Български > Кои сме ?

Кои сме ние - траки, българи, славяни, помаки или нещо друго?

(1/95) > >>

Rasate:
Българите в американския “Речник на раси и народи”



Днес всеки българин на средна възраст знае, че държавата ни е една от малкото в света, която граничи със самата себе си. Бавно но сигурно, с течение на времето, тази истина ще потъне в забрава. И това е така, защото се унищожава българската духовност, нашите хилядолетни великолепни културни традиции и достижения.

Населението в страната ни е без национални идеали, без национална стратегия. Дори нещо повече, социологическо проучване показва, че в наши дни 47 % от младежите се срамуват от своя български произход. Непрекъснато се задълбочава и демографският срив. Както казва нашият поет и изследовател на Орфей Никола Гигов: „Летим към чуждото, пълзим към родното."

В трудни моменти всеки народ се връща към миналото си, към своите корени. Интересно е какво мислят за нас другите, и то не в далечна древност, а преди столетие, в годините, когато България е наскоро освободила се страна.
През 1907 г. сенатът на САЩ възлага на своите учени да извършат огромна по мащаб задача - да класифицират намиращите се там имигранти по раса, език, страна и региони. И въпреки трудностите след четири години излиза от печат т. нар. Речник на раси и народи.
Какво се говори в него за нас - българите, стана ясно сравнително скоро, през 2005 г., благодарение усилията на изследователя проф. Никола Алтъков (член на МАБИК), живял и работил дълги години в САЩ.

В речника са обособени раздели и в статии са описани различните народи, раси и етнически групи, чиито представители се намират тогава в Америка, като основният критерий е езикът.

Разбира се, днес трябва да се отбележи, че езикът и расата са явления, които не могат да бъдат тъждествени. Подобно е и съотношението между езика и културата. Признаците на расата се придобиват по наследство. Докато езикът е сакрално явление, което е доста по-консервативно в сравнение с културата. Вече е доказано, че в далечното минало всички разнородни езикови групи са произхождали от език баща. В момента по света се наблюдава и обратният процес, който води към сливане и уеднаквяване на езиците.

През 60-те години на XX в. в САЩ е проведено изследване на езиците за запазване на информацията, която носи всеки от тях. Проучени са около 200 езика, като са направени преводи от специалисти на един и същ основен текст. След всеки превод се извършвал обратен превод на изследвания език за сравнимост. При най-издръжливите езици информацията се губела към 15-тия превод, докато българският език устоява на близо 70 превода!

Всъщност още през 1946 г. академик Н. Державин, на базата на палеолингвистичен анализ, смята, че българите „принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи".

Но нека се върнем на статията за българите в „Речника". Обемът й е три страници. Посочват се нашите расови, физически, антропологически и, разбира се, езикови особености.

Отбелязва се, че ние сме от източния клон на славяните и по раса сме арийци. По произход сме фини (монголци), въпреки че принадлежим към европейския (кавказки) физически тип. Ето и част от текста:

„Проблемът относно физическия тип на българите е по-сложен за решаване. По-малка научна работа е била извършена за тази част на Европа, отколкото за повечето други нейни части и още съществува съмнение, засягащо разселването на тази раса в предисторическия период и следователно относно мястото на техния произход. Съществува обаче съмнение, че два физически типа се срещат на противоположните краища на България. Докато тези от запад са явно широкоглави, тези от изток са поне частично, също толкова дългоглави. Западните българи са главно - така изглежда - от същия славянски тип, както техните съседни родственици, сърбохърватите. Албанците (виж за тях), които са техни съседи на югозапад, са също много широкоглави, но са по-високи отколкото истинските славяни. Обяснението за дългоглавия тип на изток не е толкова просто. Някои смятат, че това показва ранен фински произход. Други могат да спорят, че той е италийски или поне „средиземноморски", тъй като без съмнение този елемент доминира между източните румънци, които са техни съседи.

Българите от източния тип са главно брюнети, с тъмни коси, макар че казват, че 40 процента от тях имат светли очи..."
Интересното в този цитат е, че има съмнения за разселването на българите още в предисторическия период, както и посочването на два физически типа - широкоглави и дългоглави. А точно тях откриваме при описанието на погребението на Кубрат през 665 г.

