Прелет В памет на Малина Томова
Трябва ли да разберем смъртта
трябва ли да се отместим
да й направим място сред живота си
трябва ли да се наместим в липсата
която подир близките остава
трябва ли да я превърнем в част от нас самите
трябва ли да се превърнем в мост към нежните отмрели гласове
трябва ли да съзерцаваме небето додето различим
светлините на далечните погинали звезди
озарили скрити в нас вселени
Навярно трябва
и смъртта навярно
не е сечиво на времето и не е
джебчията на накърненото ни настояще носталгията ни по мекотата
нито пък кървенето което осветява
стигматите на словото
нито усета за съпричастност и тази неотклонна справедливост
които вече нямат изразител
не не е това
смъртта е прелет
просто душата напуска гнездото на тялото отлита на юг
и пролетес ще се завърне неведома безпаметна
нищо че и нас
тогава няма да ни има
Дано вечерницата бди над полета Малина
дано да е благоприятен вятърът роден
от опустелите ни длани
размахани за сбогом
дланите които имат вече друга мисия
дланите които трябва да приемат
благослова на болката бремето на нежността
дланите които трябва от днес да съхранят
огънчето крехко от твоя дъх разпалено
то трябва да гори
трябва да гори
Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com/page.php?pid=6617&rid=104