Author Topic: Избранo от виртуалното пространство и Помаците !  (Read 15161 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
You are not allowed to view links. Register or Login


Сънародници?
Българските мюсюлмани искат да живеят в родината си България. Но много българи не ги искат - това твърдят германските журналисти Симоне Бьокер и Дирк Ауер в едночасово предаване, излъчено по Дойчландрадио.

От мюсюлманския облик на България не е останало кой знае колко. Чаршиите и конаците отдавна са разрушени. Дори камъните им са попилени. Останали са обаче българските мюсюлмани. Дали са дошли от Азия? А може би са потомци на българите, приели исляма през вековете на турското владичество? По тези въпроси все още разгорещено се спори. Същевременно в родопските села българи и мюсюлмани живеят врата до врата и се разбират добре помежду си.

Поминъкът на Родопите
Тютюнът - бебето на Родопите
Фатме и Осман Исмаилови са на полето откакто се помнят. Време за молитви в джамията почти не им остава. През лятото от изгрев до заник слънце 60-годишната жена превива гръб над тютюна. „Майка ми казваше, че тютюнът е като малко бебе. Трябва постоянно да се грижиш за него”, спомня си Фатме. За един килограм тютюн им плащат около 2 евро. На месец човек я изкара 25 евро, я не.

„Има ли смисъл да се блъскаме за тези пари?”, пита се Фатме. „Помакът е свързан с тютюна и иска да го работи", казва Осман. "Ако нямаше тютюн, селата щяха да опустеят." И навремето от тютюна не се е печелело много, но пък всичко било и по-евтино. С един лев човек можел да си купи шест хляба, а сега не стига за един. Ала спомените от комунизма далеч не са само розови. Религията тогава е била забранена. Забранени били шалварите и забрадките, обичаите и турският език.

"Капитан Петко войвода" обижда мюсюлманите
През зимата на 1985 джипове с войници пристигнали в Дебрен, спомнят си Нуртен и Хикмет Мехмед. „Вземайте си паспортите и тръгвайте към кметството”, наредили им. „Ще ви сменяме имената.“ За два месеца били прекръстени около 800 000 мюсюлмани. После редовно идвали инспектори от кметството, за да проверяват дали на сватбите не се пеят турски песни, а на погребенията - дали покойникът не се увива в платно.

"Голямата екскурзия"
През 1989 опашките на турската граница нямали край. Тогава от България в Турция емигрират около 350 000 български мюсюлмани. Партията на етническите турци ДПС вече 20 години защитава правата и свободите на българските мюсюлмани.
Независимо от това повечето от тях и до днес се чувстват неравноправни и дискриминирани. "По телевизията се излъчват националистически филми. Например Капитан Петко войвода”, недоволен е Хикмет. А Нуртен допълва: "Турците са представени като най-долните и най-жестоките хора."

Колективна шизофрения
Всички в родопското село Глухово са мюсюлмани и вкупом гласуват за партията на Ахмед Доган. Това е някаква колективна шизофрения: хем са недоволни от корупцията в ДПС, хем продължават да гласуват за Движението, защото нямат друга алтернатива. "Нямаме канализация, боклукът също не се чисти и извозва, навсякъде вони”, казва Едем Мехмед.

Послушно гласуване за ДПС
Кметът на селото обаче закупил много нови пейки. Около 60 евро струвала подобна пейка, но той платил по 180. „Аз го попитах да не би да са златни”, спомня си Едем. Кметът начаса му се обидил и дори Ахмед  Доган се заканил, че ще му отнеме лиценза на фирмата и ще го ликвидира.
Джамията - храм на терористите?
Мохамед Камбер е имам на село Лъжница. Дългата му брада и дипломата за висше образование от Саудитска Арабия са били достатъчно основание за интензивния интерес на Службите към него. Преди година полицаи обискирали джамията, търсейки доказателства за терористични дейности.
Обърнали я наопаки и изнесли литература, компютри, телефони. Още на другия ден, без никакви доказателства, медиите съобщили за действаща терористична клетка. Месеци наред полицията не потърсила имама. Върнали му книгите и компютрите, но за телефона си чака и до днес.

"Върнете ни имената!"
Джамията в Лъжница приема богомолци от 1990 година. Преди това комунистите държали храма под ключ. След промените хората изгубили ориентация, настъпила анархия и криворазбрана демокрация, а това накарало много мъже в селото да потърсят утеха в алкохола. "Джамията не ислямизира", категоричен е студентът Вели Разман.
"Тя просвещава и помага на мнозина не само да откажат алкохола, но и да се върнат на работа, да се грижат за своите семейства. Затова не разбирам защо българите възприемат религията ни като заплаха", казва Вели. Според него страхът е там, където мюсюлмани и християни не общуват помежду си: в големите градове, в столицата.

Богомолците - атентатори или жертви?
Православната черква, джамията и синагогата в София образуват така наречения „религиозен триъгълник”. Българите говорят за него, когато искат да изтъкнат етническата си толерантност. Баня Баши е единствената джамия за 30-те хиляди софийски мюсюлмани.
Според Хюсеин Хафъзов, главен секретар на Главното мюфтийство, джамията побира 700 души. За когото няма място в храма, излиза да се моли в двора или на тротоара. За да чуват молитвите на улицата, за богомолците се изнасят виокоговорители. Но силният звук от тон-колоните  и молещите се на тротоарите мюсюлмани дразнят много софиянци.

"Няма да свалим забрадките!"
Хафъзов настоявал дълго за изграждането на втора джамия, която да поеме част от богомолците. Високоговорителите и молитвите на улицата не били провокация, те просто онагледявали нуждата от повече място. „Изпратих молба в кметството, но от там никой не ми отговори. Това показва общественото отношение към нас. Ние искаме да се интегрираме. Разбира се, не може да става дума за културна интеграция, тъй като културната интеграция е вид асимилация”, казва Хафъзов.