По река Болга (Волга) от север пристигат котрагите-кутригури, водени от сина на Кубрат - Котраг. Те били високи, със светли коси и сини очи, добре сложени. От Македония и Панония (земите на днешна Унгария) се завръщат другите двама братя - синовете на Кубрат - Кубер и Алцек, придружени от отряди на конници утигури. Те били по-широкоплещести, по-ниски от среден ръст, с кръгли глави. Оногурите, тръгнали с Аспарух към долното течение на р. Дунав, пристигнали от Кавказ и от земите край Азовско море. Приличали на кавказките българи, но били по-светли в лицето, с черни коси, тъмни очи, по-високи от среден ръст.

И така става дума за външния облик на племената от оногури, кутригури и утигури, които са в основата на държавите на Кубрат и Аспарух. Удивителното е, че те запазват своите земи на поселение до наши дни. Преди столетие, когато са правени изследванията, публикувани в „Речник на раси и народи", на запад живеят широкоглавите. И точно от запад и югозапад те (утигурите) се придвижват към Малая Перешчепина (днешна Украйна) за погребението на владетеля на Стара Велика България - Кубрат. Кутригурите идват от североизток и именно те са високи и дългоглави, заемащи, според описанието в „Речника", източните части на българските земи. Колкото до оногурите, те са населявали обикновено средищната част, принадлежат към кавказкия (европейски) тип и са по-близо до външния облик на източните българи (кутригурите). Всичко това едва ли трябва да ни изненадва, като се има предвид, че предишните ни столици се намират в Източна и Централна България - Плиска, Преслав, Велико Търново.

В началото на статията още пише: „Българите и техните северни седи - румънците - принадлежат към редките раси, които са физически от един произход и езиково от друг. Докато българите се смятат като азиатци по произход, които са приели славянски език, румънците са славяни, които са приели латински език”.

Отбелязва се също, че „Старобългарският език е бил най-ранният писмен славянски език и той съществува даже в литургиите на православната църква под името църковнославянски. Неговата азбука, кирилицата, е най-старата форма на всички съвременни славянски азбуки...
В статията се допълва,че официалният език на румънците до началото на 19 век е именно този църковнославянски,който е заменен със съвременният румънски език"

Интересното е обаче, че в речника в статията за славяните (на с. 130) отново се говори за българите:. „Българите принадлежат там (при славяните) само по осиновяване. Те са главно от Монголски или „Турански" произход, който е взел на заем един славянски език. Точно обратният е случаят с румънците, или „Молдо-Влахи", които са главно славяни по кръв, но латинизирани по език".

Ако се опитаме да направим малко обобщение, ще се получи нещо много любопитно. Българите и румънците са от една рядка раса. Докато са в Азия, българите не са славяни, за разлика от живеещите в Европа румънци - славяни по кръв. Заедно с това се уточнява, че старобългарският език е най-ранният писмен славянски език. Налице е сериозно противоречие.

Но всичко идва на мястото си, ако проследим историческото развитие. Даките (част от гетите) - са далечни предшественици на образувалата се през 1862 г. Румъния, появила се въз основа обединението на Влашко и Молдова. Същите тези даки на карта от VIII в. се вижда, че заемат непосредствено земите западно от царствената орда на "оногундурите". Племената на дако-мизийците през хилядолетията винаги населяват една и съща земя - северно от Стара планина. И на практика това е другата част от голямата древно-българска общност, противопоставяла се на Римската империя.

Именно затова когато Аспарух разширява своята държава, нейна южна граница е Стара планина, а р. Дунав минава почти през средата на тази територия. Не случайно Долно-дунавската низина се сочи за прародина на индоевропейците.

Всеизвестна истина, за която обаче малко се говори, е, че до XVII-XVIII в. официален език в Румъния е българският. Цялата им църковна книжнина е на български (кирилица). Латиницата започва да се използва едва от средата на XIX в. Затова и голяма част от революционерите, борещи се срещу османското иго, намират подслон в земите на север от Дунав.

Ако следваме логиката на разсъжденията, оказва се, че румънците са от български произход, както и славяните. Всъщност любопитно е, че на същата страница от речника (с.130), където е статията за славяните, се казва: „...точно казано, няма славянска раса."

