Author Topic: Орфей Родопееца - помака от Родопите - Orpheus Pomak from the Rhodopes !  (Read 45214 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline EvroPOMAK

  • Global moderator
  • ****
  • Posts: 1410
  • Gender: Male
  • POMAK - POMAKY
You are not allowed to view links. Register or Login
Знаеш ли за кой Орфей става въпрос?  То бива бива простотия ........ :)
 Нали помаките бяха славяни? ;) Ако са беси значи са били християни!!! :)
Помаките никога не са били славяни и не могат да бидат, виж им ДНК-то и ще го разбереш!  ::)
Аа, и с тия беси, стига ги беси на християнският кол, че и те като едно от множеството тракийски племена, никога не са встъпвали в християнство преди то да се появи като видоизменена езическа религия!  8)

Offline Turas

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 640
  • Gender: Male
You are not allowed to view links. Register or Login
никога не са встъпвали в християнство преди то да се появи като видоизменена езическа религия! 
Бих го казал така. Самата библия е била написана така, че да бъде угодна на бесите и да не противоречи на основните тяхни вярвания. Промяната е започнала с основаването на България и опит да се върне езичеството и втори път, когато Родопа пада под византийска власт(тогава изчезва и библия Бесика). Гръцките попове и владици са изели почти цялата религиозна бесска книжнина, по-голямата част е унищожена, но не малка част е отнесена в гърция, най-вероятно в Атон. Разкопките направени в Родопите на ранно християнски църкви(като Николица в Ракитово -4-ти век) показват, че по това време е нямало светци, а в една църква даже е открита живопис и изображения на Орфей!

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3444
  • Gender: Male
You are not allowed to view links. Register or Login
Бих го казал така. Самата библия е била написана така, че да бъде угодна на бесите и да не противоречи на основните тяхни вярвания. Промяната е започнала с основаването на България и опит да се върне езичеството и втори път, когато Родопа пада под византийска власт(тогава изчезва и библия Бесика). Гръцките попове и владици са изели почти цялата религиозна бесска книжнина, по-голямата част е унищожена, но не малка част е отнесена в гърция, най-вероятно в Атон. Разкопките направени в Родопите на ранно християнски църкви(като Николица в Ракитово -4-ти век) показват, че по това време е нямало светци, а в една църква даже е открита живопис и изображения на Орфей!

Безпочвени бабини деветини. Забил си се в бесите като щраус в пясъка и нищо друго не видиш.Давай нещо по-конкретно та и факти. ''Има документи - има факти''-
казваше едно време един доктор :D

Offline Фита

  • Благ човек
  • Senior member
  • ****
  • Posts: 130
  • Gender: Male
You are not allowed to view links. Register or Login
Бих го казал така. Самата библия е била написана така, че да бъде угодна на бесите и да не противоречи на основните тяхни вярвания. Промяната е започнала с основаването на България и опит да се върне езичеството и втори път, когато Родопа пада под византийска власт(тогава изчезва и библия Бесика). Гръцките попове и владици са изели почти цялата религиозна бесска книжнина, по-голямата част е унищожена, но не малка част е отнесена в гърция, най-вероятно в Атон. Разкопките направени в Родопите на ранно християнски църкви(като Николица в Ракитово -4-ти век) показват, че по това време е нямало светци, а в една църква даже е открита живопис и изображения на Орфей!
Вологез, прати някоя снимка от тази църква, ако има... А иначе си прав. Не ги слушай зевзеците - те са неуки. Срещу бесите се е водила сериозна война в духовен план. Те са били претендентите за духовни водачи и по тази причина са положени големи усилия да бъдат игнорирани. От църковни композитори има, до колкото знам, опити да се прокарат химни написани на родопска скала. ...Трябва да са звучали като днешните родопски песни. Но не би - отхвърлени са!
You are not allowed to view links. Register or Login
Безпочвени бабини деветини. Забил си се в бесите като щраус в пясъка и нищо друго не видиш.Давай нещо по-конкретно та и факти. ''Има документи - има факти''-
казваше едно време един доктор :D
Факти ли? Ето ти фатки: You are not allowed to view links. Register or Login
Тази църква наречена "червената" е принадлежала на бесите - тя е от IV век. Не е лошо да се пита, но е далеч по-полезно да се прочете нещо преди това. Демек - като влизаш в бой не е лошо и да си носиш оръжието все пак ...Това е само съвет от аго Фита...да не вземеш да се засегнеш?
You are not allowed to view links. Register or Login
Помаките никога не са били славяни и не могат да бидат, виж им ДНК-то и ще го разбереш!  ::)
Аа, и с тия беси, стига ги беси на християнският кол, че и те като едно от множеството тракийски племена, никога не са встъпвали в християнство преди то да се появи като видоизменена езическа религия!  8)
А ти Evropomak най-напред прочети последните публикации с информация от турските архиви за процеса на ислямизация. Там ще разбереш как точно се е казвал пра-пра дядо ти...Важното е, че името му е точно славянско. Недейте да се нагърбвате с глупавата роля да носите вода от сух кладенец! Хората от средните Родопи имат определено тракийска кръв, а тези от района наречен Чеч са преобладавящи славяни - именника го доказва. Останалото е живот на инат, който вие продължавате да си го тренирате като спорт....но само толкова!

