Виж внимателно текÑта: ...."От лÑвата му Ñтрана оÑтанали град Филипи и планината Орбел..." Лично аз намирам противоречие в текÑта
ÐÑма противоречие, прочети го още един път, ама мноооого фнимателно!
Да Ñи дойдем на темата:
Родил Ñе в Ñуровата и Ñнежна планина Родопи, Орфей е планинец в иÑтинÑÐºÐ¸Ñ ÑмиÑъл на думата. Жилав, ÑпоÑобен да понеÑе и най-големите ÑтраданиÑ, и в Ñъщото време крехък като цвете. Той е наÑледник на царÑки род: Ñпоред легендата дÑдо му Ð¥Ð°Ñ€Ð¾Ð¿Ñ Ðµ получил царÑката влаÑÑ‚ от ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð”Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñ ; Баща му Ойагър Ñъщо е тракийÑки цар. Загубил много рано майка Ñи Калиопа, той е отгледан от една жрица в Ñветилището. От малък е бил подготвÑн за жрец и цар. Като юноша е изпратен да продължи обучението Ñи при египетÑките жреци, а Ñлед това при финикийците. За извеÑтно време учител му е кентавърът Хирон, Ñин на ЗевÑ, а негов Ñъученик по това време е бъдещиÑÑ‚ цар Язон. ТÑхното лично познанÑтво и дружба Ñлед това Ñтава причина Орфей да бъде поканен на кораба „Ðргоâ€.
Още през първата Ñи обиколка в най-извеÑтните градове и Ñветилища около ТракийÑко море Орфей Ñтава извеÑтен ÑÑŠÑ ÑвоÑта музика и поезиÑ. Той оÑъзнава, че музиката, пиÑменоÑтта и търговиÑта движат Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚. Градовете около морето Ñа Ñредища, в които хората могат да изградÑÑ‚ нови взаимоотношениÑ. ЗнаниÑта, които Ñа натрупани в Ñветилищата в Родопите и в Египет, могат да променÑÑ‚ Ñвета, без да Ñе пролива кръв, без да Ñе размахва меч. Възхищението, което той предизвиква Ñ Ð¿ÐµÑните и Ñ Ð¿Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñта Ñи Ñа Ñила, коÑто може да бъде използвана.
При втората Ñи обиколка, вече заедно Ñ Ð°Ñ€Ð³Ð¾Ð½Ð°Ð²Ñ‚Ð¸Ñ‚Ðµ Орфей е цар и жрец. Това му дава право да Ñпре кораба „Ðрго†на о. Самотраки, където Ñе провеждат миÑтериите на кабирите . Там Орфей извършва поÑвещение на вÑички аргонавти. СамиÑÑ‚ факт, че може да извърши такова поÑвещение означава, че той е поÑветен от най-виÑока Ñтепен . За пример Ñпоред Е. Гилбърт в годините на РимÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ ÐºÑƒÐ»Ñ‚ÑŠÑ‚ към Митра има Ñедем нива (Ñтепени) и те Ñа:
 „Гарван†ÑÑŠÑ Ñимвол Луната;
 „ТайнÑтвен учител (Окулт) ÑÑŠÑ Ñимвол Меркурий;
 „Войн†ÑÑŠÑ Ñимвол Венера;
 „Лъв†ÑÑŠÑ Ñимвол Слънцето;
 „ПерÑиец†ÑÑŠÑ Ñимвол МарÑ;
 „ВеÑтител на Ñлънцето†ÑÑŠÑ Ñимвол Юпитер;
 „Баща†ÑÑŠÑ Ñимвол Сатурн.