Чужд в родината си
След петъчните молитви, по време на Рамазана мюсюлманските жени по традиция се събират да обядват и поприказват в двора на храма. Една от тях разказва: "Питат ме защо нося забрадка. Казват ми да я махна, понеже тук нямало място за такива като нас. Забрадката никой не ми я е сложил насила, насила няма и да я сваля.”
В разговора се намесва младо момиче: "Изобщо нямам чувството, че живея в родината си. Ние тук сме родени, тук искаме да останем и да практикуваме традициите си. Обществото обаче ни дава да разберем, че не сме желани в България и затова много от нас емигрират.”
Източник.DW

Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
You are not allowed to view links. Register or Login

© 2011 Mediapool All rights reserved

20 години журналистът Христо Христов изследва документите и архивите на Държавна сигурност, на ЦК на БКП и съдебните архиви, за да намери отговорите на поредица въпроси, свързани с близкото минало и комунистическите престъпления.

Христо Христов е автор на книгите: "Секретното дело за лагерите”, 1999 г.; "Държавна сигурност срещу българската емиграция", 2000; "Убийте "Скитник", 2005; "Тайните фалити на комунизма",2007; "Двойственият живот на агент "Пикадили", 2008; "Империята на задграничните фирми“,2009.

Той е автор и на най-подробното биографично изследване, направено до този момент на Тодор Живков: "Тодор Живков. Биография”, Институт за изследване на близкото минало, изд. "Сиела”, С., 2009 г.

Христо Христов е автор и създател на сайта за разследвания, свързани с Държавна сигурност desebg.com.


Г-н Христов, след 1990 българското общество научи за лагера на смъртта край Ловеч, съществувал през 1959 -1962. Публикувани са много свидетелства на оцелели от издевателствата в този концлагер. Това е извършено по времето на управлението на Тодор Живков (1956-1989). Въпреки всичко непрекъснато има опити да се изкара Живков невинен – не знаел за "извращенията”, които ставали в Ловеч. Какво казват документите?

На управлението на Тодор Живков тежат много престъпления, но създаването на концлагера край Ловеч, едно ужасяващо място за незаконно задържане, в което се извършват жестоки убийства, е може би едно от най-тежките. Създаването на лагера е инициирано лично от Живков през 1958 г. с предложеното от него в Политбюро решение за разправа с т. нар. хулигани – въдворяването им с принудителен физически труд.

Изключително тежкият режим в лагера край Ловеч е създаден от дясната ръка на Живков – Мирчо Спасов, който той издига в зам.-министър на вътрешните работи. Спасов е една от най-мрачните фигури в управлението на БКП след 9-ти септември, а показателен е самият факт, че е един от най-близките на Живков и е многократно закрилян от него въпреки бруталните престъпления, които извършва – от убийства до контрабанда на злато и финансови злоупотреби.

През 1962 г., когато в Политбюро постъпват сигнали за убийствата в лагера в Ловеч, истината за престъпленията там е скрита от обществото. В Политбюро на ЦК на БКП се разиграва театър за това колко много висшето ръководство на партията е загрижено за случилото се, но истинската цел е борба за власт, защото по това време Живков все още не е отстранил някои свои противници като Югов и още не е взел изпълнителната власт, което става през есента на 1962 г.

Показателно е, че Живков защитава Мирчо Спасов под чието пряко разпореждане се е намирал зловещият лагер в Ловеч с думите: "Мирчо е много дисциплиниран човек. Този случай го е съкрушил. Той е златен човек, много предан, но бе малко стихиен. Да му запишем партийно наказание”.

През 1990 г., след като беше арестуван, Тодор Живков се оправдава пред прокурорите за концлагера в Ловеч със съветския опит и с класическото за него обяснение, че "такива бяха времената”.

За съжаление, съдебната власт беше блокирана от нежеланието на новата политическа класа, включително и по време на десните управления, да се приеме, че до 1989 не е текла давност за комунистическите престъпления, както това бе направено в Германия и други източноевропейски страни. Ако това беше станало, Живков трябваше да бъде съден за това престъпление заедно с Мирчо Спасов, надзирателите и началниците на лагера, а не делото да бъде закрито поради "изтекла давност”.

В едно свое интервю по повод биографията й на Тодор Живков, издадена през 2006, историчката Искра Баева, на въпрос за прословутото чувство за хумор на правешкия диктатор отговаря така: ”Всички сме чували неговите бисери. Изказванията му от типа - "полупроводници и цели проводници" не са направени от глупост, това са шеги.” Проявявал ли е шегаджията Живков своето чувство за хумор и по отношение на вицовете, разказвани за него, например, от известния цигулар Сашо Сладура?

Чувството за хумор на Живков е дебелашко. Той е обичал да се наслаждава на вицовете, измисляни за него от акад. Балевски и разказвани пред него в компанията на ловната му дружинка. Но нека не забравяме, че именно при Живков в Наказателния кодекс е приет текст, според който за виц срещу Живковата фамилия може да влезеш в затвора.

Колкото до образа, който някои професионални историци, включително и г-жа Баева изграждат на Живков, твърдя, че истинското лице на Живков е скрито, а историческата истина за него е изкривена. Спестени са ключови факти от управлението му, за да може обществото и особено младото поколение да бъде манипулирано и заблудено за истинската роля на Живков.

