, наречен Ðрпад, дошъл по нашите земи и през 889 година (да не ме чуй нÑкой унгарец!) оÑновал УнгариÑ...
Ркой оÑнова вашата - дванадеÑетата българÑка държава през 681 година? - провикна Ñе унгарецът, като гаврътна ракиÑта Ñи. - БългариÑ, дето Ñтана най-голÑмата държава в Европа, от Киев до Ðтина и от Черно море до Ðдриатика, че и Пеща, днешната унгарÑка Ñтолица, влизаше в пределите й!
Що не Ñ Ð¾Ñноваха ÑлавÑните, дето от два века Ñе мотали из БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров, що не Ñ Ð¾Ñноваха траките, дето Ñа там от 1500 години?
Ðми защото проÑти хора държави не могат да правÑÑ‚. От ÑлавÑните вий наÑледихте Ð·Ð°Ð³Ð°Ð´ÑŠÑ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¼ÑŠÑ€Ð·ÐµÐ» и бленуването, а от траките - анархизма и забравата, затова не помните и ÑобÑтвената Ñи иÑториÑ.
Тука унгарÑкиÑÑ‚ профеÑор Ñтана, качи Ñе на автомобила Ñи и Ñи замина.
Сигурно прекалÑваше той в приказките Ñи, но нÑкакъв прапраÑпомен заброди из тъмните пещери на кръвта ми и ме будеше нощем, зарових Ñе в разните Ñтари и нови иÑтории и Ñе оказа, че такива Българии наиÑтина е имало, един автор разказва за една, друг - за друга, трети ÑроÑтно ги отрича, а ние вÑички нехаем...
И тъй ден Ñлед ден, век Ñлед век - „Било ли е, не е ли било?†- и вÑичко потъва в мъглата на вековете и, уви - в мъглата на нашата памет.
Другите народи провъзглаÑÑват за иÑтина и най-малката вероÑтноÑÑ‚, а ние погребваме и най-големите иÑтини под кръÑта на Ñъмнението.
Кое е по-добро?