Offline Turas

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 640
  • Gender: Male
Църквата в местността Николица, гр. Ракитово е раннохристиянска, трикорабна, кръстокуполна базилика. Построена е през периода ІV – VІ век от тракийското племе беси, което в края на ІV век приема християнството от мисионера епископ Никита Ремесиански.Център на Епископията ''Велептус''.  Съществувала е до средата на ХVІІ век, разрушена до основи след помохамеданчването на Чепинския край. Два века е забравена, но некрополът около нея се използва до ХІХ век. Върху останките й е построен параклис през 1923 година.
Базиликата е разкрита от археолозите през 1962 година. Размерите й са 32 х 17 метра. На изток тя завършва с три различни апсиди. Средната е тристранна отвън и полукръгла отвътре, а страничните са кръгли отвън и отвътре. На запад църквата завършва с притвор, който е бил на два етажа. От двете страни на притвора са построени допълнителни помещения, завършващи с кръгли апсиди. Северното помещение е разчистено и е било баптистерий, а южното не е разчистено, защото попада под стадиона. От притвора се е влизало в главното помещение (централения кораб) на църквата през Триумфална арка. На запад притворът е завършвал с три полукръгли ниши, което е уникален архитектурен елемент – подобно оформяне на фасада на църква не е открито до момента.
Стените на църквата са с дебелина 1.30 метра. Основте й са на дълбочина 1.70 метра. Върху квадратното помещение, което се образува от пресичането на главният кораб с напречния, се е издигал купол, който е почивал върху четири перпендикулярни една на друга арки. В църквата се е влизало освен от запад през притвора и Триумфалната арка и директно от север и юг през врати на страничните помещения (кораби). В пода на централната апсида е открита малка крипта, в която са съхранявани мощите на неизвестен светец.
По своята архитектура тази базилика е сходна на църквата „Св. София” в София, на базиликата над Белово, на Еленската църква при Пирдоп, които са построени през същия исторически период.

В Костандово има две раннохристиянски църкви, а в крепостта ''Цепина'' една.

Offline Фита

  • Благ човек
  • Senior member
  • ****
  • Posts: 130
  • Gender: Male
You are not allowed to view links. Register or Login
Църквата в местността Николица, гр. Ракитово е раннохристиянска, трикорабна, кръстокуполна базилика. Построена е през периода ІV – VІ век от тракийското племе беси, което в края на ІV век приема християнството от мисионера епископ Никита Ремесиански.Център на Епископията ''Велептус''.  Съществувала е до средата на ХVІІ век, разрушена до основи след помохамеданчването на Чепинския край. Два века е забравена, но некрополът около нея се използва до ХІХ век. Върху останките й е построен параклис през 1923 година.
Базиликата е разкрита от археолозите през 1962 година. Размерите й са 32 х 17 метра. На изток тя завършва с три различни апсиди. Средната е тристранна отвън и полукръгла отвътре, а страничните са кръгли отвън и отвътре. На запад църквата завършва с притвор, който е бил на два етажа. От двете страни на притвора са построени допълнителни помещения, завършващи с кръгли апсиди. Северното помещение е разчистено и е било баптистерий, а южното не е разчистено, защото попада под стадиона. От притвора се е влизало в главното помещение (централения кораб) на църквата през Триумфална арка. На запад притворът е завършвал с три полукръгли ниши, което е уникален архитектурен елемент – подобно оформяне на фасада на църква не е открито до момента.
Стените на църквата са с дебелина 1.30 метра. Основте й са на дълбочина 1.70 метра. Върху квадратното помещение, което се образува от пресичането на главният кораб с напречния, се е издигал купол, който е почивал върху четири перпендикулярни една на друга арки. В църквата се е влизало освен от запад през притвора и Триумфалната арка и директно от север и юг през врати на страничните помещения (кораби). В пода на централната апсида е открита малка крипта, в която са съхранявани мощите на неизвестен светец.
По своята архитектура тази базилика е сходна на църквата „Св. София” в София, на базиликата над Белово, на Еленската църква при Пирдоп, които са построени през същия исторически период.