Например, ако вземем лагера в Ловеч, г-жа Баева стига до извода, че Живков е закрил лагерите в България и му приписва тази заслуга. Акцентира се дори, че в лагера са били изпращани само криминално проявени лица, рецидивисти, което е абсолютно невярно, защото там смъртта си намират бивши депутати земеделци, оцелели в Белене, музиканти като Сашо Сладура, търговци като бащата на Богдана Карадочева – Иван Карадочев и други. Да, формално Живков нарежда, "лагерът да се закрие, без да се шуми”, но аз ви описах накратко обстоятелствата, при които той прикрива собствената си отговорност за престъпленията. Да се твърди, че Живков е закрил последните лагери на комунистическата власт в Ловеч и Скравена, е, меко казано, гавра с българското общество.

Може само да съжаляваме, че 22 години след рухването на комунистическия режим не само истината за лагерите, но и истината за цялото управление на Тодор Живков, довело България три пъти до фалит, все още не е влязла в учебниците по история. Вместо това сме свидетели как се прави пореден опит за реставриране на стария пропаганден образ на Тато, на Бащицата, на "държавника” и "политика”, който бил направил много за българския народ.

Погледнете кои хора са в инициативния комитет за честването на 100-годишнината от рождението и нещата си идват на мястото.

Когато Живков идва на власт, освен талантливия цигулар Александър Николов – Сашо Сладура, убит по особено мъчителен начин в концлагера край Ловеч, има и десетки други хора, осъдени заради вицове. Например, всеизвестният пловдивски зевзек архитект Боян Чинков след двумесечно пребиваване в преизподнята на Държавна сигурност е осъден на пет години затвор през януари 1964 "за уронване престижа на другаря Тодор Живков”. През 1968 година Тодор Живков се вбесява на Радой Ралин и Борис Димовски заради книгата с епиграми "Люти чушки”, която е изгорена, тъй като опашката на едно прасе от карикатурите на Димовски наподобявало подписа на Живков. На какво се дължи тази непоносимост на Живков към подигравките с неговата личност? И как това му поведение се връзва с образа, който самият Живков грижливо си изгражда – на добродушен веселяк?

Колко е бил добродушен, може да се съди от следния случай. През 1980 г. във Враца, където Живков пристига за тържествата по случай 2 юни, един простодушен младеж се опитва да стигне до "човека от народа” и лично да заговори с него за отнетата инвалидна пенсия на баща си.

Момчето успява да изскочи от тълпата въпреки загражденията и милиционерите и да хване Живков за ръката. Лицето на Живков се сбръчква от страх, той прошепва ужасено: ”Какво съм ти направил?” и пада на колене и ръце на земята. Охраната се нахвърля върху младежа, а пребледнелият Живков е вкаран обратно в автомобила. Последствията за младежа, повярвал в добродушния образ на "човека от народа” са страшни – той е арестуван и разпитван лично от шефа на УБО ген. Кашев и лежи в затвора до 1990.

Не са един или два, разбира се, и примерите на пострадали творци или свободомислещи по лично нареждане на Тодор Живков. След като вече е заграбил цялата власт, а вълната от блюдолизци, интересчии и нагаждачи се увеличава, той си е въобразил, че може всичко – да управлява икономиката, селското стопанство, да се произнася кое е изкуство и кое – не, да кадрува в творческите съюзи.

Георги Марков пише в "Задочни репортажи”, че на Живков много му се иска да бъде "вожд и учител” на партията като своите предшественици Вълко Червенков и Георги Димитров. Но за разлика от тях, Живков е абсолютно непопулярна фигура, която грабва властта в суматохата между смъртта на Сталин и краткия полъх на Хрушчовата политика за осъждане на култа към личността.

Затова стремежът на Живков да бъде разпознат от обществото с годините се превръща в мания и създава нов култ, този път към собствената му персона.

Случаят с епиграмите на Радой Ралин и карикатурата на Борис Димовски, която отбелязвате, е показателен за това, че Живков всъщност много добре си е давал сметка как е бил приеман от интелигентните хора, които не е успял да купи с привилегии. И това за него е било особено болезнено.

Убийството на Георги Марков в Лондон със знанието на Живков ли е извършено? Може ли това убийство да бъде свързано с факта, че писателят си позволява да разказва лични истории за Живков?

Убийството на Георги Марков не само е извършено със знанието на Тодор Живков, то е поискано от Живков. За това свидетелства през 1991 г. бившият началник на управление "Контраразузнаване” в Първо главно управление на КГБ ген. Олег Калугин.

В началото на 1978 г. поставеният от Живков вътрешен министър ген. Димитър Стоянов се е обърнал за съдействие към КГБ и въпреки че първоначално началникът на КГБ ген. Юрий Андропов се е възпротивил, накрая е склонил и КГБ "помага” за убийството с предоставяне на бързодействаща отрова – рицин, която не оставя следи в човешкия организъм.

Пак КГБ доставя и уреда за изстрелването й. Ген. Стоянов се обръща с това специално искане през януари 1978 г. Точно по това време радио "Свободна Европа” излъчва онази част от "Задочни репортажи за България” на Георги Марков, която е посветена на Тодор Живков.

Британският посланик Джон Клоук е привикан два пъти в МВнР и в присъствието на Любен Гоцев, зам.-началник на Първо главно управление на ДС, работещ под дипломатическо прикритие, му е поставен ултиматум англичаните да спрат Марков. Зам.-министърът на вътрешните работи Мария Захариева заявява на посланика, че с предаванията на "невъзвращенци” и "родоотстъпници” се петни името на НРБ и лично на държавния ръководител Тодор Живков.