ПоÑвещението на Орфей ÑплотÑва аргонавтите и той Ñтава духовен водач на похода за златното руно. Като Ñе има предвид, че аргонавтите Ñа около 50 души и в момента на тръгването 8 от Ñ‚ÑÑ… Ñа царе: Язон, Орфей, Ðвгий, ÐеÑтор, Ойлей, Тидей, Цефей, Пелей, а 6 Ñа царÑки Ñинове: Ðдмет, ÐкаÑÑ‚, КаÑтор, Полидевк, Мелеагър, Тезей, Ñтава ÑÑно, че това е цветът на народите, живеещи около ТракийÑко море през ХІІІ в. пр. н. е. Походът продължава около 5 години, през което време аргонавтите Ñа Ñе опознали, имали Ñа възможноÑÑ‚ да оценÑÑ‚ таланта и възможноÑтите на вÑеки от Ñ‚ÑÑ…. Именно там Орфей изпреварва по Ñлава Ð¢Ð°Ð¼Ð¸Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ñтава духовен водач на Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð´Ñ€ÐµÐ²ÐµÐ½ ÑвÑÑ‚. Почитан от царе и герои, той е кумир за хората, живеещи около ТракийÑко море.
Завърнал Ñе при Ñвоите на планината Родопи Орфей оÑъзнава, че Ñветът може да бъде променен. Ðеговото поколение от градовете и оÑтровите по ТракийÑко море е било възпламенено от разказите за героични подвизи, за благородÑтво, за Ñлава, за любов, коÑто Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ Ñърцата и Ð´ÑƒÑ…Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚ на хората.
Според траколожката ÐœÐ°Ñ Ð’ÑŠÑ€Ð±Ð°Ð½Ð¾Ð²Ð° беотите Ñа били изтлаÑкани още през 1360 г. пр. н. е. от района на планината Хеликон, недалеч от ПарнаÑ. Това е дело на Евмолп и Музей (ученик на Орфей, Ñпоред една верÑÐ¸Ñ Ñлед Ñмъртта на Орфей лирата му преминала у Музей), чрез които траките завладÑват Ñветилищните меÑта Делфи и ЕлевÑин. Евмолп бил поет и цар, владеел е районът по поречието на Марица (Хебър) Ñ Ð¾Ñновен град Ð´Ð½ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ ÐŸÐ»Ð¾Ð²Ð´Ð¸Ð². ВероÑтно затова едно от първите имена на Пловдив е Евмолп (ЕвмолпиÑ). Павзаний казва, че „Евмолп, тракийÑкиÑÑ‚ цар, идва на помощ на ЕлевÑин във войната Ñ Ðтина, оÑтава там и оÑновава миÑтериите, като поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð°Ð»Ð¾Ñ‚Ð¾ на жречеÑÐºÐ¸Ñ Ñ€Ð¾Ð´ Евмолпиди.â€
ÐезавиÑимо от това, че Ñкоро Ñлед завладÑването на ЕлевÑин Евмолп е убит от Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸Ñ Ñ†Ð°Ñ€ Ерехтей, в чеÑÑ‚ на когото гърците издигнали Ерехтейона на Ðкропола, в Ñветилището в ЕлевÑин жреци Ñа Евмолпидите – тракийÑки жречеÑки род. Името на Евмолп означава „Ñладко пеещâ€. Той е напиÑал „ТелÑтай†– Ñвещени пеÑни, които Ñе пеели по време на ЕлевÑинÑките миÑтерии.
Музей (когото нÑкои Ñчитат за баща на Евмолп) Ñъщо е Ñвързан Ñ Ð¼Ð¸Ñтериите в ЕлевÑин и Делфи. Той Ñе преÑелва да живее в гр. ÐŸÐ¸ÐµÑ€Ð¸Ñ (близо до Олимп).