В Костандово има две раннохристиянски църкви, а в крепостта ''Цепина'' една.

Това , за което разправяш е доста сериозно съоръжение! Аз мислех, че става въпрос за нещо малко и като видях снимки на основите направо се изненадах. И това с трите ниши на запад е наистина особено нещо...Всъщност, те няма как да са три - трябва да са две и тритата ниша да е изход. И какво прави там управата по тоя въпрос? Защо не направите инициатива да се спечелят пари от някъде по тези европроекти и да се проведе допълнително археология и консервация...Такива неща са си направо рядкост по нашите земи. Какво като е църква - това си е история и не пречи на мюсюлманството. Даже  за да е добър мюсюлманин човек не трябва да плюе по корените си. Макар, че вашият край там е малко особен доколкото знам. Ракитовци със сигурност са повечето местни кореняци, но Велинградчани са доста преселници от Македонско, нали така?

Offline Turas

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 640
  • Gender: Male
Работим по въпроса за реставрация и консервация на обекта, но не е само той. Сега приоритет са палеонтологичното находище и крепоста ''Цепина''. Според Пазарджишкия исторически музей църквата е първа от този вид и е около 50 години по-стара от Св. София! Човека на снимката, който коси е помак! ;) До църквата има действащ параклис построен от помака Дриков и батачанина Божанов, със средства и по желание на Дриков, който е сънувал сън. Историята на тоя параклис е много интересна!  На километър и половина на юг има друга църква, на един връх и се говори, че двете са били свързани с тунел-хранилище. Представи си колко хора трябва да са живели в района за да има епископска църква!? Много е вероятно печенегите на С. Д.  да са се молили тук! :D :D :D

Offline Turas

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 640
  • Gender: Male
Древната музика и музикални инструменти от земята на Орфей
Д-р Анна К. Бошнакова
Анна Бошнакова е магистър по социална и културна антропология и доктор по история на философията. Занимава се с философия на музиката и философия на визуалната култура. Автор е на книги, студии и статии, посветени на античната музика, религия, култура и философия. Преподавател по философия на
музиката в СУ „Св. Климент Охридски".

Елинският географ и историк Страбон, който използвал сведенията на Деметрий, родом от северозападния мало-азийски полис Скепсис, оставил едно историческо сведение, че цялата музика и музикални инструменти в Елада били заимствани от Тракия и Азия, т.е. идвала от север и от изток. Страбон записал, че и тези, които се занимавали усърдно с музика се считали за траки. Това били Орфей, Музей, Тамирис, Евмолп и Лин.
Митовете разказват за брата на Орфей, тракийският певец на име Лин. Според Хезиод, Лин бил син на музата Урания. Той бил учител на Херакъл и веднъж си позволил да удари своя непослушен ученик. Тогава Херакъл стоварил върху главата му китарата и го убил. В древна Елада Лин бил любимец, когото певци и китаристи оплаквали по време на празненства и хорови танци като пеели „ай линон". Този възглас "ай-линон", който означавал "повей, Линос!" по-късно принадлежал към възгласите в трагедията. Исторически свидетелства за Лин не съществуват, но Херодот разказва своя версия, според която Линовата песен се откривала по начина си на изпълнение и в Египет, и във Финикия, и на остров Кипър, и на други места. При всеки народ обаче тя имала свое название. Например в Египет се наричала "манерос". Херодот се пита откъде египтяните знаели тази песен и си отговаря, че очевидно си я пеели открай време. Сред митичните певци от Тракия бил и прочутият пред-сказател и жрец Музей, син на Семела (Луната) и ученик на Орфей. Негова родина се смятала страната на музите Пиерия, населявана в дълбока древност също от траки. Съчинител на оракулски предсказания, на жертвени и други религиозни песни, той въвел в Атина мистериите, наречени по-късно от елините „орфически". Разказвало се още, че той получил достойно наследство - лирата на самия Орфей.
Тамирис също бил тракийски певец, син на музиканта Филамон и нимфата Агриопа. Похвалил се, че ще надпее и надсвири дори Музите. Състезавал се с тях при условие, че ако ги надсвири, ще си вземе една от тях, а ако те го победят, ще го лишат от това, което те си изберат. Омир възпял Тамирис в своята "Илиада". Там се разказва как при Дорион в Пелопонес, Музите срещнали певеца и му отнели в яростта си красивата песен, зрението му и го накарали да забрави изкусното свирене на китара. Запленен от трагичната съдба на талантливия и смел творец, Софокъл написал през 5 в. пр. Хр. драмата "Тамирис", в която на млади години сам изпълнявал главната роля. Според тази изгубена трагедия на Софокъл, в сравнение с всички останали Тамирис пеел с по-красив глас и по-мелодично. Историята оставя впечатлението, че в тази трагедия се отложил епизод от музикалната предистория, сякаш, че в Дорион местните Музи отхвърлили тракийската музика, защото усетили в нея надменност или (по-скоро по ред причини) тя била неразбираем и непонятна за елините. Седем века по-късно, при посещението си в Делфи, античният пътешественик Павзаний бил развъл¬нуван от една картина на художника Полигнот, на която слепият Тамирис бил представен с разпуснати до рамене¬те коси и със счупена китара-форминкс (тракийска китара) в краката му.