В архивите на МВнР са съхранени паметни бележки от тези срещи, които завършват със заплахата от страна на комунистическа София, че ако Англия не вземе мерки, то "ще бъдем принудени ние да вземем мерки”. Живков много се е засегнал от това, че Георги Марков е нарушил едно табу, което никой не се е осмелявал дотогава да прекрачи в България – да се говори лично за Живков.

И до днес образът на Живков, даден от писателя, си остава най-точен и, което е по-важно – най-обективен. Затова и в архивите на ДС, въпреки унищожените досиета с разработката за убийството на Марков, открих документи, в които Държавна сигурност прави анализ на Георги Марков и го определя като персонален идеологически противник на комунистическата власт. Тоест, като мишена №1 за отстраняване.

Пак според някои историци двукратното предложение на Живков, отправено до Хрушчов и после до Брежнев България да стане 16 република на СССР не било отказ от суверинитет, а хитър ”маньовър” за извличане на икономически изгоди за страната. Според Вас за кого са били "изгодите” чрез тази демонстрация на безпрецедентна сервилност пред Кремъл, стигаща до държавна измяна?

Живков на два пъти предлага България да стане съветска република – през 1963 г. и след това през 1973. През 1960 г. е първият фалит на Живковото управление (разбира се, обществото няма и най-малка представа накъде се води страната), в резултат на което първият секретар на БКП е принуден да продаде с еднолично решение златния резерв на страната на Москва, която по това време му е основен кредитор, само и само, за да си спаси кожата.

Фактът на първия фалит на Живков, както и следващите през 1977 г. и 1989 г. липсват от изследванията на повечето професионални историци. Още през 1960 г. Живков много добре разбира, че не може да задържи властта без съветска помощ. И че политическото му дълголетие зависи от собственото му раболепие пред Кремъл.

Затова дългите години на властването му се крепят, от една страна, на васалното му отношение към съветските ръководители и пълното послушание към тях. А от другата страна е репресивният апарат на Държавна сигурност, контролирана напълно от Живков, който издига пред нея повелята, че ДС трябва да работи така, че да се смята филиал на КГБ. И за това няма да намерите нищо в учебниците по история или в уж обективните изследвания на някои историци.

Как кореспондират строежите на грандомански мраморни резиденции и вили с държавни средства по времето на Живков с грижливо градения му образ на земен човек, който никога не забравял своя селски произход и уж бил изключително скромен?

За това Живков си е имал своята преторианска гвардия – Управление за безопасност и охрана или познатото още като УБО (Пето управление на ДС). УБО охранява Живков и семейството му, грижи се за задоволяването на ловната страст на Първия. УБО отговаря и за ловните стопанства, приватизирани след промените все от т. нар. олигарси, които ще видим в суетнята около честването на 100-годишнината му.

УБО строи резиденциите, грижи се за храната и продоволствията на т. нар. правоимащи начело с Живков, включително и те да консумират екологично чисти храни. УБО чисти и ремонтира домовете на висшата комунистическа върхушка, УБО отговаря за подаръците, мебелировката и строежа на вилите на семейството на Живков.

Вилите на Владимир Живков и Евгения Живкова, възлизащи на 175 000 и 150 000 тогавашни лева, се строят също от УБО. След построяването на вилите почти цялото обзавеждане, предимно внесено от Западна Европа, се извършва също от УБО.

Главният финансист на УБО Георги Георгиев твърди: "Във всички случаи, когато Евгения Живкова е пътувала в чужбина и е правила разходи в съответната страна, те са били финансирани от нашите посолства или представителства. След завръщането й от МВнР ни изпращаха разходните документи, а ние възстановявахме сумите чрез съответната валута чрез външно министерство. Размерът на тези разходи ние отразявахме в личната партида на Евгения Живкова, която ги заплащаше в лева".

"Между 1986-1988 Евгения Живкова беше за по-дълъг период от време в Англия заедно с дъщерята на Пенчо Кубадински за изучаване на език. Всички разходи по пребиваването й бяха направени за сметка на УБО във валута, а разплатени в лева.”

Какви са тези "лични партиди” в УБО?

Истинският начин на живот на фамилията на Тодор Живков по времето на неговото управление не може да бъде разбран, ако не се проследи системата на обслужването й, изградена от УБО. За желанията и нуждите на фамилията се грижи армия от охранители, шофьори, лекари, медицински сестри, камериерки и гледачки, готвачи, келнери, домашни прислужници.

Има едно секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП, с което се приема членовете на Политбюро, кандидат-членовете и секретарите на ЦК да имат лични партиди в УБО за осигуряване с валута, с храна и с други стоки. Въпреки това, обаче, съвсем незаконно цялата фамилия на Живков, включително и сестра му и дъщерите й са имали лични партиди в УБО.

През 1990 г. в ареста Живков се прави на "крайно изненадан” от това, че близките му са с такива партиди, които позволяват да закупуват стоки с валута, нещо, което е напълно невъзможно за обикновените хора, които бяха съдени за "валутни престъпления”, ако случайно се сдобиеха отнякъде с някой долар, за да си купят нещо дребно в недостъпните за тях магазини на Кореком.

Наистина са били построени две Българии – една за Живков, семейството му и комунистическата номенклатура и друга за "трудещите се” маси?

Да, Живков наистина е построил "комунизма”, но само за най-тесния кръг от върхушката. След смъртта на Людмила Живкова, например, Секретариатът на ЦК на БКП взима решение №177 от 26 февруари 1982 за безвъзмездно отпускане по 30 000 лева на Евгения Живкова и Тодор Славков. По онова време месечната заплата на един висшист е била около 150 лева.