В древността отбелязахме, че жреците са познати още като магове, мъдреци, влъхви. В евангелията се говори за маговете от изток, видели звездата на Спасителя от Витлеем (Христос) и дошли да му се поклонят. Румънците и днес са известни с името власи (влахи). Вече посочихме сходството между влъхви-влахи-балхи (балх) название, идващо от древнобългарския гр. Балх - днешен Афганистан (в миналото част от Индия). Източно от Юдея е един ареал, където хилядолетия наред господства „небесната религия" на шумери и вавилонци.

Шумерските, халдейските и асиро-вавилонските жреци се наричат магове. Нека още веднъж споменем мнението на арабския хронист Ал Масуди за българите: „Борджаните (българите) са от вярата на маговете."

При разкопки в Плиска беше намерена бронзова седмолъчна звезда, която представлява космическо дърво със седем свои разклонения (седем планети, които са се виждали на небосклона още в древността). За тази розета известният наш историк Веселин Бешевлиев пише: „Тези звезди (Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера и Сатурн) са играли важна роля в древната магия и по името на всяка от тях са наречени седемте дни от седмицата в Асирия, Вавилон и Рим, а също и у старите германи...”

Тук е мястото добавим, че първата Германия е антично селище по наши те земи – Сапарева баня (Кюстендилско). Асирия и Вавилон са земи, свързани с „Именник на българските кханове". След владетеля Умор се казва: „Преди така назованите асирийски царе царува, както казахме, и Навухудоносор." Асирийци (аси+ири) означава в превод „слънчеви мъже", „слънчеви жреци" и това на практика е друго название на древните българи, познати в Кавказ и като аси. Асирия на практика е сбор от древнобългарски племена (хурити, касити и амореи - фриги). След Навухудоносор в „Именника" стои една фиксирана цифра - 24 години. Тя е съществена отправна точка към Навухудоносор I, който управлява от 1126 до 1103 г. пр. н. е. (т. е. точно 24 години) Вавилония. Владетел на българите худони, на хиксоси и субареи (себери), той разширява на север своята държава, като завзема главно асирийски територии.

Колкото до Рим, и днес италиански политици като Берлускони и други не крият, че той е създаден от преселници от Троя (българската Троя). Жреците по времето на Римската империя наричали авгури („издигнатите учители"). Те ходели в странни дрехи, пеели песни и играели танци, непознати на латините. Авгурите умеели да гадаят по черен дроб на животни, обичай, пренесен от Вавилония.

За тази небесна религия и произход говори ясно и един староруски летопис от 1627 г. В него се отбелязва: „При този цар Константин дойдоха българите през река Дунав. Многобройни, безчислени, те изпълниха тази страна и до Драва... Защото влъхвите и персите, и българите са едно и всички те са на тази земя пришълци."

Същата розетка, като в Плиска, е намерена и в Карелия. За този северен ареал говорихме в предишни глави. Нека добавим, че карелският език (наследник на езика на древните кари) спада към групата на угрофинските. И днес на картата на север между Европа и Азия се среща Карско море (морето на карите, принадлежащи към голямата древнобългарска общност). Едва ли е случайно, че на запад от него се намира полуостров Канин (Кан-ин) - „небесният владетел". В този район се срещат и други названия, свързани с върховната титла при древните българи - селище и залив, носещи името Кандалакша. Тук текат реките Кана и Канда, вливащи се в море с твърде познато име на Балканите - Бяло море.

Именно затова няма нищо чудно, че в „Речника на раси и народи" от 1911 г. се сочи, че произходът на българите е фински. Нека напомним, че тази северна територия е принадлежала към Волжка България. Всъщност в статията за българите се казва, че те са по крайбрежието на Волга от II в. Това обаче едва ли трябва да ни изненадва, защото земите са част от известната Авитохолова България (създадена 153 г.), опираща се натри морета (Азовско, Каспийско и Аралско).