Offline Фита

  • Благ човек
  • Senior member
  • ****
  • Posts: 130
  • Gender: Male
You are not allowed to view links. Register or Login
Работим по въпроса за реставрация и консервация на обекта, но не е само той. Сега приоритет са палеонтологичното находище и крепоста ''Цепина''. Според Пазарджишкия исторически музей църквата е първа от този вид и е около 50 години по-стара от Св. София! Човека на снимката, който коси е помак! ;) До църквата има действащ параклис построен от помака Дриков и батачанина Божанов, със средства и по желание на Дриков, който е сънувал сън. Историята на тоя параклис е много интересна!  На километър и половина на юг има друга църква, на един връх и се говори, че двете са били свързани с тунел-хранилище. Представи си колко хора трябва да са живели в района за да има епископска църква!? Много е вероятно печенегите на С. Д.  да са се молили тук! :D :D :D

Вологез, това за размерите наистина е така! При кампанията по изгарянето на манастирите от Ихтиман до Асеновград са разрушени около 200, но те повечето са били неголеми постройки. Докато това при вас е сериозно нещо и наистина е строено за много хора!
   Въобще, там сте с доста сериозен потенциал! Има още много неразкрити енеолитни селища, а само по предметите, които досега са намерени е видно, че културата е много интересна. Има една Мадона от Ракитово, която е уникат. Действайте там и не е лошо да претендирате за находките да си остават при вас след като се опишат! Културен туризъм може да си направите така.
   А за хората и това, че помагат без оглед на религията, то винаги си е било така! Нашите хора не са просто мюсюлмани, а много духовни хора! За това понякога ме е яд като ги въвличат в какви ли не чужди простотии и то от хора, които нямат и грам от тяхното разбиране за вяра!

Offline Turas

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 640
  • Gender: Male
По оцелели откъси от творби на Орфей нека възкресим заглавията на личното му творчество - с кратки данни за съдържанието им. Всички тези книги, след смъртта му, са били изгорени.
Поезия:
88 химни за мистериите.
 Съкратеното название на тази книга е „Хевой". Това са химни за силата на природата и за различните тайнства.
Аргонавтика.
Епическа поема на Орфей за Похода на аргонавтите с цар Язон до Колхида и за превземането на Златното руно. Съдържала е 1384 хекзаметъра.
Триножник.
Триножникът е атрибут в светилищните обреди, където се прорицава.
Свещени песни за Бакх. Песни, които въз-хвалявали Дионисовото начало в Родопите. По-късно Орфей реформира Дионисовите празници.
Свещени слова.
Поема в 24 части.
Посвещения. Книга, използвана от Питагор и Платон. Съдържала е заклинателни и очистителни формули, както и гадания в хекзаметри.
Литика (Pierres).
 Магически песни за целебните свойства на камъните. Прочути са били Орфеевите огърлици със скъпоценни камъни „Урим", „Тумим" и „Хошен".

Космогонични творби:
Космогония.
 Книга за астралните знания на Орфей. Космосът за него е едно блестящо сребърно яйце, от което се излюпва най-напред бог Фанес. Орфей пръв в света определя Земята като кръгла, за да използват този Орфеев стих по-сетне Ератостен, Питагор, Галилей и Коперник.
Теогония.
 Книга за божествата. По модела на тази книга Хезиод създал своята „Теогония".
Було (Мрежа на душата). Книга за светилищните тайнства.
Деметриада.
Книга, с която Орфей и Евмолп поставят основите на Елевзинските мистерии.

Оракули.
Книга на Орфей, записана от поета Ономакрит в VI век пр. н. е., изда-дена много по-късно в Лайпциг. (Все още неоткрита.)