Отделно това, което тогавашният началник на УБО ген. Милушев разказва за валутата, която Владимир Живков, Евгения и Тодор Славков теглят от управлението:

"Редът“ беше такъв: идват при валутният касиер, казват му колко пари искат и той бръква в касата и им ги отброява. Понякога даже не си правеха труда да отиват при него. Позвъняваше някоя от лелките или управителката на вилата и нареждаше: "На Тошко да се донесат толкова и толкова долара“. Генерали и полковници изпълняваха заповеди на камериерките... А децата харчеха нашироко. Почти всичко се купуваше с валута, малко от това, което употребяваха, беше българско. Подменяше се обзавеждане, вещите бързо им омръзваха – захвърляха ги и се сдобиваха с нови. На Евгения сметките не минаваха през мен, но от извършената ревизия се установи, че за времето от 1985 до 1989 включително тя беше направила покупки за около 70 000 лева в магазин "Рила“, значителна част от които бяха във валута.”

И същевременно пропагандата всекидневно насажда у хората представата, че Живков води страната все към по-добър и по-добър живот. Няма по-голяма лъжа от илюзията, че по времето на Живков се е живеело добре. Цената на тази илюзия е 11 млрд. долара външен дълг и 26 млрд. лева вътрешен дълг, която ние, българите, и днес плащаме и която ще плащат и децата ни.

Затова управлението на Живков може да се обобщи в три думи – насилие, дефицит и лошо качество.

На какво се дължи днешният идеализиран образ на диктатора, умилително наричан Тато?

Проблемът се крие в закъснелия прочит на историята на комунизма. След падането на Берлинската стена демократичните процеси у нас се оказаха контролирани от бившите комунисти – и това почти през целия криминален преход. Така представата за истинска демокрация беше умишлено опорочена, за да се продължи с манипулацията на обществото и то да живее в заблудите на Живковата илюзия, че навремето при комунизма се е живеело добре и че държавата се е грижила за хората.

Никой не може да накара хората да предпочетат свободата и демокрацията пред илюзията за измамната сигурност на диктатурата. Но младите хора трябва да знаят истината за комунизма и за Живков. Живков никога не е бил дори комунист, а най-обикновен опортюнист, който е готов на всичко, за да задържи властта. Първо е сталинист и се прекланя пред "вожда и учителя на народите” после – за да вземе властта, става "борец” срещу култа на личността към Сталин. След като 35 години е строил "развития социализъм” в края на управлението си, Живков критикува "социализЪма” като "недоносче”, само и само, за да не се раздели с постовете си.

Накрая с него става това, което става с всеки васал-комунист, който е бил избиран от Кремъл за наместник – пак Кремъл го принуждава да сдаде властта.

И същата тази партия, членове на която днес ще видим да честват и почитат Живков, след 10 ноември, за да се спаси, изключи Живков от редовете си, а лидерите на БСП тогава определиха управлението му като "уродливия личен режим на Тодор Живков”.

Разбира се, трябва да бъдем критични към себе си, защото една от основните причина днес да не се знае истината за комунизма и за Живков се крие в цялото общество. Пагубно е безразличието към това, което е ставало в близкото минало и последствията му върху настоящето ни. А когато няма истинска памет за миналото, на нейно място идват митовете и манипулациите.

Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
You are not allowed to view links. Register or Login


15.07.2011

В югозападния ъгъл на България живеят бедни и забравени хора. Изкарват си прехраната с - буквално! - каторжен труд, нямат пари за нещото, наречено живот. Всичките им стратегии се свеждат до голото оцеляване.

Ако си мислите, че тук царят някакви ужасни напрежения между мюсюлмани и християни - лъжете се. Просто хората, които живеят в Западните Родопи, независимо от етнос и вяра, вкупом се чувстват като потенциални жертви.

Модно е да чукаш камъни

Тук са едни от най-бедните общини в страната - Гърмен, Сатовча, Якоруда, Белица. Някога помаците от Разлог, Гоцеделчевско и Чеч печелели добре от стадата, тютюна, родопските губери, зидарията и сребърните бижута. Днес гурбетчийството обезлюдява махалите, а онези от местните хора, които все пак остават, работят в шивашки цехове, нижат тютюн или са на гатера в гората. Заради ниските изкупни цени на тютюна и свиването на бизнеса с дървен материал, в последните години „най-модно е да чукаш камъни” - гнайс, шисти, мрамор.

Почти всеки метър от планината в района е издълбан, а изкопаният камък е подреден на блокове край пътя от Долно Дряново към Сатовча. Добиването на камък за облицовка е незаконно, но няколко фирми имат разрешение за проучване на земните пластове, та така покрай проучването тече и бизнесът в каменните кариери.

Капсулата на оцеляването

Най-евтината работна ръка за каторжна работа - копач от кариерите - изкарва малко над 500 лева на месец, уточнява един местен политик, според когото хората в Западните Родопи са само разменна монета в голямата политика. Това е оцеляване като социални мутанти, коментира пък социалният антрополог Харалан Александров.

Тези „забравени хора” са свели очакванията си до минимум, самочувствието им е под нулата, всичките им стратегии се свеждат до голото оцеляване, а изразът "перспектива за бъдещето" звучи като на китайски. Те просто осигуряват прехраната си и почти не потребяват - консумацията им е нищожна. За свободното си време харчат 2.5 пъти по-малко пари в сравнение с гражданите, пести се и за сметка на здравето.

Развлеченията им са ограничени до чалгата и лимонадените сериали, доктор виждат от дъжд на вятър. Тук не хората избират работата си, а работата си избира хората. В живота почти няма място за самообразование, култура и хоби. Тези, които са искали по-висок стандарт, отдавна са напуснали капсулата на оцеляването.