Днес във Волго-Уралието съществуват няколко държави, чиито жители са потомци на волжките българи. По-големите от тях от север на юг са Чувашия, Татарстан, Башкорстан. Общата им площ е около 230 000 км2, или колкото две Българин. В последните две Държави (става дума за Татарстан и Башкорстан) основна религия е ислямът. И това като че ли се явява още една пречка в поддържането на добри взаимоотношения с тези страни. За съжаление сега в България отново започва да набира скорост противопоставянето по религиозен признак. Забравя се простата истина, че хората са равни, независимо какво вероизповедание имат. Отива се дори още по-далеч и българите мюсюлмани се наричат „български турци" или директно „турци". Казвал съм го много пъти, ще го кажа и сега. В България няма турци или поне такова голямо количество, за което непрекъснато се говори. След приключване на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. колко завоеватели ще имат куража да продължат да бъдат в земите, където са безчинствали? Останали са нашите братя по кръв, повечето от тях принудени насилствено да сменят вярата си.

В подкрепа на всичко това е и написаното още през 1911 г. в „Речника": „Българите заемат територия, която е поне с една половина по-голяма, отколкото самата България. Повечето от нея лежи южно от България, в самата Турция, специално в Централна Турция, простираща се на запад до Албания. Фактически цяла Централна Турция е българска по население до Егейско море, с изключение на една тясна крайбрежна ивица, и тя е с население не от турци, а от гърци."

В статията още се отбелязва: „...Добре известните помаци са мохамедански българи, чудесен физически тип. По-малко от 20 % от българите са мюсюлмани, три четвърти принадлежат към православната вяра..."

Мисля, че това съотношение - между православни и мюсюлмани, се е съхранило и днес.

От „Речника" още един въпрос заслужава нашето внимание. Става дума за македонската нация. Нека отново се позовем на статията за българите: „От българските диалекти най-важният е така нареченият македонски. Някои са твърдели, че съществува отделен македонски език и по този начин и отделна раса или народ. Но това изглежда да е една от патриотичните лъже-представи, която не е непозната всред опартизанените филолози от региона. Другите главни диалекти са родопският и южно-тракийският, или горно- и долно-мизийският..."

Така, въпреки че е изработен преди столетие и основният критерии е езикът, „Речник на раси и народи" е едно значимо постижение в областта на науката. Той дава изключително точна и ясна представа кои са основните състави на българския народ – мизи, траки и македонци. И крайно време е спекулациите на тази тема да бъдат прекратени. В противен случай сме на път да стигнем до пълния абсурд в България да няма българи. Тъй като мизите отдавна са забравени и за тях не се говори. Траките са древни, но не са българи. А македонците вече не са българи.

Разбира се, тук не става дума да предявяваме териториални претенции към съседните ни държави. А да не късаме пъпната връв, да не заличаваме още живия български дух в съседни земи.

Защото такъв народ няма бъдеще. Той е като дърво без корен. В древността българите са били велики преди всичко със своя дух. Според руския академик Лихачов: „Българската държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния Ледовит океан до Индийския."

Цялата 2006 г. беше изпълнена със съмнения и колебания относно датата на приемането на България в Европейския съюз. Затова и Международната академия по българознание, иновации и култура (МАБИК), заедно с организираната поредна Научно-практическа конференция на тема „История на ранносредновековните българи – V-VII век", проведе и тържествено събрание по случай 9 май - Ден на Европа.

Неговата цел беше пределно ясна. Българската общественост да разбере, че присъединяването ни към ЕС е двустранен процес, в който е важно не само да изпълним определени критерии и какво ще получим, а и какво ще дадем. А това ни задължава на всички европейци да заявим, че в нашите земи е тяхната прародина. Безспорно Европа е нашият дом, но тя ще бъде много по-силна и жизнена, ако познава своите корени, ако цени, пази и развива онзи основополагащ уникален български дух и култура. Същевременно се изказаха и някои опасения, свързани с правата на живеещите повече от 50 милиона българи, които към момента на присъединяването ще продължават да живеят в страни извън ЕС. Поискани бяха и ясни гаранции за запазване на териториалната ни цялост. Гласува се и текст за Харта на глобално обединените българи.

На отправената покана за участие в събранието до президента, до министър-председателя и до председателя на Народното събрание естествено не се отзова никой от тях. Нямаше дори представители от съответните държавни институции.