Други книги:
Изкуството на тайните и на обредите.
Ритуална книга, предназначена за посветените в различните тайн¬ства.
Книга за мутациите, химията и алхимията. Чрез това заглавие някои учени свързват Орфей с Фауст, но по-правилно е да се свързва Фауст с Орфей.
Корибантите.
 Книга за земните тайни и земетресенията. Това са стихове-молби за смекчаване на страховете.
Магическа ботаника.
 Книга за целебните свойства на родопските билки, от които са се учели Хипократ и Гален.
Кратер (Peplos).
 Книга или отделна песен за ритуалната дреха. Орфей и орфиците са се обличали в бяло. Като върховен жрец Орфей се е обличал с пурпурен плащ.

Offline EvroPOMAK

  • Global moderator
  • ****
  • Posts: 1410
  • Gender: Male
  • POMAK - POMAKY
Това всичико е бая хубаво където се казва за нашейять помак - Аго Орфейянья, ама само, че дедо Кольо Гигов, и то кать стар преселен "македонец" в Пашмаклийско, все повече и повеч, баш по "македонски" пише и бришье, размишлевайки и народа развеселевайки, че дедите на Помаките - Траките , били единствено и само Болгарите, кать пък не му излиза верна теорията на "Славянците" и "Протоболгарците", все преселници или малко и нашественици в днешната земля Болгарска, ама инак е добър чилякь и макар да обърква родословието на Траките с Помаките и с Ахмаките, то да му биде и туй простено от Аллаха за негово големо многопознание и поредно присвоеване на Ахмашките нови теории и територии!  ::) 8) ;D :) ;)

Offline Svetlina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1162
  • Опознай родината, за да я обикнеш!
По инерция Европомаков изкарва и Орфей мюсюлманин!!!
Голяма култура и цивилизация, няма що.

Offline EvroPOMAK

  • Global moderator
  • ****
  • Posts: 1410
  • Gender: Male
  • POMAK - POMAKY
You are not allowed to view links. Register or Login
По инерция Европомаков изкарва и Орфей мюсюлманин!!!
Голяма култура и цивилизация, няма що.

Аго Орфейя, по онуй неговото време не е бил мюсюлманин, но неговите по-късни наследници от 7 век насам, навред попадащи в некои от сегашните земи на (Болгарията, Макодонията, Грекията, Туркията и Албанията) са станали такива и са все още такива като Трако-мюсюлмани или по сегашному зовущи се Помако-мюсюлмани!   8)
А, и, наскоро те предупредих да не обсъждаш моите мегдански приказки, колкото и "кяфурско - неверни" да са те, както и азье не обръщам хич внимание на твойте шовинистични тъпизми - анадънь му - МА !  :(
Болгарските Шовинисти-Нацисти, както и сръбските такива изроди, ама, хич не ме валнуват, какво ще си умуват за Помаците, а и другите такива човеко-подобия където ги има под път и над път, навред по Балканите и точно с техни извратени нарцистични теории и истории, хептен затриват разбирателството между всички народи !!!  :o :(

Offline Turas

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 640
  • Gender: Male
                                   Легенда ли е Орфей?
Безсмъртно е само онова, което стане легенда. Какво са Данте и Беатриче, Петрарка и Лаура, Ромео и Жулиета пред любовта на Орфей и Евридика. Изминали са хилядолетия, а това име-легенда топли сърцата ни, гали с музика душата ни, тръпнем пред неговото обаяние.
 Легендата лети през вековете, но през XIII век пр. н.е. тази легенда е била жива реалност.
 Орфей е бил човек от плът и кръв, гениален поет, музикант и лекар, Върховен жрец на траките, човек недостижим. Той е живял в Родопа планина (днешна България) и затова често Родопа планина се нарича Орфеевата планина.
Какви ли чувства е изпитвал Херодот (V в. пр.н.е.), когато е изписвал : „Тракийският народ - след индийския - е най-голям от всички!
Деветдесет различни племена на траките са били пръснати по земите от Дунав до Среди¬земно море, което тогава се е наричало Тракийско море. Най-висши достижения в духовната култура постигат бесите, едно племе от сатрите, които са били прорицатели и жреци. А най-високият връх сред посветените е Орфей. Както е в стиховете:
Родопа, имаш много върхове, но два достигат небесата чак: вълшебникът на песните Орфей
и жадният за свобода Спартак.

