Български > Политика

Арабският свят на бунт.....!

(1/23) > >>

Nazmi:

Уважаеми съфорумници,отварям една тема свързана с последните събития в Арабския свят.Напрежението е огромно, в почти всички мюсюлмански държави тлее конфликт,войни..!
Защо е така и как се получи,защо в днешно време в много арабски държави в рамките на последните три месеца народа е изправен пред война с властите!

 Откъде идва опасноста-от международен заговор или просто Диктатура със десетилетия на статуквото?

След Тунис, след Египет, пламнаха още държави-Иран, Бахрейн, Йемен, навярно и още места....работата в Арабския свят и най-вече в Магреба/Северна Африка/ са много сериозни. Един от най-дълго управлявалите деспотични тирани/Кадафи-41 години/ обеща да се бие до последен куршум и човек. Либия, като бивша италианска колония е сред сравнително богатите страни, на 9 място по износ на петрол, в ТОП 12 на света. Според доста данни Муамар Кадафи е сред най-богатите хора в света....за това е нормално да не сдава властта. Наемници от ЧАД и Нигер се бият за пари на негова страна...навярно жертвите в Бенгази и Триполи и другите либийски градове ще са най-много от арабския свят....Какво ще стане не е ясно....

Nazmi:
 
                    Време е ЕС да спре да се срамува, щом чуе за Ислям.
Политиците на Европа прекараха над 15 години в политическо съглашателство с близкоизточните сатрапи, защото смятаха, че мюсюлманските им народи не разбират от демокрация и свобода

           Най-апокалиптичният кошмар на Европа започна да се сбъдва през последните няколко месеца - авторитарните режими по южния бряг на Средиземно море се разпадат като домино, възцарява се политически и военен хаос, скоро ще последва и икономически упадък, в който десетките милиони бедни ще станат още по-бедни. Огромен поток от бежанци от избухналите граждански конфликти или просто хора, търсещи късмет и благоденствие, ще щурмуват границите на крепостта Европа. Тунизийските "революционери" вече се качиха на лодките към Италия. И докато те са сравнително малко, в Египет угнетените и недоволни млади хора са поне 60 милиона (почти колкото населението на Германия, Англия или Франция). Ще дойдат и либийци с рани и белези от войната. Същевременно несигурността в района заплашва доставките на горива и цената на петрола на борсите да достигне рекордни нива, които за часове ще се прехвърлят на колонките на вашата квартална бензиностанция.

При мащаба на този геополитически катаклизъм е учудващо, че гласът на Европа почти не се чува, вече повече от 2 месеца. От залите, пълни с важни хора в Брюксел, излизат някакви принципни съображения в подкрепа на справедливите искания на демонстрантите. От европейските лидери най-активна е Кристалина Георгиева, защото тя ще трябва да раздава палатките и одеялата в бежанските лагери, които се задават. Останалата част от институционалната плетеница на ЕС, включително нови и стари институции, нова европейска дипломатическа служба (които се показаха толкова талантливи и гласовити в интригите помежду си за това кой да заеме влиятелните и високоплатени постове), големи страни членки и тяхната мастита дипломация, е буквално в ступор. Не се предприема и планира нищо (освен организиране на евакуацията на европейски граждани), а проблемите се заобикалят, докато не се изясни ситуацията. И всички стискат палци и се надяват демокрацията да озари площадите "Тахрир" (Освобождение) из целия арабски свят, революциите да свършат с хепиенд и проблемите да се решат от само себе си.
                          Защо стана така?

           Не може да се каже, че Европейският съюз не предвиждаше подобно развитие, и то доста отдавна. Именно тревогата от такъв апокалипсис: политически хаос, икономическа стагнация, бедност, демографска експлозия от млади хора и стотици хиляди емигранти пред вратите на Европа, беше в основата на средиземноморската политика на ЕС, която започна още преди 15 години. На лъскави конференции в Барселона, Париж, Мадрид и Лисабон през тези години Ширак, Саркози, Аснар, Берлускони прегръщаха и се снимаха ухилени със северноафриканските диктатори, които днес бягат пред революционната тълпа.
Тази "далновидна" политика беше нещо средно между неолиберална утопия и махмурлук от Студената война. Нейната философия следваше клишето от преходите в Източна Европа - даваме икономическа помощ на тези страни, за да направят приватизация и икономически реформи, а те в замяна ще отварят икономиките си, ще установят свободен пазар и безмитна зона между себе си и ЕС, ще потече свободната търговия и тя ще донесе икономически ръст и благоденствие за всички. За да няма обвинения за подкрепа за диктаторски режими, се направи нещо като хелзинкския процес за комунистически лагер - проблемите бяха разделени на "кошници" - в едната бе икономическата помощ, а в друга бяха проблемите на човешките права, демокрацията, гражданското общество, култура и всичко това, което дипломатите наричат "човешкото измерение" на сътрудничеството.