Лин е Ñчитан за брат на Орфей. Той е голÑм музикант и поет. Бил учител на Ð¥ÐµÑ€ÐºÑƒÐ»ÐµÑ Ð¿Ð¾ музика и поезиÑ. Ð¥ÐµÑ€ÐºÑƒÐ»ÐµÑ Ð½Ñмал чувÑтво за музика и Ð¿Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ Ð¸ Лин непрекъÑнато го хокал. ИзнервениÑÑ‚ Ð¥ÐµÑ€ÐºÑƒÐ»ÐµÑ Ð³Ð¾ убил Ñ Ð»Ð¸Ñ€Ð°Ñ‚Ð° му при една от Ñвадите. Лин е ÑъздателÑÑ‚ на най-Ñкръбната Ð¿Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ (лунната поезиÑ). Той изобретил триÑтрунната лира и Ð¿Ð¾ÐµÑ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ñ€Ð¸Ñ‚ÑŠÐ¼. За него Хезиод разказва, че „вÑички Ñмъртни певци и китариÑти го оплаквали по пирове и хороводи, като започвали и завършвали Ñ Ð›Ð¸Ð½.â€
ВероÑтно Орфей, който имал неповторим талант на поет и музикант, небеÑен глаÑ, който бил обучен на вÑички жречеÑки тайни, притежавал гадателÑка дарба е обиколил Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ това време ÑвÑÑ‚ и Ñе запознал Ñ Ð½Ð°Ð¹-видните герои, поети и музиканти на Ñвоето време. Той е бил обкръжен от творчеÑтвото на такива таланти като Лин, Евмолп, Музей, Ð¢Ð°Ð¼Ð¸Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ не е могъл да продължава да живее Ñпоред Ñтарите родово-религиозни правила. Тези правила повелÑвали тайните да Ñе предават Ñамо на поÑветени, да Ñе почитат божеÑтвата чрез жертви (на нÑкои меÑта дори човешки Ð¶ÐµÑ€Ñ‚Ð²Ð¾Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ â€“ Ñпоред Херодот), златото да Ñе използва преди вÑичко при религиозните обреди, а не за Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¸ обмен. Орфей оÑъзнавал, че промÑната на тези правила ще бъде гибелна за ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾, но ще промени Ñвета за вÑички други. Именно в това Ñе ÑÑŠÑтои трагизмът на Орфей – той помогнал да Ñе изнеÑат познание и култура от Родопите, от тракийÑкото Ñветилище към Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ гръцките Ñветилища, но не уÑпÑл да промени тракийÑките жреци и траките. Опитът му да Ñпре проливането на кръв и жертвоприношениÑта в Ñветилището в Родопите не уÑпÑл.
ТретиÑÑ‚ поход на Орфей към Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð» Ñлед като Ñе завърнал от Колхида Ñ Ð°Ñ€Ð³Ð¾Ð½Ð°Ð²Ñ‚Ð¸Ñ‚Ðµ. Той започнал да ръководи миÑтериите на о. Самотраки, в Ñветилищата на ЕлевÑин и Делфи. Ето какво пише по този повод Ðикола Гигов : „Орфей дошъл в ТеÑалиÑ, в планината Темпе като върховен жрец на ТракиÑ, за да поÑвети в тайните гръцките Ñи ученици и да бъде признат и от гърците като Върховен жрец. ПоÑвещението на гърците в тайните на Ð”Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñтавало нощем и рано Ñутрин. Това били Ñтранни шеÑтвиÑ. Ð’Ñички Ñе придвижвали към клиÑурата на Темпе. Вървели на групи, вÑеки водач ноÑел лампада. Първата група била от юноши, облечени Ñ Ð»ÐµÐ½ÐµÐ½Ð¸ туники, окичени Ñ Ð±Ñ€ÑŠÑˆÐ»Ñн и държащи в ръце по една дървена чаша – Ñимвол на живота. ÐовопоÑвещаваните вървели Ñлед юношите, в друга група, край шумÑщата вода, край чиÑтите извори, край роÑните гори. След Ñ‚ÑÑ… вървели вдъхновените (поÑветените в тайните), а Ñлед Ñ‚ÑÑ… – онези, които оплаквали Ñвои близки. Ð’ÑÑка група била Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸ одежди и наметала. При изгрев Ñлънце шеÑтвието доÑтигало храма. С изгрева започвали да пеÑÑ‚ химни. Бронзовите врати на храма Ñе отварÑли. И там Ñе поÑвÑвал Орфей. Той бил облечен в пурпурни одежди, Ñ Ð»Ð¸Ñ€Ð° от Ñлонова коÑÑ‚ и злато в ръка. Изричал: „Помощ на Ñлабите, утешение на Ñтрадащите, надежда за вÑички!†Тези негови думи тръгнали през вековете.â€
МиÑтериите на о. Самотраки, в Делфи, ЕлевÑин били грандиозни предÑтавлениÑ, на които Ñе отивало ÑÑŠÑ Ñпециални дрехи, декламирали Ñе Ñтихове и молитви, пеели Ñе пеÑни. ÐеÑлучайно по подобие на миÑтериите впоÑледÑтвие възниква театърът като вид изкуÑтво. Ð’ началото Ñе показвали Ñамо нови театрални творби (трагедии и комедии), а Ñлед това започнали да показват отново драмите на клаÑиците – ЕÑхил, Еврипид, Софокъл, ÐриÑтофан и др.