Между Микенската цивилизация и Омировата епоха има едно свързващо културно звено, изградено от Орфей и Дионис, а като цяло от митологията на траките. Шлиман повярва на Омир и чрез негови стихове откри Троя.
 От разкритията на Шлиман и от развалините на Троя и Микена името на Дионис се прероди в научна сензация. Дионисовият театър на Акропола (съществуващ и днес - Атина, Гърция) е жив свидетел на онова древно жизне-любие на траките, които слизат от върховете на Родопа планина, за да се появи могъщият клон на древногръцкия театър. Сам Орфей слиза от Родопа планина, създава и освещава светилището в Делфи, играе роля на арбитър между воюващите гръцки градове-държави и създава условия да се появи единна Гърция. Затова Орфей е любим и на гърците.
Времето на Орфей вече е датирано - XIII век пр.н.е. - едно поколение преди Троянската война. Орфей живее 5 века преди Омир. Доомировият период в създаването на древната цивилизация - това е приносът на траките в световната цивилизация, който в древността се е наричал Орфически период в световната цивилизация (XIII-VIII век пр.н.е.).
Еврипид се възхищава и предрича, че славата на Орфей и Дионис ще слезе от Родопите, за да станат велики за Елада.
В родопското светилище на Дионис е роден, отгледан и израсъл вълшебният певец Орфей. Но къде точно е това светилище? - То все още се търси и спорът е дълъг. Но всички извори ни насочват към Средните Родопи (днешния Смолянски край). В древно време в Родопите имало четири големи и главни светилища: на Дионис, на Кронос, на Уранос, на Юпитер. Около тях имало още десетки други, по-малки светилища. Смолянският край може да се нарече Орфеевият пръстен от големите светилища, където е живял и творил Орфей.
Бащата на историята Херодот доуточнява: „Бесите са населявали южните страни на Родопите и служели като жреци на друго тракийско племе, наречено сатри, което пък населявало центъра на Родопите. Това племе от никой завоевател не било поробвано, дори и от самия Ксеркс, който е заробил всички други племена. Те (сатрите) са населявали най-високите планински места и са имали храм-светилище на най-високата родопска местност, наречена Ниса, в чест на Дионисия, бог на веселбата."
Най-високите върхове на Родопите са Перелик (2191 м.) и Карлък (2188 м). Те са един до друг, а в пазвите им е древното село Гела. Родопчани казват, че Карлък и Перелик са най-съвършеното творение на Господа - това са стожерите на планината. Името Карлък се разширява в народната памет до планински масив между Смолян, Широка лъка и Мугла. Не случайно проф. Богдан Филов официално преименува връх Карлък на връх Орфей (1942-1943 г.).
Това е земята Меропа - по-старото име на Смолянския край. А Меропа означава „голям, прочут, славен край". Карлък означава „скъп и мил" - сърцето на планината. Перелик е син на слънцето. И в цялото море от родопски песни единствено връх Карлък е възпят с конкретното си име - в песента „Бяла съм, бяла, юначе". Това е нравственият химн на планината.
Овидий възпява Орфей и го нарича Орфей Родопеец и героят родопски. По повод смъртта на Орфей Вергилий пише: „... и заридаха родопски вършини." Много други поети наричат Орфей „родопския певец и родопския герой".
От древния Филипопол (Пловдив) по билото на планината Чернатица, където още личат древните калдъръми, е преминавал най-древният път на траките - към светилищата, а след това надолу към Бялото море. Документирано е идването на двама велики мъже в родопското светилище на Дионис, където са търсели прорицания. Това са Александър Македонски и по-късно Октавий - бащата на Октавиан Август.
Да цитираме Ариан за похода на Александър Македонски през Родопите: „Александър потеглил от Амфиополис и навлязъл в онази част от Тракия, която е заселена с т.нар. независими траки. От лявата му страна останали гр. Филипи и планината Орбел. Разказват, че на десетия ден, след като преминал река Нест (Места), той достигнал планината Хемус (Стара Планина)".
Светоний пише, че „Александър Македонски се изкачил на най-високия връх в Родопите и там в светилището намерил жрица, прилична на Делфийската Пития. Тази прорицателка предсказала бъдните походи на Александър Велики към Индия." Александър Ма-кедонски е бил в Родопите през 335 г. пр.н.е.
 Октавий, бащата на бъдещия римски император Октавиан Август, посетил Родопите през 60-59 г. пр.н.е. Той също бил в светилището на Дионис в Родопите и се допитал до оракула (жена) за съдбата на сина си. (По време на прорицанието синът бил тригодишен). Родопската прорицателка предрекла, че това дете ще стане римски император. По-късно това прорицание се сбъднало.
