Topic: На 110 г. дядо Ибрям се катери по боровете

[Rahmie]

You are not allowed to view links. Register or Login

29.07.10 автор(и): Митко Начев



“Бях вече поотраснал и пасях кравите и овцете край селото, когато ходжата ме повика да ме запише в книгите. Сега, като се роди дете, всичко е уредено и се оправя на момента. Тогава обаче не беше така...”

Това разказва, посръбвайки кафенце, 103-годишният Ибрям Дуев от велинградското село Драгиново. Негови близки правят сметката, че щом са му поверили да води на паша добитъка, трябва да е бил поне 6-7-годишен, когато ходжата се е сетил да узакони съществуването му.

“Истинската възраст на дядо Ибрям всъщност е 110 години! По документи е по-малък, но всички тук знаят историята около вписването му. Сигурно е най-старият човек в България”, усмихва се правнукът му Манчо.

Времето обаче сякаш е минало покрай дребничкия и жилав старец. Той е пъргав и подвижен и тръгне ли към любимата си чешма на високия баир над Драгиново, младите не могат да го стигнат.

“Ей го къде е Велинград”, казва столетникът, ако му предложат да вземе автобуса. И пеша минава трите километра до града, върши си работата и се прибира.

Дядо Ибрям живее сам в къщичката си и сам се грижи за себе си, няма нужда от помощ. Той има трима синове и две дъщери на възраст между 70 и 80 г. и всички са живи и здрави. Съпругата му Фатиме починала на 94 години. На имот от 3 дка е дал парцели на синовете, там те построили домовете си и са наблизо край него. Щерките пък са женени в другия край на селото.

Има 30 внуци и 8 правнуци. Те редовно идват да го виждат, само едно от момичетата от 10 г. е в Испания.
Старецът е благ човек и обича мохабета, но си има “характерче” и ядоса ли го някой, фучи през целия ден и е много труден, предупреждава Манчо. За беда тази сутрин той е точно в такова настроение. Кметът Бисер Кафеджиев и правнукът му са “парламентьорите”, които трябва да го поуспокоят.

Ежедневно 110-годишният мъж става рано, вари си джезве кафе и пие “по една купа”. После бърза да издои козата, която му дава по 2 литра мляко. След това я кара на пастиря. Сега тъкмо се връща и по начина, по който размахва ръце и очите му искрят, личи, че нещата са лоши.

“Стига с тия снимки, защо ще ме снимате”, сопва се той, като съзира фотоапарата. След това маха с ръце, сяда на бетонен парапет и обръща глава.

“Дядо, нека поговорим, човекът се интересува как си живял”, пробва се Манчо. “Как съм живял? Трудно, в мизерия съм живял”, е ядовитият отговор. Налага се да влезе в употреба “тежката артилерия” - кметът. В селото открай време заемащият тази длъжност е на особена почит и старецът не прави изключение.

“Дядо Ибряме, тия в София не са виждали ярета. Нямат си. Хайде да му покажем твойто”, кротко го подхваща Кафеджиев. Ефектът е мигновен. “Не са виждали ярета?”, поглежда го учудено стопанинът и започва да се смее. Облачното настроение е разсеяно.

Дядо Ибрям повежда групата към висока плевня от греди, пръти и кал, която правил преди 80 г. и още я използва. Ярето се оказва проклето, крие се и не иска да излезе. В един момент хуква из двора и всички се пръскат да го гонят. Кметът го сграбчва и го носи на възрастния стопанин. Въпреки че едва ли тежи два пъти повече от 30-килограмовото животно, той го хваща за задните крака, повдига го и го усмирява.

Столетникът не може да откаже на кмета и поканата за кафенце в заведението в центъра на селото. Дядо Ибрям сяда в компанията и въпреки високата музика разговаря спокойно, без тя да му пречи да чува.

“Слухът му е перфектен. Наскоро нашенец решил, че на стария човек трябва да говори високо, за да го разбере. Той обаче го срязал: “Стига си крещял, не съм глух”, смее се кметът. Зрението му също е запазено, не използва очила. Вижда без проблем и наблизо, и надалече, когато показва къде по баирите се намират имотите му.

“Ето там, отсреща, имаме нива 20 дка. И други имаме, сеехме жито, вършеехме, мелехме брашно и месехме хляб. Сега всичко е къде по-хубаво, хляба ти го дават нарязан в магазина. Цял живот съм пасъл животни - крави, волове и овце, така че не можах да ходя на училище. Сваляхме дърва и трупи от гората. Имахме къшла (кошара) под Милеви скали и там съм прекарал много време”, припомня си старецът. Преди 9 септември 1944 г. на път за мандрата край Драгиново ги пресрещали партизани и вземали, каквото поискат - от млякото и сиренето до животните.

По време на войната го мобилизирали и 6 месеца бил в Гърция. “Работехме, караха ни да вършим какво ли не. Карай, всичко е отминало вече”, маха с ръка дядо Ибрям и отпива кафе.

Има теми, за които не иска да говори, макар че е споделял с внуците си. Например през 1912 г. бил първият опит за смяна на имената на мюсюлманите. Тогава бутнали минарето и много родове се преселили в Турция. Неговият също събрал багажа, но останал. През 1971 г. все пак сменили името муи от Ибрям станал Илия. Прекръстил се отново след демократичните промени.

“Гледайте напред, сега животът е хубав, оставете ги старите работи”, съветва дядо Ибрям. Рецептата му за дълголетие е простичка - повече спане и добро ядене. Той сам си готви и през зимата, и през лятото на печка с дърва. Пие мляко и си прави сирене, използва само животинско масло и не купува олио. “Никога през живота си не съм останал без месо - телешко, овче и козе”, казва старецът. Не е палил цигара и не е лизвал алкохол както и някаква газирана напитка.

Неговият делник е съвсем обикновен. След кафето и доенето на козата обикновено излиза на мохабет. Понякога ляга да подремне на обяд, но не всеки ден. Ходи в гората да събира шума за животинките. “Ей, човек на век и отгоре е, а се катери по дърветата като котка. През лятото реже клонки от дъб, а през зимата се качва на боровете със секира на кръста”, чуди се кметът.

Надвечер дядо Ибрям посреща козата, изпива още една кафеварка, след което наобикаля роднини. Няма телевизор и не иска да гледа. Изобщо не се интересува от политика. На въпроса “Кой е Бойко Борисов?” само вдига рамене и се усмихва. Ляга си много рано, а в дома му няма елелектрически уреди освен една лампа. Няма разходи за ток, затова и пенсията му стига. “Дават там 160 лв., но и това е берекет”, казва столетникът.

Дългото седене в кафенето изнервя стареца и той се надига от стола. “Сега ще хване я по баирите, я към Велинград, иди го търси”, смее се кметът. Няма човек, който да го подмине на улицата, без да му стисне ръката. Дядо Ибрям благославя всички: “Да сте живи и здрави и да доживеете до моите години!”.