Този подход имаше поне две сериозни пробойни. Първо, стимулът на пълноправното членство в ЕС, който движеше всички реформи в Източна Европа, тук липсваше, а установените управляващи режими нямаха ни най-малка реална причина да правят реформи и сами да поставят под въпрос пълната си икономическа власт. Второ, хора като Хосни Мубарак, Хафез Асад или Бен Али бяха надживели и Студената война, и вътрешни сътресения и знаеха как да блокират с аргумента за ненамеса във вътрешните работи всякакъв разговор за човешки права и демокрация и едновременно да управляват страните си със железен юмрук.
Милиардите евро на европейския данъкоплатец от икономическата помощ на Европа заедно с огромните приходи от природните ресурси на някои от тези страни отиваха вместо за реформи за
смазване и поддържане на клиентелизма
на арабските диктатори. Затова той издържа толкова необичайно дълго и много от диктаторите в региона успяха не само да закрепят режимите си, но и да осигурят мирното унаследяване на властта от техните синове. За предишния бюджетен период от 2000 до 2006 г. помощта на Европа за страните от Южното Средиземноморие надхвърля 13 милиарда евро - както директни помощи за подкрепа на бюджетите, така и средства, отпуснати от Европейската инвестиционна банка за конкретни проекти. Средствата не са много на фона на търговските обороти на ЕС с някои от тези страни, но са съизмерими със средствата, отпуснати от ЕС за цяла Средна и Източна Европа по програма ФАР. Финансирането продължава и днес, просто средиземноморската политика на ЕС беше вкарана в по-обширните рамки на външната политика на съюза, защото така или иначе конкретни положителни резултати не се постигнаха, а и за да е по-трудно да се установят точните суми, за които трябва да се дават нелицеприятни обяснения.

Едновременно с това европейците си затваряха очите, че на редките форуми от "кошницата на човешкото измерение", на които се обсъждат човешките права, демокрацията и гражданското общество в района, обикновено северноафриканските страни изпращаха представители на казионни организации, оглавявани от роднини на диктаторите. Арабските диктатори се възползваха умело и от страха и неразбирането на европейците към исляма, особено след 11 септември 2001-ва.

Разговорът за демокрация,
гражданско общество, свободни избори и права на човека неминуемо беше задушаван с идеята да се спрат терористите и да не се насърчава напредъкът на фундаменталния политически ислям. И днес, докато стреля по народа си, Кадафи обвинява за всичко "Ал Кайда". Видните десни политолози и теоретици на гражданското общество и свободата като Ърнест Гелнер в интересен синхрон дори обявиха исляма (заедно с комунизма) за тотално несъвместим и враг на гражданското общество.

В резултат на това в края на 90-те години помощта за развитие на демокрацията и на гражданските общества в Северна Африка и страните от Близкия изток не надвишаваше 0.3%. В пъти по-малко, отколкото за региони като Латинска Америка и Африка на юг от Сахара. А през 21-ви в. целенасочени помощи за демократизация Европа почти не отпускаше. С едно голямо изключение - за териториите под контрола на палестинската автономия. Европа и САЩ амбицирано обясняваха принципите на съвременната демокрация на палестинците до изборите през 2006 г., когато въпреки всичко спечели ислямисткото движение Хамас.

Победата на Хамас съвсем охлади ентусиазма

на европейските (а и на американските) демократизатори и те съвсем спряха да се интересуват от този регион.

             Допреди около два месеца. Когато се оказа, че огромната маса бедни, но грамотни млади хора в Близкия изток са открили фейсбук и туитър и че те всъщност не са всички ислямски терористи.

   Едва ли когато пожарите на бунтовете горят е най-правилното време за вземане на дългосрочни политически решения. Те така или иначе ще се забавят. Но урокът от арабските революции през тази зима за Европа е ясен - старият континент не може повече да се изчервява и да се срамува, когато стане въпрос за ислям, да се отнася с пренебрежение и високомерие към мюсюлманските народи и да влиза в геронтофилски съглашения с техните диктатори. Време е за активна политика и практически програми за утвърждаване на демокрацията, гражданското общество и човешките права в тази част на света. Време е ЕС да сподели своя опит в прехода към демокрация, включително и трудностите, с които живее вече две десетилетия Източна Европа. Време е за институализиран диалог с недоволните млади на Близкия изток като с равни и като се зачитат техните културни, религиозни и цивилизационни особености. През тези бурни няколко месеца те направиха най-добрата възможна демонстрация, че за тях общочовешките ценности са точно толкова важни, колкото за всички други хора, независимо от високомерното отношение на Европа.