Духовната и творчеÑка енергиÑ, внеÑена от Орфей и орфиÑтите, задвижила Ñ Ð¼Ð¾Ñ‰Ð½Ð° Ñила художеÑтвената култура, науката и живота в гръцките градове. За да Ñпре разприте между градовете-държави в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ ÐžÑ€Ñ„ÐµÐ¹ Ñъздал нравÑтвен, правен и религиозен арбитраж към Ñветилището в Делфи – Ðмфиктионите. Това бил върховен арбитражен Ñъд, решениÑта на който били задължителни за 12-те гръцки градове-държави. По този начин Ðмфиктионите, които били тракийÑки жреци, пазени от тракийÑка гвардиÑ, Ñе превърнали в обединителен фактор за ГърциÑ. ПоÑтепенно, ръководени от единни закони и религиозни правила, воюващите помежду Ñи градове-държави Ñе превърнали в държавата Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ (Елада).
Ртраките, които Ñпоред Херодот, били най-многобройни Ñлед индийците, оÑтанали разединени. Дори Орфей не уÑпÑл да ги промени и да ги обедини. Ðапротив, обидени от опитите му да промени древните култове, те го изправили пред Ñъда на жреците. Едуард Шюре опиÑва този момент така: „Ðай-ÑтариÑÑ‚ жрец го предупреждава:
– Орфей, ти, който бе издигнат от Ð½Ð°Ñ Ð·Ð° Върховен жрец и цар и ти дадохме миÑÑ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ñкиптър! Ти царуваше над Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ñ Ð´ÑƒÑ…Ð¾Ð²Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ Ñи и царÑтвено изкуÑтво! Ти издигна в Ñ‚Ð°Ñ Ñтрана храмове и даде възможноÑÑ‚ Ñлънцето на Ð”Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð° оÑвети тайните. Обаче не знаеш какво те заплашва! Ти, който предÑказваше бъдещето и който отдалеко Ñи разговарÑл Ñ ÑƒÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи, поÑвÑвайки им Ñе в ÑÑŠÐ½Ñ Ð¸Ð¼! Ти не знаеш какво Ñтава около тебе... ХилÑди тракийÑки ратници Ñа Ñе уÑтановили на лагер в подножието на тази планина и утре ще нападнат храма.â€
Според Шюре, Орфей Ñам предал миÑÑ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ñкиптър, короната Ñи на тракийÑки цар и тръгнал Ñам, Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾ дете – ученик от храма в Делфи, по пътеката от храма към лагера на тракийÑките ратници и вакханките на теÑалийÑката жрица Ðглаоника. Вакханките Ñе нахвърлили върху него и, изпаднали в „Ñвещен бÑÑâ€, го убили и го разкъÑали. Захвърлили главата и лирата му в Хебър (Марица), които по-къÑно водата изхвърлила на о. ЛеÑбоÑ, където били погребани Ñ Ð¿Ð¾Ñ‡ÐµÑти. Капките кръв на ÑƒÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿ÐµÐ²ÐµÑ† напоили земÑта и от Ñ‚ÑÑ… поникнало Орфеевото цвете, наречено СиливрÑк.