От времето на Орфей до времето на Окта-вий били изминали близо 1300 години. Това подсказва, че повече от хилядолетие светилището на Дионис (Орфеевият роден край) е било действащо и е имало световна слава. Щом императори го предпочитали за прорицание.
Село Гела е едно от най-старите родопски селища - с 33-вековна история. Тук бяха открити гробове с хокерни погребения, скални рисунки, кости, изтлели като паяжина, оброчни плочи, неразчетена писменост. Бяха намерени скални гробове с жлебове, гравирани плочки с делфини, монети в устата на мъртвите (Харонов обол) - за преминаване на река Стикс към Подземното царство.
 В Смолянския край бе намерена статуетка на бог Дионис (с. Триград), скални рисунки с космически послания и вакханки (Девин), скарабей от Египет (с. Любча), мумия на жена (с. Мугла), неразчетена писменост - три плочи от землищата на селата Върбово - Гела - Мугла.
Никак не е случайно, че в Девинския край е идвал английският учен Хуитемор - специалист по египетска археология. Орфей се е учил в Египет, в Храма на Карнак (Луксор) и родопско-египетските връзки са неизследвани. В Смолянския край е идвал и руският вицеконсул в Одрин, г-н Лишин, както и английският консул в Цариград. Те са издирвали старини в Смолян, Девин и връх Виденица (Доспатския край).
Авторът издаде и своето изследване Орфей в Египет, 2002 и 2008 г. (бел.съст.) 2 Т. Константинов, Орфей - превод от гръцки. Вж. сп. „Родопски напредък", кн. 3, 1904.
С музикалната си дарба Орфей е повлиял на Гърция и Египет. На гръцки език е изписано: „И пръв той (Орфей) въвел много от нравствените знания между гърците, а най-много се удава нему и основаването на египетските празници, които празници са били празнувани в чест на богинята Деметра, още и празни¬ците на Дионисия". Голям е бил древният културен обмен между средиземноморските държави.
Реките Сура и Рата (Доспатския край) и до днес носят най-старинните си имена от времето на траките. Етимологията им се докосва до санскритски език. Името Кастракли (над Тешел) съдържа името на траките. Същото е и с Орфеевград (до село Любча), както и местността Орфенското. Същото име е запазено и в името на остров Самотраки, където се провеждали прочутите мистерии на Орфей.
Хосе Ласама Лима - един поет от Куба, пише в наше време: „Първата среща на човешкия род с поезията, това е орфическият момент от историята - раждането на човешкото въображение - онова вдъхновение, което затрептява между тялото и пространството."
Векът на Орфей - XIII в. пр.н.е. - е свързан с царуването на четирима тракийски царе. Това са Харопс - цар на траките и дядо на Орфей, Ойагър - баща на Орфей, самият Орфей - Върховен жрец и цар на траките, и Рез - цар на траките, загинал при стените на Троя по време на сън. Цар Рез е бил съюзник на троянците и им се е притекъл на помощ. Той е възпят от Омир в Десета песен на Илиада.
Петият тракийски цар по време на Троянската война е бил Полиместор. Той преобръща хода на историята, като се отмята от съюза с троянците и се съюзява с ахейците. При него бил изпратен с дарове най-малкият син на Приам, Полидор. Той му донесъл златни съкровища с молба за помощ при Троя. Но По-лиместор се полакомил, убил любимия син на Приам и заграбил златните съкровища. Така дошла гибелта на Троя, която довела и до гибелта на траките. По-късно пленената съпруга на Приам - Хекуба - си отмъстила на изменника, като лично убила децата на Полиместор и със собствените си пръсти и нокти го ослепила.
Йоан Цец признава първичността на поезията на Орфей, като пише: „Омир заемал стихове и идеи от Орфей."
Орфей се е родил в светилището на Дионис в Родопите през XIII в. пр.н.е. - „едно поколение преди Троянската война" (това е стих от Аполоний Родоски за Похода на аргонавтите, сред които е бил и Орфей като втори човек след цар Язон). Тогава родопските светилища на Дионис, Кронос, Юпитер и Уран са били в разцвета си.
Името на Орфей означава „магнитна светлина". Нека вникнем в първата част на тази двуосновна дума: „Ор" - Орфей, Оренда, Оракул, Ореол, Орар... Все думи от светилищните тайнства. Към това подсказва и Платон: „Поезията са смятали за магнит, божествена сила, магнезийска, хераклийска". Поезията и музиката са магнитната светлина на Орфей, с които той е обайвал всичко живо. В египетските йероглифи О е знак за духовна светлина, а Ор в Египет също е магнит. Поезията винаги са смятали за дар Божи, за астрална и магнетична сила.
Едуар Шюре определя века на Орфей: „Това беше във времето на Мойсея - пет века преди Омир и тринадесет века преди Христа". Походът на аргонавтите потвърждава тази датировка - „едно поколение преди Троянската война „ - думи на Аполоний Родоски в неговата книга Аргонавтика (III век пр.н.е.).