Дали силно бюрократизираната Европа ще намери сили и начин да направи това и да реагира адекватно, предстои да видим. Действията и политика на ЕС досега налагат да бъдем повече песимисти. Може би Кристалина Георгиева трябва да подготви повече одеяла и палатки, а българското правителството да поохлади ентусиазма си за Шенген.

                Източник: - *Авторът е дългогодишен наблюдател на средиземноморската политика на ЕС и дипломант на Лондонското училище за икономика и политика.

 В-к СЕГА Днес.
                                 Бангладешци, живеещи в Либия, са се струпали на либийско-тунизийската граница в Рас Дждир в опит да напуснат страната. ООН предупреди  че ситуацията на границата между двете страни доближава "критична точка". Огромен поток от бежанци от избухналите граждански конфликти вече щурмува и границите на крепостта Европа.

You are not allowed to view links. Register or Login

daczo:
Hubavo,ako e samo za demokraciia i po-dobyr zhivot.Az pocznah da se symniavam v tova.Poglednete na tova..You are not allowed to view links. Register or Login You are not allowed to view links. Register or Login

Nazmi:

 Според мен бунтовете и това милиони хора да излезнат на улицата да протестират с цената на живота си което наблюдаваме в тези държави е резултат на запланувана акция от големите играчи днес,които определят политиката и бъдеще на света!

Буди ТРЕВОГА !

husein:
Кадафи преговарял за оттегляне в Сърбия?
Пред швейцарското радио „Суис инфо” опозиционерът е уточнил, че Кадафи е поскал пълни гаранции за себе си, членовете на семейството и най-близките си сътрудници. Той бил посочил като желана дестинация Сърбия, чието правителство било изявило желание да го приеме. В краен случай оставали Обединените арабски емирства.
Запознати припомнят, че Сейф ал ислам има добър бизнес в Сърбия, където е инвестирал милиони долари. Правителството в Белград бе един от посредниците за освобождаването на българските медици, възползвайки се от добрите връзки, които поддържа с полковник Кадафи.
Сянката на противопоставяне САЩ - Израел за Либия!
Въпреки заявленията на министъра на отбраната на Израел Ехуд Барак, че неговото правителство подкрепя свалянето на Кадафи, прави впечатление, че от еврейската държава са твърде лаконични по отношение на развитието на положението там. „Ал Джазира” информира, че Тел Авив разглежда промяната на политическата ситуация в Либия от гледна точна на своята национална сигурност. В Израел са преценили, че отстраняването на Кадафи ще отвори вратата за създаването на ислямски режим. Подобна беше тяхната оценка и за Египет.
 Според Тел Авив подобен управляващ режим в Триполи маже да се превърне в „стратегически тил” на Мюсюлманските братя в Египет, Йордания и Судан.Според „Ал Джазира” именно тогава е било взето и решението да се предприемат мерки за рекрутиране на наемници в Африка, които да окажат помощ на Кадафи. Практическото изпълнение на тази задача е била възложена на генерал Израел Зиф, ръководител на консултантската фирма в областта на сигурността „Глобул Си Ес Ти”. Въпросната компания е набирала полувоенни формирования от Чад, Гвинея, Нигерия, ЦАР, Сенегал, както и членове на бунтовнически групировки от суданската провинция Дарфур. Той е действал в тясно сътрудничество с ръководителя на либийското разузнаване и зет на Кадафи Абдула Сануси. Вчера се появиха информации, че последният е бил отстранен от длъжност, без да се посочват причините.
Според същия източник либийската страна е обещала на „Глобул Си Ес ти”, че ако бъде сложен край на бунта, ще й бъде предоставен лиценз за търсене, добив и износ на нефт и газ в находищата около либийските градове Сепха, Тубрук, Бенгази и Кафра.
Изглежда обаче САЩ не са съгласни с тези израелски амбиции. Поведението на техните военни части подсказва точно обратните планове. Говорителят на Пентагона полковник Дейвид Лейпан заяви, че са възможни военни действия, за да бъде нарушено състоянието на „цайт-нот”, в което се намират войските на Кадафи и тези на неговите противници.
Лейпман заяви, че съществуват „различни военни планове” за излизане от неприятната ситуация. Мнозинството експерти считат, че това е намек от страна на Вашингтон за възможна военна интервенция в полза на бунтовниците. Като пряко продължение на тази позиция самолетоносачите „Ентерпрайз” и „Киърсардж” бяха изпратени от Червено море около либийския бряг. Последният транспортира на борда си ескадрила от хеликоптери и 1800 морски пехотинци.
Очевидно залогът за падането на режима на Кадафи е твърде голям. Събитията в Либия преплитат по изключително сложен начин национални, регионални и световни интереси, тъй когато става въпрос за смесването на понятията демокрация, права на човека и национална сигурност с огромните печалби от нефт и газ.
You are not allowed to view links. Register or Login
За обичащите да четат,прочетете книгите на Ян ван Хелсинг! ;)

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 
Go to full version