ИÑториците Ñа единодушни в твърдениÑта Ñи, че Орфей е умрÑл от наÑилÑтвена Ñмърт. Като познаваме Ñилата на тракийÑката Ð³Ð²Ð°Ñ€Ð´Ð¸Ñ Ð¸ по-Ñпециално на беÑите, непобедени от никого, кой би могъл да убие Орфей в централното Ñветилище на ДиониÑ? Предполага Ñе, че това Ñа жреците на ДиониÑ, които го оÑъдили за измÑна към Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¸Ñ ÐºÑƒÐ»Ñ‚. Така траките, изпуÑкайки момента да приемат промÑната, ноÑена от Орфей и неговото обкръжение – Лин, Музей, Евмолп, ТамириÑ, практичеÑки Ñе изолирали от Ð¼Ð¾Ð´ÐµÑ€Ð½Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚. Те опазили култа към Ð”Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð½ÐµÐ¿Ñ€Ð¾Ð¼ÐµÐ½ÐµÐ½ повече от хилÑда години. През 335 г. пр. н. е., когато в Ñветилището бил приет ÐлекÑандър МакедонÑки, традициите били Ñъщите, както преди хилÑда години. Такива били те и през 59 г. пр. н. е., когато до оракула Ñе допитал и Гай Октавий, бащата на император Октавиан ÐвгуÑÑ‚. Ðо през тези деÑет и повече века ТракийÑко море било Ñтанало вече БÑло море. Орфизмът Ñе превърнал в ПитагорейÑтво и Платонизъм, повечето хора не били чували за ТамириÑ, Лин, миÑлели, че Орфей е мит и познавали Ñамо Омир.
ОÑъждането и убийÑтвото на Орфей е повратна точка в Ñъдбата на траките. Втората повратна точка е унищожаването на гр. ТроÑ, Ñъюзник на траките (а може би тракийÑки град). Това Ñтава едно поколение Ñлед Орфей. И тук има предателÑтво. ÐаÑледникът на Орфей, цар Рез не е поет и музикант, а войн и пълководец. Жреците никога не Ñа допуÑнали нов поет и музикант за цар. Той Ñе бие на Ñтраната на троÑнците и загива край Ñтените на ТроÑ. ÐаÑледен е от цар ПолимеÑтор. Когато Ð¢Ñ€Ð¾Ñ Ðµ в тежко положение цар Приам изпраща най-Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¸Ñ Ñи Ñин Полидор при ПолимеÑтор Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñмо богатÑтво да иÑка нови тракийÑки бойци за защитата на ТроÑ. ПолимеÑтор убива Ñина на Приам, взема Ñъкровищата му и Ñе приÑъединÑва към ахейците (гърците). Ð¢Ñ€Ð¾Ñ Ð¿Ð°Ð´Ð°.
Диодор Ñъобщава за надмощието в ЕгейÑко море: „След ТроÑнÑката война морето владеели:
 Лиди и Меони – 92 години;
 ПелаÑги – 85 години;
 Траки – 79 години;
 РодоÑци – 23 години;
 Фриги – 25 години;
 Кипърци – 33 години;
 Финикийци – 45 години.â€
ТракийÑкото влиÑние отÑлабва. Ð’ Ñъщото време орфизмът Ñе разпроÑтранÑва в Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½, в земите около Средиземно море. По този Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð. Гигов пише, че „В Делфи има Ñледи от тройната връзка: Родопите – Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ â€“ ИталиÑ. От Родопите учението Ñе пренаÑÑ Ð² Делфи, а оттам в град Гела – СицилиÑ, където била намерена прочутата ваза Ñ Ð¸Ð·Ð¾Ð±Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ на Орфей „Траки, заÑлушани в Орфейâ€.
По този начин могат да Ñе реÑтаврират „лъчовете†на Орфеевото учение. Чрез Йолк, Коринт и Микена – лъчът към Колхида. Чрез ЕлевÑин и Самотраки – поÑоките към Египет. Чрез Солун – поÑоките към Рим. Чрез Делфи – поÑоките към цÑла Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ Южна ИталиÑ. Чрез град Либетра и облаÑтта ÐŸÐ¸ÐµÑ€Ð¸Ñ (до Олимп) – влиÑнието към МакедониÑ. Чрез оÑтров ЛеÑÐ±Ð¾Ñ â€“ към Мала ÐзиÑ. Чрез Ð¢Ñ€Ð¾Ñ Ð¸ Ð™Ð¾Ð½Ð¸Ñ â€“ влиÑнието му към ФиникиÑ.â€
Ð’ древна Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ€Ñ„Ð¸Ð·Ð¼ÑŠÑ‚ почти триумфира. Сократ, Платон, Питагор Ñа орфиÑти. Питагор е най-дълбоко Ñвързан Ñ ÐžÑ€Ñ„ÐµÐ¹. Той Ñъздал прочутата питагорейÑка школа, въвел Ñтепени на поÑвещение, опитал Ñе да дешифрира значението на чиÑлата, изучавал тоновете на КоÑмоÑа. ПроповÑдвал, че ЗемÑта е кръгла.