Забрава и кал

"Живеем като в резерват на архаичност. Повече с миналото, а в настоящето се лутаме", казва Валентина Мицукулева, кметица на Долен. Селото e обявено за архитектурен резерват, но реставрацията стигнала едва до средата на селото, останалите къщи са оголени скелети. На църквата от 1836 г. виси табела „Възстановена по проект Красива България", само че когато свършват парите, свършва и проектът. Покривът и стенописите остават в окаяно състояние. В селото има една асфалтирана улица, другото е забрава и кал...

Някога през Западните Родопи е минавала Виа Егнация - една от главните магистрали на Европа от Рим към Константинопол. Днес светът навлиза тук единствено през екрана. И с всеки нов ден разликите набъбват.

Автор: Антоанета Ненкова, Редактор: Александър Андреев/DW

Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
You are not allowed to view links. Register or Login

10.10.2011

Българският народ е мъдър народ. Най-разпространената форма на тази мъдрост е главата, сгушена дълбоко в раменете на масите, които са запомнили от бащи и деди възрожденската поговорка "преклонена глава сабя не я сече".

Коментар на Еми Барух:
Придържайки се към тази народна мъдрост, българите отдавна са си изработили съответни житейски стратегии и защитен рефлекс: публичното поведение на хората е покорно, наведено и предпазливо. Защо ли? Защото будителите - доколкото ги е имало, никога не са успявали да вдъхнат достатъчно самочувствие на хората в собствените им сили, така че те сами да повярват на себе си, да вдигнат глава и да не живеят според диктата на други.

България - в манипулиран предизборен хаос

В това е и най-голямото нещастие на българите. Критично мислещите, бунтарите и всички останали от категорията образовани просветители открай време разпространяват по-скоро смут и тревога, отколкото модели на поведение. Нещо по-лошо - доминиращият модел на поведение, практикуван и до днес от т. нар. българска интелигенция, е угоден, удобен, уютно услужлив. “Елитът”, пише Владислав Тодоров, “сивото вещество на нацията, призвано да мисли и създава, е загубил обществената си поръчка, останал е без мисия и без послание”.

Няма друго обяснение за предателското мълчание на иначе гласовити медийни експерти, политически анализатори и коментатори пред лицето на пълзящия сред хората страх в моменти, когато нацията е изправена пред избори. Страх, който обобщава опита на миналото и издава предчувствия за бъдещето. Страх от йерархии, страх от началници, страх от партийни метли, страх от собствено мнение, страх от социална ангажираност, страх от отговорност, страх от конкуренция, страх от самия страх...

"Кога за последен път си казахме, че нещо зависи от нас?"

Живеем в съзнателно разбъркано предизборно време. Апаратните манипулации, добре изчисленият регламент за неравнопоставеност между кандидат-президентските двойки, както и нечистоплътното внушение, че в България съществува демократична медийна среда, са тенденциозно създаден хаос в страната. Примирението пред този факт е поредното предателство на българската интелигенция.

“Кога за последен път си казахме, че нещо зависи от нас? Кога за последно повярвахме, че ние, а не някой друг държи поводите на живота ни? Преди твърде много време...” А времето ни е ограничено, предупреждаваше Стив Джобс. “Не го губете, за да живеете чужд живот. Не влизайте в капана на догмата да живеете според очакванията на другите! Не позволявайте чуждите мнения да заглушават вашия собствен вътрешен глас.”

Националната еволюция зависи от това...

Автор: Еми Барух, Редактор: Александър Андреев/DW

Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
You are not allowed to view links. Register or Login

19.10.2011

Държавна сигурност е жива - повече от 20 години след промените в България нейни бивши служители напъват към властта. Сред кандидатите за изборите има много хора с агентурно минало, пишат редица чужди издания.

Общо 8 144 са кандидатите за местния вот. От тях 275 се оказаха бивши служители на Държавна сигурност, показа проверка на Комисията по досиетата в София, пише вестник Йостерайхише Нахрихтен. Най-много хора с агентурно минало има сред кандидатите на ДПС и БСП, съответно 59 и 43-ма. Но и управляващата партия ГЕРБ изпраща на изборите 35 бивши служители на страховитата ДС.

По този повод списваният на английски език вестник Търкиш уикли посочва, че управляващите в България са излезли с декларация, в която призовават да се прави разлика между доносниците и онези, които са служили на държавата. По този начин ГЕРБ прави обратен завой по въпроса за бившите агенти, коментира изданието, и допълва, че досега партията винаги е твърдяла, че всички лица, работили навремето на Държавна сигурност, нямат моралното право да заемат обществени постове.

Нескончаем скандал

Няколко издания посочват, че партия ГЕРБ е направила вътрешна проверка за принадлежността на кандидатите си към бившите структури на бившите тайни служби. Не става ясно обаче какво е показала тази вътрешна проверка за въпросните 35 кандидати. В тази връзка Търкиш уикли припомня скандала от края на миналата година с бившите доносници и агенти в дипломатическите служби.

Тогава премиерът Бойко Борисов и външният министър Николай Младенов се заканиха да освободят от длъжност всичките 37 действащи посланици, работили навремето за ДС. Тогава беше пожертван и министърът, отговарящ за българите в чужбина Божидар Димитров, който се оказа сред хората с агентурно минало.

Сред кандидатите за президент на България също има хора с агентурно минало, четем в публикация на австрийския сайт nachrichten.at. Още от края на септември се знае, че четирима от общо 18-те номинирани за най-високия пост в държавата са работили като сътрудници на бившата ДС. Сред тях има и човек, считан за бос на мафията и офицер от тайните служби и след 1989 година.