Платон, Избрани диалози (диалог "Йон"). С., 1982. Едуар Шюре, Велики посветени, II. С., 1991, с. 78.
Може да обобщим: Орфей е роден и живял през XIII век пр.н.е. в светилищната част на Родопите. Той e бил аргонавт до Колхида с цар Язон. Бащите са били аргонавти, а синовете са воювали при Троя. Лаерт - бащата на Одисей - е бил заедно с Орфей до Колхида, а синът му е воювал при Троя. Отделни аргонавти - вече стари - също са воювали при Троя. Такъв е бил аргонавтът Нестор, може би най-старият боец при Троя. (Възпят от Омир.) Подобен е случаят с аргонавта Пелей - бащата на Ахил, а Ахил е главен герой пред стените на Троя. Така е и с аргонавта Тела-мон - бащата на Големия Аякс, както и с аргонавта Ойлей - бащата на Малкия Аякс, както и с Тедей - бащата на Диомед - все бащи-герои при Колхида и синове-герои пред стените на Троя.
Не може да има съмнение, че Орфей е живял „едно поколение преди Троянската война", защото е бил аргонавт, втори човек на кораба Арго след цар Язон, певецът, който спечелва Златното руно с омайните си песни. Орфей е бил убит преди Троянската война. И самата Троянска война е спечелена с хитрост чрез Дървения кон, а не с десетгодишната си открита храброст.
Jean Coman, Zalmoxis et Orphee, p. 177-184. Вж. Известия на Археологическия институт, т. XVI, 1950.
Жан Коман определя Орфей като предвестник на цивилизацията със свое място в културата и историята на Европа.  Швейцарският класически филолог Бьоме не се съмнява, че Орфей е историческа личност: „Той практикува особена заклинателна поезия, много от чиито формули биват заети по-късно от Омир и Хезиод". А заклинанията винаги са били практикувани заедно с музика.
Поетът Ономакрит от Атина е първият записвач на поемите на Омир - Илиада и Одисея (по времето на Пизистрат - VI век пр.н.е.). Когато записва Омировите поеми, Ономакрит попада и на следи от Орфеевото творчество и така съставя книгата Оракули. За всеки записан стих от Омир Пизистрат е заплащал на Ономакрит по един обол, а Ономакрит - безплатно - записвал и Орфеевите творби. Могъл е лично да ги съпостави. Ономакрит давал преднина на Орфей, поради което бил наказан.
Павзаний (II век) дава най-висока оценка за Орфей, като го сравнява с Омир. Той пише: „По красота химните на Орфей биха могли да се поставят на второ място след Омировите, а в изразяването на почит към Бога те дори ги надминават". По времето на Павзаний все още са били оцелели две книги на Орфей - Свещени слова (поема в 24 части) и Мрежа на душата.
Орфей е бил недостижим не само като поет и певец, но и като гениален изобретател на музикални инструменти. Да ги изброим. Той (Орфей) пръв създава „костенурчеста" лира, систрон, набла, самбика, магадис, барбит, лира, салпинкс, сиринга, кавал, флейта, китара, пектида, форминкс и много други. Правел е флейти от тръстики, пеещи бърдучета и флейти от пищял на щъркел. Говори с нов поетичен език и има вълшебен глас - „глас като лилия нежен".
Орфей слиза от Родопите, завладява духовно Гърция и я обединява чрез светилището в Делфи, създава прочутите мистерии на остров Самотраки (бил е в Египет), участва в Похода на аргонавтите с цар Язон, достига до Колхида, оказва широкомащабно влияние на цяла Европа.
„Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете!" - Това е гениална идея на Орфей, която води човека до себепознание. Раят и адът са в човешкото сърце. Раят е човешката любов, а адът е невъзможността да обичаш. „Мой бог е любовта!" - това е ядката на Орфеевото учение.
Орфей умира от насилствена смърт - разкъсан е на части. Тялото му е погребано в Родопите, а главата и лирата са захвърлени във водите на река Хебър (Марица), за да достигнат до морето. Орфей дари хората с песен, с вътрешна топлина. Красотата, поезията и музиката са големите му дарове. На гръцки език е изписано: „Тираните на Тракия изгорили книгите му (на Орфей). Изгонили учениците му. Гръцките владетели последвали техния пример - заличавали паметта му. Унищожили последните му следи. След няколко века се съмнявали в съществуването му."
Орфей останал под забрана. Но тъкмо тогава се раждат легендите. И през всичките векове не е умирала Орфеевата идея за без¬смъртието на душата, за силата на поезията и музиката. Затова Платон пише: „Мнозина предлагат ръкописи на Орфей".
„Родопа - това е родният край на Орфей!" - изрече проф. Любомир Далчев, когато поставяше паметника си Орфей и Родопа в град Смолян (1969 година).


Offline botev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 643
    • Истинските майни!
You are not allowed to view links. Register or Login

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42