Gönderen: Hadj
« : Bugün, 17:59 »
За голÑма чаÑÑ‚ от човечеÑтвото МуÑтафа Кемал е диктатор но за Ð²Ð°Ñ Ðµ баща на ТурциÑ.
? !You are not allowed to view links.
Register or
Login „Ðтатюрк бе велик пълководец. ЦелиÑÑ‚ ÑвÑÑ‚ знае за пълководчеÑките ÑпоÑобноÑти които той проÑвÑва по време на ÑражениÑта при Чанаккале. Ðо оÑвен че бе гениален пълководец, Ðтатюрк бе и гениален политик и държавник.
Един ден той поÑещава ДевичеÑката Ð“Ð¸Ð¼Ð½Ð°Ð·Ð¸Ñ Ð² Ðнкара и тук една от девойките му задава ÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ-
ЧуждеÑтранната преÑа твърди че вие Ñте диктатор. Ð’Ñрно ли е. Ðтатюрк казва-Ðко бе вÑрно, ти Ñега нÑмаше да намериш ÑмелоÑтта да ми зададеш този въпроÑ.
Този отговор показва голÑмата толерантноÑÑ‚ на Ðтатюрк и факта, че той Ñе различава коренно от диктаторите облели в кръв Европа. Той Ñе различава от Ñ‚ÑÑ… и Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° че, докато Хитлер МуÑолини и Сталин, които не Ñа имали нищо общо Ñ Ð²Ð¾ÐµÐ½Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ поприще Ñа ноÑели военни мундири, Ðтатюрк, който е бил пълководец по профеÑиÑ, Ñлед като е избран за президент на Република ТурциÑ, Ñамо един път облича военна униформа. Ето този Ñлучай-италианÑкиÑÑ‚ поÑланик поÑещава Ðтатюрк и му дава информациÑта че ИталиÑ, коÑто бе предала на младата Република Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð°Ñтта ÐÐ½Ñ‚Ð°Ð»Ð¸Ñ Ñ Ð¿Ð¾Ñтигнат таен договор, продължава да има териториални амбиции към тази облаÑÑ‚. Ðтатюрк казва на поÑланика-ще ми разрешите ли да ви оÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ñам за една минута, излиза и Ñе връща в помещението облечен в униформата Ñи на маршал. СÑда Ñрещу италианÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ñланик и удрÑйки нÑколко пъти Ñ Ð¼Ð°Ñ€ÑˆÐ°Ð»ÑÐºÐ¸Ñ Ñи жезъл ботушите Ñи, подчертавайки на ÑходÑтвото на формата им Ñ Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ‚Ð° на ИталиÑ, наподобÑваща по форма ботуш, казва-да уважаеми гоÑподин поÑланик, какво бÑхте казали. ИталианÑкиÑÑ‚ поÑланик Ñлед нÑколко минути иÑка разрешение и напуÑка помещението. След този Ñлучай, Ð˜Ñ‚Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð³Ð° повече не поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑ‚ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ð¸ към облаÑтта ÐнталиÑ.
Много неща може да Ñе разкажат за толерантноÑтта и духовитоÑтта на Ðтатюрк. Фалих Ръфкъ Ðтай разказва за един Ñлучай Ñтанал в Ð ÐµÐ·Ð¸Ð´ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð§Ð°Ð½ÐºÐ°Ñ. По време на един прием в резиденциÑта, един от държавните големци намиращи Ñе в групата в коÑто Ñе намира и Ðтай, прави коментари по различни въпроÑи заÑÑгащи и Ðтатюрк. Ð’ това време в помещението влиза Ðтатюрк и вÑички млъкват.
Ðтатюрк казва-аз Ñъм, не Ñе бойте. Диктаторите не правÑÑ‚ така.â€
ПрофеÑор Ð›ÑŽÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ñ‡ÐµÑ€Ñ‚Ð°Ð²Ð° че Ðтатюрк е обединил в Ñебе Ñи качеÑтвата на велик пълководец и на голÑм държавник Ñ Ð¼Ð¸Ñ€Ð¾Ð»ÑŽÐ±Ð¸Ð²Ð¸ възгледи.
„ТрÑбва да признаем че много от великите военачалници Ñа били миролюбци. Това Ñе дължи на факта че те Ñа Ñтанали Ñвидетели на разрушениÑта и кръвопролитиÑта причинени от войните. Ðтатюрк Ñъщо бе миролюбец. За него мирът бе много важен, тъй като бе Ñъздадена една нова държава, и бÑха необходими ÑредÑтва и време за изграждането на инÑтитуциите и инфраÑтруктурата на тази държава. Това можеше да Ñе поÑтигне Ñамо в мирна обÑтановка. Именно затова девизът на Ðтатюрк :
„Мир в Ñтраната, Мир в Ñвета†е казан от Ñърце, а не е Ñамо един от девизите наÑочен към народните маÑи.â€