Правени Ñа много опити да Ñе заличи името на Орфей. За това говорÑÑ‚ дейÑтвиÑта на тирана ПизиÑтрат (VІ в. пр. н. е.). Това е „златниÑÑ‚ век†на ГърциÑ. До тогава поемите на Омир Ñе разпроÑтранÑвали уÑтно. ПизиÑтрат възложил на трима поети да ги Ñъберат и да ги запишат, като плащал по един обол за вÑеки запиÑан Омиров Ñтих. Един от Ñъбирачите, поетът Ономакрит, в процеÑа на Ñъбирането научил и много Ñтихове, които били на Орфей. Той Ñъбрал безплатно и Ñ‚ÑÑ… и така ÑÑŠÑтавил книгата „Оракулиâ€. РазгневениÑÑ‚ ПизиÑтрат оÑъдил поета Ономакрит на Ñмърт, но той избÑгал при враговете на гърците – перÑите, където оÑтанал до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° живота Ñи. Ономакрит ценÑл повече книгите на Орфей от тези на Омир и не Ñи позволил заради заплащането да ги припише на Омир.
През V – ІV в. пр. н. е. започва гонението на орфиÑтите и опит да Ñе заличи името на Орфей. Сократ е бил оÑъден за изнаÑÑне на тайни от миÑтериите и изпил чашата Ñ Ð¾Ñ‚Ñ€Ð¾Ð²Ð°. Къщата на Питагор, в коÑто е бил той Ñ 40 негови ученици, е била подпалена и загиват той и 38 ученици. През 355 г. пр. н. е. Филомел, като управник на Фокида, „Ñъбрал много войници, завзел Ñветилището на Делфи, убил тъй наречените Тракиди (жречеÑки род Ñ Ñ‚Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ð¹Ñки произход), понеже му Ñе противопоÑтавили, и им конфиÑкувал имотите.â€
Почти цÑло хилÑдолетие Ñлед като Орфей бил оÑъден от жреците на централното Ñветилище на Ð”Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² Родопите, неговото влиÑние и чрез него влиÑнието на траките в Делфи продължило от ХІІІ в. пр. н. е. до ІV в. пр. н. е. С унищожаването на ДелфийÑкото Ñветилище и гонението на орфиÑтите поÑтепенно реалните факти Ñе заличили и оÑтанал митът за Орфей.
Ето как Едуард Шюре и Ðикола Гигов резюмират значението на орфеевото дело: „Значението на Орфей за Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ðµ мащабно. Той въвел ритуалите в Темпе, миÑтериите в ЕлевÑин, законите в Делфи, музиката и поезиÑта в цÑла ГърциÑ. Орфей Ñтанал духовен обединител на гръцките градове-държави, предтеча на една нова цивилизациÑ, коÑто по-къÑно през Ð°Ñ€Ñ…Ð°Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¸ оÑобено през клаÑичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´ ни възхищава ÑÑŠÑ Ñвоето изкуÑтво.†Ðека заключим тази чаÑÑ‚ за Орфей и Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾Ð²Ð¾ Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸ на Шюре, публикувани на гръзки език: „По този начин Словото на Орфей тайнÑтвено бе проÑмукано от жилите на Елада чрез тайните на Ñветилищата. И душата на Орфей Ñтана душа на ГърциÑ.â€
ВпоÑледÑтвие, когато елинÑката култура Ñтава оÑнова на Ñъвременната европейÑка и Ñветовна култура, душата на Орфей Ñтава душа на Европа и на Ñвета.