Миналото остава погребано

Законът в България не забранява на бившите агенти и доносници да кандидатстват за обществени постове. Проверките за принадлежност към бившите структури на ДС са чисто рутинни и от тях не следва никаква санкция, като изключим моралната страна на въпроса, четем още в тази публикация.

Няколко чужди издания, включително цитираният вечеТъркиш уикли, тиражират предупреждението на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ за възможно манипулиране на изборните резултати. Освен това има сериозни опасения, че в навечерието на изборите се купуват гласове. В становището на ОССЕ все пак се посочва, че новият избирателен закон представлява солидна база за провеждането на демократични избори.

Независимо от това организацията припомня препоръката на Венецианската комисия за даването на повече права на малцинствата, вкл. да ползват майчиния си език по време на предизборната кампания,  както и за въвеждането на ясни правила за медийното отразяване на изборите. От ОССЕ критикуват още твърде краткия срок (24 часа) за обжалване на решенията на избирателните комисии, както и твърде високия брой на представителите на управляващата партия ГЕРБ в тях.

АГ, ЙН, ТУ, Е. Лилов, Редактор: Б. Узунова/DW


Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female

3 ноември, 2011

You are not allowed to view links. Register or Login

Български учени от страната се събраха по спешност в Мадан днес, след като разбрали, че в града ще се провежда симпозиум с учени от Турция, Ксанти и Македония,  по темата за помашки етнос и „нация“.

Съобщение от уеб портал Турция – „Кърджаалъ хабер“, цитиращо председателят на Дружеството за турска култура и изкуство Мюзекки Ахмед преди няколко дни посочваше че на 2 и 3 ноември т.г. Кърджаалъ/!?/ ще бъде домакин на Международен симпозиум „Среща на турската култура от Тракия и Родопите” и Дни на турската култура и изкуство, като част от програмата му ще се проведе в Мадан, съвместно с Родопското Дружество за етнокултурно взаимодействие на Салих Бозов. В симпозиума щели да участват 12 учени от Турция и България, за да изнесат доклади, свързани с турската култура в страната. Сред турските учени са посочени проф. д-р. Рефик Туран, ръководител катедра по история в Университета Гаази, д-р. Сабри Алагьоз, председател на Турски културен център в София, историкът проф. Юмер Туран, изследователят писател-поет Абдуллах Сатоглу, художничката Айнур Ачъкгьоз, председател на Дружество на балканските жени, турколозите проф. Ахмет Гюншен и Иса Джебеджи, изследователят писател от Кърджаалъ Мехмет Алев и други.

Провокирани от съобщение, че в Мадан турските учени ще разискват наличието на помашка нация българските учени решили да дойдат в миньорския град, за да участват в симпозиума. Такъв обаче не се състоя, обяснението на Салих Бозов бе, че се отменя от програмата в Мадан, без да е ясна причината за това.

Българските учени обаче дадоха извънредна пресконференция, на която заявиха категорично, че опити за такива „полулегални“ форуми целят опасна тенденция, като идеята е да се създава идентичност за помашка нация, която е несъстоятелна.

Според историкът краевед, бивш депутат и автор на книгата „Българите мохамедани“ Стоян Райчевски, от нашите политици е тръгнала кардиналната грешка да позволим думата“ етнос“ да се употребява за българите.  „Устата ми се изприщи да потварям, че не трябва да допускаме да се говори за българите като етнос, това е ерозиране на българската нация като народност. Но това стана факт – държавници използват думата етнос. А като говориш за етнос, лесно се минава говоренето за помашки етнос , което обаче е деструктивно, враждебно, и като понятие, и като употреба. Голямата тенденция е наистина да се опитват да го въведат, допускахме да се говори за етнос, вместо народ и резултатът е, че някой го използва“, коментира Райчевски.
„Помашки етнос не може да има. Това дори не е етнографска група, защото мюсюлманите, които говорят български език в страната са различни етнографски групи. Може да ги обединим като хора по съдба, но мюсюлмански етнос и някаква такава етнографска група няма“, заяви Райчевски. Според него изобщо думата „етнос“ се промънкала в обществото наложена от фолклористи и траколози, но те я употребявали първоначално за епохи, в които нациите не са били създадени. След като имаме народ, сами българите да си наричаме себе си етнос и да се съгласим да го използваме за части от народа е невежество, съсипително за България“, заяви Райчевски.

Според Димитър Димитров от фондация „Тангра ТанНакРа“ посещението им в Мадан е, за да посочат пред турските си колеги своята гледна точка, и в диспута да се види къде е истината, тъй като има елемент, че научната истина може да бъде субективна, но обективното надделява, а от фактите не може да се избяга. Той посочи за фундаментален факт, че са неоспорими границите на българското езиково землище, които правят недостоверни всякакви теории за делене на етноси, а още повече говорене за различни нации.

„Може ли да съществува отделен помашки език, който според турските учени бил турски, а според гръцките – гръцки. И какъв е този полунелегален характер на проявата?“, попитаха риторично учените. Според доц. д-р Христо Гиневски тази проява смущава, тъй като „мирише на провокативно мероприятие, замислено с други цели“. От своя страна журналистът от Кърджали Георги Кулов, който е автор на изследване по темата за произхода на българомохамеданите, проблема не е научен, а е политически, затова и турските колеги нямат смелостта да излязат срещу българските учени. По думите му има активизиране на претенции от определени политически среди в Турция към границите на старата Румелия, като вече се говори открито за помашки етнос и помашка нация и се правят и опити за влияние. Според него опасната тенденция грози пренасяне на кюрдския модел на българска територия. А у нас се спекулира и с т.нар. помашки партии с цел това население да се обособи като отделна част на българския народ. „Няма да се учудя след време да се заговори за прекрояване на бъдеща помашка държава по подобие на Косово, проблема е много опасен, надявам се тези турски учени да не са свързани с тези националистически кръгове, но начина, по който идват е съмнителен“, предупреди Кулов.