Усилията все пак не бяха напразни. Президентът Георги Първанов на 23 май 2006 г. по случай връчването на награди на изтъкнати интелектуалци заяви, че българската култура е в основата на европейската цивилизация. Това наистина са ясни, силни и точни думи, но малко позакъснели. Защото още Шарл дьо Гол като президент на Франция заявява през 1962 г. в Париж: „Българската държава е люлка на европейската култура и цивилизация." Неговият наследник по-късно Франсоа Митеран твърди, че „българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета". Италианският президент по време на зимната олимпиада в Торино през 2006 г. също потвърди думите на Шарл дьо Гол. Унгарците с гордост заявяват, че тяхната прародина е Волжка България. Примери в това отношение има още много.

Но какво от това, щом постигнатото от древните ни прадеди остава все още скрито за голяма част от техните следовници - съвременните българи? Превърнали сме се в заложници на чужди интереси в собствената си страна!

Стара народна мъдрост гласи, че когато уважаваш себе си, ще те уважават и другите.

Нужна е бърза и радикална промяна. Няма причина да се срамуваме, че сме българи. Напротив, трябва да сме горди със славното минало на своите предци, защото техните уникални знания и самобитна култура лежат в основите на човешката история и цивилизация.

Време е повече наши сънародници да узнаят за това.

Владимир Цонев, академик на МАБИК
Из книгата му “Непознатата Волжка България”, Изд. “Литера Прима”, София, 2007, 144 с.


Червено и тъмночервено-извадки от статията
Синьо и тъмно синьо-слова на автора. ;)

Заключенията от изследването на американците,които можем да направим е,че македонците(в Македония),българите(шопи,турлаци,граувци,гочета,капанците,добруджанците и пр),помаците(горанци,торбеши и пр) и румънците принадлежат към един рядък расов тип на европоидната раса и произлизат от един корен. ;)

KaraIbrahim:
   Чудесна статия!
 Непълна обаче.Липсва материал за нашите братя по кръв-ескимосите ;D

Rasate:
You are not allowed to view links. Register or Login   Чудесна статия!
 Непълна обаче.Липсва материал за нашите братя по кръв-ескимосите ;D

--- End quote ---

Статията е на проф.Цонев-в нея са изложени негови мисли,но по важното в случая е американското изследване-а заключенията са именно въз основа на него,като най интересното в случая е,че те са потвърждение на историята.

А заключенията от изследването на американците са:
-че македонците(в Македония)
-българите(шопи,турлаци,граувци,гочета,капанците,добруджанците и пр)
-помаците(горанци,торбеши и пр)
-румънците
Всички принадлежат към един рядък расов подтип на европоидната раса и произлизат от един корен.  ;)
 
п.с.Изследването е направено през 1911 г-и обхваща и части от Европейската част на Османската империя-така.нар. български ареал.От друга страна изследването няма политическа насоченост-по това време САЩ водят политика на не намеса в Европа или където и да е другаде по света ;) ;)

Тази тема е открита да се дават и други предположения за произход на помаците или българите,дали имат общ корен или не- и да се роди една хубава дискусия
Както казват старите хора-В спорът(дискусията) се ражда истината ;)

KaraIbrahim:
 You are not allowed to view links. Register or Login
Тази тема е открита да се дават и други предположения за произход на помаците или българите,дали имат общ корен или не- и да се роди една хубава дискусия
Както казват старите хора-В спорът(дискусията) се ражда истината ;)



--- End quote ---

  Сигурно имаме общо корен.Ако не намерим други източници,можем да се позовем и на Стария завет.

  А това изброяване:
 You are not allowed to view links. Register or Login
- македонците(в Македония)
-българите(шопи,турлаци,граувци,гочета,капанците,добруджанците и пр)
-помаците(горанци,торбеши и пр)
-румънците
................


--- End quote ---


  на американците ли е или на професор Цонев?

Rasate:
You are not allowed to view links. Register or Login
  Сигурно имаме общо корен.Ако не намерим други източници,можем да се позовем и на Стария завет.

  А това изброяване:
 

  на американците ли е или на професор Цонев?



--- End quote ---
Изследването и риторичните въпроси са на американците.
А за общият корен е достатъчна историята и генетиката.

Тук можеш да намериш онлайн речника:
You are not allowed to view links. Register or Login

П.с.
“Съгласно една доста разпространена в Източната Римска империя традиция на българите ... се е гледало като на народ, произлизащ от древното тракийско племе бриги или фриги. Преки сведения за това е оставил Димитрий Хоматиан.”

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 
Go to full version