Смолян прес

Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
You are not allowed to view links. Register or Login

Не искам да опонирам драгите учени, които водят този дебат, дали има или няма такова животно, наречено „помашка“ нация, етнос. А наистина би ми било интересно до къде би достигнал един такъв дебат, който трябваше да се зароди тези дни в Мадан, но уви, такъв все още не се е състоял. Би било интересно, но всъщност дали е необходимо понастоящем?
 
Лично аз, не се сърдя ако ме причислят за помак, но определено бих се разсърдил да ме пратят в Турция барабар с гласуващите вкупом за Доган и компания (от ДС) – нещо, което не малко пъти ми се е случвало. Едно е да твърдиш (или да твърдят за теб), че етническата ти принадлежност е някаква, но друго е барабар с това да те слагат втора ръка българин. А това постоянно се случва.
 
Според мен, в момента един подобен спор  би донесъл само негативи за цялото общество и ще спомогне за нагнетяването на смесени чувства у много хора, имайки предвид, че до скоро имаше доста подобни провокации  (най-вероятно заради изборите).
 
Български учени от страната се събраха по спешност в Мадан днес, след като разбрали, че в града ще се провежда симпозиум с учени от Турция, Ксанти и Македония,  по темата за помашки етнос и „нация“.
 
А къде са българските учени, които да го твърдят – защо само от Турция, Ксанти, Македония. (Дали трябва да поставим под въпрос обективността на българските учени, както и на онези от чужбина, оставям на вас да прецените.)
 
Интересното в случая е кой има за цел да капсулира мюсюлманското малцинство в България (защото поставянето на дневен ред на този дебат цели точно това) и отново да го прати за зелен хайвер, встрани от важните теми на деня. Предполагам че онези, които са в тясна връзка с горепосочените учени.
 
И така, вместо да говорим за реална интеграция, за това да имаме еднакви възможности, привилегии и т.н. без значение произхода ни, ние ще спорим кой какъв бил и откъде произхожда.  Извинявайте, но за мен по-важни към момента са икономическия просперитет, инфраструктурата, достъпа до качествено здравеопазване и образование, възможността за професионална реализация – или иначе казано – реалната интеграция на онези, за които се чудим и маем помаци ли са или не са.
 
Не знам кой (политик) стои зад това, но който и да е, определено се опитва да насочи вниманието далеч от важните въпроси на деня.


Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female


You are not allowed to view links. Register or Login


Винаги заедно

В България бившите агенти се подпомагат взаимно дори и когато цялата държава е срещу тях. Останките от ДС се утвърждават като една от малкото стабилни общности в страната, пише в коментара си Татяна Ваксберг.

Има два начина да се гледа на сагата с посланиците, които се оказаха сътрудници на бившата ДС – с политическа и гражданска ангажираност или с най-обикновена завист.

По първия начин това ставаше в продължение на цели двайсет години – обществото ту се възмущаваше от това, че бившите агенти са преследвани несправедливо, ту пък от това, че те изобщо не са преследвани.

Днес идва ред на поглед номер две. Бившите агенти на ДС се оказаха удивително солидарни един с друг – толкова солидарни, колкото не се оказа нито една професионална общност в България.

Пипалата на агентите

През миналата седмица това стана видимо за пореден път. Тогава дойде съобщението, че поне четирима посланици съдят държавата заради това, че тя вече не се нуждае от тяхната професионална дейност. Тези четирима посланици бяха върнати в София от външния министър, след като пети техен бивш съратник, президентът Първанов, отказа да подпише указите за отзоваването им.

Новината за съдебните дела идва след като двете парламентарни групи с най-голям брой бивши агенти на ДС – БСП и ДПС – атакуваха текстовете от новия закон за дипломатическата служба, който въвеждаше принципа на тази частична лустрация. Случайно или не, оспорваният закон се оказа разпределен при онзи съдия от Конституционния съд, който е работил и с петимата – като член на президентския екип. С тях е работил включително и председателят на същия този Конституционен съд, който по закон е фигурата, разпределяща делата при различните докладчици. Двамата съдии са сред онези, които преди две години вече отхвърлиха една лустрационна разпоредба – тогава тя беше заложена в правилника на НС и забраняваше на агенти на ДС да оглавяват парламентарни комисии. Това старо решение позволява да допуснем, че и в сегашния случай позицията им ще е подобна.

Всичко това са данни за много висока степен на организация и за активна взаимопомощ и солидарност сред кадрите на бившата ДС. Обичайните обществени взаимоотношения в България или не съдържат прояви на тези два принципа или ги проявяват твърде спорадично. Повечето обществени групи са подозрителни към процеса на изграждане на общности и ако някога реагират солидарно, тази реакция не се задържа стабилно във времето.

Успехът им - в кърпа вързан!

При такава конкуренция успехите на бившите агенти на ДС са гарантирани. В сегашния случай те се съпротивляват единно както на изпълнителната, така и на законодателната власт, като поддържат цялата си готовност за съпротива вече двайсет години. И макар аргументацията им да е предимно съсловна и слабо защитима политически, техните шансове за успех са по-скоро високи.

Новоизбраният президент вече заяви, че ще подпише указите за отзоваването на оповестените агенти на ДС сред посланиците, но дори и да го направи - това изглежда твърде ограничен във времето успех. Единствената гаранция, че ДС няма да управлява външната политика би могла да се намира в законодателството, но Конституционният съд надали би допуснал това да се случи.

Автор: Татяна Ваксберг, Редактор: Александър Андреев/DW





 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42